МОТИВИ по НОХД № 4127/2017
г., БРС, НО, 44-ти състав
Бургаска районна прокуратура (БРП)
е внесла обвинителен акт по ДП № зм-53/2016г.
по описа на РУП – Камено при ОД на
МВР-гр.Бургас, пор.№1092/2016г. по описа на РП-Бургас, с който са повдигнати
обвинения срещу Р.С.Ф., ЕГН: **********
и срещу подсъдимия И.К.М., ЕГН: **********.
Срещу Ф. БРП, като е повдигнала обвинение за Р.С.Ф. за това, че в периода от 02.02.2016 г. до 05.02.2016 г., в
с. Свобода, общ. Камено, обл. Бургаска, при условията на продължавано
престъпление - с общо две деяния при условията на опасен рецидив в съучастие -
като извършител, с непълнолетния обвиняем И.К.М., ЕГН ********** - също
извършител, отнел чужди движими вещи на обща стойност 223,20 лв. /двеста
двадесет и три лева и двадесет стотинки/ от владението на И.Я.М., ЕГН **********
и Д.М.Д., ЕГН **********, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянията са извършени както следва:
1. На неустановена дата в периода от
02.02.2016 г. до 05.02.2016 г., в с. Свобода, общ. Камено, обл. Бургаска, при
условията на опасен рецидив, в съучастие - като извършител, с непълнолетния
обвиняем И.К.М., ЕГН ********** - също
извършител, от товарен автомобил „Митцубиши” с peг., отнел чужди движими вещи -
20 /двадесет/ литра дизелово гориво на стойност 37 /тридесет и седем/ лева и 20
/двадесет/ стотинки, от владението на И.Я.М., ЕГН **********, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои;
2. На неустановена дата в периода от 02.02.2016 г. до 05.02.2016 г., в
с. Свобода, общ. Камено, обл. Бургаска, при условията на опасен рецидив, в
съучастие - като извършител, с непълнолетния обвиняем И.К.М., ЕГН ********** -
също извършител, от стопанска постройка, отнел чужди движими вещи - 100 /сто/
литра дизелово гориво на стойност 186 /сто осемдесет и шест/ лева, от
владението на Д.М.Д., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б”, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК.
На
подсъдимия - И.К.М., БРП е повдигнала обвинение за това, че в периода от 02.02.2016 г. до 05.02.2016 г., в
с. Свобода, общ. Камено, обл. Бургаска, при условията на продължавано
престъпление - с общо две деяния, като непълнолетен, но в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие
-като извършител, с обвиняемия Р.С.Ф., ЕГН ********** - също извършител, отнел
чужди движими вещи на обща стойност 223,20 лв. /двеста двадесет и три лева и
двадесет стотинки/ от владението на И.Я.М., ЕГН ********** и Д.М.Д., ЕГН **********,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са
извършени както следва:
1. На неустановена дата в периода от
02.02.2016 г. до 05.02.2016 г. в с. Свобода, общ. Камено, обл. Бургаска, като
непълнолетен, но в състояние да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, в съучастие - като извършител, с обвиняемия Р.С.Ф.,
ЕГН ********** - също извършител, от товарен автомобил „Митцубиши” с peг.,
отнел чужди движими вещи -20 /двадесет/ литра дизелово гориво на стойност 37
/тридесет и седем/ лева и 20 /двадесет/ стотинки, от владението на И.Я.М., ЕГН **********,
без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои;
2. На неустановена дата в периода от 02.02.2016г. до 05.02.2016г., в с.
Свобода, общ. Камено, обл. Бургаска, като непълнолетен, но в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в
съучастие - като извършител, с обвиняемия Р.С.Ф., ЕГН ********** - също
извършител, от стопанска постройка, отнел чужди движими вещи - 100 /сто/ литра
дизелово гориво на стойност 186 /сто осемдесет и шест/ лева, от владението на Д.М.Д.,
ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои,
поради което и на основание чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството пред настоящия
първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимите признаха изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се
събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание
чл.372, ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
направените самопризнания и от двамата подсъдими, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Пострадалите лица, уведомени за правата си в производството- не се
възползват от същите.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и правна квалификация на деянията на всеки един от
подсъдимите. Счита, че по несъмнен начин по делото се доказва, че всеки един от
тях е осъществил деянието, за което е предаден на съд. Относно
индивидуализацията на наказателната отговорност предлага на съда да постанови
присъда, с която признае подсъдимите за виновни, като им бъде определено
наказание в размер съответно за Ф.- на три години „лишаване от свобода”, което
да бъде редуцирано с 1/3 на основание чл.58а от НК и да му бъде наложено наказание от две години
„лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в
затвор на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИЗНС. Сочи, че макар да не
му е било възможно, е изразил желание да възстанови щетите и счита, че тези
обстоятелства могат да се счетат за смекчаващи такива и наказанието да бъде
определено към минимума.
По отношение на подсъдимия
М. като смекчаващи вината обстоятелства представителят на БРП изтъква, че също
следва да се отрази неговото поведение в хода на ДП. Това, че признал вината
си, изразил е съжаление, също е имал желание да възстанови нанесените щети, но няма
такава възможност. Бил е непълнолетен към момента на извършване на деянието. Посочва,
че наказанието, което законът предвижда, е до 8 години лишаване от свобода,
което става до 3 години, след редукцията на чл. 63 от НК. Затова предлага
наказанието да бъде определено на 9 месеца лишаване от свобода, което, след
прилагане на чл. 58а от НК, да стане на 6 месеца лишаване от свобода, като
счита, че целите на наказанието биха били изпълнени, без да се налага да го
изтърпява ефективно, поради което моли съда да бъде отложено съгласно чл. 66,
ал. 1 от НК за срок от 3 години и при приложението на чл. 69 от НК. Счита, че
тъй като е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието, то
изпитателният срок би могъл да бъде редуциран по смисъла на разпоредбата на чл.
69, ал. 1 от НК, вр. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 2 години.
Служебният защитник на
подсъдимите – адв.Р., предвид разглеждането на делото по диференцираната
процедура на чл.371, т.2 НПК, чийто последици
същата е обяснила на своите подзащитни и последните изрично са заявили желае в
тази насока, пледира предвид самопризнанията на подсъдимите на всички факти от
обстоятелствената част на обвинителния акт и предвид факта и че изложена
фактическа обстановка е доказана изцяло, пледира относно индивидуализацията на наказанията в следния смисъл: за подсъдимия
М. моли да се отчете, че същият е
непълнолетен при извършване на това деяние, за него е първо такова, стойността
е изключително ниска, много под размера на минималната работна заплата;
посочва, че същият е съдействал от самото начало на полицейските органи за
разкриване на обективната истина, направил е всичко възможно да възстанови щетите,
направени от него и баща му, но не е
имал такава възможност. Счита, че по изложените съображения са налице
основанията да се приложи чл. 55 от НК и след редукцията по чл. 63 от НК да му
се наложи наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодично на явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, както и
общественополезен труд в размер на 100 часа. Срокът предоставя на съда.
При определяне на
наказанието на подсъдимия Ф. защитата моли съда
да има предвид, че е съдействал за разкриване на обективната истина,
заявил е желание да възстанови щетите, но няма възможност. Посочва, че сумата е
изключително ниска и поради това счита, че наказанието, предвид обремененото му
съдебно минало, дори да не може да се приложи чл. 55 от НК за изключително
много смекчаващи обстоятелства, счита, че може да се наложи към минимума, тоест
2 години и да бъде редуцирано по чл. 58а от НК, като наказанието да остане една
година и четири месеца. И моли за
присъда в този смисъл.
Подсъдимите се придържат изцяло към казаното от своя защитник. В
последната си дума сочат, че и двамата съжаляват за това, което са извършили Признават
се за виновни и молят съда за по-ниско наказание. Подсъдимият М. сочи, че
предпочита наказание пробация.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р.С.Ф. е на 44г.,
роден на ***г***, българин, български гражданин, осъждан, неженен /във
фактическо съжителство/, с начално образование, живущ ***, понастоящем в
Затвора – Бургас, ЕГН: **********.
Подсъдимият И.К.М. е на 19
г., роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, с начално образование,
безработен, неженен, живущ ***, ЕГН: **********.
Подсъдимият Р.С.Ф., с ЕГН **********, е
многократно осъждан за престъпления
против собствеността, за които е търпял и ефективно изпълнение на наказанието
лишаване от свобода. С влязло в сила на
25.01.2016 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД №
3991/2015г. на БРС Ф. е бил осъден за престъпление по чл. 196,
ал.1, т.2 НК на лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА,
ефективно, в затвор. С влязла в сила Присъда на 27.09.2011 г. по НОХД №
1710/2011г. на БРС Ф. е бил осъден за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т.2 НК на лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, ефективно,
-в затвор.
Другият подсъдим по делото - И.К.М., с ЕГН **********, към момента на извършване на деянието е бил
непълнолетен. Към момента на привличането му като обвиняем е навършил
пълнолетие. Същият към процесния период (02.02.2016г. - 05.02.2016г.,.) и
спрямо инкриминираните две деяния е бил вменяем - могъл е да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Поведението му не се
дължи на проявени от него увлечение или лекомислие.
Двамата подсъдими се познавали много добре, нещо повече -твърдят, че са
биологични баща и син, тъй като майката на И.М. - Катя Маринова, е „бившата
жена" на Р.Ф.. Това обстоятелство за родство помежду им двамата са
заявели, както в хода на ДП, така и в хода на съдебното производство.
На 05.02.2016г. на подсъдимият Ф., с прякор
„Р, му предстояло да „влезне" в Затвора. Известно време преди това заедно
с подсъдимия И.М., с прякор „И”, решили
да влязат в двора на фирма „Ж”, който се намирал в с. Свобода, общ. Камено,
обл. Бургаска. Имали намерение да
потърсят дърва за огрев.
В изпълнение на така взетото решение, на неустановена дата в периода от
02.02.2016г. до 05.02.2016г. двамата отишли до фирмата, прескочили оградата и
така се озовали вътре в двора. Дърва не намерили, но видяли паркирани камиони и
решили да източат нафта от някой от тях. В двора намерили две празни туби от
минерална вода с вместимост по 10 литра всяка, както и маркуч, дълъг около 3
метра пробвали капачката на паркиран товарен автомобил „Мицубиши",
собственост на „У Ф"- ЕООД. Капачката не била заключена. Напълнили двете
туби и си тръгнали, отново прескачайки оградата. На следващия ден предложили
горивото на св. Али Юмер, но същият отказал да го купи. След което го продали
на св. Стоян Пейков на цена от 1,40 лв. за литър.
Управител и МОЛ на „УФ" -ЕООД бил св. И.М..
Освен това той лично и единствено управлявал и посочения автомобил. На
02.02.2016г. на бензиностанция в гр. Айтос св. М. заредил в автомобила 80 литра
дизелово гориво. В резервоара от преди това имало още около 20 литра. От
бензиностанцията тръгнал директно за гр. Каспичан, след което се върнал и
паркирал автомобила същата вечер в с. Свобода. Изминал приблизително 300 км., а
средният разход на гориво на автомобила бил около 20 литра на 100 километра. До
05.02.2017г. автомобилът не бил каран. На същата дата св. М. тръгнал с
автомобила, но той спрял на пътя и св. М. установил, че резервоарът е празен.
Дори се наложило да извика колега, който да го издърпа от пътя и заредил 16
литра гориво на бензиностанцията на с. Свобода. И за двете зареждания св. М. е
представел бележките от бензиностанциите.
По делото не е
установено на коя дата и колко време след първото деяние, но със сигурност в периода от 02.02.2016 г до 05.02.2016г
двамата подсъдими отишли с велосипеди до гъбарника на св. Д.Д., който се
намирал на изхода на с. Свобода, в посока гр. Камено. Преди това подсъдимият М.
бил работил в този гъбарник и обстановката му била позната, а и знаел къде
какво има. Нямали предварителна представа за какво отиват и какво ще откраднат
оттам. Прескочили оградата и така се озовали в двора. Вратата на гъбарника била
отворена. Имало кучета в двора, но те не започнали да лаят. Когато влезли в
гъбарника на една от стените видели наредени 10-литрови туби, които били пълни
с нафта. Двамата обвиняеми взели 10 туби, пълни всяка с по 10 литра нафта,
прехвърлили ги през оградата и с велосипедите ги пренесли до дома си.
На сутринта подсъдимият Ф., отишъл при св. Пейков и му казал, че има
нафта за продаване. Както и първия път - не му казал, че нафтата е крадена. Св.
Пейков отишъл до дома на подсъдимия Ф. и
натоварил в автомобила си десетте туби с нафта, като платил по 1,40 лв. за
литър.
Пострадалият Д.Д.
бил собственик и управител на ЕТ „Д." и се занимавал с отглеждане на
култивирани печурки. Имал два камиона, които държал в района на гъбарника, под
навес, без врати. Самият обект не се заключвал. Нямало охрана, нямало и камери.
Имало ограда, но и тя била прекъсната на места. До камионите св. Д. държал
около 15 пълни туби с дизелово гориво, тъй като имало и друга техника, която
работи с това гориво, освен камионите. Св. Д. не си спомня датата, на която е
установил липсата на гориво, защото не е подал веднага жалба, а едва на
11.02.2016г., най-вероятно когато полицаите вече са разкрили извършителите.
На 05.02.2016г подсъдимият Ф. ***, от която дата започнал да търпи
наказание лишаване от свобода при строг режим.
При така описаните
факти, двамата били привлечени в качеството на обвиняеми съответно за Р.С.Ф. за
осъществено от
обективна и субективна страна признаците на квалифицирана кражба по
чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" и
б."б", вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
За непълнолетния към момента на извършване на
деянието И.К.М. е привлеченив качеството
на обвиняеми за това, че е реализирал кражба по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал.
1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Разпитани в хода на разследването, обвиняемите Ф. и М.
са съдействали за разкриване на обективната истина и са дали подробни
обяснения, които не си противоречат помежду си и които изцяло кореспондират с
останалия по делото доказателствен материал. Поради тази причина им е назначен
един служебен защитник - адв. В.Р. от БАК
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, по отношение на които подсъдимите са направили самопризнание
по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитане на протоколите, в които са
обективирани, на основание чл.373, ал.2, вр. чл.283 от НПК,подкрепящи се от самопризнанието на подсъдимите, с което
същите признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно: от показанията на разпитаните свидетели-И.Я.М.
/стр. 35 от ДП/, Д.М.Д. / стр.37 от ДП/,
С Д П /стр. 39 от ДП/, Х К М.
/стр. 42 от ДП/, А О Ю /стр. 43 от ДП/, заключението на съдебно-оценъчната
експертиза по ДП /стр. 45 и следв./, свидетелства за
съдимост, обясненията на обвиняемите, както и останалите, приложени към делото
писмени доказателства.
Съдът прецени събраните в хода
на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 от НПК,
като
не констатира противоречия,
несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимите се
подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването
на инкриминираното деяние за всеки един от тях, както и авторството на
привлечените към наказателна отговорност лица. Предвид разпоредбата на чл. 373,
ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът
следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия
състав на престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна
страна подсъдимия Р.С.Ф. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б”, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което и същият е предаден на съд.
Квалификацията на деянието на подсъдимия Ф. по чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б”, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК случая е обусловена от посочените по-горе в мотиви за
осъждания на Ф., като същевременно
по отношение на наказанията, наложени на подсъдимия по тези осъждания, към
момента на процесната кражба не е бил изтекъл срокът по чл. 30 НК.
От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените
отношения, свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на
кражбата е отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото
владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на
дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото
доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е участвал,
както в първата фаза на изпълнителното деяние – прекъснал е владението на предишния
собственик върху процесните вещи, така и във втората фаза - трайното
установяване на свое владение върху тях, поради което престъплението е
довършено.
От обективна страна се установява
досежно подсъдимият -Р.С.Ф., че в периода от 02.02.2016 г. до 05.02.2016
г., в с. Свобода, общ. Камено, обл. Бургаска, при условията на продължавано
престъпление - с общо две деяния при условията на опасен рецидив в съучастие -
като извършител, с непълнолетния обвиняем И.К.М., ЕГН ********** - също
извършител, отнел чужди движими вещи на обща стойност 223,20 лв. /двеста
двадесет и три лева и двадесет стотинки/ от владението на И.Я.М., ЕГН **********
и Д.М.Д., ЕГН **********, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянията са извършени както следва:
1. На неустановена дата в периода от
02.02.2016 г. до 05.02.2016 г., в с. Свобода, общ. Камено, обл. Бургаска, при
условията на опасен рецидив, в съучастие - като извършител, с непълнолетния
обвиняем И.К.М., ЕГН ********** - също
извършител, от товарен автомобил „Митцубиши” с peг., отнел чужди движими вещи -
20 /двадесет/ литра дизелово гориво на стойност 37 /тридесет и седем/ лева и 20
/двадесет/ стотинки, от владението на И.Я.М., ЕГН **********, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои;
2. На неустановена дата в периода от
02.02.2016 г. до 05.02.2016 г., в с. Свобода, общ. Камено, обл. Бургаска, при
условията на опасен рецидив, в съучастие - като извършител, с непълнолетния
обвиняем И.К.М., ЕГН ********** - също извършител, от стопанска постройка,
отнел чужди движими вещи - 100 /сто/ литра дизелово гориво на стойност 186 /сто
осемдесет и шест/ лева, от владението на Д.М.Д., ЕГН **********, без негово съгласие,
с намерение противозаконно да го присвои.
Същевременно е налице и съставът на
продължаваното престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, тъй- като между
отделните деяния трябва да има не само обективна, но и субективна връзка. Тя се
изразява в повторността на едно и също психическо отношение на дееца към
деянието и неговите последици, проявено в "еднородност на вината".
Отделните деяния са извършени от подсъдимите при форма на вина “пряк” умисъл –
всеки един от тях е предвиждал, че с действията си ще прекрати фактическата
власт, упражнявана от владелците на вещите, и ще установи своя такава върху
същите, като е съзнавал, че липсва съгласие за това от тяхна страна, но въпреки
това е предприел действията. Всеки един от тях е съзнавал, че престъпният
резултат ще настъпи в резултат на действията на всички подсъдими. Деянията са
осъществени в непродължителен период от време по смисъла на чл.26, ал.1 от НК аргумент
и от Тълкувателно решение № 52 от 9.XI.1988
г. по н. д. № 34/88 г., ОСНК на ВС. Т.е. от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
Ф. при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като Ф. е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведението - съзнавал е, че
отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата
власт на досегашния владелец, но въпреки това е установил своя власт над тях. Подсъдимият е съзнавал, че
инкриминираните движими вещи са чужди, съзнавал е, че прекъсва фактическата
власт на досегашния владелец, че извършва деянието след като е осъждан с
посочените присъди, че установява своя фактическа власт върху вещите, като е
целял това и е имал намерение противозаконно да присвои вещите. Съгласувал е волята
си с другия подсъдим известно време преди деянията, в сравнително
спокойно състояние, като всеки един осъзнава
в извършване на деянието /което обуславя и кавлификацията във връзка с
чл.20, ал. 2 от НК/. Случаят не е маловажен както с оглед стойността на
причинените вреди, така и с оглед личността на извършителите. Процесната кражба не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 93,
т. 9 НК. Липсват такива смекчаващи обстоятелства или незначителност на вредните
последици, които да водят до съществено занижена степен на обществена опасност.
Напротив, засегната е повече от една правна сфера, тъй като се касае за посегателства
спрямо повече от една лица.
Квалифициращият признак „предварителен сговор" (чл.195, ал.1, т.5
от НК) по отношение на двамата подсъдими в случая не може да бъде обоснован,
тъй като липсва предварително взетото и обсъдено решение за извършване на двете
конкретни деяния, включени в процесната кражба съобразно чл. 26 НК, въпреки
взаимното участие в изпълнителната дейност и на двамата подсъдими чрез взаимни
физически усилия, общност на умисъла и установяване на обща фактическа власт
върху предмета на престъплението, с който впоследствие се и разпореждат.
Престъпната си деятелност подсъдимият Ф.
е извършил и при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.
„а” и "б" НК Р.С.Ф., е многократно осъждан за
престъпления против собствеността /същият има обща 27 осъждания, почти всички
от които за престъпления против собствеността/, за които е търпял и ефективно
изпълнение на наказанието лишаване от свобода. С влязло в сила на 25.01.2016 г.
определение за одобряване на споразумение по НОХД №
3991/2015г. на БРС Ф. е бил осъден за престъпление по чл. 196,
ал.1, т.2 НК на лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА,
ефективно, в затвор. С влязла в сила Присъда на 27.09.2011 г. по НОХД №
1710/2011г. на БРС Ф. е бил осъден за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т.2 НК на лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, ефективно,
-в затвор. Налице спрямо същия е хипотезата на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и "б".
Налице са предпоставките и на чл.29,
ал.1, б.”а” от НК, защото Ф. е извършил престъплението, след като е осъждан за
тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено на основание чл.66 от НК. Същевременно
към периода на осъществяване на продължаваното престъпление не са изтекли пет
години от изтърпяване на наказанията по цитираните осъждания, поради което са налице
предпоставките на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК по отношение на подсъдимия Ф..
Същевременно към периода на осъществяване на продължаваното престъпление не са
изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по цитираните осъждания, поради което са налице
предпоставките на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК по отношение на подсъдимия Ф.,
като същият е извършил настоящото престъпно деяние след като е бил осъждан два
или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, изпълнението на които не е било отложено по чл. 66 НК.
Видно от гореизложеното Ф. е
реализирал настоящата престъпна деятелност в съизвършителство и с другия
подсъдим по делото М. при форма на вината пряк умисъл /по-горе съдът вече
изложи мотиви в посочения смисъл/.
Що се отнася до другия подсъдим И.К.М., ЕГН: **********, то квалификацията
на деянието на спрямо него е по смисъла на чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На първо място следва да се
посочи, че по делото безспорно се
установи, че към момента на извършване на деянието лицето е било непълнолетно,
което обуславя и приложението на хипотезата на чл. 63, ал.1, т.3 НК в случая,
тъй като се касае за непълнолетно лице и следва да се приложи при определяне на
наказанието му редукцията по горепосочения член. Хипотезата е на т. 3 на чл. 63 НК, тъй като е повдигнато обвинение по чл. 194, ал.1 НК, наказуемо с лишаване
от свобода до осем години т.е. след редукцията до три години лишаване от
свобода.
Безспорно по делото се установи, че от
обективна страна подсъдимият М. е осъществил състава на инкриминираната кражба,
а именно в периода от 02.02.2016 г. до
05.02.2016 г., в с. Свобода, общ. Камено, обл. Бургаска, при условията на
продължавано престъпление - с общо две деяния, като непълнолетен, но в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, в съучастие -като извършител, с подсъдимия Р.С.Ф., ЕГН **********
- също извършител, отнел чужди движими вещи на обща стойност 223,20 лв. /двеста
двадесет и три лева и двадесет стотинки/ от владението на И.Я.М., ЕГН **********
и Д.М.Д., ЕГН **********, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянията са извършени както следва:
1. На неустановена дата в периода от
02.02.2016 г. до 05.02.2016 г. в с. Свобода, общ. Камено, обл. Бургаска, като
непълнолетен, но в състояние да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, в съучастие - като извършител, с подсъдимия Р.С.Ф.,
ЕГН ********** - също извършител, от товарен автомобил „Митцубиши” с peг. отнел
чужди движими вещи -20 /двадесет/ литра дизелово гориво на стойност 37 /тридесет
и седем/ лева и 20 /двадесет/ стотинки, от владението на И.Я.М., ЕГН **********,
без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои;
2. На
неустановена дата в периода от 02.02.2016г. до 05.02.2016г., в с. Свобода, общ.
Камено, обл. Бургаска, като непълнолетен, но в състояние да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие - като
извършител, с подсъдимия Р.С.Ф., ЕГН ********** - също извършител, от стопанска
постройка, отнел чужди движими вещи - 100 /сто/ литра дизелово гориво на
стойност 186 /сто осемдесет и шест/ лева, от владението на Д.М.Д., ЕГН **********,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои.
Лицето М., освен непълнолетен е бил и
неосъждан към процесния момент. Престъпната деятелност, видно и от вече
изложеното М. е реализирал в съучастие с другия подсъдим по делото – Ф. и при
условията на продължавано престъпление, а именно по смисъла на чл. 26 от НК,
тъй- като между отделните деяния е налице не само обективна, но и субективна
връзка. Тя се изразява в повторността на едно и също психическо отношение на
дееца към деянието и неговите последици, проявено в "еднородност на
вината". Отделните деяния са извършени от подсъдимите при форма на вина
“пряк” умисъл – всеки един от тях е предвиждал, че с действията си ще прекрати
фактическата власт, упражнявана от владелците на вещите, и ще установи своя
такава върху същите, като е съзнавал, че липсва съгласие за това от тяхна
страна, но въпреки това е предприел действията. Всеки един от тях е съзнавал,
че престъпният резултат ще настъпи в резултат на действията на всички
подсъдими. Деянията са осъществени в непродължителен период от време по смисъла
на чл.26, ал.1 от НК. Т.е. от субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия М. при форма на вината “пряк умисъл”
по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като М.
е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано
в неговото поведението - съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че
с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния владелец, но въпреки
това е установил своя власт над тях. Подсъдимият
не е извършил деянието поради лекомислие или увлечение, като е съзнавал, че
инкриминираните движими вещи са чужди, съзнавал е, че прекъсва фактическата власт
на досегашния владелец, че установява своя фактическа власт върху вещите, като
е целял това и е имал намерение противозаконно да присвои вещите. Съгласувал е
волята си с другия подсъдим известно време преди деянията, в сравнително
спокойно състояние, като всеки един осъзнава
в извършване на деянието. Случаят не е маловажен както с оглед
стойността на причинените вреди, и естеството на самите деяния Процесната кражба не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 93,
т. 9 НК. Липсват такива смекчаващи обстоятелства или незначителност на вредните
последици, които да водят до съществено занижена степен на обществена опасност.
Напротив, засегната е повече от една правна сфера, тъй като се касае за посегателства
спрямо повече от една лица. Следователно М. е извършил деянието при форма на вината “пряк
умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
По вида и размера на наказанията:
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия Р.С.Ф., ЕГН **********, съдът определи наказанието
при прилагане на чл. 54, ал. 1 от НК, тъй като намери, че в случая не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 от НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия Р.С.Ф.,
обстоятелство, съдът отчете твърде обремененото му съдебно минало, а именно –
осъжданията /27 на брой почти всички от тях за престъпления против
собствеността - кражби/, като извършено при условията на опасен рецидив при
условията и на б. „а” и б. „б” на чл. 29 НК, а като смекчаващи - оказаното
съдействие на органите на предварителното разследване, вън от признаване на
фактите, дало възможност за разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК, изразеното
съжаление за стореното.
За престъплението по чл. 196, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б”, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от ДВЕ
до десет години. Нормата на чл.373, ал.2 от НПК обаче задължава съда да
определи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК в случаите, когато
е направил самопризнание на обстоятелствата по обвинението по реда на чл.371,
т.2 от НПК, които съдът е одобрил с определение. Настоящият случай е именно
такъв, защото и двамата подсъдими признаха фактите, изложени в обстоятелствата
част на обвинителния акт, поради което при определяне размера на наказанието
съдът, на първо място, следва да съобрази налице ли са изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства – аргумент от чл.58а, ал.4 от НК първо
досежно Ф..
Стойността на отнетите вещи не е
висока-223, 20 лева, спрямо установената към процесния момент минимална работна
заплата в страната, като обаче същите не са възстановени на пострадалите лица,
макар и такова желание да е било заявено и от двамата подсъдими, но да не са
имали финансовата възможност да ги възстановят. Подсъдимият Ф., както вече
по-горе бе посочено, е извършил престъплението,
след като е бил вече осъждан многократно на наказание „лишаване от свобода”
ефективно и след като са изтърпявали многократни такива наказания именно за
кражби. Т.е налага се извод, че лицето се характеризира с трайно установени
престъпни навици, а именно да засята правоотношенията, свързани с нормалното
упражняване от страна на гражданите на правото на собственост върху движими
вещи. Това, от една страна, означава установени трайни престъпни навици, а, от
друга – изключително незачитане на правото на собственост и то на повече от
едно лица.
Предвид изложеното самопризнанието на
подсъдимия Ф. следва да се преценява и като способ за постигане на по-леко по
размер наказание, а не само критичност към извършеното от него, каквато същият
заявява пред съда, и изразява съжаление за извършеното. Съдът по изложените
доводи намира, че настоящата престъпна деятелност на Ф. не може да се квалифицира
нито като „изключителни”, нито като „многобройни” смекчаващи обстоятелства и
наказанието „лишаване от свобода” следва да бъде определено по реда на чл.58а,
ал.1 от НК вр. Чл. 54 НК. Тук следва да се отбележи и следното:
По аргумент от чл.58а, ал.1 от НК в
хипотеза по чл.373, ал.2 от НПК самопризнанието не е основание за определяне на
по-ниско по размер наказание, защото при индивидуализацията на последното съдът
се „ръководи от разпоредбите на Общата част на НК” и след това редуцира „така определеното
наказание” с една трета. Обратното означава веднъж на основание самопризнанието
наказанието да бъде определено към средния или минималния размер и втори път,
пак на същото основание, да бъде намалено с 1/3, което не е идеята на
законодателя.
При индивидуализация на отговорността
на този подсъдими съдът съобрази факта,
че същият е с обременено съдебно минало, извън това, което
дава основание за квалифициране на деянието като извършено при условията на
„опасен рецидив”, т.е. обществената опасност на личността е завишена. От друга
страна, следва да се отчете добросъвестното му процесуално поведение, насочено
към установяване на всички релевантни за делото факти, както и обстоятелството,
че е изразил желание да възстанови съставомерните
вреди на пострадалите, но по обективни
причини това не е сторено – липса на финансова възможност. От друга страна
обаче, деянието е извършено т.е. деянията при
условията на продължавано престъпление, поради, което и е налице една
нееднократна, а продължителна престъпна деятелност и при условията на опасен
рецидив. Като съобрази всички тези доводи, съдът намери, че на лицето следва да
бъде определено наказание над минимума, а именно- 3 /три/ години лишаване от
свобода, което да бъде редуцирано с 1/ 3 съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал.
1 от НК и като намали така определеното наказание, то същото става в размер на
2 /две/ години лишаване от свобода, като
така определеното наказание Ф. следва да
изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор основание чл. 57, ал.1, т.2, б.
„б” от ЗИНЗС. Така определеното наказание, съдът намира, че би постигнало
целите както на генералната, така и на индивидуалната превенция спрямо лицето.
Съдът намира,
че що се отнася до другия подсъдим –И.К.М., който също съдът призна за ВИНОВЕН в това, че в периода от 02.02.2016
г. до 05.02.2016 г., в с. Свобода, общ. Камено, обл. Бургаска, при условията на
продължавано престъпление - с общо две деяния, като непълнолетен, но в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, в съучастие -като извършител, с обвиняемия Р.С.Ф., ЕГН **********
- също извършител, отнел чужди движими вещи на обща стойност 223,20 лв. /двеста
двадесет и три лева и двадесет стотинки/ от владението на И.Я.М., ЕГН **********
и Д.М.Д., ЕГН **********, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянията са извършени както следва:
1. На неустановена дата в периода от
02.02.2016 г. до 05.02.2016 г. в с. Свобода, общ. Камено, обл. Бургаска, като
непълнолетен, но в състояние да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, в съучастие - като извършител, с обвиняемия Р.С.Ф.,
ЕГН ********** - също извършител, от товарен автомобил „Митцубиши” с peг.,
отнел чужди движими вещи -20 /двадесет/ литра дизелово гориво на стойност 37
/тридесет и седем/ лева и 20 /двадесет/ стотинки, от владението на И.Я.М., ЕГН **********,
без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои;
2. На неустановена дата в периода от 02.02.2016г. до 05.02.2016г., в с.
Свобода, общ. Камено, обл. Бургаска, като непълнолетен, но в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в
съучастие - като извършител, с обвиняемия Р.С.Ф., ЕГН ********** - също
извършител, от стопанска постройка, отнел чужди движими вещи - 100 /сто/ литра
дизелово гориво на стойност 186 /сто осемдесет и шест/ лева, от владението на Д.М.Д.,
ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои,
поради което и на основание чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК, го
осъди на наказание ПРОБАЦИЯ,
включваща следните пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА с периодичност за
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице 2 /два/ пъти седмично,
на основание чл. 42а, ал.2, т.1
от НК;
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА, на основание чл. 42а, ал.2, т.2
от НК;
- Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 /двеста/ часа годишно за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА, на основание чл. 42а, ал. 3, т.
3 от НК.
При индивидуализацията на неговото наказание, съдът намери, че
следва да съобрази множество обстоятелства- на първо място, че се касае за
лице, което е било непълнолетно и неосъждано към момента на извършване на
деянието, както че в хода на цялото
досъдебно производство е съдействало за разкриване на обективната истина по
делото и е дало пълни обяснения и признания за процесните деяния – механизма на
извършване на същите и участниците в
тях. В хода на съдебното производство лицето, също е изразило съжаление за
извършеното и е декларирало желанието си да възстанови вредите, но обективно не
е сторило това. Сочи и че другият подсъдим е негов биологичен баща, за което
обаче няма данни по делото. Като съобрази тези обстоятелства, съотнесени и към
обществената опасност на деянието – стойността на инкриминираната кражба е в
размер на 223, 20- лв т.е невисока, спрямо минималната, установена към онзи
момент работна заплата в страната, то
съдът намира, че за това лице са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл. 55 от НК, а именно че –„При изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се
окаже несъразмерно тежко, съдът; 2. заменява: б. б) -лишаването от свобода,
когато не е предвиден най-ниският предел - с пробация, а за непълнолетните - с
пробация или обществено порицание. В този смисъл съдът съобрази и разпоредбата
на чл. 58а, ал.4 от НК, съгласно „В- случаите, когато едновременно са налице
условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е
по-благоприятен за дееца”. Съдът намира, че с оглед личността на дееца, няма
данни същият да е с трайно установени престъпни навици, стойността и естеството
на извършената кражба, фактът на непълнолетие към момента на реализиране на
процесното деяние, последстващото съдействащо поведение от страна на лицето
през цялото производство, желанието на възстанови причинените вреди на
пострадалите лица, то са налице предпоставките на чл. 55 НК и наказанието
следва да се определи при приложение именно на посочената разпоредба, която се
явява по-благоприятна за дееца, при многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. По изложените съображения съдът прие, че следва да наложи на
подсъдимия М. наказание пробация в горепосочените размери, като при определяне
на размера на това наказание за отделните пробационни мерки, настоящият съдебен
състав съобрази, че освен превантивно действие, наказанието следва да има и
превъзпитателно такова и репресивно такова, за да предотврати бъдещи престъпни
прояви от страна на лицето и да го възпита в спазване на установения в страната
правов ред. По изложението съображения, съдът определи вида и размера на
наложеното наказание спрямо подсъдимия М., като счете, че същото е съответно на
принципите, залегнали в разпоредбата на чл. 36 НК за индивидуалната и генерална
превенция.
По разноските:
Накрая съдът се произнесе относно направените
в хода на наказателното производство съдебно-деловодни разноски в смисъл –
осъди подсъдимия Р.С.Ф., ЕГН: **********, със снета по
делото самоличност, да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - Бургас
половината от направените на досъдебното производство разноски в размер на
96.60 лева за изготвяне на експертиза, а именно 48.30 /четиридесет и осем лева и тридесет стотинки/ лева, както и 5,00 (пет) лева по сметка на БРС за
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪДИ, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия И.К.М., ЕГН: **********,
със снета по делото самоличност, да заплати в полза на Държавата по сметка на
ОД на МВР - Бургас половината от направените на досъдебното производство
разноски в размер на 96.60 за изготвяне на експертиза, а именно 48.30 /четиридесет и осем лева и тридесет
стотинки/ лева, както и 5,00 (пет)
лева по сметка на БРС за служебно издаване на изпълнителен лист.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
В.О:К.А.