Р Е Ш Е Н И Е
№ 260148
Б. 23.09.2020г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в публичното заседание на девети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско
дело № 422 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, разгледан по реда на Глава ХХV „Бързо
производство“-чл.310, ал.1,т.1 и сл. от ГПК.
Б.И.Р. ***,
с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. Г.Д. от САК, е
предявила искове срещу Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с
увреждания „Д-р И. Ц.“ с адрес: Б., ул.И. №* за признаване за незаконно
уволнението й, постановено със Заповед № * от 18.03.2020г., издадена от
Управителя на ЦНСТДМУ „Д-р И. Ц.“-Б., с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с
чл.190, ал.1,т.3 от КТ и чл.187, т.3 и т.4 от КТ и чл.188, т.3 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди това
длъжност „социален работник в социална услуга“ в ЦНСТДМУ „Д-р И. Ц.“-Б. и за
заплащане на сумата-главница от 5405.48лв., представляваща обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца или за периода от 18.03.2020г. до
18.09.2020г., ведно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от деня на предявяване на иска на
31.03.2020г. до окончателното заплащане, както и за заплащане на направените по
делото разноски, за които не представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.
В с.з. ищцата Б.И.Р. лично и чрез
пълномощник адв. Г.Д. от САК /пълномощно от
23.03.2020г.-л.7/ моли да бъдат уважени исковете като основателни и доказани по
подробно изложените съображения в исковата молба. Представя писмени бележки с
вх.№ 264992 от 14.09.2020г.
Ответникът-
Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с
увреждания
„Д-р И. Ц.“-Б., чрез управителя му Д.Г.М. е направил възражения по исковете и е
представил писмен отговор с вх.№ 3159 от 22.06.2020г., в предвидения в закона
срок.
В писмения отговор ответникът оспорва
исковете, заявява, че уволнението е законно, тъй като изложените в исковата
молба твърдения за незаконност на уволнението не са верни. Уволнението на
ищцата е в резултат на проведена процедура по разследване на дисциплинарно
нарушение, приключило с налагане на най-тежкото предвидено в закона наказание.
От същата са искани обяснения съгласно чл.193 от КТ и след дадени писмени
такива е издадена оспорената Заповед
№22/18.03.2020г., с която е наложено дисциплинарно уволнение. Последната е
мотивирана, тъй като обемът й от три страници ясно сочи, че в нея са изложени
подробни мотиви. Най-общо казано уволнението на ищцата е мотивирано със
системно неизпълнение на трудовите й задължения, подробно разписани в
длъжностната характеристика. Началото на дисциплинарното производство е с
изготвен доклад от Комисия, която е назначена да прегледа и оцени дейността на
социалните работници при ответника. В хода на тази проверка комисията е
установила многобройни пропуски в работата на ищцата, които формират извод, че
тя системно не изпълнява възложената й работа. Това се установява и от
изготвените от ищцата писмени документи относно: 1. Планиране и организация,
изразяващо се в изготвяне на планове за работа и 2. Отчет за изпълнение на
планираната работа. При ищцата формално има изготвени планове и отчети, но при
преглед се установява, че е налице липса на предварително планиране, тъй като
плановете са изготвени след това, според извършените от ищцата дейности през
месеца. Това се установява от последния месечен план за м. март на 2020г., тъй
като приключва с дейности, планирани за 13.03.2020г., а не и до края на месеца.
Освен това при проведена анкета за установяване на нивото на компетентност на
ищцата, същата е посочила, че не си спомня с коя офис програма се изготвя
работния график и отчетния доклад. Ищцата не е извършвала обичайните дейности
по планиране, организация и отчет на работа, за което не е изпълнявала
възложената й работа. Описаното от нея в отчетите за работа не съответства на
длъжностната характеристика за социален работник. Тези дейности са включени за изпълнение на
длъжността „детегледач“, каквато тя не е. За това е
посочено правното основание на чл.187, ал.1, т.4 от КТ, тъй като не изпълнява
задълженията си по длъжностна характеристика, а тези за друга длъжност. Ищцата
за повече от 3 години работа при ответника не е успяла да усвои поне на базово
ниво нормативната база, уреждаща работата й, както и работата с компютър, което
се отразява на работата й в посока неизпълнение на основните нейни задължения
като липса на качества. Моли да бъде отхвърлен иска като неоснователен.
В с.з.
ответникът ЦНСТДМУ „Д-р И. Ц.“-Б., чрез управителя му Д.М. и пълномощник адв. Х.Я. от САК/пълномощно от 20.06.2020г.-л.77/ оспорва
исковете, поддържа направените възражения в писмения отговор. Моли съдът да
отхвърли исковете и им присъди направените по делото разноски, за които
представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.192/. Представя писмени
бележки с вх.№ 265014 от 14.09.2020г.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Не
е спорно между страните, че от 01.12.2016г. на основание писмен трудов договор
е възникнало трудовото правоотношение между ищцата и ответника като същата е
работила на длъжността
„социален работник в социална услуга“,
което е продължило до 18.03.2020г., когато същото е прекратено поради налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“. Или ищцата е работила при ответника на
горната длъжност повече от 3 години или в периода от 01.12.2016г. до 18.03.2020г.
Горното се установява и от приложените писмени доказателства-оригинал от
Трудов договор
№ 013/30.11.2016г., Допълнително споразумение № 0.028/30.12.2016г. към трудов
договор, Трудов договор от 21.12.2017г., Допълнително споразумение от
28.12.2017г., копие от продължение на трудова книжка № 1061 на името на ищцата
и Заповед № * от 18.03.2020г., издадена от Управителя на ЦНСТДМУ „Д-р И. Ц.“-Б.
за прекратяване на трудовото й правоотношение, връчена на ищцата на 18.03.2020г.
От приложеното лично трудово досие на
ищцата се установява, че същата на 27.02.2020г. е депозирала жалба до Председателя
на Държавна агенция за закрила на детето в гр.София, в която е описала, че
психологът в ответния Център-М. Д. пренебрегва служебните си задължения и не
работи терапевтично с Д. Методиев, който е с поведенчески проблеми, за което е разпоредена проверка, която да се извърши от управителя на
ответния Център.
Видно от приложеното копие от Заповед №14/09.03.2020г.
на управителя на ответния Център, се установява, че ищцата, считано от
10.03.2020г. е била командирована в ЦНСТДМУ „Д-р П. И.“ за временно изпълняващ
длъжността „детегледач“, на която ищцата се е
противопоставила и отразила, че не е съгласна. Със Заповед № 17/12.03.2020г. на
управителя на ЦНСТДМУ „Д-р И. Ц.“ е наложил дисциплинарно наказание“забележка“
на ищцата, тъй като не е изпълнила заповедта му за командироване. Горната
заповед е връчена но ищцата на 12.03.2020г.
От приложеното копие от Заповед №16 от
10.03.2020г. на Управителя на ответния център се установява, че същият е дал срок до следващия ден-11.03.2020г.
ищцата да даде писмен отчет за дейността си през 2019г. С молба с вх.№2 от
11.03.2020г. ищцата е представила отчетите за дейността си през 2019г. по
месеци за изпълнение на дейности съгласно месечния план на дейността на
социалния работник, отразени по дати.
Съгласно приложеното копие от Заповед №21
от 17.03.2020г. на Управителя на ответния център се установява, че същият е
определил Комисия в състав: М. Д., психолог, Д. О., социален работник и Т. С.,
специалист социални дейности, които в срок до същия ден-17.03.2020г. да
анализират отчета и съставят писмен доклад като се ръководят от Методиката за
работа на ЦНСТДМУ и длъжностната характеристика на социалния работник във
връзка с писмен отчет на ищцата за дейността й през 2019г.
Установява се от приложеното лично трудово
досие на ищцата, че на 16.03.2020г. е попълнила Анкета за установяване нивото
на компетентност на служителите в ЦНСТДМУ.
На същия ден-16.03.2020г. е изготвен
Протокол от управителя на ответния център, че ищцата не е изпълнила негова
устна заповед-до края на 13.03.2020г. да изготви проект на заповед за реда за
дезинфекция в Центъра.
На следващия ден-17.03.2020г. е изготвен
Протокол от управителя на ответния център, че ищцата не е изпълнила достатъчно добре негова устна
заповед- на 16.03.2020г. да изготви проект на писмо до Софийски окръжен съд за
отлагане на гр.д.№ 903/2019г., тъй като същото е било с пунктоационни
и фактологически грешки, което е писала в рамките на 3
часа и не се е справила със задачата.
Видно от Заповед № 20/17.03.2020г. на
Управителя на ответния център, че същият ден на 17.03.2020г. е дал срок на
ищцата до 18.03.2020г. да даде писмени обяснения по 7 въпроса, подробно
посочени в същата.
На
18.03.2020г. ищцата е депозирала писмени обяснения, в които изрично е посочила,
че относно екипните срещи на 18 и 25.02.2019г. в месечния план не са планирани,
но в дневния план и месечния отчет са вписани.
От приложеното официално заверено копие от
Заповед №22 от 18.03.2020г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,
се установява, че същата е издадена след получаване на писмените обяснения от
ищцата на 18.03.2020г., тъй като това обстоятелство е посочено в същата, на
основание писмен доклад, подаден от описаната по-горе Комисия, назначена на
17.03.2020г., за нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл.187, т.3 и т.4
от КТ и на основание чл.190, ал.1, т.3 от КТ, като на основание чл.330, ал.2, т.6
от КТ е прекратено трудовото правоотношение. В същата е посочено, че ищцата е
извършила следното:
„По т.1 от длъжностната характеристика е налице
неправилно планиране и организиране процеса на работа от социалния работник по
предоставяне на социалната услуга.
По т. 2 от длъжностната характеристика
няма отчетност за поставени цели по установените критерии и стандарти, както и
начина за съблюдаване и постигнати резултати.
Никъде в отчета не е споменато за
дейност на социалния работник, която да е подпомогнала или развила определена
способност или умение на даден потребител. В отчета за м.02.2019 г. е вписано
провеждането на две екипни срещи /18,25.02.2019г./, които не съответстват на
истината, тъй като те не са планирани, организирани и проведени от социалния работник,
а от ръководството на услугата, което важи и за всички
останали посочени в годишния отчет екипни срещи, като извършена дейност от
социалния работник.
По т.4 съобразно задълженията по
длъжностна характеристика на соц.работник, липсват отчетни данни за изпълнени
цели по плановете за грижа на потребителите, като резултат от дейността на
социалния работник. Тук е важно уточнението, че плановете за грижа и
специализираните оценки на потребителите в ЦНСТДМУ „Д-р И. Ц.” наистина се
разпечатват на хартиен носител от социалния работник - Б.Р., но съвместната
работа и взаимодействие с ОЗД, същата неофициално е прехвърлила като
отговорност на колежката си соц.работник от ЦНСТДМУ „Д-р П. И.”.
Видно от годишния отчет на Б.И.Р. -
социален работник, става ясно, че една изключително важна част от основните
задължения липсва, като поддържане на постоянни контакти и съвместна работа с
ОЗД, ДСП, РПУ и т.н, както и осъществяване на връзки и взаимодействие с НПО-та,
институции, държавни и общински служители, както и поставени, отстоявани и
решени въпроси и проблеми в интерес на потребителите и на социалната услуга
ЦНСТДМУ, от съвместната работа на соц.работник и посочените по-горе. Изключение
правят болнични заведения и училищни власти.
Никъде в отчета не срещнахме дейности
на социалния работник, които да декларират участието му в изказване на мнение
по проблемни точки в работния процес, предложения и отговорност за решението
им, или решени от него такива. От което личи, че липсват набор от умения и
качества, като способност за взимане на решения, прогнозиране, аналитичност,
планиране, целеполагане, организиране, инициативност
и действеност. Отчетни действия, като координация дейността на екипа липсват
също. Никъде в отчета не се срещат ситуации на взаимодействие и информираност
към ръководството на ЦНСТДМУ от страна на социалния работник, отнасящи се до
проблеми свързани с потребителите или работния процес, както и ролята на
социалния работник в процеса на тяхното решение.
Служителят определено не познава
нормативните документи, регламентиращи дейността на социалната услуга, което е
видно от направената анкета за нивото на компетентност на служителите в
ЦНСТДМУ. Не познава Стандартите, посочени в Методиката за работа на ЦНСТДМУ.
Няма нужното ниво на компютърна грамотност“.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели-Д. Ц. О., която работи като
социален работник в ЦНСТДМУ“Д-р П. И.“, св.Т. М. С., която също работи като
социален работник при ответника и св.М. К. Д., която работи като психолог при
ответника, се установява, че са участвали в комисия, назначена от управителя на
ответния център, който е управител и на ЦНСТДМУ“Д-р
П. И.“ в Б., като тяхната работа е била да проверят и оценят работата на ищцата
по представени от нея документи-отчети
от 2019г., които същите не одобрили, тъй като били изготвени в табличен вид и
не били конкретни и обосновани. Не е била посочена работата с отдел Закрила на
детето. Св. Орлинова заявява, че открила неточности в отчетите, за това, че е
планирано извеждане на 10 лица, а всъщност само две деца могат да ходят. Не е посочила поименно лицата, които гледат
телевизия и т.н. По принцип работата при ответника се проверява през годината,
като тази на св. Орлинова е проверявана през 2019г. От показанията на св.Сомова
се установява, че тя е назначена на мястото, освободено от ищцата. От
показанията на св.Димитрова се установява, че ищцата има дефицити относно
работа с компютърни програми, които се използват ежедневно в работата в Центъра.
От направената от съда констатация в
открито с.з. на 09.09.2020г. с оригинала на
продължение на трудова книжка на ищцата се установява, че след 18.03.2020г.
няма друго вписване, т.е. ищцата е останала без работа в периода след
18.03.2020г.
Съгласно приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 3268 от 26.06.2020г., изготвена от в.л. Д.Г.В.,
се установява, че размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за шест
месеца е в размер на 5405.48лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че предявените искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са допустими, тъй като главният иск за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна е предявен в срока, предвиден в чл.358, ал.1, т.2
от КТ.
Разгледан по същество главният иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от ответника е основателен и следва да се уважи
изцяло като доказан, по следните правни съображения:
От събраните по делото писмени доказателства-Копия от Заповед №
20/17.03.2020г. на управителя на ответника, писмени обяснения от 18.03.2020г.,
подписани от ищцата и атакуваната Заповед за налагане на дисциплинарно
уволнение № 22/18.03.2020г., се установява, че ищцата е дала писмени обяснения
в деня, в който е наказана, но преди това, тъй като представените от нея
писмени обяснения са отразени в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание-уволнение.
С оглед на горното съдът намира, че за нарушенията
на трудовата дисциплина, така както са описани в заповедта за дисциплинарно
наказание от 18.03.2020г., ищцата е дала преди това писмени обяснения, за което
съдът приема, че ответникът-работодател е изпълнил изискванията на чл.193, ал.1 от КТ преди налагане на дисциплинарното
наказание-уволнение с атакуваната заповед да изиска обяснения, съответно
да приеме писмените й обяснения за дисциплинарните нарушения. С оглед на това
съдът намира, че ищцовото искане за признаване на заповедта за уволнение като незаконна и нейната отмяна без да
се разглежда спора по същество съгласно чл.193, ал.2 от КТ е
неоснователно.
Съдът намира, че процесната
заповед за дисциплинарно уволнение е немотивирана, тъй като в същата е посочен само нарушителят и видът на дисциплинарното наказание. Заповедта за
дисциплинарно уволнение не съдържа всички необходими,
изискващи се по закон реквизити, визирани в чл.195 от КТ, а именно кога е извършено нарушението и в
какво се изразява нарушението на
трудовата дисциплина. Изложените от ответника многословни фактически
обстоятелства са вътрешно противоречи и неконкретни без ясно и точно да е
описано всяко едно нарушение на трудовата дисциплина, за да се приеме, че е
осъществен състава на чл.190, ал.1, т.3 от КТ-системни нарушения на трудовата
дисциплина, отразен в заповедта за дисциплинарно наказание, на основание която
е прекратено трудовото правоотношение на ищцата от ответника.
В уволнителната заповед не са обективирани
конкретни нарушения на трудовата дисциплина, при това - системни. Липсва
фактическото основание на заповедта, която е от съществено значение при
преценяване на нейната законосъобразност. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия
текст, въз основа на който се налага. Посочването на законовия текст, както е в
случая-чл.190, ал.1,т.3 от КТ, е рамката, в която работодателят квалифицира
конкретно нарушение на трудовата дисциплина. Законът изисква заповедта да е
мотивирана. При липса на релевирано в нея нарушение
дадената правна квалификация се явява лишена от съдържание. Меродавно е
дисциплинарното нарушение, което работодателят е длъжен да посочи, а не
законовата му квалификация, т.е. водещ е фактът, представляващ уволнителното
основание, с оглед на който се преценява дали е правилна квалификацията,
цифрово и текстово, но без конкретизирано нарушение на трудовата дисциплина,
следва да се направи извод, че уволнението не произтича от определена, правно
значима причина. А това означава, че уволнението е незаконно. Без значение е
дали обективно съществуват действия или бездействия на работника или служителя,
които представляват нарушение на трудовата дисциплина и могат да служат като
основание за налагане на дисциплинарно наказание, щом те не са послужили като
основание за полагането му.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, с която задължително се посочва нарушението и кога е извършено.
В атакуваната заповед не е посочено времето на
извършване на всяко едно от нарушенията. Заповедта за уволнение трябва да
съдържа фактите, на които се основава работодателя, даващи основание да се
прекрати трудовия договор. Непосочването на тези факти - в конкретния случай на
времето на извършване на нарушението, лишава ищцата от възможността да се
защити, като представи доказателства, опровергаващи фактическите обстоятелства,
залегнали в заповедта за уволнение.
Допуснатото нарушение е особено съществено.
Фактическото нарушение, обусловило налагането на дисциплинарното наказание
следва да бъде конкретно определено и не е допустимо конкретизирането му чрез
тълкуване от съда. Още повече, че законодателят в разпоредбата на чл.194, ал.1
от КТ е определил срок за налагане на дисциплинарно наказание с оглед
извършването и откриването на нарушението, а именно: Дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1
година от извършването му. В тази насока ищцата е направила възражение в
исковата молба, че нарушението е свързано с отчетената от нея дейност през 2019г. и от изтичане на
календарната 2019г. до налагане на
дисциплинарното наказание на 18.03.2020г. е изминал срок повече от 2 месеца.
Съдът намира, че поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила от ответника в дисциплинарното производство,
а именно атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание-уволнение
от 18.03.2020г. не отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, тъй като
липсва индивидуализация по време на извършване и конкретизация на самото
нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата, само на това основание
уволнението следва да бъде признато за незаконно и отменено.
Поради горното съдът не можа да
обсъжда възраженията на ищцата дали е спазен от ответника срока по чл.194, ал.1
от КТ за спазване на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, както и
дали същата е извършила системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла
на чл.190, ал.1, т.3 от КТ, т.е. да е извършила три или повече нарушения.
Съгласно практиката на ВКС, отразена в Решение № 44 от 22.02.2018
г. на ВКС по гр. д. № 2306/2017 г., IV г. о., ГК-системни нарушения на трудовата дисциплина е налице,
когато работникът или служителят е извършил три или повече нарушения. По
аргумент от чл.
189, ал. 2 КТ, системност е налице, когато и трите констатирани нарушения
все още не са санкционирани или когато поне едното от тях не е санкционирано, а
наказанието за останалите не са заличени по реда на чл. 197
или чл.
198 КТ, т. е. са извършени в рамките на една календарна година.
Законодателят е посочил системните нарушения като основание, за което може да
се налага най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Независимо от вида и
тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат
значително виновно неизпълнение на трудовите задължения.
С оглед това, че заповедта за дисциплинарно наказание
е немотивирана-фактически изложените обстоятелства за неизпълнение общо на
трудовите задължения от ищцата, сами по себе си не отразяват отделно извършени
от същата нарушения на трудовата дисциплина, индивидуализирани по време и
конкретизирани в какво точно се изразява всяко едно нарушение, съдът не може да
се произнесе по същество дали същите са извършени от ищцата и относно
спазването на разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ, че при определяне на дисциплинарното наказание се
вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя, тъй като са допуснати
съществени процесуални нарушения при изготвянето на заповедта за уволнение по
смисъла на чл.195, ал.1 от КТ. Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание-уволнение не е мотивирана и не са индивидуализирани отделните
нарушения на трудовата дисциплина по време и в какво се изразява всяко едно от
тях, т.е. в случая няма данни за самите нарушения, за да прецени съда дали
съответстват на тежестта на наложеното наказание. Ответникът общо е посочил неизпълнение на
трудови задължения от ищцата без да опише всяко едно конкретно нарушение по вид
и време на извършване. Така описаните на две страници фактически обстоятелства
сами по себе си не отразяват отделни конкретни нарушения на трудовата
дисциплина, индивидуализирани видово и
времево.
Поради гореизложеното искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ следва да бъде уважен като доказан само на
основание нарушение на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ при издаване на
заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение, за което съдът не може да се
произнесе по същество относно останалите наведени в исковата молба възражения
за незаконност на уволнението с оглед на допуснатите съществени процесуални
нарушения при издаване на заповедта за налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание.
По
отношение на втория обективно съединен иск или акцесорният
иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ-за
възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди това длъжност, съдът намира,
че същият е основателен по следните правни съображения: уважаването на главния
иск-отмяна на уволнението обуславя основателност на иска за възстановяване на
работа. Освен това съдът взе предвид, че трудовото правоотношение на ищеца с
ответника е за неопределено време съгласно приложеното Допълнително споразумение
№24 от 01.01.2020г.
Съдът намира, че така предявеният трети иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ за 6 месеца след уволнението
на ищеца от ответника, считано от 18.03.2020г. до 18.09.2020г. е изцяло основателен и следва да се уважи за сумата от 5405.48лв./пет хиляди четиристотин и пет лева и 48 стотинки/, по
следните правни съображения: уволнението на ищцата е признато за незаконно,
същата е останала без работа за период от шест месеца след уволнението, считано
от 18.03.2020г., което се установява от приложеното Продължение от трудовата й
книжка и направената констатация със същата в открито съдебно заседание на 09.09.2020г. Размерът на обезщетението е определен от приетата
по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза с вх.№
3268/26.06.2020г., изготвена от в.л. Д.Г.В., което заключение съдът кредитира
като компетентно и обосновано.
Основателно е искането на заплащане на горната сума-главница от
5405.48лв. ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска на
31.03.2020г. до окончателното заплащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото ответникът ще следва да заплати в полза на РС-Б.
държавна такса в размер на по 50лв. за уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 от КТ, както и държавна такса в размер на 216.22лв. върху уважения размер
на иска по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ, както ще следва да заплати и сумата от 60лв.
за заплатено възнаграждение на вещото лице.
Ответникът ще следва да заплати на ищцата и сумата от 800лв. за
направени от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 23.03.2020г., на
който е отбелязано, че сумата е внесена.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Б.И.Р. ***, с ЕГН:**********, постановено със Заповед № * от 18.03.2020г.,
издадена от Управителя на Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи
с увреждания „Д-р И. Ц.“ в Б., с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с
чл.190, ал.1, т.3 от КТ и чл.187, т.3 и т.4 от КТ и чл.188, т.3 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение и ГО ОТМЕНЯВА на основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Б.И.Р. ***, с ЕГН:**********
на заеманата от нея преди
това длъжност „социален
работник в социална услуга“ в Център за настаняване от семеен тип за деца и
младежи с увреждания „Д-р И. Ц.“ в Б. на
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с
увреждания „Д-р И. Ц.“ с адрес на управление: Б., ул.И. №* да заплати на Б.И.Р. ***, с ЕГН:********** сумата от 5405.48лв./пет хиляди четиристотин и пет лева и 48 стотинки/,
представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за това, че е останала без
работа след незаконното й уволнение за периода от 18.03.2020г. до 18.09.2020г.,
ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на
предявяване на иска-31.03.2020г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА Център за настаняване от
семеен тип за деца и младежи с увреждания „Д-р И. Ц.“ с адрес на управление: Б.,
ул.И. №* да заплати на
Б.И.Р. ***, с
ЕГН:********** сумата от 800лв./
осемстотин лева/ за направени разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Център за настаняване от
семеен тип за деца и младежи с увреждания „Д-р И. Ц.“ с адрес на управление: Б.,
ул.И. №* да заплати в
полза на РС-Б. държавни такси в общ размер от 316.22лв. /триста и шестнадесет лева и 22 стотинки/ върху уважените
искове, както да заплати и сумата от 60лв./шестдесет
лева/ за заплатено възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен
срок, считано от 23.09.2020г., в който
съдът е обявил решението на страните, съгласно чл.315, ал.2 от ГПК, като незабавно следва да се връчи препис от решението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/