Решение по дело №13133/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 март 2023 г.
Съдия: Силвия Георгиева Цепова
Дело: 20221110213133
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1429
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря М.М.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110213133 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Ц. Г. срещу наказателно постановление
/НП/ № 21-4332-018445/08.09.21г., издадено от началник сектор към О”ПП”-
СДВР, с което на Г. Ц. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4
ЗДвП за нарушение на чл. 38 ал.3 от ЗДвП и административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за
нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Наказателното постановление се атакува като незаконосъобразно, като
жалбоподателят не е съгласен с фактическите констатации в акта и в НП.
Иска от съда да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява,представлява се от адв. Николова.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
На 24.08.2021г. около 10:50 часа в гр. София, жалбоподателят Г.
управлявал моторно превозно средство – автобус „Ивеко 70Ц 15“ с рег. №
****. Движел се по ул. „Околовръстен път“ с посока на движение от бул.
„Ботевградско шосе“ към ул. „Челопешко шосе“. На двеста метра след пътен
възел с бул. „Ботевградско шосе“ извършил маневра – обратен завой, но
водачът не пропуснал движещото се от ляво пътно превозно средство. В
резултат на това осъществи ПТП.
Свидетелят Й. съставил на Г. Г. АУАН. В него описал фактическите си
констатации и квалифицирал нарушението като такова по чл.38 ал.3 ЗДвП и
тъй като водачът не носел контролен талон към СУМПС вписал в съставния
акт и това обстоятелство, квалифицирайки го като нарушение на чл. 100 ал.1
т.1 ЗДвП.
Актът бил връчен на водача.
На 08.09.2021г. при идентична словесна обосновка и правна
квалификация на нарушението било издадено процесното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.38 ал.3 от ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.1
от ЗДвП на жалбоподателя Г. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лв. и административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв..
Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните
работи АУАН е издаден от компетентно лице.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на св.Й., св. К., както и въз основа на писмените доказателства,
приобщени към материалите по делото, а именно – АУАН, справка-
извлечение за нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заповед на
министъра на вътрешните работи, декларации, протокол за ПТП, скица.
Съдът кредитира изведеното от свидетеля, макар показанията да са
оскъдни, същият заяви да се придържа към отразеното в съставения АУАН.
Изминалият период от време, ведно с вида и естеството на осъществяваната
от свидетеля дейност обуславят липсата на пълнота в спомена за събитийната
подреденост. Същевременно свидетелят е ясен и прецизен досежно
конкретни факти – той да е съставил АУАН, да е възприел съдържанието на
декларацията, скица за ПТП. В подкрепа на тези данни, посочени от него е
съставения АУАН, който по своята правна природа е писмено даказателство
досежно посочените обстоятелства.
2
Съдът кредитира писмените доказателства събрани в производството –
декларации, скица за ПТП, възражение. От същите се установява
позиционирането на превозните средства, настъпилото ПТП, констатираните
непосредствено след това щети.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално
лигитимирано лице, подадена е срещу административн акт, подлежащ на
съдебен контрол пред настоящата съдебна инстанция в сответния за това
срок, но разгледана по същество тя е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в
рамките на неговите правомощия. В административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да представляват основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и да са довели до нарушаване правото на защита
на жалбоподателя. Същият се е запознал със съдържанието на АУАН, имал е
възможност и е реализирал тази възможност – да подаде писмени възражения
касаещи констатациите в АУАН.
Безспорно бе установено, че жалбоподателят е нарушил чл. 38 ал.3
ЗДвП, съгласно който „При недостатъчна широчина завиването в обратна
посока може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът
на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно
движещите се от лявата му страна пътни превозни средства.“
В процесната хипотеза жалбоподателят не е спазил дължимото
поведение на пътното платно в качеството си на водач и е осъществил
маневрата в нарушение на посоченото задължение.
В резултат на това е настъпило и процесното ПТП.
Деянието е извършено виновно, като в съзнанието на жалбоподателя е
имало представи относно факта да управлява превозно средство и пътната
лента в която се намира към момента на осъществяване на маневрата. При
наличието на тези представи е допуснал осъществяването на нарушението.
За така извършеното административно нарушение административно-
наказващия оржган е наложил глоба в размер на 200 лв., което е в
3
параметрите очертани от закона и не следва да бъде редуцирано.
Второто нарушение съдът прие за несъмнено установено.
Доказателствата по делото сочат водачът да не е носел контролен талон към
СУМПС, което осъществява състав на нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Правилно е определена вида и размера на наложеното административно
наказание и за това нарушение, поради което същото не следва да се
редуцира.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Процесната хипотеза
не разкрива нарушение, посягащо в по-ниска степен върху закриляните общестевни
отношения, спрямо други нарушения от този вид, същевременно жалбоподателят е
извършвал и други нарушения на ЗДвП.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-4332-018445/08.09.21г., издадено от
началник сектор към О”ПП”-СДВР, с което на Г. Ц. Г. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл. 179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 ЗДвП за нарушение на чл. 38
ал.3 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на
основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1
ЗДвП.


РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5