№ 125
гр. Момчилград, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20215150100473 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР.
Молителката ИЛК. К., чрез процесуалният си представител адв.С.М. от
АК Кърджали твърди в исковата молба, че е гражданка на Р.Турция, родена
на 10.10.1985 год. в Р.Турция. Твърди, че на 20.07.2008 год. в Р.Турция е
сключила граждански брак с Е.М.Х., който е бил български и турски
гражданин, като в Р.Турция носил имената Е. К.. През 2014 год. на основание
сключения брак в чужбина бил пресъставен акт за сключен граждански брак
№ ****/19.02.2014 год. от длъжностно лице по гражданско състояние при
Община Кирково, където била записана с фамилното име на съпруга й в
Р.България – Х., вместо К. – така както е приела да носи официално в
държавата на сключване на гражданския им брак в Р.Турция. Поради
намерението й тя и съпруга й да изградят семейството си и да живеят
преимуществено в Р.България и с цел улесняване на постигането на това
намерение, молителката при отправено запитване до ОД на МВР- Кърджали
за получаване на документ за постоянно пребиваване в Р.България й било
отказано издаването на такъв с мотива, че имало разминаване в имената, с
които е записана в международния си паспорт и удостоверението за сключен
граждански брак. Било й обяснено, че като чужденец, сключил граждански
брак с български гражданин, за да получи разрешение за пребиваване следва
1
да представи удостоверение за сключен граждански брак и документ за
самоличност, в които да е записана с едни и същи имена. Това изискване се
налагало от Регламент /ЕО/ №1030/2002год., съгласно който при подаване на
заявление за получаване на статут на продължително пребиваване в Р.
България и издаване на български личен документ /Разрешение за
пребиваване/, имената на лицето в издаденото удостоверение за сключен
граждански брак и в паспорта да бъдат, съобразно изискванията на ЗБЛД.
Горното съставлявало пречка за молителката да придобие статут на
постоянно пребиваващ чужденец в Р.България, като съпруга на български
гражданин, поради приемането на фамилното име на съпруга си. Моли съдът
да постанови решение, с което на основание чл.19, ал.1 от ЗГР да допусне
промяна в данните за гражданско състояние и в Акта за граждански брак №
**** от 19.02.2014г., съставен в Община Кирково, като молителката ИЛК. К.,
в Акта за брак вместо с фамилно име Х. бъде записана с фамилното име К.,
като занапред да бъде записана с имената ИЛК. К..
В съдебно заседание молителката не се явява. Представлява се от
пълномощника си адв.С.М., който поддържа исковата претенция, така както е
предявена и моли да бъде уважена.
Заинтересованата страна Община Кирково, редовно призована не се
представлява. В срока по чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор.
Заинтересована страна Районна прокуратура Кърджали, ТО
Момчилград, редовно призована не се представлява. В срока по чл.131 от
ГПК не е подаден писмен отговор.
Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства,
доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак №
**** от 19.02.2014г., съставен в Община Кирково ., молителката е сключила
граждански брак с Е.М.Х. в Р.Турция, като в графа „фамилно име след брака”,
молителката е записана в същото с фамилното име Х..
Видно от копие от паспорт издаден в Р.Турция с превод на български
език, молителката е записана в същия с имената ИЛК. К..
Видно от копие на лична карта издадена в Р.България, съпруга на
2
молителката е записан с имената Е.М.Х..
Видно от извлечение от регистрите за населението издаден в Р.Турция с
превод на български език, съпруга на молителката е записан в същия с
имената Е. К., както и имат дъщеря записана с имената: А.Е. К..
Предвид изложеното, съдът счита, че претенцията на молителката е
основателна и допустима. За нея са налице условията на чл.19, ал.1 и чл.73 от
ЗГР. Молителката носи имената ИЛК. К. в държавата, на която е гражданин.
Това фамилно име е приела след сключен граждански брак в Р.Турция. С това
фамилно име е записан и съпругът й в Р.Турция, както и роденото от брака им
дете. Единствено в удостоверението за сключен граждански брак издадено от
Община Кирково е записана с фамилното име Х.. При пресъставянето,
длъжностното лице се е водило от правилата на чл.37, ал.3. от ЗГР, съгласно
които, при съставяне на акт за гражданско състояние на български граждани,
които имат и друго гражданство, данните се вписват въз основа на
българският документ за самоличност. Така имената на съпруга, който е и
турски гражданин правилно са записани Е.М.Х., но неправилно е отразено
фамилното име след сключването на брака, което е приела да носи
молителката.
Съдът взе предвид и желанието на молителката. Уеднаквяването на
имената и в двата документа за сключен граждански брак издадени,
съответно от властите на Р.Турция и от Община Кирково ще я улесни, тъй
като и в двете държави ще се ползва с едно и също фамилно име.
Воден от изложеното съдът:
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна във фамилното име на ИЛК. К., гражданка на
Р.Турция, родена на 10.10.1985 год. в Република Турция, вписани в
Удостоверение за сключен граждански брак № **** от 19.02.2014г., съставен
в Община Кирково, от Х. на К., като занапред бъде записана ИЛК. К..
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на
Община Кирково, обл.Кърджали за отразяване на промяната в регистрите на
населението и в удостоверението за сключен граждански брак.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кърджали в
3
двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
4