РЕШЕНИЕ
№
……………../10.12.2019 г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на петнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при участие на секретаря
Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 16783 по описа за 2018 г.
по описа на ВРС,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от Р.Й.П., Р.Й.П., Д.К.Я., Р.К.Я., Р.И.Т., Г.И. *, Р.И.С., Е.Р.В. срещу * *, кумулативно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на следния недвижим имот: 2500 кв.м. ид.
ч. от поземлен имот с идентификатор 17323.59.1, целия с площ 5444 кв.м., при
граници: *, одобрен с решение № * по протокол № */16.04.2009г. на общински съвет гр. *.
Твърди се в исковата молба, че Р.
* Й., починал на 09.12.1977 г., през
1938г., по силата на покупко-продажба, обективирана в
нот. акт № *на Нотариус при Варненски областен съд, вписан в книгите със записка от
15.07.1938 г. е придобил правото на собственост върху недвижими имоти в
землището на с. * описани в т. 6, като - нива от 3 дка, в
местността „*“, при съседи: *; и в т.7 като - къща в селото с общо дворно място от 2 дка, при съседи: * К. и път,
които имоти, реално на място са се ползвали винаги като един общ и никога не е
имало ограда между тях. Ищците сочат, че съгласно регулационния план от 1959 г.
имотът е записан като двор 27 парцел I, II на името на наследодателя Р. * *. Към регулационния план от
1987г. имотът бил записан като двор 93 извън плана на името на
наследодателя им С. *, починал на 18.12.2017 г., който бил син на Р. *. Поддържа се, че наследеният от
ищците имот, записан като двор 27 парцел I, II на името на наследодателя Р. * от регулационния план от 1959 г.
е идентичен с този от регулационния план от 1987 г., записан като двор 93 извън
плана на името на С. Радев Неделчев, както и с този по картата за
възстановената собственост с номер 037024, предвид обстоятелството, че имотът
винаги е бил във владение на техните наследодатели. Излагат, че за първи път по
картата за възстановената собственост освен наследодателят им С. * като
собственик е вписана и държавата. Към момента с ПУП-ПР за местността „*, за имота е определен поземлен
имот с идентификатор * с площ 5444 кв.м., при граници: ***. Съгласно издадена на 04.06.2018г. заповед № *. на Кмета на Община *, се нареждало придобиването на собствеността на
посочения имот от наследниците на С. *, в т. ч. ищците, съгласно нот. акт *г. и Държавата, съгласно АДС № * от 22.02.1957 г. Считат, че ответникът не притежава собственост върху
имота, особено на посоченото в АДС № * от 22.02.1957г. основание – изпълнителен лист от 27.03.1953 г. по гр.д. №
2799/53 г. на Варненски народен съд. Претендирайки права върху целия имот, били
водени от наследодателя им С. * различни производства с предмет установяване, признаване и/или
възстановяване правата му върху имота по административен, извънсъдебен, съдебен
ред, като в тези производства му е било посочено, че права върху имота има
именно Държавата, съобразно Акт за държавна собственост № */22.02.1957 г. Посочват, че от
извършена справка в служба „Архив“ при Варненски районен съд се установявало,
че гр.д. № 2799/1953 г. не се съхранява в службата, както не се съхранява и
срочна книга от същата година и единствено се съхранява описна
книга за тази година. От предоставено копие на тази описна
книга било видно, че гр.д. № 2799 от 1953 г. е със страни * и Д.О. „* *. Твърдят, че в отговор на изричното разпореждане
на съда по гр.д. № 3949/2007 г. по описа на ВРС 10 с-в, за предоставяне
заверена за вярност пълната преписка по съставянето на АДС № * от 22.02.1957 г., областна
администрация на област Варна е предоставила, но преписка по съставяне на АДС №
2270/01.02.1999 г., касаеща имот в с. П. ***, т.е.
друг имот, в друго населено място. Твърдят, че не им е известно наследодателят
им Р. * Й. да е имал задължения за
погасяването на които да се е налагало да му бъде отнемано каквото и да било
имущество. Имотът бил винаги изцяло във владение на наследодателите им, като
след смъртта на Р. * Й., наследодателят С. * живеел там с майка си и продължил да обработва и стопанисва цялото дворно
място от над 6 дка. Поддържат, че в годините като негови близки и единствено
негово семейство са били винаги до него и са му помагали, вкл. за поддържането
и обработването на имота, събиране на плодовете и пр., което продължавало и до
момента. Считат, че държавата не е придобила право на собственост по посочения
в акта начин върху дворно място - 2500 кв.м. и не е собственик на идеални части
от притежавания от тях поземлен имот. Оспорват процесния
акт за държавна собственост, като твърдят, че не са били налице предпоставките
за съставянето му и намират, че същият нарушава правата им и създава привидност
за третите лица. При тези съображения молят за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените съдебни разноски.
В съдебно заседание ищците, чрез
процесуален представител адв. Д. поддържат заявената искова претенция и молят
за уважаването й. Подчертава се, че ищците владеят лично и за себе си изцяло процесния недвижим имот и държавата няма права върху имота.
Посочва,че страни по вписаното като основание за съставяне на акта за държавна
собственост гражданско дело са * и Д.О.*, които нямат касателство с наследодателите на
ищците. Представя писмени защита с подробно изложени съображения по същество на
спора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника * и благоустройството, чрез областния управител на
област с административен център – *, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на
предявените искове. Ответникът счита, че ищците нямат правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск,
доколкото видно от доводите им, целят признаване на тяхната претенция за собственост.
Сочи, че за поземлен имот с площ 2500 кв. м., при граници: * находящ
се в с. *, представляващ имот с пл. № *, извън регулация, бивша собственост на Р. *, има съставен АДС с № * от 22.02.1957 г., на основание Изпълнителен лист
от 27.03.1953 г. по гр. д. № 2799/53 г., като в АДС е записано, че имотът се ползва от С. * Липсвала яснота с какъв точно
документ ищците удостоверяват материалната си собственическа легитимация върху
поземления имот, предмет на настоящото производство. Не се оспорва, че Р. * Й. е закупил земи в с. * по силата на приложеното копие
на нот. акт * г. на Нотариус при Варненски областен съд, вписан в книгите със записка от
15.07.1938 г. Счита, че не би следвало, посредством предположения да се твърди
идентичността на наследствените имоти с този описан в Акта за държавна
собственост, както и със записаните такива в разписните листи на разписните
книги към действащите регулационни планове на с. *, одобрени съответно със Заповед
№ */31.07.1959 г. и Заповед
584/14.04.1987 г. Ответникът излага, че твърдението на ищците, че спорният имот
е бил във владение на наследодателя им С. Радев Неделчев, кореспондира с
фигуриращото в АДС № 2270/22.09.1957 г. положение - като ползвател било вписано
същото лице. Навежда се довод, че правото на
ползване по чл. 56 ЗДС е срочно с максимален срок от 10 години, представлява неотчуждимо вещно право и се учредява с оглед личността на
ползвателя, съответно е непрехвърлимо и ненаследимо. В този смисъл ответникът намира, че правото на
ползване, се погасява със смъртта на ползвателя, поради личния си характер и
вещта/имотът следва да бъде върнат и не биха могли да се изведат твърдения в
посока за изтекла придобивна давност в полза както на
наследодателите, така и на наследниците. Сочи, че според разпоредбата на чл. 86 от ЗС в редакцията му
в ДВ бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г. давността е изключена като придобивен способ само за вещите които са публична държавна
или общинска собственост. За вещите частна държавна или общинска собственост
завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 от ЗС ДВ бр. 33 от 1996
г., давностният срок започвал да тече от 01.06.1996
г. и съобразно Тълкувателно решение № 3/ 2017 г. по т. д. № 3/2017 г. на ВКС,
ОСГК, изтича на 01.06.2006 г. Съгласно последните изменения в установения
мораториум в § 1. (Изм. -ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от
2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.)
(1) (Предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014
г., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) от ПЗР към Закона за допълнение
на закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г.,
изм., бр. 105 от 2006 г.) „Давността за придобиване на имоти - частна държавна
или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.“ Ответникът
посочва, че представеният от ищцовата страна
констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит
установява, че С. * се е снабдил със собственически титул за 3592 кв.
м. идеални части от поземлен имот, целия с площ 6092 кв. м., находящ се в землището на с. *но не е успял да се снабди и за
останалите 2500 кв. м., защото се намират в патримониума на Държавата. Не кореспондирало с доводите в
исковата молба, че на ищците не им е известно наследодателят им Р. * Й. да е имал задължения за погасяването, на които да се е
налагало да му бъде отнемано каквото и да било имущество, основанието за отчуждителната процедура по воденото от С. * производство по гр. д. 3949/2007
г., на Варненски районен съд, X състав, по предявен иск с правно основание чл.
11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В това производство била поддържана тезата, че отнемането
на тази част от имота е извършено поради неплатени задължения за наряд за
селскостопанска продукция. Съдебният състав бил отхвърлил иска като
неоснователен и не било установено по безспорен начин, че Р. * е бил
лишен от право на собственост върху притежаван поземлен имот, който следва да
му бъде възстановен. Твърди се, че още към 2005 г. С. * е бил със съзнанието, че процесният
имот е държавен, като посочва, че след като на 13.07.2005 г. по негово искане е
издадено Удостоверение по обстоятелствена проверка от което е видно, че за 2500
кв. м. ид. ч. от имот № 0374024, находящ
се в землището на с. * е съставен АДС с № */22.02.1957 г., няколко месеца по-късно с
молба от 26.09.2005 г. същият е отправил
искане до областния управител на област с административен център - Варна, за
закупуването на горецитирания поземлен имот. С писмо
с от 25.10.2005 г. молбата била
изпратена по компетентност на кмета на община Бяла, след като било прието, че
искането за закупуването е по реда на ПМС 235/1996 г. На 01.11.2005 г. на
основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС община * съставила АОС № *, като в графа 9 „номер и дата на по-рано съставени
актове“ бил посочен АДС № */22.02.1957 г. Със Заповед № */21.12.2005 г. издадена от заместник-кмета на община * на основание § 1 от ПМС № */1996 г. С. * бил
определен за купувач на правото на собственост на 2500 кв. м. ид. ч. от имот № *, представляващ нива м. „*ч“. На 12.09.2006 г. в Областна администрация * постъпил сигнал от С. *, в който се навеждали твърдения
за извършени закононарушения от служителите на общинската администрация в гр. *. Във връзка с подадения сигнал било изискано от кмета на община * да извърши проверка по случая с
писмо от 12.02.2007 г., след което на 29.03.2007 г. била издадена Заповед №
122, с която кмета обявява за нищожна Заповед № */21.12.2005 г. на заместник кмета на община * и постановява връщане на
заплатените от лицето суми. Срещу заповедта на кмета, с която е обявена за
нищожна заповедта, с която С. * е определен за купувач, постъпила жалба от
11.04.2007 г. Съставеният Акт за общинска собственост № */01.11.2005 г. бил отменен със
Заповед № *06.06.2007 г. на областния управител. С Решение №
*/29.02.2008 г. по адм. дело № 443/2007 г. по описа на Административен съд -*, същата Заповед № */29.03.2007 г. на кмета на община
* била обявена за нищожна и
преписката била изпратена областния управител за произнасяне по искането за
закупуването на имот № 0374024, находящ се в
землището на с. Господиново, подадено от С. *. На 14.04.2008 г. в деловодството на Областна
администрация гр. * постъпило искане със заявител С. Радев Неделчев за извършване на административна
услуга - деактуване на описания в АДС № */22.02.1957 г. имот и съответно
ликвидиране на съсобствеността върху земята между Държавата и наследения от праводателя му – Р* Й. парцел. Относно искането бил
депозиран отказ на заместник областен управител до заявителя от 27.06.2008 г. въз основа на преценка, че
не е налично законово основание, което да обуслови възстановяване правото му на
собственост върху имота предмет на заведенето към
днешна дата дело. В този смисъл ответникът моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
В открито съдебно заседание ответникът
чрез процесуален представител юрисконсулт * оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му.
Настоява, че от събраните по делото доказателства се установява правото на
собственост на държавата върху процесната част.
Представя писмена защита с подробно развити доводи по същество на спора.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от
приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба № * Р. * Й. е придобил
собствеността върху недвижим имот, представляващ нива в местността „*“ с площ от 3 дка
и и съседи *, както и къща в селото с общо дворно място от 2 дка, при
съседи * К. и път.
Видно от АДС № * от 22.02.1957г.
поземлен имот, представляващ дворно място с площ от 2500кв.м. с граници * К. и път, като е
отбелязано за основание, на което имотът се счита за държавен – изпълнителен
лист от 27.03.1953 г. по гр.д. № 2799/53 г. на Варненски народен съд. Отбелязано
е, че имотът се ползва от С. *.
В главната книга
на актовете за държавна собственост на гр. * е посочено,че за парцел №*, записан на Р. * с площ от
2500кв.м. е има съставен АДС №*/22.02.57 г. на основание изп.лист
*/53 г. на ВНС.
Съгласно
удостоверение № */13.09.2019 г. АДС № * от 22.02.1957г.
е вписан в главната книга за регистриране на актове за държавна собственост без
посочване на дата на вписване.
Видно от разписни
листи към регулационен план от 31.07.1959 г. на с. * Р. * Й. е вписан за
имот парцел * на дворно място и парцел * в кв. * в населеното място.
В разписния лист
към регулационния план от 14.04.1987 г. на
селото като собственик на двор № 93 е записан С. Радев Неделчев.
С нотариален акт
№ * С. * е признат за собственик на 3592
кв.м.ид.ч. от имот целия с площ от 6092кв.м., находящ се в местност „*“, в землището на
с. *, представляващ ПИ * по плана на
землището на с. *.
Видно от
удостоверение за наследници на Р. * Й., починал на 09.12.1977 г. с. *, същият е имал седем деца, сред
които и С. *.
От удостоверение
за наследници изх. № */09.07.2019 г. се установява че наследници на С. *, починал на
18.12.2017 г. са Р.Й.П., Р.Й.П., Никола П., Д.К.Я., Р.К.Я., Р.И.Т., *, Р.И.С. и Е.Р.В..
От удостоверение
от 26.07.2004 г. на ОД *, се установява, че по отношение на имот № * по КВС на с. * няма реституционни претенции.
Видно от удостоверение
*/16.05.2005 г. на кмета на община * за имот представляващ № * в землището на
с. * няма отчуждителна
преписка по ЗТСУ, ЗВСВНОИ и др. реституционни закони.
Съгласно
удостоверение от същата дата на кмета на Община * ПИ 93, находящ се извън плана за регулация на с. *, приет 14.04.1987 г. е идентичен с имот №* в масив * по скица от
15.07.2004г.
Със заявление вх.
№ * г. С. * е отправил искане до областния
управител да изкупи 2500кв.м. ид. ч. от процесния имот с № * в с. *.
Не е спорно, че
във връзка с отправеното искане е издадена заповед за придобиване на
собствеността, която обаче е прогласена за нищожна със заповед № */29.03.2007 г. на
кмета на община * и е постановено връщане на платените от купувача * суми. Тази
заповед от своя страна също е прогласена
за нищожна и преписката е изпратена за произнасяне на областния управител.
От представената
заповед № */06.06.2007 г. на областния
управител е отменен акта за общинска собственост № */01.11.2005 г.
съставен на основание §42 от ПЗР от ЗОС.
Във връзка с
искане за отписване на имота от актовите книги с * г. заявителят С.
Н* е уведомен, че няма основание за възстановяване на правото му на
собственост върху имота.
Видно от решение
№*/12.10.2009 г. по гр.д. № 3949/2007 г. по описа на ВРС потвърдено с решение
1416/22.11.2010 г. по в.г.р.д. № 2417/2009 г. по описа на ВОС, предявеният иск
от С. Неделчев с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ за признаване за
установено, че има право на възстановяване на собствеността върху 2500кв.м. ид.ч. от имот №*, целият с площ от 6092кв.м. В
мотивите е изложено, че не е доказан факта на масовизиране на процесния имот и че е обхват от колективизацията на зем. земи. Прието е, че не е доказано, че правото на
собственост е отнето от неговия собственик по някой от начините предвидени от
закона, поради което и искът е отхвърлен.
Със заповед № */04.06.2018 г. е
наредено държавата и наследниците на С. * да придобия собствеността върху имот с идентификатор №* с площ от
5444кв.м., като разликата в площта на имота от 648кв.м. за изграждане н а обекти на социалната
инфраструктура-публична собственост и на общи мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура.
Видно от справка
в служба „Архив“ от 06.06.2019 г. се установява, че
съдебно-деловодната система на ВРС не се съдържа никаква информация по гр.д. №
2799/1953 г.
С писмо от
27.09.2019 г. от служба „Архив“ при ВРС е представен препис от описната книга 1953 г.,
видно от която гр.д. №2799/1953 Г., 6 състав е със страни * * и Д.О. „*“., което дело е
архивирано през 1955 г. и е унищожено след изтичане на срока за
съхранение.
Съобразно
заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза и допълнителната такава,
неоспорени от страните, се установява, че по плана от 1987 г. ПИ, описан в НА от 1938 г. се индивидуализира
частично с ПИ *, като се установява идентичност и на ПИ * с имота описан в
АДС */220.21957 г. Имотите описани в т. 6 и т. 7 от НА от 1938 г. на Р.Й. са частично
идентични с ПИ * по КВС , като имотът описан в АДС е идентичен с ПИ * по КВС. Имотът е
ограден с ограда от бетонови колове и оградна мрежа,
застроен е с жилищна сграда и две
стопански постройки, като имотът който се владее на място е идентичен с ПИ * по КП от 1987 г.
В о.с.з. вещото лице уточнява, че имотът, който се владее на място е идентичен
с ПИ 93, като има разлика само в северната граница, която към настоящия момент
е материализирана с полумасивна
ограда.Съгласно допълнителното заключение и уточнението, направено в о.с.з. от
вещото лице процесният имот е идентичен с ПИ 93 и
имота, описан в НА от 1938 г.
Събрани по делото
са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите * Д.Я.. От
показанията на * се установява, че родителите на наследниците на Р. * са живеели в къщата, построена в процесното дворно
място, като до 91 години е живеела съпругата на Р., заедно със сина им С. *, починал
миналата година. Сочи, че имотът се обработва от наследниците , като в имота
има ток и вода и се поддържа. Наблюденията му датират от 60-те години и имотът
винаги се ползвал от С. и майка му преди смъртта им, като имотът не бил внасян
в ТКЗС. Свидетелят * разказва, че
имотът е закупен от дядо Р. и не бил внасян в ТКЗС, като същият бил с размери
около 6 дка. Имотът се поддържал и обработвал първо от баба Р. и Р., след това
от С., а към настоящия момент от наследниците му. Свидетелят Я. сочи, че имотът
е ограден с мрежа и бодлива тел, има кладенец, лозе дръвчета, които се
поддържат. Излага, че отразяната част от кооперацията
е останала да се обработва от наследниците на дядо Р. в размер на около 5-6
дка.Сочи, че в имота къща и хамбар, като към настоящия момент има ток и вода.
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса в тежест на ищците е да установят в условията на пълно и
главно доказване твърденията, с които обосновават правния си интерес от
търсената защита, като установят наличието на свое защитимо материално право,
като докажат изложените в исковата молба твърдения, че са собственици на процесния недвижим имот, придобит на посочените в исковата
молба основания, а именно, че са наследници на С. *, починал на 18.12.2017 г., който е придобил имота
по давност (упражнявал е фактическата власт върху имота постоянно, непрекъснато,
несъмнено, явно и спокойно над
10 години, като е държал вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия,
част от предметното
съдържание на сложното вещно право на собственост), както и че е налице идентичност на следните
имоти: посочените т. 6 и т. 7 в НА за покупко-продажба № * г. на Р. * Й., с описаният в АДС № */22.02.1957 г., със записаният като двор * на името на Р. * Й. спрямо регулационния
план на с. * от 1959 г., както и със записаният като двор * на името на С. * и с
поземлен имот с идентификатор *, находящи се в с. *, общ. *. В тежест на ответника е да установи противопоставимо
свое право на собственост, породено на твърдяното основание, за което е
съставен АДС № */22.02.1957 г.,
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2012 г. на ВКС по т.д. № 8/2012, ОСГТК,
правният интерес от отрицателния установителен иск за
собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху
вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете
страни вещни права върху един и същ обект. Интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск е налице и когато
ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно
основание или по реституция, ако отрече претендираните
от ответника права.
Съобразно наведените от ищците фактически твърдения за наличие на
самостоятелно право на собственост върху имота въз основа на наследяване от праводателя им, придобил имота по давност, чието
съществуване би било отречено от неоснователната според ищците претенция на
насрещната страна в спора, която оспорва правото на собственост на ищците върху
имота, настоящият съдебен състав намира, че за ищците е налице правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
За
основателността на така предявения отрицателен установителен
иск в тежест на ответника е да установи по безспорен начин, че е собственик на процесния имот.
За установяване
собствеността върху процесния имот е представен Акт
за държавна собственост № * от 22.02.1957г., съобразно който като държавна собственост
е актуван процесния имот.
Актовете за
държавна и за общинска собственост имат констативно, а не конститутивно
действие и при оспорването им в тежест на дъжавата е
да докаже наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на
собствеността върху имота. Съставянето на такъв акт не се отразява на режима на
собствеността. Тъй като оспорването им представлява твърдение за отрицателен
факт, доказването му се осъществява чрез доказване на изключващите го
положителни такива (в този смисъл решение № 310 от 03.01.2012 г. по гр.д. №
456/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 321 от 14.10.2011 г. по гр.д. №
1167/2010 г. на І г.о., решение № 269 от 03.08.2012 г. по гр.д. № 643/2011 г.
на І г.о.). Поради това при спор за
собственост оспореният АДС не е годно доказателство за установяване правото на
собственост и именно легитимиращият се с него следва
да установи основанието, на което е издаден.
Установи се от
приетата по делото СТЕ и допълнителната такава, които съдът кредитира изцяло
като обективно и компетентно дадени, както и представени по делото писмени
доказателства – удостоверения и разписни листи, че имотът предмет на договора
за покупко-продажба от 1938 г., по АДС от 1957 г. и владяния
понастоящем имот от ищците, са идентични.
В случая 2500
кв.м. ид.ч. от процесния
имот са били актувани като държавни през 1957г., а като основание в акта за
държавна собственост е посочено ”изпълнителен лист от 27.03.1953 г. по гр.д. №
2799/1953 г. на Варненския народен съд”. При това положение в тежест на
ответника по иска е да установи откога и на какво основание /одържавяване,
отчуждаване, сделка, конфискация и пр./ имотът е станал държавна собственост
преди съставянето на цитирания акт.
По делото обаче не са ангажирани доказателства
за осъществяване на някой от фактическите състави, установени със закон.
Твърденията, че имотът е бил отчужден във връзка с незаплатени данъчни
задължения са недоказани.
От съвкупния
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се изведе,
че имотът не е попадал в патримониума на държавата.
От описната книга на съда се установи, че страни по
гражданското дело, по което е издаден изпълнителния лист и вписан като
основание за издаване на акта за държавна собственост, са трети лица (*“), за които не
са ангажирани доказателства, че са притежавали вещни права върху актувания
имот. Принципно, отчуждаването и конфискацията са деривативни способи
за придобиване на вещни права, поради което за да стане собственик на
твърдяното придобивно основание ответникът следва да
ангажира доказателства, че е отнел тези права от материалноправнолегитимирана
страна.
В случая
представените по делото писмени и допуснатите гласни доказателства сочат, че
права върху процесния имот е притежавал наследодателя
на ищците на Р. Неделчев. Последният е разполагал с нотариален акт за
собственост въз основа на извършена продажбена сделка, при която е придобил и
тези идеални части, актувани по-късно от Държавата. Следва да се отбележи, че поради
това, че имотът не е отчуждаван, съответно внасян в ТКЗС, на наследодателя на
ищците С. *, с решение №*/12.10.2009 г. по гр.д. № 3949/2007 г.
по описа на ВРС потвърдено с решение 1416/22.11.2010 г. по в.г.р.д. № 2417/2009
г. по описа на ВОС, е отказано признаване на правото на възстановяване на
собствеността върху имота. Това е именно
поради липса на доказателства, че имотът някога е бил отнеман от държавата.
Свидетелите, чиито показания съдът намира за последователни, незаинтересовани
от изхода на спора, вътрешнологични,
поради което и им дава вяра, разказват, че имотът винаги се е ползвал и
обработвал от дядо Р. и С. Неделчев, наследодатели на ищците, както и че никога
не е бил внасян в ТКЗС. Няма данни имотът да е отнеман от собствениците.
От друга страна,
видно от представените по делото доказателства удостоверение от 26.07.2004 г.
на ОД * и удостоверение
от 16.05.2005 г. на кмета на община *, по отношение на имота няма
реституционни претенции, няма отчуждителна преписка
по ЗТСУ, ЗВСВНОИ и др. реституционни закони. При лисата на каквито да е данни
за връзка между страните по гр. № 2799/1953 г. и наследодателите на ищците, не
може да се заключи, че с издадения в полза на държавата изпълнителен лист
надлежно е отнето правото на собственост върху 2500кв.м.ид.ч.
от имота от патримониума на Р. *. Обстоятелството,
че имотът фигурира в книгата на имотите, за които е съставен АДС или че в
регистрите е отбелязан като държавен, не може да обоснове произхода му като
такъв. Доказване на това обстоятелство пълно и главно от ответника не е
проведено.
При липса на
доказателства, че спорният имот е бил придобит от държавата чрез настъпване на
конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен
способ, представеният акт за частна държавна собственост не е в състояние да
легитимира Държавата като собственик на процесния
имот (в този смисъл Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр.д.№ 477/12 г. на ІІ
г.о.). От друга страна, владението на наследодателя на ищците е продължило
повече от десет години, поради което се установява и предвидения в полза на
последните придобивен способ на основание чл. 79 от
ЗС.
По изложените
съображения и след като АДС, като доказателство, не е в състояние сам по себе
си да отблъсне предявения иск, а ответникът не е провел доказване в
гореизложения смисъл, следва да се приеме, че Държавата не е установила по
надлежен ред правото си на собственост върху процесния
имот.
Предявеният отрицателен установителен
иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и предвид отправеното искане, ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищците направените от последните разноски за дължимата за
производството в общ размер на 1501 лева, от които държавна такса – 50 лева, 101
лв. такси за вписания, преписи, удостоверения, вещо лице – 350 лева, както и
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Й.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, Р.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***, Д.К.Я., ЕГН **********, с
адрес ***, Р.К.Я., ЕГН **********,
с адрес ***, Р.И.Т., ЕГН **********, с
адрес ***, Г.И. *, ЕГН **********, с адрес ***, Р.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, ж*, Е.Р.В., ЕГН **********,
с адрес ***, че *, не е собственик на следния недвижим имот: 2500 кв.м. ид. ч. от поземлен
имот с идентификатор *, целия с площ 5444 кв.м., при граници: **, идентичен с УПИ * по ПУП-ПР на местност „* общ. *, обл. *, одобрен с решение № * по протокол № */16.04.2009г. на общински съвет гр. *, обл. *, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА *, да заплати на Р.Й.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***, Д.К.Я., ЕГН **********,
с адрес ***, Р.К.Я., ЕГН **********,
с адрес ***, Р.И.Т., ЕГН **********, с
адрес ***, Г.И. *, ЕГН **********, с адрес ***, Р.И.С., ЕГН **********, с
адрес ***, *Е.Р.В., ЕГН **********, с адрес ***, сума от 1501 лева /хиляда
петстотин и един лева/, представляваща направените пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: