Присъда по дело №461/2016 на Районен съд - Разград

                     МОТИВИ към Присъда № 171/06.04.2017г.

по НОХД №461/2016г. на РС – Разград

 

Обвинението е повдигнато срещу Е.А.И. ЕГН ********** за това, че за времето от 13.12.2015 г. до 20.12.2015 г. в с. Дриново, общ. Попово, обл. Търговище и с. Крояч, общ. Лозница, обл. Разград в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с М.В.П. ***, с цел да набави за себе си и за М.В.П. имотна облага е възбудил и поддържал у С.И.Т. ***  заблуждение, че ще сключи изгодна сделка за покупко-продажба на 4 бр. крави за сумата от 5500 лева и с това му е причинил имотна вреда в размер на 4000 лева и е възбудил и поддържал у В.Д.Ф. *** заблуждение, че ще сключи изгодна сделка за покупко-продажба на 5 бр. крави  за сумата от 9300 лева и с това му е причинил имотна вреда в размер на 6500 лева, като общият размер на причинената имотна вреда възлиза на 10500 лева, като деянието е извършено от две лица – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,

И срещу  М.В.П. ЕГН **********  за това, че  за времето от 13.12.2015 г. до 20.12.2015 г. в с. Дриново, общ. Попово, обл. Търговище и с. Крояч, общ. Лозница, обл. Разград в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с Е.А.И. ***, с цел да набави за себе си и за Е.А.И. имотна облага е възбудил и поддържал у С.И.Т. ***  заблуждение, че ще сключи изгодна сделка за покупко-продажба на 4 бр. крави за сумата от 5500 лева и с това му е причинил имотна вреда в размер на 4000 лева и е възбудил и поддържал у В.Д.Ф. *** заблуждение, че ще сключи изгодна сделка за покупко-продажба на 5 бр. крави  за сумата от 9300 лева и с това му е причинил имотна вреда в размер на 6500 лева, като общият размер на причинената имотна вреда възлиза на 10500 лева, като деянието е извършено от две лица – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинения, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на двамата подсъдими да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода „ в размер на три години, като по отношение на подс. И. изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, а по отношение на подс. П., изтърпяването да бъде при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Пледира по отнвошение на подс. П. да бъде приложена и разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НК, като съдът приведе в изпълнение и наказанието по влязлата му в сила присъда по НОХД  230/2013г. по описа на РС Бяла – лишаване от свобода в размер на  три месеца, тъй като е извършил процесното деяние в изпитателния й срок.

Защитата на подс. П. – адв. А.М.Н. *** също намира обнинението по отношения на подзащитния за доказано по несъмнен и безспорен начин. Пледира при наличието на смекчаващи отговорността обстеятелства – частичното възстановаване на причинените вреди, съдът да определи наказание „ лишаване от свобода „ в минимален размер. Намира, че са налице предпоставките по чл.68, ал.1 от НК, да бъде приведено в изпълнение наказанието по влязлата в сила присъда по отношение на подс. П..

Подсъдимият Е.А.И. дава обяснения по обвинението, като твърди, че е невинен и моли съда за оправдателна присъда.

Подсъдимият М.В.П. също дава обяснения по обвинението, счита, че е невинен моли съда за оправдателна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.16 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Е.А.И. е роден на *** ***, обл. Р., ул. **, бълг. гражданин, без образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият М.В.П. е роден на *** ***, обл. Р., ул. **, бълг. гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

Подс. И. и подс. П. се познавали отдавна, живеели в с. Дряновец, общ. Бяла, обл. Русе, като и двамата се занимавали с покупко-продажба на крави и телета. По тази причина двамата били постоянно заедно и обикаляли из различни области в България, за да изкупуват животни. През месец Декември 2015г. двамата подсъдими решили при сключването на евентуални сделки с продавачи на животни, за да набавят за себе си доходи, да ги въвеждат в заблуждение, че работят за фирма, която изкупува животните за износ и предлага по – високи цени, но за целта продавачите ще трябва да изчакат в заплащането на животните, като в същото време двамата подсъдими нямали никакво намерение след като вземат животните от продавачите да им заплатят договорената цена. Така на 13.12.2015г.,  двамата подсъдими за пореден път помолили и той се съгласил -  св. П. С., техен съсед, да тръгне с тях, като ги кара с микробус с рег.№ **, за да търсят животни за изкупуване. Уговорили се да му заплатят за услугата. Процесният бус бил закупен от подс. П., но не бил прехвърлен по документи. Двамата подсъдими не са правоспособни водачи на МПС, което ги принудило да търсят съдействието на св. П. С.. Последният се съгласил и тримата с буса тръгнали за с.  Стражец, обл. Разград. В буса подсъдимите карали тяхна бременна крава, която имали намерение да продадат или да я заменят за ялова такава с техни колеги от това село, но не успели. След това се отправили към с. Дриново, обл. Търговище, откъдето и преди това  закупували животни и стигнали до дома на св. Ст. Т., който в същото време бил в обора при животните. Подсъдимите запитали свидетеля дали има животни за продан и след като той им отговорил утвърдително ги поканил в обора да видят животните. В този момент от лов се върнал и св. Евг. Н., който се присъединил в обора към групата. Подсъдимите огледали жимотните и съгласно първоначално измислената версия, подс. М. П. запитал св. Т. какво цена иска за животно, при което последният замълчал, тъй като не знаел как „върви”  пазара. Тогава подс. М. П. заявил на св. Т., че спешно им трябват четири крави, тъй като в момента се пълни камион за Гърция и шефа на фирмата за която работят щял да плати за чегтирите животни общо 6000,00лв., като 500,00лв. от тях останат за двамата подсъдими. През цялото време на пазарлъка подс. Е. И. потвърждавал, че „патрона” ще плати без проблем. Тъй като в момента  пазара за такива жинотни бил труден, а и цената, която предложили двамата подсъдими била много добра, св. Т. се съгласил да им продаде четири крави за 5500,00лв. Междувременно подс. Е. И. от телефона на св. Евг. Н. звъннал на „патрона” като разговарял с някого и след това потвърдил, че пътрона е съгласен да плати тези пари за четирите крави. Тогава подсъдимите разтоварили животното от буса, с който били пристигнали и натоварили две от животните на св. Т., казали на свидетелите Т. и Н., ако искат да ги придружат до с. Дряновец, където бил патрона, за да им плати. Подс. Ем. И. тръгнал с буса, управляван от св. П. С., а след тях с л.а. двамата свидетели и подс. М. П.. Малко преди да тръгнат подсъдимите се обадили на брата на подс. Ем. И. – В. И., който заедно със съпругата си тръгнали с техния бус от с. Дряновец да ги пресрещнат по пътя към с. Дриново. Някъде около разклона за с. Водица, двата буса се срещнали, при което св. Т., заедно с двамата подсъдими седнал във втория бус на В. И. *** да натоварят и другите две крави, а брата и снахата на подсъдимия Ем. И. седнали в буса на св. П. С. ***, последвани от св. Евг. Н.. Св. Т. ***, заедно с подсъдимите натоварили другите две крави и тяхната, с която били пристигнали и тръгнали за с. Дряновец. Първи в селото пристигнали св. П. С. с брата и снахата на подс. Ем. И., следвани от св. Евг. Н., който останал да чака в дома на бащата на подс. М. П.. Не след дълго пристигнал и втория бус, с който пътувал и св. Т., двамата подсъдими слезли от буса, в него се качил непознат за него мъж, който продължил в селото, спрял пред една къща и казал на св. Т. да слиза. Последният слязъл пред къщата, а непознатия мъж продължил с буса и кравите. Малко след това непознатият мъж се върнал при св. Т., а 10-15минути след него на място пристигнали и св. Евг. Н. и подсъдимите. Св. Т. попитал подс. М. П. какво става с парите, при което подсъдимият му отговорил, че трябва да отидат до гр. Бяла, обл. Русе, където бил „патрона”, за да си получи парите от него. Четиримата – двамата подсъдими, св. Т. и св. Евг. Н. седнали в колата на последния и потеглили към гр. Бяла. Почти веднага след като тръгнали, подс. И. решил, че няма смисъл да ходят до гр. Бяла, а могат да се обадят на „ патрона „ да дойде до с. Дряновец и да плати на св. Т.. Той звъннал по телофона на някого, след което казал на св. Т., че „ патрона „ в момента пътува за гр. Кърджали, но на следващия ден около 09-09,30ч. щял да даде парите на подсъдимите, а те от своя страна щели да ги занесат на св. Т. ***.  Св. Евг. Н. се върнал и оставил подсъдимите в с. Дряновец, след което двамата със св. Т. ***. На следващият ден каквато била уговорката с подсъдимите св. Т. очаквал да му донесат парите, но това не се случило, а подс. М. П. няколко пъти се обаждал на св. Евг. Н. и го питал дали до донесе на св. Т. сумата от хиляда лева за кравите, на което получавал отрицателен отговор. Малко след като взели кравите от св. Т., подсъдимите се разпоредили с тях. Още на 16.12.2015г. св. Т. подал жалба за случая в РПУ – Попово.

По отработената вече схема на 20.12.2015г., след обяд, подсъдимите отново помолили св. П. С., да ги придружи, управлявайки буса, за да търсят да закупят животни, при което той се съгласил. Тримата тръгнали с микробуса към с.Крояч, общ.Лозница. В селото, от случайно срещнати хора, които питали, подсъдимите  разбрали,че св. В. Ф. се занимавал с отглеждане на крави и телета. Отишли до дома на св. В. Ф., като видели, че последният пасял кравите си на поляна до дома си, отишли при него и му казали, че изкупуват крави на изгодна цена, за да ги препродадат след това в пункт за изкупуване на животни в с.Светлен, общ. Бяла въпреки, че това не отговаряло на истината. Предложили на св. В. Ф. изгодна цена от 9300 лева за 5 бр. Крави, като заявили също така, че изкупуват кравите по поръчение на „патрона си“, т.е. собственик на фирма, чието име не назовали, който щял да заплати на цената за кравите, когато двете от тях бъдат откарани в пункт за изкупуване на животни в с.Светлен,общ.Бяла, след което ще се върнат,за да натоварят другите три крави и ще му дадат парите. Св. В. Ф. се съгласил да продаде на обвиняемите 5 бр. крави, с уговорката същите да бъдат продадени общо за сумата от 9 300 лева ,като цената ще му бъде заплатена по-късно същия ден. После подсъдимите натоварили две от кравите в микробуса, управляван от св. П. С. ***. Като стигнали в с.Дряновец, разтоварили кравите от микробуса пред дома на подс. Е. И.. После, заедно със св. П. С. и св. Хр. А., когото също помолили срещу заплащане да превози с микробуса си крави, се върнали обратно с двата товарни микробуса до с.Крояч, общ.Лозница. Отишли до дома на св. В. Ф. и натоварили в микробусите и останалите 3 крави. Подсъдимите обяснили на св. В. Ф., че не носят пари в себе си, тъй като „патрона“ им казал, че ще заплати цената на кравите същата вечер, около 21-22,00 часа, след като и останалите 3 крави бъдат предадени в пункта в с.Светлен. После потеглили с микробусите с натоварените в тях 3 крави към с.Дряновец, Общ.Бяла. Стигайки в там, подсъдимите разтоварили кравите и ги прибрали в обор в дома на подс. Е. И.. В договореното време никой не дошъл да заплати кравите на св. В. Ф., както и през следващият ден, след което същият на 21.12.2015г. подал жалба в РУМВР-Лозница за извършеното престъпление. С тези крави взети от св. В Ф., малко след това подсъдимите също се разпоредели.

С пощенски записи от 01.11.2016г. и 07.11.2016г. подс. М. П. възстановил на св. Т. сумата от общо 900,00лв. С пощенски записи от 01.11.2016г. и 07.11.2016г. подс. М. П. възстановил на св. В. Ф. сумата от общо 900,00лв.

 От заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на ДП съдебно - оценъчна експертиза, изслушано и прието в хода на съдебното следствие се установява, че стойността на 5 бр. крави заплодени, собственост на св. В. Ф., е в размер на 6 500.00лева, а стойността на 4 бр. крави, дойни, собственост на св. Т., е в размер на 4 000.00лева. Обшата стойност е 10 500.00 лева.

Подс. Е.А.И. е неосъждан.

Подс. М.В.П. е осъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Т. депозирани пред съда и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, св. Евг. Н., депозирани пред съда и приобщени по реда на чл. 281, ал.5 от НПК, св. В. Ф. – всички те ценени в съвкупност и поотделно, дават основание на съда да възприеме описаната фактическа обстановка.

Въпреки констатираните от съда в хода на съдебното следствие противоречие в показанията на св. Т., то те са несъществени и не касаят в дълбочина предмета на доказване по чл.102 от НПК и се дължат на времето, изминало  от процесното събитие. От друга страна съпоставени помежду си, както и с депозираната до Началник РУП – Попово, жалба / приобщена по реда на чл.283 от НПК към доказателствата по делото/, съдът намира същите за последователни, логични и непротиворечиви, като ги цени за изцяло правдиви. Показанията на св. Евг. Н., депозирани пред съда и приобщени от материалите по ДП, по същество изцяло възпроизвеждат описаното от св. Т. и ги допълват. Категорично и безспорно се установява авторството на деянието, извършено от двамата подсъдими, ролята на всеки един от тях в осъществяване на намисленото. На тяхна основа съдът възприема, че подс. М. П. е договарял със св. Т., а подс. Ем. И. е участвал както във възбуждане на заблуждението у свид. Т., така и в неговото поддържане, обаждайки се на два пъти по телефона на въображаемия „ патрон „ какъвто по делото не се установи да има. За това си съждание съдът намира опора в Протоколите за разпознаване, осъществено от свидетелите Т. и Н., в които и двамата сочат подс. М. П. като лицето активно преговаряло със св. Т..

По този пункт на обвинението съдът не цени изцяло обясненията на подсъдимите, а само досежно отиването им със св. П. С. до с. Дриново – времето и мястото на извършване на деянието, вида, броя и доставянето на животните в с. Дряновец. Обясненията им по този пункт крещящо противоречат с демонстрираното у тях намерение изобщо да заплатят каквато и да е цена за договорените животни. Установи се, че на следващия ден животните са били продадени от подсъдимите, за което са получили пари, но опит да платят някаква сума са направили едва след като са получили призовки за първото съдебно заседение, насрочено по делото, в каквато посока са и показанията на св. Св. И., които съдът кредитира относно единствено и само това обстоятелство и не кредитира относно твърденията, че подсъдимите са договаряли със св. Т., всеки сам за себе си, тъй като това е разбрала от самите подсъдими. Обясненията им в тази част противоречат и на останалите доказателства по делото – свидетелските показания на св. Т. и св. Н., които съдът възприема изцяло. Обясненията на подсъдимите са и вътрешно противоречиви, доколкото заявяват, че са имали 1000,00лв. в себе си когато са договаряли със св. Т., а в крайна сметка, той се разбрал с всеки един от тях поотделно за отложено плащане на животните, които така и не е направено до момента. В този смисъл и показанията на св. Т., че когато поискал капаро на подсъдимите, те му отговорили, че животните ще му бъдат изплатени изцяло при доставката от „ патрона „ им, са логични и именно те са мотивирали от една страна св. Т. да предостави животните, а от друга да тръгне с подсъдимите за с. Дряновец, където да си получи парите, съобразно договореното. Друго логично обяснение за пътуването на св. Т. и св. Евг. Н. до с. Дряновец съдът не намира. Ако действително е имало уговорка между подсъдимите и св. Т. за отложено плащане на животните, то няма логика свидетелите Т. и Евг. Н. същата вечер да пътуват с подсъдимите и животните до с. Дряновец. Показанията на св. П. С. са твърде уклончиви но допълват събитията по време, място, брой и вид на животните. Досежно уговорките между подсъдимите и св. Т., съдът не ги цени, доколкото същите свидетелят е научил от подсъдимите, а не е възприел лично. Самият той заявява, че не е присъствал, а е стоял в буса, който е управлявал. По същият начин съдът цени и свидетелските показания и обясненията на подсъдимите за деянието на 20.12.2015г. в с. Крояч. Показаният на св. В. Ф. приобщени и по реда на чл. 281, ал.4 вр. ал.1,т.2 от НПК са ясни, категорични последователни и логични и разкриват фактите и обстоятелствата от предмета на доказване по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло. Действително този свидетел е мотивиран от високата цена предложена от двамата подсъдими за брой животно, а от друга страна и предишните им сделки, при които подсъдимите са били изрядни. Версията на двамата подсъдими, макар и малко  по – различна от предходния случай със св. Т., по същество е същата. Подсъдимите имат договорка с изкупвач на животни, който държи пунктове в с. Светлен и с. Дралфа и когато му доставят животни той им ги плаща, т.е. те отново се представят за работници на друг, по – високо стоящ от тях, от когото зависи плащането. Абсолюто ясно става от действията на подсъдимите в този случай, установени със свидетелски показания и на свидетелите Ас. А. и Х.А., единствено и само в частта относно факта на транспортирането на животните от дома на св. В. Ф. и техния брой общо 5бр. Не цени показанията на тези свидетели относно вида на животните – крави и юници, доколкото първоначално всеки от свидетелите говори за крави, а при уточняване на цената на животните говори и за юници. Нелогични са показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите, доколкото още при първата среща между подсъдимите със св. В. Ф., пазарлъкът е направен, животните са огледани от подсъдимите и е постигната уговорка за цената, за да правят това отново при връщането им в с. Крояч за натоварването на останалите три крави, което от своя страна да бъде чуто и от свидетелите Ас. А. и Хр. А.. Нелогични са показанията на тези двама свидетели и обясненията на подсъдимите, за обстоятелството че всеки от подсъдимите е договорял животни и цена за тях за себе си, а Ас. А. и Хр. А. за себе си – петата крава. Това противоречи както на последващите им действия относно плащането на животните, така и на действията на св. В. Ф., който отказва да получи предлагани от подсъдимите пари, като всичко това е обективирино в жалбата на св. В. Ф. ***, още на следващият ден 21.12.2015г., защото плащането е трябвало да стане вечерта на 20.12.2015г. след като последните три животни бъдат закарани до изкупвателния пункт в с. Светлен, каквато е била уговорката между подсъдимите и св. В. Ф.. Това категорично и безспорно говори, че подсъдимите изначално не са имали намерение да заплатят взетите от св. В. Ф. животни.  В този смисъл са и показанията на св. Кр. М., който заявява, че „... в този сезон ...”, т.е. към момента на провеждане на съдебното заседание по делото – 15.11.2016г., подс. М. П. е правил опити да даде някаква част от договорената сума на св. В. Ф., като последният отказал да я получи. Съдът не цени показанията на св. Кр. М. относно дължимата на св. В. Ф. сума, тъй като той е научил това от подс. М. П., а и сам заявява, че не е присъствал на договорката помежду им. Показанията на св. Ал. С. по същество не допринасят за изясняване на факти и обстоятелства от съществено значение за разкриване на обективната истина, а единствено и само относно собствеността и владението на микробуса, управляван преимуществено от св. П. С..

Съдът намира за доказано обвинението и въз основа на заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на ДП съдебно - оценъчна експертиза, изслушано и прието в хода на съдебното следствие, както и от писмените доказателства по делото Справки за съдимост на подсъдимите, характеристични справки, декларации и от писмените доказателства, находящи се в ДП № 296 ЗМ-140/2015г. по описа на РУМВР – Лозница, приобщени по реда на чл.283 от НПК

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по отделно, категорично и без съществени противоречия (като се изключат защитните обяснения на подсъдимите), установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимите  Е.А.И. ЕГН ********** и М.В.П. ЕГН ********** са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна - за времето от 13.12.2015 г. до 20.12.2015 г. в с. Дриново, общ. Попово, обл. Търговище и с. Крояч, общ. Лозница, обл. Разград в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор помежду си, с цел да набавят за себе си имотна облага са възбудили и поддържали у С.И.Т. ***  заблуждение, че ще сключи изгодна сделка за покупко-продажба на 4 бр. крави за сумата от 5500 лева и с това му причинили имотна вреда в размер на 4000 лева и са възбудили и поддържали у В.Д.Ф. *** заблуждение, че ще сключи изгодна сделка за покупко-продажба на 5 бр. крави  за сумата от 9300 лева и с това му причинили имотна вреда в размер на 6500 лева, като общият размер на причинената имотна вреда възлиза на 10500 лева, като деянието е извършено от две лица.

Подсъдимите въвели и поддържали заблуждение у пострадалите лица, че работят за работодател – „ патрон „, който се занимава с изкупаване и износ на животни, че договорените животни ще бъдат заплатени на договорена, по-висока от пазарната в момента цена, веднага след транспортирането им от „ патрона „.  По този начин създали в свидетелите Т. и в. Ф. невярна представа за тези обстоятелства и го мотивирали да се разпореди със свое движимо имущество – общо 9бр. крави, и по този начин им причинили имотна вреда в посочения размер.   Разпореждането от страна на пострадалите с предмета на престъплението е в пряка причинно – следствена връзка с действията на подсъдимите, защото, при положение, че те не бяха създали у тях такава погрешна представа за своите намерения, то пострадалите не биха се разпоредили с предмета на посегателството.

 Извършените от подсъдимите деяния са от едни и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, и всяко следващо се явява продължение на предходното, поради което и престъплението следва да се квалифицира като такова извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимите са действали при условията на пряк умисъл, целейки да набавят за себе си имотна облага, като предварително са се договорили помежду си и всеки един от тях е извършвал действия за достигане на престъпния резултат и е възприемал действията на другия в тази посока. Знаели са, че възбуждат и поддържат заблуждение у пострадалите лица, съзнавали са общественоопасния характер на своето деяние, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици от него и са искали настъпването на тези последици - да възбудят и поддържат възбуденото заблуждение и да получат от това имуществена облага за себе си и са постигнали целта си.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимите и желанието да се облагодетелстват неправомерно без полагане на труд.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години.

Според настоящият съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени от закона не би се явило несъразмерно тежко с оглед на конкретното деяние и отговаря на целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно право. Не са налице и изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, не е от такъв характер и размера на възстановените от подс. М. П. имуществени вреди на двамата пострадали.

Съдът счете, че по отношение на подс. Е. И., смекчаващо отговорността обстоятелство се явява единствено чистото съдебно минало, не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства извън посочените в нормата на чл. 201, ал.1,т.2 от НК, поради което определи наказание лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца, изтърпяването на което отложи за изпитателен срок в размер на пет години, на основание чл. 66 ал.1 от НК. За обезпечаване целите на наказанието, съдът наложи на подс.  Е. И. пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за изпитателния срок на основание чл.  67 ал.3 от НК.

По отношение на подс. М. П. съдът намира, че е налице отекчаващо отговорността обстоятелство – предишното му осъждане, в изпитателния срок на което е извършено и настоящото престъпление, поради което наложи на този подсъдим наказание лишаване от свобода в размер на  три години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален „строг” режим  в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 68 ал. 1 от НК, съдът  приведе изцяло в изпълнение и наказанието, наложено на подс. М.В.П., по НОХД  230/2013г. по описа на РС Бяла – лишаване от свобода в размер на  три месеца, което да изтърпи при първоначален „общ режим”  в затворническо заведение от  открит тип.

Съдът намира, че така определените на подсъдимите наказания се явяват справедливи и съответни на извършеното деяние, на мотивите и подбудите, накарали подсъдимите да извършат деянието и ще осъществята целите си по чл.36 от НК.

По разноските по делото:

Съдът осъди подсъдимите да заплатят солидарно  по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 48,30 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата  50.00 лева разноски в съдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: