Р Е Ш Е Н И Е
№
260839
гр.
П., 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., II състав, в публичното заседание на втори юли
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА КИРИЛОВА
при
секретаря Катя Василева като разгледа докладваното гр. дело № 535 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД – П., с която срещу С.И.С., Г.В.Г. и М.В.М. са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. ГПК,
вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. ЗЗД за признаване на установено
в отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи на ищцовото
дружество при условията на разделност по 425,10 лева, представляваща 1/6
(една шеста) от сумата 2550,60 лв. – главница за доставена, отведена,
пречистена но незаплатена вода до жилище на адрес гр. П., ул. „*** с абонатен №
1071262 за периода от 01.12.2012 г. до 07.11.2019 г., както и сумата от 76,68
лева, представляваща 1/6 от 460,03 лв. – лихва за забава върху главницата
за периода от 11.02.2012 г. до 07.11.2019 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 2642/2020 г. на РС П..
Ищецът
твърди, че между него и ответниците като
потребители на водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно
правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води,
възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи обвързват ответниците, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че процесният недвижим имот, е водоснабден. Посочва, че ответниците като
наследници по закон на титуляря на партидата – Л.А.Т., се явяват задължени лица
за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални
такива от момента на присъединяването към ВиК системата и откриването на
партида с абонатен номер. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил
задълженията си като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги,
възлизащи на сумата от 2550,60 лв. Изяснява се, че от своя страна потребителите
не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата
на плащане на падежа – в 30-дневен срок след фактурирането на сумата, обуславя
начисляването и на законна лихва за забава. С тези съображения се отправя
искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендират се разноски.
Ответниците в отговора на исковата молба,
подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК чрез процесуалния им представител, са
изразили становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорили са
съществуването на облигационно правоотношение между страните, както и
доставката на ВиК услуги. Въвели са възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.
1, т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К
системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването
на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник
и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник
– арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на
правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и
без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота
става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на 2,
ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П.,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. /приети в заверен препис като
доказателство по делото/, за които не се спори, че са влезли в законна сила.
Изясни се, че с отговора на исковата
молба ответната страна оспорва исковете по основание с твърдението за липсата
на облигационно правоотношение между страните през разглеждания период, което
обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна
материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.
Представено е удостоверение за
наследници на Л.А.Т., починала на 06.03.2005 г., видно от което тримата
ответници С.С., Г.Г. и М.М. са наследници по закон (съответно съпруга, син и
дъщеря) на В. Г. С. – син на Л.Т., починал на 04.11.2015 г.
Представен е нотариален акт от
05.07.2017 г., от който се установява, че на посочената дата ответниците С.И.С.,
М.В.М. и трето лице – М. И. (длъжник в заповедното производство, неподала възражение),
са дарили на ответника Г.В.Г. собствените си 5/6 идеални части от процесния
имот, за който се твърди, че
водоснабден. Видно от отбелязването на нотариуса, при изповядването на
сделката е бил представен друг нотариален акт от 2017 г., удостоверение за
наследници и други документи. Въпреки обстоятелството, че ищецът е разполагал с
възможност да се снабди с копие от същите, с оглед разпределената му
доказателствена тежест, той не е сторил това, като други доказателства относно
собствеността върху имота по делото, включително в периода преди м. 07.2017 г., не са били представени.
Произтичащото от принципа на
служебното начало в гражданския процес задължение на съда за съдействие на
страните за изясняване на делото, не означава да съдът да осъществи вместо
страната собствените ѝ процесуални задължения във връзка с
доказателствената тежест. В случай, че страната не установи фактите, на които
основава твърдяното субективно материално право и изрично указани ѝ от
съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният
факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия
за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право. Тази
процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и
неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в
този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.).
Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт – съществуващо в полза на
ответника право на собственост или друго вещно право върху процесния имот през
исковия период, за неосъществил се.
Ето защо в процесния случай намира,
че по делото не е установено в изискуемата от закона степен на пълно и главно
доказване обстоятелството, че в процесния период между 2012 г. и 2019 г. ответниците
да са притежавали право на собственост върху процесния имот. От събраните доказателства
се установява единствено, че за част от исковия период – след м. 07.2017 г., ответникът Г.Г., е притежавал поне 5/6 ид.ч. от
водоснабдения имот.
Фактът на реалното извършване на ВиК
услуги се установява чрез изводите на вещото лице по приетата ССчЕ, която съдът
кредитира като изготвена компетентно и изчерпателно. Съгласно данните на вещото
лице, за периода от 01.12.2012 г. до 30.07.2019 г. за имота с адрес гр. П., ул.
„*** с абонатен № 1071262 са отчетени общо 1840 куб.м. питейна вода, чиято
стойност възлиза в общ размер 2550,60 лева. С оглед обстоятелството, че е установено
единствено право на собственост в полза на ответника Г.Г., считано от 05.07.2017
г., същият се явява задължено лице за вземанията, възникнали след тази дата (съгласно
фактура от 11.08.2017 г., която обхваща отчетен период 05.07.2017 г. –
03.08.2017 г.) до края на исковия период (07.11.2019 г.) – а именно – 903,45
лв. Ищецът е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати 1/6 от размера на
общата главница, поради което и в съответствие с принципа за диспозитивното
начало съдът следва да я присъди в поискания размер, а именно 150,58 лв.
По изложените съображения исковете
за главница по отношение на С.С. и М.М. следва да бъдат отхвърлени в цялост, доколкото
не се установява по несъмнен начин в исковия период да са притежавали право на
собственост върху имота и в какъв обем, а по отношение на Г.Г. искът за главница
следва да бъде уважен до размера от 150,58 лв., а за разликата до пълната претендирана
сума и за периода от 01.12.2012 г. до 04.07.2017 г. – отхвърлен като неоснователен,
доколкото няма данни за този период същият да е бил собственик на имота, респ.
при какви квоти.
С оглед постановения правен
резултат, безпредметно е обсъждането на въведеното възражение за изтекла погасителна
давност.
По иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.
2 от процесните Общи условия потребителите следва да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след
датата на фактурирането им. В настоящия случай липсват доказателства за
извършвани плащания. Съгласно заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза размерът на лихвата за забава върху
останалата неплатена главницата от 903,45 лв. за периода от 11.08.2017 г. до 23.08.2019
г. възлиза на сумата от 103,46 лв., като по изложените съображения ответникът Г.Г.
следва да бъде осъден за 1/6 от нея. Ето защо акцесорният иск за лихва следва
да бъде уважен единствено по отношение на Г.Г. за сумата от 17,24 лв. и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 76,67 лв. и за периода
11.02.2012 г. – 10.08.2017 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на С.С.
и М.М. следва да бъдат присъдени разноски в пълния претендиран размер – по 300
лв. за платен адв.хонорар, видно от представените договори за правна защита.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът Г.Г. има право на разноски, пропорционално на частта, в която
исковете са отхвърлени, а именно – 199,65 лв. за платен адвокатски хонорар. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовото дружество има право на разноски, съобразно
уважената част от исковете – 60,19 лв. При компенсация на двете насрещни
вземания, ищецът следва да заплати на ответника Г. сума в размер на 139,46 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените
от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11
срещу Г.В.Г.,
ЕГН **********,
с адрес *** обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД съществува изискуемо вземане по отношение на Г.В.Г. за сумата от 150,58 лева, представляваща 1/6 от
главница в
общ размер 903,45 лв. за доставена, отведена, пречистена но незаплатена вода до
жилище на адрес гр. П., ул. „*** с абонатен № 1071262 за периода от 05.07.2017
г. до 07.11.2019 г.,
както и сумата от 17,24
лева, представляваща
1/6 от законната лихва върху главницата за периода от 11.08.2017
г. до 23.08.2019 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2642/2020 г. на РС П.,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ за
разликата над 150,58 лева до пълния предявен размер от 425,10 лв. и за периода
от 01.12.2012 г. до 04.07.2017 г., както и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 17,24 лева до пълния предявен размер от
76,68 лв. и за периода от 11.02.2012 г. до 10.08.2017 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД,
с ЕИК: ********* срещу С.И.С., ЕГН ********** *** и М.В.М., ЕГН ********** *** обективно и субективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД съществува изискуемо
вземане по отношение на С.И.С. и на М.В.М. при условията на разделност за сумата
от по 425,10 лева, представляваща 1/6 (една шеста) от 2550,60 лв. – главница за
доставена, отведена, пречистена но незаплатена вода до жилище на адрес гр. П.,
ул. „*** с абонатен № 1071262 за периода от 01.12.2012 г. до 07.11.2019 г., както
и сумата от по 76,68 лева, представляваща 1/6 от 460,03 лв. – лихва за забава
върху главницата за периода от 11.02.2012 г. до 07.11.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2642/2020 г. на РС П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: ********* да
заплати на С.И.С.,
ЕГН ********** сумата от 300
лева – разноски
пред РС П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: ********* да заплати на М.В.М., ЕГН ********** сумата
от 300
лева – разноски
пред РС П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: ********* да заплати на Г.В.Г., ЕГН ********** сумата
от 139,46
лева – разноски
пред ПРС по компенсация.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.