РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Бургас ,***0.06.20*** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Калина Ст. Пенева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20***20***000048 по описа за 20*** година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на „В.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Б. ул. „Х.Ах“, № *** ет***,
представлявано от Ж.Ж.Я и Г.Д.Г. - управители, заедно и поотделно, с адрес
за връчване: гр. С.******8, бул. „Ц.Б № *ет.* офис***3***4, Адвокатско
дружество „В. и Ко“ – адв. П.Б., против Решение №***69 от 3***1.2020 г.,
постановено по т.д. № 384/ 2***8 г., с което Окръжен съд Бургас е осъдил
„В.“ ООД да заплати на „В. – Д.К.в“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С.***4***, район Л. ж.к. „Х., ул. „К. № ***, ет***,
представлявано от Д.Щ.К – управител, сумата от*** 200 000 лв.,
представляваща част от вземането на ищеца от „В.“ ООД за изплащане на
равностойността на дружествения дял на напусналия съдружник Д.Щ.К,
заявено като такова в общ размер на сумата от 2***64 440 лв., придобито от
него въз основа на договор за прехвърляне на вземания от***3.***.2***8 г.,
сключен с Д.Щ.К, след извършено прихващане с вземането на ответника -
1
търговско дружество, към предишния кредитор - Д.Щ.К, за платени
осигуровки на самоосигуряващо се лице, в размер на***533***8 лв., ведно
със законната лихва за забава, върху присъдения размер главница, от датата
на предявяване на иска 4.09.2***8 г. до окончателното изплащане.
Присъдени са разноски.
Във въззивната жалба се въвежда искане за обезсилване на
решението, респективно - отмяна и отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан.
Поддържа се във въззивната жалба, че е бил изготвен баланс, във
връзка с определяне равностойността на дружествения дял на напусналия
съдружник, по правилата на чл***25, ал. 3 ТЗ, като, с цел точното и истинно
отразяване на финансовото състояние на дружеството, е направена и
съответната инвентаризация, оценка на активи и пасиви, и амортизация, по
правилата на счетоводството и при приложимост на Националния счетоводен
стандарт № 32. Обезценката и отписването на вземанията, сочи въззивникът,
са извършени законосъобразно, с решение на Общото събрание и като
резултат, след изчисляване на реалната стойност на активите на дружеството,
към края на месеца на прекратяване на членственото правоотношение, и след
приспадане на дължимите от въззиваемия суми, е определена следващата се
на съдружника равностойност на дружествения дял.
Излагат се аргументи във въззивната жалба, че обезценката и
отписването на вземанията не предпоставя и не представлява отказ от тях, и
опрощаване на дълговете на длъжниците. Акцентира се на обстоятелството,
че извършените след изготвяне на баланса плащания не представляват част от
него, тъй като са последващи спрямо изготвянето му, а делът на ищеца от
тези последващи плащания не се губи, а формира материалното му право на
обезщетение за неоснователно обогатяване, поради факти и обстоятелства,
настъпили след определяне равностойността на дела му, по актуалния към
датата на прекратяване на членственото правоотношение баланс.
Въззивникът изтъква, че първоинстанционният съд е заобиколил
разпоредбите на Търговския закон, приемайки, че балансът няма обвързваща
доказателствена сила, без да е оспорена и доказана неговата неистинност. По
2
мнение на въззивника, законът не предоставя компетентност на съда да
преценява дали обосновано са извършени обезценявания и отписвания на
плащания, тъй като тази преценка е в правомощията и оперативната
самостоятелност на Общото събрание на дружеството.
В жалбата се релевират оплаквания, че съдът е направил изводи, във
връзка с факти, които никога не са били твърдени по делото, че
инвентаризацията е била извършвана само относно вземанията, без да
обхваща другите активи и пасиви, което я прави незаконосъобразна, без
подобно твърдение да е било въвеждано от ищеца. Подчертава се, че самата
инвентаризация е пълна.
Изразява се несъгласие с извода на съда, че не е бил спазен
Националният счетоводен стандарт № 32, тъй като изискването за изтичане
на давностния срок е поставено единствено относно отписването на
вземанията, но не и при обезценката им, където изтеклата давност е само един
от факторите за преценка.
Поддържа се, че е игнорирано заключението на вещото лице, което е
посочило, че при извършване на инвентаризация, отписване и обезценка на
вземанията, са напълно спазени счетоводните изисквания и стандарти, както
и счетоводната политика на дружеството. По мнение на въззивника,
Търговският закон не предоставя права на напусналия съдружник или на
цедента за оспорване решението на Общото събрание по отписване и
обезценка на вземания.
Излагат се съображения, че видно от неоспорената счетоводна
експертиза, за период от повече от три години от отписването и обезценката
на вземанията са постъпили плащания по само част от обезценените
вземания, което е безспорно доказателство, според въззивника, че преценката,
направена от Общото събрание за отписване и обезценка на тези вземания, е
правилна и базирана единствено на обективни факти и обстоятелства.
По отношение вземането към „Г.“ АД се сочи, че това дружество
няма средства по сметките си, както и други активи, което прави събирането
на дълга на практика невъзможно.
В аспект на вземането, претендирано по МАД № 2/ 2***6 г., като
3
неправилна се квалифицира преценката на първоинстанционния съд относно
изтичането на давностния срок по претендираното вземане.
По дълга на ДЗЗД „П.к. Гл– В.“ се заявява, че е получена реално
сума много по-малка от отписаните и обезценени вземания, без да има
възможност за получаване на допълнителна такава.
Оспорва се материалноправната легитимация на ищеца по
твърдяното вземане, тъй като цесията към него датира към***3.***.2***8 г.,
преди която дата титулярът на вземането е цедирал част от него на друго
дружество и доколкото сумата, която му се дължи, е по-малка от тази по
първата цесия, втората сесия не произвежда ефект, поради липсата на налично
вземане, което да се прехвърли.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
„В. – Д.К.в“ ЕООД, с адрес за връчване: гр. С., бул. „Т.А № *** ет***, в
който се навеждат доводи за неоснователността на жалбата и се инвокира
искане за оставянето ѝ без уважение.
Подчертава се от въззиваемия, че имуществените последици между
напусналия съдружник и дружеството, във връзка с прекратяване участието в
същото, следва да се уредят въз основа на счетоводен баланс към
30***1.2***** г., без да се вземат предвид следващи обезценки и отписвания
на активи на дружеството след тази дата. Изтъква се, че процесното решение
на Общото събрание на дружеството за отписване и обезценяване на активи е
прието на ******2.2***** г. и не следва да бъде вземано предвид при
определяне на дължимия дял. Решението на Общото събрание на дружеството
не може да се приложи с обратно действие; към относимия момент
процесните вземания не са били отписани или обезценени, сочи въззиваемата
страна.
Развиват се съображения, че последващото решение на Общото
събрание на съдружниците не обвързва напусналия съдружник и неговите
правоприемници, доколкото същият не е участвал при приемането му и не би
могъл да го атакува по реда на член***4 ТЗ. Подчертава се, че при спор
относно размера на дружествения дял, решението за отписване на вземанията,
като частен документ, не е обвързващо нито за напусналия съдружник и
4
неговите правоприемници, нито за съда, разглеждащ спора за размера на
дружествения дял.
Излагат се доводи, че не е било доказано пред първоинстанционния
съд отписаните и обезценени от въззивното дружество вземания да са
несъбираеми, като се сочи, че по отношение на някои от тях, се водят
арбитражни дела, а друга част от вземанията са били признати от съответните
длъжници. Настъпилата забава относно някои от вземанията не означава, че
същите не могат да бъдат събрани, изтъква въззиваемият.
Посочено е, че вземанията са отписани и обезценени по
субективната преценка на ръководството на дружеството. От протокола на
проведеното Общо събрание не става ясно да е проведен обективен анализ
относно обстоятелството дали отписаните вземания се реално несъбираеми.
Фактът, че „В.“ ООД е получило плащания по вземания, които по -
рано е отписало, доказва, по мнение на въззиваемата страна, че вземанията
неоснователно са били отписани и обезценени, и реално са събираеми.
Оспорва се доводът във въззивната жалба, че ищецът следва да
реализира правата си, по отношение на постъпилите плащания, по пътя на
неоснователното обогатяване.
Подчертава се, при позоваване на чл.*** ал*** от Закона за
счетоводството, че за да отговаря на изискванията да представя вярно и
честно имущественото и финансовото състояние на предприятието,
финансовият отчет следва да бъде съставен въз основа на извършена, към
датата на съставянето му, цялостна инвентаризация на активите и пасивите на
дружеството. Посочва се, че недоказани са останали твърденията на
въззивника, че процесните вземания са несъбираеми - липсва съдебно
отричане съществуването на вземанията, нито са ангажирани доказателства
относно финансовото състояние на съответните длъжници.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
5
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователно е
инвокираното с жалбата оплакване за произнасяне по непредявен иск за
неоснователно обогатяване.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по фактическата обстановка, установена от
първоинстанционния съд, във връзка с участието на Д.Щ.К в дружеството –
въззивник и прекратяването на това участие на 28***1.2***** г., след
връчване на предизвестие за прекратяване участието в дружеството на
28.08.2***** г. Не е спорно, също така, че праводателят на въззиваемия
притежава 42% от капитала на дружеството – въззивник, към момента на
напускането си.
Налице са съвпадащи становища на страните и по въпроса относно
съществуването на Договор за цесия от 9.***.2***8 г., по силата на който
Д.Щ.К е прехвърлил на „В. –К.“ ЕООД част от своето вземане за изплащане
равностойността на дружествения му дял, като напуснал съдружник, от „В.“
ООД, до размера на 600 000 лв. С Договор за цесия от***3.***.2***8 г.
същото физическо лице е прехвърлило на дружеството - въззиваем останалата
част от вземането си срещу длъжника „В.“ ООД за изплащане
равностойността на дружествения му дял като напуснал съдружник, над
сумата от 600 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл***25, ал.3 ТЗ, ликвидацията на
отношенията, по повод напускането на съдружника, се урежда въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който напускането е настъпило.
В настоящото производство се претендира от напусналия
съдружник, че предложената му за изплащане на дела сума не съответства на
действителната му квота от имуществото на дружеството, като конкретно се е
поддържало, че нарочно изготвения междинен счетоводен баланс към
6
30***1.2***6 г. не отразява коректно имущественото състояние на
въззивника - търговец.
Съдебната практика, формирана по въпроса, убедително застъпва
становището, че при определяне на равностойността на дружествения дял на
съдружник, прекратил членството си в дружеството с ограничена
отговорност, в междинния баланс активите и пасивите следва да се отразят по
историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност,
справедлива цена или друга цена, според приложимите счетоводни
стандарти; в компонентите за формиране на равностойността на дела не се
включват записванията в пасива на баланса на собствения капитал и
резервите, а изчислението се извършва въз основа на т. нар. чист актив (без
собствен капитал, резерви и финансов резултат); императивно е определен в
закона конкретният момент, към който следва да се изготви счетоводния
баланс на дружеството, служещ за база на уреждане на имуществените
отношения със съдружника – Решение №***00 от***.02.2***3 г. на ВКС по
т.д. № 665/2***1 г.
Неоснователно е поддържаното в жалбата възражение относно
обвързващата доказателствена сила на счетоводния баланс. Константна е
съдебната практика, че стойността на дружествения дял на съдружника се
определя въз основа на междинен счетоводен баланс, към края на месеца, в
който е прекратено членственото правоотношение, като този баланс не се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила и, ако бъде
оспорен, е необходимо да се изследва редовността на счетоводните
записвания, а при констатирани нарушения, да се изготви от вещо лице
алтернативен баланс - Решение № 224 от***0.09.2***0 г. на ВКС по т.д.
№***65/2008 г.
Спорен по делото е въпросът относно стойностното изражение на
дружествения дял на напусналия съдружник, в частност дали правомерно са
извършени отписвания и обезценявания на задължения на трети лица към
дружеството, довели до намаляване на активите по междинния баланс.
За да се установи размерът на припадащия се на съдружника дял от
дружественото имущество, при преустановяване на участието му в
дружеството, следва да са направи извод дали балансът към изготвения
7
междинен финансов отчет представя вярно и честно имущественото
състояние на дружеството към релевантния момент – чл.24 от Закона за
счетоводството (ЗСч.), и финансовите операции, преди изготвянето му, са в
съответствие с правилата на ЗСч., приложимите счетоводни стандарти и
финансовата политика на дружеството. Междинният финансов отчет, по
смисъла на чл.***, т.3 ЗСч., следва да отговаря на изискванията на чл.24 -
чл.26 от същия закон. Разпоредбата на чл.28 ЗСч. предписва извършването на
инвентаризация, като предпоставка за достоверното представяне на активите и
пасивите във финансовите отчети.
По смисъла на чл***0*** от СС № 32, обезценяването на финансов
актив се извършва, когато балансовата му стойност е по-голяма от очакваната
му възстановима стойност. Подобно обезценяване може да се предприеме в
края на всеки отчетен период, при съществуване на някакво обективно
обстоятелство за обезценяване на дадения финансов актив. Съгласно
чл***1*** от СС № 32, отписването на финансови инструменти се
осъществява единствено, когато договорените права или задължения по тях
бъдат погасени, било поради реализиране на правата или уреждане на
задълженията, отказ от същите или изтичане на срока за реализиране на
правата или за уреждане на задълженията.
Разпоредбите от счетоводната политика на дружеството – въззивник,
оповестена в ГФО от 2***5 г., обявен в ТР, предвиждат в чл.3.5, че
финансови активи се отписват от счетоводния баланс след като договорните
права за получаване на парични потоци са изтекли или активите са
прехвърлени и трансферът им отговаря на изискванията за отписване,
съгласно СС 32; загубата от обезценка се начислява, в случай че съществуват
обективни доказателства, като например значителни финансови затруднения
на длъжника, вероятност длъжникът да изпадне в ликвидация и други
подобни, към датата на изготвяне на финансовия отчет; ръководството на
дружеството прави преценка дали съществуват обективни индикации за
обезценка на финансови активи, като финансов актив се счита за обезценен
само тогава, когато съществуват обективни доказателства, че в резултат на
едно или повече събития, настъпили след първоначалното му признаване,
очакваните парични потоци са намалели.
8
Видно от данните по делото, на ******2.2***** г. Общото събрание
на съдружниците на „В.“ ООД е обсъдило финансовото му състояние, във
връзка с напускане на съдружника Д.Щ.К и необходимостта от изготвяне на
баланс към 30***1.2***** г. Само по себе си, провеждането на събранието
след напускането на съдружника не съставлява достатъчно основание за
непризнаване на правото му да приема финансов отчет за минал момент,
доколкото всякога финансовите отчети се съставят за предходен период –
чл.*** ЗСч. Ето защо, доводът в горния смисъл в отговора на въззивната
жалба е лишен от основателност.
Общото събрание, видно от приетия като доказателство протокол, е
констатирало три групи проблемни вземания, имащи несъбираем характер,
които, по мнение на съдружниците, не следва да съществуват в активите на
дружеството, а именно: несъбрани вземания от продажби с изтекла обща
петгодишна давност, неуредени вземания от продажби по изпълнявани
съвместни ангажименти чрез дружества по ЗЗД и несъбрани вземания с
настъпила изискуемост преди повече от 365 дни. Прието е решение за
отписване на вземания с изтекъл петгодишен давностен срок от възникването
им, по *** пункта, обективирани в Таблица*** към решението, и за обезценка
със***00 % на вземания по 52 пункта по Таблица 2 към решението.
Приет е, в резултат на горното решение, междинен финансов отчет
на дружеството – въззивник, в който горепосочените вземания не фигурират.
За да се обоснове извод, че отписването и обезценяването на
вземания е извършено в съответствие със Закона за счетоводството,
приложимия счетоводен стандарт и счетоводната политика на дружеството е
необходимо да се установи че към ******1.2***** г. е извършена
инвентаризация, като, в резултат на цялостен анализ на вземанията и
задълженията, е взето обосновано решение от Общото събрание на
съдружниците за отписване на вземанията, при спазване на принципа за
предпазливост – чл.26, ал***, т.3 ЗСч.
Приемането на решение от Общото събрание за обезценяване и
отписване на вземанията не може да се зачита като правоизменящ или
правопогасяващ вземанията факт, доколкото не рефлектира върху
възникването и съществуването им, а единствено върху отразяване им в
9
счетоводните регистри на кредитора по тях. Неотразяването на вземанията в
баланса не представлява опрощаване или отчуждаване на съществуващи
притезания и в този смисъл не променя имущественото състояние на
дружеството по противопоставим за напусналия съдружник начин. В този
смисъл са неоснователни повдигнатите в жалбата възражения, че
извършеното, при оперативна самостоятелност на Общото събрание на
съдружниците, обезценяване и отписване на дължими вземания не може да
бъде оспорвано от съдружника, нито ревизирано от съда.
Не би могло да се оспори правото на Общото събрание да преоцени
активите на дружеството, тъй като включването в баланса на вземания,
относно които са налице основания за отписване, би довело до изкривяване
на финансовия резултат, поради отразяването в баланса на актив, който
реално не съществува, в противоречие с принципа за достоверност при
завеждането на активите.
От събраните в производството доказателства се установява, че
дружеството „Г.“ – длъжник на въззивника, е признало задължението си от
999******,*** лв. в писмено споразумение – л.2*** от делото пред първата
инстанция, което признаване, осъществено на*****.08.2***6 г., е прекъснало
теченето на срока на погасителната давност, макар и някои от признатите
вземания да датират повече от пет години преди изричното признание на
дълга, по правилото, че могат да се признават задължения и след изтичане на
давностния срок, тъй като давността не се прилага служебно. След
признаването е започнала да тече нова петгодишна давност – чл******, ал***
ЗЗД, която не е изтекла да датата на решението на Общото събрание от
******2.2***** г., поради което следва да се заключи, че процесните
задължения в размер на 799 2***,96 лв. – пунктове******1, са неправилно
отразени в Таблица*** към решението на Общото събрание като погасени по
давност.
Не може да се направи обоснован извод за погасяване по давност,
към датата на решението на Общото събрание, и на задълженията по пунктове
20 и *** от Таблица***, поради признанието на процесуалния представител
на въззивника за заведено арбитражно дело 2/2***6 г. (неправилно посочено
в съдебния протокол от***3***1.2***9 г. по т.д. № 384/2***8 г. на Окръжен
10
съд Бургас, като арб. д. № 2/2***** г., но номерът уточнен в писмените
бележки на страните пред първоинстанционния съд), прекъснало давността.
Предвид изложеното, следва да се заключи, че отразяването на това
задължение от 1 9*** 249,63 лв. като погасено по давност в Таблица*** не е
отговаряло на действителното положение.
По отношение на вземанията по пунктове 8-22 и пункт 52 в Таблица
2 към решението на Общото събрание, съдружниците са мотивирали извода
за тяхната несъбираемост с частичното уважаване на исковете на
консорциума, в който „В.“ ООД участва, против възложителя по договор за
изработка в строителството, с окончателно решение по арбитражно дело за
само част от претендираната сума и невъзможност да се установи размерът на
плащането, което въззивникът ще получи по това правоотношение.
Представено е Решение по арбитражно дело ad hoc 1/2***6 г., за присъждане
в полза на „В.“ ООД и „Пътна компания“ АД, съдружници в гражданско
дружество по ЗЗД Обединение „Пътна компания – Геострой – В.“ суми,
платими от Община Тунджа, в размер на*** 066 2******0 лв., ведно със
законната лихва върху тази главница считано от***8.***.2***6 г.
Вещото лице от изпълнената пред първата инстанция съдебно -
икономическа експертиза е установило погасяване срещу задълженията,
признати с цитираното арбитражно дело, на сумата от 388 000 лв., по
споразумение за прихващане от ***.***.2***8 г. – л.406 от делото. Следва да
се заключи, че по отношение на тази сума не са били налице предпоставките
за отписването на вземането като несъбираемо.
По отношение на останалите вземания по Таблица 2 към Решението
на ОС, възлизащи на общо сумата от 7*** 040,98 лв., измежду които и тези
по пунктове 2-5 от Таблица 2, в размер на 199 869,*** лв. с длъжник „Г.“, не
се установиха предпоставки за обезценяването им. Дружеството – въззивник
не е релевирало съображения относно наличието на някоя от хипотезите,
които правилата на ЗСч., счетоводните стандарти или счетоводната му
политика, визирани по-горе, свързват с упражняване правомощието на органа
на дружеството да извърши обезценка на вземания. Изтъкнатите от
съдружниците и обективирани в протокола бланкетни причини, изразяващи
се в забавяне плащанията от контрагенти на дружеството с повече от 30 дни
11
след падеж, не кореспондират с изискването за конкретно съществуващи
обективни обстоятелства за обезценяване на всеки от изброените финансови
активи и не аргументират извод за извършена правомерна и пълна
инвентаризация на всички вземания, без която надлежно обезценяването не
може да бъде обосновано. В подкрепа на извода за отсъствие на анализ на
индивидуалните правни характеристики на вземанията, възможността те да
бъдат събрани и имущественото състояние на контрагентите, следва да се
съобразят и данните за извършени пълни погасителни плащания по
отношение на описаните като обезценени със***00 % вземания по пункт 32 и
пунктове 49 до *** от Таблица 2 към решението на Общото събрание, които
потвърждават произволността на неговото становището, че вземанията са
лишени от всякаква възстановима стойност.
В аспект на всичко гореизложено, се налага изводът, че за
горепосочените суми не са били удовлетворени нормативно установените
изисквания за отписване и обезценяване на вземания, при прилагане на
принципа за предпазливост, изискващ оценяване и отчитане на
предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното
третиране на стопанските операции, с цел получаване на действителен
финансов резултат и принципа на документална обоснованост на всяка
счетоводна операция.
Ето защо, горните вземания, в общ размер на 4 049 442,08 лв. следва
да бъдат сторнирани като част от отписаните вземания и с тях да се увеличи
активът по междинния баланс, установен от вещото лице в размер на 3 588
000 лв., до получаване на стойност на активите по баланса от*** 6*** 442,08
лв. При преизчисляване по горепосочените правила, чистият актив на
дружеството възлиза на 4 523442,08 лв., а дружественият дял на напусналия
съдружник е в размер на*** 899 845, *** лв., при чиста сума за получаване,
след приспадане на дължимия данък –*** 804 958,39 лв. и изводът на
първоинстанционния съд в този смисъл следва да се подкрепи, а
повдигнатите в жалбата оплаквания относно незаконосъобразността на
формираните изводи по съществото на спора се отхвърлят, като
неоснователни.
Неоснователно е оплакването, поддържано във въззивната жалба, че
12
по отношение на извършените след изготвяне на баланса плащания от
контрагенти на дружеството, преустановилият участието си съдружник
следва да реализира правата си чрез иск за обезщетение за неоснователно
обогатяване. Съществуването на подобно право е извън предмета на
настоящото производство, което цели да установи действителния размер на
дружествения дял на напусналия съдружник, при съобразяване на
достоверното имуществено и финансово състояние на дружеството към
датата на прекратяване на членственото правоотношение.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че вземането към
„Газстроймонтаж“ АД, макар и признато от длъжника, няма как да се събере,
по причина, че дружеството не разполага със средства по сметките си, както и
други ликвидни активи, следва да се отбележи, че горното обстоятелство
представлява нов факт, несвоевременно въведен в процеса и не може да бъде
съобразявано при формиране на крайния извод по основателността на
претенцията.
Доколкото правата на дружеството - въззиваем в настоящото
производство се основават на договор за прехвърляне на вземане, сключен с
напусналия съдружник, във въззивната жалба се въвеждат доводи за липса на
прехвърлителен ефект от цесионното правоотношение, поради наличието на
предходната цесия, вследствие на която, към датата на легитимиращата
въззиваемото дружество цесия, е липсвало налично вземане, което да се
прехвърли.
Видно от изрично закрепената договорна воля във втората цесия,
страните са постигнали съгласие, че Д.Щ.К прехвърля на дружеството –
въззиваем частта от вземането си за дружествен дял, надхвърляща частта,
отчуждена с договор за прехвърляне на вземане от 9.***.2***8 г., а именно
600 000 лв. Доколкото се установи в настоящия процес, че вземането за
равностойността на дружествен дял на бившия съдружник надхвърля 600 000
лв., не може да се приеме, че не е настъпил транслативен ефект по договора за
цесия от***3.***.2***8 г.
Предвид изложеното, при приспадане на дължимо платените
осигурителни вноски, остатъчният размер на стойността на дружествения дял
на Д.Щ.К се оразмерява на 1 803 425,*** лв. Предявеният частичен иск от
13
1 200 000 лв. е основателен.
Съвпадането на изводите на настоящия апелативен състав с тези на
съда от първа инстанция обосновава потвърждаване на първоинстанционното
решение.
При този изход от делото, въведеното искане и ангажираните
доказателства, на въззиваемата страна се следват разноски, в размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение с ДДС -***963,03 лв., платими от
дружеството – въззивник.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №***69 от 3***1.2020 г., постановено
по т.д. № 384/ 2***8 г. на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА „В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Б. ул. „Х.Ах“, № *** ет***, представлявано от Ж.Ж.Я и Г.Д.Г.
- управители, заедно и поотделно, с адрес за връчване: гр. С.******8, бул.
„Ц.Б.“ № * ет.*, офис***3***4, Адвокатско дружество „В. и Ко“ – адв. П.Б.,
да заплати на „В. – Д.К.в“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.***4***, район Л. ж.к. „Х., ул. „К. № ***, ет***,
представлявано от Д.Щ.К – управител, с адрес за връчване: гр. С., бул. „Т.А
№ *** ет***, сумата от***963,03 лв. – съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
***._______________________
14
2._______________________
15