№ 25
гр. Благоевград, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Ир. Ал.
Асп.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно
административно наказателно дело № 20211200600847 по описа за 2021
година
С решение № 28/12.10.2021 год., постановена по н.а.х.д. № 360/2021
год. на Районен съд – Гоце Делчев, обвиняемата А. М. М. е призната за
виновна в това, че на 13.02.2021 год. в село Г, обл. Благоевградска, самоволно
е заела недвижим имот – еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от
157,78 кв.м., построена в УПИ – парцел VI, имот с пл. №48 в кв.9 по плана на
с. Г, с площ за имота от 776 кв.м., при съседи – К.К.К, улица, Г.М. и
наследници на Х.Т, от чието владение е отстранена по надлежен ред – на
12.02.2021 год. в 12.00 часа е извършено предаване на владението на
горепосочения недвижим имот на Х.М – взискател по изп.д. №507/2020 год.
по описа на ЧСИ Ш.Д. и длъжник А. М. М., образувано по постъпила от
взискателя молба с №19842/19.11.2020 год. въз основа на изпълнителен лист
№7828/21.09.2020 год., издаден по гр.д. №724/2018 год. по описа на ГДРС,
поради което и на основание чл.323, ал.2 във вр. с чл.78а от НК е освободена
от наказателна отговорност като и е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Обвиняемата е осъдена да заплати и
1
държавна такса от 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу посоченото решение на първостепенния съд е депозирана
въззивна жалба от защитника на обвиняемата М., с която се оспорва неговата
законосъобразност. Адвокатът не оспорва приетата за установена фактическа
обстановка, призната напълно и от самата М., но оспорва правните изводи за
виновно поведение от нейна страна и осъществен престъпен състав.
Аргументите са в посока на тежкото семейно и социално положение на
обвиняемата, която е изведена от жилището си в един от студените зимни дни
и без възможност да се подслони другаде, което я е мотивирало да се нанесе
повторно в къщата. Това и решение е свързано и с обстоятелството, че в тази
къща е живяла заедно с дъщеря си и петгодишно внуче, които също нямало
къде да живеят. Отделно от това се води и граждански спор пред ГДРС за
собствеността и владението на същия жилищен имот. В съвкупност
изброените обстоятелства обосновават приложението на чл.9, ал.2 от НК, в
който смисъл се иска отмяна на атакуваното решение и оправдаването на
обвиняемата.
Защитникът и М. не се явяват пред въззивната инстанция, редовно
призовани за датата и часа на съдебното заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява
становище за правилност и законосъобразност на атакуваното решение. При
правилно изяснена фактическа обстановка, подкрепена от събраните
доказателства, съдът е направил обоснован извод за съставомерност в
действията на М.. Не са събрани никакви доказателства в подкрепа на
изложеното в жалбата за наличието на предпоставките по чл.9, ал.2 от НК
или пък на чл.13 от НК – крайна необходимост. По никакъв начин не е
установено, че обвиняемата е действала по описания начин, принудена от
обстоятелствата и без друга алтернатива. Напротив, действията и са
мотивирани от правния спор с бившия и съпруг, поради което са извършени и
самоуправните действия. По тези причини се пледира за потвърждаване на на
решението на ГДРС.
Окръжният съд, след като извърши проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
2
На първо място следва да се отбележи, че изложението на установените
в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция факти не се
оспорва от обвиняемата и нейния защитник. Яснотата и еднопосочността на
събраната доказателствена съвкупност е позволила на ГДРС да приеме, че
действията на обвиняемата М. са безспорно установени и запълват състава на
вмененото и престъпно деяние. Позоваването на събраните писмени
доказателства и имената на разпитаните свидетели не запълва
професионалния стандарт за необходимостта от анализ и определянето на
достоверността им, но липсата на каквито и да било противоречия в
показанията на свидетелите и събраните писмени доказателства не води до
заключението за липса на мотиви към решението с произтичащите от това
правни последици.
С тези уточнения въззивната инстанция приема, че на инкриминираните
дата и място М. самоволно е заела процесния недвижим имот, от чието
владение е отстранена по надлежния ред. В собствения на обвиняемата
парцел в с. Г тя и бившият и съпруг Хамид Д построили към 2013 година
къща, която ползвали като семейно жилище. Последното представлявало
съпружеска имуществена общност по смисъла на СК. През 2019 год.,
решение на ГДРС гр.д. №724/2018 год., бракът между Д и М. е прекратен.
Със същото решение семейното жилище - процесната еднофамилна жилищна
сграда – е предоставено на Д за ползване. Цитираното решение е потвърдено с
влязло в сила решение на БлОС по в.гр.д. №486/2019 год. С разпореждане
№7828/21.09.2020 год. по гр.д. 724/2018 год. в полза на Д е издаден
изпълнителен лист, който сезирал ЧСИ Ш.Д.. В изпълнение на служебните си
задължения ЧСИ организирал и на 17.12.2020 год. на М. е връчена покана за
доброволно изпълнение, в която и е указано, че ако не изпълни съдебното
решение доброволно, на 26.01.2021 год. ще се извърши въвод във владение.
На посочената дата на място е съставен протокол за предаване на владението
и в него е отразено, че ако обвиняемата не освободи имота, на 12.02.2021 год.
ще се извърши нов въвод във владение. В опитите си да предвари
предстоящия въвод на 10.02.2021 год. М. прехвърлила процесния УПИ ведно
с идеална част от построената в него жилищна сграда на своя роднина А Х
срещу задължение за гледане и издръжка. На посочената дата – 12.02.2021
год. ЧСИ Ш.Д. установил на място, че обвиняемата продължава да ползва
къщата. Самата тя в този момент отсъствала, но в къщата се намирали
3
дъщеря й и нейния съпруг, с които поддържала връзка по телефона. Появил се
и свидетелят Х, който представил на съдия-изпълнителя нотариалния акт, с
който му е прехвърлен парцела и част от къщата. Претенцията му е
отхвърлена, тъй като не могъл да установи, че се е намирал във владение на
имота към момента на въвода. В крайна сметка вещите на М. се изнесли от
къщата и оставили на двора, а св. Д подменил патроните на двете входни
врати на къщата и ги заключил. На 13.02.2021 год. обвиняемата разбила една
от вратите и отново се нанесла в къщата.
Изложената фактическа обстановка, която не се отличава от
възприетото и от първата съдебна инстанция, намира доказателствена
подкрепа в събраните писмени и гласни доказателства. Първите от тях
установяват прекратяването на брака между Д и М. и предоставянето на Д за
ползване на семейното жилище. Протоколите от действията на ЧСИ Д
установяват надлежния ред, по който М. е отстранена от имота. А
показанията на свидетелите, освен факта на извършените действия относно
въвода във владение, установяват и самоволните действия на обвиняемата по
заемането на недвижимия имот. Липсват противоречия и несъответствия
между заявеното от свидетелите Ди, Х, К и Ш.Д.. Заявеното от всеки от тях се
напластява към възприятията и на останалите свидетели и съотвества на
представените по делото писмени доказателства. Очевидната еднопосочност
на доказателствената съвкупност вероятно е и причината обвиняемата в нито
един момент да не оспори верността на възприетата фактическа обстановка.
На практика единственият спорен момент е относно приложението на
чл.9, ал.2 от НК, каквато правна възможност категорично е отхвърлена от
ГДРС. Основните аргументи на съда са, че липсват доказателства, които да
установяват такова злощастно за дееца стечение на обстоятелствата, които да
са довели до извършване на самоуправните действия. Единствено и само
наличието на спор за собствеността върху процесното жилище между
бившите съпрузи, е довело до неправомерните действия от страна на М..
Същата е наясно с постановеното съдебно решение и задължението да
освободи семейното жилище, от което в крайна сметка е изведена
принудително. В този смисъл последващите и действия по заемането му
осъществяват състава на престъпление по чл.323, ал.2 от НК.
Освен изтъкнатото от първата съдебна инстанция може да се посочи, че
4
действията на М. не разкриват някаква безизходна за нея ситуация, а
обмислено и последователно поведение, насочено към реален отказ да
изпълни постановено по надлежния ред съдебно решение. Иначе не могат да
бъдат определени действията и неколкократно да откаже да напусне имота и
най-вече прехвърлянето му на името на близък роднина дни преди
насрочения въвод, само за да се попречи на осъществяването му.
Аргументите в жалбата за тежко социално положение и невъзможност да
пребивава на друг адрес не са доказателствено подкрепени. А
обстоятелството, че въвода е извършен през зимата, не променя
законосъобразността в действията на ЧСИ. Следва да се посочи, че в едно
пазарно общество, каквото е и българското, винаги съществува възможност за
настаняване в друг жилищен имот, а при наличието на съответните социални
предпоставки може да се иска помощ и от държавата /общината/. Затова и
при тези данни не може да се приеме, че извършеното от М. е с незначителна
обществена опасност или поради малозначителността си въобще не е
обществено опасно. Самоуправното заемане на недвижим имот, от който
лицето е отстранено преди това по надлежен ред, при конкретните данни,
разкрива ниво на обществена опасност на деяние и деец, напълно относими
към изискванията на приложимата правна норма по чл.323, ал.2 от НК.
Липсват основания както за приложението на чл.9, ал.2 от НК, така и на
чл.13, ал.1 от НК. Крайната необходимост изисква действията да са
извършени за избягване на конкретна опасност като единствено възможен
вариант, който по изложените по-горе съображения не може да се приеме в
настоящият казус.
С направените уточнения БлОС също намира, че от обективна и
субективна страна поведението на А. М. М. запълва състава на вмененото и
престъпление по чл.323, ал.2 от НК. Обвиняемата правилно е призната за
виновна в това, че на 13.02.2021 год. в село Г, обл. Благоевградска, самоволно
е заела недвижим имот – еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от
157,78 кв.м., построена в УПИ – парцел VI, имот с пл. №48 в кв.9 по плана на
с. Г, с площ за имота от 776 кв.м., при съседи – К.К.К, улица, Г.М. и
наследници на Х.Т, от чието владение е отстранена по надлежен ред – на
12.02.2021 год. в 12.00 часа е извършено предаване на владението на
горепосочения недвижим имот на Х.М – взискател по изп.д. №507/2020 год.
по описа на ЧСИ Ш.Д. и длъжник А. М. М., образувано по постъпила от
5
взискателя молба с №19842/19.11.2020 год. въз основа на изпълнителен лист
№7828/21.09.2020 год., издаден по гр.д. №724/2018 год. по описа на ГДРС. От
обективна страна са налице всички изискуеми от приложимата правна норма
елементи – М. е отстранена по надлежен ред от процесния имот, чието
владение след това неправомерно е възстановила. От субективна страна
деянието е извършено от обвиняемата с пряк умисъл – тя е съзнавала
обществено опасните последици на извършеното и е целяла тяхното
настъпване, което следва от демонстрираното от нейна страна поведение.
В конкретният казус липсват допуснати от страна на проверяваната
инстанция нарушения, които да налагат изменяване на решението и по
отношение на наложената санкция. Законосъобразни са направените изводи
за наличието на предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на
обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Касае се за императивно законодателно решение като преценката
на съда е само относно липсата или наличието на изброените в цитираната
норма основания. А тяхното наличие в конкретния случай е безспорно, както
е отразено и в мотивите към проверявания съдебен акт. Относно конкретния
размер на наложената „глоба”, определена в рамките на минимума по чл.78а
от НК, не са налице основания за нейното увеличаване, тъй като липсва
протест в този смисъл от прокуратурата.
На база изложеното по-горе и на основание чл.338 от НПК БлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 28/12.10.2021 год., постановена по н.а.х.д. №
360/2021 год. на Районен съд – Гоце Делчев.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7