№ 632
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110132191 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и 2 ТЗ.
Производство по делото е образувано по искова молба от [фирма] против Д.Т.
Атанасов, с която са предявени искове за установяване на вземания по издадена в
полза на ищеца против ответника заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 10980/2020 г. по описа на
СРС за сумите, както следва: за сумата от 1000,00 лева, представляваща главница по
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-Г-1205/12.02.2008 г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.02.2020 г. до окончателното изплащане и за
сумата от 592,34 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.12.2016 г. до
06.02.2020 г., като част от непогасената договорна лихва, начислена за периода от
19.02.2010 г. до 05.02.2020 г. включително, дължима на основание т.7 от договора за
кредит в размер на 5785,97 лева.
В исковата молба се сочи, че между банката и ответникът е сключен договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-Г-1205 от 12.02.2008 г., по силата на
който на кредитополучателя е отпуснат банков кредит във вид на овърдрафт в размер
до 1000,00 лева. Сочи се, че съгласно т.3 от договора за кредит, срокът за ползване на
овърдрафта е до 12.02.2010 г., като срокът се подновява автоматично при условията и
реда, предвидени в ОУ на банката за издаване и ползване на револвиращи
1
международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa. Съгласно т.7 от договора при
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано по
сметката до края на последния отчетен период, титулярът заплаща на банката годишна
лихва в размер на Тарифата за таксите и комисионните на банката. Поддържа се, че
предоставения банков кредит-овърдрафт е изцяло усвоен по посочена в исковата молба
банкова сметка, открита на името на кредитополучателя-настоящ ответник, като
банковия кредит е усвояван многократно по посочената банкова сметка, на конкретно
посочени в исковата молба дати, през периода от 10.03.2008 г. до 19.01.2010 г.
Посочени са и точните дати, на които през периода 11.08.2008 г. – 01.03.2012 г.
банковия кредит – овърдрафт е погасяван от ответника. Твърди се, че считано от
19.02.2010 г. кредитът е в просрочие – общо 3660 дни към 26.02.2020 г. Поради
неплащане в срок на задълженията по договора, банката изпратила на
кредитополучателя – настоящ ответник покана, връчена му на 22.10.2019 г., с която го
кани в седемдневен срок да изпълни доброволно в пълен размер просрочените
задължения, като в противен случай ще счита кредита за изцяло и предсрочно
изискуем. Тъй като в посочения срок ответникът не изпълнил задължението си,
банката-ищец обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 06.02.2020 г.
Предходното обусловило и правен интерес за пристъпване към принудително
изпълнение, чрез подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на подадено заявление било образувано
ч.гр.д.№ 10980/2020 г., по което били издадени заповед и изпълнителен лист, но той
като същите са оспорени от длъжника, ищецът обуславя правния си интерес от
предявяване на настоящите искови претенции.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява
становище за неоснователност на исковите претенции, като ги оспорва по основание и
размер. Потвърждава сключването на процесния договор между страните, по силата на
който му е бил предоставен банков кредит овърдрафт по посочената в исковата молба
банкова сметка в размер на 1000 лева. Потвърждава, че срокът за ползване на
овърдрафта е до 12.10.2010 г. Не оспорва, че по силата на възникналото между
страните облигационно правоотношение, ищецът е предоставил за ползване паричната
сума, която е изцяло усвоена от ответника по посочената в договора банкова сметка.
Оспорва се обаче твърдението на ищеца, че е налице предсрочна изискуемост на
вземанията по процесния банков кредит, тъй като волеизявлението за това не е
достигнало до него. Оспорва твърдението на банката, че до него е достигнала покана с
вх.№ 042174/27.09.2019 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с която банката да го е
поканила да изпълни доброволно задълженията си, като при неизпълнение в
предоставения срок ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Твърди, че
върху документа, озаглавен „разписка“ от дата 22.10.2019 г., нито един от положените
подписи и нито един от ръкописно изписаните текстове не е негов. Отделно от
2
предходното ответникът прави възражение за погасяване на вземанията за главница и
лихва по давност. По изложените в отговора доводи и съображения моли за отхвърляне
на предявените искове и присъждане на направените разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 10980/2020 г. по
описа на СРС, 43-ти състав е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
10.03.2020, с която е разпоредено длъжникът Д. Т. АН. да заплати на кредитора сумата
от 1000,00 лева, представляваща главница по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № 51РКО-Г-1205/12.02.2008 г., ведно със законната лихва, считано от
27.02.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 5785,97 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 19.02.2010 г. до 05.02.2020 г., сумата от 4083,86 лева,
представляваща непогасена наказателна лихва, начислена за периода от 19.03.2010 г.
до 05.02.2020 г., сумата от 195,00 лева, представляваща непогасена годишна такса за
поддръжка на карта, начислена за периода от 2010 г. до 2014 г., дължима на основание
т.10 от договора за кредит, сумата от 5,89 лева, представляваща непогасена законна
лихва, начислена за периода от 06.02.2020 г. до 26.02.2020 г. включително и сумата от
60,00 лева, представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост,
както и направените разноски по производството за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане от 27.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 10980/2020 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може
да предяви иск за установяване на вземането си по оспорената заповед. В
предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
С влязло в законна сила определение № 5528/29.09.2021 г. производството по
делото е частично прекратено в частта за сумата над 592,34 лева - договорна лихва за
периода от 19.12.2016 г. до 06.02.2020 г., представляваща част от непогасената
договорна лихва, начислена за периода от 19.02.2010 г. до 05.02.2020 г. включително,
дължима на основание т.7 от договора за кредит в размер на 5785,97 лева; за сумата от
4083,86 лева, представляваща непогасена наказателна лихва, начислена за периода от
19.03.2010 г. до 05.02.2020 г., дължима на основание т.8 от договора за кредит; за
сумата от 195,00 лева, представляваща непогасена годишна такса за поддръжка на
карта, начислена за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., дължима на основание
т.10 от договора за кредит; за сумата от 5,89 лева, представляваща непогасена законна
лихва, начислена за периода от 06.02.2020 г. до 26.02.2020 г. включително и за сумата
3
от 60,00 лева, представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост, поради оттегляне на исковата молба на основание чл.232 ГПК.
Видно от представения по делото договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № 51РКО-Г-1205/12.02.2008 г., сключен между [фирма] и ответника Д. Т. АН. е,
че банката е предоставила на ответника банков кредит овърдрафт в размер на 1 000,00
лева, със срок на ползване до 12.02.2010 г. и автоматично подновяване при условията и
по реда, предвидени в Общите условия на банката за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, който
кредитополучателят се е задължил да върне по договорения в общите условия и в
договора начин /т.4 от договора/ – всеки месец до датата на падежа или на следващия
работен ден, ако падежът е в неработен ден, като внася по сметката минималната
погасителна вноска, съгласно извлечението /т.18 от ОУ/. Съгласно т.7 от процесния
договор, при непогасяване на посочената дата, титулярът заплаща на банката и
годишен лихвен процент в размер съответно 16 % за безналични плащания и 18 % за
останалите транзакции. В т. 8 от договора е предвидена наказателна лихва при
неплащане на месечната погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен
лимит в размер на договорения лихвен процент с надбавка 12 %. С т.11 от договора
ответникът е декларирал, че се е запознал и са му предоставени общите условия и
Тарифата на банката. В т.28, б.„а“ от общите условия към договора е предвидена
възможност банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане повече
от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.
По делото са представени и Общи условия на [фирма] за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, действали към
датата на сключване на процесния договор и тези, действали към датата на подаване на
исковата молба в съда, извлечение от Тарифата на банката.
По делото е приложена покана да кредитополучателя – настоящ ответник, с
която е уведомен за просрочени и изискуеми задължения по процесния договор,
съответно за обявяването му за изцяло и пресрочно изискуем в случай, че
задълженията не бъдат заплатени в 7-дневен срок от получаване на поканата.
Видно от приложената по делото разписка за връчване е, че поканата е връчена
лично на Д. Т. АН. на 28.10.2019 г. С писмения отговор ответникът е оспорил
разписката за връчване, поради което и с определение № 7120/25.10.2021 г. съдът е
открил на основание чл.194 ГПК производство по оспорване автентичността на
подписа за получател. Със същото определение и на основание чл.193, ал.3, изр.2-ро
ГПК съдът е указал на ответника, че тежестта на доказване неистинността на
оспорения документ е негова, като му е предоставил възможност за процесуални
действия във връзка с дадените указания. До приключване на съдебното дирене,
ответникът не е предприел процесуални действия в изпълнение на предоставената му
4
възможност.
По делото е представен договор за цесия от 08.06.2021 г., от който се установява,
че [фирма] е прехвърлил на [фирма] вземанията към длъжниците по договори за
кредит, посочени в приложение № 1 към договора, ведно с привилегиите и
обезпеченията. Видно от извадката от приложение № 1, с посочения договор за цесия е
прехвърлено и вземането на банката към ответника по процесния договор за
револвиращ кредит.
По делото са изслушани първоначално и допълнително заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, които съдът кредитира като обективни и компетентно дадени.
Първоначалното заключение съдът кредитира единствено в частта, в която вещото
лице е отговорило на поставените от ищеца въпроси, доколкото по допуснатите от
ответника въпроси не е внесен депозит, съответно вещото лице е работило свръх
поставените му задачи. След извършените проверки вещото лице е констатирало, че
непогасените задължения на ответника към 27.02.2020г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение са в общ размер на 11 130,72 лв., от
които 1 000,00 лева – главница, 5 785,97 лева - възнаградителна лихва, 4 083,86 лева -
наказателна лихва, 5,89 лева - законна лихва, 195,00 лева - годишна такса за
поддръжка на карта и 60,00 лева - разноски за връчване на покана за обявяване на
предсрочна изискуемост. Вещото лице е посочило още, че плащанията от страна на
ответника през периода от 11.08.2008 г. до 01.03.2012 г. са в общ размер на 691,15 лева,
като е посочено как е отнесена сумата за погасяване на главница, възнаградителна
лихва, наказателна лихва и годишна такса за поддръжка. Съдът констатира, че
допълнителното заключение е възпроизвело първоначалното такова, тъй като видно от
констативно-съобразителната част е, че вещото лице е отразило, че не му е била
предоставена информацията за наказателната и договорната лихва поотделно.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По така предявените искове в тежест на ищеца бе при условията на пълно и
главно доказване да установи: 1/ че е сключил с кредитополучателя /настоящ ответник/
валиден договор за кредит, по силата на който е поел задължението да предостави на
кредитополучателя определена сума пари, а последния е поел задължението да
издължава главницата и лихвите по кредита, съгласно договора; 2/ че е изпълнил
поетите с договора задължения точно и в срок и 3/ размера на претендираните
вземания за главница и лихва /поотделно/. С оглед твърденията на ищеца за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита в негова тежест е да установи факта на
осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало
правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и надлежното уведомяване на
длъжника за последното.
5
В конкретния случай между страните не се спори, че наличието на процесния
договор и поетите с него права и задължения, поради което още с проектодоклада по
делото, обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание, без
възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по силата на договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-
Г-1205 от 12.02.2008 г., по силата на който на кредитополучателя е отпуснат банков
кредит във вид на овърдрафт в размер до 1000,00 лева, усвоен от последния по
посочената в договора банкова сметка.
Спорно по делото е обстоятелството дали ищецът е уведомил надлежно
ответника, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Както бе посочено и по-горе,
поради оспорване от страна на ответника на положения подпис в разписката за
връчване, съдът е открил производство по оспорване автентичността на подписа за
получател. На основание чл.193, ал.3, изр.2-ро ГПК съдът е указал на ответника, че
тежестта на доказване неистинността на оспорения документ е негова, като му е
предоставил възможност за процесуални действия във връзка с дадените указания. До
приключване на съдебното дирене, ответникът не е предприел процесуални действия в
изпълнение на предоставената му възможност. Ето защо, същият следва да понесе
последиците от процесуалното си бездействие, като оспорването бъде признато за
недоказано, което може да стане и с решението по делото, съгласно чл.194, ал.3, изр.1
ГПК, което в тази част има характер на определение /в този смисъл решение № 135 от
3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 820/2009 г., IV г.о. на ВКС/.
По направеното с писмения отговор възражение за погасяване по давност на
претендираните вземания, следва да се има предвид, че след частично оттегляне на
исковете по реда на чл.232 ГПК, предмет на настоящото производство са суми за
главница и договорна лихва. Главницата се погасява с изтичането на общата пет-
годишна давност, а лихвата с тригодишна давност. След изтичането на период от пет,
респ. от три години кредиторът губи притезанието си за тези вземания. Съгласно
нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. За да се прецени дали процесните вземания са погасени по давност,
следва да бъде определен моментът, в който за тях е настъпила изискуемостта. Видно
от гл. I, т. 1, б. „з ” от действащите към момента на сключване на процесния договор
общи условия /л.6/, за дата на падежа се счита всяко 5- то число от месеца, а ако то е
неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден. В т.14 от гл. VI от
общите условия предвижда, че за усвоения овърдрафт титулярът на кредитната карта
ползва гратисен период от 45 дни и ако в този срок погаси пълния размер на дебитното
салдо по сметката си, формирано до края на последния отчетен период, банката не
начислява лихва, следователно лихва се начислява след изтичането на период от 45 дни
6
от съответната транзакция. Тълкувайки логически двете разпоредби от общите
условия, съдът счита, че падежът за всеки ползван овърдрафт настъпва на пето число
всеки месец, като след тази дата, главницата става изискуема и кредиторът може да
иска изпълнение. Лихва върху ползвания финансов ресурс страните са се договорили
да се дължи след изтичане на срок от 45 дни, след съответната транзакция. С оглед
спецификата на кредита - овърдрафт, е налице определен кредитен лимит по
разплащателната сметка на длъжника, в случая 1 000 лв., който се усвоява по избран
начин и период от длъжника, като последният може да дава нареждания и над
разполагаемите суми по разплащателната си сметка. Релевантно за началния момент,
от който започва да тече давността, е датата на последното осъщественото усвояване
на парични средства от ответника, в случая, считано от 21.01.2010 г. Съгласно
определения падеж в гл.I, т.1, б.„з” от общите условия, падежът на вземането за
главницата следва да се отброява от 5-то число на месеца, следващ последната
транзакция. Така изискуемостта настъпва на 05.02.2010 г., от която дата започва да
тече петгодишният период за погасяване по давност на вземането за главницата.
Същият е изтекъл на 05.02.2015 г., като до посочения момент не са осъществявани
действия, които биха прекъснали или спрели изтичането на давността. Заявлението за
издаване на заповед за парично задължение е подадено едва на 27.02.2020 г. – пет
години след изтичането на погасителната давност за главницата. Правно ирелевантно е
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита от ищеца след настъпването на
погасителната давност. Видно от заключението на първоначалната ССчЕ е, че
последното извършено погасяване от длъжника е от дата 01.03.2012 г., но следва да се
има предвид, че плащанията не прекъснат давността, тъй като не представляват
признание на дълга от длъжника не само по основание, но и по размер, с оглед
спецификата на кредита - овърдрафт. Съгласно нормата на чл.119 ЗЗД, с погасяването
на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла. Предвид гореизложеното и доколкото се
установява, че вземането на ищеца за главницата е погасено по давност, то същото се
отнася и за акцесорното вземане за договорна лихва.
Предвид изложените съображения предявените искове следва да бъдат
отхвърлени поради погасяване на вземанията по давност.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден за заплати направените от ответника разноски. По делото няма данни за
направени от ответника разноски, поради което съдът не присъжда такива.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В заповедното производство също
7
няма данни за направени разноски от ответника, поради което съдът не присъжда
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: [адрес] против Д. Т. АН., ЕГН ********** искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и 2 ТЗ за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1000,00 лева, представляваща
главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-Г-1205/12.02.2008 г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.02.2020 г. до окончателното изплащане и
сумата от 592,34 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.12.2016 г. до
06.02.2020 г., като част от непогасената договорна лихва, начислена за периода от
19.02.2010 г. до 05.02.2020 г. включително, дължима на основание т.7 от договора за
кредит в размер на 5785,97 лева.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.3, вр.ал.2 ГПК,
оспорването на истинността на подписа за „Получател: Д. Т. АН.“ в разписка от
22.10.2019 г. за връчване на покана с вх.№ 042174/27.09.2019 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8