РЕШЕНИЕ
№ 637
гр. Враца, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20241400500681 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 80733/31.10.2024г.,
подадена от Й. И. Й., ЕГН:********** от ***, чрез пълномощника му адв. М.
С. от АК-Враца, против решение № 215 от 15.07.2024г. по гр.д. № 180/2023г.
на Районен съд – Козлодуй в неговата цялост, с което е признато за установено
спрямо него, че дължи на Н. И. Н., ЕГН:********** от ***, сумата 25000.00
лева, част от главница от общо 41700.00 лева, представляваща невърнат
паричен заем по устен договор за заем, ведно със законната лихва за периода
от 29.07.2022г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***/13.09.2022г. по
ч.гр.д № 1073/2022г. по описа на РС – Козлодуй, и е осъден да заплати на Н. И.
Н. направените деловодни разноски от 500.00 лева в заповедното
производство и 1554.57 лева в исковото производство.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неоснователно,
незаконосъобразно и некореспондиращо със събраните по делото
доказателства. На първо място счита за неоснователен извода на съда, че
вземането на ищеца не е погасено по давност. Поддържа, че с оглед приетото
във влезлите в сила Решение № 39/04.02.2022г. по гр.дело № 1029/2021 г. на
PC-Козлодуй, потвърдено с Решение № 157/02.04.2024г. по гр.дело №
305/2023г. на ОС-Враца, които се ползват със СПН по отношение спора между
1
страните, включително и за това, че сумата от 13 000 лева се отнася за този
заем, а не за хипотетичния такъв от 41 700 лв., даден според ищеца на
04.07.2017г., следва да се приеме, че по претендирания заем от 04.07.2017г. не
са връщани никакви суми и давността за това вземане е настъпила на
04.07.2022г., до която дата не са предприемани никакви действия, които да я
прекъснат. Посочва, че производството по настоящото дело е започнало с
подаване на заявление по чл. 410 ГПК на 13.09.2022г., т.е. два месеца след
изтичане на общата пет годишна погасителна давност за вземането и на това
основание иска е следвало да се отхвърли като погасен по давност. Счита
също, че съда неправилно е дал вяра и се предоверил на показанията на
свидетелката С. Н., като приел показанията й, че между страните е налице не
един, а два заема и върнатата сума от 13 000 лева се отнася за втория такъв от
04.07.2017г., а не за първия от 15.06.2016г., както и че съда не е следвало да
дава вяра на показанията на свидетелката в частта, касаеща начина на връщане
на заема, тъй като в обясненията си тя твърди, че не е знаела за първия заем,
макар да е започнала да получава пари по него преди месец юли 2017г. На
следващо място жалбоподателят твърди, че иска е неоснователен и
недопустим, поради липса на правен интерес от страна на ищеца, тъй като по
делото няма доказателства ищецът да му е предоставил в заем или някакви
парични средства - сред представените вносни бележки и платежни
нареждания няма нито един, който да изхожда от ищеца. Изключение е
бележката, с която ищецът е изтеглил парична сума от своя банкова сметка в
„Уникредит Булбанк" АД, но липсват последващи такива които да установят,
че тази сума му е преведена, дадена или предоставена по някакъв начин; няма
и доказателства с тази сума да е направен превод за погасяване на негови
кредити. Напротив, от всички останали приложени платежни нареждания и
вносни бележки е видно, че като наредител и като задължено лице фигурира
неговото име - Й. Й., а не на ищеца Н. Н. и/или съпругата му С. Н., поради
което не може да се направи дори минимално предположение, че именно
ищеца е заплатил тези суми; няма и доказателство С. Н. да му е предоставила
процесната сума, тъй като по делото е налице само едно платежно нареждане
от нея към него за сумата 8 020 лв. Поддържа, че съдът неправилно и
незаконосъобразно е приел, че със свидетелските показания на С. Н. може се
оборва доказателствената сила на официални писмени доказателства, каквито
са платежните нареждания по отношение на лицето направило превода на
сумата, както и че невписването на С. Н. в едно от двете качества в
платежните нареждания оборва твърденията й, че тя е била с него в банката и
му е предоставила паричните средства за преводите. Жалбоподателят не
споделя и изводите на съда, че С. Н.а е върнала сумата по записа на заповед,
издаден от свидетеля Ю. Т., тъй като такива данни не са събрани по делото,
както и че след като платежните документи се намират в ищеца, именно той е
заплатил сумите по тях. На трето място жалбоподателят счита, че съда
неправилно е обсъдил и анализирал доказателствената стойност на
представената от ищеца разписка, тъй като същата не обективира сключен
2
между страните договор за заем – в нея няма място и дата, на която е сключен
договора, както и липсва основание на което се дължи посочената сума; няма
имена на лицето, което я е издало и на лицето, което трябва да върне сумата.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на Районен съд - Козлодуй
и постанови друго, с което отхвърли предявения иск като неоснователен,
недоказан и погасен по давност, алтернативно - да го уважи до сумата 8
020.00 лв., за която има писмени доказателства, че му е предоставена с банков
превод от С. Т. Н.а.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия Н. И. Н. е постъпил писмен
отговор, с който оспорва като неоснователна и недоказана въззивната жалба.
Счита, че с решението си КРС аналитично, обосновано и логично е достигнал
до изводите в мотивите дали му основание да постанови осъдителния си
диспозитив. В отговора въззиваемия излага фактическата обстановка,
изложена в обжалваното решение, касаеща даването на процесната сума в
заем на ответника, подписването на разписка от ответника за дължимост на
сумата 41 700 лв. към 14.06.2020г. и изискуемост на същата от 22.07.2017г.
Поддържа, че не е настъпила твърдяната давност, тъй като задължението,
което е периодично погасявано, не е погасено, доколкото не са уговаряли
падеж, след който момент да е бездействал, за да се е погасило вземането му.
Моли съда да потвърди обжалваното решение.
С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не
правят доказателствени искания.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на
въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната
му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес
от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно
начало предмет на спора.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Въз основа на подадено на 29.07.2022г. от Н. И. Н., ЕГН:********** от
***, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в РС-
Козлодуй е образувано ч.гр.д. № 1073/2022 г. по описа на съда, по което съдът
е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ***
от 13.09.2022г., по силата на която длъжникът Й. И. Й., ЕГН:********** от
3
***, е осъден да заплати на заявителя сумата 25000.00 лева, представляваща
главница за период от 29.07.2022г. до изплащането на вземането, както и за
законната лихва за период от 29.07.2022г. до изплащането на вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по делото Й. И. Й.,
който в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подал възражение по чл.414 ГПК срещу
същата с твърдение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение, поради което по указания на съда в предвидения в чл.
415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск
за съществуване на вземането си по издадената заповед за изпълнение против
длъжника по делото.
С предявения иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във
вр. с чл. 124, ал. 1 и чл.240 и чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ищецът Н. И. Н. е
поискал от съда да признае за установено, че ответникът Й. И. Й. му дължи
предоставената му от него в заем сума от 25 000 лева заедно със законната
лихва върху сумата, както и да му присъди разноските в процеса.
В исковата молба, с която е предявен този иск, както и в уточнителните
молби от 04.05.2023г. и от 16.10.2023г., ищецът Н. И. Н. твърди, че по силата
на устен договор за заем от 04.07.2017г. е предоставил на ответника Й. И. Й. -
негов племенник, в заем сумата 41700.00 лева. Поддържа, че е предоставил
сумата на части, както следва - на 06.06.2016г. - 3000.00 лева; на 22.06.2016г. -
2000.00 лева; на 04.07.2017г. - 39000.00 лева, като с последната предоставена в
заем сума погасил други задължения на ответника, както следва: 11680.00
лева към „Булбанк”; 9890.00 лева – по пет броя бързи кредити; 8020.00 лева
към „Пощенска банка”; 950.00 лева към „Макс кредит”; 4910.00 лева – по два
броя кредити; 2300.00 лева - към Ю. Т. в „Еконт”; 300.00 лева – към З. Я.;
300.00 лева - към К. /колега на ответника/; 200.00 лева - вноска по кредит и
450,00 лева дал на ответника за джобни. Изтъква, че сумата е изискуема от
22.07.2017г., на която дата съобразно устната уговорка между страните,
ответникът е започнал да му заплаща по 500.00 лева месечно, до издължаване
на сумата, което продължило до 02.05.2020г., до която дата ответникът му
изплатил общо 13 000,00 лева. Посочва, че по тези устни договори за заем
ответникът му е подписал разписка, че му дължи сумата от 41 700 лева към
14.06.2020г., като признание на задължението му, тъй като същият е спрял да
връща предоставената сума. Поддържа, че за погасените от негова страна
суми на заемите на ответника е уведомил бащата и майката на последния, а
именно - В. С. – негова сестра, и покойния й съпруг - И. С.. Поддържа, че
многократно е приканил ответника да му заплати дължимата сума, в т.ч. и с
нотариална покана, но плащане не било извършено. В уточнителна молба от
16.10.2023г., с оглед възраженията на ответника, ищецът уточнява, че
първоначално на 15.09.2016г. е предоставил на племенника си Й. И. Й. в заем
сума от 14 000 лева по силата на устен договор за заем, която сума е предмет
на спор по гр.д. № 1029/2021г. на РС-Козлодуй, тъй като не му е заплатена и не
му е върнат този заем. Уточнява също, че сумата от 39000.00 лева, която е
предоставил на ответника на 04.07.2017г. е нов заем, че по тези устни
4
договори за заем ответникът му е подписал разписката за сумата 41 700 лева
и че именно от предоставените 39000.00 лева ответникът му е изплатил общо
13 000,00 лева, тъй като от първоначално дадените му в заем 14 000 лева
ответникът не му е изплатил нищо. Ищецът обобщава, че общо е предоставил
на ответника сумата 53 000 лева (14 000 лева + 39 000 лева), от които
последният му е върнал 13 000 лева от втората заемна сума от 39 000 лева,
като не му е върнал сумата от 26 000 лева, представляваща разликата, и че от
тази сума по настоящото дело претендира само 25 000 лева.
В срочно подадени отговори на исковата молба и на уточнителните
такива ответникът Й. И. Й., чрез процесуалния си представител адвокат М. С.
от АК-Враца, е оспорил предявения установителен иск като неоснователен и
недоказан. Твърди, че ищецът не му е предоставял сумата 41700.00 лева, още
по-малко в заем и че никога не е сключвал с ищеца договор за заем, поради
което не дължи претендираната сума. Посочва, че доколкото никога не е
получавал на ръка парични средства от ищеца, то не е писал и подписвал
разписка, с която да се задължи да му върне дадената сума, както и че не е
подписвал и разписката, която ищецът е приложил по делото и от която черпи
права. Поддържа, че в тази разписка няма място и дата, на която е сключен
договора, няма име нито на лицето, което я е издало, нито на лицето, което
трябва да върне сумата, както и липсва основание, на което се дължи
посочената сума, че подписът е без име, поради което не може да се приеме,
че е налице договор за заем. Посочва, че единственият заем и единствените
финансови средства, които ищецът му е предоставял е сумата 14 000 лева,
преведена му по банков път на 15.09.2016г., която връщал на равни месечни
вноски по 500 лева, съгласно уговорката им, до месец март, до който момент
изплатил 13 000 лева. Твърди, че този заем е предмет на гр.д. № 1029/2021г. на
РС-Козлодуй, образувано по иск на Н. Н. срещу него, с решението по което
съдът е отхвърлил иска на ищеца за сумата над 1000 лева до 14 000 лева.
Изтъква, че през годините е получавал в заем различни по размер парични
средства от вуйчо си Х. П., на когото е издавал разписки за получени суми.
Твърди също, че иска е изцяло погасен по давност - с оглед твърдението на
ищеца, че сумата по заема е изискуема от 22.07.2017г., то от тази дата се
счита, че е започнала да тече погасителната давност за цялото вземане и
същата била изтекла на 22.07.2022г., т.е. преди подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда на 13.09.2022г. Оспорва твърдението, че е върнал на
ищеца сума в размер на 13000.00 лева от дадената в заем сума от 39 000 лева,
като не му е върнал разликата от 26 000 лева и след като е преустановил
плащанията, е подписал представената с исковата молба разписка от
14.06.2020г. Поддържа, че представените от ищеца платежни нареждания и
вносни бележки не доказват, че ищеца му е давал парични суми в заем, тъй
като в същите е отразено, че вносител на сумите е именно ответника, а не
ищеца, както и че с изтеглената от своя сметка сума от 40000.00 лева ищецът
не е погасявал негови задължения. Счита също, че искът е погасен по давност,
тъй като общата 5- годишна погасителна давност е била изтекла за всички
5
плащания по всички приложени към молбата вносни бележки, разписки и
платежни нареждания. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като
неоснователен, недоказан и погасен по давност.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства и е изпълнена съдебно-почеркова експертиза, които обсъдени
поотделно и в тяхната пълнота, дават основание на настоящия съдебен състав
да приеме за установена следната фактическа обстановка:
От представеното по делото удостоверение за съпруга и родствени
връзки на ищеца изх. № 152/13.10.2023г., издадено от община Козлодуй, се
установява, че ответникът Й. И. Й. е племенник на ищеца - син на сестрата на
последния В. И. С..
От представените от ищеца копия от писмени доказателства се
установява следното:
С нареждане разписка от „Булбанк” от 04.07.2017г. ищецът Н. И. Н. е
изтеглил от свой депозит сумата 40 000 лева.
С платежно нареждане от 06.07.2017г. ответникът Й. И. Й. е превел по
сметка на „Сити кеш” сумата 4667.00 лева с основание за превода „пълно
погасяване по дог. 101292”; с разписка за получена сума от 05.07.2017г. З. Е.
Я., управител на „Техносити” ЕООД е получил от ответника сумата 300.00
лева със записано основание в същата за получаване на сумата - кредит за
закупуване на стока от 31.01.2017г.; с платежно нареждане от 06.07.2017г.
ответникът превел по сметка на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД сумата 238.00 лева с
основание за превода „дог. 101292 пълно погасяване”; въз основа на заявление
от ответника за пълно предсрочно погасяване от 05.07.2017г. е издадено
удостоверение за изплатен кредит от 06.07.2017г. на „Би енд Джи Кредит”
ООД, гр.София, с което дружеството е удостоверило, че Й. И. Й., в качеството
на кредитополучател по договор № max ***, няма непогасени парични
задължения към дружеството – общата сума за предсрочно погасяване е 821,
60 лева, която сума е удостоверена и с касов бон от 06.07.2017г.; на
05.07.2017г. ответникът е подал заявление за пълно предсрочно погасяване на
кредит по договор *** към „УниКредит Булбанк” и с вносни бележки от
05.07.2017г. - два броя и от 06.07.2017г. е внесъл по сметка в „УниКредит
Булбанк” съответно сумите 11680.00 лева и 9890,00 лева с основание
„захранване на сметка” и 4910,00 лева с основание „вноска”; с платежно
нареждане от 05.07.2017г. ответникът е погасил предсрочно кредит по договор
№*** към „Ти Би Ай Банк” в размер 2081.00 лева; с платежно нареждане от
05.07.2017г. ответникът е превел по сметка на „Фератум” сумата 1435.00 лева
с основание за превода „пълно предсрочно погасяване”; с платежно нареждане
от 05.07.2017г. ответникът е превел по сметка на „Кредисимо” сумата 1565.00
лева с основание за превода „пълно предсрочно погасяване”; с платежно
нареждане от 05.07.2017г. ответникът е превел по сметка на „Нет Кредит”
сумата 709.00 лева с основание за превода „пълно предсрочно погасяване”; с
платежно нареждане от 05.07.2017г. ответникът е превел по сметка на „Профи
кредит” сумата 4086.00 лева с основание за превода „погасяване договор №
6
**********”. Установи се също, че с вносна бележка на „Юробанк България”
АД от 05.07.2017г. С. Т. Н. е внесла в брой по сметка на Й. И. Й. сумата 8020,
00 лева с основание захранване на сметка. Също така от представен документ,
наименуван запис на заповед, се установява, че ответникът Й. Й. се е
задължил към „Тайм ин вест” ЕООД, гр.Козлодуй, представлявано от Ю. В. Т.,
да заплати при предявяване на документа сумата 2 000,00 лв.
Към заповедното производство е представена бележка (разписка) със
следното съдържание: „Дължа на вуйчо сумата от 41700.00 лева към дата
14.06.2020г.”. Бележката съдържа дата 14.06.2020г. и подпис.
С оглед оспорването на истинността на процесната бележка от
14.06.2020г. от ответната страна в първоинстанционното производство е
открито производство по чл.193 от ГПК и е допусната и изслушана съдебно-
почеркова експертиза. От заключението на вещото лице по тази експертиза,
неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и
професионално, се установява, че ръкописният текст и подписът в
представената по делото в оригинал бележка от 14.06.2020г. са изпълнени от
ответника Й. И. Й..
По делото са събрани и гласни доказателства, като са разпитани двама
свидетели – С. Т. Н. – съпруга на ищеца, и Ю. В. Т..
Свидетелката С. Н. твърди в показанията си, че преди време племенника
на съпруга й Й. Й. дошъл и се примолил за помощ, тъй като бил задлъжнял в
много бързи кредити и вече му се заканвали от много страни. Вуйчо му
(ищеца по делото) се съгласил и изтеглил 39 000.00 лв., след което заедно със
свидетелката и лично с ответника отишли в „Уникредит Булбанк” и погасили
почти всички банкови задължения, които ответникът имал. Ответникът имал и
кредит в „Пощенска банка”, който също платили. Свидетелката не смеела да
даде на ръка парите на ответника, защото не била сигурна, че той ще си погаси
заемите и за това отишла с него в банката; било я страх, че ако даде парите на
ръка на ответника той ще се „набута” в нови заеми и няма да погаси
предишните; искала да види, че ответника ще погаси всичките си кредити.
Според свидетелката всичките кредити на ответника били в размер 39 000.00
лв. За изплатените суми всяка банка издавала вносни бележки на името на
ответника, на които той се подписал (приложените по делото), които
свидетелката прибрала и запазила, за да отчете тези 39 000.00 лв. Същата
твърди, че разполага с оригиналните вноски бележки. От показанията на
свидетелката се установи също, че година преди това, ищецът бил дал на
ответника още 14 000.00 лв. с уговорката ищеца да не казва на родителите на
ответника, поради което само съпругът й и племенникът му са знаели, като
племенникът се задължил до няколко месеца да върне на съпруга й парите.
Тази уговорка била само между тях двамата и никой не знаел години наред за
нея докато погасили тези 39 000.00 лв. Свидетелката установи също, че
ответникът започнал да изплаща тези 39 000.00 лв., като уговорката им била
месечната вноска да е 500.00 лв. до издължаване на сумата. Същата записвала
в тетрадка датите на връщане сумите от по 500.00 лв. от ответника. Към края
7
обаче ответникът започнал да дава пари не веднъж в месеца, а когато колкото
има. Сумите по 500.00 лв. ответникът им връщал от 22.07.2017г. до 02 май
2020 г. – датата на последната вноска. Ответникът изплатил обаче 13 000.00
лв. от предоставените 39 000.00 лв. без заема от 14 000.00 лв. и спрял
плащанията, защото бил останал без работа. След като отново започнал
работа, се криел от тях. Свидетелката и съпругът й отишли в дома на
ответника и казали на майка му и на баща му за дадените пари и тогава ищеца
вече казал и за дадените на ответника преди това 14 000.00 лв. Ответникът си
признал всичко, но казал, че няма от къде да вземе пари и не може да ги
изплаща. Тогава ищецът завел първото дело за 14 000.00 лв., което тогава вече
било изпратено във Враца. По това дело те казали, че на нея са изплащани
тези 13 000.00 лева по 500.00 лв. Свидетелката обаче твърди, че действително
те са изплатили тези пари, но по заема от 39 000.00 лв., които тя разплатила по
бързите кредити на ответника. Според свидетелката ответникът няма как да е
разплащал на нея парите, които съпругът й му е дал, защото никой не е знаел
за тях. Това била само устна договорка между тях двамата. Свидетелката
установи също, че след това ответникът подписал една бележка колко им
дължи до последната дата, до която им е внасял парите, но тя не била заверена
при нотариус. След подписването на бележката ответникът вече не е внасял
нито лев. Според свидетелката бележката за 41 000.00 лв. ответникът написал
на 14.06.2020 г. собственоръчно с неговият почерк и подписал пред неговата
майка и баща в дома им, когато им казали всичко, дори и за тези 14 000.00 лв.
Родителите на ответника до този момент не знаели за тези суми. Към датата на
подписване на въпросната разписка ответникът бил върнал 13 000.00 лв. от
сумата от 39 000.00 лв., но от другите 14 000.00 лв. не е внасял нито стотинка.
Свидетелката обясни, че сумата във въпросната бележка е с 1700.00 лв.
повече, която сума е формирана от давани от тях малки суми за плащане на
различни сметки. Освен задължения към банки и кредитни институции били
погасили и задължения към няколко частни лица. Ответникът имал да връща
пари и на Ю. Т. - негов началник в „Еконт”, където рабитил, поради което
заедно със свидетелката се срещнали с него пред блока и свидетелката лично
дала парите на Т., а той й издал разписка за сумата, която му била
възстановена. Ответникът също дължал пари и на по-бившият си шеф
Здравко, който имал фирма за компютри и на него също се разплатили. С
изтеглената сума от 39 000.00 лв. били разплатени всичките заеми на
ответника, които възлизали на около 38 200.00 лв., а останалата сума до 39
000.00 лв. свидетелката дала на ответника за джобни.
Свидетелят Ю. В. Т. твърди, че Й. Й. е работил при него в "Еконт
експрес" като куриер в продължение на три години, а от четири години вече не
работи. Същият установи, че ответникът започнал да играе на Efbet и бил
задлъжнял към бързите кредити и тогава му услужил с три или четири хиляди
лева, не помни точно сумата. Ответникът тогава дошъл при него с чичо си и
леля си, като уговорката им била те да му върнат парите без да знае баща му;
не искали баща му да разбира. Тогава те казали, че те ще изтеглят кредит, с
8
който ще му върнат парите. Свидетелят дал на ответника сумата и след
няколко месеца той дошъл с леля си и последната му възстановила парите
според уговорката им. Свидетелят не може да си спомни името на лелята на
ответника, но твърди, че същата е от Козлодуй и че работи в "Стромет" ООД.
Свидетелят знае, че ответника е имал задължения към бързите кредити и
тогава с парите, които му е дал, е погасил там задълженията си.
Задължението на ответника към свидетеля Ю. Т. в размер на 2000 лева
се установява и от приложения към делото запис на заповед.
Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на разпитаните по
делото свидетели като ясни, конкретни, взаимопотвърждаващи се и
допълващи се от останалите събрани по делото писмени доказателства, като е
съобразил и възможната заинтересованост на св.Н.а, съобразно чл.172 от
ГПК. Като такива ги въприема и настоящия състав на окръжния съд. Наред с
това страните са роднини от трета степен по съребрена линия, поради което,
съгласно чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, свидетелските показания се допускат и за
установяване на договори на стойност над 5000.00 лева.
Установи се също, от представените по делото копия на съдебни
решения, че пред РС - Козлодуй от Н. И. Н. срещу Й. И. Й. е бил предявен
осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1 вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата 14 000 лева, представляваща заем, преведена на
15.09.2016 год. по банков път. Било е образувано гр.д. № 1029/2021г., по което
с Решение № 39/04.02.2022г. е бил уважен частично предявеният от ищеца
иск, като съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 1000.00 лева,
представляваща паричен заем по сключен между страните устен договор, и е
отхвърлил иска за размера над 1000.00 лева до пълния претендиран размер от
14000.00 лева. Горепосоченото решение е било потвърдено с Решение №
157/02.04.2024г. постановено по в.гр.д. № 305/2022г. по описа на ОС - Враца.
По това дело, въз основа на показанията на свидетелите С. Н. и В. С., при
липсата на доказателства за други парични задължения на ответника към
ищеца и/или съпругата му, съдът е приел, че ответника е дал на съпругата на
ищеца св. Н.а на вноски сумата от 13 000 лева за погасяване на задължението
му по договора за заем от 15.09.2016 год.
От представената в заповедното производство нотариална покана се
установява, че ищецът е отправил покана до ответника чрез нотариус Е. К.,
нотариус с рег. № *** на НК, с район на действие района на РС – Козлодуй, с
която е бил поканен в три дневен срок от връчването й доброволно за заплати
на ищеца сумата 41700.00 лева чрез банков превод по посочена в поканата
сметка, като е указано на ответника, че при неизпълнение, респективно
незаплащане на дължимите суми в указания срок, ищецът ще пристъпи към
събиране на дължимите суми по съдебен ред ведно с дължимите лихви,
съдебни разноски и др. Нотариалната покана, видно от приложената разписка,
е била получена от ответника на 12.07.2022г.
Тъй като не последвало изпълнение на задължението от страна на
ответника, на 29.07.2022г. ищецът депозирал в РС - Козлодуй заявление за
9
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника Й., въз
основа на което е било образувано ч.гр.д. № 1073/2022г., по което съдът е
издал Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 13.09.2022г. Тъй като ответникът депозирал възражение по чл.414 от ГПК,
по указания на съда заявителят е предявил установителен иск относно
вземането си.
Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е
изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал
всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал
до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са
ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от
районния съд фактическа обстановка, поради което, окръжният съд я
възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК.
В обжалваното решение районният съд обосновано и изчерпателно се е
произнесъл по всички твърдения на ищеца и по всички възражения на
ответника, въз основа на обстоен и обоснован анализ на събраните по делото
доказателства и при правилно приложение на материалния закон. Въззивната
инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на районния съд за
основателност на предявеният иск, като препраща към мотивите на решението
на основание чл. 272 ГПК.
В допълнение към изложеното от районния съд и съобразно наведените
във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд намира следното от правна
страна:
Правното основание на предявените искове е чл. 422 ГПК вр. чл.240 и
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на
вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезите на
подадено възражение от страна на длъжника или когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или
когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В
това производство по същество се установява дали вземането съществува и
дали е изискуемо. Искът е положително установителен и съгласно
разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и главно
доказване ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му и
размера на последното. Целта на предявяването на установителен иск по чл.
422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане
срещу ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и
решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни
предпоставки за издаването на изпълнителен лист.
Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е реален договор и същият се счита за сключен
10
едва когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат
предадени на заемателя.
За уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и
размера на претендираното от него вземане, т.е. наличието на валидно
облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от договор
за заем; изпълнение на поетите от него задължения по договора;
предоставянето от ищеца, респ. получаването от ответника на претендираната
сума; размера на сумата и изискуемостта на вземането.
С оглед оспорването от ответника на предявеният иск и при доказване
на горните факти в тежест на същия, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, бе да
докаже недължимост на претендираната сума изцяло или отчасти, като
установи изпълнение на задълженията си по договора или да докаже
наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или
правоотлагащи факти и обстоятелства.
В настоящето производство предмет на спора на първо място е дали
между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на
договор за заем, както се твърди в исковата молба, и ако е така, дължима ли е
сумата по исковата претенция, и ако е дължима, то в какъв размер.
Въззивният съд намира, че от показанията на двамата свидетели и от
ангажираните писмени доказателства по делото е установено наличие на
заемно правоотношение между ищеца и ответника. Свидетелката С. Н. е
очевидец както на уговорките между страните относно предоставянето на
процесните суми в заем от съпруга й на неговия племенник Й. Й. и
постигнатото помежду им съгласие за връщането им и за начина, по който
това да става, така и относно предаването на сумите от ищеца на ответника. С
показанията същата установява, че ответникът лично е поискал в заем от
ищеца пари, за да погаси с тях задълженията, които имал по сключени
договори за кредит с банки и небанкови финансови институции и физически
лица, които били в размер 39 000.00 лв., че ищецът се съгласил и изтеглил от
банката 39 000.00 лв., както и уговорката им ответникът да връща на ищеца
заетата сума на месечни вноски по 500.00 лв., считано от 22.07.2017г., до
издължаване на сумата. Свидетелката установява също и факта на предаване
на сумата на ответника и начина, по който същият е използвал сумата –
свидетелката лично, заедно с ищеца и ответника отишли в „Уникредит
Булбанк” и с изтеглената от ищеца сума чрез банкови преводи ответникът
погасил почти всички банкови задължения, които имал. За изплатените суми
всяка банка издавала вносни бележки на името на ответника, на които той се
подписал, които свидетелката прибрала и запазила, за да отчете тези 39 000.00
лв. Причината ищецът да не даде на ръка парите на ответника, според
свидетелката са опасенията му, че с получените пари ответника няма да
погаси заемите си. В унисон с показанията на тази свидетелка са и
показанията на свидетеля Ю. Т., който установи, че по времето, през което
11
ответникът работил при него в "Еконт експрес" като куриер бил задлъжнял
към „бързите кредити”, както и че сумата, с която услужил на ответника, за да
погаси задълженията си към „бързите кредити”, му била върната от лелята на
ответника в негово присъствие от изтеглен от чичо му и леля му кредит,
според уговорката им.
Показанията на двамата свидетели са непосредствени, логични и
последователни и в синхрон помежду си и със събраните по делото писмени
доказателства, поради което няма причина да се игнорират като доказателства
по делото.
Показанията на свидетелите в гореобсъжданите части се подкрепят и от
представените по делото писмени доказателства - нареждане разписка от
04.07.2017г. на „Уникредит Булбанк”, удостоверяваща изтегляне от ищеца от
депозитната му сметка сумата 40 000,00 лева; платежни нареждания, вносни
бележки и разписки от 05. и 06.07.2017г., удостоверяващи погасяване на
кредитни задължения на ответника в небанкови финансови институции и към
физически лица; вносна бележка от 05.07.2017г. на „Юробанк България”
установяваща превод от св.С. Т. Н. на сумата 8020.00 лева по сметка на
ответника, както и бележката /разписка/ от 14.06.2020г., написана и подписана
от ответника.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недоказаност на
факта на предаването на процесните суми от ищеца на ответника, обосновано
с довода, че представените вносни бележки и платежни нареждания не
изхождат от ищеца, а в тях като наредител и като задължено лице фигурира
името на ответника - Й. Й., а не на ищеца Н. Н. и/или съпругата му С. Н..
Посочените доказателства не следва да се обсъждат самостоятелно и
изолирано от останалия доказателствен материал, а в съвкупност с него (във
взаимна връзка и зависимост). Същите са в синхрон с показанията на
свидетелката С. Н. относно начина на предаване на сумата на ответника – не
директно на ръка, а чрез банкови преводи към кредитни институции за
погасяване на задълженията му към тях. Самият факт, че обсъжданите
документи се намират у ищеца (представени са като доказателства по делото
от него) от една страна и от друга обстоятелството, че ответникът не наведе
каквито и да е доводи и не представи доказателства оборващи показанията на
свидетелката относно начина, по който ищеца се е снабдил с тях, навеждат на
извода за истинност на твърденията на ищеца, че задълженията по кредитите
на ответника са погасени с предоставените на последния от ищеца в заем
парични средства.
Невярно е твърдението на жалбоподателя, че районният съд неправилно
и незаконосъобразно е приел, че със свидетелските показания на С. Н. може се
оборва доказателствената сила на официални писмени доказателства, каквито
са платежните нареждания по отношение на лицето направило превода на
сумата. Напротив, при анализа си на доказателствата съдът е ценил
доказателствената сила на процесните документи във взаимна връзка и
зависимост със свидетелските показания, както бе посочено по-горе, за да
12
стигне до извода за предаване на заемната сума на ответника.
Настоящият състав не споделя и възраженията на жалбоподателя за
неправилно обсъждане и анализиране от районния съд на доказателствената
стойност на представената от ищеца разписка, с доводи, че същата не
обективира сключен между страните договор за заем – в нея няма място и
дата, на която е сключен договора, както и липсва основание на което се
дължи посочената сума; няма имена на лицето, което я е издало и на лицето,
което трябва да върне сумата.
Действително, представеният по заповедното производство документ
/разписка/ от 14.06.2020г. не обективира сключен между страните договор за
заем, но същия обективира признание на ответника, че дължи на ищеца
сумата 41 700 лева към 14.06.2020г. Авторството на този документ е
безспорно установен от заключението по изпълнената по делото съдебно-
почеркова експертиза, от което се установява, че автор както на съдържанието,
така и на подписа в процесния документ е именно ответника. Действително, в
процесния документ липсва името на ищеца, но от обстоятелството, че
същият е вуйчо на ответника, както и от факта, че документът се намира в
оригинал именно у ищеца, може да се направи обоснован извод, че посочената
сума се дължи именно на ищеца от ответника. Поради това е необосновано
възражението на жалбоподателя, че от документа не става ясно кое лице
трябва да се индивидуализира като „вуйчо”, още повече, че в представеното
удостоверение за съпруга и родствени връзки на ответника от 03.08.2023г. на
община Козлодуй, Х. П. не е вписан като негов вуйчо, както твърди
жалбоподателя, и същият не е разпитан като свидетел. Действително, от
процесния документ не може да се установи източника на задължението на
ответника (основанието, на което се дължи сумата 41700.00 лева). Както вече
бе посочено по-горе в мотивите този документ не следва да се обсъжда
самостоятелно и изолирано от останалия доказателствен материал, а в
съвкупност с него, в частност със свидетелските показания на св. С. Н.. От
същите се установява, че на 14.06.2020 г. ответникът е написал
собственоръчно с неговият почерк и подписал тази бележка (което
обстоятелство се установи и от заключението по съдебно-почерковата
експертиза), за да удостовери каква сума дължи на ищеца до последната дата,
до която е внасял пари по заема, както и че сумата е с 1700.00 лв. повече от
изтеглената от ищеца, тъй като включва и давани от ищеца малки суми за
плащане на различни сметки. Накрая, следва да се отчете и обстоятелството,
че в процеса ответникът не въвежда никакви твърдения относно причината да
издаде процесната разписка и защо тази разписка се намира в държане на
ищеца, които да разколебаят нейната доказателствена сила.
Всичко изложено до тук налага извода за наличието на валидно
облигационно правоотношение между ищеца Н. И. Н. и ответника Й. И. Й.,
възникнало от сключен на 04.07.2017г. помежду им неформален договор за
паричен заем, както и за предаването на сума в общ размер 39000,00 лева от
ищеца на ответника със задължението на последния да я връща на месечни
13
вноски по 500.00 лв., считано от 22.07.2017г., до издължаване на сумата.
При така установения от ищеца факт на фактическо предаване на сумата
с уговорката за връщането й в посочените срокове, в тежест на ответника бе да
докаже, че е върнал претендираните суми в уговорените срокове, което би
обусловило и неоснователност на иска. В изпълнение на това свое
процесуално задължение ответникът не ангажира никакви доказателствени
средства. Същият не само не твърди, но и отрича плащане на суми по този
договор за заем.
По отношение на плащанията в размер на 13 000, 00 лева, които
ответникът е извършил и ищецът твърди, че са по процесния договор за заем и
с тях е погасена част от заемната сума от 39 000 лева (в каквато насока са и
показанията на св. С. Н.), следва да бъде съобразено влязлото в сила решение
№ 39/04.02.2022г. по гр.д. № 1029/2021г. по описа на РС - Козлодуй,
потвърдено с решение № 157/02.04.2024г., постановено по гр.д. № 305/2022г.
по описа на ОС – Враца, в което е прието, че предавайки на вноски сумата от
13000.00 лева ответникът е погасил част от получения на 15.09.2016г. заем в
размер на 14000.00 лева.
Изложеното налага извода за неизпълнение на сключения договор за
заем, което следва да се вмени във вина на ответника по делото. В конкретния
случай неизпълнението на договора е във формата на пълно неизпълнение -
непрестиране на цялата дължима сума. Така установеното виновно
неизпълнение следва да ангажира договорната отговорност на заемателя-
ответник. Размерът на отговорността му следва да бъде еквивалентен на
заемната сума – 39 000,00 лева.
Спорът по делото на следващо място е относно настъпването на
погасителна давност за вземането.
По този въпрос въззивният съд намира следното:
По отношение на вземанията по договори за кредит/заем се прилага
общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Началото на давностния
срок, съгласно чл. 114 ЗЗД, започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, а с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (от когато се счита за предявена претенцията по чл. 422 ГПК)
давността се прекъсва, на основание чл.116, б. "б" ЗЗД. При разсрочено
плащане на отпуснатия кредит/заем изискуемостта на вземането за
съответната вноска настъпва с настъпването на падежа й. В този смисъл е ТР
№ 3 от 21.11.2024г. по тълк. дело № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая уговорката на страните е била предоставената в заем сума да се
връща на месечни вноски от по 500.00 лева, т.е. на разсрочено плащане, което
от своя страна обуславя изискуемост на всяка отделна вноска с настъпването
на падежа й.
В настоящия случай, съгласно уговореното от страните, заетата сума от
39 000.00 лв. е следвало да бъде връщана от ответника-заемател на месечни
вноски по 500.00 лв., считано от 22.07.2017г. – падежа на първата вноска, до
издължаване на сумата. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
14
подадено в РС-Козлодуй на 29.07.2022г., поради което погасени по давност би
следвало да са неплатените дължими вноски с падеж преди 29.07.2017 г. - в
случая това е първата вноска от 500,00 лева с падеж 22.07.2017г. Следва да
бъде обаче съобразено, че претенцията на ищеца не е за цялата заемна сума от
39 000,00 лева, т.е. за всички непогасени вноски, а за сумата 25 000, 00 лева,
представляваща част от тези вноски (50 бр.), за които давностният срок не е
изтекъл към 29.07.2022 г., когато кредиторът е заявил вземането си по реда на
заповедното производство.
На следващо място, с оглед установеното по-горе в мотивите, че
бележката /разписка/ от 14.06.2020г. обективира признание на ответника, че
дължи на ищеца сумата 41 700 лева към 14.06.2020г. по процесния договор за
заем, това признание на вземането от длъжника, съгласно чл.116, б. „а” ЗЗД,
прекъсва течението на давностия срок. Същото е направено в рамките на
давностния срок, отправено е до кредитора и се отнася до съществуването на
самото задължение, поради което е породило своето правно действие –
прекъсване на давността. Прекъсването на давността, съгласно чл. 117, ал. 1
ЗЗД, поставя началото на нов петгодишен давностен срок. Този давностен
срок не е изтекъл към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в РС-Козлодуй на 29.07.2022г., поради което
процесното вземане на ищеца за исковата сума не е погасено по давност.
Поради изложеното неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя, че до 04.07.2022г. (на която дата според него е настъпила
давността за процесното вземане) не са предприемани никакви действия,
които да прекъснат течението на давностия срок. Невярно е и твърдението на
жалбоподателя, че заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на
13.09.2022г. – видно от отбелязаното върху щемпела, поставен на заявлението,
същото е постъпило в съда на 29.07.2022г.
С оглед изложеното направеното от ответника в първоинстанционното
производство възражение за изтекла погасителна давност за вземането,
поддържано и във въззивната жалба е неоснователно.
По изложените мотиви, въззивният съд намира предявения
установителен иск по чл. 422 ГПК вр. чл.240 и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимост на процесната сума от 25000 лева по неформален
договор за заем от 04.07.2017г. за основателен, поради което следва да бъде
уважен в претендирания размер, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение в съда - 29.07.2022г., до окончателното й изплащане.
Районният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, като изводите на съда
съответстват изцяло на събраните по делото доказателства.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна.
15
Диспозитивът на първоинстанционното решение обаче не е прецизен в
частта, в която е посочено, че исковата сума в размер на 25000.00 лева, е част
от главница от общо 41700.00 лева, тъй като искът не е предявен като
частичен. Поради това въззивния съд следва да внесе корекция в диспозитива
на първоинстанционното решение, като същото бъде потвърдено само за
заявената претенция от 25000.00 лева, съгласно принципа на диспозитивното
начало, закрепен в чл.6, ал.2 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 273 ГПК
въззиваемия има право на разноски за въззивното производство, но същият не
е направил такива, респ. и не е поискал присъждането им, поради което не
следва да му се присъждат.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се
следват разноски за въззивното производство.
Предвид гореизложеното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 215 от 15.07.2024г. по гр.д. № 180/2023г.
на Районен съд – Козлодуй, с което е признато за установено по отношение на
Й. И. Й., ЕГН:********** от ***, че същият дължи на Н. И. Н.,
ЕГН:********** от ***, сума в размер на 25000.00 лева /двадесет и пет
хиляди лева/, представляваща невърнат паричен заем по устен договор за
заем, ведно със законната лихва за периода от 29.07.2022г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № ***/13.09.2022г., издадена по ЧГД
№1073/2022г. по описа на РС - Козлодуй; осъден е, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК Й. И. Й., ЕГН:********** от *** да заплати на Н. И. Н., ЕГН:**********
от ***, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер
на 500.00 лева, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски
в исковото производство в общ размер на 1554.57 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17