Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 38/01.02.2021
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове:
Соня Камарашка
Бисерка Бойчева
при секретаря Александрина Александрова и с участието
на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа
докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно
дело № 31 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно –
наказателно производство е Решение от 30.10.2020г. по АНД № 213 по описа за 2020г.
на Районен съд – Берковица, с което в едната част е потвърдено в цялост, а в
друга е изменено Наказателно постановление /НП/ №20-0243-000490 от 27.05.2020г.
издадено от Началник РУ Берковица при ОД МВР гр.Монтана надлежно упълномощен
със Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление издадено против Ю.В.Г.
***, е потвърдено в цялост за извършено административно нарушение по чл.179,
ал.2 във вр. чл.179, ал.1,т.5 ЗДвП по което му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200.00лева /двеста/ и е изменено за извършено
административно нарушение по чл.123, ал.1,т.3, буква „а“ от ЗДвП, като наложеното
административно наказание „глоба” в размер на 200.00лева /двеста/ е изменено в
размер на 50.00лева /петдесет/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца е изменено на лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца.
Касационният
жалбоподател Ю.В.Г.
не възразява по нередовното си призоваване, като в жалбата навежда доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението на първата инстанция поради
допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила. Излага конкретни доводи в насока, че не е налице
твърдяното нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП описано в НП, тъй като същото не
съответства на описанието на нарушението свързано с несъобразяване на скоростта.
По второто нарушение излага доводи, че не е избягал от ПТП – то, тъй като на
същата дата и час му е съставен друг АУАН, които представил пред въззивния съд.
Моли за отмяна на въззивното решение и издаденото НП.
Ответника по
касационната жалба Директора на ОД МВР гр.Монтана, чрез надлежно упълномощения
процесуален представител главен юрисконсулт К*** Д*** оспорва жалбата, твърди, че
при постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон. Възраженията изложени в касационната
жалба са правени и пред въззивния съд, които ги е обсъдил и е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт. Моли да се остави в сила решението на
Районен съд – Берковица. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура –
Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез
представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна, поради което атакуваното решение на въззивния съд следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за
която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е
допустима.
Разгледана по
същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В касационното
производство не са представени нови писмени доказателства.
За да постанови
обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото НП въззивния съд е приел,
че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна
на наказателното постановление. По съществото на спора е счел, че
административните нарушения са правилно установени и доказани, като е изменил
размера на наложеното наказание за извършено административно нарушение по
чл.123, ал.1,т.3, буква „а“ от ЗДвП.
Административно наказателната
отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана при изяснена фактическа
обстановка, а именно: на 22.05.2020 г. в 21,00 часа в град Берковица на ул.
"А*** " с посока на движение от бензиностанция ОМВ към центъра на гр.
Берковица Ю.В.Г. управлявал собствения си лек автомобил "С*** Ф*** "
с рег.№М*** ВР, като при движение с несъобразена скорост спрямо профила на пътя
- хоризонтален прав уличен участък навлиза без причина в лентата за насрещно
движение и блъска паркирания пред № 58 лек автомобил "М*** Е 250Д " с
рег. №М*** в предна лява част и реализира ПТП с материални щети и по двата
автомобила. След настъпилото ПТП водачът напуска мястото на произшествието и
паркира управлявания от него автомобил до блок № 45 на ул. "А*** "
като не остава на място и не оказва съдействие за установяване на вредите и не
уведомява съответната служба за контрол на МВР.
Ю.В.Г., като водач на
МПС – то е установен в апартамента си в блок 45 ет. * на ул. "А*** "
в 21, 20 часа на 22.05.2020 год.
За констатираните
нарушения е съставен акт за установяване на административно нарушение за
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, връчен му
при отказ да го подпише. Липсват данни за представени възражения в срока по чл.
44 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт и материалите в административно-наказателната преписка било
издадено процесното Наказателно Постановление, с което водачът бил санкциониран
в два пункта за всяко нарушение.
Въззивният съд
установил, че при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник РУ Берковица при ОД
МВР гр.Монтана съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи
Настоящият съдебен
състав споделя, установената от съда фактическа обстановка, за която са били
събрани всички относими доказателства, като са разпитани свидетели. В решението
си съдът е направил обстоен и аргументиран анализ на доказателствения материал,
като е обсъдил кои факти приема за безспорно установени и въз основа на кое
доказателство. Правилни и обосновани са направените от въззивна инстанция
правни изводи, включително относно липсата на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН
в настоящия казус, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на осн.
чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно чл. 25, ал.
1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Ирелевантна е скоростта на движение,
за която в жалбата се твърди, че била ниска, понеже теренът на
местопроизшествието не позволявал движение по друг начин. Правилно е издирена и
приложимата за нарушението санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във
вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП, съгласно която водач, който поради неспазване на
дистанция и правилата за заобикаляне, причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба в размер 200.00 лв.
Съдът намира за
безспорно установено, че при движение на водача и извършване на маневра навлязъл
в насрещната лента за движение в която има паркирани автомобили, същият не е
изпълнил задължението да се убеди, че с предприемането й няма да създаде
опасност за другите автомобили с оглед на неговото положение, в резултат на
това нарушение е причинено ПТП по смисъла на легалната дефиниция на § 6, т. 30
от ДР на ЗДвП с причинени материални щети. От разпита на извършилите огледа служители
на ПП, се установява, че между двата автомобила е било налице съприкосновение,
което в АУАН се описва като "блъскане". От събраните по делото
доказателства се установява също така, че след като е причинил ПТП, Ю.В.Г. не
спрял, за да установи какви са последиците от произшествието. Като участник в
ПТП, при което са причинени материални щети, водачът е бил длъжен да спре и да
окаже съдействие за установяване на щетите, както и да уведоми собствениците на
имуществото, което е повредил и след като не е направил това, той е нарушил
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Твърденията в
касационната жалба, че водачът не е избягал от местопроизшествието базирайки се
на друг съставен АУАН и издадено НП, настоящия състав ги приема за нетносими,
тъй като видно от приложеното НП №20-0243-000491 от 27.05.2020г. в него е
отразено именно като място на извършване ул. "А*** " до Блок №45,
където видно от оспореното НП в 21,20 часа на 22.05.2020 год. е било установено
административно наказаното лице, което на свой ред кореспондира със събраните
по делото гласни доказателствени средства.
Констатациите в Акта
за установяване на административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, а същите се
подкрепят от събрания доказателствен материал. В производството пред въззивна
инстанция, както и в настоящото производство, жалбоподателят не ангажира
доказателства, оборващи тази презумпция.
Правилно Районен съд
- Берковица е съобразил и изискванията на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН, както и
целите на чл. 12 ЗАНН, като е изменил НП в частта на наложената глоба и размера
на наказанието "лишаване от право да управлява МПС". Отчетена е
обществена опасност на деянието и на самия деец, имущественото състояние на
субекта на нарушението, както и всички други смекчаващи и отегчаващи
отговорността му обстоятелства.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд- гр. Берковица
следва да бъде оставена в сила като валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза
на ответника – ОД на МВР - Монтана, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да
бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение в касационното
производство в минимален размер от 80.00лева /осемдесет/, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, настоящият касационен
състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение от 30.10.2020г. по АНД № 213 по описа за 2020г. на Районен съд –
Берковица.
ОСЪЖДА Ю.В.Г. с ЕГН * *** да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Монтана,
представлявана от директора, сумата от 80.00лева /осемдесет/, представляваща
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: