Присъда по дело №202/2018 на Окръжен съд - Шумен

П Р И С Ъ Д А

 

 

 

       №  27                                            13.11.2018г.                                      гр.Шумен

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският окръжен съд                                                                      наказателна колегия

На тринадесети ноември                                                две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание  в следния състав:

    Председател:  Румяна  Райкова

                                                            Съдебни заседатели: 1. Р.Л.

                                                                                                  2. И.О.

Секретар Геновева Стоева

Прокурор Делян Димитров

Като разгледа докладваното от окръжния съдия Румяна Райкова

Наказателно дело от общ характер № 202 по описа за 2018 г.

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.А.Т. с ЕГН **********, роден на ***г***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, с висше образование, безработен, женен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че в периода 22.05.2007г – 14.01.2016г., в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – „Частен съдебен изпълнител” с рег. 877, Район на действие ШОС присвоил чужди пари, общо в размер на 243 073,97 лева, както следва:

* по изп.дело №20078770400040 присвоил 13 701лв. собственост на ЗК „Бъдеще” с. Иваново общ. Върбица обл. Шумен ул.”Коста Шапков”№23 /заличен/, от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 през периода от 22.05.2007г до 14.01.2016г.

* по изп.дело № 20088770400039 присвоил 34 854, 62 лв. собственост на „Мак – Транс 2000“ ООД - гр. Шумен /в ликвидация/с ЕИК *********, от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973, както следва:

- на 13.05.2010г – 12900лева;

- на 20.05.2010г – 3674 лева;

- на 31.05.2010г – 8200 лева;

- на 17.06.2010г – 3000 лева;

- на 30.06.2010г – 7080,62 лева.

*  по изп.дело №20098770400019 присвоил 19288,61 лв. собственост на „Берис” ООД с. Суха река общ. В. Преслав обл. Шумен, с ЕИК *********, от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 на 05.03.2010г – 19288,61лева;

* по изп.дело №20098770400169 присвоил 3000,00 лева собственост на К.Р.Ш. ЕГН – ********** /починал/, от служебната си каса през периода от 04.09.2009г до 14.01.2016г.

*  по изп.дело №20098770400011/изп.дело №20078770400009 присвоил 4490,00 лева собственост на Р.Д.Р. ЕГН - ********** от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД  с № BG23UNCR76301078314973 на 14.01.2010г.

* по изп.дело №20108770400668 присвоил 1713,74 лева собственост на „Осмар” ООД с. Осмар общ. В. Преслав, /заличено/ с ЕИК 12701877,  от служебната си каса през периода от 15.11.2011г до 14.01.2016г;

* по изп.дело №20108770400684 присвоил 2475,95 лева собственост на „Осмар агро” ООД - с. Осмар общ. В. Преслав обл.Шумен с ЕИК *********, от служебната си каса през периода от 26.01.2011г до 14.01.2016г;

* по изп.дело № 20118770402658 присвои 89 548, 63 лв. от които 86 548, 63 лв. собственост на ЕТ „Н.Н.” - гр. Велики Преслав обл.Шумен и 3000 лв. собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД гр. София - с ЕИК ********* от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973, както следва:

- на 12.03.2012г – 5000 лева;

- на 12.04.2012г – 10000 лева;

- на 24.04.2012г – 5000 лева;

- на 27.04.2012г – 5000 лева;

- на 03.05.2012г – 5000 лева;

- на 07.05.2012г – 21000 лева;

- на 08.05.2012г – 5000 лева;

- на 14.05.2012г – 10000 лева;

- на 18.05.2012г – 6000 лева;

- на 22.05.2012г – 5948,63 лева;

от служебната си каса, както следва:

през периода от 05.04.2012г. до 14.01.2016г. - 11 600 лв.

* по изп.дело №20118770402013 присвоил 4689,54 лева собственост на „Осмар” ООД с. Осмар общ. В. Преслав /заличен/ обл.Шумен с ЕИК  *********, от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 на 18.11.2011г.

* по изп.дело № 20128770400055 присвоил 9400 лв. собственост на „Най Ком“ ЕООД с. Памукчии общ. Нови пазар обл.Шумен с ЕИК *********, от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973, както следва:

- на 01.10.2013г – 5000 лева;

- на 04.10.2013г – 4400 лева;

*  по изп.дело № 20128770401193 присвоил 23729, 39 лв. собственост на Ю.В.К. с ЕГН – **********, от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 както следва:

- на 04.10.2013г. – 12400 лева;

- на 14.10.2013г – 5000 лева;

- от 14.11.2013г до 14.01.2016г. – 6329,39 лева.

* по изп.дело № 20138770401056 присвоил 10 000 лв. собственост на Н.А.С. с ЕГН - ********** и Ф. И. С. с ЕГН – **********, от служебната си каса през периода 31.07.2015г – 14.01.2016г.

* по изп.дело № 20148770401296 присвоил 25 795,77 лв. собственост на „Грийн енд ойл“ ЕООД - гр. Генерал Тошево, обл. Добрич с ЕИК *********, от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 през периода от 18.11.2014г до 14.01.2016г.

* по изп.дело №20158770400908 присвоил 386,72 лв. собственост на С.Б.С. с ЕГН - **********  от служебната си каса, през периода от 03.12.2015г до 14.01.2016г.,

връчени в това му качество да ги пази и управлява, като присвоените пари са в големи размери, поради което и на основание чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК  ГО  ОСЪЖДА като му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 /две/ години и 10 /десет/ месеца, като на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение срещу него по чл.203 ал.1 и 2 от НК, както и във връзка с обвинението за присвояване по изп.дело № 20088770400172 на сумата от 31 898, 94 лв. собственост на НАП, по изп.дело №20088770400129 на сумата 13333,33 лева собственост на НАП, по изп.дело № 20108770400301 на сумата 5512,50 лв. собственост на НАП и по изп.дело № 20078770400047 на сумата от 27 291,15 лв. собственост на ЕТ „*** – Р.Р.“ и до пълния размер на присвояването посочен в обвинителния акт.

На основание чл. 202 ал.3 вр. чл. 37, т. 6 и т.7 от НК НАЛАГА на подсъдимия А.А.Т. с ЕГН ********** наказания ЛИШАВАНЕ от право да заема длъжност и право да упражнява професия „съдия изпълнител“ за срок от 3/три/ години.

ПРИЗНАВА подсъдимия А.А.Т. с ЕГН **********, роден на ***г***, български гражданин, с постоянен адрес ***, с висше образование, безработен, женен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че в периода от 02.05.2011г до 30.01.2015г., в гр. Шумен в условията на продължавано престъпление, в качеството си на ЧСИ/ФЛ сам и с посредственото извършителство на И.К.С.и М.С.Д.– счетоводители, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 15886,96 лева, като потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП Варна офис Шумен Годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, както следва:

- за финансовата 2010г – с ГДД с вх.№**********/02.05.2011г., е деклариран данък доход 12850,83, като следващия се данък доход е 15659,44 лева – разлика 2808,61 лева, като ГДД е подадена от А.А.Т.;

- за финансовата 2011г – с ГДД с вх.№2700И0012097/02.05.2012г., е деклариран данък доход 21086,00 лева, като следващия се данък доход е 26518,71 лева – разлика 5432,71 лева, като ГДД е подадена с КЕП на ;

- за финансовата 2012г – с ГДД с вх.№2700И0019433/29.04.2013г., е деклариран данък доход 23603,00 лева, като следващия се данък доход е 27747,65 лева – разлика 4144,64 лева, като ГДД е подадена с КЕП на ;

- за финансовата 2013г – с ГДД с вх.№2700И0028980/30.04.2014г., е деклариран данък доход 23148,00 лева, като следващия се данък доход е 26378,00 лева – разлика 3230,00 лева, като ГДД е подадена от М.С.Д.с електронен подпис;

- за финансовата 2014г – с ГДД с вх.№2700И0033302/30.01.2015г е деклариран данък доход 32064,00 лева, като следващия се данък доход е 32315,00 лева – разлика 251,00лева като ГДД е подадена от М.С.Д.с електронен подпис;

поради което и на основание чл.255 ал.3  от НК във вр. с чл.255 ал.1 т.2, предл. второ от НК, във вр. с чл.26 ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК  ГО  ОСЪЖДА като му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 /две/ години, като на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение срещу него във връзка с чл.255 ал.1 т.5 предл.второ от НК, затова че допускал осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство.

ПРИЗНАВА подсъдимия А.А.Т. с ЕГН **********, роден на ***г***, български гражданин, с постоянен адрес ***, с висше образование, безработен, женен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че, в периода от 28.06.2009г. до 27.12.2010 г. в гр. Шумен действайки в условията на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено лице - „Частен съдебен изпълнител” с рег. № 877, Район на действие ШОС, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 50 744,77 лв., като  не подал в законовия 5-дневен срок от получаване на пълната цена от продажбата в ТД на НАП-Шумен-/по чл.131 ал.1 от ЗДДС/ 3бр. уведомления – декларации-/ по чл.131 ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.83 ал.1 и 2 от ППЗДДС / както следва:

  -  на 28.06.2009г.  по изп.дело № 20088770400129 , ДДС- 13 333,33 лв. 

  -  на 14.12.2009г. по изп.дело  № 20088770400172, ДДС- 31 898, 94 лв.

  -  на 27.12.2010г. по изп.дело № 20108770400301, ДДС 5512,50  лв.

 поради което и на основание чл.255 ал.3 във вр. с чл. 255, ал. 1 т.1 от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК  ГО  ОСЪЖДА като му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 /две/ години.

На основание чл.23 ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание от наложените с настоящата присъда наказания лишаване от свобода, до размера на най-тежкото от тях, а именно – 2 /две/ години и 10 /десет/ месеца.

На основание  чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното общо наказание „лишаване от свобода” на А.А.Т. с ЕГН ********** за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.23 ал.2 и 3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното общо наказание лишаване от свобода, определените с настоящата присъда наказания по чл. 37, т. 6 и т.7 от НК ЛИШАВАНЕ от право да заема длъжност и право да упражнява професия „съдия-изпълнител“ за срок от 3/три/ години, като зачита времето през което е бил отстранен от длъжност по настоящото дело, считано от 28.03.2017г..

ОСЪЖДА подсъдимия А.А.Т. с ЕГН **********, да заплати на „Берис” ООД – с.Суха река, общ.Велики Преслав, с ЕИК *********, представлявано от управителя В.М.И.с ЕГН **********, сумата от 19 288,61 лв. /деветнадесет хиляди двеста осемдесет и осем лева и 61 стотинки/, като уважен граждански иск за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2010г. до окончателното изплащане на присъдената сума.

ОСЪЖДА подсъдимия А.А.Т. с ЕГН **********, да заплати на С.К.Р. с ЕГН **********, в качеството и на наследник на К.Р.Ш., сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, като уважен граждански иск за причинени имуществени вреди в резултат на деянието на подсъдимия, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2016г. до окончателното изплащане на присъдената сума.

ОСЪЖДА подсъдимия А.А.Т. с ЕГН **********, да заплати на А.Ш.Н. с ЕГН **********, в качеството и на наследник на К.Р.Ш., сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, като уважен граждански иск за причинени имуществени вреди в резултат на деянието на подсъдимия, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2016г. до окончателното изплащане на присъдената сума.

ОСЪЖДА подсъдимия А.А.Т. с ЕГН **********, да заплати на Р.Д.Р. с ЕГН **********, сумата от 4 490 лв. /четири хиляди четиристотин и деветдесет лева/, като уважен граждански иск за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2010г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА подсъдимия А.А.Т. с ЕГН **********, да заплати на „Осмарагро“ ООД – с.Осмар, общ.Велики Преслав, с ЕИК *********, представлявано от управителя И.Д.В., сумата от 2 475,95 лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и пет лева и 95 стотинки/, като уважен граждански иск за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА подсъдимия А.А.Т. с ЕГН **********, да заплати на „Грийн енд Ойл” ЕООД – гр.Генерал Тошево, обл.Добрич, с ЕИК *********, сумата от 25 795,77лв. /двадесет и пет хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и 77 стотинки/, като уважена част от предявения граждански иск, за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ гражданския иск предявен от „Грийн енд Ойл” ЕООД – гр.Генерал Тошево до пълния предявен размер от 29 500,00лв.

ОСЪЖДА подсъдимия А.А.Т. с ЕГН **********, да заплати на Министър на финансите, като представляващ Държавата, сумата от сумата от 15 886,96 лв./петнадесет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и 96 стотинки/, като уважен граждански иск за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА подсъдимия А.А.Т. с ЕГН **********, да заплати на Министър на финансите, като представляващ Държавата, сумата от сумата от 50 774,77 лв../петдесет хиляди седемстотин седемдесет и четири лева и 77 стотинки/, като уважен граждански иск за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

Веществено доказателство - 1 бр. компютърен сървър да се пази до приключване на делото, след което да се върне на подсъдимия А.А.Т., ако не е изискано по друго дело.

На основание чл.189 ал 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А.А.Т. с ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР – Шумен направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 4812,86лв.

На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А.А.Т. с ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на ОС – Шумен държавна такса върху уважените размери на гражданските искове общо в размер на 4868,48лв. /четири хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и 48 стотинки/.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – гр. Варна в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

    Председател:

 

 

 

Съдебни заседатели: 1.

 

 

 

  2.

Мотиви към присъда по НОХД № 202 по описа за 2018г. на ШОС

На 30.05.2018г. от Шуменска Окръжна прокуратура е внесен в ОС - гр.Шумен обвинителен акт по ПД № 15/2018г., по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия А.А.Т. с ЕГН ********** за извършени от него престъпления по чл.203 ал.1 и 2 от НК вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК, по чл.255 ал.3 от НК във вр. с чл.255 ал.1 т.2, предл. второ и т.5 предл.второ от НК, във вр. с чл.26 ал.1 от НК и по чл.255 ал.3 във вр. с чл. 255, ал. 1 т.1 от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: в периода 22.05.2007г – 14.01.2016г., в гр.Шумен,  при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – „Частен съдебен изпълнител” с рег. 877, Район на действие ШОС присвоил чужди пари /харчейки ги за лични нужди изразяващи се в разходи за пътувания в чужбина на подс. Т. и членовете на неговото семейство, покупка на автомобили и плащане на лизингови вноски /, общо в размер на 321 109, 89 лева, както следва: 1. по изп.дело №20078770400040 присвоил 13 701лв. собственост на ЗК „Бъдеще” с. Иваново общ. Върбица обл. Шумен ул.”Коста Щапков”№23 /заличен/, с от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 през периода от 22.05.2007г до 14.01.2016г.; 2. по изп.дело № 20078770400047 присвоил 27 291,15 лв. собственост на ЕТ „*** – Р.Р.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Нови пазар обл. Шумен ул.”Въстаник”№22, от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973, както следва: на 13.08.2007г. – 24354,69лева; от 28.06.2007г. до 14.01.2012г – 2936,46 лева;  3. по изп.дело № 20088770400039 присвоил 34 854, 62 лв. собственост на „Мак – Транс 2000“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул.”Цар Освободител”№22 вх.1 ет.2 ап.6, /в процес на ликвидация/, от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973, както следва: на 13.05.2010г – 12900лева; на 20.05.2010г – 3674 лева; на 31.05.2010г – 8200 лева; на 17.06.2010г – 3000 лева; на 30.06.2010г – 7080,62 лева; 4. по изп.дело № 20088770400172 присвоил 31 898, 94 лв. собственост на НАП от сметката си в „Първа Инвестиционна Банка“ АД с № BG56FINV91507103750468, както следва: - на 20.09.2011г – 5000 лева; на 26.09.2011г – 26700 лева; от 27.09.2011г до 14.01.2016г – 198,94 лева; 5. по изп.дело №20088770400129 присвоил сумата 13333,33 лева собственост на НАП от сметката си в „Първа Инвестиционна Банка“ АД с № BG11FINV91501203800968, както следва: на 22.07.2009г – 4300 лева; на 24.09.2009г – 1800 лева; на 08.10.2009г – 540 лева; на 08.12.2009г – 6693,33 лева; 6.   по изп.дело №20098770400019 присвоил 19288,61 лв. собственост на „Берис” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Суха река общ. В. Преслав обл. Шумен ул.”Цар К.” бл.2 вх.А ет.4 ап.15, от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 на 05.03.2010г – 19288,61лева; 7. по изп.дело №20098770400169 присвоил 3000,00 лева собственост на К.Р.Ш. ЕГН – ********** /починал/, от служебната си каса през периода от 04.09.2009г до 14.01.2016г.; 8. по изп.дело №20098770400011/изп.дело №20078770400009 присвоил 4490,00 лева собственост на Р.Д.Р. ЕГН - ********** от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД  с № BG23UNCR76301078314973 на 14.01.2010г.;  9. по изп.дело №20108770400668 присвоил 1713,74 лева собственост на „Осмар” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Осмар общ. В. Преслав ул.”Васил Коларов”№1,  от служебната си каса през периода от 15.11.2011г до 14.01.2016г; 10. по изп.дело №20108770400684 присвоил 2475,95 лева собственост на „Осмар агро” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Осмар общ. В. Преслав обл.Шумен ул.”Капитан Петко”№1, от служебната си каса през периода от 26.01.2011г до 14.01.2016г; 11. по изп.дело № 20108770400301 присвоил 5512,50 лв. собственост на НАП от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 и от служебната си каса, както следва: на 09.12.2010г – 3000 лева; на 11.12.2010г – 2512,50лева; 12.  по изп.дело № 20118770402658 присвои 89 548, 63 лв. от които 86 548, 63 лв. собственост на ЕТ „Н.Н.” ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Велики Преслав обл.Шумен ул.”Втора”№2 и 3000 лв. собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София ул.”Аксаков”№8 /сега „Булбанк Лизинг” ЕАД/ от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973, както следва: на 12.03.2012г – 5000 лева; на 12.04.2012г – 10000 лева; на 24.04.2012г – 5000 лева;  на 27.04.2012г – 5000 лева; на 03.05.2012г – 5000 лева; на 07.05.2012г – 21000 лева; на 08.05.2012г – 5000 лева; на 14.05.2012г – 10000 лева; на 18.05.2012г – 6000 лева; на 22.05.2012г – 5948,63 лева; от служебната си каса, както следва: през периода от 05.04.2012г. до 14.01.2016г. - 11 600 лв.; 13.  по изп.дело №20118770402013 присвоил 4689,54 лева собственост на „Осмар” ООД с ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление с. Осмар общ. В. Преслав обл.Шумен ул.”Васил Коларов”№1 /заличен към момента/, от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 на 18.11.2011г.; 14. по изп.дело № 20128770400055 присвоил 9400 лв. собственост на „Най Ком“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Памукчи общ. Нови пазар обл.Шумен ул.”Ал. Стамболийски”№4, от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973, както следва: на 01.10.2013г – 5000 лева; на 04.10.2013г – 4400 лева; 15.  по изп.дело № 20128770401193 присвоил 23729, 39 лв. собственост на Ю.В.К. с ЕГН – **********, от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 както следва: на 04.10.2013г. – 12400 лева; на 14.10.2013г – 5000 лева; от 14.11.2013г до 14.01.2016г. – 6329,39 лева; 16.по изп.дело № 20138770401056 присвоил 10 000 лв. собственост на Н.А.С. с ЕГН - ********** и Ф. И. С. с ЕГН - **********от служебната си каса през периода 31.07.2015г – 14.01.2016г.; 17. по изп.дело № 20148770401296 присвоил 25 795,77 лв. собственост на „Грийн енд ойл“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр. Генерал Тошево обл. Добрич, стопански двор – зърнобаза, от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 през периода от 18.11.2014г до 14.01.2016г.; 18.  през по 2015г. по  изп.дело №20158770400908 присвоил 386,72 лв. собственост на С.Б.С. с ЕГН - **********  от служебната си каса, през периода от 03.12.2015г до 14.01.2016г.; връчени в това му качество да ги пази и управлява, като присвоените пари са в особено големи размери и деянието съставлява особено тежък случай  – престъпление по чл. 203 ал.1 и 2 от НК, във вр. с чл.201 от НК, във вр. с чл.26 ал.1 от НК; както и за това, че в периода от 02.05.2011г до 30.01.2015г., в гр. Шумен в условията на продължавано престъпление, в качеството си на ЧСИ/ФЛ сам и с посредственото извършителство на И.К.С.и М.С.Д.– счетоводители, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 15886,96 лева, като потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП Варна офис Шумен Годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, както следва: за финансовата 2010г – с ГДД с вх.№**********/02.05.2011г., е деклариран данък доход 12850,83, като следващия се данък доход е 15659,44 лева – разлика 2808,61 лева, като ГДД е подадена от А.А.Т.; за финансовата 2011г – с ГДД с вх.№2700И0012097/02.05.2012г., е деклариран данък доход 21086,00 лева, като следващия се данък доход е 26518,71 лева – разлика 5432,71 лева, като ГДД е подадена с КЕП на ; за финансовата 2012г – с ГДД с вх.№2700И0019433/29.04.2013г., е деклариран данък доход 23603,00 лева, като следващия се данък доход е 27747,65 лева – разлика 4144,64 лева, като ГДД е подадена с КЕП на ; за финансовата 2013г – с ГДД с вх.№2700И0028980/30.04.2014г., е деклариран данък доход 23148,00 лева, като следващия се данък доход е 26378,00 лева – разлика 3230,00 лева, като ГДД е подадена от М.С.Д.с електронен подпис; за финансовата 2014г – с ГДД с вх.№2700И0033302/30.01.2015г е деклариран данък доход 32064,00 лева, като следващия се данък доход е 32315,00 лева – разлика 251,00лева като ГДД е подадена от М.С.Д.с електронен подпис; И допускал осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, а  именно-/ при счетоводното отчитане са извършени нарушения на разпоредбите на чл.4, ал.3  и чл.42 от ЗСч и чл.124, ал.1 и ал.2 от ЗДДС-за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. фактурите, отразени по дневници на продажбите са в по-малък размер, както следва: за 2010г. не отразил 79 бр. фактури, за 2011г. не отразил 3813 бр. фактури, за 2012г. не отразил 5495 бр. фактури, за 2013г. не отразил 3786 бр. фактури; и не съответстват на фактурите, издадени от ЧСИ за периода, като фактури с еднакви номера и дати са с различни стойности по дневник на продажбите и счетоводна програма. За 2015г. за данъчен период  01.08.2015г.-31.08.2015г. са отразени 32 бр.фактури, издадени от 30.06.2015г.-по дневника на продажбите фактурите са отразени със същите номера, но с дата 01.08.2015г/ - престъпление по чл.255 ал.3  от НК във вр. с чл.255 ал.1 т.2, предл. второ и т.5 предл.второ от НК, във вр. с чл.26 ал.1 от НК; както и затова, че в периода от 28.06.2009г. до 27.12.2010 г. в гр. Шумен действайки в условията на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено лице - „Частен съдебен изпълнител” с рег. 877, Район на действие ШОС, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 50 744,77 лв., като  не подал в законовия 5 дневен срок от получаване на пълната цена от продажбата в ТД на НАП-Шумен-/по чл.131 ал.1 от ЗДДС/ 3бр. уведомления – декларации-/ по чл.131 ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.83 ал.1 и 2 от ППЗДДС / както следва: на 28.06.2009г.  по изп.дело № 20088770400129 , ДДС- 13 333,33 лв., на 14.12.2009г. по изп.дело № 20088770400172, ДДС- 31 898, 94 лв., на 27.12.2010г. по изп.дело № 20108770400301, ДДС 5512,50лв – престъпление  по чл.255 ал.3 във вр. с чл. 255, ал. 1 т.1 от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

На 30.04.2018г. във връзка с образувано по НОХД №83/2018г. на ШОС по внесен обвинителен акт по същото досъдебно производство срещу същия подсъдим е проведено разпоредително заседание по делото и след изслушване на становищата на участниците в него, по въпросите визирани в чл. 248, ал. 1 от НПК, с влязло в сила определение №132/30.04.2018г. на основание чл.249 ал.1 и 2 вр. чл. 248, ал. 5, т. 1 вр. ал.1 т.3 от НПК, ШОС е прекратил съдебното производство по делото и е върнал досъдебното производство на ШОП за изпълнение на посочените в обстоятелствената част на определението указания. /л.206-209 от НОХД №83/2018г. на ШОС/.

След повторното внасяне в съда на обвинителен акт по ДП, по който е образувано настоящото НОХД №202/2018г. на ШОС, на 27.07.2018г. е проведено разпоредително заседание по делото и след изслушване на становищата на участниците в него, по въпросите визирани в чл. 248, ал. 1 от НПК, с определение №204/27.07.2018г. на основание чл.249 ал.1 и 2 вр. чл. 248, ал. 5, т. 1 вр. ал.1 т.3 от НПК, ШОС е прекратил съдебното производство по делото и е върнал досъдебното производство на ШОП за изпълнение на посочените в обстоятелствената част на определението указания. /л.129-130 от НОХД №202/2018г. на ШОС/.

След протест на прокурор от ШОП срещу постановеното определение в АС – Варна е било образувано ВЧНД №368/2018г. по което с влязло в сила определение № 331/26.09.2018 г. е отменено определението от 27.07.2018г. на ШОС постановено по реда на чл.248 ал.1 от НПК по НОХД №202/2018г., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на ШОП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на подсъдимия, като делото е върнато на окръжния съд за продължаване на съдебното производство.

В изпълнение на влязло в сила определение № 331 от 26.09.2018 г. по ВЧНД № 368/2018г. на ВАпС, което има задължителен характер по настоящото дело на 12.11.2018г. е проведено разпоредителното заседание. По искане на прокурора и в съответствие със становището на защитата и останалите участници в разпоредителното заседание, съдът е провел разпоредителното заседание в съответствие с указанията на Апелативния съд – Варна в посоченото определение, което е задължително за настоящата инстанция и в съответствие с разпореждането за насрочване на съдебното заседание по въпросите визирани в чл. 248, ал. 1 т. 1, 2, 4, 5, 6, 7 и 8 и ал.2 от НПК. След изслушване на становищата на участниците в него, както и на заявлението на страните за разглеждане на делото по реда на особените правила по глава XXVII от НПК, на основание чл.248 ал.6 вр. чл.248 ал.5 т.4 от НПК, съдът е постановил делото да се разгледа по реда на глава ХХVII от НПК в същото съдебно заседание.

По искания направени в писмен вид преди разпоредителното заседание приложени по НОХД №83/2018г. на ШОС и НОХД №202/2018г. на ШОС, с определение по чл.248 ал.2 от НПК в настоящото наказателно производство са конституирани частни обвинители Р.Д.Р., Н.А.С. и Ф. И. С. и граждански ищци „Берис” ООД – с.Суха река, общ.Велики Преслав, представлявано от управителя В.М.И., С.К.Р. и А.Ш.Н., в качеството им на наследници на К.Р.Ш., Р.Д.Р., „Осмарагро“ ООД – с .Осмар, общ. Велики Преслав, представлявано от управителя И.Д.В., „Грийн енд Ойл” ЕООД – гр.Генерал Тошево, обл. Добрич, представлявано от управителя Б.А.П., както и Министъра на финансите, като представляващ Държавата. Приети са за съвместно разглеждане в настоящото наказателното производство:

-граждански иск предявен от „Берис” ООД – с. Суха река, общ. Велики Преслав, с ЕИК *********, представлявано от управителя В.М.И., срещу подсъдимия, за нанесени имуществени вреди в резултат на извършеното от него длъжностно престъпление, за сумата от 19 288,61 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на присвояването до окончателното изплащане на присъдената сума, както и направените разноски;

-граждански иск предявен от С.К.Р. с ЕГН ********** и А.Ш.Н. с ЕГН **********, в качеството им на наследници на К.Р.Ш., срещу подсъдимия, за нанесени имуществени вреди в резултат на извършено от него длъжностно престъпление, за сумата от 3 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2016г. до окончателното изплащане на присъдената сума.

-граждански иск предявен от Р.Д.Р. с ЕГН **********, срещу подсъдимия, за нанесени имуществени вреди в резултат на извършено от него длъжностно престъпление, за сумата от 4 490 лв., ведно със законната лихви от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски.

-граждански иск предявен от „Осмарагро“ ООД – с. Осмар, общ. Велики Преслав, с ЕИК *********, представлявано от управителя И.Д.В., срещу подсъдимия, за нанесени имуществени вреди в резултат на извършено от него длъжностно престъпление, за сумата от 2 475,95 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски.

-граждански иск предявен от „Грийн енд Ойл” ЕООД – гр. Генерал Тошево, с ЕИК *********, представлявано от управителя Б.А.П., срещу подсъдимия, за нанесени имуществени вреди в резултат на извършено от него длъжностно престъпление, за сумата от 29 500 лв., ведно със законната лихви от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

-граждански иск предявен от Министър на финансите, като представляващ Държавата, срещу подсъдимия, за нанесени имуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК за сумата от 15 886,96 лв., ведно със законната лихви от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

-граждански иск предявен от Министър на финансите, като представляващ Държавата, срещу подсъдимия, за нанесени имуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК за сумата от 50 774,77 лв., ведно със законната лихви от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

В същото съдебно заседание по делото, в съответствие с искането на подсъдимия Т. и неговите защитници е проведено предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК за решаване въпросите по чл.371 т.2 от НПК. След декларираното от подсъдимия самопризнание, съдът като съобрази, че подсъдимият А.Т. признава всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и определение № 331/26.09.2018 г. по ЧНД № 368/2018 г. на АС – Варна, указанията по което имат задължителен характер по настоящото дело, е приел, че досъдебното производство е проведено в съответствие с нормите на НПК, и на основание чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, с определение от 12.11.2018г. е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия А.А.Т. депозирано в съдебно заседание по НОХД № 202/2018 г. по описа на ШОС, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не са разпитвани свидетелите и не са изслушвани вещите лица, които са посочени в приложението на обвинителния акт, а подсъдимият не е разпитван  за фактите и обстоятелствата по обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия по чл.203 от НК и по отношение на двете данъчни престъпления, като излага подробно аргументите си по събраните доказателства. Излага съображенията си поради които счита, че в конкретния случай са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и дори и най-лекото предвидено от закона наказание би се оказало несъразмерно тежко както за дееца, така и за деянието и моли съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от пет години за престъплението по чл.203 от НК и по една година и една година и шест месеца за двете престъпления по чл.255 ал.1 от НК, като след определяне на общото наказание бъде постановен първоначален общ режим на изтърпяването му. Предлага за същия период от време да бъде лишен от правото да упражнява конкретна професия. По отношение на гражданските искове моли да бъдат уважени.

Управителят на гражданския ищец „Осмарагро“ ООД И.В. в съдебно заседание поддържа гражданския иск и моля да бъде уважен.

Управителят на гражданския ищец „Берис“ ООД В.И.в съдебно заседание поддържа гражданския иск и очаква да бъде обезщетен в полза на дружеството.

Защитникът на подсъдимия А.Т. адв.П. акцентира в хода на съдебните прения, че техният подзащитен е признал фактите по обвинителния акт, но според него те не покриват състава на длъжностно присвояване по пунктове 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 14, 16 и 17 от обвинителния акт, поради което моли да бъде оправдан. Аналогични съображения изказва и по отношение на данъчните престъпления. Излага подробно аргументите си, като обсъжда събраните по делото доказателства и развива тезата си относно липсата на престъпление по признатите от подзащитния му факти посочени в обвинителния акт. Излага и че в обвинителния акт няма изложени факти относно субективната страна. Набляга, че няма яснота дали и как е ползвана системата Енфорс и поради това установените от там данни да се приемат за недоказани. Моли за оправдателна присъда или алтернативно и за осъдителна присъда от три години лишаване от свобода с пет годишен изпитателен срок и аналогично лишаване от права, като смята че по този начин ще бъде изпълнена генералната превенция.

Защитникът на подсъдимия А.Т. - адв.Г. също акцентира в хода на съдебните прения, че техният подзащитен е признал фактите по обвинителния акт, но предлага редица моменти, над които съда да разсъждава, постановявайки присъдата си. Излага подробно аргументи, като развива тезата си относно липсата на престъпление по признатите от подзащитния му факти посочени в обвинителния акт. Също излага, че в обвинителния акт няма изложени факти относно субективната страна. Предлага на съда да определи наказание от три години лишаване от свобода с пет годишен изпитателен срок и аналогично лишаване от права, от което да се зачете предварителното лишаване от това право по силата на определение на АС-Варна, считано от 28.03.2017г., като смята че по този начин ще бъде изпълнена генералната превенция.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и поддържа самопризнанието си направено в хода на предварителното изслушване. Разпитан в хода на досъдебното производство, подсъдимият e съдействал за разкриване на обективната истина и впоследствие пред съда признава изцяло изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт. В защитната си реч излага съображения защо е задържал парите, а именно – за да не се увреди взискателя, както и че е имал определени уговорки с ЧСИ Д.З.. В последната си дума се солидаризира с казаните от адвокатите му факти, искания и т.н.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна следните изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

На 20.05.2005 год. бил обнародван - /влязъл в сила на 01.09.2005год./ Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, с който се регулира възлагането на държавната функция по принудително изпълнение на частни и публични притезания на нов субект на изпълнението - частния съдебен изпълнител /ЧСИ/.

На основание чл.2 ал.1 от ЗЧСИ частен съдебен изпълнител е лице, на което Държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания и според чл.2 ал.2 от ЗЧСИ Държавата може да възлага на частния съдебен изпълнител и събирането на публични вземания. Министъра на правосъдието представляващ българската държава на основание правомощията си по чл.11 ал.2 от ЗЧСИ е издал Заповед с която е възложил на Частния съдебен изпълнител /ЧСИ/ А.Т. *** действие Окръжен съд гр.Шумен публичната /държавна/ функция по принудителното изпълнение на частни притезания и публични вземания. Затова подс. Т. от момента на встъпването му в длъжност като ЧСИ е придобил качество на лице, изпълняващо публични функции по смисъла на Глава VІІІ от НК “Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица изпълняващи публични функции”.

Подс.А.Т. е встъпил в длъжност на 03.04.2006год. с подписване на клетвен лист пред Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители на основание чл.13 ал.4 от ЗСЧИ : ”Частният съдебен изпълнител встъпва в длъжност с подписване на клетвения лист”. Така подсъдимият е придобил и качеството на длъжностно лице - частен съдебен изпълнител с регистрационен №877 с район на действие Окръжен съд гр.Шумен по смисъла на чл.93 ал.1 т.1 б.”б” от НК.

По отношение на длъжностното присвояване:

Още в началото на дейността си подс. Т. започнал умишлено да не спазва основни правила в работата на ЧСИ като не водел изрядно счетоводство, за дълги времеви периоди работел без касова книга и не внасял в специалната си сметка получените в брой суми от продажба на имуществото на длъжниците и от техните погасителни вноски. С тези свои действия същия умишлено създал хаос и безпорядък в счетоводството си. Отделно от това с тези си действия подс.Т. създал опасност и от разпиляване на връчените му да пази и управлява парични средства. За тези свои действия и бездействия ЧСИ Т. бил наказван многократно от Камарата на ЧСИ.Били му наложени първоначално следните наказания:

- по дело №13/09г. с решение на Дисциплинарната комисия от 28.07.2009г.-„Порицание“

- по дело №10/12г. с решение на Дисциплинарната комисия от 11.03.2013г.-„Глоба в размер на 1000 лв.“

- по дело №12/12г. с решение на Дисциплинарната комисия от 12.03.2013г-„Глоба в размер на 1000 лв.“

- по дело №12/13г. с решение на Дисциплинарната комисия от 18.08.2013г.- „Глоба в размер на 10 000 лв.“

- по дело №21/13г. с решение на Дисциплинарната комисия от 27.12.2013г.-„Предупреждение за временно лишаване от правоспособност“.

Длъжностното си качество като ЧСИ подс.Т. е изпълнявал до налагането му на наказание  – лишаване от правоспособност за срок от една  година с Решение от 30.07.2014г. на дисциплинарна комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело №26/13г. Последното е потвърдено с влязло в сила на 12.01.2016г. Решение №296 от 12.01.2016 год. на ВКС по гр.дело № 676/2015год.. Със Заповед  на Министъра на правосъдието е разпоредено служебния архив на подс.Т. да се прехвърли на ЧСИ Д.З.. Впоследствие на подс.Т. било наложено още едно дисциплинарно наказание с Решение № 139/28.06.2017г., по силата на което ВКС е оставил в сила решение на Дисциплинарната комисия на КЧСИ от 22.09.2016г. с което на подс.Т. е наложено дисциплинарно наказание, лишаване от правоспособност като ЧСИ, за срок от една година.

Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител трябва да има най-малко една специална сметка на свое име в банка, определена единствено за паричните средства, които той получава от осребряването на имуществото на длъжниците. Той трябва да има отделни сметки, определени за получаваните такси и разноски, както и за паричните средства, които получава във връзка с извършваната допълнителна дейност по чл.18 от ЗЧСИ.

При започване на дейността си подс. Т. открил специална сметка за осребряване имущество на длъжници в „Уникредит Булбанк“ ЕАД сметка № BG23UNCR76301078314973 и в „ПИБ“ АД сметка № BG56FINV91507103750468, по които следвало да постъпват дължимите на ЧСИ Т. такси по ТТРЗЧСИ. Впоследствие подс.Т. открил и други свои сметки в „ПИБ“ АД, „Юробанк“ АД, „ОББ“ АД, които използвал инцидентно при своята дейност като ЧСИ.

С протокол от 10.02.2016 комисията определена от председателя на ОС - Шумен предала архива на ЧСИ Т. на ЧСИ Д.З.. С протокола е предадена на ЧСИ З. касова наличност, намерена в служебната каса на ЧСИ Т., в размер на 485,77 лв. Още в първите дни след приемане на делата на ЧСИ Т., ЧСИ З. била сезирана с множество жалби от взискатели и длъжници по тези дела. В жалбите се отправяли твърдения за липсващи парични суми. Това мотивирало ЧСИ З. да подаде до Камарата на Частните Съдии изпълнители сигнал, в който описала констатираните нередности. В изпълнение на решение № 1 на КЧСИ по протокол № 154 от 21.03.2016г. и съгласно решение от редовно заседание на КЧСИ проведено на 25.03.2016г., служители от кантората на ЧСИ З. извършили проверка на всяко едно от приетите, съгласно заповед № СД-04-18/02.02.2016г.на Министерство на Правосъдието на Р.България дела на ЧСИ Т.. Проверката приключила на 31.08.2016г. като в хода на същата били констатирани множество нарушения свързани с присвоени суми възлизащи общо на 610 013,52 лв. по различни изпълнителни дела.

 Още в хода на проверката ЧСИ З. се свързала по телефона с подс.Т. и го уведомила, че поради липса на средства по специалната му сметка и по служебната му каса, не може да извърши разпределение на събрани суми по няколко изпълнителни дела. Подс.Т. не отрекъл липсата на парични средства, но обещал да ги възстанови. По четири от изпълнителните дела той действително възстановил суми, както следва:

- на 15.03.2016г. възстановил 89 548,63лв. по и.д.№ 20118770402658;

- на 15.03.2016г. възстановил 9 400лв. по и.д.№ 20128770400055;

- на 13.04.2016г. възстановил 34 854,62лв. по и.д.№ 20088770400039;

- на 13.04.2016г. възстановил 10 000лв. по и.д.№ 20138770401056.

Комисията съставила протокол за салдото по специалните сметки за осребряване имущество на длъжници, които били открити от ЧСИ Т. и по другите сметки с които оперирал в това му качество.

По банкови извлечения от специални банкови сметки на ЧСИ А.Т. към датата на преустановяване на дейността на ЧСИ А.Т. - 12.01.2016г. наличностите били:

- по специална сметка BG56FINV91507103750468 в „ПИБ“АД - 39,10лв.

- по специална сметка в „ОББ“АД - 20,19лв.

- по специална сметка в „Юробанк България“АД - 253,53лв.

- по специална сметка № BG23UNCR76301078314973 в „Уни Кредит Булбанк“ АД - 51136,59лв.

- предадена наличност по каса - 485,77лв.

Резултатите от проверката били изпратени в Окръжна прокуратура – Шумен.

От събраните гласни и писмени доказателства се установява следното по изпълнителни дела  водени от обвиняемия:

1. /пункт 1 от ОА/  Изпълнително дело №20078770400040  с взискател Агро Ойл ООД и длъжник ЗК „Бъдеще“ - с.Иваново.

В показанията си свид.М.А.М.заявява, че представляваната от него ЗК „Бъдеще“ - с.Иваново спряла да плаща публичните си задължения и било образувано горепосоченото изпълнително дело при ЧСИ Т.. Последния изнесъл на търг сгради собственост на длъжника. Търгът бил спечелен от фирма „Агро ойл“ ООД с управител свид.В.М.В., който в периода от 01.01.2007г. до 22.05.2007г. внесъл на два пъти по специалната сметка на ЧСИ Т. в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973, сумата от 13 701,00лв. В изпълнителното дело липсват доказателства, че горепосочената сума е преведена на взискателя, няма издадени документи за събрани авансово такси от ЧСИ Т., нито периодични преводи, за да е налице основание за събиране на такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. На неустановена дата в периода 22.05.2007г. - 14.01.2016г. подс.Т. изтеглил от горепосочената банкова сметка ***.Шумен сумата от 13 701лв., собственост на ЗК „Бъдеще“ - с.Иваново, които изхарчил за лични нужди.

Към настоящия момент присвоените средства не са възстановени.

2. /пункт 3 от ОА/. Изпълнително дело №20088770400039. с взискатели „Уникредит Булбанк“ АД и С.В.Р.и длъжник „Мак Транс 2000“ ООД-Шумен.

Свидетелят Н.Я.Ж.бил управител на фирма „Мак Транс 2000“ ООД - Шумен, която имала задължение към „Уникредит Булбанк“ АД и С.В.Р.. Тъй като длъжникът не плащал редовно, било образувано горепосоченото дело, в хода на което ЧСИ Т. продал на публична продан множество движими вещи, собственост на „Мак Транс 2000“ ООД - Шумен. По специалната сметка на ЧСИ Т. в „Уникредит Булбанк“ от продаденото имущество на длъжника постъпили общо 94 631, 21 лв. След удовлетворяването на кредиторите останала сумата от 34 854,62лв., която подс.Т. следвало да върне на „Мак Транс 2000“ ООД - Шумен. Вместо да стори това подс.Т. присвоил на пет пъти горепосочената сума изтегляйки я в гр.Шумен от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973, както следва:

- на 13.05.2010г. - 12900 лв.-/като основание за теглене било посочено „не е за заплати“/;

- на 20.05.2010г. - 3674лв. -/като основание за теглене било посочено „не е за заплати“/;

- на 31.05.2010г. - 8200 лв.-не е посочено основание за теглене в документа;

- на 17.06.2010г. - 3000 лв.- /като основание за теглене било посочено „не е за РЗ“/.

- на 30.06.2010г. - 7080, 62 лв. - /като основание за теглене било посочено „не е за РЗ“/

Тези пари подс.Т. изхарчил за лични нужди.

Впоследствие подс.Т. бил уведомен от ЧСИ З., че присвоената сума липсва по специалната сметка и по касата на подс.Т. и го поканила да възстанови парите. Подс.Т. сторил това по банков път на 13.04.2016г. като изцяло възстановил присвоената сума от 34 854,62 лв. Като основание за внасяне  във вносната бележка подс.Т. вписал: „неоснователно изтеглена сума по ИД 39/2008“.

3. /пункт 6 от ОА/ Изпълнително дело № 20098770400019  е с визскател Опитна станция по земеделие-с.Хан Крум и длъжник „Берис“ ООД.

Свид. В.М.И.бил управител на „Берис“ ООД. По горепосоченото изпълнително дело постъпили по специалната сметка на ЧСИ Т. в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973, средства собственост на длъжника, които надвишавали стойността на дълга. След като удовлетворил взискателя Опитна станция по земеделие - с.Хан Крум, подс. Т. следвало да върне разликата на длъжника. Вместо това подсъдимия Т. изтеглил от горепосочената банкова сметка ***.Шумен общо сумата от 19 288,61лв., както следва:

- на 09.03.2010г.-1500 лв. -/като основание за теглене било посочено „теглене“/;

- на 12.03.2010г.-4100 лв. -/като основание за теглене било посочено „теглене“/;

- на 16.03.2010г.-910 лв. -/като основание за теглене било посочено „стоп. р-ди“/;

- на 19.03.2010г.-3309 лв. -/като основание за теглене било посочено „стоп. р-ди“/;

- на 26.03.2010г.-4780 лв. -/като основание за теглене било посочено „стоп. р-ди“/;

- на 29.03.2010г.-1400 лв. -/като основание за теглене било посочено „стоп. р-ди“/;

- на 31.03.2010г.-3130 лв. -/като основание за теглене било посочено „стоп. р-ди“/;

- на 06.04.201г.-159, 61 лв. -/като основание за теглене било посочено „стоп. р-ди“/.

Посочените суми подсъдимият изхарчил за лични нужди.

4. /пункт 7 от ОА/ Изпълнително дело № 20098770400169 е с взискател Л.А.А. и длъжник К.Р.Ш..

От документите по досъдебното производство - 2бр. квитанции към приходен ордер на обща сума от 35000 лв., е видно, че в периода 03.04.2009г. - 02.09.2009г. К.Р.Ш. напълно е погасил паричния си дълг към Л.А..Тези пари са били внесени в служебната каса на ЧСИ А.Т.. Свид.С.К.Р. в разпита си по досъдебното производство потвърждава този факт. Впоследствие с 2 бр. платежни нареждания ЧСИ Т. превел от своята служебна сметка в „Уникредит Булбанк“ АД към банковата сметка на взискателя общо 32000 лв.Вместо обаче да върне остатъка от 3000 лв. на длъжника, ЧСИ Т. взел в периода 04.09.2009г.-14.01.2016г. горепосочената сума от служебната си каса в гр.Шумен и я изхарчил за лични нужди.

5. /пункт 8 от ОА/.Изпълнително дело № 20098770400011 е с взискател М.К.К.и длъжник Р.Д.Р..

Разпитан в досъдебното производство Р.Д.Р. обяснява, че действително е дължал суми на свид. М.К.К.за които било образувано при ЧСИ Т. горепосоченото изпълнително дело.Паричният дълг бил изцяло погА.чрез продажбата на апартамент собственост на длъжника. На 13.01.2010г. Д.Р.Д. внесъл в полза на Р.Д.Р. сумата от 5000 лв. по специалната сметка на ЧСИ Т. в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973. ЧСИ Т. нито предал тази сума на взискателя нито я върнал на длъжника. На 14.01.2010г. ЧСИ Т. изтеглил сумата от 4490 лв. от горепосочената сметка и я похарчил за лични нужди.

Сумата в размер на 4490 лв. следва да е налична. Установено е обаче чрез разпити на свидетели и извлечения от банкови сметки, че нито по банковите сметки на ЧСИ Т. нито в служебната му каса към 14.01.2016 г.-/последна дата до която ЧСИ Т. е изпълнявал функциите си/ са налични средствата събрани от длъжника.

6. /пункт 9 от ОА/ Изпълнително дело № 20108770400668 е с взискатели Община –Велики Преслав и „Винарска изба Осмар“ ООД и длъжник –„Осмар“ ООД-гр.Шумен.

От документите по досъдебното производство е видно, че от продажба на недвижимо имущество собственост на фирмата –длъжник са събрани достатъчно парични средства за погасяване на задълженията към двамата взискатели. Тези пари са били внесени на 15.11.2011г. в служебната каса на ЧСИ А.Т.. След удовлетворяването на взискателите останали 1713,74 лв. Вместо обаче да върне остатъка от 1713,74 лв. на длъжника, подсъдимият Т. взел в периода 15.11.2011г.-14.01.2016г. горепосочената сума от служебната си каса в гр.Шумен и я изхарчил за лични нужди.

7. /пункт 10 от ОА/ Изпълнително дело № 20108770400684 е с взискатели Община – Велики Преслав, „Дервент Родос“ ЕООД и И.А.П.и длъжник „Осмар агро“ ООД.

От документите по досъдебното производство е видно, че от продажба на недвижимо имущество собственост на фирмата – длъжник са събрани достатъчно парични средства за погасяване на задълженията към тримата взискатели. Тези пари са били внесени на 07.01.2011г. в служебната каса на ЧСИ А.Т.. След удовлетворяването на взискателите останали 2475,95 лв. Вместо обаче да върне остатъка от 2475,95 лв. на длъжника, подсъдимия Т. взел в периода 07.01.2011г. - 14.01.2016г. горепосочената сума от служебната си каса в гр.Шумен и я изхарчил за лични нужди.

8. /пункт 12 от ОА/ Изпълнително дело №20118770402658 е с взискатели „ДОШ“ ЕООД, „Уникредит Булбанк“ АД  „Уникредит  лизинг България“ЕАД и ТД на НАП - Варна и длъжник ЕТ Н.Н.;

В хода на разследването е установено, че по изпълнителното дело от продажба на имуществото на длъжника е постъпила общо сумата от 138 600 лв., от които

-на 01.03.2012 г. - 1125 лв. по специалната сметка на ЧСИ Т. в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973;

- на 09.03.2012 г. - 10875 лв. по специалната сметка на ЧСИ Т. в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973;

- на 05.04.2012г. – 126 600 лв. по касата на ЧСИ Т., от които 115 000 лв. впоследствие били внесени по специалната сметка на ЧСИ Т. в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973.

От тази сума ЧСИ Т. разплатил както следва:

- сумата от 1076,37 в полза на ЧСИ Т. за такси по ТТР към ЗЧСИ - /за което издал 2 бр. фактури с № 8725 от 12.03.2012г. и № 8727 от 12.03.2012г./;

            - сумата от 1875 лв. в полза на ТД на НАП-Варна на 28.03.2012г.;

- сумата от 21 100 лв. в полза на ТД на НАП-Варна на 07.05.2012г.;

- сумата от 25 000 лв. в полза на „Уникредит лизинг България“ЕАД на 07.07.2015г.

След горепосочените плащания останала сума от 89 548,63 лв. от които 86 548, 63 лв. били собственост на ЕТ „Н.Н.“ и 3000 лв. собственост на „Уникредит лизинг България“ ЕАД. Вместо да използва тези средства за удовлетворяване на всички взискатели или да ги върне на собственика им, подсъдимият Т. ги присвоил изтегляйки ги от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД и от служебната си каса, както следва:

- от специалната сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973:

- на 12.03.2012г. - 5000 лв.

- на 12.04.2012г. - 10 000 лв.

- на 24.04.2012г. - 5000 лв.

- на 27.04.2012г. - 5000 лв.

- на 03.05.2012г. - 5000 лв.

- на 07.05.2012г. - 21 000 лв.

- на 08.05.2012г. - 5000 лв.

- на 14.05.2012г. - 10 000 лв.

- на 18.05.2012г. - 6000 лв.

- на 22.05.2012г. - 5948,63 лв.

И в периода 05.04.2012г.-14.01.2016г. от служебната си каса – 11 600лв.

Горепосочените средства подс.Т. изхарчил за лични нужди.

На 14.01.2016г. ЧСИ Т. бил лишен от право да упражнява професията на ЧСИ и предал изпълнителните си дела за продължаване на работата по тях на ЧСИ Д.З..На 14.03.2016г. свидетелката Л.Б. -/служителка в кантората на ЧСИ З./, констатирала, че по Изпълнително дело №20118770402658 липсва сумата от 89 548,63 лв., както и че общата сума по всички сметки във всички банки ползвани от подс.Т. в дейността му като ЧСИ плюс сумата находяща се в служебната каса на същия е по-малка от липсващата сума от 89 548,63 лв., т.е. не стига за покриване на липсите дори и по това единствено дело.ЧСИ З. незабавно уведомила подс.Т. за този факт, който не го отрекъл и обещал да възстанови липсите. На 15.03.2016 подс.Т. внесъл по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 сумата от 89 548,63 лв. с което напълно възстановил липсите по това изпълнително дело. В съставения документ за банковата операция подс.Т. като основание за превода посочил: „възстановяване на неоснователно усвоена сума по и.д. № 2685/2011“.

9. /пункт 13 от ОА/ Изпълнително дело №20118770402013 е с взискател Винарска изба „Осмар Агро“ ООД и длъжник Осмар ООД. Изп.дело е образувано по молба на взискател „Винарска изба Осмар“ с длъжник „Осмар“ООД въз основа на изпълнителен лист от 30.09.2011г. по ч.гр.дело №608/2011г. на РС - гр.Велики Преслав. По Протокол от 15.11.2011г. взискателят „Винарска изба Осмар“ е обявен за купувач на НИ за сума 94081,71лв.; общо задължение на длъжника към 15.11.2011г./дата на погасяване на дълга/ общо 75240,35лв.; т.е. налице е разлика между сума на закупени НИ и задължение на длъжника в размер на 18841,36лв., като по банков път по сметка на ЧСИ при Уникредит Булбанк на 15.11.2011г. е постъпила сумата от 19068,25лв.; по РКО №1704/15.11.2011г. на длъжника „Осмар“ООД е възстановена сума в размер на 14378,71лв., която сума е в по-малък размер от получената по изп.дело с 4689,54лв. и не е възстановена на длъжника, както и по проверените документи няма данни да е налична по сметки на ЧСИ А.Т.; На 18.11.2011г. от специалната сметка на ЧСИ, подс.А.Т. е изтеглил сума в брой - 7000,00лв., като вещото лице приема, че от същата сума е следвало да бъде възстановена разликата от 4689,54лв. на длъжника.

Горепосочените средства подс.Т. изхарчил за лични нужди.

10. /пункт 14 от ОА/ Изпълнително дело №20128770400055 е образувано по молба на взискател „Колор Профи център“ООД и присъединен взискател „Юробанк България“АД с длъжник “Най Ком“ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 27.09.2010г. по гр.д.№173/2010г. по описа на НПРС.

По документи, приложени към изп.дело е видно, че по делото са постъпили общо 9400,00лв. от публична продан, от които:

- на 17.09.2013г.       -    937,50лв.

- на 23.09.2013г.       -  8462,50лв.

По документите по изпълнителното дело не се установяват документи, доказващи плащания от страна на ЧСИ А.Т. към взискатели.

По документите по изп.дело №20128770400055 не са налице данни за превод и/или изплащане/възстановяване на разликата между събраната и изплатената суми в размер на 9400,00лв.

При проследяване по банково извлечение от специалната сметка на ЧСИ А.Т. е видно, че от ЧСИ са изтеглени в брой следните суми:

- на 01.10.2013г.       -  5000,00лв. и

- на 04.10.2013г.       -   4400,00лв./от общо изтеглена сума 16800,00лв./

Впоследствие подс.Т. бил уведомен от ЧСИ З., че присвоената сума липсва по специалната сметка и по касата на подс.Т. и го поканила да възстанови парите. Подс.Т. сторил това по банков път на 15.03.2016г. като изцяло възстановил присвоената сума от 9400 лв. Като основание за внасяне във вносната бележка подс.Т. вписал : „неоснователно УСВОЕНА сума по ИД 55/2012“.

11. /пункт 15 от ОА/ Изпълнително дело № 20128770401193 е образувано по молба на взискател Николинка Петрова Х.ва с длъжник Ю.В.К. въз основа на изпълнителен лист от  24.04.2012г. по ЧГД №1434/2012г.

По документи, приложени към изп.дело е видно, че по делото са постъпили общо 35 100,00лв., от които:

            - на 23.09.2013г.       -   3300,00лв.

- на 30.09.2013г.       - 31800,00лв.

По документите по изпълнителното дело и проверени банкови извлечения от банкови сметки на ЧСИ се установяват документи, доказващи плащания от страна на ЧСИ Т. общо 10 264,59лв., от които:

- на 16.10.2013г.       -  1976,11лв. - на НАП

- на 05.11.2013г.       -  8260,08лв. - на взискател

- плат.такси               -      28,40лв.

При проследяване по банково извлечение от специалната сметка на ЧСИ А.Т. е видно, че от ЧСИ са изтеглени в брой следните суми:

- на 04.10.2013г.       -12400,00лв./от общо изтеглена сума 16800,00лв./;

- на 14.10.2013г.       -  5000,00лв.;

- на 14.11.2013г.до 14.01.2016г. - 6329,39 лв.

Присвоени са общо 23 729, 39 лв.

Горепосочените средства подс.Т. изхарчил за лични нужди.

С решение № 128 от 27.07.2017г. на ОС-Шумен по гр.дело №560 от 2016г. по описа на ОС-Шумен, А.Т. бил осъден да заплати на Ю.В.К. сумата от 23 729, 39 лв.  – „ обезщетение за имуществени вреди , причинени вследствие на незаконосъобразни действия на ЧСИ Т. по изп.дело № 20128770401193, съставляващи сума постъпила след публична продан на имот и подлежаща на възстановяване на ищеца, в качеството му на длъжник“. Горепосоченото решение не е било обжалвано и е влязло в сила.

12. /пункт 16 от ОА/ Изпълнително дело № 20138770401056 е с взискател Банка ДСК ЕАД /впоследствие вземането е прехвърлено на  ОТП Факторинг  България ЕАД/ и длъжници Н.А.С., Ф. И. С., С.Х.О.и В.З.М.въз основа на изпълнителен лист от  14.10.2013г. по ЧГД №888/2013г. на НПРС.

По документи, приложени към изп.дело е видно, че по делото са постъпили по касов път общо 10000,00лв., от които:

- на 14.07.2015г.       -   900,00лв. внесени в касата на ЧСИ Т. от И.С.И. за което бил съставен ПКО №********** от 14.07.2015г.;

- на 30.07.2015г.       - 9100,00лв. внесени в касата на ЧСИ Т. от И.С.И. за което бил съставен ПКО №********** от 30.07.2015г.;

С постановление за възлагане на недвижим имот от 30.07.2015г. ЧСИ А.Т. възложил на И.С.И. дворно място и находящите се в него къща, пристройка и сайвант , бивша собственост на Ф. И. С. и Н.А.С..

По документите по изпълнителното дело не се установяват документи, доказващи плащания от страна на ЧСИ А.Т..

Посочените суми са постъпили касово в касата на ЧСИ А.Т., като е видно, че към 12.01.2016г. от ЧСИ е предадена касова наличност в размер на 485,77лв., което води до извода, че постъпилите по изп.дело №20138770401056 суми са разходвани касово от ЧСИ.Сумата от 10 000лв. е била присвоена/взета от служебната каса от подс.Т. в периода 30.07.2015 - 14.01.2016г.

Горепосочените средства подс.Т. изхарчил за лични нужди.

Впоследствие подс.Т. бил уведомен от ЧСИ З., че присвоената сума липсва по специалната сметка и по касата на подс. Т. и го поканила да възстанови парите. Подс.Т. сторил това по банков път на 13.04.2016г. като изцяло възстановил присвоената сума от 10 000 лв. Като основание за внасяне във вносната бележка подс.Т. вписал: „неоснователно изтеглена сума по ИД 1056/2013“.

13. /пункт 17 от ОА/ Изпълнително дело № 20148770401296 е с взискател „Ризов“ АД и длъжник „Бартер Груп БГ“ ООД и „ГРИЙН ЕНД ОЙЛ“ ЕООД-/трето задължено лице/. Изпълнителното дело е образувано по молба на взискател „Ризов“АД с длъжник „Бартер груп БГ“ ООД въз основа на изпълнителен лист от  03.11.2014г. по ЧГД №353/2014г. на РС - гр.Генерал Тошево.

В хода на изпълнителното производство ЧСИ Т. наложил възбрана върху недвижими имоти на „Бартер груп БГ“ ООД и запор върху сметките на „ГРИЙН ЕНД ОЙЛ“ ЕООД. По сметките на последната фирма имало над два милиона лева. Със заявление от 17.11.2014г. представител на фирма„ГРИЙН ЕНД ОЙЛ“ ЕООД признал задължението към Ризов АД и се съгласил от сметките на дружеството да бъдат преведени суми за удовлетворяване на кредитора. Още на същата дата ЧСИ Т. превел от сметката на фирма„ГРИЙН ЕНД ОЙЛ“ ЕООД в своята специална сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 сумата от 725127,04 лв. която на 21.11.2014г. превел на взискателя. Освен това обаче на 17.11.2014г. ЧСИ Т. съставил сметка № ********** за извършени от него услуги по изпълнителното дело в която освен дължимите му се по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ суми, включил в позиция №6 на същия документ и  сумата от 25 795,77лв., като оправдал включването на същата с направени от него допълнителни разноски в хода на изпълнителното дело /т. 31 от ТТРЗЧСИ/. В действителност ЧСИ Т. не бил правил никакви допълнителни разноски по това дело и включването на сумата от  25 795,77лв. към дължимите се такси и разноски било незаконно. По този начин ЧСИ Т. получил за извършените от него услуги по изпълнителното дело възнаграждение, по-голямо от законно допустимото /по ТТРЗЧСИ/. На основата на сметка № ********** от 17.11.2014г. ЧСИ Т. превел от сметката на  фирма„ГРИЙН ЕНД ОЙЛ“ ЕООД в своята специална сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 допълнително сумата от 52 396 , 38 лв. /от които 25 795,77лв. се явявали незаконно получените пари от фирма„ГРИЙН ЕНД ОЙЛ“ ЕООД/.

По документи, приложени към изпълнителното дело е видно, че длъжникът е превел следните суми:

- на 17.11.2014г. - 51788,31лв. - на ЧСИ А.Т. по ф-ра №**********/17.11.14г.

- на 21.11.2014г.- -725127,04лв. на взискател

По документите по изп.дело №20148770401296 е приложена ф-ра №********** от 17.11.2014г., издадена от ЧСИ А.Т. на длъжник „Бартер груп БГ“ ООД, като по посочената фактура по позиция №6 е включена сума от 25 795,77лв. без ДДС /30954,92лв. с ДДС/ с основание т.31 - Допълнителни разходи.

Съгласно т.31 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители „допълнителни разноски са разходите за:

а/.получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество;

б/.банкови такси и комисионни;

в/.осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения;

г/.транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи;

д/.вещи лица;

е/.пазачи;

ж/.преводачи и тълковници;

з/.премахване, унищожаване и запечатване на вещи;

и/.придвижване на ЧСИ извън населеното место, където е неговата кантора-по 0,50лв. на километър, но не повече от 30,00лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения;

к/.заплащане на пощенски и/или куриерски услуги;

По проверени документи, приложени към изпълнителното дело не се установи наличие на документи, доказващи извършването на разходи в обхвата на т.31 от ТТРЗЧСИ.

В периода 18.11.214г. - 14.01.2016г. ЧСИ Т. изтеглил сумата от 25 795,77лв. от своята специална сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 и я изхарчил за лични нужди /разходи за пътувания в чужбина на подс.Т. и членовете на неговото семейство, покупка на автомобили и плащане на лизингови вноски/.

14. /пункт 18 от ОА/ Изпълнително дело № 20158770400908 е с взискател Добринка Илиева-Панайотова и длъжник С.С.. Изп.дело е образувано по молба на взискател Добринка Златкова Илиева, ЕГН ********** и длъжник С.Б.С., ЕГН ********** въз основа на изпълнителен лист от  17.01.2014г. по гр.дело №3541/2013г. на ШРС. По документи, приложени към изпълнителното дело е видно, че по делото са постъпили общо 1684,80лв., от които:

- по ПКО №**********/21.10.2015г. - 1160,96лв.

- по ПКО №**********/21.10.2015г. - 400,00лв.

- по ПКО №**********/01.12.2015г. - 123,84лв.

По документите по изпълнителното дело се установяват документи за разходи на длъжника общо 285,69лв. и преводи на взискател Добринка Златкова Илиева общо 1012,39лв., като за разликата между събраната и изплатената суми в размер на 386,72лв. не са налични документи за изплащане. Сумата от 386,72лв. е била присвоена /взета от служебната каса/ от подс.Т. в периода 03.12.2015г. - 14.01.2016г.

Горепосочените средства подс.Т. изхарчил за лични нужди.

Присвоените по горепосочените 14 пункта парични суми подсъдимият Т. изхарчил за лични нужди – за покриване на разходи за пътувания в чужбина на подс. Т. и членовете на неговото семейство, за покупка на автомобили и плащане на лизингови вноски.

По банкови извлечения от специални банкови сметки на ЧСИ А.Т. към 12.01.2016г. - датата на преустановяване дейността на ЧСИ А.Т. наличностите са:

·        по специална сметка в „ПИБ“АД   -      39,10лв.;

·        по специална сметка в „ОББ“АД   -      20,19лв.;

·        по специална сметка в „Юробанк България“АД-253,53лв.;

·        по специална сметка в „Уни Кредит Булбанк“АД-51136,59лв.;

·        предадена наличност по каса         -   485,77лв.;

След проследяване движението по специалните сметки и касовите книги на ЧСИ А.Т. е видно, че наличностите по посочените сметки, произтичат от постъпления по изпълнителни дела по описа на ЧСИ А.Т., различни от посочените по-горе изпълнителни дела.

В хода на разследването е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да установи размера на събраните от ЧСИ Т. суми по изпълнителни дела, които не са били разпределени от Т., и към 14.01.2016г. не са налични нито по банковите сметки на Т. нито в служебната му каса, за да бъде  извършено разпределение от ЧСИ З..За изготвяне на експертизата вещото лице се е запознало в кантората на ЧСИ З. с всяко от изпълнителните дела.

От назначената по делото ССЕ е установено, че от банковата сметка за осребряване имущество на длъжници в „Уникредит Булбанк“ АД на ЧСИ Т. в периода от 02.03.2007г. до 28.12.2015г., подс.Т. неправомерно, без да са налице основания за извършване на тези действия е изтеглил в брой сумата в размер на 2577828,45лв. От тази сума предмет на обвинението по настоящето досъдебно производство са единствено сумите които подробно и изрично са упоменати в диспозитива на обвинението. Останалите суми са предмет на разследване по пр.пор № 406/2018 год. по описа на ОП Шумен, съдържаща доказателствени материали, отделени от настоящето досъдебно производство с постановление от 19.02.2018г.

Извършените от обвиняемия Т. тегления на пари в брой от специалната сметка са както следва:

 

дата теглене	сума	основание
02.03.2007г.	1140,00	стоп.р-ди
12.03.2007г.	1677,00	стоп.р-ди
15.03.2007г.	5374,00	стоп.р-ди
07.05.2007г.	23400,00	теглене
09.05.2007г.	3006,00	стоп.р-ди
14.05.2007г.	8600,00	стоп.р-ди
14.05.2007г.	1525,00	стоп.р-ди
15.06.2007г.	225,00	без основание
22.06.2007г.	5060,00	стоп.р-ди
06.07.2007г.	3510,00	стоп.р-ди
20.07.2007г.	390,00	няма основание
03.08.2007г.	820,00	за стоп.р-ди
13.08.2007г.	24820,00	за стоп.р-ди
30.08.2007г.	11980,00	за стоп.р-ди
17.10.2007г.	9285,00	за стоп.р-ди
02.11.2007г.	2290,00	за стоп.р-ди
08.11.2007г.	406,00	за стоп.р-ди
23.11.2007г.	995,00	за стоп.р-ди
28.11.2007г.	664,00	за стоп.р-ди
20.12.2007г.	7700,00	за стоп.р-ди
общо 2007г.	112867,00
22.01.2008г.	915,00	стоп.р-ди
24.01.2008г.	2368,00	за стоп.р-ди
13.02.2008г.	3320,00	за стоп.р-ди
22.02.2008г.	19498,00	без основание
07.03.2008г.	350,00	за стоп.р-ди
21.03.2008г.	540,00	за стоп.р-ди
27.03.2008г.	4531,00	стоп.р-ди
14.05.2008г.	1410,00	за стоп.р-ди
11.06.2008г.	1257,00	за стоп.р-ди
19.06.2008г.	520,00	за стоп.р-ди
14.08.2008г.	1600,00	за стоп.р-ди
26.08.2008г.	1100,00	без основание
28.08.2008г.	2270,00	без основание
12.09.2008г.	2150,00	за стоп.р-ди
01.10.2008г.	1500,00	за стоп.р-ди
12.11.2008г.	335,20	за стоп.р-ди
14.11.2008г.	1300,00	за стоп.р-ди
17.11.2008г.	14690,00	за стоп.р-ди
27.11.2008г.	4500,00	за стоп.р-ди
28.11.2008г.	2608,00	за стоп.р-ди
05.12.2008г.	1566,00	за стоп.р-ди
10.12.2008г.	6390,00	без основание
19.12.2008г.	2171,00	за стоп.р-ди
30.12.2008г.	2034,00	за стоп.р-ди
общо 2008г.	78923,20
05.01.2009г.	901,00	за стоп.р-ди
12.01.2009г.	29327,00	за стоп.р-ди
20.01.2009г-	1050,00	за стоп.р-ди
26.01.2009г.	3421,00	за стоп.р-ди
28.01.2009г.	1524,00	за стоп.р-ди
30.01.2009г.	3228,00	за стоп.р-ди
09.02.2009г.	10434,00	за стоп.р-ди
13.02.2009г.	11130,00	без основание
19.02.2009г.	1390,00	за стоп.р-ди
05.03.2009г.	23180,00	за стоп.р-ди
12.03.2009г.	4642,00	за стоп.р-ди
20.03.2009г.	14953,00	за стоп.р-ди
25.03.2009г.	1800,00	за стоп.р-ди
31.03.2009г.	3220,00	за стоп.р-ди
10.04.2009г.	45000,00	за стоп.р-ди
10.04.2009г.	296,00	за стоп.р-ди
15.04.2009г.	2031,00	за стоп.р-ди
21.04.2009г.	36111,00	за стоп.р-ди
24.04.2009г.	2020,00	без основание
08.05.2009г.	1640,00	за стоп.р-ди
15.05.2009г.	5685,00	без основание
20.05.2009г.	6970,00	за стоп.р-ди
27.05.2009г.	4297,00	без основание
05.06.2009г.	10086,00	за стоп.р-ди
15.06.2009г.	5850,00	за стоп.р-ди
19.06.2009г.	4700,00	без основание
03.07.2009г.	4488,00	за стоп.р-ди
20.07.2009г.	2599,00	за стоп.р-ди
21.07.2009г.	5053,00	за стоп.р-ди
29.07.2009г.	19343,00	за стоп.р-ди
05.08.2009г.	2788,00	за стоп.р-ди
12.08.2009г.	4384,00	за заплати
20.08.2009г.	2601,00	за стоп.р-ди
21.08.2009г.	2768,00	за стоп.р-ди
28.08.2009г.	2685,00	за стоп.р-ди
09.09.2009г.	5300,00	теглене
14.09.2009г.	5460,00	за стоп.р-ди
17.09.2009г.	2000,00	за стоп.р-ди
23.09.2009г.	2593,00	за стоп.р-ди
24.09.2009г.	1859,00	за стоп.р-ди
29.09.2009г.	11238,00	за стоп.р-ди
02.10.2009г.	4000,00	без основание
08.10.2009г.	8732,00	без основание
14.10.2009г.	4133,00	за стоп.р-ди
15.10.2009г.	10278,00	за стоп.р-ди
20.10.2009г.	2585,00	за стоп.р-ди
20.10.2009г.	2827,00	за стоп.р-ди
21.10.2009г.	12192,00	за стоп.р-ди
27.10.2009г.	2220,00	за стоп.р-ди
29.10.2009г.	3590,00	за стоп.р-ди
04.11.2009г.	3420,00	за стоп.р-ди
10.11.2009г.	4370,00	за стоп.р-ди
16.11.2009г.	6000,00	без основание
19.11.2009г.	2816,00	за стоп.р-ди
26.11.2009г.	2624,00	за стоп.р-ди
27.11.2009г.	1060,00	за стоп.р-ди
30.11.2009г.	497,00	за стоп.р-ди
01.12.2009г.	1060,00	за стоп.р-ди
08.12.2009г.	2056,00	за стоп.р-ди
10.12.2009г.	3200,00	за стоп.р-ди
19.12.2009г.	2420,00	за стоп.р-ди
21.12.2009г.	2580,00	за стоп.р-ди
30.12.2009г.	2880,00	за стоп.р-ди
общо 2009г.	395585,00
12.01.2010г.	4500,00	стоп.р-ди
14.01.2010г.	6615,00	за стоп.р-ди
20.01.2010г.	1100,00	за стоп.р-ди
21.01.2010г.	1251,00	за стоп.р-ди
22.01.2010г.	1716,00	за стоп.р-ди
27.01.2010г.	6955,00	за стоп.р-ди
01.02.2010г.	3700,00	стоп.р-ди
05.02.2010г.	620,00	без основание
12.02.2010г.	3320,00	стоп.р-ди
23.02.2010г.	3660,00	теглене
24.02.2010г.	4560,00	теглене
01.03.2010г.	3640,00	стоп.р-ди
09.03.2010г.	1500,00	теглене
12.03.2010г.	4100,00	теглене
16.03.2010г.	910,00	стоп.р-ди
19.03.2010г.	3309,00	стоп.р-ди
26.03.2010г.	4780,00	стоп.р-ди
29.03.2010г.	1400,00	стоп.р-ди
31.03.2010г.	3130,00	стоп.р-ди
06.04.2010г.	580,00	стоп.р-ди
09.04.2010г.	1280,00	стоп.р-ди
12.04.2010г.	2135,00	не е за заплати
15.04.2010г.	1330,00	без основание
16.04.2010г.	2020,00	без основание
21.04.2010г.	3195,00	не е за заплати
26.04.2010г.	11140,00	не е за заплати
29.04.2010г.	7990,00	без основание
30.04.2010г.	1280,00	не е за заплати
13.05.2010г.	12900,00	не е за заплати
20.05.2010г.	3674,00	не е за заплати
31.05.2010г.	8200,00
17.06.2010г.	3000,00	не е за РЗ
18.06.2010г.	3000,00
21.06.2010г.	1300,00	не е за РЗ
22.06.2010г.	1930,00	не е за РЗ
25.06.2010г.	1200,00	не е за РЗ
30.06.2010г.	10000,00	не е за РЗ
09.07.2010г.	5000,00	не е за РЗ
20.07.2010г.	6227,00	не е за РЗ
22.07.2010г.	3000,00	не е за РЗ
27.07.2010г.	3000,00	не е за РЗ
30.07.2010г.	13500,00
09.08.2010г.	3000,00	не е за РЗ
10.08.2010г.	2000,00	не е за РЗ
11.08.2010г.	3000,00	не е за РЗ
16.08.2010г.	4000,00	не е за РЗ
17.08.2010г.	3300,00	не е за РЗ
17.08.2010г.	1300,00	не е за РЗ
20.08.2010г.	3230,00	не е за РЗ
24.08.2010г.	3000,00	теглене
27.08.2010г.	4000,00
30.08.2010г.	4000,00	теглене
01.09.2010г.	6000,00
02.09.2010г.	3000,00
08.09.2010г.	3000,00
10.09.2010г.	6500,00	теглене
20.09.2010г.	3230,00	не е за РЗ
21.09.2010г.	6500,00	не е за РЗ
24.09.2010г.	10000,00	не е за РЗ
28.09.2010г.	6000,00	не е за РЗ
30.09.2010г.	8000,00	не е за РЗ
01.10.2010г.	4000,00	не е за РЗ
04.10.2010г.	4000,00	не е за РЗ
08.10.2010г.	6000,00	не е за РЗ
11.10.2010г.	10000,00	не е за РЗ
11.10.2010г.	5000,00	не е за РЗ
20.10.2010г.	3220,00	не е за РЗ
22.10.2010г.	3000,00	не е за РЗ
25.10.2010г.	2500,00
29.10.2010г.	4000,00	не е за РЗ
08.11.2010г.	5000,00	не е за РЗ
19.11.2010г.	1290,00	не е за РЗ
24.11.2010г.	1920,00	не е за РЗ
26.11.2010г.	242,00	не е за РЗ
30.11.2010г.	10000,00	теглене
09.12.2010г.	3000,00	не е за РЗ
11.12.2010г.	5000,00
14.12.2010г.	11000,00	не е за РЗ
20.12.2010г.	3000,00	теглене
21.12.2010г.	6000,00	теглене
21.12.2010г.	1320,00	не е за РЗ
27.12.2010г.	4000,00	не е за РЗ
30.12.2010г.	5000,00	не е за РЗ
общо 2010г.	349199,00
18.01.2011г.	3220,00	не е РЗ
20.01.2011г.	460,00	не е за РЗ
20.01.2011г.	5000,00	не е за РЗ
25.01.2011г.	7000,00	не е за РЗ
26.01.2011г.	2000,00
31.01.2011г.	5000,00	не е за РЗ
07.02.2011г.	3000,00	не е за РЗ
08.02.2011г.	3000,00	не е за РЗ
10.02.2011г.	4500,00	не е за РЗ
15.02.2011г.	1930,00	не е за РЗ
16.02.2011г.	9290,00	не е за РЗ
21.02.2011г.	3000,00	не е за РЗ
23.02.2011г.	5000,00
28.02.2011г.	6000,00	не е за РЗ
02.03.2011г.	5000,00	не е за РЗ
02.03.2011г.	18000,00
11.03.2011г.	5000,00	не е за РЗ
15.03.2011г.	1930,00	не е за РЗ
19.03.2011г.	5000,00	не е за РЗ
21.03.2011г.	1290,00	не е за РЗ
21.03.2011г.	7000,00	не е за РЗ
23.03.2011г.	3000,00	не е за РЗ
25.03.2011г.	3000,00	не е за РЗ
25.03.2011г.	2000,00	теглене
30.03.2011г.	2500,00
31.03.2011г.	2500,00	не е за РЗ
04.04.2011г.	3000,00
08.04.2011г.	6000,00	не е за РЗ
11.04.2011г.	2000,00	не е за РЗ
13.04.2011г.	3000,00
15.04.2011г.	2000,00	не е за РЗ
15.04.2011г.	2000,00	теглене
19.04.2011г.	2000,00
21.04.2011г.	1300,00	не е за РЗ
21.04.2011г.	1927,00	не е за РЗ
27.04.2011г.	2000,00	не е за РЗ
28.04.2011г.	9000,00	не е за РЗ
02.05.2011г.	3000,00	не е за РЗ
02.05.2011г.	3000,00	не е за РЗ
09.05.2011г.	1900,00	не е за РЗ
11.05.2011г.	6000,00	не е за РЗ
13.05.2011г.	4000,00	не е за РЗ
17.05.2011г.	7000,00
20.05.2011г.	1300,00	теглене
20.05.2011г.	3000,00	теглене
25.05.2011г.	7000,00
30.05.2011г.	5500,00	не е за РЗ
01.06.2011г.	2000,00	не е за РЗ
02.06.2011г.	9200,00	не е за РЗ
07.06.2011г.	2000,00	не е за РЗ
09.06.2011г.	1000,00	не е за РЗ
13.06.2011г.	10000,00	не е за РЗ
17.06.2011г.	5000,00	теглене
21.06.2011г.	1300,00	не е за РЗ
30.06.2011г.	3860,00	не е за РЗ
01.07.2011г.	4000,00	не е за РЗ
04.07.2011г.	6000,00	теглене
13.07.2011г.	5000,00	не е за РЗ
14.07.2011г.	6000,00	не е за РЗ
20.07.2011г.	6300,00	не е за РЗ
28.07.2011г.	5000,00	не е за РЗ
01.08.2011г.	4000,00	не е за РЗ
11.08.2011г.	5000,00	не е за РЗ
15.08.2011г.	2000,00	не е за РЗ
19.08.2011г.	3000,00	не е за РЗ
22.08.2011г.	3230,00	не е за РЗ
29.08.2011г.	2000,00	не е за РЗ
29.08.2011г.	2000,00	не е за РЗ
31.08.2011г.	6550,00	не е за РЗ
31.08.2011г.	1100,00	не е за РЗ
01.09.2011г.	1000,00	не е за РЗ
02.09.2011г.	2400,00	не е за РЗ
08.09.2011г.	2500,00	не е за РЗ
09.09.2011г.	2000,00	не е за РЗ
16.09.2011г.	1200,00	не е за РЗ
21.09.2011г.	3000,00	не е за РЗ
28.09.2011г.	1370,00	теглене
30.09.2011г.	3000,00	теглене
03.10.2011г.	1000,00	не е за РЗ
06.10.2011г.	4000,00	не е за РЗ
10.10.2011г.	1930,00	не е за РЗ
11.10.2011г.	10000,00	не е за РЗ
12.10.2011г.	1930,00	не е за РЗ
18.10.2011г.	3000,00	не е за РЗ
21.10.2011г.	6300,00	не е за РЗ
28.10.2011г.	6000,00	теглене
31.10.2011г.	2000,00	не е за РЗ
02.11.2011г.	2500,00	не е за РЗ
04.11.2011г.	2000,00	не е за РЗ
08.11.2011г.	3000,00	не е за РЗ
09.11.2011г.	1500,00	не е за РЗ
11.11.2011г.	3000,00	не е за РЗ
11.11.2011г.	1950,00	не е за РЗ
11.11.2011г.	10000,00	не е за РЗ
15.11.2011г.	10000,00	не е за РЗ
18.11.2011г.	7000,00	не е за РЗ
23.11.2011г.	3250,00	не е за РЗ
28.11.2011г.	10000,00	не е за РЗ
30.11.2011г.	4000,00	не е за РЗ
02.12.2011г.	5000,00
06.12.2011г.	10000,00	не е за РЗ
09.12.2011г.	7000,00
14.12.2011г.	10000,00	теглене
23.12.2011г.	1300,00	не е за РЗ
27.12.2011г.	10000,00	не е за РЗ
27.12.2011г.	2171,00	не е за РЗ
общо 2011г.	442388,00
03.01.2012г.	10000,00	не е за РЗ
06.01.20112г.	3500,00	теглене
06.01.2012г.	5000,00	не е за РЗ
12.01.2012г.	10000,00	теглене
17.01.2012г.	3000,00	не е за РЗ
20.01.2012г.	17000,00	не е за РЗ
23.01.2012г.	1300,00	не е за РЗ
25.01.2012г.	3000,00	не е за РЗ
27.01.2012г.	1930,00	не е за РЗ
01.02.2012г.	5000,00	не е за РЗ
07.02.2012г.	5000,00	не е за РЗ
09.02.2012г.	5000,00	не е за РЗ
14.02.2012г.	5000,00	не е за РЗ
15.02.2012г.	10000,00	не е за РЗ
16.02.2012г.	7000,00	не е за РЗ
21.02.2012г.	1300,00	не е за РЗ
22.02.2012г.	1000,00	не е за РЗ
23.02.2012г.	7000,00	не е за РЗ
24.02.2012г.	1930,00	не е за РЗ
06.03.2012г.	5000,00	не е за РЗ
12.03.2012г.	5000,00	не е за РЗ
20.03.2012г.	6300,00	не е за РЗ
22.03.2012г.	2200,00	не е за РЗ
27.03.2012г.	10000,00	не е за РЗ
28.03.2012г.	4000,00	не е за РЗ
12.04.2012г.	10000,00	не е за РЗ
20.04.2012г.	3200,00	не е за РЗ
23.04.2012г.	5000,00	не е за РЗ
24.04.2012г.	5000,00	не е за РЗ
27.04.2012г.	5000,00	не е за РЗ
03.05.2012г.	5000,00	не е за РЗ
07.05.2012г.	21000,00	не е за РЗ
08.05.2012г.	5000,00
14.05.2012г.	10000,00	теглене
18.05.2012г.	6000,00	теглене
22.05.2012г.	6000,00
22.05.2012г.	1300,00	теглене
01.06.2012г.	1930,00	не е за РЗ
05.06.2012г.	10000,00	теглене
12.06.2012г.	3000,00	не е за РЗ
13.06.2012г.	5000,00	теглене
20.06.2012г.	5000,00	теглене
22.06.2012г.	10000,00	теглене
25.06.2012г.	3230,00	не е за РЗ
28.06.2012г.	5000,00	не е за РЗ
29.06.2012г.	5000,00	не е за РЗ
04.07.2012г.	10000,00	не е за РЗ
16.07.2012г.	5000,00
20.07.2012г.	12000,00	не е за РЗ
23.07.2012г.	3250,00	не е за РЗ
27.07.2012г.	10000,00	не е за РЗ
07.08.2012г.	5000,00
10.08.2012г.	5000,00	теглене
13.08.2012г.	10000,00	теглене
15.08.2012г.	5000,00	теглене
20.08.2012г.	3200,00	теглене
28.08.2012г.	10000,00	теглене
30.08.2012г.	10000,00	теглене
31.08.2012г.	5000,00	теглене
14.09.2012г.	10000,00	теглене
21.09.2012г.	3220,00	теглене
21.09.2012г.	2000,00	теглене
05.10.2012г.	3000,00	теглене
10.10.2012г.	10000,00	теглене
11.10.2012г.	10000,00	теглене
16.10.2012г.	5000,00	теглене
19.10.2012г.	7000,00	теглене
24.10.2012г.	3420,00
31.10.2012г.	5000,00	теглене
01.11.2012г.	5000,00	теглене
02.11.2012г.	8000,00	теглене
08.11.2012г.	5000,00	теглене
09.11.2012г.	2000,00	теглене
19.11.2012г.	5000,00	теглене
21.11.2012г.	8230,00	теглене
23.11.2012г.	2000,00	теглене
23.11.2012г.	8000,00	теглене
27.11.2012г.	10000,00	теглене
27.12.2012г.	10000,00	теглене
03.12.2012г.	5000,00	теглене
04.12.2012г.	10000,00	теглене
13.12.2012г.	10000,00	не е за РЗ
21.12.2012г.	3200,00	не е за РЗ
27.12.2012г.	5210,00	теглене
общо 2012г.	514850,00
03.01.2013г.	5000,00	не е за РЗ
07.01.2013г.	10000,00	не е за РЗ
15.01.2013г.	5000,00	теглене
21.01.2013г.	20000,00	теглене
22.01.2013г.	3200,00	теглене
22.01.2013г.	10000,00	теглене
29.01.2013г.	10000,00	теглене
06.02.2013г.	10000,00	теглене
12.02.2013г.	5000,00	теглене
15.02.2013г.	5000,00
25.02.2013г.	3200,00	теглене
26.02.2013г.	7000,00	теглене
05.03.2013г.	5000,00	теглене
13.03.2013г.	4000,00	теглене
19.03.0213г.	10000,00	теглене
21.03.2013г.	3590,00	теглене
22.03.2013г.	2000,00	теглене
28.03.2013г.	4000,00	теглене
28.03.2013г.	7000,00	теглене
02.04.2013г.	6000,00	теглене
10.04.2013г.	5000,00	теглене
10.04.2013г.	9000,00	теглене
11.04.2013г.	1500,00	теглене
12.04.2013г.	5000,00	теглене
19.04.2013г.	5000,00	теглене
22.04.2013г.	21000,00
23.04.2013г.	3300,00	теглене
24.04.2013г.	3000,00	теглене
07.05.2013г.	10000,00	теглене
08.05.2013г.	5000,00	теглене
10.05.2013г.	5000,00	теглене
15.05.2013г.	5000,00	теглене
20.05.2013г.	1400,00	теглене
21.05.2013г.	1930,00	теглене
27.05.2013г.	15000,00	теглене
06.06.2013г.	8000,00	теглене
10.06.2013г.	5000,00	теглене
14.06.2013г.	5000,00	теглене
18.06.2013г.	5000,00	теглене
24.06.2013г.	6200,00	теглене
28.06.2013г.	7000,00	теглене
08.07.2013г.	5000,00	теглене
17.07.2013г.	5000,00	теглене
22.07.2013г.	3300,00	теглене
26.07.2013г.	10000,00	теглене
29.07.2013г.	7000,00	теглене
07.08.2013г.	5000,00	теглене
16.08.2013г.	10000,00	теглене
27.08.2013г.	1930,00	теглене
29.08.2013г.	5000,00	теглене
05.09.2013г.	5000,00	теглене
10.09.2013г.	5000,00	теглене
18.09.2013г.	5000,00	теглене
18.09.2013г.	5000,00	теглене
20.09.2013г.	3200,00	теглене
01.10.2013г.	5000,00	теглене
04.10.2013г.	16800,00	теглене
14.10.2013г.	5000,00
21.10.2013г.	10000,00	теглене
23.10.2013г.	1300,00	теглене
14.11.2013г.	10000,00	теглене
20.11.2013г.	10000,00	теглене
05.12.2013г.	7558,84	от такси ТВI за обр.ИД
13.12.2013г.	4046,70	от платени такси БНП париба
19.12.2013г.	2547,58	теглене-начислени такси за преводи 12.1
19.12.2013г.	1809,35	теглене-начислени такси за преводи 13.12.20
19.12.2013г.	221,39	теглене-начислени такси преводи от 14.12.13
19.12.2013г.	4707,92	теглене-начислени такси преводи от 17.12.13
19.12.2013г.	672,05	теглене-начислени такси от преводи от 16.12.13
19.12.2013г.	985,46	теглене-начислени такси от преводи от 17.12.13
21.12.2013г.	1620,01	теглене-начислени такси от преводи от 20.12.2013
21.12.2013г.	915,14	теглене-начислени такси от преводи от 19.12.2013
общо 2013г.	425934,44
06.01.2014г.	500,73	теглене-начислени такси от преводи от 02.01.2014
06.01.2014г.	400,08	теглене-начислени такси от преводи от 03.01.2014
06.01.2014г.	7392,00	такси за образеване БНП
09.01.2014г.	880,07	теглене такси на ЧСИ от 07.01.2014
09.01.2014г.	1321,85	теглене такси на ЧСИ от 08.01.2014
13.01.2014г.	543,62	такси по ТТР от 09.01.2014
13.01.2014г.	1593,49	такси по ТТР от 10.01.2014
17.01.2014г.	367,63	начислени такси от 13.01.2014
17.01.2014г.	1181,73	начислени такси от 14.01.2014
17.01.2014г.	274,15	начислени такси от 15.01.2014
17.01.2014г.	1186,00	начислени такси от 16.01.2014
21.01.2014г.	733,93	начислени такси от 17.01.2014
21.01.2014г.	1308,90	начислени такси от 20.01.2014
23.01.2014г.	642,97	начислени такси от 22.01.2014
23.01.2014г.	558,08	начислени такси от 21.01.2014
24.01.2014г.	613,15	теглене начислени такси за 23.01.14
29.01.2014г.	595,67	теглене
29.01.2014г.	597,85	теглене начислени такси за 28.01.14
29.01.2014г.	1331,43	теглене начислени такси от 27.01.14
30.01.2014г.	991,85	теглене такси на ЧСИ от 29.01.14
03.02.2014г.	328,46	теглене на такса за ЧСИ за 30.01.2014
03.02.2014г.	450,31	теглене на такса за ЧСИ за 31.01.2014
03.02.2014г.	1182,54	теглене на такса за ЧСИ за дело 777/13
03.02.2014г.	828,98	теглене на такса за ЧСИ за дело 340/13
03.02.2014г.	825,88	теглене на такса за ЧСИ за дело 670/13
04.02.2014г.	969,47	теглене на такси на ЧСИ от 03.02.2014
06.02.2014г.	462,17	начислени такси от 04.02.2014
06.02.2014г.	2570,45	начислени такси от 05.02.2014
06.02.2014г.	1002,00	начислени такси от АСВ
11.02.2014г.	371,77	теглене начислени такси ЧСИ
11.02.2014г.	437,18	теглене на начислени такси ЧСИ от 07.02.14
11.02.2014г.	922,89	теглене такси от 10.02.14 ЧСИ
12.02.2014г.	2319,20	теглене на такси по ТТР по ИД 597/13
12.02.2014г.	218,31	теглене на такси по ТТР по ИД 777/13
12.02.2014г.	283,86	теглене на суми на взискател по ИД 670/1
12.02.2014г.	1124,09	теглене на такси ЧСИ от 11.02.2014
12.02.2014г.	162,37	теглене на суми на взискател по ИД 340/1
14.02.2014г.	680,51	теглене на такси на ЧСИ от  12.02.14
14.02.2014г.	1178,10	теглене на такси на ЧСИ от 13.02.14
17.02.2014г.	418,57	начислени такси от 14.02.2014
17.02.2014г.	2892,00	преведени такси от ДСК
19.02.2014г.	1157,11	теглене на такси ЧСИ  17.02.2014
19.02.2014г.	889,07	теглене на такси ЧСИ от 18.02.2014
19.02.2014г.	444,00	теглене на ДСИ преводни такси
21.02.2014г.	1126,50	теглене начислени такси от 20.02.2014
21.02.2014г.	535,29	теглене начислени такси от 19.02.2014
21.02.2014г.	1030,90	теглене на сума за взискател по ИД 51/14
24.02.2014г.	569,69	начислени такси от 21.02.2014
26.02.2014г.	978,44	начислени такси от 25.02.2014
26.02.2014г.	747,37	начислени такси от 24.02.2014
26.02.2014г.	612,00	платени такси от АСВ
04.03.2014г.	852,23	начислени такси от 26.02.2014
04.03.2014г.	1019,20	начислени такси от 27.02.2014
04.03.2014г.	775,24	начислени такси от 28.02.2014
04.03.2014г.	1112,00	преведени такси от ДСК
07.03.2014г.	245,52	теглене на такси ЧСИ от 05.03.2014
07.03.2014г.	4422,00	теглене на такси от БНП париба
07.03.2014г.	361,61	теглене на такси ЧСИ от 06.03.2014
07.03.2014г.	576,80	теглене на такси ЧСИ от 04.03.2014
21.03.2014г.	2160,00	теглене-платени такси от ТБИ
21.03.2014г.	2276,00	теглене-платени такси от ОББ
02.06.2014г.	4464,00	преведени такси от TBI кредит
02.06.2014г.	2736,00	преведени такси от TBI банк
02.07.2014г.	3222,22	теглене на начислени такси от 30.06.
02.07.2014г.	968,59	теглене на начислени такси от 25.06.
02.07.2014г.	1008,00	теглене
02.07.2014г.	1108,68	теглене начислени такси от 24.06.
02.07.2014г.	506,09	теглене на начислени такси от 23.06.
02.07.2014г.	1696,21	теглене начислени тазки за 19.06.
02.07.2014г.	916,39	начислени такси от 18.06.2014
02.07.2014г.	921,29	теглене начислени такси от 20.06.14
02.07.2014г.	1733,03	начислени такси от 17.06.2014
08.07.2014г.	398,95	начислени такси от 01.07.2014
08.07.2014г.	786,32	начислени такси от 02.07.2014
08.07.2014г.	1727,71	начислени такси от 04.07.2014
08.07.2014г.	289,42	начислени такси от 07.07.2014
11.07.2014г.	3630,00	теглене
21.07.2014г.	5322,00	теглене платени такси БНП париба
21.07.2014г.	1700,00	теглене платени такси АСВ
11.08.2014г.	824,99	теглене начислени такси от 21.07
11.08.2014г.	3551,91	теглене начислени такси от 22.07
11.08.2014г.	1192,35	теглене начислени такси от 23.07
11.08.2014г.	1562,05	теглене начислени такси от 24.07
11.08.2014г.	991,61	теглене начислени такси от 25.07
11.08.2014г.	1124,42	теглене начислени такси от 28.07
11.08.2014г.	510,63	теглене начислени такси от 29.07
11.08.2014г.	327,84	теглене начислени такси от 31.07
11.08.2014г.	3811,68	теглене начислени такси от 30.07
27.08.2014г.	3041,61	теглене начислени такси от 26.08.14
27.08.2014г.	2991,51	теглене начислени такси от 25.08.14
27.08.2014г.	971,95	теглене начислени такси от 22.08.14
28.08.2014г.	969,19	теглене-начислени такси от 27.08.14
29.08.2014г.	1049,24	теглене
01.09.2014г.	5592,00	теглене-предп.такси ТБИ
05.09.2014г.	5474,00	теглене-нач.такси от 1-4.09
24.09.2014г.	4000,00	теглене
24.09.2014г.	4000,00	теглене
25.09.2014г.	3159,60	платени такси от Мадара СФК по ИД 1918/12
30.09.2014г.	1474,41	теглене начислени такси 25.09.
30.09.2014г.	1466,50	теглене начислени такси 26.09.
30.09.2014г.	566,87	теглене начислени такси 29.09.
03.10.2014г.	884,72	теглене на начислени такси от 01.10.2014
03.10.2014г.	1190,02	теглене на начислени такси 02.10.2014
07.10.2014г.	1603,18	теглене на платени такси за 03.10.2014
07.10.2014г.	474,85	теглене на платени такси за 06.10.2014
10.10.2014г.	562,86	теглене на платени такси за 08.10.2014
10.10.2014г.	1203,13	теглене на платени такси за 09.10.2014
10.10.2014г.	580,31	теглене начислени такси 07.10.2014
15.10.2014г.	1008,42	теглене начислени такси 13.10.2014
15.10.2014г.	1090,20	теглене начислени такси 14.10.2014
20.10.2014г.	9011,54	теглене на такси по ИД 1067/14
20.11.2014г.	9226,30	теглене на такси БНП париба за 19.11.
02.12.2014г.	6556,00	теглене платени такси БНП париба
29.12.2014г.	1998,86	теглене на начислени такси ЧСИ от 18.1
29.12.2014г.	1874,41	теглене на начислени такси ЧСИ от 19.1
29.12.2014г.	1509,52	теглене на начислени такси ЧСИ от 22.12
общо 2014г.	185098,84
14.01.2015г.	3482,90	теглене на такси ЧСИ от 13.01.2015
14.01.2015г.	3109,07	теглене на такси от ОТП факторинг
21.01.2015г.	1435,41	теглене начислени такси от 15.01.15
21.01.2015г.	555,84	теглене начислени такси от 16.01.15
21.01.2015г.	2195,90	теглене начислени такси от 19.01.15
29.01.2015г.	2646,18	теглене на платени такси от 28.01.15
29.01.2015г.	1979,40	платени такси ОТП факторинт 21.01
29.01.2015г.	964,00	платени такси от ДСК 21.01
29.01.2015г.	849,19	платени такси ЧСИ от 22.01
29.01.2015г.	889,18	платени такси ЧСИ от 23.01
29.01.2015г.	1399,20	платени такси ЧСИ от 26.01.15
27.02.2015г.	1243,49	теглене на начислени такси от 26.02.15
27.02.2015г.	701,91	теглене на начислени такси от 24.02.15
27.02.2015г.	495,17	теглене на начислени такси от 23.02.15
27.02.2015г.	2051,96	теглене на начислени такси от 17.02.15
27.02.2015г.	1111,00	теглене на начислени такси от 20.02.15
27.02.2015г.	1554,38	теглене на начислени такси от 19.02.15
18.03.2015г.	1532,93	теглене на начислени такси от 13.03.15
18.03.2015г.	1724,34	теглене на начислени такси от 17.03.15
18.03.2015г.	644,06	теглене на начислени такси от 16.03.15
18.03.2015г.	1079,22	теглене на начислени такси от 12.03.15
18.03.2015г.	2933,41	теглене на начислени такси от 11.03.15
28.08.2015г.	5000,00	теглене за доп.р-ки ф.33969/27.08.15
28.08.2015г.	2130,15	теглене такси АСВ ид 27.08
28.08.2015г.	2232,00	теглене такси АПС Бета Б.я ЕООД 26.08
28.08.2015г.	864,00	теглене такси Ти Би Ай Банк ЕАД 24.08
12.10.2015г.	1639,56	тегл.предпл.такси АПС Бета БГ 06.10
12.10.2015г.	810,00	тегл. Предп.такси АСБ АД от 05.10.15
14.10.2015г.	1872,00	тегл.ТБИ банк-такси към 12.10.15
15.10.2015г.	1013,67	теглене предпл.такси ОТП факторинг 14.1
20.10.2015г.	618,83	теглене пр.такси ВКЗС ЧЗК Надежда 98
20.10.2015г.	671,90	теглене пр.такси РФ лизинг за 20.10
27.10.2015г.	1008,96	теглене предпл.такси ОТП факторинг 27.
27.10.2015г.	424,00	теглене предпл.такси ОББ 26.10.15
06.11.2015г.	1644,23	тегл.предпл.такси АПС Бета БГ 06.10
11.11.2015г.	828,00	теглене предпл.такси ОТП факторинг 09.
11.11.2015г.	2518,30	теглене предпл.кредит инкасо инв.10
11.11.2015г.	1359,98	теглене предпл.т АСВ АД 10,11,15
20.11.2015г.	1146,00	теглене предпл.т АСВ АД 18.11.15
20.11.2015г.	1421,25	теглене предпл.кредит инкасо 20.11
26.11.2015г.	651,71	теглене на такси от ПП по ИД 46/15
26.11.2015г.	665,42	теглене на такси от ПП по ИД 357/13
26.11.2015г.	606,52	теглене предпл.такси ОТП факторинг 24.11.15
27.11.2015г.	1872,00	теглене такси Ти Би Ай Банк ЕАД 25.11.15
02.12.2015г.	1125,55	предпл.такси ДСК 01.12.15
02.12.2015г.	1080,00	предпл.такси АСВ27.11.15
02.12.2015г.	610,95	предпл.такси БНП париба 01.12.15
10.12.2015г.	690,00	теглене на АСВ АД от 10.12.15
18.12.2015г.	1829,10	такси АСВ и ВиК
28.12.2015г.	2070,75	теглене АПС ЕООД за 23.12.2015
общо 2015г.	72982,97
общо	2577828,45

 

По пункт 2 от ОА. Изпълнително дело №20078770400047 е с взискател „Агро семена“ ЕООД и длъжник ЕТ „*** - Р.Р.“.

Изпълнителното дело било образувано на 23.04.2007г. въз основа на изпълнителен лист от 20.04.2007г., издаден по гр.д.№ 998/07г. по описа на ШРС.

В периода 09.05.2007г. до 18.06.2007г. от длъжника ЕТ „*** - Р.Р.“ по сметка на ЧСИ Т. в „Уникредит Булбанк“ АД била събрана сумата от 16 666,30лв. В периода 09.05.2007г. - 22.06.2007г. подс.Т. изплатил на взискателя „Агро семена“ ЕООД сумата от 16 666,34лв. /с 4 ст. повече/. Взискателят надлежно е изплатил на ЧСИ Т. и всички дължими такси по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Впоследствие обаче, в периода 27.06.2007г. - 10.08.2007г. по специалната сметка на ЧСИ Т. в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 от длъжника постъпват още 27 291,19лв. Същата не е преведена на взискателя по банков път. От разпита на свид.Р. Р. управител на Агросемена ЕООД се установява, че на няколко пъти в кантората на ЧСИ Т. той е получил парите в брой, които са постъпили по изпълнителното дело.  В периода 13.08.2007г. - 14.01.2016г. подс.Т. действително изтеглил на 2 пъти в гр.Шумен от горепосочената банкова сметка ***,15лв. 

 

По отношение на първото данъчно престъпление:

Дейността на подс.Т. не се ограничила само до длъжностни присвоявания на парични средства от изпълнителните дела. Тъй като подс.Т., упражнявайки професията си, реализирал значителни парични доходи, същият решил да не декларира част от тях и по този начин да плаща по-малко данък отколкото дължал. За целта подс.Т. осъществявал счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, а именно започнал да не отразява по дневниците за продажби всички фактури които издавал /с което нарушил разпоредбите на чл.4, ал.3  и чл.42 от ЗСч и чл.124, ал.1 и ал.2 от ЗДДС/. По този начин за 2010г. по дневниците за продажби не отразил 79 бр. фактури, за 2011г. по дневниците за продажби не отразил 3813бр. фактури , за 2012г. по дневниците за продажби не отразил 5494 бр. фактури и за 2013г. по дневниците за продажби не отразил 3786 бр. фактури. Що се отнася до финансовата 2014г., там подс.Т. вписал с 251 лв. по малко дължим данък от следващия се. Подс.Т. носел собственоръчно счетоводната документация на свидетелките И.К.и М.Д., които изготвяли проект на съответната ГДД. Двете свидетелки не знаели дали предоставяната им счетоводна информация е пълна и вярна. След като преглеждал проекта на ГДД подс.Т. ги одобрявал и се разпореждал окончателния вариант на съответната ГДД да бъде подаден от горепосочените две свидетелки в ТД на НАП - Варна, офис – Шумен. Само веднъж на 02.05.2011г. ГДД била подадена лично от подс.Т.. Това укриване на доходи от страна на подс.Т. дало отражение в подаваните ГДД, както следва:

- за финансовата 2010г – с ГДД с вх.№**********/02.05.2011г., е деклариран данък доход 12850,83лв., като следващия се данък доход е 15659,44лв. – разлика 2808,61лв, като ГДД е подадена от подс.А.А.Т.;

- за финансовата 2011г – с ГДД с вх.№2700И0012097/02.05.2012г., е деклариран данък доход 21086,00 лева, като следващия се данък доход е 26518,71 лева – разлика 5432,71 лева, като ГДД е подадена с КЕП на И.К.С.по разпореждане на подс.Т.;

- за финансовата 2012г – с ГДД с вх.№2700И0019433/29.04.2013г., е деклариран данък доход 23603,00 лева, като следващия се данък доход е 27747,65 лева – разлика 4144,64 лева, като ГДД е подадена с КЕП на И.К.С.по разпореждане на подс.Т.;

- за финансовата 2013г – с ГДД с вх.№2700И0028980/30.04.2014г., е деклариран данък доход 23148,00 лева, като следващия се данък доход е 26378,00 лева – разлика 3230,00 лева, като ГДД е подадена от М.С.Д.по разпореждане на подс.Т. с КЕП на ЕИК - *********;

- за финансовата 2014г – с ГДД с вх.№2700И0033302/30.01.2015г е деклариран данък доход 32064,00 лева, като следващия се данък доход е 32315,00 лева – разлика 251,00лева като ГДД е подадена от М.С.Д.по разпореждане на подс.Т. с КЕП на ЕИК – *********;

Нарушенията на изискванията на счетоводното законодателство се изразявало в това, че фактурите, отразени по дневници на продажбите били в по-малък размер и не съответстват на фактурите, издадени от ЧСИ за периода и фактури с еднакви номера и дати са с различни стойности по дневник на продажбите и счетоводна програма.

По отношение на второто данъчно престъпление:

По изпълнителните дела по които продавал имущество на длъжниците Подс.Т. не изпълнил задължението си, от получените приходи да внесе в полза на Държавата дължимия ДДС в размер на 20 процента. Подс.Т. на три пъти не изпълнил задължението си в 5-дневен срок от последното плащане по закупуване на имущество на длъжника вменено му с чл.131 ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.83 ал.1 и 2 от ППЗДДС, да подаде уведомления-декларации в ТД на НАП по следните изпълнителни дела:

1. Изпълнително дело № 20088770400129 е с взискател ПИБ-АД и длъжник „Виком“ ООД / описано в обстоятелствената част на пункт 5 от ОА/.

Тъй като длъжникът не плащал редовно било образувано горепосоченото дело в хода на което ЧСИ Т. продал на публична продан недвижими имоти, собственост на ЕТ „Колонел комерс-Костадинка В.“ -/който бил ипотекиран в полза на ПИБ-АД като обезпечение на дълга на „Виком“ ООД /. По лична разплащателна сметка на ЧСИ Т. в „Първа Инвестиционна Банка“ от продаденото имущество постъпили парични средства с които бил удовлетворен взискателя, а именно ПИБ-АД. На 22.06.2009г. „ПИБ“-АД превела сумата от 13 333,33 лв. по сметка на подс.Т. в „ПИБ“-АД. Тази сума представлявала ДДС - 20 процента от размера на покупната цена -/80 000 лв./. След продажбата на недвижимите имоти на длъжника, по силата на чл.131 от ЗДДС подс.Т. следвало в 5-дневен срок да преведе на ТД на НАП сумата от 13 333,33лв.  На 15.06.2009г. подс.Т. съставил документ за продажба по чл.131 ал.1 т.2 от ЗДДС, но вместо да уведоми с декларация ТД на НАП - офис Шумен и да преведе ДДС-то по сметка на бюджета, подс.Т. изпратил екземпляри от документа само на длъжника и купувача на имуществото.

Впоследствие подс.Т. изтеглил на четири пъти горепосочената сума изтегляйки я от личната си разплащателна сметка в „Първа Инвестиционна Банка“ АД клон Шумен с № BG11FINV91501203800968 , както следва: на 22.07.2009г.- 4300 лв., на 24.09.2009г.- 1800лв., на 08.10.2009г.- 540 лв. и на 08.12.2009г.- 6693,33лв. Сумата от 13 333,33 лв. подс.Т. използвал за лични нужди

В случая 5-дневния законов срок изтекъл на 27.06.2009г., а на следващия ден 28.06.2009г. с бездействието си подс.Т. вече осъществил данъчното престъпление.

2. Изпълнително дело №20088770400172г. е с взискатели ЕТ „ГИГ 58“, „ПИБ“ АД и длъжник „Мера глас“ ООД /описано в обстоятелствената част на ОА под пункт 4/

Тъй като длъжникът не плащал редовно било образувано горепосоченото дело в хода на което ЧСИ Т. продал на публична продан недвижими имоти, собственост на „Мера глас“ ООД. По сметка на ЧСИ Т. в „Първа Инвестиционна Банка“ от продаденото имущество на длъжника постъпили парични средства с които бил удовлетворен единия от взискателите, а именно ПИБ-АД. На 08.12.2009г. „ПИБ“-АД превела сумата от 31 898,94 лв. по сметка на подс.Т. в „ПИБ“АД. Тази сума представлявала ДДС 20 процента от размера на покупната цена. След продажбата на недвижимите имоти на длъжника, по силата на чл.131 от ЗДДС подс.Т. следвало в 5-дневен срок да преведе на ТД на НАП сумата от 31 898,94 лв. На 20.12.2010г. подс.Т. съставил документ за продажба по чл.131 ал.1 т.2 от ЗДДС, но вместо да уведоми с декларация ТД на НАП-офис Шумен и да преведе ДДС-то по сметка на Бюджета, подс.Т. изпратил екземпляри от документа само на длъжника и купувача на имуществото.

Впоследствие подс.Т. на три пъти изтеглил горепосочената сума от специалната си сметка в „Първа Инвестиционна Банка“ АД – клон Шумен с № BG56FINV91507103750468, както следва: на 20.09.2011г. - 5000 лв. /като основание за теглене било посочено „теглене на каса“/, на 26.09.2011г. - 26 700лв. /като основание за теглене било посочено „теглене на каса“/ и от 27.09.2011г. до 14.01.2016г. - 198,94 лв. Подсъдимият Т. усвоил сумата от 31 898,94лв. харчейки парите за лични нужди.

В случая 5-дневния законов срок изтекъл на 13.12.2009г., а на следващия ден /14.06.2009г./ с бездействието си подс. Т. е осъществил данъчното престъпление.

3. Изпълнително дело № 20108770400301 е с взискатели „Елкофал“ ЕООД и Ивелин Димитров Иванов и длъжник Кооперация „Панайот Волов“ - с.Панайот Волов. /описано в обстоятелствената част на ОА в пункт 11/.

Тъй като длъжникът не плащал редовно било образувано горепосоченото дело в хода на което ЧСИ Т. продал на публична продан движими вещи, собственост на Кооперация „Панайот Волов“ - с.Панайот Волов. на 20.12.2010г. подс.Т. приел от  купувач на имущество – фирма „ГАМА 2008“ ООД плащане-/частично и последно/ в брой  в размер на 1000лв. за което издал ПКО № 1386/20.12.2010г.  По сметка на ЧСИ Т. в „Уникредит Булбанк“ АД от продаденото имущество на длъжника постъпили парични средства с които били удовлетворени взискателите. След продажбата на недвижимите имоти на длъжника, по силата на чл.131 от ЗДДС подс.Т. следвало в 5-дневен срок да преведе на ТД на НАП сумата от 5512, 50 лв, представляваща ДДС от продажбата на движими вещи, собственост на Кооперация „Панайот Волов“ - с.Панайот Волов. ЧСИ Т. съставил документ за извършена продажба по реда на чл.131 от ЗДДС, но нито уведомил ТД на НАП за това , нито внесъл в тяхна полза горепосочената сума. Общият размер на ДДС-то от стойността на продаденото имущество на длъжника възлизала на  5512,50  лв. На 15.12.2010г. подс.Т. съставил документ за продажба по чл.131 ал.1 т.2 от ЗДДС , но вместо да уведоми с декларация ТД на НАП-офис Шумен и да преведе ДДС-то по сметка на Бюджета, подс.Т. изпратил екземпляри от документа само на длъжника и купувача на имуществото. Вместо това подс. Т. усвоил на два пъти сумата от 5512, 50 лв. изтегляйки я в гр.Шумен от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 и от служебната си каса, както следва:

- на 09.12.2010г. - 3000 лв.

- на 11.12.2010г. - 2512,50лв., които изхарчил за лични нужди.

В случая 5-дневния законов срок изтекъл на 25.12.2010г., следващият ден бил официален празник-неработен ден-/неделя-Рождество Х.во/ а на следващия ден-/27.12.2010г./ с бездействието си подс.Т. е осъществил данъчното престъпление.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия Т. в хода на предварителното изслушване на основание чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит, на свидетелите и вещите лица по съдебно-счетоводните данъчни и графически експертизи. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя като цяло от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приети по реда на чл.283 от НПК. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от всички събрани в хода на досъдебното производство гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели намиращи се в т.9 от ДП: свид. В.И., свид. Н. Н., свид. Г.Г, свид. С.К.В., свид. К.К, свид. С. Н., свид. С.С., свид. И.И., свид. Ж.Ж., свид. Р. Р., свид. Р.Р., свид. Д.И.П. свид. С.С., свид. Д.З., свид. Н. Ж., свид. Я.Д., свид. Л. Б., свид. Н.Н., свид. М.В., свид. Б.П., свид. С.Д., свид. З.Г., свид. В.В., свид. А.А., свид. С.Р., свид. С.К., свид. Х. Х., свид. Н.Р., свид. И.И., свид. А. К., свид. В.В., свид. Н. Н., свид. В.И., свид. С.Р., свид. Р.Р., свид. М.К., свид.Ф.С., свид. Г.Я., свид. Л.А., свид. Д.Л., свид. Б.Б., свид. Д.В., свид. И.В., свид. Д.М., свид. И.П., свид. Г.В., свид.М.Б., свид. М.М., свид. И. В., свид. В.Д., свид. Е.Г., свид. Е.В., свид. В. В., свид. К. В., свид. Н.Х., свид. Н. Я. Н., свид. М.Д., свид. И.на С. свид. Ю.К., свид. А.Н., свид. П. П., от заключенията на всички съдебно-счетоводни и данъчни експертизи и съдебно-графически експертизи и от приобщените писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и приложените по делото като писмени доказателства касови книги, фактури, годишни данъчни декларации и справки декларации.

ШОС не споделя довода на защитата, че по отношение на присвояването и включените в него пунктове присъдата би почивала единствено на самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК. Съдът още при приемането на самопризнанието на подсъдимия е направил констатация, че то е подкрепено от събраните по делото доказателства. „Необходимостта от наличието на надлежно събрани на досъдебното производство доказателства в подкрепа на самопризнанието се обуславя  от установеното в чл.31 ал.2 от КРБ основно гражданско право, възпроизведено изрично и в чл.116 ал.1 от НПК. В никакъв случай обаче законодателят не изисква тези доказателствени материали да са непротиворечиви. Напълно достатъчно е само някои от тях да са в синхрон с тезата на обвинението. Това заключение следва от граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, която очевидно не изключва валидното провеждане на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и тогава, когато част от досъдебните доказателства са в разрез с направеното самопризнание.“ В този смисъл Решение по н.д. №688/2007г. на I н.о. на ВКС. При избраният от подсъдимия ред за разглеждане на делото, Т. получава по-благоприятно наказателно-правно третиране във връзка с наказанието, което следва да понесе и същевременно се съгласява с известни ограничения – да спори по поддържаните от прокурора факти и в тази връзка да участва лично и непосредствено в събирането и проверката на доказателствата и доказателствените средства. Особените правила по глава 27 от НПК са израз на засиленото състезателно начало в съдебната фаза на наказателния процес. Те отразяват идеята за отделяне на спорното от безспорното между страните по обвинението и страните по защитата. Насочени са към постигане на баланс между защитавания от прокурора публичен интерес за по-бързо и по-икономично санкциониране на лицата, извършили престъпление и индивидуалния интерес на същите да получат по-леко наказание при условията на чл.58а от НК. Подсъдимият Т. доброволно, в присъствието на двама лично упълномощени защитници и след разясняване от страна на съда на правата му в хода на предварителното изслушване и последиците от евентуално направено самопризнание по чл.371 т.2 от НПК депозира самопризнанието си в съдебно заседание. Затова доводите на подсъдимия и защитата в пледоариите им по същество представлява оттегляне на самопризнанието по чл.371 т.2 от НПК, което оттегляне е процесуално недопустимо на такъв етап. „Съгласно т.8.3 от ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС, крайният момент до който могат да бъдат оттеглени изявленията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК е постановяването на определението на първостепенния съд по чл. 372 ал.4 от НПК. След като делото е решено при условията на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК и при нейното провеждане не са допуснати съществени процесуални нарушения, защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съглА.с изложената фактология в обвинителния процесуален документ, същият не е следвало да инициира провеждането на диференцираната процедура, а е следвало своевременно да изложи съображенията си, за да може производството да се проведе по общия ред.“ В този смисъл Решение №282/2015г. по н.д.№885/2015г. на III н.о. „Тогава когато самопризнанието е обосновало приложението на диференцираната процедура, процесуалният закон не предвижда оттеглянето му в хода на наказателния процес. Противното би довело до невъзможност да бъдат постигнати целите на особеното производство и създава условия за процесуална злоупотреба и правна несигурност.“ Именно затова на основание чл.8.3 от ТР 1/2009г. на ОСНК, ШОС прие че изявленията на защитниците на подсъдимия и на самия него в хода на пренията, при които се оспорват факти от обвинителния акт са процесуално недопустими.

Независимо от констатираната недопустимост на по-голяма част от възраженията на защитата и подсъдимия в пледоариите, за прецизност следва да се отбележи, че самопризнанието на подсъдимия депозирано по реда на чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от следните доказателства:

По пункт 1 /пункт 1 от ОА/ с ощетено юридическо лице „Берис“ ООД - безспорно се установява от показанията на свид. В.В., че е внесъл парите, които са изтеглени от специалната сметка на ЧСИ Т. в „УниКредит Булбанк“ АД. В синхрон с неговите показания са и всички заключения на изготвените по делото съдебно-счетоводни експертизи и материалите по изпълнителното дело.

По пункт 2 /пункт 3 от ОА/ дело 39, с длъжник „Мактранс 2000“ ЕООД и взискател „Уни Кредит Булбанк“, самопризнанието кореспондира с показанията на разпитаните по делото свидетели Никлай Ж. и Д.З., с материалите по изпълниителното дело и със вносната бележка за възстановяване на приложените средства, която се намира по делото – видно от графическата експертиза на подпис - почеркът от името на вносителя е на подс.Т.. Съдът приема и становището на прокурора, че тази вносна бележка се явява извънсъдебно самопризнание за извършеното престъпление. В този смисъл е Решение № 314 от 06.01.2016 г. на ВКС по н.д. № 1026/2015 г. на ІІІ н.о.. Съдът не приема доводите на защитата за упражнено право на задържане върху сумата от 34 854.62 лв., защото подс.Т. в качеството си на ЧСИ упражнявал правото си да откаже плащане на длъжник и ги намира за абсолютно несъстоятелни. Позоваването на правото на задържане е абсолютно неприложимо в процесния случай – в случая не са налице елементите на фактическия състав на правотто на задържане. Сам по собствено усмотрение частният съдия изпълнител не може да упражни право на задържане или да откаже плащане и той не може сам да упражни „властническо разпореждане в кръга на правомощията си на ЧСИ да откаже плащане“. В неговите правомощия влиза изпълнението съобразно влезли в сила съдебни актове по делото. При липсата на съдебен акт – напр. обезпечителна заповед за спиране на изпълнение, той не би могъл сам по свое усмотрение да откаже плащане. Такива съдебни актове обаче липсват по изпълнителното дело. Правото на задържане може да се упражни единствено по общия исков ред по реда на ГПК и то от страната, която се позовава на него, а не на ЧСИ. В противен случай той е длъжен да продължи действията по изпълнението. Абсолютно неоснователни са и доводите на защитата, че нито в Заповедта на Министъра нито в заповедта на Председателя на ШОС относно предаването на архива на ЧСИ Т. на ЧСИ З., нямало изрично разпореждане какво да направи подсъдимия Т. с касата – да предава ли парите, да не ги ли предава и нямал преките задължения да извърши нещо, което е извън заповедта, защото не му го казвал и самия закон. Безспорно е че всичко влизащо в дейността му на ЧСИ е следвало да бъде предадено на ЧСИ З.. Доводът, че след като няма в заповедите задължение да предаде касата и след като преди това по делата си е разпоредил „Отказва плащането!“, неговото действие е абсолютно правомерно, е тотално неприемливо от гледна точка на закона, при положение, че той не разполага със собствено право да откаже плащане без наличието на съдебен акт относно спирането на изпълнението.

По пункт 3 /пункт 6 от ОА/. Съдът приема за безспорно установено, че подс. Т. е изтеглил от специалната си сметка в „УниКредит Булбанк“ АД, а не е върнал на длъжника събраните в повече средства - от показанията на свидетеля В.М.И.и от материалите по изпълнителното дело. Показанията на Иванов са в синхрон и с приложената информация за теглене от банковата сметка и заключенията по съдебно-счетоводните експертизи.

По пункт 4 /пункт 7 от ОА/. От материалите по изпълнителното дело и  показанията на свид. С.Р., се установява, че длъжникът е внесъл задълженията си в служебната каса на Т., който от своя страна е превел сумата от 32 000 лв. в специалната си сметка в „УниКредит Булбанк“ АД, откъдето ги превел на взискателя; но останалата надвнесена от длъжника сума от 3000 лв. не върнал на длъжника, а и не била намерена при предаването на касовата наличност през 2016 г.

По пункт 5 /пункт 8 от ОА/, от материалите по изпълнителното дело, от извлечението за тегленията и съдебно-счетоводната експертиза, безспорно се установява, че задължението по изпълнителното дело, е било погШ.о с възлагане на недвижим имот, а паричните средства, които са били внесени в специалната сметка на „УниКредит Булбанк“ АД - в размер на 5 000 лв., не са били върнати и от тях подс.Т. е изтеглил 4 490 лв..

По пункт 6 /пункт 9 от ОА/. От материалите по изпълнителното дело по несъмнен начин се установява, че след погасяването на вземанията на взискателите, е останал остатък от 1 713,74 лв., които не са били върнати на длъжника, а подсъдимият Т. ги е взел от служебната си каса. В този смисъл е и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, находящо се в том 20 от делото.

По пункт 7 /пункт 10 от ОА/. От материалите в изпълнителното дело по несъмнен начин се установява, че след погасяването на вземанията на взискателя, е останал остатък от 2 475,95 лв., който не е бил върнат на длъжника, а подсъдимият Т. ги е взел от служебната си каса. В този смисъл е и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, находящо се в том 20 от делото.

Съдът не приема възражението на защитата, че в случаите по пунктове  6, 7, 8, 9, 10 и 17 от обвинителния акт, в които такива суми, подлежащи на връщане на длъжника се касае са задържани суми за дължащи се на ЧСИ такси и разноски. Това е така, защото за дейността на ЧСИ в случаите, когато се отчисляват разноските и такси от ЧСИ, се издава и съответна сметка, в които се описват. Съобразно чл. 79 ал.1 от  ЗЧСИ за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице и съобразно ал.2 в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане. При липсата на изискуемана от закона сметка по посочените изпълнителни дела, за определяне на такси и разноски, не може да се приеме, че такива са били отчислени от сумите подлежащи на връщане на длъжника като надвнесени. Твърдението, че такъв лист имало на гърба на всяко дело, но били изчезнали след изземването на архива и предаването на ЧСИ З., от една страна не е скрепено с никакви доказателства и остава изолирано, а от друга очевидно липсва твърдение, че посочения „лист“ е сметка по чл.79 ал.1 от ЗЧСИ. Ето защо според ШОС, щом по изпълнителното дело няма приложена сметка по чл.79 ал.1 от ЗЧСИ, възражението на защита, че сумите са отчислени именно като разноскии или таксии се приема като абсолютно несъстоятелно.

По пункт 8 /пункт 12 от ОА/ обвинението се доказва от приложеното изпълнително дело, свидетелските показания и от извънсъдебното признание на извършеното противозаконно присвояване, къдетио при възстановяване на сумата е посочил като основание „възстановяване на неоснователно усвоена сума по изпълнително дело“. В този смисъл е Решение № 314 от 06.01.2016 г. на ВКС по н.д. № 1026/2015 г. на ІІІ н.о.. По изложените по-горе съображения по п.2 /п.3 от ОА/, съдът не приема доводите на адв.П. за упражнено право да откаже плащане. Това, че подс.Т. е сложил резолюция, че отказва да преведе сумата не означава че има правото да го стори, защото е узнал за спор от „Булбанк лизинг“ с „УниКредит лизинг“. След като е липсвал съдебен акт за спиране на изпълнението, подсъдимият не е можел да откаже плащане и да задържи парите. Това, че впоследствие пред съдия-изпълнител З. са представили изпълнителен титул само доказва факта, че той не е бил налице, когато е отказано плащането. Навсякъде по пунктова 3, 12, 14 и 16 от ОА, където подсъдимият според защитната теза е упражнил отказа от плащане, той не е имал право да стори това. ЧСИ не може да упражни право на задържане или да откаже плащане. В неговите правомощия влиза изпълнението съобразно влезли в сила съдебни актове по делото. При липсата на съдебен акт – обезпечителна заповед за спиране на изпълнение, той не би могъл сам по свое усмотрение да откаже плащане. Правото на задържане може да се упражни единствено по общия исков ред по реда на ГПК и то от страната, която се позовава на него, а не на ЧСИ. В противен случай той е длъжен да продължи действията по изпълнението.

По пункт 9 /пункт 13 от ОА/ самопризнанието се потвърждава от материалите съдържащи се в изпълнителното дело и от заключението на съдебно- счетоводната експертиза, приложена в том 20 от делото.

По пункт 10 /пункт 14 от ОА/ се установява от приложеното изпълнително дело, съдебно-счетоводната експертиза и показанията на свидетелите, както и от платежното нареждане за възстановяване на „неоснователно усвоена сума по изпълнително дело“, което се приема като извънсъдебно самопризнание. По изложените по-горе аргументи съдът не приема защитната теза и по този пункт по отношение на отказ на плащане поради упражнено право на задържане.

По пункт 11 /пункт 15 от ОА/. От материалите по изпълнителното дело се установява, че след удовлетворяване на взискателя, останала сума от 23 729,39 лв, която той не върнал на длъжника, а ги изтеглил. В подкрепа на самопризнанието е и Решение № 128/27.07.2017 г. на Окръжен съд – Шумен по гр. д. № 560/2016 г., с което подс. Т. е осъден да заплати на длъжника по изпълнителното производство обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразните му действия по изпълнителното дело. Решението не означава, че е налице само гражданско правоотношение и не игнорира факта на извършеното престъпно присвояване.

По пункт 12 /пункт 16 от ОА/. От изпълнителното дело и от показанията на свидетелите по делото се установява,че средствата от продажба на недвижим имот са постъпили в касата на подс. Т. до 30.07.2015 г., но от документацията за предаване на архива се установява, че при предаване на архива на ЧСИ З., те са липсвали в касата на ЧСИ Т.. В подкрепа на това е и платежното нареждане, от което се установява, че на 13.04.2016 г. подс. Т. е възстановил сумата 10 000 лв. по банков път, отново посочвайки, че е неоснователно изтеглена, което също се приема като извънсъдебно самопризнание.

По пункт 13 /пункт 17 от ОА/ самопризнанието се подкрепя от материалите в изпълнителното дело и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от което е видно че събраната такса за която е издадена фактура не е била дължима. Предвид на това съдът приема, че чл. 31 от тарифата не е бил приложим в случая. Съдът не приема довода на защитата, че ЧСИ не бил длъжен да си събира документи за разноските, защото нямало такова задължение в тарифата, нито в закона и затова „каквото преценил – изчислил“. Обстоятелството че през годините се било формирала практика на гърба на делото на лист да се изчисляват сумите по тарифата от една страна не се установява по делото, а от друга защитата не твърди, че листа е бил сметка по чл.79 ал.1 от  ЗЧСИ, съобразно който за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице и съобразно ал.2 в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане. При липсата на изискуемана от закона сметка по посочените изпълнителни дела, за определяне на такси и разноски, не може да се приеме, че такива са били отчислени от сумите подлежащи на връщане на длъжника като надвнесени. Ето защо според ШОС, щом по изпълнителното дело няма приложена сметка по чл.79 ал.1 от ЗЧСИ, възражението на защита, че сумите са отчислени именно като разноскии или такси се приема като абсолютно несъстоятелно.

По пункт 14 /пункт 18 от ОА/ от приложеното изпълнително дело безспорно се установява, че са били събрани по-големи суми от задължението на длъжника и таксите, но от писмените доказателства във връзка с предаването на архива се установява, че тези пари не са налични в касата на Т..

Предвид изложеното, ШОС приема, че признатите по реда на чл.371 т.2 от НПК факти са в синхрон с посочените доказателства и обуславят отхвърляне, както на искането за приемане на несъставомерност на престъпните присвоявания, така и на искането за прецизиране периода на обвинението.

Самопризнанието на подсъдимия Т. обаче остава изолирано по п.2 от ОА. По пункт 2 от ОА от разпита на свид.Р. Р. управител на „Агросемена“ ЕООД се установява, че сумата действително не му е преведена по банков път, но на няколко пъти в кантората на ЧСИ Т. свид.Р. е получил парите в брой, които са постъпили по изпълнителното дело. Затова независимо че подсъдимият признава фактите от ОА и по този пункт от обвинението, то следва да се приеме, че липсата на банков превод не означава че подсъдимият е присвоил сумите, а че не е изпълнявал служебните си задължения стриктно. Видно от експертизите те не са се базирали на свидетелските показания, включително и тези на свид.Р..

При така очертаната фактическа обстановка по делото безспорно се установява, че при управление на поверените му пари собственост на длъжници, съхранявани в повечето случай в банковата сметка на ЧСИ за осребряване имущество на длъжници, подс.Т. е имал служебната компетентност да се разпорежда с тях, като това разпореждане с тези пари е извършено като със свои. Разпоредителните действия с които са осъществени присвояванията в периода 22.05.2007г. до 14.01.2016г. от служебната каса и банковите сметки за осребряване имущество на длъжници на името на ЧСИ Т. в „Уникредит Булбанк“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД, са чрез извършвани периодични тегления в брой на парични средства от самия Т., заплащане на задължения на Т. към различни институции - глоби на Камара на частните съдебни изпълнители, данъчни задължения към НАП, социални осигуровки, извършвани са преводи в лични сметки на ЧСИ Т.. А внесените в брой суми от длъжниците не са преведени по сметка на взискателите. В този смисъл ШОС приема, че е осъществено деянието длъжностно присвояване по смисъла на чл. 201 от НК, тъй като освен констатираните липси от ЧСИ З. по задълженията за разпределение на събрани от подс.Т. пари се установява, че подс.Т. се разпоредил с поверените му пари в свой личен интерес.

По отношение на второто обвинение по ОА и първо по чл.255 от НК: съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият е затаил неистина при подаване на ГДД за финансовите 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г.. Това се установява от направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК на фактите от обвинителния акт, което кореспондира с показанията на свид. Симеонова и свид. Додекова, с приложените данъчни документи, фактури, счетоводна документация по делото и изготвените съдебно-счетоводни експертизи. Показанията на свидетелките Додекова и Кирчева са в синхрон със самопризнанието на подсъдимия. Те са съставяли и с електронен подпис са подавали годишните данъчни декларации. Обстоятелството, че нито една от двете свидетелки не казва, че лично Т. е носил документацията и одобрявал проекта на ГДД преди да ги подадат с КЕП не разколебава установеното с писмени доказателства. Самопризнанието обаче не се подкрепя от доказателствата, за това, че не водел изрядно счетоводство – в обвинението остава само един израз без да е ясно дори какво съдържание го запълва. Не става ясно от къде се прави такъв извод, защо и за кои дълги времеви периоди работил без касова книга, както и дали не са отразявани в следващите периоди.

По отношение на третото обвинение по ОА и второ по чл.255 от НК безспорно се установява избягването на установяване и плащане на данъчно задължение в особено големи размери, тъй като подсъдимият не е уведомил в 5-дневен срок НАП от получаване на пълната цена от продажбите на имущество на длъжниците. Същите деяния са описани и при фактите в обстоятелствената част на ОА по пункт 4, 5 и 11 от ОА. От информацията от тегленията по сметките, писмените доказателства от НАП и заключенията на съдебно-счетоводните експертизи по ДП се установява, че подсъдимият и в трите случая е следвало да преведе на НАП, конкретна сума по чл.131 от ЗДДС, като начислен ДДС по повод продажбата на недвижим имот на длъжника. Тези средства, не са декларирани, не са внесени в бюджета, а са изтеглени от подсъдимия: по пункт 4 - от специалната му сметка в ПИБ, по пункт 5 - от разплащателната сметка в „УниКредит Булбанк“ АД и по пункт 11 – от специалната сметка в „УниКредит Булбанк“ АД. От тези доказателства съдът приема за безспорно установено недекларирането и неплащането на данъчни задължения по ДДС по чл. 131 от ЗДДС. В тази насока на първо място е самопризнанието на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК, а в синхрон с него са доказателствата съдържащи се в трите изпълнителни дела и съдебно-счетоводните експертизи. Не се установиха никакви доказателства от които да се направи извод, че е налице субективно отношение за присвояване на сумите. От доказателствата по делото не може да се направи извода за твърдяната неволна грешка в адресата при изпращането на сумата, каквито доводи навежда адв.Г..

Съдът намира за установено, че парите са използвани за лични нужди, за да обезпечи нуждите на семейството си, включая за екскурзии в чужбина и вноски за лизингови автомобили. От една страна този факт е описан многократно в ОА и респективно е признат по реда на чл.371 т.2 от НПК. От друга страта в том 92 от ДП се намира доказателства, че Т. действително има регистрирани МПС /без значение е дали е регистриран като ползвател или като собственик/, като те са били запорирани по искане на прокурора в хода на ДП. В същото време в т.92 от ДП се съдържат справки за пътувания извън страната за подсъдимия и членовете на семейството му и от тях действително се установяват пътувания зад граница. При наличието на тези доказателства е ирелевантно, че тримата не били разпитвани като свидетели по делото за такива обстоятелства. Конкретни доказателства за това коя точно сума е разходвана за лизингова вноска или за кое пътуване, не са необходими в светлината на посочената практика относно разходването сумите при присвояването при правните съображения и на проведената процедура по глава 27 от НПК след депозираното самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК.

Съдът приема за безспорно, че в дейността си ЧСИ от 2010г. е използвал счетоводна програма ЕНФОРС във връзка с обслужването по ДДС и издаването на сметки и фактури, като същевременно за деловодното обслужване използва втора програма ЕНФОРСЪР. При ползването им, могат да се съхраняват данни в облак във виртуалното пространство, хостван от фирмата собственик на софтуерния продукт. Възраженията на защитата по отношение на съдебно-счетоводните експертизи, че вещото лице ги е вписало по хронология на тегленията, като се е съобразявало да даде сбор, че е налице само констативна част по разпечатката от банковото извлечение, произволното избиране на суми, тегления и натаманяване, не се приемат от съда, тъй като при проведената процедура по глава ХХVII след признаване на фактите и обстоятелствата по ОА, подсъдимият се отказва и от възможността на спори по експертизите било то за пълнота, било то за обоснованост. Същото се отнася и до неяснотата дали вещото лице е ползвало данните от облака на ЕНФОРС или ЕНФОРСЪР, било то в кантората на ЧСИ З. или по друг начин, при положение че няма данни с компютърния сървър да е извършвано дори и само едно действие. Тези неясноти не водят до извод за необоснованост или недоказаност на обвинението.

Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в хода на събирането на доказателствата по ДП. При постановяването на присъдата съдът се позовава само на годни доказателства събрани по надлежния процесуален ред. Според ШОС в настоящия случай, са събрани достатъчно - и преки и косвени доказателства, които разкриват фактическата обстановка по делото, установена по-горе. Също така според Решение №359/14.01.2016г. по н.д. №1214/2015г.  на III н.о. на ВКС решаващите съдилища не дължат анализ на доказателствената съвкупност, който е изискуем при мотивиране на съдебен акт при разглеждане на делото по общите правила, а само положителна констатация, за подкрепеност на самопризнанието от събраните на досъдебното производство доказателства. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че в периода 22.05.2007г – 14.01.2016г., в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление с горните деяния подсъдимият А.А.Т., в качеството си на длъжностно лице – „Частен съдебен изпълнител” с рег. 877, Район на действие ШОС е присвоил чужди пари, общо в размер на 243 073,97 лева, както следва: по изп.дело №20078770400040 - 13 701лв. собственост на ЗК „Бъдеще” с. Иваново общ. Върбица обл. Шумен, по изп.дело № 20088770400039  -  34 854, 62 лв. собственост на „Мак – Транс 2000“ ООД - гр. Шумен /в ликвидация/, по изп.дело №20098770400019 - 19288,61 лв. собственост на „Берис” ООД с. Суха река общ. В. Преслав, по изп.дело №20098770400169 - 3000,00 лева собственост на К.Р.Ш., по изп.дело №20098770400011 - 4490,00 лева собственост на Р.Д.Р., по изп.дело №20108770400668 -  1713,74 лева собственост на „Осмар” ООД с. Осмар общ. В. Преслав, /заличено/, по изп.дело №20108770400684 - 2475,95 лева собственост на „Осмар агро” ООД - с. Осмар общ. В. Преслав обл.Шумен, по изп.дело № 20118770402658 - 89 548, 63 лв. от които 86 548, 63 лв. собственост на ЕТ „Н.Н.” - гр. Велики Преслав обл.Шумен и 3000 лв. собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД гр. София, по изп.дело №20118770402013 - 4689,54 лева собственост на „Осмар” ООД с. Осмар общ. В. Преслав /заличен/ обл.Шумен, по изп.дело № 20128770400055 - 9400 лв. собственост на „Най Ком“ ЕООД с. Памукчии общ. Нови пазар обл.Шумен,  по изп.дело № 20128770401193 -  23729, 39 лв. собственост на Ю.В.К., по изп.дело № 20138770401056 - 10 000 лв. собственост на Н.А.С. и Ф. И. С., по изп.дело № 20148770401296 - 25 795,77 лв. собственост на „Грийн енд ойл“ ЕООД - гр. Генерал Тошево, обл. Добрич и по изп.дело №20158770400908 - 386,72 лв. собственост на С.Б.С., връчени в това му качество да ги пази и управлява, като присвоените пари са в големи размери, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК, като счита, че не е налице квалификацията по чл.203 ал.1 и 2 от НК, а не е налице присвояване до пълния размер на присвояването посочен в обвинителния акт - по изп.дело № 20088770400172 за сумата от 31 898, 94 лв. собственост на НАП, по изп.дело №20088770400129 за сумата 13333,33 лева собственост на НАП, по изп.дело № 20108770400301 за сумата 5512,50 лв. собственост на НАП и по изп.дело № 20078770400047 на сумата от 27 291,15 лв. собственост на ЕТ „*** – Р.Р.“, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи – пари и специфичните отношения по служба, в които участва частният съдебен изпълнител;

            * от обективна страна подсъдимият чрез своите действия се е разпоредил противозаконно с чужди пари; безспорно е че процесните суми са чужди пари за подс.Т. – те са принадлежали на други физически или юридически лица; чуждите пари предмет на престъплението по чл.202 ал.2 т.1 от НК са се намирали по специалната сметка на ЧСИ А.Т. или в служебната му каса, поради факта, че същият е изпълнявал функцията частен съдебен изпълнител и единствено в това му качество; никоя от сумите, които са предмет на отделните длъжностни присвоявания не би била връчена или поверена за пазене или управление, ако той не беше частен съдебен изпълнител; Подсъдимият Т. е получил фактическата власт върху процесните чужди пари именно в качеството му на ЧСИ, защото пазенето и управлението на тези пари е част от функцията му като ЧСИ.

Според практиката на ВКС, присвояване има и тогава, когато се промени отношението на дееца към държаните от него пари, а не само с потребяването на тези пари. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания. Чл. 24 от ЗЧСИ задължава ЧСИ да има най-малко една специална банкова сметка, ***ства, които получава от осребряването на имуществото на длъжниците и той управлява и се разпорежда със средствата на длъжниците по специалната сметка. Съгласно чл. 455, ал. 1 от ГПК, всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта, както и от магазините или борсите, извършили проданта на движими вещи, се внасят по сметката на ЧСИ, т.е. средствата, които всеки един ЧСИ получи от осребряване на имуществото или от плащане на длъжника, следва да постъпват в неговата специална сметка, а от средствата по тази сметка той плаща на взискателя и ако тези средства се окажат в повече, той следва да ги върне на длъжника. Всяко друго действие с тези парични средства от специалната банкова сметка ***, независимо, че се извършва от него, следва да се приеме като присвояване, защото вече е разпореждане на незаконово основание. Според Решение № 144/2011 г. на ВКС по гр. д. № 151/2011 г. на III г.о., „Редът за съхранение на паричните суми, постъпили по изпълнителното дело, е императивно определен в ГПК и ЗЧСИ и не може да се променя по преценка на ЧСИ. Постъпилите по сметката суми са такива по предназначение. Те служат за удовлетворяване на взискателите, но до изплащането им принадлежат на длъжника.” Част от средствата, събрани по повод принудителното изпълнение са получавани не по специална сметка, а в касата на ЧСИ Т.. От протокол на 10.02.2016 г., в том 22, лист 90-91 от ДП, се установяват сумите, налични по специалните сметки в банките, а при предаването на архива, на същата дата е била предадена и касова наличност от страна на Т. в размер на 485,77 лв. Затова се налага извода, че паричните средства, присвоявани от подс.Т., са не само от специалните банкови сметки, но и от касата в кантората, които съгласно ГПК е следвало да държи в специална сметка.

Подсъдимият се е разпоредил с чуждите пари, в момента в който ги е изтеглил на основание, което не се следва по закон, както следва:

1. /пункт 1 от ОА/ - през периода от 22.05.2007г до 14.01.2016г. по изп.дело №20078770400040 се разпоредил противозаконно със сумата от 13 701лв. собственост на ЗК „Бъдеще” с. Иваново от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973;

2. /пункт 3 от ОА/ по изп.дело № 20088770400039 присвоил обща сума от 34 854,62 лв. собственост на „Мак Транс“ ООД от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973, като се разпоредил противозаконно на 13.05.2010г. със сумата от 12900лева, на 20.05.2010г със сумата от 3674 лева, на 31.05.2010г. със сумата от 8200 лева, на 17.06.2010г със сумата от 3000 лева и на 30.06.2010г. със сума 7080,62 лева;

3. /пункт 6 от ОА/ на 05.03.2010г.  се разпоредил противозаконно със сумата от 19288,61лв. по изп.дело №20098770400019 собственост на „Берис” ООД от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973;

4. /пункт 7 от ОА/ по изп.дело №20098770400169 се разпоредил противозаконно със сумата от 3000,00 лева собственост на К.Р.Ш. от служебната си каса през периода от 04.09.2009г. до 14.01.2016г.

5. /пункт 8 от ОА/ по изп.дело №20098770400011 се разпоредил противозаконно със сумата от 4490,00 лева собственост на Р.Д.Р., като я изтеглил без законово основание от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 на 14.01.2010г.

6. /пункт 9 от ОА/ през периода от 15.11.2011г до 14.01.2016г. по изп.дело №20108770400668 се разпоредил противозаконно със сумата от 1713,74 лева собственост на „Осмар” ООД от служебната си каса, изтегляйки ги без основание по закон;

7. /пункт 10 от ОА/ по изп.дело №20108770400684 присвоил 2475,95 лева собственост на „Осмар агро” ООД от служебната си каса през периода от 26.01.2011г до 14.01.2016г, като я взел без правно основание;

8. /пункт 12 от ОА/  по изп.дело № 20118770402658 присвоил 89 548,63 лв. от които 86 548,63 лв. собственост на ЕТ „Н.Н.” и 3000,00 лв. собственост на „Уникредит Лизинг“ АД от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973, като ги изтеглил без правно основание, както следва: на 12.03.2012г – 5000,00 лева; на 12.04.2012г – 10000,00 лева; на 24.04.2012г – 5000,00 лева; на 27.04.2012г – 5000,00 лева; на 03.05.2012г – 5000,00 лева; на 07.05.2012г – 21000,00 лева; на 08.05.2012г – 5000,00 лева; на 14.05.2012г – 10000,00 лева; на 18.05.2012г – 6000,00 лева; на 22.05.2012г – 5948,63 лева; както и като взел сумата от 11 600,00лв от служебната си каса в периода от 05.04.2012г. до 14.01.2016г.;

9. /пункт 13 от ОА/ по изп.дело №20118770402013 противозаконно изтеглил сумата от 4689,54 лева собственост на „Осмар” ООД от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 на 18.11.2011г.

10. /пункт 14 от ОА/. по изп.дело № 20128770400055 против правилата на закона изтеглил 9400,00 лв. собственост на „Най Ком“ ЕООД от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973, както следва: на 01.10.2013г – 5000 лева и на 04.10.2013г – 4400,00 лева;

11. /пункт 15 от ОА/ по изп.дело № 20128770401193 изтеглил без основание 23729,39 лв. собственост на Ю.В.К. от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 както следва: на 04.10.2013г. – 12400,00 лева; на 14.10.2013г – 5000,00 лева и в периода от 14.11.2013г до 14.01.2016г. – 6329,39 лева.

12. /пункт 16 от ОА/ по изп.дело № 20138770401056 взел без правно основание сумата от 10 000,00лв. собственост на Н.А.С. и Ф. И. С. от служебната си каса през периода 31.07.2015г – 14.01.2016г.;

13. /пункт 17 от ОА/ по изп.дело № 20148770401296 изтеглил без правно основание сумата от 25 795,77 лв. собственост на „Бартер груп“ ООД от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с № BG23UNCR76301078314973 през периода от 18.11.2014г до 14.01.2016г.;

14. /пункт 18 от ОА/ през по 2015г. по изп.дело №20158770400908 взел противозаконно 386,72 лв. собственост на С.Б.С. от служебната си каса, през периода от 03.12.2015г до 14.01.2016г.;

Във всички посочени 14 случая е налице своене, защото са извършени незаконосъобразни разпореждания с парични средства, при които паричните суми са излезли от специалната сметка на ЧСИ, или са взети от касата на ЧСИ /без въобще да следва да се намират там/, като са довели до благоприятно изменение в имуществената сфера на подсъдимия лично, а не като ЧСИ. По тези съображения ШОС не споделя доводите на защитата развити в хода на съдебни прения, че действията на подсъдимия са законосъобразни и респективно направените от него разпореждания са правомерни.

- Присвоените суми по посочените 14 случая възлизат на обща стойност – 243 073,97 лева, като длъжностното присвояване е в големи размери. Съобразно ТР № 1 от 1998г. на ОСНК големи размери са налице ако сумата надхвърля 70-кратния размер на МРЗ, а особено големи размери са налице ако сумата надхвърля 140-кратния размер на МРЗ. Към 14.01.2016 г., което е крайната дата на присвояването, минималната работна заплата е била в размер на 420,00 лв. съгласно ПМС № 375/28.12.2015 г. Затова големите размери в случая са налице, защото сумата надхвърля 29400,00лв /70 МРЗ към крайната дата на деянието/, а са налице и особено големи размери, защото сумата е по-голяма от 58 800,00 лв./140 МРЗ към крайната дата на деянието/.

Конкретното разходване на всяка отделна сума не е необходимо да се установява, тъй като съдът не е длъжен да направи констатации къде и кога подсъдимият е изразходвал всеки присвоен лев, нито за какво точно са изразходени присвоените суми. В този смисъл Решение № 394/1980 г. по н.д. № 354/80 г. на I н.о., Решение № 394/11.08.1986г. по н.д. № 386/86 г. на I н.о., Решение № 460/1994 г. по н.д. № 359/94 г. на I н.о., Решение № 558/2009 г. по н.д. № 612/2008 г. на III н.о. и Решение № 162/2009 г. по н.д. № 91/2009 г. на III н.о. Съдът приема за безсспорно установено, че само подс. Т. е имал достъп до специалните си банкови сметки на ЧСИ и следователно липсата на парични суми по тях е причинена единствено от неговите действия, а безспорно тази липса е била във вреда или на взискател или на длъжник по конкретно изпълнително дело. В този смисъл Решение № 523/2011 г. по н.д. № 590/2010г. на III н.о. и Решение № 306/2018 г. по н.д. № 966/2017 г. на II н.о.

Част от присвоените чужди пари – по пунктове 2, 8, 10, 12 /респективно пунктове 3, 12, 14 и 16 от обвинителния акт/, са били възстановени от подс.Т. след приемането на архива му на ЧСИ Д.З.. Те обаче са възстановени едва след като свидетеля З. е говорила с подсъдимия Т. и е поискала възстановяване на сумата, което подсъдимият е направил с платежно нареждане посочвайки в него конкретното изпълнително дело. Според константната съдебна практика, а именно - ТР № 50/80 г. на ОСНК; Решение № 448/87 г. на ІІ н.о. на ВС; Решение № 173/87 г. на І н.о. на ВС, деецът не следва да отговаря за длъжностно присвояване, когато преди или най-късно по време на извършване на инкриминираното разпореждане с чуждото имущество е имал субективното намерение да го замести или възстанови. В настоящия случай обаче решението за възстановяване е ставало под натиска на ситуацията след обаждане от свидетеля З. - т.е. много след довършване на престъплението, с разпореждането с предмета на престъплението. В този смисъл и Решение № 56/2017 г. на ВКС по н.д. № 98/2017 г., І н.о.;

- възстановяването на част от присвоените чужди пари – по пунктове 2, 8, 10, 12 /респективно пунктове 3, 12, 14 и 16 от обвинителния акт/ безспорно е станало преди приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, но деянията по тези пунктове са включени в продължаваното престъпление по чл.202 ал.2 т.1 от НК и затова не може да намери приложение привилегирования състав по чл. 205 от НК. Възстановената сума възлиза на 143 803,25лв., което е повече от половината от присвоената сума. Затова настоящият състав счита, че това обстоятелство следва да се обсъди при смекчаващите отговорността обстоятелства;

- не е налице присвояване по пункт 4, 5 и 11 от обвинителния акт досежно присвояването  - по изп.дело № 20088770400172 за сумата от 31 898, 94 лв. собственост на НАП, по изп.дело №20088770400129 за сумата 13333,33 лева собственост на НАП, по изп.дело № 20108770400301 за сумата 5512,50 лв. собственост на НАП. И в трите случая става въпрос за неуведомяване в 5-дневен срок по чл.131 от ЗДДС на НАП, като сумата за ДДС, която следва да внесе след това уведомяване, Т. използвал за лични нужди; Това представлява само данъчно престъпление, а не едновременно с това и длъжностно присвояване. От субективна страна действията са били насочени към неправомерно усвояване на сумата която следва да се преведе на НАП и е насочено именно срещу обществените отношения гарантиращи стриктното спазване на данъчните закони. Затова в случая за присвояване по тези три дела не може да се говори, те не трябва да се включват в продължаваното длъжностно присвояване  по делото и за тях като включени в него следва да бъде постановена оправдателна присъда на основание чл.304 от НПК.

- не е налице присвояване и по пункт 2 от обвинителния акт по изп.дело № 20078770400047, защото от разпита на свид.Р. Р. управител на „Агросемена“ ЕООД се установява, че сумата действително не му е преведена по банков път, но на няколко пъти в кантората на ЧСИ Т. той е получил парите в брой, които са постъпили по изпълнителното дело. Действително това е нарушение на разпоредбите на ЗЧСИ, но за таткова нарушение Т. нееднократно е наказван по административен ред. В конкретния случай според ШОС по-скоро би могло да се търси престъпление по чл.282 от НК, защото липсата на банков превод не означава, че подсъдимият е присвоил сумите, а че не е изпълнявал служебните си задължения стриктно. Такова обвинение обаче не е предявявано на подс.Т..

            * субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице; т.е. той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си; по смисъла на чл.93 ал.1 б.“б“ от НК частният съдебен изпълнител е длъжностно лице и към момента на извършване на горепосочените деяния подс.Т. е упражнявал дейност като частен съдебен изпълнител съобразно Заповед на  Министъра на правосъдието по чл.11 ал.2 от ЗЧСИ, с която е възложил на Частния съдебен изпълнител А.Т. *** действие Окръжен съд гр.Шумен публичната /държавна/ функция по принудителното изпълнение на частни притезания и публични вземания. А.Т. е встъпил в длъжност на 03.04.2006год. с подписване на клетвен лист пред Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители на основание чл.13 ал.4 от ЗСЧИ и е придобил и качеството на длъжностно лице - частен съдебен изпълнител с регистрационен №877 с район на действие Окръжен съд гр.Шумен;

            * от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – подс.Т. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал те да настъпят. Подсъдимият е имал съзнанието, че предмета на престъплението са чужди пари, които са му поверени в качествата му на длъжностно лице и е съзнавал обема от действия, които са му били позволени да извършва с тях като ЧСИ. Т. е предвиждал, че в резултат на разпореждането чуждите пари, съхранявани по специалната му сметка или в касата ще преминат негова полза и е съзнавал, че това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на престъплението. Във волево отношение Т. е имал за цел да се разпореди противозаконно с предмета на престъплението в свой интерес;

            - предвид самопризнанието на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК и проведената процедура по глава ХХVII от НПК, не се налага обсъждане на евентуална приложимост на чл.282 от НПК. Ако се приеме, че подсъдимият се е разпореждал със суми от сметката му или от касата му, без да има субективно отношение, че са по конкретно изпълнително дело, с намерение по същото да престира например други пари /било то от друго изпълнително дело/, то тогава деянието би следвало да се квалифицира по чл.282 от НПК защото към датата на конкретното изпълнително деяние Т. е имал намерение да върне или възстанови взетите пари /в съответствие с практиката на ВС /ТР 50-80-ОСНК, Р.173-87-I, Р 448-87-II, 624-90-II, Р. 67-81-II/. Следва все пак да се отбележи, че в случая такиве елементи от състава на това престъпление не са били предявени на подсъдимия Т. и той не се е защитавал срещу тях. Предвид факта, че подсъдимият е възстановил сумите по някои от изпълнителните дела посочвайки на платежните нареждания номерата им, настоящият състав приема за доказана субективната страна на присвояването, тъй като подсъдимият Т. очевидно е имал субективно отношение към суми по конкретно дело, след като ги е връщал посочвайки конкретно дело. Затова от субективна страна според ШОС е налице престъпление по чл.202 от НК, а не престъпление по чл.282 от НК.

Предвид всичко гореизложено, ШОС не може да сподели изводите на защитата, за недоказаност на обвинението в длъжностно присвояване и за липсата на доказателства спрямо техния подзащитен в пълния обем на обвинението. По подробно изложените до тук аргументи от съдът не се възприема и доводите за наличие на визираните от защитата противоречия в събраните доказателства.

Квалификацията на престъплението във връзка с чл.26 ал.1 от НК е правилна и законосъобразна, защото отделните деяния са извършени през непродължителни периоди от време едно спрямо друго и осъществяват поотделно един състав на едно и също по вид престъпление по чл.201 от НК. Извършени са отделни деяния по четиринадесет изпълнителни дела, като по някои изпълнителни дела има по няколко действия. Всички тези деяния са извършени в периода в периода 22.05.2007г – 14.01.2016г. – този период е продължителен и по принцип не кореспондира с чл.26 от НК, но в конкретния случай дейността на ЧСИ е била разглеждана в съвкупност и следва са се приеме, че помежду си отделните деяния които осъществяват състава на престъпления по чл. 201 от НК и са включени в съвкупността на продължаваното престъпление по чл.202 ал.2 т.1  от НК са извършени в непродължителен период. Деянията са извършени при една и съща форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимият Т. е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на всяко от деянията, съзнавайки общественоопасния им характер. Отделните деяния и от обективна и от субективна страна се явяват продължение на предходните такива и са в причинна връзка помежду си. Именно обективната и субективна връзка характеризира отделните престъпни деяния като едно продължавано престъпление и същите се преценяват в съвкупност с оглед причинения общ престъпен резултат. В този смисъл е практиката на ВКС (ТР на ОСНК № 3/71 г. по н.д. № 32/70 г.).

Съдът намира, че не е налице квалификацията по чл.203 от НК. За да е съставомерно деянието по тази по-тежка квалификация е необходимо да са налице комулативно две предпоставки – присвоеното имущество да е в особено големи размери и присвояването да представлява особено тежък случай. В случая общата сума предмет на длъжностното присвояване надхвърля 140 МРЗ и затова особено големи размери са налице, но деянието не може да се приеме за особено тежък случай. Това е така защото съгласно чл. 93, т. 8 от НК „особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. В случая обществената опасност на деянието е безспорно висока, но не и изключително висока. Посочените от прокурора обстоятелства, досежно включените в длъжностното присвояване деяния, в светлината на посочените от него Решение № 311 от 11.04.2018 г. на ВКС по н.д. № 1047/2017 г. на ІІ н.о. и Решение № 288 от 26.03.2018 г. по н. д. № 997/2017 г. на ВКС, ІІ н. о. - факта, че се касае за посегателство срещу собствеността на различни субекти извършено в продължителен период от време; своеобразието на начина, механизма, периода на осъществяване на престъплението, определени специфични характеристики на престъпната дейност и степента на нейната организираност обуславят висока степен на обществена опасност на деянието. Деянието в конкретния случай е извършено през продължителен период от време от 22.05.2007г. – 14.01.2016г. но се касае за деяния по 14 изпълнителни дела за разтеглен период от 9 години и този период принципно е спорен за продължавано престъпление. В случая подсъдимият признава фактите по обвинителния акт, включая факта, че е действал в условията на продължавано престъпление. По-голяма част от сумата е възстановена и ако деянието не се разглеждаше като продължавано престъпление, по 4 от деянията квалификацията би била по привилегирования състав на чл.205 от НК, които са с по-ниска степен на обществена опасност. Безспорно са настъпили вредни последици от деянието за пострадалите и ощетените юридически дела по посочените 14 изпълнителни дела. Подсъдимият е извършил деянието в качеството си на частен съдебен изпълнител и именно затова е възприет като длъжностно лице и затова деянието е квалифицирано като длъжностно присвояване. Това че подсъдимият е ЧСИ обуславя именно приложението на чл.202 от НК и то е включено в случая в елементите от състава на престъплението, така че не може да се приеме становището на прокурора, че това е обстоятелството обуславящо изключителна степен на обществена опасност на деянието. Безспорно с деянието си подс.Т. е подривал финансовата стабилност и доверието в съдебното изпълнение, но това обуславя висока степен на обществена опасност на деянието, а не изключителна такава.

Що се каса е до обществената опасност на дееца – и прокурора и двамата защитници бяха единодушни за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които обуславят ниска степен на обществена опасност на дееца и приложение на чл.55 от НК. Сам прокурора сочи редица обстоятелства обуславящи според него многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: че подсъдимият е неосъждан, че и в съдебната и в досъдебната фаза на наказателния процес е имал образцово процесуално поведение /във всички случаи когато е бил призован, той се е явил, съдействал е за разкриване на обективната истина/, има безспорни здравословни проблеми, полага грижи за едно непълнолетно лице и за своя възрастен родител, след започване на наказателното производство е направил възможното според неговите финансови възможности за възстановяване на щетите от престъплението, че е бил трудово ангажиран до момента, в който е бил лишен от възможността да полага труд като ЧСИ, т.е. над четвърт век. Тези обстоятелства от своя страна не са изолирани и те според ШОС и се вземат предвид при определяне обществената опасност на дееца. Следователно само ако се игнорират тотално тези обстоятелства може да се определи подсъдимия като личност с висока степен на обществена опасност. При това положение становището на ШОП, че когато въпроса опира до квалификацията Т. е с изключително висока степен на обществена опасност не може да се приеме. Подсъдимият не може да е едновременно личност за която са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и в същото време да е с изключително висока степен на обществена опасност. Както се сочи в посочената практика „Обществената опасност на дееца е комплексно понятие“, „като то се определя не само с оглед неговите характерни черти и предходното му поведение в обществото и семейството, но и в контекста на личностните му качества, изводими от спецификата на извършеното деяние. Характеристиките на дееца се манифестират чрез обективните му прояви, включително посредством извършеното деяние.“ Според ШОС начинът на осъществяване на отделните присвоителни деяния не сочи на използване на конкретен механизъм за всяко едно от тях, по един добре обмислен начин, какъвто довод се навежда в обвинителната реч, а води до извода, че подсъдимият не се е отнасял сериозно към стриктното изпълнение на служебните си задължения като ЧСИ. Безспорно от данните за личността му се установява, че подсъдимият А.А.Т. е с влошено здравословно състояние /през  2013 г.  претърпял инсулт, от който останали поражения относно краткосрочната памет и периферно зрение надясно, което обаче не му пречи да управлява МПС; през 2002 г., бил лекуван от улцерозен колит на дебелото черво, което и към настоящия момент налагало спазване на стриктна диета; развил и захарен диабет - на лекарства/ и отежнено семейно и финансово положение /грижи се за майка си, която е родена през 1941г. и е пенсионер към настоящия момент и има син в трудна тийнейджърска възраст, а за издръжката на четиричленното домакинство след отстраняването му от длъжност на 28.03.2017г, разчитат на трудовата дейност на съпругата му и на пенсията на майка му/; от 1990г. до настоящия момент непрестанно е упражнявал трудова дейност /обстоятелство акцентирано от прокурора дори като изключително/; Подсъдимият Т. не е осъждан към настоящия момент, но е наказван по административен ред с отстраняване от длъжност за множество нарушения свързани с работата му като ЧСИ; В периода на поемане на дейността му от ЧСИ Д.З. е възстановил доброволно по-голяма част от присвоените пари. От всички тези обстоятелства съдът преценява, че у подсъдимия няма трайно изразена антисоциална нагласа за противоправно поведение, а процесното деяние, макар и в продължителен период е резултат на несериозното му отношение единствено към служебните му задължения като частен съдия изпълнител и затова като цяло неговата обществена опасност е към средна степен, но не е висока.

Затова ШОС приема, че длъжностното престъпление извършено от подсъдимия е с висока степен на обществена опасност, но не и с изключително висока, а личността на подсъдимия се отличава по-скоро със средна степен на обществена опасност, отколкото висока и в никой случай изключително висока. Поради това няма как деянието да се квалифицира като особено тежък случай по смисъла на чл.203 от НК и по първоначално повдигнатото срещу него обвинение подсъдимият Т. следва да бъде оправдан. 

Също така, съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горните деяния подсъдимият А.А.Т. в периода от 02.05.2011г до 30.01.2015г., в гр. Шумен в условията на продължавано престъпление, в качеството си на ЧСИ/ФЛ сам и с посредственото извършителство на И.К.С.и М.С.Д.– счетоводители, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 15886,96 лева, като потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП Варна офис Шумен Годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ: за финансовата 2010г – с ГДД с вх.№**********/02.05.2011г, за финансовата 2011г – с ГДД с вх.№2700И0012097/02.05.2012г., за финансовата 2012г – с ГДД с вх.№2700И0019433/29.04.2013г., за финансовата 2013г – с ГДД с вх.№2700И0028980/30.04.2014г. и за финансовата 2014г – с ГДД с вх.№2700И0033302/30.01.2015г., с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.255 ал.3  от НК във вр. с чл.255 ал.1 т.2, предл. второ от НК, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като не са налице данни че е осъществявал счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство по смисъла на чл.255 ал.1 т.5 предл.второ от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват дейността на данъчната система в държавата. 

* от обективна страна – изпълнителното деяние се изразява в избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като е затаил истина в подадени декларации.

- от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения – данък по ЗДДФЛ в особено големи размери – в размер на 15886,96 лева; Избягване на установяването и плащането на данъчното задължение е осъществено от подсъдимия като е затаил истина в подадени декларации в ТД на НАП - гр.Шумен: подс.Т. носел собственоръчно счетоводната документация на свидетелките И.К.и М.Д., които изготвяли проект на съответната ГДД. Двете свидетелки не знаели дали предоставяната им счетоводна информация е пълна и вярна. След като преглеждал проекта на ГДД подс.Т. одобрявал окончателния вариант на съответната ГДД да бъде подаден от горепосочените две свидетелки в ТД на НАП - Варна, офис – Шумен. Само веднъж на 02.05.2011г. ГДД била подадена лично от подс.Т.;

- за финансовата 2010г – с ГДД с вх.№**********/02.05.2011г., е деклариран данък доход 12850,83лв., като следващия се данък доход е 15659,44лв. – разлика 2808,61лв, като ГДД е подадена от подс.А.А.Т.;

- за финансовата 2011г – с ГДД с вх.№2700И0012097/02.05.2012г., е деклариран данък доход 21086,00 лева, като следващия се данък доход е 26518,71 лева – разлика 5432,71 лева, като ГДД е подадена с КЕП на И.К.С.по разпореждане на подс.Т.;

- за финансовата 2012г – с ГДД с вх.№2700И0019433/29.04.2013г., е деклариран данък доход 23603,00 лева, като следващия се данък доход е 27747,65 лева – разлика 4144,64 лева, като ГДД е подадена с КЕП на И.К.С.по разпореждане на подс.Т.;

- за финансовата 2013г – с ГДД с вх.№2700И0028980/30.04.2014г., е деклариран данък доход 23148,00 лева, като следващия се данък доход е 26378,00 лева – разлика 3230,00 лева, като ГДД е подадена от М.С.Д.по разпореждане на подс.Т. с КЕП на ЕИК - *********;

- за финансовата 2014г – с ГДД с вх.№2700И0033302/30.01.2015г е деклариран данък доход 32064,00 лева, като следващия се данък доход е 32315,00 лева – разлика 251,00лева като ГДД е подадена от М.С.Д.по разпореждане на подс.Т. с КЕП на ЕИК – *********;

Подсъдимият не е внесъл и след връчване на ревизионния акт съответната сума. Подсъдимият е можел доброволно да довнесе дължимите от него данъчни задължения, което същият не е направил.

С избягването на плащането на данък по ЗДДФЛ в размер на 15886,96 лева от страна на подсъдимият е нанесена вреда на държавния бюджет.

- Установените данъчните задължения са в особено големи размери. Съгласно разпоредбата на чл.93 т.14 от НК “данъци в особено големи размери” са тези, които надхвърлят 12 000 /дванадесет хиляди/ лева.

- съдът приема не са налице безспорни доказателства по делото, че подс.Т. е осъществявал счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство по смисъла на чл.255 ал.1 т.5 предл.второ от НК. За да се приеме, че в качеството си на ЧСИ подс.Т. допускал воденето на счетоводство в нарушение на счетоводното законодателство, следва в обвинителния акт точно да са посочени и обосновани нарушенията от Закона за счетоводството, които подсъдимият е допускал. Простото изброяване на разпоредбите на чл.4, ал.3  и чл.42 от ЗСч и чл.124, ал.1 и ал.2 от ЗДДС в обстоятелствената част на обвинителния акт без да се обоснове всяка от тези разпоредби как е нарушена, не е достатъчно за да бъде признат подсъдимия за виновен независимо от направеното от него самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК. Посочването че за 2010г. по дневниците за продажби не отразил 79 бр. фактури, за 2011г. по дневниците за продажби не отразил 3813бр. фактури , за 2012г. по дневниците за продажби не отразил 5494 бр. фактури и за 2013г. по дневниците за продажби не отразил 3786 бр. фактури също не е подкрепено от никакви аргументи. Прокурорът ползва думата „отрази“ което означава, че става въпрос за конкретни фактури които от своя страна не са описани. Обстоятелството, че в хода на съдебните прения прокурора сочи, че всъщност се каса е за неиздадени въобще т.е. липсващи фактури е съвсем различно изпълнително деяние по т.3 от чл.255 ал.1 от НК, а такова въобще не е предявявано на подсъдимия. Следва да се отбележи, че дори и в хода на съдебните прения, прокурора не поддържа частично обвинението по отношение на това, че за 2015 г. за данъчен период от 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г. са отразени 32 бр. фактури, издадени от 30.06.2015 г. по дневника за продажбите, тъй като е извън периода на деянието – това още веднъж доказва неяснотата на обвинението по отношение на квалификацията по т.5 от чл.255 ал.1 от НК. След връщане на делото за доразследване с указания по отношение на точно това данъчно престъпление, обвинителният акт е внесен като указанията на съда са изпълнени частично. В тази връзка ШОС отново е върнал делото за доразследване на ШОП, но след протест, определението на ШОС е отменено. Отново се сочи неотразяване на фактури без да става ясно кои фактури, а в хода на съдебните прения прокурора сочи липса на издавани фактури. Използвания от прокурора термин по-малък размер фактури допълнително внася неяснота /стр. 34 от ОА/. Прокурора сам не поддържа частично обвинението за фактурите от 2015г. При липсата на яснота на съдържанието на обвинението по чл.255 ал.1 т.5 от НК, съдът намира, че няма как подсъдимият да бъде осъден на формалното самопризнание на липсващите факти досежно счетоводното записване. Затова според ШОС независимо от признанието на подс.Т. по реда на чл.371 т.2 от НПК единствено с посочения в ОА признат факт, че нарушенията на изискванията на счетоводното законодателство се изразявало в това, че „фактурите, отразени по дневници на продажбите били в  по-малък размер и не съответстват на фактурите, издадени от ЧСИ за периода и фактури с еднакви номера и дати са с различни стойности по дневник на продажбите и счетоводна програма“ /особено при неяснотата от къде вещото лице е запознато със счетоводната програма/ не може да бъде постановена осъдителна присъда по отношение на подс.Т. за квалификацията по т.5 на чл.255 ал.1 от НК и в тази част подсъдимият следва да бъде оправдан на основание чл.304 от НПК.

            * субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице, което е адресат на съответното изискуемо данъчно задължение – подсъдимият е пълнолетно лице и ЧСИ.

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият сам е осигурявал на свидетелките И.К.и М.Д., информацията която следва да се въведе в ГДД. Двете свидетелки не знаели дали предоставяната им счетоводна информация е пълна и вярна и изготвяли проект на съответната ГДД по подадените им факти. След като преглеждал проекта на ГДД подс.Т. ги одобрявал и се разпореждал окончателния вариант на съответната ГДД да бъде подаден от горепосочените две свидетелки в ТД на НАП - Варна, офис – Шумен. Само веднъж на 02.05.2011г. ГДД била подадена лично от подс.Т.; в останалите случаи била подадена с КЕП, но в случая двете свидетелки са били посредствени извършители. Именно Т. е бил наясно със съдържанието на истинността или неистинността на декларацията ведно със съдържанието и. Той е разбирал свойството и значението на извършеното, могъл е да ръководи постъпките си и е искал и целял настъпването на обществено-опасните последици.

Деянието извършено от подсъдимия е осъществено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, защото с подаването на всяка ГДД през целия инкриминиран период е осъществил поотделно един и същ престъпен състав; извършени са всяка година – т.е. през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

Също така, съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горните деяния подсъдимият А.А.Т., в периода от 28.06.2009г. до 27.12.2010 г. в гр. Шумен действайки в условията на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено лице - частен съдебен изпълнител с рег. № 877, Район на действие ШОС, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 50 744,77 лв., като не подал в законовия 5-дневен срок от получаване на пълната цена от продажбата в ТД на НАП-Шумен-/по чл.131 ал.1 от ЗДДС/ 3бр. уведомления – декларации-/ по чл.131 ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.83 ал.1 и 2 от ППЗДДС / както следва: на 28.06.2009г.  по изп.дело № 20088770400129 , ДДС- 13 333,33 лв., на 14.12.2009г. по изп.дело  № 20088770400172, ДДС- 31 898, 94 лв. и на 27.12.2010г. по изп.дело № 20108770400301, ДДС 5512,50  лв., с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.255 ал.3 във вр. с чл. 255, ал. 1 т.1 от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК,защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват дейността на данъчната система в държавата. 

* от обективна страна – изпълнителното деяние се изразява в избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като е затаил истина в подадени декларации.

- от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият Т. е избегнал избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 50 744,77 лв., като не подал в законовия 5-дневен срок от получаване на пълната цена от продажбата, в ТД на НАП – Шумен 3бр. уведомления – декларации по чл.131 ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.83 ал.1 и 2 от ППЗДДС както следва:

·        на 28.06.2009г.  по изп.дело № 20088770400129 за ДДС в размер на 13 333,33 лв.

·        на 14.12.2009г. по изп.дело  № 20088770400172 за ДДС в размер на 31 898, 94 лв.

·        на 27.12.2010г. по изп.дело № 20108770400301 за ДДС в размер на 5512,50лв.

- Подсъдимият и към настоящия момент не е внесъл съответната сума. Подсъдимият е можел доброволно да внесе дължимите от него данъчни задължения, което същият не е направил. С избягването на плащането на данък по ЗДДС в размер на 50 744,77 лв. от страна на подсъдимият е нанесена вреда на държавния бюджет.

- Установените данъчните задължения са в особено големи размери. Съгласно разпоредбата на чл.93 т.14 от НК “данъци в особено големи размери” са тези, които надхвърлят 12 000 /дванадесет хиляди/ лева.

            * субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице, което е адресат на съответното изискуемо данъчно задължение – подсъдимият е пълнолетно лице и ЧСИ.

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Той е целял да не внесе дължимия данък и да го използва за своя употреба. Той е разбирал свойството и значението на извършеното, могъл е да ръководи постъпките си и е искал и целял настъпването на общественоопасните последици.

Деянието извършено от подсъдимия е осъществено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, защото с неподаването на всяко уведомление декларация по чл.131 от ЗДДС през целия инкриминиран период е осъществил поотделно един и същ престъпен състав; извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

По подробно изложените до тук аргументи от съдът не се възприема и доводите за наличие на визираните от защитата противоречия в събраните доказателства и за недоказаност на обвинението.

            Като причина за извършване на длъжностното престъпление от страна на подсъдимия, следва да се отбележи незачитането на чуждата собственост и несериозното отношение към стриктното изпълнение на служебните му задължения като частен съдия изпълнител. Причините за извършване на двете данъчни престъпления от страна на подс.Т. се свеждат до неглижиране от страна на подсъдимия на установения в страната ред за заплащане на данъчни задължения и стремежът му към придобиване на имотни облаги по неправомерен начин.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът прецени следните обстоятелства:

            - степента на обществена опасност на деянието по чл.202 от НК е висока, предвид гореизложените обстоятелства при обсъждане неприложимостта на квалификацията по чл.203 от НК; степента на обществена опасност на двете данъчни престъпления е ниска към средна;

            - степента на обществена опасност на подсъдимия: от данните за личността му се установява, че подсъдимият А.А.Т. е български гражданин, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, семеен е и има един син роден на ***г., който е 10 клас; подсъдимият има завършено висше юридическо образование; от 1990г. до настоящия момент непрестанно е упражнявал трудова дейност – последователно три години като ел. техник в КТА „Мадара“; впоследствие две години във видеотека, след това се занимавал с перилни препарати, работил и в маслобойната „Плиска“, а също и като сътрудник в адвокатска кантора. След придобиване на юридическа правоспособност започнал работа като държавен съдебен изпълнител, където работил две години, а след това като адвокат в продължение на пет години и от края на 2006 г. започнал работа като частен съдебен изпълнител. Подсъдимият има влошено здравословно състояние – през  2013 г.  претърпял инсулт, от който останали поражения по негови данни относно краткосрочната памет и периферно зрение надясно, което обаче не му пречи да управлява МПС; през 2002 г., бил лекуван от улцерозен колит на дебелото черво, което и към настоящия момент налагало спазване на стриктна диета; развил и захарен диабет - на лекарства; Подсъдимият Т. има отежнено семейно и финансово положение – грижи се за майка си, която е родена през 1941г. и е пенсионер към настоящия момент и има син в трудна тийнейджърска възраст, а за издръжката на четиричленното домакинство след отстраняването му от длъжност на 28.03.2017г, разчитат на трудовата дейност на съпругата му и на пенсията на майка му. Подсъдимият Т. не е осъждан към настоящия момент, но е наказван  по административен ред с отстраняване от длъжност за  множество нарушения свързани с работата му като ЧСИ; В периода на поемане на дейността му от ЧСИ Д.З. е възстановил доброволно по-голяма част от присвоените пари. От всички тези обстоятелства съдът преценява, че у подсъдимия няма трайно изразена антисоциална нагласа за противоправно поведение, а процесното деяние, макар и в продължителен период е резултат на несериозното му отношение единствено към служебните му задължения като частен съдия изпълнител и затова като цяло неговата обществена опасност е към средна степен, но не е висока.

            - подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по отношение на обществените отношения, осигуряващи правата и собствеността на гражданите, на юридическите лица и на Държавата и несериозно отношение към стриктното изпълнение на служебните му задължения.

Съдът преценява, че за подсъдимия освен високата степен на обществена опасност на деянието, като отегчаващо вината обстоятелство, следва да се възприеме, че е наказван по административен ред за нарушения като ЧСИ от Камарата на частните съдия-изпълнители.

В същото време съдът констатира наличието на следните смекчаващи вината обстоятелства: чисто съдебно минало, влошено здравословно състояние, обременено семейно положение и затруднено материално положение, съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина; възстановяването на по-голяма част от присвоената сума; съдействие на органите на съдебното производство за разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на чл.6.1 от ЕКЗПЧ и чл.22 ал.1 от НПК. Поради това съдът констатира наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, сред които влошеното здравословно състояние и съдействието за приключването на съдебното производство в разумен срок /при лансираните от защитата възможности за оспорване на обвинението, които неминуемо биха довели до редица съдебно-следствени действия/ се възприемат като изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, при наличието на констатираните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, сред които има и две изключителни, а именно: За престъплението по чл.202 ал.2 т.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от три до петнадесет години и на основание чл.202 ал.3 от НК - лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК и може да се постанови и конфискация на част или цялото имущество на виновния. За престъплението по чл.255 ал.3 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от три до осем години и конфискация на част или цялото имущество на виновния. Съдът намира, че дори и наложено в минимален размер от три години наказанието за всяко едно от трите извършени от подсъдимия престъпления, би се оказало несъразмерно тежко както за извършеното, така и за дееца и поради това счита, че следва да приложи чл.55 ал.1 т.1 от НК при определянето на трите наказания.

В този смисъл съдът приема за справедливо и съответно на извършеното престъпление по чл.202 ал.2 т.1 от НК вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК, предвид високата обществена опасност на конкретното деяние и добрите данни за личността на подсъдимия, да наложи наказание “лишаване от свобода” в размер на две години и десет месеца, както и на основание чл. 202 ал.3 вр. чл. 37, т. 6 и т.7 от НК наказания лишаване от право да заема длъжност и право да упражнява професия „съдия изпълнител“ за срок от 3/три/ години, който надвишава с два месеца определеното наказание лишаване от свобода. В съответствие с чл.55 ал.3 от НК съдът прецени, че не следва да се налага по-лекото наказание конфискация, което закона предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Следва да се отбележи, че такова искане няма нито от страна на частните обвинители, нито от страна на прокурора.

Също така съдът приема за справедливо и съответно на извършените престъпления по чл.255 ал.3 от НК във вр. с чл.255 ал.1 т.2, предл. второ от НК, във вр. с чл.26 ал.1 от НК и по чл.255 ал.3 във вр. с чл. 255, ал. 1 т.1 от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК да наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ в размер от по две години за всяко. В съответствие с чл.55 ал.3 от НК съдът прецени, че не следва да се налага по-лекото наказание конфискация, което закона предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, а и няма такова искане нито от страна на частните обвинители, нито от страна на прокурора.

Предвид факта, че с настоящата присъда се налагат три наказания лишаване от свобода за три отделни престъпления, но преди да има влязла в сила присъда по отношение на което и да било от тях, следва на основание чл.23 ал.1 от НК да се определи едно общо наказание лишаване от свобода от наложените с настоящата присъда до размера на най-тежкото от тях, а именно – две години и десет месеца лишаване от свобода. По отношение на така определеното общо наказание “лишаване от свобода” в посочения размер, съдът, счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК, не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието приложение по отношение на подсъдимия Т. са налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия, предвид зрялата му възраст, здравословното му състояние и семейните му ангажименти към непълнолетния му син и възрастната му майка. Поради това, като съобрази добрите данните за личността му, но и като отчете високата обществена опасност на деянието, съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода за максималния изпитателен срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Освен това съдът прецени, че евентуално ефективно изтърпяване на наказанието и постановяване на наказание конфискация, биха затруднили бъдещото изпълнение на уважените граждански искове. Към така определеното общо наказание лишаване от свобода на основание чл.23 ал.2 и 3 от НК съдът присъедини определените с настоящата присъда наказания по чл. 37, т. 6 и т.7 от НК лишаване от право да заема длъжност и право да упражнява професия „съдия-изпълнител“ за срок от 3/три/ години. Съдът намери, че следва да уважи искането на защитата, като зачете времето през което подсъдимият е бил отстранен от длъжност по настоящото дело с определение на АС - Варна, считано от 28.03.2017г., тъй като в съответствие с чл.59 ал.4 от НК при изпълнението на наказанието лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК  се приспада времето през което за същото деяние подсъдимият е бил лишен от възможността да упражнява тези права. Макар чл.69 от НПК да не е упоменат изрично в чл.59 ал.4 от НК, съдът счита, че тук следва да намери приложение известния още от римското право принцип „in dubio pro reo“, според който „при съмнение се решава в полза на обвиняемия“.

Наказанието не следва да бъде съобразявано преимуществено със специалната или генералната превенция – то следва да изпълни и двете цели. Определеният размер на тези две наказания в тяхната комбинация, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявените от гражданските ищци „Берис” ООД – с.Суха река, общ.Велики Преслав, представлявано от управителя В.М.И., С.К.Р. и А.Ш.Н., в качеството им на наследници на К.Р.Ш., Р.Д.Р., „Осмарагро“ ООД – с .Осмар, общ. Велики Преслав, представлявано от управителя И.Д.В., „Грийн енд Ойл” ЕООД – гр.Генерал Тошево, обл. Добрич, представлявано от управителя Б.А.П., както и Министъра на финансите, като представляващ Държавата, граждански искове за претърпените от тях имуществени вреди в резултат на деянията извършени от подсъдимия, съдът съобрази следното: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесните деяния имуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. Подсъдимият Т. е причинил имуществени вреди на тези граждански ищци и техните вреди са резултат именно от престъпленията на подсъдимия разглеждани по настоящото дело. Деецът дължи пълна обезвреда за вредите причинени на пострадалия до размера на имуществената вреда посочена в обвинителния акт, в случай че не е възстановена към момента на постановяването на присъдата. Съгласно ППВС № 9/1961г. основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението.  Съгласно ППВС № 4/1961 и ППВС № 5/1969 година право да получат обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане имат лицата, които са понесли такива вреди - пострадалият, а в случай на смърт - неговите деца, съпруг, родители, братя и сестри и други близки, които са били издържани или имат право на издръжка по закон от пострадалия. Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва определена от Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради това уважените размери на гражданските искове следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва върху всяка присъдена сума, считано от датата на увреждането за конкретното деяние.

Предвид изложеното, като съобрази установените по-горе по делото факти и постановената присъда, съдът намери предявените искове от гражданските ищци „Берис” ООД – с.Суха река, общ.Велики Преслав, представлявано от управителя В.М.И., С.К.Р. и А.Ш.Н., в качеството им на наследници на К.Р.Ш., Р.Д.Р., „Осмарагро“ ООД – с .Осмар, общ. Велики Преслав, представлявано от управителя И.Д.В., както и Министъра на финансите като представляващ държавата за допустими и основателни, а гражданският иск на „Грийн енд Ойл” ЕООД – гр.Генерал Тошево, обл. Добрич, представлявано от управителя Б.А.П. за частично допустим и основателен до сумата от 25 795,77лв. по следните конкретни  съображения:

Гражданският иск предявен от „Берис” ООД – с. Суха река, общ. Велики Преслав, с ЕИК *********, представлявано от управителя В.М.И., срещу подсъдимия Т. за нанесени имуществени вреди в резултат на извършеното от него длъжностно престъпление, за сумата от 19 288,61 лв., е допустим и основателен до пълния предявен размер, тъй като именно това са и вредите посочени в обвинителния акт и възприети и в постановената по делото присъда. Претендира се и законната лихва, считано от датата на присвояването до окончателното изплащане на присъдената сума, както и направените разноски, но няма данни за направени разноски по делото от страна на гражданския ищец. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – посочена от обвинението и възприета в присъдата. Вредите предмет на престъплението не са възстановени и към настоящия момент. Затова съдът осъди подсъдимия А.А.Т. с ЕГН **********, да заплати на „Берис” ООД – с.Суха река, общ.Велики Преслав, с ЕИК *********, представлявано от управителя В.М.И.с ЕГН **********, сумата от 19 288,61 лв. /деветнадесет хиляди двеста осемдесет и осем лева и 61 стотинки/, като уважен граждански иск за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2010г. до окончателното изплащане на присъдената сума.

Гражданският иск предявен от С.К.Р. с ЕГН ********** и А.Ш.Н. с ЕГН **********, в качеството им на наследници на К.Р.Ш., срещу подсъдимия Т. за нанесени на наследодателя им имуществени вреди в резултат на извършено от Т. длъжностно престъпление, за сумата от 3 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2016г. до окончателното изплащане на присъдената сума е допустим и основателен до пълния предявен размер, тъй като именно това са и вредите посочени в обвинителния акт и възприети и в постановената по делото присъда. Претендира се и законната лихва, считано от датата на присвояването до окончателното изплащане на присъдената сума. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – посочена от обвинението и възприета в присъдата - 14.01.2016г. Вредите предмет на престъплението не са възстановени и към настоящия момент. Доколкото обаче става въпрос за граждански иск основан и на ЗН, то всяка от наследниците – дъщеря С.Р. и съпруга А. Ш.наследява по ½ равна част от наследството на наследодателя и в този смисъл съдът следва да определи конкретния размер на уважен граждански иск на всяка от двете наследници – а именно по 1500,00лв. за всяка една от тях. Затова съдът осъди подсъдимия А.А.Т. с ЕГН **********, да заплати на дъщерята С.К.Р. в качеството и на наследник на К.Р.Ш., сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, като уважен граждански иск за причинени имуществени вреди в резултат на деянието на подсъдимия, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2016г. до окончателното изплащане на присъдената сума. Съответно съдът осъди подсъдимия А.А.Т. с ЕГН **********, да заплати на преживялата съпруга А.Ш.Н., в качеството и на наследник на К.Р.Ш., сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, като уважен граждански иск за причинени имуществени вреди в резултат на деянието на подсъдимия, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2016г. до окончателното изплащане на присъдената сума.

Гражданският иск предявен от Р.Д.Р. с ЕГН **********, срещу подсъдимия Т., за нанесени имуществени вреди в резултат на извършено от Т. длъжностно престъпление, за сумата от 4 490 лв., е допустим и основателен до пълния предявен размер, тъй като именно това са и вредите посочени в обвинителния акт и възприети и в постановената по делото присъда. Претендира се и законната лихва, считано от датата на присвояването до окончателното изплащане на присъдената сума, както и направените разноски, но няма данни за направени разноски по делото от страна на гражданския ищец. Поради липсата на възражение за давност, съдът не го обсъжда по същество, но следва да се отбележи, че деянието е разкрито наред с всички останали през 2016г. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – посочена от обвинението и възприета в присъдата - 14.01.2010г.. Вредите предмет на престъплението не са възстановени и към настоящия момент. Затова съдът осъди подсъдимия А.А.Т. с ЕГН **********, да заплати на Р.Д.Р., сумата от 4 490 лв. /четири хиляди четиристотин и деветдесет лева/, като уважен граждански иск за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2010г. до окончателното изплащане на сумата.

Гражданският иск предявен от „Осмарагро“ ООД – с. Осмар, общ. Велики Преслав, с ЕИК *********, представлявано от управителя И.Д.В., срещу подсъдимия Т., за нанесени имуществени вреди в резултат на извършено от Т. длъжностно престъпление, за сумата от 2 475,95 лв., е допустим и основателен до пълния предявен размер, тъй като именно това са и вредите посочени в обвинителния акт и възприети и в постановената по делото присъда. Вредите предмет на престъплението не са възстановени и към настоящия момент. Претендира се и законната лихва, считано от датата на присвояването до окончателното изплащане на присъдената сума, както и направените разноски, но няма данни за направени разноски по делото от страна на гражданския ищец. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – посочена от обвинението и възприета в присъдата - 14.01.2016 г. Затова съдът осъди подсъдимия А.А.Т. с ЕГН **********, да заплати на „Осмарагро“ ООД – с.Осмар, общ.Велики Преслав, сумата от 2 475,95 лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и пет лева и 95 стотинки/, като уважен граждански иск за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

Гражданският иск предявен от „Грийн енд Ойл” ЕООД – гр. Генерал Тошево, с ЕИК *********, представлявано от управителя Б.А.П., срещу подсъдимия, за нанесени имуществени вреди в резултат на извършено от него длъжностно престъпление, за сумата от 29 500 лв., е частично допустим и основателен до размер от 25 795,77лв, тъй като именно това са и вредите посочени в обвинителния акт и възприети и в постановената по делото присъда. В случая имуществената вреда е елемент от състава на престъплението и уважаването на граждански иск, с който се заявяват претенции за суми над посочените от обвинението е недопустимо. В този смисъл ППВС № 1/1955 година и ТР № 53/1961 година. Предвид неявяването на гражданския ищец в съдебно заседание, с оглед пълното обезпечаване на правата му, гражданският му иск е приет, както е предявен в писмена форма, но до приключване на делото той не ангажира доказателства за пълното му доказване, а не е налице и изменение на обвинението в тази насока. Заради това гражданският иск предявен от „Грийн енд Ойл” ЕООД – гр. Генерал Тошево, срещу подсъдимия Т. за нанесени имуществени вреди следва да се уважи като допустим и основателен до размер от 25 795,77лв., тъй като именно това са и вредите по обвинителния акт и постановената присъда. Вредите предмет на престъплението не са възстановени и към настоящия момент. Претендира се и законната лихва, считано от датата на присвояването до окончателното изплащане на присъдената сума. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – посочена от обвинението и възприета в присъдата - 14.01.2016г.. В останалата му част до пълния предявен размер  от 29 500,00лв искът срещу подс.Т. следва да бъде отхвърлен като недопустим и неоснователен.

Гражданският иск предявен от Министър на финансите, като представляващ Държавата, срещу подсъдимия, за нанесени имуществени вреди в резултат на престъпление по чл.255 ал.3  от НК във вр. с чл.255 ал.1 т.2, предл. второ от НК, във вр. с чл.26 ал.1 от НК за сумата от 15 886,96 лв., е допустим и основателен до пълния предявен размер, тъй като именно това са и вредите посочени в обвинителния акт и възприети и в постановената по делото присъда. Претендира се и законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. Вредите предмет на престъплението не са възстановени и към настоящия момент. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на деянието, посочена от обвинението и възприета в присъдата – от 30.01.2015г. до окончателното изплащане на сумата. Според ТР №4/2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСНК, престъпните деяния по чл. 255 от НК, с които се причиняват вреди на държавата, напълно осъществяват фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Данъчното правоотношение между държавата и данъчния субект – ЧСИ, е обект на увреждане с извършеното престъпление по чл. 255 ал.3 от НК. Гражданският иск в наказателния процес не е иск относно данъчното вземане на държавата към ЧСИ - данъчен длъжник, а иск за обезщетение за вреди от деликт по чл. 45 от ЗЗД, който се явява и престъпление по съответния текст от Наказателния кодекс. Според т.2 от същото ТР е без значение дали има влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК, с който са установени идентични по вид, размер, период и данъчно задължено лице данъчни задължения с тези по обвинението, поради което съдът не изследва този момент. Затова съдът осъди подсъдимия А.А.Т. с ЕГН **********, да заплати на Министъра на финансите, като представляващ Държавата, сумата от 15 886,96 лв./петнадесет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и 96 стотинки/, като уважен граждански иск за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

Гражданският иск предявен от Министър на финансите, като представляващ Държавата, срещу подсъдимия Т., за нанесени имуществени вреди в резултат на престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с чл. 255, ал. 1 т.1 от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК за сумата от 50 774,77 лв., е допустим и основателен до пълния предявен размер, тъй като именно това са и вредите посочени в обвинителния акт и възприети и в постановената по делото присъда. Претендира се и законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. Вредите предмет на престъплението не са възстановени и към настоящия момент. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – посочена от обвинението и възприета в присъдата - 30.01.2015г. Според ТР №4/2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСНК, престъпните деяния по чл. 255 от НК, с които се причиняват вреди на държавата, напълно осъществяват фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Данъчното правоотношение между държавата и данъчния субект – ЧСИ, е обект на увреждане с извършеното престъпление по чл. 255 ал.3 от НК. Гражданският иск в наказателния процес не е иск относно данъчното вземане на държавата към ЧСИ - данъчен длъжник, а иск за обезщетение за вреди от деликт по чл. 45 от ЗЗД, който се явява и престъпление по съответния текст от Наказателния кодекс. Според т.2 от същото ТР е без значение дали има влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК, с който са установени идентични по вид, размер, период и данъчно задължено лице данъчни задължения с тези по обвинението, поради което съдът не изследва този момент. Затова съдът осъди подсъдимия А.А.Т. с ЕГН **********, да заплати на Министър на финансите, като представляващ Държавата, сумата от 50 774,77 лв./петдесет хиляди седемстотин седемдесет и четири лева и 77 стотинки/, като уважен граждански иск за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на приобщеното по делото веществено доказателство - 1 бр. компютърен сървър, съдът съобрази факта, че по делото няма абсолютно никакви данни това доказателство да е използвано за нещо – било то за извършване на някое от престъпленията разследвани по делото, било то за разкриване на разследваните престъпления. Във всички 92 тома от ДП няма данни с него да е извършвано каквото и да било следствено действие – липсва дори протокол за технически компютърен оглед на съдържанието на компютърния сървър. Няма данни след изземването му като веществено доказателство, този компютърен сървър да бил включван в електрическата мрежа, за извършването на такъв оглед от компетентни експерти или за разпечатването на касовите книги приложени в кориците по делото. Липсват данни по делото, а и не е налице такова твърдение на прокурора от този сървър да са изземвани данните, които са послужили за изготвянето на ССчЕ. Напротив прокурора е отразил в обвинителния акт, че вещото лице се е запознавало с изпълнителните дела в кантората на ЧСИ Д.З... С влязло в сила определение на съда по НОХД №83/2018г. на ШОС е указано на ШОП да уточни, кое е вещественото доказателство налично по делото – компютърен сървър или компютърна конфигурация, което са две различни машини от техническа гледна точка и ако са налични протоколи или др. за технически компютърни огледи на съдържанието на компютърния сървър /или каквото е вещественото доказателство/ на хартиен носител, делото да бъде комплектовано с тях. След връщането на делото в приложението на обвинителния акт вече е посочено, че вещественото доказателство е компютърен сървър, но никакви документи относно него не са били представени допълнително. Затова за ШОС се налага извода, че вещественото доказателство не е послужило за разкриване на престъпленията по настоящото дело и следователно няма как да се установи то дали е послужило и за извършване на престъпленията. За съда остава неясно и недоказано дали всъщност точно това е компютърният сървър използван за деловодната и счетоводната работа в дейността на ЧСИ Ш. Т.. От приложеното към настоящото дело НОХД №  83/2018г. на ШОС и по конкретно от приложените в него от л.114 до л.119 писма от НСС – София са налице данни за друго образувано дело, по което компютърният сървър или данните съдържащи се в твърдия му диск евентуално биха били необходими. Поради това съдът постанови компютърният сървър да се пази до приключване на делото, след което да се върне на подсъдимия А. А.Т., ако не е изискан по друго дело.

Съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в хода на досъдебното производство в съответствие с чл.189 ал.3 от НПК в размер на 4812,86лв., които да бъдат заплатени в полза на държавата по сметка на ОДМВР – Шумен

Също така съдът възложи на подсъдимия на основание чл.189 ал.3 от НПК, да заплати в полза на държавата по сметка на ОС – Шумен държавната такса върху уважените размери на гражданските искове общо в размер на 4868,48лв. /четири хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и 48 стотинки/, след като сумира определените държавни такси за всеки от гражданските искове, до уважените им размери, както следва: за иска на „Берис” ООД – с.Суха река, общ.Велики Преслав – държавна такса в размер на 771,54лв, за иска на С.К.Р. – 60,00лв., за иска на А.Ш.Н. – 60,00лв., за иска на Р.Д.Р. – 179,60лв., за иска на „Осмарагро“ ООД – с .Осмар, общ. Велики Преслав – 99,04лв., за иска на „Грийн енд Ойл” ЕООД – гр.Генерал Тошево, обл. Добрич – 1031,83лв. за исковете на Министъра на финансите, като представляващ Държавата – 635,48лв. и 2030,99лв.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Окръжен съдия: