Решение по дело №1660/2019 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 109
Дата: 7 февруари 2020 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Чавдар Андреев Тодоров
Дело: 20191520101660
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 07.02.2020г., гр.Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                       гражданско отделение,

На тридесети януари                                                две хиляди и двадесета година,

В публично заседание                                              в следния състав:

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

Секретар Зоя Равенска

като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №1660 по описа на съда за 2019г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4  против Д.В.Д., с ЕГН **********, с адрес *** искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК.

Ответникът, получила препис от исковата молба и приложенията по чл.131 ГПК лично, не е депозирала отговор, като в съдебно заседание изцяло призна фактическата обстанвока, описана в исковата молба.

По делото се установи следната фактическа обстановка:

По ч.гр.д.№921/2019г. на КРС е издадена в полза на ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сума в размер на 1264.06 лв.-неизплатена главница по договор за стоков кредит, договорна лихва в размер на 334.20 лв. за периода 20.03.2018г. до 17.10.2028г., лихва за забава в размер на 86.80 лв. за периода 20.03.2018г. до 08.05.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението-09.05.2029г.. до окончателното изплащане.Посочено е, че вземането произтича от договор за стоков кредит, сключен на 30.12.2017г. между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, като в последствие вземането по договора е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

 Твърди се по исковата молба, че на 30.12.2017г. между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен договор за паричен заем.По този договор, трето лице- „Банка ЗСК“ ЕАД предоставило на ответника парична сума в размер на 1 397.64 лв.за закупуване на посочена стока на стойност 1269 лв. и сключване на застраховка „Стандарт+“ на стойност 128.64 лв.

Погасителните вноски, които кредитополучателят се задължил да изплаща, представлявали главница по кредита, ведно с годишен процент на раходите.Годишния процент на разхидите бил посочен в погасителния план и включвал лихви и такси.Било договорено кредита да се олихвява с годишен процент в размер на 40.16 %, така лихвата била договорена в размер на 459.12 лв., а общата стойност на сумата за връщане била в размер на 1 856.76 лв.кредита следвало да се върне до 30.06.2019г. на 18 бр. месечни погасителни вноски, като първите 17 вноски били в размер на 104.62 лв., а последната 78.22 лв.Поради неизпълнение на задълженията, кредита бил обявен за предсрочно изискуем, за което на ответника било връчено уведомление от страна на ищеца в производството.

Съгласно ОУ към договора за стоков кредит, при забава в плащането на месечна вноска, частта от вноската, представляваща главница , се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 %.По този начен, на ответника била начислена лихва за забава в размер на 86.80 лв. за горепосочения период.

Ответникът бил изплатил сума в размер на 209.08 лв., с което погасил 75.5 лв.-договорна лихва и главница в размер на 133.58 лв.

На 17.10.2018г. било подписано допълнително споразумение към рамков договор за цесия, сключен между ищеца и „Банка ДСК“ ЕАД, с който това вземане преминало в патримониума на ищеца.Стария кредитор упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ да уведоми длъжниците по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД.До ответника било изпратено уведомително писмо за цесията.

По делото са представени и приети като доказателства: искане за стоков кредит, договор за стоков кредит, съгласие за застраховка, уведомително писмо, фактура, рамков договор за цесия, допълнително споразумение от 17.10.2018г., приемо-предавателен протокол, пълномощно и уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД.

 След преценка и анализ на описаната в исковата молба фактическа обстановка и представените доказателства и направеното от страна на ответника признание на факти, съдът формира следните изводи:

От представените доказателства по делото се установи, че на посочената дата е сключен договор за стоков кредит между ответника в производството и „Банка ДСК“ ЕАД с клаузи, описани в исковата молба и посочени по-горе.С договор за цесия е прехвърлено вземането към ответника.Прехвърлителят е упърномощил ищеца да уведоми длъжниците по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД.С уведомление, връчено лично на ответника, същата е уведомена за сключения договор за цесия, поради което е породила действие по отношение на нея.

Не е налице спор между страните относно размера на претенциите и тяхната изискуемост, като ответникът в производството призна, че е получил стоков кредит и дължимостта на неизплатената част от задълженията, както и начислените лихви за забава, поради което предявените искове по чл.422 ГПК са изцяло основателни и следва да се уважат от съда.

Съобразно изхода на спора, при условията на чл.78, ал.1 ГПК,  ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 250.56 лв., от които 83.70 лв.-разноски по ч.гр.д.№921/2019г. на КРС и 166.86 лв.- по настоящето.

 

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

 

                                                 РЕШИ:

 

 

Признава за установено по отношение на Д.В.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, че вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25 по заповед №522 от 09.05.2019г. по ч.гр.д.№921/2019г. на КРС в размер на 1264.06 лв.-неизплатена главница по договор за стоков кредит, договорна лихва в размер на 334.20 лв. за периода 20.03.2018г. до 17.10.2028г., лихва за забава в размер на 86.80 лв. за периода 20.03.2018г. до 08.05.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението-09.05.2029г.. до окончателното изплащане, съществува.

Осъжда Д.В.Д. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД деловодни разноски в размер на 250.56 лв., от които 83.70 лв.-разноски по ч.гр.д.№921/2019г. на КРС и 166.86 лв.- по настоящето.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                            

 

 

 

Райнен съдия: