Решение по дело №477/2021 на Районен съд - Царево

М О Т И В И
Решение №74/16.11.2021 год. по НАХД № 477/ 2021 год.

Производството е по внесено от прокурор при Районна прокуратура-
Бургас, ТО- Царево, предложение, за освобождаване от наказателна
отговорност, на обвиняемия на ИВ. В. Д. ЕГН: **********, за това, че: на
22.09.2021 г. в гр. Царево, общ. Царево, обл. Бургас, управлява моторно
превозно средство- лек автомобил марка „Мерцедес" с peг. №*******, което
не е регистрирано по надлежния ред предвиден в Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание, представител на РП- Бургас, поддържа
направеното предложение. Счита обвинението за доказано по категоричен
начин и пледира, на обвиняемия да се наложи наказание в минимален размер.
Обвиняемият, редовно призован, се явява лично. Признава вината си.
Моли за минимално наказание.
Защитника на обвиняемия не спори фактическата обстановка по делото.
Пледира за наказание в минимален размер.
Съдът, след като се съобрази със събраните доказателства в
досъдебната фаза и тези събрани в хода на съдебното следствие, намира за
установено от правна и от фактическа страна следното:
Обв. ИВ. В. Д. ЕГН: *****************************. Обвиняемата е
правоспособен водач на МПС от категории В, М от 07.10.2017 г. За периода
на своята правоспособност, Д. има издадени 8 наказателни постановления, 17
фиша и 4 заповеди за прилагане на принудителни административни мерки за
нарушения на Закона за движение по пътищата.
През месец април 2021 г. обвиняемата закупила МПС- лек автомобил
марка „Мерцедес“ с рег. №* ************- заедно със съжителя си св. М. И.
от Й. Б. от гр. Ахтопол. Договорът за покупко- продажба бил заверен
нотариално от нотариус М. В. от гр. Царево и служебно вписан в Сектор
„КАТ“ при ОДМВР- Бургас. В тази връзка, считано от 26.04.2021 г. започнал
да тече едномесечния срок по чл. 3, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
1

данни за регистрираните пътни превозни средства, за заявяване на промяната
на собствеността. Веднага след закупуване на автомобила обаче, през месец
май 2021 г. Д. и И. отишли да работят в Кралство Великобритания. Срокът за
пререгистрация на МПС изтекъл и същата била служебно прекратена на
основание чл. 143, ал. 15 от Закона за движение по пътищата на 28.06.2021 г.
която норма императивно поставяла условие за това в случай, че в
двумесечен срок от придобиването на МПС не е изпълнено задължението по
чл. 3, ал. 4 от Наредбата. Д. и И.знаели, че МПС следва да се пререгистрира,
но не сторили това, нито упълномощили някое лице вместо тях да го направи.
В началото на м. септември 2021 г. Д. се върнала от Кралство
Великобритания. Веднага започнала да управлява автомобила си. На
16.09.2021 г. в гр. Бургас, тя била спряна за проверка от полицейски
служители. Било установено, че обвиняемата управлява МПС, което е с
прекратена регистрация. На Д. бил съставен АУАН № 949938/ 16.09.2021 г.
именно за това нарушение. Актът бил връчен лично на обвиняемата и тя
вписала в него, че няма възражения. За това нарушение бил отнет и
контролния талон на обвиняемата. Въпреки, че узнали, че следва да бъде
извършена пререгистрация на МПС, Д. не сторила това до 22.09.2021 г. На
22.09.2021 г. св. М. И. и обв. Д. отново се качили в лек автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № .***. Автомобилът управлявала обвиняемата. Д.
управлявала МПС по улиците на гр. Царево. Около 16:30 часа превозното
средство било спряно за проверка от полицейски автопатрул на РУ- Царево, в
който влизали св. Н. Н. и св. Н. Ш.. Служителите извършили проверка и
отново установили, че обвиняемата управлява МПС, което е със служебно
прекратена регистрация и нерегистрирано по надлежен ред. Д. заявила, че е
наясно с това и даже им показала АУАН съставен на 16.09.2021 г. в гр.
Бургас. Тя признала, че за идентичното нарушение й е отнет контролния
талон. Полицейските служители съставили нов АУАН № 356689/ 22.09.2021
г. и уведомили разследващ орган. Било започнато бързо производство срещу
ИВ. В. Д. ЕГН: **********.
Описаната фактическа обстановка, изцяло се подкрепя от събраните
доказателствени материали- обясненията на обвиняемата /л. 9/, показанията
на свидетелите- Н. Ш. и М. И. /л. 13-17/, от извършения по делото протокол
за оглед на ВД и фотоалбум /л. 37-39/ от приложените по делото АУАН №
949938/ 16.09.2021 г. и АУАН № 356689/ 22.09.2021 г. /л. 18-20/, от
приложените справка регистрация МПС и справка нарушител водач /л. 22-26/
от свидетелството за съдимост на обвиняемата /л. 11/.
Съдът дава пълна вяра на показанията на свидетелите включени в
доказателствата по делото. Показанията на свидетелите са логични,
последователни, подробни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и се
покриват напълно със събрания по делото доказателствени материали. Дадени
са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за
предубеденост. Съдът ги намира за незаинтересовани и непредубедени от
изхода на делото свидетели, поради което и кредитира показанията им
2

изцяло. Съда цени и обясненията на обвиняемия, тъй като същите се
подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства.
Горепосочените доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, представляват единна и логически свързана система, въз основа
на която се разкриват по несъмнен начин всички факти, включени в предмета
на доказване по чл. 102 от НПК. Същите категорично установяват описаната
фактическа обстановка, поради което настоящият съд основа върху тях
своите фактически изводи. Така описаните по- горе доказателства са логични,
пълни, последователни и безпротиворечиви, поради което съдът ги възприема
изцяло. Няма такива, които да внасят съмнения в описаната фактическа
обстановка, както и такива, които са в противоречие с изброените
доказателства, поради което и съдът не се спря на всяко едно от
доказателствата по отделно.
При така установената фактическа обстановка, съда достигна до
следните правни изводи:
Съда приема за безспорно установено по делото, че ИВ. В. Д. ЕГН:
**********, на 22.09.2021 г. в гр. Царево, общ. Царево, обл. Бургас,
управлява моторно превозно средство- лек автомобил марка „Мерцедес" с
peг. № ***** което не е регистрирано по надлежния ред предвиден в Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
С деянието си, обвиняемия е осъществил от обективна и субективна
страна състава, предвиден и наказуем по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Съдържащите се в приетите от съда доказателства данни,
сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното
деяние, както и неговия автор.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината „пряк
умисъл“ тъй като обвиняемия е съзнавала общественоопасния му характер,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала
настъпването им.
Причина за извършване на деянието са неспазване на правилата за
движение по пътищата, незачитането на установения в страната правов ред.
Според настоящият състав, по делото не са налице обстоятелства, които
да обусловят приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, като мотивите на съда за
това са следните: Съгласно нормата на чл. 9, ал. 2 от НК, не е престъпно
деянието, което макар и формално и да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност, не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна,
т.е. за да бъде преценено едно деяние като такова попадащо в обсега на чл. 9,
3

ал. 2 от НК, следва да се преценят двете хипотези на нормата- липса /изобщо/
на обществена опасност поради малозначителност на деянието или извеждане
на обществена опасност на деянието, но такава, с характеристика на явна
нейна незначителност.
Безспорно е, че няма ограничение в кръга на престъпленията, по
отношение на които са приложими предпоставките изключващия престъпния
характер на деянието, визирани в чл. 9, ал. 2 от НК, включително и от гледна
точка на техния брой или дали са на просто извършване или резултатни (вж.
т. 1 от Тълкувателно решение № 113 от 16.12.1982 г. по н. д. № 97/ 82 г.
ОСНК).
Следва да се посочи на първо място, че престъплението по чл. 345, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК е формално, „на просто извършване”, като за него в закона не е
очертан съставомерен престъпен резултат, т.е. в случая маловажност на
деянието не може да се изведе на основание стойностен критерий.
Принципно, при формалните престъпления, към които се отнася и посоченото
по чл. 345, ал. 2 от НК- доколкото в състава му не е предвиден определен
престъпен резултат- е достатъчно кръгът обществени отношения, защитими с
конкретното престъпление само да е поставен в опасност, като на тази
плоскост не следва да се счита, че след като кръгът обществени отношения не
е засегнат, то и не е налице престъпно деяние.
Според настоящия състав, степента на обществена опасност на деяние,
което формално осъществява признаците на определен престъпен състав,
следва да бъде преценявана и в съответствие със степента, с която
конкретното деяние уврежда или застрашава обекта на наказателноправна
защита. Престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК се намира в Глава
единадесета „Общоопасни престъпления“, раздел II „Престъпления по
транспорта и съобщенията“. В наказателноправната наука се приема, че
общоопасните престъпления засягат комплекс от обществени отношения,
включващи широк кръг от имуществени интереси, живота и здравето на
голям брой хора, а при транспортните престъпления, като вид общоопасни
престъпления, състоянието на обща опасност се дължи на особеностите на
предмета, върху който се въздейства. Непосредствения обект на
престъпленията по транспорта се определя като онези обществени отношения,
които са свързани с безопасността на транспорта, чието накърняване води до
поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени или
неимуществени интереси на неограничен кръг от хора. Следва да се посочи,
че неотносим към обсъжданите въпроси по отношение преценката за
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, е срока от покупката на автомобила, до
извършване на инкриминираното деяние. Предвиденият в чл. 3, ал. 4 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, за
заявяване на промяната на собствеността, срок за регистрация от придобиване
4

на собствеността, не може да се третира като гратисен период, в който е
възможно по пътищата на РБългария да се извършва движение с
нерегистрирано на собственика му МПС, а регламентира разумен и обективно
достатъчен времеви период, предоставен от държавата, в който съответното
МПС да се приведе в съответствие с националния регистрационен режим. В
обобщение може да се заключи, че конкретният случай- управление на
нерегистрирано МПС, при отсъствие на налагаща ползването му причина,
свързана с опазване на висше благо, като живота или здравето например, не
разкрива различие от типичните случаи на извършване на това престъпление
и в този смисъл не позволява извод за някаква особеност, предполагаща
характеризирането му като малозначително (по въпроса за сравнителния
критерий вж. и Р. № 85/ 2.05.2012 г. по н.д. № 17/ 2012 г. III н. о. на ВКС).
Наличието на обстоятелства, разкриващи ниска обществена опасност на
самия деец- към които съда отнася чистото му съдебно минало и
своевременното признание, сочещо на осъзната критичност към стореното- не
могат да заместят или подменят посочените по- горе обстоятелства, поради
наличието на които деянието, от своя страна, не може да получи същата
оценка, респективно да се третира като малозначително. Още повече, че за
разлика от маловажността по чл. 93, т. 9 от НК, при която съдебната практика
константно приема, че необходимата преценка обхваща не само обществената
опасност на деянието, но и тази на дееца (вж. Р. № 233 от 26.IV.1971 г. по н. д.
№ 196/71 г., на ВС на РБ, I н. о., Р № 464 от 11.11.2013 г. на ВКС по н. д. №
1414/2013 г., на ВКС, III н. о.), за изключващата обществената опасност, а от
там и престъпния характер на деянието, в случая личността на дееца не е от
решаващо значение (вж. Р №157/01.08.2016 г. по н.д. № 490/2016 г., на ВКС,
III н.о.)- още повече, че в настоящия случай обвиняемата е била
санкционирана вече за същото деяние. Водеща в случая е преценката за
конкретната обществена опасност на самото деяние, защото
малозначителността по начало е свързана с обективните му характеристики и
представлява негово неюридическо, обществено исторически обусловено
качество (вж. л.41, № 369, уч.Наказателно право, Обща част, Проф. Д-р. И.Н.,
изд.1992 г. )
На следващо място, настоящия съд счита, че за деянието по чл. 345, ал.
2, вр. ал. 1 от НК, не може да се говори, че изобщо не е общественоопасно
или че обществената опасност е явно незначителна, а тъкмо обратното.
Според съда, това деяние с висока степен на обществена опасност. Това е така
според съда, по няколко съображения: на първо място, когато едно МПС не е
регистрирано по надлежния ред, то същото не преминава през задължителен,
годишен, технически преглед. Това създава една несигурност досежно
техническото му състояние, изправността и правилното функциониране на
механизмите му, което от своя страна не гарантира безопасността на
движението и експлоатацията на същото МПС, както по отношение на
лицето, което го управлява, така и по отношение на останалите участници в
движението. Отделно от това, за всяко регистрирано МПС се дължи данък,
5

както и винетна такса, които не се заплащат, ако МПС не е регистрирано, т.е.
регистрацията на МПС е свързана не само с безопасността на движението, но
и с фискални съображения. На следващо място, липсата на регистрация, прави
много трудна идентификацията на собственика/водача на МПС по време на
движение, т.е. при допуснато нарушение на ЗДвП от страна на водача, би се
затруднило съществено установяването и евентуалното санкциониране на
същия.
Ето защо съда не оправда обвиняемия, тъй като прие, че извършеното
престъпление не попада в обхвата на нито една от двете хипотези на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК- в случая не е налице липса на обществена
опасност, поради малозначителност на деянието, нито пък обществената
опасност на деянието е явно незначителна.
Определяне на наказанието:
При определяне на наказанието на обвиняемият, съдът отчете всички
обстоятелства от значение за степента на обществената опасност на деянието
и дееца. Обществената опасност на деянието е типичната висока за този вид
престъпления, като не се установиха обстоятелства, които да я завишават или
да я занижават. Обществената опасност на дееца е ниска, тъй като са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства. Обвиняемият е неосъждана, с
добро процесуално поведение, указала е пълно съдействие на органите на
полицията, трудово ангажиран.
В санкцията на правната норма на чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до една година или глоба в размер от 500,00 до
1000,00 лева. В случая, обвиняемия е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от Общата част на НК. В пряк и
непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди,
т.е. налице са предпоставките същия да бъде освободен от наказателна отговорност, с
налагане на административно наказание.
С оглед наличието на материално правните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от
НК, съдът намира, че следва да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му
наложи административно наказание глоба в минималния, предвиден от законодателя
размер, а именно глоба в размер на 1000,00 лв.
Според съда, така определеното наказание, ще изпълни целите на наказателната
репресия, като ще укаже поправително и превъзпитателно въздействие върху обвиняемия и
ще го мотивира за в бъдеще, към спазване на установения в страната правов ред.
По изложените мотиви, съдът постанови решението си.

СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	74
Дата:	16 ноември 2021 г. (в сила от 2 декември 2021 г.)
Съдия:	Мария Атанасова Москова

Дело:	20212180200477
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	29 септември 2021 г.

Решение по дело №477/2021 на Районен съд - Царево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите