Пловдивска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу К.К.Б., ЕГН ********** за това, че на 03.08.2018г. в гр.
Пловдив, в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, чрез използване на
неустановено техническо средство, е отнел чужда движима вещ- 1бр. външно тяло
на охладителна камера “Karyer”, модел “EG- A02- 02”, на стойност 850 лв., от владението на фирма
„Инвест БГ” ЕООД, без съгласие на ръководството на дружеството, с намерение
противозаконно да я присвои- престъпление по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 2
вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК.
В хода на съдебните прения представителят на РП-
Пловдив поддържа в цялост повдигнатото по
отношение на подсъдимия обвинение. Изтъква, че са налице в своето единство
всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на престъпния
състав по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 2, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК. Изтъква, че обвинението е
доказано по един категоричен и несъмнен начин от всички извършени в хода на
разследването действия по събиране и проверка на доказателствени материали. Предлага
се на подсъдимия да бъде наложено наказание ориентирано към минимума, разписан
за престъплението, за което е ангажирана отговорността му, а именно- три години
лишаване от свобода. Предлага се, така наложеното наказание три години лишаване от свобода, да
бъде редуцирано с една трета, съобразно разпоредбата на чл. 58а НК.
Представителят на държавното обвинение изтъква, че така предложеното наказание
би изпълнило в цялост целите, разписани в НК. Предлага се, така наложеното
наказание, на основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. „б” ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален „строг режим”. Вещественото доказателство- 1бр. “CD” съдържащо запис от охранителна камера на фирма
„Инвест- БГ”, намиращ се на л. 11 от досъдебното производство, да остане
приложен по делото. Предлага се, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият
да бъде осъден да заплати сторените в рамките на досъдебното производство
разноски в размер от 35, 19 лв.
Защитникът на подсъдимия се солидаризира с казаното от прокурора
досежно размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия.
Защитникът акцентира върху обстоятелството, че подсъдимият е осъзнал грешката и
вината си и в хода на наказателното производство е демонстрирал перфектно
процесуално поведение. Моли се, на подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години, след прилагане на редукцията,
разписана в чл. 58а НК. Предлага, вещественото доказателство- 1бр. “CD” съдържащо запис от охранителна камера на фирма
„Инвест- БГ”, намиращ се на л. 11 от досъдебното производство, да остане
приложен по делото. Предлага се, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият
да бъде осъден да заплати сторените в рамките на досъдебното производство
разноски в размер от 35, 19 лв.
В правото си на лична защита, подсъдимият
поддържа казаното от своя защитник.
В правото си на последна дума моли да му бъде
наложено по- леко наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на
страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К.К.Б. е роден на *** ***, ****,
български гражданин, с начално образование, неработещ, неженен, осъждан, ЕГН **********.
С присъда № 275/29.08.2014
г., постановена по НОХД № 3309/2014 г. по описа на Пловдивски
районен съд, 16 н. с., потвърдена с от Пловдивски окръжен съд с решение №
327/15.12.2014 г. по ВНОХД № 1585/2014 г, в сила от 15.12.2014 г., подс. К.Б. бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр.
с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и осем месеца,
което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при
първоначален „строг“ режим. Наказанието било изтърпяно на
05.04.2018 г.
Търговско дружество „Инвест-БГ“
ЕООД, ЕИК *********, е със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул.
„Съединение“ № 24. Управител на дружеството е С.С.Х.. Предмет на дейност на
дружеството е производство на торти и за харни изделия и търговия с тях. С.Х., в
качеството си на управител на дружеството, упълномощил св. А.М.К.да го
представлява пред всички институции на територията на Р. България. Във връзка с
осъществяваната от дружеството дейност, същото разполагало с производствен цех
в гр. Пловдив, намиращ се на ул. „Прохлада“ № 1. В производствения цех имало
монтирана охладителна камера с изнесено външно тяло - „Karyer“, модел
„EG-A02-02“.
Подсъдимият К.Б., известен с
псевдонима „Кенди“, бил наркотично зависим. Същият употребявал наркотични вещества,
за закупуването на които си набавял парични средства чрез извършване на
престъпления, най- често срещу собствеността на различни граждани или
организации. Подс. Б. предавал и различни вещи по пунктовете за изкупуване на
метали или в заложни къщи, за да си набави парични средства за препитание и
наркотици.
На дата 03.08.2018 г., подс. Б. *** и се
разхождал в района на цеха, находящ се на ул. „Прохлада“ № 1 в гр. Пловдив.
Подсъдимият забелязал, че на външната стена на цеха за торти, стопанисван от
дружество „Инвест – БГ“ ЕООД, било монтирано външно тяло на охладителна
система, което било разположено малко над прилежащия терен. Подсъдимият Б. носел
със себе си неустановен в хода на наказателното производството предмет –
техническо средство. С помощта на неустановеното по делото техническо средство,
подсъдимият успял да демонтира външното тяло от стената. След като демонтирал
външното тяло, подсъдимият го взел и се отправил в неизвестна посока, за да го
предаде срещу парична сума, с която да си закупи наркотични вещества и вещи за
лична употреба.
На 16.08.2018 г. свидетелят А.К. установил,
че едно от външните тела на охладителната система липсвало. Същият прегледал
записите от охранителната камера, която била насочена към липсващото външно
тяло и установил, че същото било противозаконно отнето на 03.08.2018 г. Във
връзка с проведени ОИМ по установяване на извършителя на деянието, свидетелят Д.Б.–
****** към 06 РУП Пловдив, прегледал предоставения от „Инвест-БГ“ ЕООД
видеозапис и разпознал подсъдимия К.Б. като лицето, което демонтирало външното
тяло на охладителната система. Подс. Б. бил познат на органите на МВР като
активен криминален контингент по линия на кражби и грабежи. В хода на
досъдебното производство бил извършен оглед на веществено доказателство –диск с
видеозапис от охранителна камера, който оглед бил обективиран в Протокол от
10.09.2018г. /л. 12 - 13/. От заключението на изготвената по делото стоково - оценъчна
експертиза се изяснило, че към 03.08.2018 г. стойността на външното тяло на
охладителна камера „Karyer“, модел „EG-A02-02“ възлиза на 850 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Гореизложената фактическа обстановка се установява от
признанията на подсъдимия, заявени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от
събраните на досъдебна фаза от процеса и надлежно приобщени по делото доказателствени
материали, а именно: Протокол за доброволно предаване /л. 7/, Протокол за оглед
на веществени доказателства / л. 12- 13/, Протокол за доброволно предаване,
ведно с приложение към него / л. 18- 19/, Протоколи за разпит на свидетелите Котетеров
/л. 5/, Стоилова/ л. 9/, Босев /л. 10/, Тумбев /л.40/, Заключение по назначена стоково-
оценъчна експертиза / л. 15/, Фактура № 153 от 01.11.2012г. с получател
„Инвест- БГ” ЕООД / л. 19/.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Допълнително, отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти са
изцяло признати от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Съдът е разяснил на
подсъдимия последиците от неговото изрично изявление, че признава фактите
такива, каквито са отразени в обвинителния акт и е обявил, че на основание чл.
372, ал. 4 НПК ще се ползва от признанията на подсъдимия досежно фактите. Предвид
изложеното дотук и по аргумент на противното от чл. 305, ал.3 НПК, то не се
налага по- детайлното им обсъждане.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С
оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че са налице в своето
единство всички съставомерни елементи от обективна и субективна страна на
престъпния състав по чл. 196, ал.
1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а” НК.
С
категоричност се изяснява, че подсъдимият е отнел подробно описаната по- горе
движима вещ от владението на нейния собственик („Инвест- БГ” ЕООД), без да е
налице изразено съгласие на ръководството на дружеството, като същевременно
деецът е имал ясното намерение противозаконно да я присвои. Деецът е прекъснал
упражняваната от собственика фактическа власт върху инкриминираната вещ, като е
установил своя собствена, трайна фактическа власт, с което и престъплението е
довършено. Следва да се посочи, че тази
промяна във фактическа власт върху вещите е осъществена без съгласието на
титуляря на собствеността. Отнемането
на вещта е и противозаконно, доколкото за дееца е липсвало годно правно
основание, което би оправдало разместването на фактическата власт върху същата.
Допълнително, с категоричност се установи и че подсъдимият е присвоил отнетата вещ.
Самото присвояване, може да бъде реализирано чрез правни или фактически
действия. В случая се изясни, че отнетата вещ е присвоена чрез правно-
разпоредителни действия. Непосредствено след като е отнел инкириминираната вещ,
деецът я е продал на трето лице, като получените средства е изразходвал за
лични цели. С факта на продажбата, подсъдимият с категоричност е обективирал вече
формираната си воля да присвои инкриминираната движима вещ.
Налице е и квалифициращият от обективна страна
признак по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро от НК- вещта е отнета чрез използването
на техническо средство, естеството на което, е останало неизвестно в хода на
досъдебното и съдебното производство. Заключение за наличието на посочения
квалифициращ признак обаче, се извежда, както от изричното признание на
подсъдимия, че техническо средство е използвано, така и от обстоятелството, че
отнетото външно тяло на охладителна камера е било трайно и неподвижно
прикрепено към стена. Не съществувала възможност същото да бъде отделено от стената,
към която е прикрепено, без за целта да се ползва техническо средство. Предвид
това, именно посредством използването на неустановеното техническо средство,
подсъдимият е успял да демонтира инкриминиранта вещ и да я отнесе със себе си.
С категоричност се установява и че процесното
деяние е извършено при условията на опасен редицив в хипотезата на чл. 29, ал.
1, б. „а” НК. Подсъдимият го е извършил след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, а именно: с присъда № 275/
29.08.0214г., постановена по НОХД № 3309/ 2014г., по описа на РС- Пловдив, 16-
ти н. с-в., потвърдена с решение № 327/ 15.12.2014г., постановено по ВНОХД №
1585/ 2014г., по описа на ОС- Пловдив, с което подс. Б. е признат за виновен в
извършването на престъпление по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК
и му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и
осем месеца, като е постановено то да бъде изтърпяно при първоначален „строг
режим”. Следва да се посочи и че не е налице условието, разписано в чл. 30 НК,
а именно- от изтърпяването на наказанието по горецитираната присъда до датата
на извършване на процесното деяние, не са изтекли пет години.
От
субективна страна: процесното
деяние е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е съзнавал обществено- опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и пряко ги е желаел. Налице е и другият съставомерен признак от
субективна страна- намерението вещта след отнемането да се присвои, тоест да се
третира като своя собствена. Както бе посочено и по- горе, деецът е отнел вещта,
като е имал ясното намерение да се разпореди правно с нея, като придобитите от
разпоредителната сделка средства, да използва за задоволяване на собствени
потребности. Това обективирано от дееца поведение, ясно свидетелства за
неговото субективно отношение към инкриминираната вещ.
По вида
и размера на наказанието за извършеното деяние по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл.
195, ал. 1, т. 4 пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК:
За престъпление по смисъла на чл.
196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а” НК се предвижда наказание лишаване от три по петнадесет години.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
тежкото социално, материално и битово положение на подсъдимия. Отчете се и обстоятелството, че
подсъдимият е наркозависим, като тази подчертана зависимост към наркотичните
вещества е белязала голяма част от живота му. Съдът взе предвид и
обстоятелствата, че деецът е в млада възраст, разкайва се за извършеното и
проявява готовност да промени негативната си линия на поведение.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчита предходната
съдимост на подсъдимия, утвърждаваща дееца като личност със завишена степен на
обществена опасност.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че наказанието
следва да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Поради това, то адекватното наказание, което следва да се
определи и наложи на подсъдимия е „лишаване от свобода“ за срок от три години.
Предвид заявеното на основание чл. 371, т. 2 НПК изрично признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, то на основание чл. 58а,
ал. 1 НК следва така определеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“
за срок от три години, да бъде редуцирано с една трета- тоест, след редукцията
се налага наказание две години лишаване от свобода. Съдът счита, че така
определеното наказание в пълнота ще изпълни разписаните в чл. 36 НК цели и ще
бъде постигнат преследваният с наказателния закон поправилно- превъзпитаващ и
предупредително- възпиращ ефект на наложената репресивна мярка.
На основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” ЗИНЗС, така наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от свобода за срок от две години следва да се изтърпи при първоначален
„строг“ режим.
Вещественото
доказателство- 1бр. “CD” съдържащо запис от охранителна камера на фирма
„Инвест- БГ”, намиращ се на л. 11 от досъдебното производство, следва да остане
приложен по делото.
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ОД на МВР- гр. Пловдив сумата от 35, 19 /тридесет и пет лева и деветнадесет
стотинки / лв., представляваща разноски, сторени в рамките на досъдебното
производство.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
Т.К.