Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 270
гр.Свищов, 25.11.2019 год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 29.10.2019 г.:
Районен съдия: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Татяна Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 998 по описа на съда за 2018 г., за да
се произнесе взема предвид:
ИСК
с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането .
Постъпила е искова
молба от Д.Г.Г. против „З.А.Б.“АД, ***, представлявано от О.П., А.А. и П.П..Твърди,
че на 21.09.2017г. е била пътник в МПС-товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“ с
рег.№******
, управляван от П.Й.А.. В с.Козловец, община Свищов
водачът предприел аварийно спиране,
при което возещата се пътничка-ищца по делото , паднала и получила травми по
цялото тяло. В резултат на настъпилото ПТП е получила контузия на гръден кош,
контузия на долната част на гърба и таза ,
синини и охлузни рани по колената, комоцио. Твърди , че от инцидента е преживяла силен стрес, като в резултат от
причиненото увреждане е претърпяла болки и страдания, както и пост-травматичен стрес- нарушения на съня, на
апетита, главоболие, фобиен страх и тревожност и рецидивиращо депресивно
разстройство.Поради това, че не ѝ е оказана първа помощ от водача на
превозното средство е образувано досъдебно производство № 35/2018г. по описа на
РУ на МВР Свищов за престъпление по чл.140 от НК. Твърди,
че виновният за произшествието водач е имал валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", сключена с ответника, която следва да
покрие причинените вреди. Д.Г. твърди, че е предявила претенция пред застрахователя , като
последният е отказал да заплати. С оглед гореизложеното се отправя искане до
съда да постанови решение, с което да осъди ответника, на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000,00 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението,
както и направените по делото разноски.
На
19.12.2018г. е постъпила молба от адв.Х.Р.К., в която уведомява че ищцата
Д.Г.Г. е починала на 6.12.2018г., като представя и удостоверение за смърт и
наследници № 197/11.12.2018г. на Кметство с.Козловец, общ.Свищов. Моли съда на
основание чл.227 от ГПК да конституира в
качеството на ищец- наследника на ищцата Д.Г.Г.- Й.Ц.Ц., неин син. С
Определение №94 от 12.03.2019г. по гр.д.172/2019г. на ВТОС е отменено
Определение за прекратяване на гр.д.998/2018г. на СвРС и конституират на
основание чл.227 от ГПК Й.Ц.Ц.- наследник на ищеца Д.Г.Г. по иск против „ЗАД
Армеец България“АД, гр.София.
Ищецът Й.Ц.Ц., чрез
адв. Х.Р.К. поддържа исковата молба, като
счита че е доказан фактическият състав на непозволено увреждане и следва да се
присъди обезщетение в размер на претендираните 6 000,00лева- за
претърпените от Д.Г. болки и страдания.
В едномесечен
срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответникът е подал
писмен отговор по чл.131 от ГПК, в който
взема становище че искът е неоснователен, като оспорва всички елементи
от фактическия състав. При условията на евентуалност, заявява, че е частично
основателен. Като възражение за завишения размер на претенцията сочи
съпричиняване, както и липса на
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и всички травми на ищцата. По
същество е изпратено писмено становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната
фактическа обстановка:
П.Й.А. е бил
назначен с постоянен трудов договор на длъжността „Шофьор“ в „Алекс О’К“
ЕООД-В.Търново през 2009г., на която длъжност е работил и към 21.09.2017г. Във
връзка с работата си управлявал МПС- „Фолксваген Крафтер“ с рег. №******, чиято
задача била да осъществява редовни пътнически превози по утвърдена линия В.Търново-Свищов и Свищов-В.Търново.
На
21.09.2017г. с горния микробус П.А.потеглил от гр.Свищов в 13:00 часа, за да
извърши редовен превоз на пътници до гр.В.Търново. Д.Г. се намирала на спирка
на площад „Свобода“ с намерение да ползва междуградски микробус, за да се
прибере в дома си в с.Козловец, общ.Свищов. Г. имала множество заболявания,
които и определили 100% инвалидност без чужда помощ. Сред заболяванията била и
глаукома, която силно намалила зрението на пострадалата, до степен почти пълна
слепота. Заедно с нея на спирката била и М. А., живееща също в с.Козловец,
която и помагала при придвижването. Преди да дойде превозното средство Г.
помолила А. да й закупи билет, като дойде микробуса. Г. дала на познатата си 2
лв., за да й плати цената на билета, тъй като била трудно подвижна и щяла да се
качи бавно. Микробусът, управляван от П.А.спрял на спирката. Той бил пълен с
много хора, но имало все още и свободни седалки за сядане. А. се качила и
платила с дадените й пари за билети, като след това поискала да ѝ бъде
даден билет, но такъв не получила.Тя отишла и седнала на място, назад в автобуса, което възнамерявала
да отстъпи на Д.Г., след като тя се качи.Междувременно в превозното
средство се качили много хора преди Г. и
то се напълнило, включително с правостоящи лица на пътеката. Г. се качила
последна и застанала зад шофьора А., който затворил вратите на микробуса и отпътувал по
посока с.Козловец. При наближаване на с.Козловец изведнъж водачът на микробуса А. видял, че в
неговата лента на движение след маневра изпреварване навлиза моторно-превозно
средство от насрещното платно. За да избегне удар, той рязко натиснал
спирачката , в резултат на което превозното средство се разклатило силно и
хората се развикали. Чули се викове и на Г.. Хората в микробуса, включително
шофьора разбрали, че Г. е паднала. Всички хора започнали да викат, но водачът
продължил движението си. Станало ясно, че следствие на рязкото намаляване на
скоростта, пострадалата Г. политнала напред и паднала. Левият й крак бил на
стъпалата на превозното средство, а десния в коридора. Г. изпитала силни болки
от падането особено в гърба и започнала да моли шофьора да спре, за да си
оправи краката и се изправи. Въпреки това, той продължил движението на
превозното средство и спрял чак на редовната спирка. През това време Г.
останала да лежи заклещена между коридора и стъпалата на микробуса. На спирката
, хора от автобуса помогнали на Г. да измъкне от превозното средство, като почти я
извлачили. Водачът на микробуса А. затворил вратата на микробусът и продължил по
маршрута си, а Г. останала в неподвижно състояние на спирката. Хора от селото и
помогнали да се изправи и подкрепяйки я, я отвели в дома й.
Във връзка с
този инцидент е образувано ДП 35/2018г. за престъпление по чл. 140 ал.1 от НК за това, че на 21.09.2017г. в с.Козловец,
общ.Свищов, като водач на превозно средство микробус, собственост на „Алекс Ок“ ЕООД-В.Търново,
пътуващ по линията Свищов-В.Търново след превозна злополука /внезапно спиране
на МПС, което управлявал/ не оказал необходимата помощ на пострадалото лице -Д.Г.Г. /получила
контузия на гръдния кош, таза и долните крайници/, която е могъл да даде без
опасност за себе си и за другиго.Същото е приобщено като доказателство по
делото.
Механизмът на пътнотранспортното произшествие се оспорва частично
от ответника, но същият, както е възприет от прокурора в Постановление за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 22.08.2019г.
се потвърди от останалите доказателства по делото. Същото се установява и от допуснатата
и приета в съдебното производство автотехническа експертиза. От друга страна , процесуалният
представител на ответника възразява , че настъпилото ПТП е случайно деяние, при
което вина у водача не може да се търси, съответно не може да се ангажира
отговорност по фактическия състав на непозволеното увреждане. В случая
отговорността на водача П.А.е ангажирана , не за възникналото ПТП , а за това
че след него не е оказал необходимата помощ на пострадалото лице -Д.Г.Г. , която е
могъл да даде без опасност за себе си и за другиго. Установи се, че същият е
разбрал за падането на Г. на стъпалата на микробуса –от нейните викове, както и
от тези на пътниците в автобуса, въпреки това не е спрял за да и се окаже помощ
да стане, а продължил движението си по предварително определения маршрут и
спрял чак на регулярната спирка.През това време и при движение на
микробуса, Г. е лежала заклещена между коридора и стъпалата на
микробуса, което допълнително я травмирало.
В резултат на инцидента, Д.Г.Г. е получила контузия на
гръден кош, контузия на долната част на гърба и таза , синини и охлузни рани по колената, комоцио. Преживяла
е силен
стрес,
като в резултат от причиненото увреждане е претърпяла болки и страдания, както и пост-травматичен стрес- нарушения на съня, на
апетита, главоболие, фобиен страх и тревожност и рецидивиращо депресивно
разстройство.Гореописаните травми са видни от амбулаторните листи. За състоянието
и беше разпитан в качеството на свидетел И. Г. – брат на пострадалата. Той и
помагал след травмата, водил я на лекари , мазал я с изписаните мехлеми, в това
число и използвали народни методи за лечение. Според него , след инцидента сестра
му изпитвала физически затруднения и душевен дискомфорт.По принцип имала редица
заболявания, сред които диабет , била почти сляпа , но преди инцидента си
ходела с бастунчето и се самообслужвала, готвела си. След това много се
изплашила, изпитвала страх да ходи сама. Около година и половина след инцидента
починала. Безспорно е , че получените травми са влошили качеството на живот на
пострадалата, която е с доста придружаващи заболявания , допълнително попречили
за бързото и възстановяване. Няма връзка между последвалата смърт на
пострадалата Д.Г. на 6.12.2018г. и травмите от 21.09.2017г., но определено
последните са повлияли в отрицателна насока на установения и начин на живот,
довели са до допълнителни физически затруднения и тревожност.
Извършена е и
съдебно-медицинска експертиза, която установява, че получените травми от Г. –
контузни рани в областта на гръдния кош,
таза и долните крайници, субективни оплаквания от силна болка в гръдния кош и в
областта на таза, довели до временно разстройство на здравето неопасно за
живота, със срок на възстановяване около 20-30 дни, могат да са получени по
начина описан от пострадалата.По данни от свиделески показания от досъдебното
производство Г. е била правостоящата, т.е. без предпазен колан.Болките са били с висок интензитет през
първите 10 дни, като в резултат на приложеното лечение с болкоуспокояващи са
намалели. Вещото лице е достигнало до извода, че съпътстващите заболявания на
пострадалата Г.-диабет, свързан с практическа слепота, наличие на стенокардия,
застойна сърдечна недостатъчност са довели до по продължителен оздравителен
процес, отколкото ако същите травми беше получил човек в добро физическо състояние.
По делото няма спор, че по отношение на участвалия в
произшествието автомобил
„Фолксваген Крафтер“ с рег. №******, управляван от П.Й.А.
има
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите с ответника, която е била валидна към 21.09.2017 г.-датата на произшествието.
На 9.07.2018г. пострадалата е предявила писмена претенция до
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от
произшествието неимуществени вреди , към
която приложила някои документи. С писмо от 19.07.2018г. ответникът е изискал от ищцата да представи допълнителни
доказателства, което не е направено и не е предлагано
обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи: От заключението на съдебномедицинската експертиза се
установява, че в причинна връзка с падането на ищцата в микробуса и неоказаната и помощ и съдействие от водача
на микробуса на Д.Г. са причинени следните увреждания: контузни рани и натъртвания в областта на гръдния кош,
таза и долните крайници, с
болков синдром,налице
са силни болки при резки движения на тялото и дълбоки дихателни движения. На Г. е причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, придружено с болка и страдание и затруднено
движение на долните крайници за срок от 20-25 дни. От приложените ТЕЛК и други
медицински документи, е
видно че Г. е лице с полиморбитност, т.е. страда от множество заболявания
-диабет, свързан с практическа слепота, наличие на стенокардия, застойна
сърдечна недостатъчност, което допълнително удължава възстановителният процес.
Налице са данни за и
стресова реакция. Тези изводи се подкрепят и от показанията на св.Г., който сочи, че до смъртта си сестра му се оплаквала от затруднено движение и болки, страхувала се да се движи сама.
Инцидентът
е нарушил установеният ритъм на живот
на постаралата, определено се влошило се качеството му, като до смъртта си,
година и два месеца по-късно тя не преживяла напълно травмата.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установен
фактическият състав на непозволено увреждане от страна на водача на товарния автомобил, както и
предпоставките на чл. 432 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за
заплащане на причинените от водача вреди по предявения иск, който се явява
доказан по основание.
За определяне размера на причинените неимуществени вреди,
съдът съобрази приетото в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г.
понятие за "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД и необходимостта
от преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението - характерът
на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили, евентуалното
допълнително влошаване здравословното състояние на пострадалото лице,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Като се
съобразят описаните увреждания и последиците от тях - претърпените физически и
емоционални болки, страдания и неудобства, респективно техния вид, интензитет и продължителност,
срокът за пълното възстановяване на ищеца, като се вземат предвид
икономическите условия в страната и се съобрази принципът, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съдът счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищеца адекватно
обезщетение е такова в размер на 2000,00 лева. За да стигне до този извод,
съдът съобрази още и фактите, сочещи на преживяна психическа травма и продължителен
възстановителен период, както и че в случая се касае до различни по вид
увреждания, които макар по своите медико-биологични признаци да представляват
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, са със значителен
интензитет и продължителност, засягащи различни части от тялото. Съдът, съобразява също и
обстоятелството, че Д.Г. е лице с множество
заболявания, които я правят по уязвима и за възникване на инцидента и
впоследствие за възстановяването и. Претенцията до размер на 6000,00 лева, съдът приема за
неоснователна и завишена. Въпреки
причинените болки, страдания и житейски неудобства, получената телесна повреда
е лека по своя характер, не са налице необратими и трайни последици и едно обезщетение в размер
на 2000,00лева е съразмерно на неимуществените вреди на Г. в резултат на
настъпилото ПТП на 21.09.2017г. и неоказаната помощ от водача.
Ищецът търси и обезщетение в размер на законната лихва върху
определения размер на обезщетението от 21.09.2017г.-датата на инцидента. С оглед
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят дължи лихва за забава от
датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или на
предявяване на претенцията от увреденото лице. От представеното по делото писмо от „З.А.Б.“АД, ***-01-5348/19.07.2018г. в отговор на писмена
претенция на ищеца до ответника, може да се установи конкретната дата, на
която застрахователят е бил поканен да заплати обезщетението –на 9.07.2018г. изпратена претенцията от
увреденото лице , т.е. застрахователят дължи законната лихва след изтичане на 3 месечен срок от заявяване на
претенцията, т.е. от 9.10.2018г.
По
разноските:
И двете страни са претендирали разноски. Ищецът е
освободен от внасяне на ДТ и разноски с Определение от 11.10.2018г.-ищцата Д.Г.,
а с Определение от 19.04.2019г.- ищецът Й.Ц.Ц.. С оглед на това , ответникът
следва да заплати на РС Свищов , съобразно с уважената част от иска ДТ в размер
на 80,00лева. Направени са разноски за
СТАЕ - от бюджета на съда -200,00лева и за
СМЕ -150,00лева, общо 350,00лева, от които съобразно уважената част от
иска ответното дружество следва да заплати 1/3-116,66лева.
Направените от
ответника разноски, съгласно представения списък са в размер на 600,00 лева, от
които – 450,00 лева- юрисконсултско
възнаграждение ,150,00лева-депозит за вещо лице по съдебно-медицинска
експертиза. С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника направените по делото
разноски , съобразно с отхвърлената част
от иска. Искът е предявен за сумата 6 000,00лева, а е уважен за 2000,00 лева,
т.е. 2/3 части е отхвърлен, поради което ищецът следва да заплати на ответника
2/3 от направените от него разноски в размер на 400,00 лева.Няма основание за
намаляване на юрисконсултското възнаграждение на основание чл.78 ал.5 от ГПК ,
поради прекомерност- посоченото възнаграждение са в законоустановени граници ,
съгласно Наредба №1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Освен това процесуалният
представител на ищеца адв.Х.Р.К. е претендирал да му се определи и присъди
адвокатски хонорар на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Видно от
представения договор за правна помощ е
вписано, че се предоставя безплатна
правна помощ. При този изход на
делото, съдът
намира, че в полза на адвокат Х.Р.К.
от ВТАК следва да се определи възнаграждение за оказаната от него
безплатна адвокатска помощ в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал.2 от ЗА – чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения-370,00лева с оглед уважената част от
иска-2000,00лева, като в този размер следва да се присъди в полза на адв.Х.К..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.А.Б.“АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от О.П., А.А. и П.П. да заплати на Й.Ц.Ц. с ЕГН **********, с
адрес ***, като наследник на Д.Г.Г.,***, починала на 6.12.2018г. на основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, обезщетение за претърпени от Д.Г.Г. неимуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.09.2017г. в
с.Козловец, общ.Свищов, в размер на 2000,00 лв. (две хиляди лева), ведно със законната
лихва считано от 9.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 6 000,00
лева- неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „З.А.Б.“АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от О.П., А.А. и П.П.
да заплати на Районен съд Свищов ДТ върху уважения иск- 80,00лева и сумата 116,66лева - представляваща
направени по делото разноски, заплатени
от бюджета на РС Свищов.
ОСЪЖДА „З.А.Б.“АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от О.П., А.А. и П.П.
да заплати на адвокат Х.Р.К. от ВТАК с личен № в ***********, с адрес *************, ет.1 сумата 370,00 лева, представляваща възнаграждение
за оказаната адвокатска помощ по реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.
ОСЪЖДА Й.Ц.Ц.
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „З.А.Б.“АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от О.П., А.А. и П.П. сумата
400,00лева-направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: