Решение по дело №165/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 95
Дата: 9 юли 2020 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Гюрай Алиев Мурадов
Дело: 20205320200165
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....................

 

    гр. Карлово, 09.07.2020 г.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд                              ІІІ наказателен състав,

на двадесет и шести юни                                  две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов

 

при секретаря Красимира Божакова, като разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 165 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № ***г. на Директора на Д. „Н.п.Ц.Б.“, на Т.И.Д. с ЕГН ********** ***, на основание чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ е наложено административно наказание - глоба в размер на 700 лева, за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗТ.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Д. и го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.

 В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява от адв. Х.. - упълномощена, която поддържа жалбата и прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Излага доводи, основният от които е грешка в Джи Пи Ес координатите в констативният протокол.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се представлява от адв. А.. - упълномощен, който оспорва жалбата, счита атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което пледира същото да бъде потвърдено.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         Разгледана от съда е неоснователна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели П.Х.Ц., като актосъставител и В.А.Б. и Д.А.А., като свидетели по акта и очевидци на нарушението и св.М.., както и приобщените писмени доказателства - констативен протокол №16712/03.07.2019 г. (вх. №81 00-346/09.07.2019 г.) ведно с 8 бр.снимки, справка от Интегрирана информационна система на БАБХ за наличните животни в обект с епизоотично значение (ОЕЗ): Животновъден обект към 03.07.2019 г. с вх. №06 00-102/16.08.2019г., покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) изх. №94 00-404/26.08.2019 г. и известие за доставка, удостоверяващо лично получаване на 09.09.2019 г. на поканата, писмо за предявяване и връчване на АУАН с изх. №10 00 - 26/01.10.2019г., разписка за отказ да бъде получен АУАН с вх. №10 00-5/30.01.2020г., АУАН № 20219/18.09.2019 г. (вх. №79 00-69/18.09.2019 г.), Наказателно постановление №6/26.02.2020 г. (изх. №80 00-6/26.02.2020 г.) и известие за доставка, удостоверяващо получаване на 02.03.2020 г. на наказателното постановление, Трудов договор №1006/18.12.2015 г., сключен между И.В. В.- Министър на околната среда и водите и Г.И. И.- Директор на ДНПЦБ, Допълнително споразумение №664/17.06.2016 г. към трудов договор №1006/18.12.2015 г., Заповед №РД-93/05.02.2003 г. на Министъра на околната среда и водите, Длъжностна характеристика на актосъставителя П.Х.Ц. - Главен специалист в отдел Контрол и охрана, ДНПЦБ, връчена на 06.06.2018 г., Заповед №РД-137/18.02.2014 г. на Министъра на околната среда и водите, Заповед №РД-506/29.12.1998 г., изменена със Заповед №РД-75/03.02.2006 г. на Министъра на околната среда и водите, Наказателно постановление №95/30.11.2018г. влязло в сила на 21.08.2019г., Наказателно постановление №96/30.11.2018г. влязло в сила на 05.06.2019г., съдът намери за установено следното:

         На 03.07.2019г. служителите на ДНПЦБ - свидетелите П.Ц., В.Б. и Д.А. осъществявали служебните си задължения на територията на резерват „Д..“, на територията на НПЦБ, в землището на гр. К... В местността Д.б.П. участък К., охранителен участък Ю.г., част от територията на резерват „Д. тримата служители на ДНПЦБ установили пашуващи общо 35 бр. кози без пастир. Служителите успели да установят ушните марки на 6 броя от козите, а именно: ***. Проверката продължила от 11:15 до 12:45 часа, като през това време при животните не дошъл собственик или пастир. За констатираното бил съставен констативен протокол № **. При проверката бил използва служебен фотоапарат марка Sony, модел: **с който били направени фотоснимки на място.

         След извършена проверка в ИИС на БАБХ било установено, че  4 бр. от установените при проверката кози с номера на ушните марки: **, са собственост на Т.И.Д. и същите по това време следвало да се намират в ОЕЗ - животновъден обект, с peг. № **), находящ се в град К..

Във връзка с констатираното, на жалбоподателя била изпратена показана за съставяне на АУАН, получена лично на 09.09.2019г.

         На датата, упомената в поканата, а именно - 18.09.2019г. Т.Д. не се явил, поради което на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в негово отсъствие е съставен АУАН № 20219/18.09.2019г., който е изпратен за предявяване и връчване на Д. ***. АУАН е предявен на жалбоподателя на 27.01.2020г., като същият е отказал да го подпише и да получи препис от него. Отказът е удостоверен с разписка от 27.01.2020г. и е надлежно вписан в АУАН.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН Д. не представил в ДНПЦБ възражения срещу констатациите в АУАН.

С процесния АУАН е било прието, че жалбоподателя е осъществил нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗТ, тъй като на 03.07.2019г., в 11:15 часа, в защитена територия - територията на НПЦБ, Зона Р.“, резерват „Д., П. участък К., Охранителен участък Ю.г., местност Д.б.землище град К. е осъществил дейност по ползване на природен ресурс в защитена територия - паша в резерват „Д. на 4 (четири) броя кози с номера на ушните марки, както следва: **, в нарушение на забраната за осъществяване на всякакви дейности на територията на резерватите, въведена с чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените територии. Въз основа на така съставения АУАН, на 26.02.2020г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Д. било наложено на основание чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ административно наказание - глоба в размер на 700 лева, за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗТ. В наказателното постановление са изложени мотиви за налагане на наказанието в размер над минимално предвидения в ЗЗТ, като наказващият орган е обосновал решението си с извършени още две други нарушения на ЗЗТ, които са идентични с процесното нарушение, като са цитирани и влезлите в сила две наказателни постановления.

         Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя по пощата на 02.03.2020 г., а жалбата срещу него депозирана на 09.03.2020 г.     

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът не констатира пороци в съдържанието на наказателното постановление и процедурата по издаването му, които да налагат неговата отмяна. Административно-наказващия орган на база на събраните в административно-наказателното производство доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗЗТ, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правилна правна квалификация на извършеното от жалбоподателя.

Съгласно чл.17, ал.1 от ЗЗТ „В резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите; потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети“.

Нарушението е индивидуализирано точно чрез посочване на всички елементи на неговия състав, правилно е определена нарушената законова разпоредба, както и санкционна разпоредба на чл.81 от ЗЗТ, която в ал.1 т.1, предвижда да се наложи глоба на лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта.

Съобразно доказателствата по делото, съдът намира, че визираното по-горе нарушение е осъществено от жалбоподателя. Свидетелите П.Ц., В.Б. и Д.А. са категорични, че са установили стадо от 35 бр. кози на процесната дата в резерват „Д., на територията на НПЦБ, в землището на гр. К., местността „Д.б.“. Процесните животни - 4 бр. кози били част от описаното стадо. За времето на проверката при животните проверяващите органи не установили пастир или собственик. Към процесната дата животните следвало да се намират в ОЕЗ - животновъден обект, с peг. № **), находящ се в град К., а не на територията на резервата. Животните били индивидуализирани чрез заснемане със служебен фотоапарат, като номерата на ушните им марки, след като били установени са записани в констативен протокол, съставен на мястото на проверката.

Този констативен протокол е бил подписан и от св.М., който в момента на проверката пасял стадо от овце и в показанията си пред съда заяви, че част от козите са се били смесили в стадото с овцете, но не може да каже дали животните са били в резервата.

Съдът кредитира показанията на Ц., Б. и А., които са непротиворечиви по между си, пълни, взаимнодопълващи се и пряко относими към предмета на доказване по делото. Показанията им не са повлияни от някакви отношения с жалбоподателя, които да се отразят на безпристрастността им. Подкрепени са и от писмените доказателства по делото.

Прави се възражение от страна на защитата на жалбоподателя, че контролните органи не са посочили правилните Джи Пи Ес /GPS/ координати в констативният протокол, т.е. оспорва се мястото на извършване на твърдяното нарушение, предвид индивидуализацията чрез упоменаването на GPS координати. Възраженията в горния смисъл са неоснователни. От събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Ц., Б. и А. става ясно, че в деня на процесната проверка 4 бр. кози, ведно със стадото в което се намирали пашували на територията на резервата. Границите на резервата били служебно известни на тези свидетели, тъй като именно те отговарят за охраната му. Т.е. безспорно се установява, че служителите на ДНПЦБ са извършили процесната проверка. Доказателства, опровергаващи обстоятелството, че е извършена такава проверка, както и направената констатация по време на тази проверка не са представени. Що се отнася до възражението досежно мястото на извършване на процесната проверка, предвид използването на GPS координати, съдът намира, че в АУАН не са посочени такива координати, но в атакуваното наказателно постановление тези координати са точно посочени, а освен това словесно е изписано ясно и точно мястото на констатиране на нарушението, поради което и неяснота относно този елемент от задължителното съдържание на акта и наказателното постановление не се констатира.

Доколкото при така събраните доказателства безспорно се установи пашуване на 4 бр. кози, собственост на жалбоподателя, на територията на резерват „Д., в рамките на НПЦБ, се налага извода за осъществяване на нарушението на чл.17, ал.1 от ЗЗТ.

При определяне на наказанието, административно-наказващият орган е приложил разпоредба на чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, която предвижда наказание глоба от 500 до 5000 лева, като е наложил наказание над минималния предвиден размер, а именно глоба в размер на 700 лв. Съдът намира, че така определеното по размер наказание се явява съобразено с тежестта на нарушението. Установените 4 бр. кози са пашували на територията на резерват, където са забранени абсолютно всякакви дейности, освен изрично изброените в чл.17, ал.1 от ЗЗТ, като пашуването не е сред тях. От друга страна при животните не е установен пастир или собственик, т.е. същите абсолютно безконтролно са обикаляли територията на резервата. Видно е и, че жалбоподателят два пъти е наказван за нарушения идентични с процесното нарушение, касаещо паша на селскостопански животни в резерват. Изброените обстоятелства обуславят по-висока от обичайната за този вид нарушения обществена опасност, поради което и наложеното наказание в размер на 700 лв. се явява съобразено с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН.

В този смисъл е и решение №1195 от 05.06.2019г. на АС Пловдив по КНАД №1125/2019г.

         Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***г. на Директора на Д. „Н.п.Ц.Б.“, с което на Т.И.Д. с ЕГН ********** ***, на основание чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ е наложено административно наказание - глоба в размер на 700 лева, за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗТ.

 

2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

К.Б.