РЕШЕНИЕ
№121 03.07.2019
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански
състав на четиринадесети май през две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Нина
Моллова- Белчева
секретар Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 820 по описа за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „А1 България” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, против П.Б.П., ЕГН **********,***. Твърди се, че между страните е съществувал и валидно е действал Договор № М******** от дата 11.06.2014 г., с който на ответника били предоставяни услуги за мобилен номер 088******* по избран тарифен план Мтел Мобилен интернет L с месечна абонаментна такса 24,90 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомявал всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъдела издавана фактура. Промяната на този период можело да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождавала абонатите от задължението му за плащане на дължимите суми. В срока на действието на договора били издадени следните фактури:
- фактура № *********/13.08.2014 г., с падеж на плащане 28.08.2014 г., за отчетен период от; 09.07.2014 г. до 08.08.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги, за сумата от 24.90 лв.;
- фактура № *********/12.09.2014 г., с падеж на плащане 27.09.2014 г., за отчетен период от 09.08.2014 г. до 08.09.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги, за сумата от 24.90 лв.;
- фактура № *********/13.10.2014 г., с падеж на плащане 28.10.2014 г., за отчетен период от 09.09.2014 г. до 08.10.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги, за сумата от 0.86 лв.;
- фактура № *********/19.01.2015 г. , с падеж на плащане 19.01.2015 г., за отчетен период от 09.12.2014 г. до 08.01.2015 г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, в размер на 332 лв.
Длъжникът не бил изпълнил задълженията
си по посочените договори, като не бил заплатил в срок всички дължими към
оператора суми за потребени договорни услуги, което обусловяло правото на
мобилния оператор да прекрати едностранно сключения договор и да начисли
неустойка за предсрочното му прекратяване. Претендираната сума в размер на
382.66 лв., посочена като главница, била формирана като сбор от предоставените
на ответника далекосъобщителни услуги в размер на 50.66 лв.- незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по договора, и сума в размер на 332 лв.-
неустойка за предсрочното му прекратяване. Заявява се, че „А1 България"
ЕАД имало право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването
на предоставените услуги, и всички суми по т. З4а- З4в от Общите условия.
Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната,
била отразена в представените фактури. Твърди се, че клаузата за неустойка била
регламентирана и уредена в договора към датата на подписването му и в общите
условия на оператора, съставляващи неразделна част от съглашението, и имащи
задължителна сила за страните. Клаузата за неустойка фигурирала в приложение
към договора в Раздел Отговорност и се дължала в случай, че абонатът
нарушал задълженията си, произтичащи от приложението, договора или общите
условия, в това число, ако по негово искане или вина договорът по отношение на
услугите в това приложение бъдел прекратен в рамките на определения срок за
ползване. В този случай операторът имал право да прекрати договора по отношение
на тези или всички услуги и/ или да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване Основанието
за прекратяване на договора следвало и от 27.2 и чл.
54 от ОУ на мобилния оператор, съгласно които ищецът имал право да ограничи
достъпа до част от услугите или едностранно да прекрати индивидуалния договор,
ако абонатът имал неизплатени дължими вземания. За самото прекратяване на
договора законът не изисквал форма и същото настъпвало по силата на договора-
поради неизпълнението на абоната да заплати сумите за потребените услуги,
съгласно издадените фактури и начисляването на договорна неустойка. Заявява се,
че ответникът се бил съгласил и бил приел общите условия на оператора за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, а съгласно чл.
37а от последните, ищецът имал право да получава в срок всички дължими от
абоната суми за ползването на предоставените услуги, като се предоставяло на абоната
15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея
сума. Това пък е обусловило
и правото да се начисли неустойката съобразно раздел Отговорност от
приложението към договора, имаща обезщетителен характер. С оглед
на изложеното се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 382.66 лв.,
от които 50,66 лв.- незаплатени потребени мобилни услуги, и 332 лв.- неустойка.
В месечния срок ответникът, чрез назначения му особен
представител, депозира отговор, с който
изразява становище за неоснователност на претенциите. Твърди се, че П. не бил
ползвал мобилните услуги на ищеца, респективно последният не му бил предоставил
реално такива или същите били невярно отчетени. Липсвало предсрочно
прекратяване на договора, тъй като съгласно общите условия било необходимо
писмено уведомлението, каквото липсвало. Нямало и основание за заплащане на
претендираните суми. По отношение на претендираната неустойка се заявява, че
липсва предсрочно прекратяване на договора, а от друга страна клаузата за
неустойка била нищожна поради неравноправието й по смисъла на чл.143, т.5 и т.7
от Закона за защита на потребителя, каквото качество имал ответника, а и същата
противоречала на добросъвестността, и накърнява добрите нрави. В този смисъл се
оспорва истинността на представените фактури и сметка № **********/19.01.2015
г. за сумата на неустойката.
Съдът, като взе предвид становището на
страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството носи правното си
основание в чл.79, ал.1 и чл.92, двата от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор №
М******* от 11.06.2014 г., с който на ответника били предоставяни услуги за мобилен
номер 088****** по избран тарифен план Мтел Мобилен интернет L с месечна абонаментна такса
24,90 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. В подкрепа на твърденията си ищецът
представи договор без номер /л.7-8 от делото/, като в горния десен ъгъл на
първата страница е написано ръкописно „НА-01687707”. Съглашението не носи и
дата, като в т.7 „Дата на подписване:” е написано „10.”. В т.3.1. е посочено,
че предмет на договора е предоставяне за ползване на
електронни съобщителни услуги чрез една
или няколко електронни съобщителни мрежи, при условията на този договор и
общите условия за взаимоотношения между „Мобилтел” ЕАД /тогавашното
наименование на ищеца/ и потребителите на съответната услуга и/или мрежа. В
така посоченият договор не фигурират нито един от условията, които мобилния
оператор сочи като уговорени между страните. Липсва посочен срок на договора,
още по- малко за кой мобилен номер е сключен, с кой абонаментен план, с каква
месечна такса. Действително в долния десен ъгъл е посочена дата 11.06.2014 г.,
но същата не може да се отнесе като дата на сключване на договора, а само
датата, на която бланката е била принтирана. Двете дати обаче не е задължително
да съвпадат, поради което не може с категоричност да се приеме, че това е била
датата на подписване на договора. Дори обаче да се приеме като релевантната
дата, в договора липсва описание на останалите, сочени от ищеца реквизити,
индивидуализиращи предмета на договора и неговия срок. Представен е по делото и
лист с наименование „Данни за потребител”, „Към договор №….., дата: 04.2014
г.”, след което е посочен номер на СИМ карта, телефон, сериен №, вид абонамент,
и накрая са поставени подписи. Този лист /л.9 от делото/ няма реквизитите на
договор, тъй като в него не са посочени основни параметри. От изложеното в него
съдържание не може да се установи към кой договор е и в каква връзка е
съставен. На следващо място е представено приложение № 1 към договор от 11.06.2014
г., в което са посочени параметри на абонаментен план и е отразено, че се
подписва на 11.06.2014 г. Представено е и приложение № 3 към договор № ACCOUNT_ID от SYSTEM_DATE, в
което е обективиран ценоразпис на „Мобилтел” ЕАД за ползване на допълнителни
електронни съобщителни услуги. Представени са и три броя фактури, посочени по-
горе, на които е визирано, че касаят Потребител № М4*******, както и сметка №
056*********от 19.11.2016 г.
От така представените от ищцовото дружество писмени
доказателства, описани по- горе, не може да се направи извод за наличието на
валидно сключено договорно правоотношение между страните, със сочените в
исковата молба параметри, права и задължения. Всички описани по- горе писмени
доказателства не кореспондират помежду си като за нито едно от тях не може да
се направи извод, че е издадено във връзка или представлява неразделна част от
друго, още по- малко, че всички касаят представения договор. Последният не носи
дата, няма индивидуализация посредством номер например, нито пък е посочено, че
касае потребител № М*********, за да се обвърже най- малко с представените
фактури. Не са ангажирани доказателства, от които да се следва извода, че
именно ответникът е потребител с този номер, като обстоятелството, че системата
на мобилния оператор заприходява всички предоставени услуги на едно лице под
един номер, е въпрос на вътрешна организация на ищеца, която не следва да се
отразява на правата на ответника. Това твърдение подлежи на доказване, което в
случая не бе сторено. Представеният договор няма ясен предмет, като описанието
на същия съдържа общи положения, но няма индивидуализация за какво се сключва,
в каква връзка и какви задължения се поемат от страна на ответника.
На следващо място приложените по делото общи условия
на мобилния оператор не носят подпис на ответника, поради което не може да се
приеме, че същите се именно тези, които би следвало да са били предоставени на
ответника при подписването на договора и които съставляват неразделна част към
него по смисъла на т.5.5.
На основание горното и не само въз основа на това,
изцяло недоказана остана и претенцията за неустойка. Твърденията относно нея са, че е за предсрочното
прекратяване на договора, какъвто по делото, както се посочи, не се представи,
респ. недоказана остана възможността по него за начисляване на сочената
неустойка. Дори обаче да се приеме, че между страните съществува валидно
правоотношение със сочените от ищеца параметри, отново тази претенция е
неоснователна. На първо място твърдението на мобилния оператор за предсрочно
прекратяване на договора е недоказано. Действително в общите условия /ОУ/,
представени по делото, в т.54 е посочено, че Мобилтел има право едностранно да
прекрати договора при определени условия. Това обаче не означава, че този факт
настъпва автоматично с неплащането без да е необходимо да се уведомява
длъжника. От съдържанието на тази точка е видно, че ищецът може, но не е длъжен
да стори това, т.е. той може и да не упражни това си право, поради което ако
реши все пак да се възползва от тази възможност, следва това решение да бъде
сведено до абоната, за което обаче по делото няма представени доказателства. Фактическият
състав изисква освен неплащане на дължими суми от абоната още и изрично
волеизявление на доставчика за прекратяване на договора. В разглежданият случай по делото не се твърди и не се установява
операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което му предоставя
подходящ срок за изпълнение. Липсата на надлежно уведомяване на
ответникът го поставя в неведение упражнено ли е това право от оператора и ако
е какво следва да му дължи.
На следващо място съдът счита, че клаузата в
подписания от страните договор, уреждаща задължение за заплащане на неустойка
при предсрочно прекратяване в размер на таксите до края на срока на договора, е
нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за
ответника. Вярно е, че липсва нормативно
ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да могат да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока, по волята, на която и да
е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето
от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен
договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна
поради накърняване на добрите нрави, като преценката се извършва към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент. Това изхожда от постановките
на т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСТК
на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните
особености на договора за услуга и вида на насрещните престации:
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят- да я заплати, но
само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка
при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени
по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор на практика ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти
повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна
такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните
преференциална месечна такса. В този смисъл, уговорена по този начин,
неустойката за предсрочно прекратяване излиза извън своите функции и създава
условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата
мобилен оператор, нарушавайки принципа за справедливост. Ето защо така уговорена
неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави на осн. чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС. Това
налага извода, че претендираната в тази насока сума не се дължи в своята
цялост, поради което не следва да бъде уважавано и стореното евентуално искане
за присъждане на неустойка в размер на 3 месечни абонаментни такси, още повече,
че основния аргумент е липса въобще на сключен договор между страните.
С оглед на така изложеното по- горе съдът намира
предявените претенции за изцяло неоснователни и като последица от това следва
да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „А1 България” ЕАД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление ***, за осъждане на П.Б.П., ЕГН **********,***,
да заплати на ищеца сумата от общо 382.66 лв., представляваща главница, от
която 50.66 лв.- незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор М********/11.06.2014
г., с отчетен период от 09.07.2014 г. до 08.10.2014 г., и сумата от 332 лв.-
неустойка за предсрочното прекратяване на договора.
След влизане в сила на решението, на
адв. Ч.П., назначена за особен представител на ответника, да се заплати сумата
от 300 лв. за положения труд.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: