№ 423
гр. Разград, 23.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500323 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, гр.София,
подадена чрез пълномощник, срещу разпореждане №3310/27.10.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
2209/2021г. на РС Разград, с което съдът е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. В. Г. за заплащане на
сумите във връзка с договор за потребителски кредит №1029637, както следва : 734.54 лв.,
платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, 65.61 лв. възнаградителна лихва за периода 31.03.2018 г. -
10.10.2018 г. и 350.50 лв. обезщетение за забава, начислено за периода 17.12.2020 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, за законна лихва върху претендираната главница и сторените
разноски.
Излагат се съображения за незаконосъобразност на разпореждането, с искане за неговата
отмяна и уважаване на заявлението в пълен обем , предвид на това,че договорът за потребителски
кредит на който се и основава вземането на платилия поръчител е такъв от разстояние и за него са
приложими разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, които не са били съобразени от районния съд.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи в допустимата частна жалба и
след проверка на обжалвания акт, констатира следното:
РРС сезиран със заявление, вх.№8540/26.10.2021г., подадено от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу Г. В. Г. от гр.Разград, за заплащане в полза на заявителя на парично задължение за
заплащане на сумите във връзка с договор за потребителски кредит №1029637, както следва :
734.54 лв., платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, 65.61 лв. възнаградителна лихва за периода
31.03.2018 г. - 10.10.2018 г. и 350.50 лв. обезщетение за забава, начислено за периода 17.12.2020 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, за законна лихва върху претендираната главница и
сторените разноски.
Представени са към заявлението договор за поръчителство,сключен между „Ай Тръст“ЕООД и
длъжника, договор за потребителски кредит, двата от дата 18.02.2020г., приложение 1 към
договора за потребителски кредит, сключен между длъжника и „Кредисимо“АД и Общи Условия
за предоставяне на кредити на „Кредисимо“АД.На договорите, приложението и общите условия
липсва саморъчен подпис на длъжника, което сочи на това, че същите са сключени от разстояние,
така както твърди частният жалбоподател.
Отхвърлянето в цялост на подаденото заявление обаче не е свързано с това, че договорът за
1
потребителски кредит е сключен от разстояние и свързаната с това необходимост от представяне
на доказателства към заявлението.Заповедният съд след запознаване с представените му договор за
кредит е констатирал, че за този вид договори се прилагат разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, предвид на това, че длъжникът е
физическо лице, което ползва услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или
професионална дейност. Установил е също така, че в същият липсва посочване на размера на
предоставената в заем сума, лихвения процент и годишния процент на разходите, които са
задължителни реквизити на този вид договор, респ. посочени в чл.11, ал.1 т.7,т.9 и т.10 ЗПК, а
чл..22 от същия закон сочи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са
спазени изискванията на тези разпоредби.Приел е, че представеното приложение не е подписано
от страните, за да се приеме, че е част от договора за потребителски кредит и поради горното е
отхвърлил в цялост заявлението.
Предвид изложеното, окръжният съд намира подадената частна жалба за неоснователна, а
обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно.
Действително от представения със заявлението договор за кредит не се установява размера
на дадената в заем сума, както и други основни параметри на същия, както е посочил и районния
съд, което го прави недействителен.Липсват и доказателства за плащане на сумата от страна на
поръчителя, като сумите се претендират като вече заплатени на кредитодателя от поръчителя.
Предвид изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3310/27.10.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 2209/2021г.
на РС Разград в производство по чл.410 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2