ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2
17.03.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито
съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
Пенка Костова
Членове: Росица
Чиркалева
Антоанета
Митрушева
като разгледа докладваното от
съдия Чиркалева ЧАНД (К) № 232 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК,
във вр. с чл. 63, ал. 2 от ЗАНН.
Образувано
е по молба, имаща характер на частна жалба, подадена от В.Д.И. против
Разпореждане № 430/27.07.2020г., постановено по АНД №136 по описа на Районен
съд – Димитровград за 2020 година.
Касационният
жалбоподател твърди, че производството било проведено без да бил уведомен за
дата и час на съдебно заседание. Сочи, че съдът дал указания за отстраняване на
нередовности в жалбата, това съобщение обаче не било получено от него. Този
факт не бил взет предвид и производството приключило без оспорващият да има
възможност да защити законните си права и интереси, не можал да организира
защитата си лично или чрез упълномощен представител. Иска касационната
инстанция да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото на районния съд за
ново разглеждане.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорения съдебен акт във
връзка с изложените в жалбата оплаквания, намира за установено следното:
С Разпореждане № 430/27.07.2020г., постановено по АНД
№136/2020г. Районен съд – Димитровград прекратил съдебното производство по
делото.
За да постанови акта си съдът приел, че направеното
пред него оспорване е недопустимо. По делото на практика липсвала жалба, същата
била ръкописно написана, но липсвал подпис на жалбоподателя. Съдът отчел, че с
разпореждане от 14.05.2020г. на жалбоподателя били дадени указания да подаде
четливо написаната и подписана жалба. Съобщението за издаденото разпореждане
било връчено на адреса, посочен от жалбоподателя като адрес за призовки и
съобщения, на 09.07.2020г. Посоченият в жалбата постоянен адрес бил посетен за
връчване на съобщение, като същото се
върнало с отразяване, че въпреки многократни посещения на адреса никой не е открит. В посочения от съда срок, указаните
нередовности не били отстранени и същият
издал оспореният акт за прекратяване на производството по НАХД 136/2020г. по
описа на РС Димитровград.
Въз основа на наличните по делото доказателства,
касационната инстанция приема, че в конкретния случай Разпореждане № 430/27.07.2020г., постановено по АНД
№136/2020г. Районен съд – Димитровград, е връчено на 27.07.2020г. на посочения
в жалбата до районния съд адрес за призовки и съобщения: гр.Х., ул. И. В. №.. – на
адвокат. Видно от качеството на получилото призовката лице, то не е измежду
посочените в чл.180, ал. 2 от НПК, поради което не може да се приеме, че
съобщението за постановеното от районния съд разпореждане е било редовно
връчено на В.И. по реда на чл.180, ал.2 от НПК. Не може да се приеме, че
съобщението му е било редовно връчено и съобразно чл.180, ал.3 от НПК, тъй като
връчване при условията на последната хипотеза е в условията на евентуалност -
ако обвиняемият, съотв. адресатът на административното наказание отсъства, и е
невъзможно връчването на съобщението на лицата по ал.2 на чл.180 от НПК. Освен
това, от представените по делото доказателства не се установява в
производството пред районния съд И. да е упълномощавал защитник, който да го
представлява, като наред с това връчването по реда на чл.180, ал.2 от НПК е
било възможно и осъществимо, предвид посочения в жалбата му друг (постоянен) адрес.
На този адрес обаче не е бил правен опит за връчване на Разпореждане №
430/27.07.2020г. на РС – Димитровград. Връчването на съобщението на 27.07.2020г.
на лице, което не е в кръга на лицата по чл.180, ал.2 и ал.3 от НПК, при
липсата на доказателства за невъзможност за връчване на атакуваното
разпореждане при условията на чл.180, ал.1 и ал.2 НПК, е ирелевантно в случая и
не е породило целената с него правна последица - поставяне на началото на срока
за обжалване на въззивния съдебен акт. Това е така, защото в НПК липсва норма,
аналогична на тази на чл.39, ал. 1 от ГПК, която да регламентира възможността
страната да посочи съдебен адресат или пълномощник, чрез който да бъде
призовавана по делото.
По изложените съображения жалбата срещу Разпореждане
№430/27.07.2020г. се явява допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
От представените по делото доказателства се
установява, че Районен съд – Димитровград е бил сезиран от В.И. с жалба с вх.№125300-2725/21.02.2020г.,
подадена чрез ОДВМР – Хасково, против Наказателно постановление
№19-0254-000521/04.07.2019г. С Разпореждане от 14.05.2020г. районният съд е
указал на И., в 7-днвен срок от съобщаването на съдебния акт, в писмен вид да
представи жалба, която да бъде четливо написана и подписана от жалбоподателя.
Според чл. 84 от ЗАНН,
доколкото в него няма особени правила за призоваване и връчване на съобщения и
призовки, се прилагат разпоредбите на НПК. Нормата на чл. 180, ал. 1 от НПК
предписва, че съобщенията се връчват срещу разписка на лицето, за което
съобщението е предназначено. Алинея 2 предвижда, че съобщението може да се
връчи на пълнолетен член на семейството, на домоуправител, портиер,
съквартирант, съсед, който поеме задължение да го предаде. Съгласно алинея 3,
когато лицето отсъства и е невъзможно връчването на лицата по алинея 2, то може
да бъде връчено на защитника, ако се съгласи да приеме съобщението.
Видно от разписката на л.19 от АНД, на 21.05.2020г., 06.06, 17.06 и 24.06.2020г.
жалбоподателят е бил търсен на посоченият в жалбата постоянен адрес-***, за
връчване на съобщението за разпореждането на съда. Призовката е надлежно
оформена и върната в цялост с отразено неоткриване на жалбоподателя или друго
лице съгласно да приеме призовката на посочения адрес.
Предвид горното, не е било възможно връчване на
съобщението по реда на чл.180, ал.1 и ал.2 от НПК, приложими на основание чл.84
от ЗАНН. Наред с това, няма данни и доказателства за упълномощаване на защитник
на жалбоподателя по делото, от което следва, че за съобщаването на
разпореждането на съда от 14.05.2020г. не е била приложима и разпоредбата на
чл.180, ал.3 от НПК.
Невъзможността за връчване на атакуваното разпореждане
при условията на чл.180, ал.1, ал.2 и ал.3 НПК има за правна последица
приемане, че е извършено редовно връчване на съдебното разпореждане на
24.06.2020г. – датата на последния опит за връчване. Последното следва по
аргумент на разпоредбата на чл. 61, ал.2 от ЗАНН, с оглед на съдът разглежда
подадената срещу наказателното постановление редовна жалба и тогава когато
жалбоподателят не е бил открит за призоваване в открито съдебно заседание на
посочения в жалбата адрес. След последната дата на която жалбоподателя е бил
търсен на посочения в жалбата адрес, а именно 24.06.2020г. не се установява
изпълнения на указаната с Разпореждане от
14.05.2020г. нередовност на жалбата против Наказателно постановление
№19-0254-000521/04.07.2019г.
От друга страна, дори и да се приеме, че въпреки
липсата на данни и доказателства за упълномощаване на защитник на жалбоподателя
по делото пред РС, съобщението за дадените с Разпореждане от 14.05.2020г.
указания за отстраняване на жалбата е било връчено при условията на чл.180,
ал.3 от НПК, за което по делото има доказателства - л.21 от АНД, то отново не
може да се направи извод за изпълнение на съдебното разпореждане. Това е така,
тъй като видно от разписка за връчване на съобщение FL0W53JJ,
разпореждането е било съобщено на адреса за получаване на призовки и съобщения
– гр.Х., ул.„И. В.“ №., на 09.07.2020г., като в седемдневния срок, даден за
отстраняване на нередовностите на жалбата – до 16.07.2020г., присъствен ден,
същите не са били отстранени.
Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав
приема, че Разпореждане № 430/27.07.2020г., постановено по АНД №136 по описа на
Районен съд – Димитровград за 2020 година, следва да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане
№ 430/27.07.2020г., постановен по АНД №136 по описа на Районен съд –
Димитровград за 2020 година.
Определението не подлежи
на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.