МОТИВИ
към присъдата по
НОХД N 46/2018 г. по
описа на РС гр.Д., трети
състав
Девненския районен прокурор е повдигнал обвинение срещу Д.А.С. , ЕГН **********, за това, че:
На 28.06.2017г.
в гр.Д., *** област, се заканил
спрямо длъжностно лице, по повод изпълнение на службата му- спрямо К.И.Д.-
началник отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” гр.Д., с
престъпление против личноста и с думите „Ще видиш какво ще ти се случи! Ще те
пребия! Зная къде живееш!” и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.2 вр. ал.1 НК.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението, като
счита същото за безспорно доказано. Твърди,
че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства, които по безспорен и категоричен начин доказват
вината на подс.С.. Твърди,
че в хода на съдебното следствие е установено по безспорен начин, че подс.С. на 28.06.2017 г. се е
заканил на св.К.Д. -
началник на oтдел
„Закрила на детето” при ДСП - гр.Д. с
престъпление против личността й. Твърди
също, че в подкрепа на тезата на обвинението са показанията на свидетелите К.Д.,
Д.Д., Я.К. и И.Н., като показанията на свидетелите Д., Д. и К. са в резултат на
техни непосредствени възприятия, а показанията на св.Н. описват състоянието на
св.Д. непосредствено след отправянето на заплахите от страна на подсъдимия. Заявява също така, че съдът следва да кредитира показанията
на св.А.С., дадени пред съдия в хода на разследването по ДП, тъй като
показанията на тази свидетелка, дадени в хода на съдебното следствие, са
нелогични и непоследователни, а показанията й дадени пред съдия в хода на ДП са
дадени непосредствено след случилото се и именно тези показания са причина
същата да бъде настанена в кризисен център. Твърди,
че заплахите са отправени от страна на подс.С. към св.Д. именно по повод
настаняването на С. и децата й в кризисен център, т.е към момента на
отправянето на заплахите Д. е изпълнявала задълженията си като началник на
отдел „Закрила на детето” при ДСП - гр.Д. и е имала качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” НК. Моли съда да наложи на подс. Д. С. наказание „лишаване от свобода” за срок от
между шест месеца и една година за извършеното престъпление по чл.144, ал.2
вр.
ал.1 НК.
Пострадалото лице К.Д. е
редовно призована и се явява както в РЗ, така и в с.з. Заявява, че не желае да
предяви граждански иск срещу подс.С. и да се конституира като частен обвинител.
Подсъдимият Д.А.С. се явява в
с.з. лично и с адв.С.С. от *АК. Не се
признава за виновен. В хода на съдебното следствие дава обяснения, но
категорично отрича да е заплашвал св.К.Д.. Възползва се от правото си на
последна дума и моли за оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия - адв.С.
от *АК - не приема описаната в обвинителния акт фактическа обстановка за
безспорно установена. Твърди, че липсват категорични и безспорни доказателства
за вината на неговия подзащитен. Твърди, че подс.С. не е извършил вмененото му
деяние както от обективна, така и от субективна страна. Твърди, че, тъй като св.Д. ***, а заплахата е
отправена по телефона, тя няма как да изпита основателен страх от осъществяването
й. Твърди също така, че дори тази заплаха да е отправена, тя няма как да бъда
осъществена, тъй като подс.С. не знае
адреса на св.Д. ***. Твърди, че в хода на съдебното следствие не са събрани
безспорни и категорични доказателства за това, че неговият подзащитен е
заплашвал св.Д.. Моли подс.С. да бъде признат за невиновен по така възведеното
му обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка: св.К.И.Д. работела в отдел „Закрила на дедето” към
Дирекция „Социално подпомагане” - гр.Д. от 2003 г. и обслужвала района на
община Д. и прилежащите й села. Св.Д. работела с деца и семейства в риск,
изготвяла социални доклади и становища за децата при разводи, лишаване от
родителски права, осиновявания и др. От 03.01.2017 г. св.Д. била назначена на длъжността началник на отдел
„Закрила на детето” към ДСП - гр.Д..
През месец ноември 2016 г. св.Д. започнала работа по
случай със децата на св. А.С.А.. По този повод св.Д. и нейната колежка – св.И.Н. посетили жилището, където св.А. ***, за да
преценят възможността тя да отглежда децата си, тъй като и четирите й деца били
настанени в семейства на близки и роднини. При проведеното посещение св.Д. разбрала, че св.А. смята да съжителства с
подс.Д.А.С.. Св.Д. познавала подсъдимия, тъй
като преди работела по друг случай с децата на жена, с която той съжителствал. В
този период 2005-2006 г. той редовно посещавал отдел „Закрила на детето” - гр.Д.
и заплашвал служителите с уволнение, ако вземат децата на жената, с която
живее. Следващата среща на св.Д. със св.А.
се състояла в края на м.февруари 2017 г. в сградата на отдел „Закрила на
детето” - гр.Д.. На тази среща св.А. била придружена от подс.С.. След като св.А.
споделила, че смята да живее с подсъдимия, от него била поискана информация относно
това с какво се занимава, познава ли децата на св.А. и други данни, свързани с
бъдещото им общо съжителство и касаещи ситуацията и средата, в които ще живеят
децата. Още при задаване на първия въпрос
от страна на св.Д., подс.С. избухнал, започнал да обижда свидетелката и да я
пита коя е тя, че ще му задава подобни въпроси. Св.Д. помолила подс.С. да напусне незабавно отдела, което той и направил. След известно време св.Д. помолила св.А. да се върне в
отдела сама, тъй като следвало да изготвят молби за отпускане на финансова
помощ. Тъй като на св.А. била отпусната
такава помощ, св.Д. продължила да посещава дома й. През деня на 28.06.2017 г. св.Д.
заедно с колежката си – св.Я.К. посетили жилището на св.А. и забелязали, че св.А.
има синини по лицето и по тялото си. При проведен разговор се установило, че св.А. имала скандал с подс.С., по
време на който той й причинил въпросните наранявания. Същата вечер св.Д. се прибрала в дома си в гр.В. след
работа. Там бил и св.Д.С.Д., с когото тя
живеела на семейни начала. В около 19.05 часа звъннал служебния мобилен телефон
на св.Д.. Тя отговорила и установила, че се
обажда подс.С.. Същият се обаждал от телефона на
св.А., която в този момент била заедно с него в дома си. Подс.С. започнал да
крещи на св.Д., попитал я коя е, че ще ходи в дома му и ще иска да вземе децата
на св.А.. Св.Д. се опитала да обясни, че не
това е целта на посещенията й, след което подс.С. се ядосал още повече,
започнал да псува и казал, че ще види какво
ще й се случи, ще я пребие и че знае къде живее. Свидетели на заплахите от
страна на подс.С. станали съответно св.А., която била заедно с подс.С. и св.Д.Д.,
който бил заедно със св.Д.. Св.Д. видял, че св.Д. е много уплашена, чул я да
казва по телефона „не ме заплашвай”, след което взел телефона от ръцете й и
попитал подс.С. кой е и какво иска от св.Д.. Тогава подс.С. започнал да обижда
и да псува св.Д., като отново казал, че ще го намери и ще види какво ще му се
случи. Веднага след приключване на разговора св.Д.
се притеснила както за себе си и семейството си, така и за св.А., тъй като
предположила, че подсъдимият може да се саморазправи с нея. Затова тя позвънила
на същия телефонен номер. Св.А. не отговорила, това сторил подсъдимия, който
отнова заплашил св.Д., като й казал, че след около петнадесет минути ще бъде в
дома й. Веднага след приключването на този разговор, св.Д. позвънила в
полицията, а сутринта на 29.06.2017 г. депозирала писмена жалба в РУ МВР Д..
В хода на разследването по ДП била назначена и изготвена
СПЕ /в.л д-р Р.Б./, от заключението на която е видно, че подс.С. не страда от
психично заболяване, но са налице данни за психични поведенчески разстройства,
дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества. Установило се, че
подс.С. има биполярно афективно разстройство в ремисия. Подс.С. не страда от
психично заболяване, което да отговаря на реда и условията за разстройство на
съзнанието по смисъла на чл.33 НК. Няма установени психопатологични феномени,
които да променят качествено съзнанието му и да нарушават базисните му психични
годности за участие в наказателен процес. Дори да се приеме, че подс.С. има
биполярно афективно разстройство, той е в състояние на ремисия и не определя
болестно поведение на подсъдимия. Към 28.06.2017 г. същият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В с.з
вещото лице поддържа изготвеното заключение, като заявява, че и към датата на
провеждане на с.з. няма промяна в състоянието на подс.С..
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема
за установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Относно авторството на
престъплението съдът изцяло кредитира преките гласни доказателства, каквито са
показанията на пострадалата от извършеното деяние - свидетелят К.Д.. Същата
подробно, последователно и ясно описва кога, къде, от кого и по какъв начин са й
били отправени заплахи от подс.С.. Свидетелят подробно описва и извършените от
подсъдимия действия преди отправянето на заплахите, като с тези действия може
да бъде обяснена както проявената по-късно
вербална агресия от страна на подсъдимия към свид.Д., така и мотивите за тази
агресия. Видно от показанията на св.Д., подс.С. и при предходни случаи, в които
посещавал отдел „Закрила на детето” при ДСП - гр.Д., се държал агресивно и
отправял заплахи към нея. Показанията на свид.Д., освен че са в резултат на непосредствени
лични възприятия, напълно кореспондират и с показанията на свид.Д.С.Д., който живеел
на семейни начала с нея и който непосредствено
възприел както отправените от страна на подсъдимия С. заплахи, така и
състоянието на Д. след като провела телефонния разговор с подс.С., в който той й
отправил заплахите - св.Д. видимо се притеснила, сменила си физиономията и
начина на говорене, разплакала се. След като взел телефона от ръцете на св.Д. и
попитал подс.С. кой е и какво иска, св.Д. също получил заплахи от страна на
подс.С., който му казал, че знае къде живее и че ще дойде и ще избие св.Д. и
св.Д.. Показанията на св.Д. и св.Д. кореспондират и с показанията на св.А.С.А.,
дадени пред съдия в хода на ДП. Съдът изцяло кредитира тези показания,
прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК, поради констатирани противоречия с
показанията на А., дадени в хода на съдебното следствие. Св.А. също е пряк
очевидец на проведения телефонен разговор на подс.С. със свид.Д., освен това
телефонният разговор е проведен с нейния мобилен апарат, като св.А. лично
възприела заплахите, отправени от страна на подс.С. и разбрала, че тези заплахи
са отправени именно към св.Д.. Показанията на св.Д. изцяло кореспондират и с
показанията на свидетелите Я.К. и И.Н. ***, с които св.Д. споделила за
отправените й заплахи от страна на подс.С. и които възприели, че св.Д. е видимо
уплашена от отправените й заплахи. Състоянието на свид.Д. след отправянето на
заплахите от страна на подс.С., описано от самата нея и потвърдено от
показанията на свидетелите Д., К. и Н., красноречиво говорят за силното
въздействие върху свид.Д. на заплахите, отправени към нея от страна на подс.С..
Съдът не кредитира обясненията на подс.Д.С.,
особено в частта им, в които подс.С. твърди, че не е отправял заплахи към свид.Д.,
тъй като ги счита за плод на защитна теза. Освен това те са в пълно
противоречие с показанията на свидетелите – очевидци по делото, които съдът
кредитира напълно.
С оглед на събраната по делото доказателствена
съвкупност съдът достига до категоричния извод, че деянието е осъществено от
подсъдимия Д.А.С. по начина, описан в обвинителния акт по делото.
Писмените доказателства,
потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка, са приобщените по
реда на чл.283 НК документи: документите и писмата по ДП №190/2017 г. по описа
на РУ МВР Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С действията си на 28.06.2017 г. подс.С. е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъпление по чл.144 ал.2 вр. ал.1 НК, като в гр.Д., обл.*** се заканил спрямо длъжностно лице по повод изпълнение
на службата му - спрямо К.И.Д. - началник на отдел „Закрила на детето” при
Дирекция „Социално подпомагане” - гр.Д., с престъпление против личността и с
думите „Ще видиш какво ще ти се случи! Ще те пребия! Зная къде живееш!” и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Деянието е
осъществено при форма на вината пряк
умисъл - подсъдимият е съзнавал съдържанието на отправената
заплаха и че тя е възприета от заплашеното лице като действително такава, че е
в състояние да възбуди основателен страх у него, че ще бъде осъществена.
Причини за извършване на
престъплението
– грубо незачитане на установените норми
за свобода на волята на човека и самостоятелно формиране на решения.
Квалификацията
по чл.144 ал.2 от НК се обуславя от длъжностното качество на св.Д. по смисъла
на чл.93 т.1 б.”а” НК, тъй като същата е изпълнявала служба в държавно учреждение, а именно началник на
отдел „Закрила на детето” при ДСП - гр.Д. и заплахите спрямо нея са били
отправени по повод изпълнението на тази служба – по повод на работата и с
децата на св.А., която по това време живеела на семейни начала с подс.С.. Подсъдимият
е отправил заплахи за здравето на св.Д., с което е предизвикал у нея основателен
страх за осъществяването им и е целял да мотивира заплашената противно на
волята й към определено поведение - да не изпълнява служебните си задължения по
повод предоставянето на социални услуги на св.А. и нейните деца. Със своите
действия подсъдимият е засегнал свободната воля на пострадалата да формира
решения и да изпълнява пълноценно служебните си задължения.
При определяне на наказанието на подс.Д.С. за извършеното
престъпление по чл.144 ал.2 НК съдът прецени степента на обществена опасност на
престъплението като висока предвид съществено засегнатото право на пострадалото
лице да формира свободна воля и претърпеният от него страх. Като отегчаващо
вината обстоятелство съдът прецени и липсата на критично отношение у подсъдимия
за извършеното деяние. Като висока съдът прецени степента на обществена
опасност на подсъдимия, който към момента на извършване на деянието е бил
осъждан общо пет пъти за извършени различни престъпления. Това обстоятелство
съдът прецени също като отегчаващо отговорността му. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът прецени установеното у С. психично
поведенческо разстройство, дължащо се на комбинирана употреба на психоактивни
вещества и диагностицираното биполярно афективно разстройство в ремисия. Въпреки
че подсъдимият не страда от психично заболяване, което да отговаря на реда и
условията за разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 НК и поведението му
не е болестно мотивирано, съдът счита, че все пак установеното поведенческо
разстройство обяснява проявената агресия към свид.Д. и може да бъде прието като
смекчаващо отговорността обстоятелство. Горното мотивира съда да наложи на подс.С. наказанието „лишаване от свобода” при превес на
отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства, с приложението на
разпоредбата на чл.54 НК, в размер между минималния и средния, с посока към
минималния – шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Съдът
съобрази размера на така наложеното наказание „лишаване от свобода” с
диагностицираното биполярно афективно разстройство в ремисия, тъй като в
условията на затвора, при един по- дълъг срок на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода”, това разстройство би могла да се активира и да доведе до
тежки последици както за здравето и живота на подсъдимия, така и за здравето и
живота на околните.
На основание чл.189 ал.3 НПК съдът възложи на подсъдимият Д.А.С. направените
по делото разноски.
Съдът
счита, че с това наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите
на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: