№ 436
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500196 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.
Образувано е по частна жалба на „РОМАНТИКА ПЛОВДИВ“ ЕООД,
ЕИК: *********, против Определение № 10501 от 07.12.2021 г., постановено
по гр. д. № 2251 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което е оставена без
уважение подадената от жалбоподателя молба с вх. № 71354/23.11.2021 г. за
изменение на Решение № 2031 от 08.11.2021 г., поставено по същото дело, в
частта му за разноските.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на
обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че с така постановено
определение първоинстанционният съд реално му е наложил санкция за това,
че е упражнил правото си да подаде възражение по чл. 423 ГПК, с което да
установи, че е било нарушено правото му да участва съдебно производство,
образувано против него, и е бил лишен от правото да подаде възражение по
чл. 414а ГПК. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалвания
съдебен акт и постановяване на друг, с който да бъде изменено постановеното
решение в частта му за разноските, като се остави без уважение искането на
насрещната страна за присъждане на такива, а в условията на евентуалност –
да се намали размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение до 50
лв.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от
насрещната страна „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, в
който жалбата се оспорва като неоснователна и се отправя молба за
оставянето без уважение. Претендира се присъждането на юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство в размер на 100 лв.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
1
жалбоподателката доводи и се запозна с представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба
на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД против „РОМАНТИКА
ПЛОВДИВ“ ЕООД, с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК иск за
признаване за установена дължимостта на суми по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5745/2020 г. по
описа на РС – Пловдив, образувано по заявление от дата 28.05.2020 г. С
постановеното по делото решение съдът е отхвърлил предявения иск по
съображения, че дължимите суми са били изцяло платени от ответника в хода
на процеса. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е присъдил в полза на
ищцовото дружество сторените от него разноски в производството – 75 лв. за
държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като е приел, че
такива му се следват, тъй като искът му е доказан по основание и размер, но е
отхвърлен поради плащане по време на висящия процес. Изложил е
съображения, че със забавеното си плащане ответникът е дал повод за
образуване на заповедното производство, а подаването от него на възражение
по чл. 423 ГПК на практика е станало причина за образуване на исковото
производство. С молба с вх. № 71354/23.11.2021 г. ответникът е поискал
изменение на решението в частта за разноските и оставяне без уважение
искането на ищеца за присъждане на разноски, а евентуално намаляване на
размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение. За да постанови
обжалваното определение, с което е оставил без уважение така подадената
молба, съдът е приел за неоснователни доводите на ответника, че същият с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Приел е още, че
размерът на присъденото в полза на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение е в съответствие със законодателната уредба в чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Правилно районният съд е изследвал въпроса дали длъжникът е дал
повод за предявяване на вземането и правилно е приел, че след като
плащането е извършено след подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, то с поведението си длъжникът е станал причина за
образуване на заповедното производство. По делото се установява, че
ищцовото дружество е предявило иск за установяване на вземането по
издадената в негова полза заповед за изпълнение в изпълнение на съдебни
указания, дадени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, след приемане от въззивния
съд на възражение по чл. 423 ГПК, подадено от „РОМАНТИКА ПЛОВДИВ“
ЕООД против заповедта. Правото да подаде възражение пред въззивния съд е
2
предоставено на длъжника, който поради определени обстоятелства,
изчерпателно изброени в чл. 423, ал. 1 ГПК, е бил лишен от възможността да
оспори вземането. В случая ответникът – длъжник в заповедното
производство, се е позовал на обстоятелство по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, като е
изложил доводи за нередовност на връчването на заповедта за изпълнение.
Въззивният съд е приел за основателно възражението, поради което на
основание чл. 423, ал. 4 ГПК е върнал делото на заповедния съд за даване на
указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК. За отбелязване, че в случая от
материалите по делото се установява, че към момента на подаване на
възражението от страна на ответника чрез плащане е било погасено както
вземането по заповедта, така и вземането за разноските, присъдени със
заповедта. Съдът намира, че извършените погашения е следвало да бъдат
съобразени от ответника при преценката му за наличието на правен интерес
от подаването на възражение по реда на чл. 423 ГПК предвид предвидените в
закона последици от приемане на същото. Предоставянето на възможност за
подаване на възражение по чл. 414а ГПК не е сред тези последици. Правилни
в тази връзка изложените от първоинстанционния съд съображения, че
евентуалното наличие на законова празнота не може да освободи ответника
от разноски, доколкото същият е следвало да бъде наясно с последиците от
уважаването на възражението. Освен това, от съдържанието на подаденото
възражение е видно, че отправеното с него искане до съда е било именно за
връщане на делото на заповедния съд за изпращане на указание до заявителя
по реда на чл. 415 ГПК. По изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че с поведението си ответникът на практика е станал причина
за образуване на исковото производство и следва да отговаря за сторените от
насрещната страна по него разноски.
Неоснователно е поддържаното в жалбата искане за намаляване размера
на присъденото в полза на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение до 50 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК размерът на присъденото
възнаграждение се определя от съда, като неговият размер не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Посочената разпоредба от своя страна
препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от цитираната наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. От горното следва, че
определеното от съда юрисконсултско възнаграждение е в минимален размер
и не следва да бъде намалявано.
Изложеното налага извода за неоснователност на подадената частна
жалба, която следва да се остави без уважение, а обжалваното определение
като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Без уважение следва да се остави направеното в отговора на частната
жалба искане за присъждане на разноски в настоящото производство.
Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което
3
в него не се носи отговорност за разноски. В този смисъл е практиката на
ВКС, обективирана в Определение № 74 от 25.04.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 1103/2018 г., II г. о., ГК, Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. №
1847/2016 г., ВКС, II г. о., Определение № 66/02.02.2017 г. по ч. гр. д. №
5503/2016 г., ВКС, IV г. о. и други.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10501 от 07.12.2021 г., постановено
по гр. д. № 2251 по описа на РС – Пловдив за 2021 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4