Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 20.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря М. Станчева, като разгледа докладваното
от съдията адм. д. № 447 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „АПИДП д-р С.Б.“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Бели Хризантеми“ 1, бл. 72, представлявано
от управителя С.Д.Б., против заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 179-ФК/26.09.2022 г., издадена от началник на отдел
"Оперативни дейности" - Варна в ГД "Фискален контрол" при
ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС на дружество е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект: кабинет по
дентална медицина, находящ се в гр. Русе, ул. „Панайот Хитов“ № 25, стопанисван
от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на
обжалваната заповед, излагат се съображения за допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, необоснованост на мотивите, досежно
срока на запечатване на обекта. Сочи се, че не е доказано по безспорен начин
извършеното плащане, тъй като в някои случаи търговецът не изисква
предварително плащане, в случай, че ще се извършват допълнителни манипулации. Иска
се отмяна на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ. Претендират се разноски.
Ответната страна - Началник отдел
"Оперативни дейности" - Варна в ГД "Фискален контрол", чрез
юрк. Г. оспорва жалбата и излага съображения. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение
Съдът,
при преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 09.09.2022 г. в 13.25 ч. била извършена
проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - кабинет по
дентална медицина, находящ се в гр. Русе, ул. „Панайот Хитов" № 25,
стопанисван от „АПИДП - д-р С.Б." ЕООД, с ЕИК *********. Установено било,
че търговецът не е издал фискална касова бележка от наличното и въведено в
експлоатация фискално устройство, с дистанционна връзка с НАП, peг. № 4035508,
за извършена процедура „обтурация", съгласно амбулаторен лист №
658/08.09.2022 г., на дата 08.09.2022 г. За процедурата било извършено плащане
в размер на 40 лв. от клиент. Нарушението се потвърждава и от изведен КЛЕН от
дата 08.09.2022 г.
С посоченото деяние търговецът осъществил състав
на нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл.
118, ал. 1 от ЗДДС.
Като доказателство за резултатите от проверката
е съставен протокол за извършена проверка серия АА, № 0061198/09.09.2022 г. В него е описано, че
е извършена проверка на обекта, изискани са били за проверка всички амбулаторни
листи за дата 08.09.2022 г. за извършвани процедури като за АЛ № 658/08.09.2022
г. за направена обтурация, за която пациентът е доплатил 40 лв. не е била
издадена фискална касова бележка от фискалното устройство, което се
потвърждавало и от КЛЕН за същата дата. Посочено е в протокола, че е налице
разлика в касовата наличност +42,00 лв.
В административния акт са посочени и относимите
доказателства, приобщени и по делото: КЛИН за 08.09.2022 г., амбулаторен лист
от същата дата.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Разпитан е св. М.М.П., извършила проверката, която проверка била стандартна.
Изискали са документите за ФУ, направили съпоставка на касовата наличност,
направили съпоставка между амбулаторните листи и издадените фискални бележки за
проверявания период от един ден.
Установили, че за конкретния амбулаторен лист няма издаден касов бон.
Проверката не е била извършвана по сигнал.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна -
адресатът на процесната ПАМ, в законоустановения 14-дневен срок и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Видно от Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП (л. 29 от преписката), на основание чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл. 186, ал. 3 и, ал.
4 от ЗДДС, началниците на отдели "Оперативни дейности" в Главна
дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават
заповеди за налагане на принудителни административни мерки "запечатване на
обект" по чл. 186 от ЗДДС, поради което обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган и не страда от пороци, влечащи нейната нищожност.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Всички действия на органите по
приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението са
документирани по надлежния ред - с Протокол № 0061198, съставен в присъствието
на управителя на дружеството, като в протокола са посочени извършените
действия, проверените документи и събраните при проверката доказателства.
Не се спори, че процесната ПАМ е приложена за
нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. - неиздаване на
фискална касова бележка за извършено плащане от клиент.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.,
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато
плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя
хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.
26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 - наименование и адрес за кореспонденция на лицето по
чл. 3; идентификационен номер по чл. 84 от ДОПК; наименование на стоката/услугата,
код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки или
услуги; обща сума за плащане и начин/и на плащане;
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително
се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Принудителната административна мярка е израз на
административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва
в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно
да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя.
Следва да се има предвид, че във всички случаи
изводът, че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и фактически
обоснован от конкретни обективни данни, от които може да се изведе обоснован
извод, че нарушителят може да извърши друго административно нарушение. Това е
така, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията за форма установени с АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в акта следва да се съдържат фактическите и правните основания за издаване
на акта. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се прилага с мотивирана
заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което
означава, че заповедта, в качеството й на индивидуален административен акт,
следва да отговаря на всички законови изисквания. По аргумент от разпоредбата
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, необходимостта от прилагане на ПАМ следва да е
обоснована от АО, съобразно преследваната от закона цел. В тежест на
административният орган е да установи всички фактически основания, породили
необходимостта от прилагане на ПАМ, при това именно за определения в заповедта
срок.
Настоящият съдебен състав преценява, че
нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, не се установява по
безспорен начин от събраните по делото доказателства.
Според общото правило на чл. 170 от АПК, при
съдебно обжалване на административния акт тежестта на доказване на фактическите
основания, обосноваващи законосъобразността му, е на административния орган, с
всички произтичащи от това последици при недоказването им.
В разглежданият случай данните и доказателствата
в административната преписка не са в състояние да обосноват безспорен извод за
извършено от търговеца - доставчик на дентална услуга нарушение - да е
извършено плащане за доставка на дентална услуга, за което да не е издаден ФБ.
Липсват фактически установявания, от които да е възможен еднозначен извод за
заплатена от лице такса в размер на 40 лв. Изрични доказателства в тази насока
няма. Съдът изрично запита свидетеля в проведеното съдебно заседание дали
проверката е била инициирана по сигнал от клиент, но полученият отговор беше
отрицателен. В случай, че не е било направено плащане е нормално и такова да
липсва в издадения КЛЕН. В заповедта е посочено, че е взет предвид ценоразписът
за извършваните в денталния кабинет услуги, но по делото е приобщен и списък на
дейностите, заплащани от НЗОК, респ. и цената заплащана от пациента в тези
случаи като при обтурация с амалгама или химичен композит заплащане от пациента
не се изисква, ако същият е здравноосигурен, а такъв анализ за наличието или
липса на тези обстоятелства е следвало да залегне в мотивите на
административния акт.
Волята на законодателя, обективирана в цитираната
от АО Наредба № Н-18/13.12.2006 г. - чл. 25, ал. 6 е пределно ясна - фискалната
касова бележка в случаите по, ал. 1 се издава при извършване на плащането,
респ. ако такова не е направено не се издава и ФБ.
В случая констатациите от проверката се
основават само на документи, същата касае период, предхождащ датата на
извършването. Разликата в касовата наличност не следва да се взема предвид при
определяне срока на прилагане на ПАМ, поради обстоятелството, че макар да е
установена такава при проверката, същата на е залегнала във фактическите
констатации на АО при издаване на административния акт. Вярно е, че мотивите за
издаването на един акт могат да се съдържат и в друг документ по смисъла на ТР
16/1976 на ОСГК на ВС, но в случая се касае за неустановени в обжалвания акт
факти, а не за препращане към мотиви в друг документ.
Мотивирането на заповедта за налагане на ПАМ по
чл. 186 от ЗДДС освен фактическите обстоятелства, които обосновават самото прилагане
на принудителната административна мярка - наличието на извършено нарушение,
съобразно хипотезите на чл. 186 от ЗДДС, изисква и мотивиране на срока, за
който се прилага ПАМ, който срок следва да съответства на целите на чл. 22 от ЗАНН.
В конкретния казус продължителността на срока –
14 дни, не е мотивирана. Бланкетно в оспорената заповед се сочи, че при
определянето на срока на ПАМ са взети предвид "вида и местоположението на
обекта", без каквато и да е конкретизация по какъв точно начин
местоположението влияе на определения срок на ПАМ - като обосновава по някаква
причина по-дълга или по-кратка продължителност, и без изобщо да е ясно какво се
има предвид под "вид" на търговския обект и как този вид рефлектира
на определянето на срока на ПАМ. Няма никакви доводи и относно преценката на тежестта
на нарушението, макар тежестта на нарушението също да е сочена като съобразено
обстоятелство при определяне на срока. Мотивирането е с общо приети постановки,
които не касаят конкретния случай. Те могат да бъдат отнесени към всеки един
търговски обект, неиздал касова бележка. На са съобразени и обстоятелства от
значение за определяне на срока - има ли други нарушения или това е първо
нарушение.
При липсата на каквито и да било мотиви,
свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е
установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането
на мярката в случая е "надлежно мотивиран". При това положение прилагането
на ПАМ за срок от 14 дни остава необосновано, а и несъразмерно спрямо тежестта
на нарушението. При тази необоснованост на продължителността на срока се засяга
съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за
защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението
мерки. В този смисъл е и константната практика на ВАС – решение № 6122/22.06.2022 г. по адм. д. № 11522/2021 г. на ВАС, решение
№ 4513/11.05.2022 г. по адм. д. № 8012/2021 г. на ВАС и др.
Гореизложеното налага отмяна на оспорената
заповед.
Жалбоподателят е претендирал разноски и такива
следва да бъдат присъдени до размера на заплатената държавна такса – 50 лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд – Русе, II-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „АПИДП д-р С.Б.“ ЕООД заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 179-ФК/26.09.2022 г., издадена
от началник на отдел "Оперативни дейности" - Варна в ГД
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на
„АПИДП д-р С.Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Бели
Хризантеми“ 1, бл. 72 сумата 50 лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: