Решение по дело №795/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 848
Дата: 14 ноември 2022 г.
Съдия: Мария Иванова Колева
Дело: 20227150700795
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 848 / 14.11.2022г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, -ти състав, в открито заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА

 

при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 795 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на К.Е.Л.,***, подадена чрез адвокат В.П., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1006-000310/01.08.2022 г. на началник група към ОДМВР-Пазарджик, сектор „Пътна полиция“. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, липса на компетентност, противоречие с материалноправни разпоредби, неспазване на установената форма и в несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146 АПК, по които се претендира отмяната на акта, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – началник група към ОДМВР-Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, в представен писмен отговор чрез процесуален представител юрисконсулт К.П., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:

С оспорената Заповед № 22-1006-000310/01.08.2022 г. на началник група към ОДМВР-Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, на посочено правно основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване регистрацията на ППС лек автомобил Фолксваген Голф, с рег.№ РА7822КК за срок от 6 (шест) месеца и са отнети два броя регистрационни табели и СРМПС № *********, за това че на 29.07.2022 г. в 14.00 ч. в гр. Пазарджик на ул. „Свети Иван Рилски“, като собственик на лекия автомобил е допуснал управлението му от неправоспособен водач – Е.К.Л. – лишен от право да управлява до 16.11.2022 г. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена въз основа на съставен на Е. Л. акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 726976/29.07.2022 г. за нарушение на чл. 6, т. 1, предл. 3 и чл. 150а ЗДвП.

По делото са представени и приети като доказателства АУАН серия GА, № 726976/29.07.2022 г., данни за собствеността и прекратяване на регистрацията на МПС с рег.№ РА7822КК и справка за нарушител/водач на Е.К.Л..

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на оспорващият са събрани гласни доказателства. В показанията си, разпитаният по делото свидетел Е.К.Л. – син на жалбоподателя посочва, че докато баща му си е почивал, той е решил да премести автомобила и да го паркира по-близо до дома им, като е взел ключа без знанието на баща си.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, въпреки твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя. Съгласно цитираната разпоредба принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е определели службите, които да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата, а именно областните дирекции на МВР в рамките на обслужваната територия. От своя страна със Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. директорът на ОДМВР-Пазарджик е оправомощил началника на група към ОДМВР-Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ да издава заповеди за прилагане на ПАМ, което е в съответствие с изискванията на чл. 172, ал. 1 ЗДвП - ръководителят на службата за контрол или оправомощено от него длъжностно лице.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в законоустановената писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП.

Съгласно разпоредбата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се прилага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година.

Съдът намира, че в случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице, изпълнено е изискването моторното превозно средство да е управлявано от лице, чието свидетелството за управление е временно отнето. Субективното отношение на собственика на превозното средство не е елемент от фактическия състав. Видно от представената по делото справка за нарушител/водач с влязло в сила Наказателно постановление № 20-4332-020864/01.12.2020 г. на Е.К.Л. е отнето свидетелството за управление на МПС за срок от 24 месеца до 16.11.2022 г., т.е. налице е хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, а именно лишен е от правото да управлява МПС. При извършена проверка на 29.07.2022 г. на водача на лек автомобил Фолксваген Голф – Е. Л. е съставен АУАН серия GА, № 726976/29.07.2022 г. за нарушение на чл. 6, т. 1, предл. 3 и чл. 150а ЗДвП, като твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е издадено наказателно постановление е ирелевантно за прилагане на ПАМ доколкото законът изисква самото нарушение (управление на МПС от водач с отнето СУМПС) да е констатирано с АУАН, което в случая е направено – такъв е издаден на Е.К.Л.. Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за това, в каквато посока са показанията на свидетеля. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следователно възприетата от административния орган фактическа обстановка съответства на посоченото правно основание за прилагане на ПАМ.

Неоснователно е твърдението, изложено от процесуалния представител на жалбоподателя, че липсват мотиви относно размера на приложената ПАМ. За органа, прилагащ принудителната административна мярка, е налице правна възможност, след като извърши преценка на всички обстоятелства, да определи срока на действие на мярката – от шест месеца до една година, като в случая административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока, която съдът не е компетентен да контролира. Такъв контрол може да бъде извършен само по отношение на законосъобразното проявление на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице предвид определената с оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона. От друга страна липсата на мотиви относно срока на приложената ПАМ не може да се приеме за съществено процесуално нарушение в настоящия случай, доколкото е приложен най-ниският срок – 6 месеца и в случая мотивите се извличат от констативната част на оспорения акт и от естеството на извършеното нарушение, което само по себе си е достатъчно тежко, предвид управлението на МПС от неправоспособен водач, принципно обуславящо висока степен на обществена опасност. Ето защо съдът намира, че не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК, представляващ основание за отмяна на процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка като незаконосъобразна, както и че не е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК.

Предвид изложеното, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на защита.

С оглед изхода от спора разноски на жалбоподателя не се дължат. Основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на разноски. Поради това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР-Пазарджик сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Е.Л.,***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1006-000310/01.08.2022 г. на началник група към ОДМВР-Пазарджик, сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА К.Е.Л., ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР-Пазарджик, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

                                                        СЪДИЯ: /П/