РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Радомир, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20241730200118 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ./11.04.2023 г. началник - отдел „Р. и к. – З. Б.“ – гр.
С. към Главна дирекция „Р. и к.“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е
наложил на жалбоподателя Г. В. В. административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00
лева за нарушение на чл. 30, ал. 3, т. 1 ЗРА, вр. т. 4.1 от заповед № РД ./03.02.2022 г., на
основание чл. 70, ал. 1 ЗРА.
Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в
жалбата и в съдебно заседание от адвокат-защитника си правни доводи, моли съда да отмени
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, чрез упълномощен
представител оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да потвърди
обжалваното наказателно постановление.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено
следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В АУАН № В ./30.11.2022 г. е отразено от фактическа страна, че на 13.10.2022 г. в
13,30 ч. на яз. „П“ в землището на с. Р. жалбоподателят Г. В. извършвал любителски риболов
посредством 2 бр. въдици, потопени във водата в работно положение и контролирани със
съзнателни действия от нарушителя. Участъкът от язовира, в който нарушителят
риоболовствал, е целогодишно забранен за извършване на риболов със заповед № РД
./03.02.2022 г. По този начин жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 30, ал. 3, т. 1
ЗРА, вр. т. 4.1 от заповед № РД ./03.02.2022 г.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от
жалбоподателя.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства,
наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № ./11.04.2023 г., като е
наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лева за
нарушение на чл. 30, ал. 3, т. 1 ЗРА, вр. т. 4.1 от заповед № РД ./03.02.2022 г., на основание
чл. 70, ал. 1 ЗРА.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Настоящият състав на решаващия съд
намира, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, атакуваните АУАН и НП са издадени в
съответствие с императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са и всички
факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна
фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата,
въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като
както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи.
При разглеждането на правния спор по същество, следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 30, ал. 3, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите предвижда, че
министърът на земеделието, съгласувано с министъра на околната среда и водите, определя
временни забрани за стопански и любителски риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от закона или отделни зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни
организми. Със заповед № РД ./03.02.2022 г. на министъра на земеделието е забранено
извършването на риболов през 2022 г., 2023 г. и 2024 г., считано от датата на нейното
издаване - 03.02.2022 г., в рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗРА или в
зони от тях. Язовир „П.“ е рибностопански обект по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 и на същия е
било забранено извършването на риболов, считано от 03.02.2022 г. за следващите три
календарни години в участъка от устието на р. С., включващ заливите, затворени между
точки с координати: . N, . Е – . N,. E и . N, . E – . N, . E. Тази заповед е общоизвестна, тъй
2
като съдържанието ú е публикувано на интернет - страницата на Министерството на
земеделието и храните.
На 13.10.2022 г., в 13,10 ч., служителят на Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури М. В. А. непосредствено е възприел жалбоподателя Г. В. В. да извършва
любителски риболов по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗРА на яз. „П.“ в залива под с. Р., в
участък с GPS координати:.N. E, с 2 бр. въдици. Същите били потопени във водата в работно
положение и контролирани със съзнателни действия от нарушителя. Съдът достигна до
несъмнения извод относно авторството на нарушението, като намира, че по делото е
безспорно доказано, че на процесната дата именно жалбоподателят Г. В. е извършвал
любителски риболов в участък от язовир „П.“, който е целогодишно забранен за риболов. За
да достигне до този извод, съдът съобрази показанията на актосъставителя М. А. и
свидетеля С. М., които са категорични, че на процесната дата – 13.10.2022 г., при извършена
проверка в участък от язовир „П.“, който е целогодишно забранен за риболов, са
констатирали, че именно жалбоподателят Г. В. е извършвал риболов посредством 2 бр.
въдици. Показанията на двамата свидетели са подробни, логически издържани и
безпротИ.речиви. Съдът кредитира тези показания. Съдът не дава вяра на показанията на
свидетелите М. В. (брат на жалбоподателя) и Г. В. (майка на жалбоподателя), тъй като
същите са изолирани от останалата събрана по делото доказателствена съвкупност,
кредитирана от съда. На първо място, съдът не възприема с доверие показанията на така
посочените свидетели, тъй като същите се намират в близка родствена връзка с
жалбоподателя. Наред с това, в показанията на свидетеля М. В. съдът констатира значителни
протИ.речия, касаещи начина, по който се е развила проверката. Видно от заявеното от
свидетеля, същият твърди, че свидетелят М. А. е дошъл на място с червен автомобил, като
часът е бил около 10 – 12 ч. Според свидетеля В., М. А. е бил облечен с анцуг. Така
заявеното от свидетеля не отговаря на действително установената фактическа обстановка по
делото, а именно, че проверката е извършена на 13.10.2022 г. в 13,10 ч. от служителя на
ИАРА М. А., който е дошъл на място с лек автомобил, марка „Шкода“, син на цвят, като при
извършване на проверката свидетелят е бил облечен с униформа с отличителни знаци на
ИАРА.
По отношение на показанията на свидетелката Г. В., следва да се посочи, че същата
не е била очевидец на проверката и възпроизвежда пред съда препредавана информация,
получена от трети лица, с оглед на което нейните показания не допринасят за точното
установяване на фактическата обстановка по делото.
Що се отнася до представената по делото командировъчна заповед от 13.10.2022 г.,
съдът взе предвид приетото по делото писмо с рег. № ./24.09.2024 г. от „И. ООД, гр. П., от
съдържанието на което се установява, че посочената командировъчна заповед, както и
отчетът за извършената от командирования служител работа към нея, не са били отчетени
пред ръководителя съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба за командировките в
страната, като в счетоводните регистри на дружеството не е заведена командировъчна
заповед от 13.10.2022 г., тъй като дружеството не разполага с такава заповед. С оглед на
3
горното, съдът достига до извода, че цитираната командировъчна заповед е съставена
единствено за нуждите на процеса и в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя, но
същата не доказва по никакъв начин твърдението на Г. В., че на процесната дата – 13.10.2022
г., се е намирал на друго място, а не на яз. „П.“. За да достигне до този извод, съдът съобрази
и изложеното от свидетеля И. Г., който е управител на „И.“ ООД, гр. П. и който пред съда
заяви, че не може да си спомни дали през м. октомври 2022 г. жалбоподателят е бил
командирован, но ако това е било така – командировъчната заповед след това трябва да бъде
отчетена.
С оглед изложеното дотук, съдът намира, че на 13.10.2022 г. в 13,10 ч. Г. В. В. е
осъществил фактическия състав на административно нарушение по чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА,
вр. т. 4.1 от заповед № РД ./03.02.2022 г. на министъра на земеделието, като е извършвал
любителски риболов в рибностопански обект - язовир „П.“, независимо от забраната за това,
считано от 03.02.2022 г. Същото е доказано по несъмнен, категоричен и безспорен начин. По
несъмнен начин е доказана самоличността на нарушителя и неговата вина.
По размера на наказанието:
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА. Административнонаказващият орган,
преценявайки цялата съвкупност от доказателства, събрани в хода на развилото се
административнонаказателно производство, данните за самоличността на нарушителя и
липсата на доказателства за налагани до момента административни наказания на В., е
определил и наложил на същия административно наказание в минималния, предвиден в
закона размер за осъществения състав на административно нарушение. Наказанието е
определено правилно и законосъобразно и в този смисъл се явява и справедлИ..
По разноските:
С оглед изхода на делото и предвид претендираните от въззиваемата страна разноски
за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
намира, че жалбоподателят следва да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури сумата от 80,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ./11.04.2023 г., издадено от началник
- отдел „Р. и к. – З. Б.“ – гр. С. към Главна дирекция „Р. и к.“ при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, с което на Г. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Ю. Г.”,
бл. ., вх. „.“, ет. . ап. ., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00
лева за нарушение на чл. 30, ал. 3, т. 1 ЗРА, вр. т. 4.1 от заповед № РД /03.02.2022 г., на
основание чл. 70, ал. 1 ЗРА.
4
ОСЪЖДА Г. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Ю. Г.”, бл. ., вх. „.“, ет. .,
ап. . да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с адрес: гр. С., бул.
„Х. Б.“ № ., ет. . сумата от 80,00 (осемдесет лева), представляваща направени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5