Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 09.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Б. Стефанова, като разгледа гр.д.
№ 657 по описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с чл. 49 СК
Производството
е образувано по постъпила искова молба от И.В.П. против Р.И.П. за допускане на развод
по реда на чл. 49 СК поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака.
Ищецът
твърди, че с ответницата имат сключен граждански брак, считано от 04.09.1977
г., като от брака си нямат ненавършили пълнолетие деца. По време на брака
придобили недвижим имот, като сочи, че имуществените отношения помежду им ще
бъдат уредени в друг процес. Твърди, че със съпругата му са разделени през
последните девет години, не поддържат връзка дори и по телефона. Всеки от тях
живее свой живот, отделно от другия. Ищецът сочи, че от негови познати узнал,
че ответницата пътува до Италия и се прибира за периоди с различна
продължителност. Поддържа, че нито той, нито съпругата му имат желание или
правят опит за подобряване на отношенията помежду им. Намира, че бракът му е
дълбоко и непоправимо разстроен, лишен от всякакъв смисъл и съдържание, поради
което моли съда да допусне неговото прекратяване, без да се произнася по
въпроса за вината.
В срока за
отговор на исковата молба такъв не е постъпил от ответницата Р.П.. С
допълнително депозирана молба с вх. № 9226/19.06.2018 г. същата заявява, че не
оспорва предявения иск за допускане на развод между страните.
След
преценка на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Видно е от
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община
Враца въз основа на акт за граждански брак № 0427 от 04.09.1977 г.,
съставен в гр. Враца, че И.В.П. и Р.И. Кръстева са сключили граждански
брак, като след брака съпругата приела да носи фамилното име на съпруга си – П..
От показанията на свидетеля К.Г.Л.се
установява, че страните живеят разделени от около 10 години. От тогава свидетелят
не ги е виждал заедно, като заявява освен това, че нито един от двамата не му е
споделял, че отношенията помежду им могат да се подобрят или че имат намерение
да заживеят отново съвместно. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като
намира същите за обективни, пълни и достоверни.
Като основания за разстройството на
брака се навеждат трайната фактическа раздяла между съпрузите и липсата на
контакт между тях.
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично
състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на
нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти между съпрузите, което
състояние е непреодолимо и необратимо.
С оглед на поддържаното от ищеца и на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че между съпрузите е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, което е несъвместимо с продължаване на неговото съществуване. Брачната връзка е изпразнена от
съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени, като
за продължителен период от време те живеят самостоятелен и отделен от другия
живот. Считано от около 10 години съпрузите са прекъснати връзките помежду си.
Всеки от съпрузите е започнал
самостоятелен живот, поради което в отношенията им липсва взаимност,
разбирателство и обща грижа за семейството. Брачната връзка е лишена от
съдържание, тъй като съпрузите в един относително продължителен период от време
не поддържат контакти. При това състояние на брачната връзка не може да се
приеме, че тя може да бъде заздравена. Изложеното дава основание на съда да
приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага
неговото прекратяване.
Искане за произнася по въпроса за
вината за разстройството на брачната връзка не е направено, поради което съдът
не дължи разглеждането на този въпрос.
Според чл. 322, ал.2, изр.2 ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Страните нямат общи
непълнолетни деца, поради което съдът не следва да се
произнася относно родителските права, личните отношения и издръжката на децата.
Страните не претендират издръжка един от друг и нямат собствено семейно жилище, доколкото в период от около 10
години всеки от тях живее на различен адрес. Ето защо тези
въпроси също не следва да се разглеждат с решението
по делото.
На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с
решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск
за фамилното име на съпрузите. Видно от приетите по делото доказателства е, че
ответницата е променила фамилното си име при сключването на брака, но в
настоящото производство същата не е направила искане за неговата промяна,
поради което съдът не следва да се произнася и по този въпрос.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал.1, изр. 2 ГПК при липса на установена
по делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както
са ги направили. На
основание чл. 6, т. 2 ТДТССГПК съдът определя държавна такса в размер на 50,00
лв. за решаване на делото, вносими поравно от страните. Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между И.В.П., ЕГН: **********
и Р.И.П., ЕГН: **********, сключили граждански брак на 04.09.1977 г. в гр.
Враца, за което е съставен акт за граждански брак № 0427 от 04.09.1977 г., като
дълбоко и непоправимо разстроен.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК И.В.П., ЕГН: ********** да заплати на в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца сумата от 25,00 лв., представляваща държавна
такса при решаване на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК Р.И.П.,
ЕГН: ********** да заплати на в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд гр. Враца сумата от 25,00
лв., представляваща държавна такса при решаване на делото.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр. Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: