Решение по дело №2812/2021 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …/…

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

        ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

                         СТОЯН КОЛЕВ

 

При участието на секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА и прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 2812/2021 г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ АПК във вр. с чл. 63 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на НАП Варна, против Решение № 260780/11.11.2021г. на ВРС, постановено по НАХД № 503/2021г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление № 485036-F526582/17.12.2019 год. издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ НАП, с което за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 ЗДДС, на „Бодиарт” ЕООД, гр. Варна, ЕИК *****, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер 600.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.

Касаторът сочи, че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на приложимия закон, съобразно установената фактическа обстановка по делото. Поддържа, че в противоречие на закона въззивния съд е приел за незаконосъобразно обжалваното пред него наказателно постановление. Сочи се, че отразяването на плащане във фискалното устройство като извършено в брой, вместо такова с дебитна карта, съставлява лоша организация на дейността и метод на работа и не може да служи за извинително обстоятелство за неспазване на правилното отчитане през фискалното устройство. Оспорват се изводите на ВРС за маловажност на случая с доводи, че за да се наложи наказание е достатъчно да е налице факта на осъществяване на определено действие, като в случая приемането на деянието за маловажно е в противоречие с целите на генералната и специалната превенция.

Ответникът – „Бодиарт” ЕООД, в депозиран писмен отговор оспорва жалбата, като неоснователна. Оспорва твърденията на касатора за доказаност на деянието. Оспорва твърденията на касатора, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН. 

Представителят на ОП – Варна счита, че жалбата е неоснователна.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Районният съд е приел за установено, че на 14.12.2020 г. служители на ТД на НАП Варна, извършили проверка в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се на бул. „******“ № ***, стопанисван от „Бодиарт“ ЕООД, при която, били установени отразена в дневен отчет от фискална памет на фискално устройство обща наличност 1057.20 лв, от която 957.20 лв. в брой и 141.40 лв. чрез дебитна карта и фактическа касова наличност 844.10 лв. като съответните констатации били отразени в съставен при проверката Протокол № 0353193 от 14.11.2019 г., подписан без възражения от присъствалото лице А. Ф. – супервайзър за обекта. 

На 18.11.2019 г. е издаден АУАН № F526582 срещу „Бодиарт“ ЕООД с констатации за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС. Възражения по същия в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили, като на 17.12.2019 г. наказващият орган възприемайки изцяло фактическите и правни констатации по АУАН е издал обжалваното НП като наложил наказание имуществена санкция в размер 600.00 лв.

В хода на въззивното производство от страна на ответното дружество са представени писмени доказателства - извлечения от транзакции на ПОС - терминал от 14.11.2019 г. за обекта на „Бодиарт“ ЕООД на бул. *******“ №*** в гр. Варна, дневен отчет и касови бонове от 14.11.2019 г. за същия обект. Въз основа на същите ВРС установява, че стойностите по издадените касови бонове от 11:55:14 ч. за 114.80 лв. и от 11:59:08 ч. за 114.16 лв. съответстват на стойностите по транзакции ПОС-терминал за същите суми. По отношение на касов бон от 11.35.45 ч. за 25.00 лв, съответстващ на стойността по транзакция на ПОС-терминал, но доколкото в касовия бон е отразено плащане в брой 50.00 лв. с ресто 25.00 лв, ВРС е счел, че двете плащания не са идентични.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и от доказателствата по делото въззивният съд е приел, че представените от „Бодиарт“ ЕООД документи са в състояние да формират констатация, че общата сума 218.96 лв. от двете плащания чрез транзакции на ПОС-терминал съответства на сумата 218.96 лв. по издадените 2 бр. касови бонове за продажби в брой и че неправилно е регистрирана във фискалното устройство общата стойност от двете безкасови плащания като постъпила в брой сума. При приспадане на съответната сума от отразените в междинния дневен отчет 957.20 лв. в брой, и зачитане и на стойността 218.96 лв. за платена с карта наред с отразената в междинния отчет при проверката сума 141.40 лв, ведно със служебно въведените 100.00 лв, ВРС е достигнал до извода, че установената при проверката фактическа касова наличност от 844.10 лв. формира положителна разлика в касовата наличност в размер от 5.86 лв. спрямо стойността по междинния дневен отчет.  

В заключение е приел, че тази констатация е могло да бъде обективно осъществена още по време на проверката чрез съпоставяне на наличните в обекта касови бонове и бележки от транзакции на ПОС-терминал. Като не е сторено това, както контролният, така и наказващият орган, са стигнали до некоректна констатация за отрицателна касова наличност от 213.10 лв. Положителната разлика в касовата наличност към момента на проверката в размер на 5.86 лв е възприета от ВРС, като неизпълнено задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. По отношение на същата, предвид изключително минималния размер на тази нерегистрирана промяна в наличността, ВРС е счел за приложим института „маловажен случай“ съобразно чл. 28 ЗАНН, доколкото конкретните вредоносни последици са действително незначителни спрямо обикновените случаи на нарушение от съответния вид и липсват данни за предходно констатирани нарушения на данъчното законодателство от въззивното дружество.

Оспореното решение е законосъобразно.

Изводите на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. ВРС е установил правилно фактите.

Настоящата инстанция счита, че при извършване на проверката служителите на касатора са пропуснали да съпоставят отчета от намиращото се в обекта устройство на ПОС-терминала с този по касовия апарат и наличността по каса. По този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, в резултат на което актосъставителят, при предявяване на административнонаказателното обвинение в частта му за фактите некоректно е посочил съществуващата разлика между фактическа и касова наличност. С АУАН е предявено, че „разчетената касова наличност от монтираното и въведено в експлоатация в обекта ФУ - Datecs DP - 150, с ИН ****, ФП *****, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 1057,20лв. Фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 844,10лв, съгласно опис на паричните средства, изготвен от А. А. Ф. в качеството си на лице наето по трудов договор. Фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени" и „служебно изведени" суми. Установената промяна в касовата наличност, която представлява отрицателна разлика, е в размер на 213,10 лв. и представлява извеждане на пари извън касата, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута.“. Към сумата на фактическата наличност в касата обаче, която съставлява суми, формирани от продажби, не са включени сумите, получени при продажби, при които плащане е извършено не в брой, а по банков път – чрез ПОС терминал, при което реално не се касае за отрицателна касова наличност в размер на 213,10 лева, а за положителна такава за сума в размер на 5,86 лева. Този факт съответно не е част от формулираното и предявено обвинение. Установяването на този факт е от съществено значение за формиране на извода има ли разлика между фактическата и касова наличност, а ако има – каква е (положителна или отрицателна) и каква е конкретно нейната стойност. Наличието на конкретна разлика формира извод за основен съставомерен елемент на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата. На свой ред предявяването му е във връзка с гарантираното право на наказаното лице да разбере фактите, срещу които да организира защитата си. Този пропуск е основал несъответно на установеното при проверката – непълно и неточно, административнонаказателно обвинение, което е съществен процесуален порок, рефлектиращ директно и негативно върху правото на защита. Освен това, непосочването на коректната разлика между фактическа и касова наличност, е от значение и при проверката за правилно приложение на материалния закон, вкл. при извършването на преценка за маловажност на нарушението.

Налице е непълнота на административнонаказателното обвинение,  свързана с липсата и на следващ обективен елемент на нарушението, за което е санкциониран касаторът. Допуснатите нарушения на процесуалните правила са съществени, поради което издаденото НП подлежи на отмяна. Не са налице наведените касационни основания, представляващи основания за отмяна на въззивното решение, поради което същото се явява законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съобразно окончателния изход на делото и неоснователността на касационната жалба, претенцията на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 63д ЗАНН в размер на 300,00 лева, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260780/11.11.2021г. на ВРС, постановено по НАХД № 503/2021г. на Районен съд Варна.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „Бодиарт” ЕООД, ЕИК ******* сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

           2.