Решение по дело №234/2020 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 655

 

гр. Сливен, 10.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 234 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от „АПИМП Ганка Василева“ ЕООД, гр. Сливен срещу Националната Здравноосигурителна Каса, представлявана от директора на РЗОК - Сливен, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за осъждане на ответната НЗОК да заплати на ищцовото дружество сумата от 350,00 лв., получена от ответника на отпаднало основание, въз основа на Заповед за санкция № РД-09-738 от 28.11.2016 г. на Директора на РЗОК - Сливен, с която на ищеца са наложени санкции на основание чл. 263, ал. 1 и чл. 265, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-22-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК, които разпоредби са обявени за нищожни с Решение на ВАС на РБ, влязло в сила на 10.01.2020 г. и с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответната НЗОК да заплати на ищцовото дружество сумата от 41,03 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 29.11.2018 г. до 24.01.2020 г.

В исковата молба се твърди, че в резултат на извършена проверка на ищцовото дружество била издадена Заповед за санкция № РД-09-738 от 28.11.2016 г. на Директора на РЗОК - Сливен, с която на ищеца били наложени осем санкции, всяка от които по 50 лв. С влязло в сила Решение на АдмС - Сливен, санкцията по т. 2 от Заповедта била отменена, като въз основа на останалите наложени санкции, на 29.11.2018 г. сумата от 350 лв. била удържана от бюджета на ищцовото дружество. Твърди се, че наложените санкции били определени на основание чл. 263, ал. 1 и чл. 265, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-22-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК, които разпоредби били обявени за нищожни с Решение на ВАС на РБ, влязло в сила на 10.01.2020 г. Излага се, че тъй като решението има обратна сила, то санкциите са определени и сумите са удържани на отпаднало основание, поради което сумата от 350 лв. подлежи на връщане, ведно с лихвата върху нея от 29.11.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 41,03 лв. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответната НЗОК, с който се излага становище за недопустимост и неоснователност на исковете с твърдения, че Решение № РД-НС-04-22-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК е подзаконов нормативен акт и съгласно чл. 195 АПК отмяната му няма обратно действие, поради което и не е налице хипотеза на отпаднало основание при определяне на процесните санкции, наложени на ищеца.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявените искове и претендира направените по делото разноски.

Ответната НЗОК, редовно призована, се представлява от пълномощник - юрисконсулт, чрез който оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Представила е и писмена защита в срок.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорни са между страните, а се установяват и от писмените доказателства по делото обстоятелствата, че между страните бил сключен индивидуален договор № 200832/30.12.2015 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ и допълнително споразумение № 1/12.05.2016 г. към договора. Със Заповед за санкция № РД-09-738 от 28.11.2016 г. на Директора на РЗОК - Сливен на ищцовото дружество били наложени осем санкции, всяка от които по 50 лв. С влязло в сила Решение на АдмС - Сливен, санкцията по т. 2 от Заповедта била отменена, като въз основа на останалите наложени санкции, на 29.11.2018 г. сумата от 350 лв. била удържана от бюджета на ищцовото дружество. Наложените санкции били определени на основание чл. 263, ал. 1 и чл. 265, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-22-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК, обявено за нищожно с Решение на ВАС на РБ, влязло в сила на 10.01.2020 г.

Така по същество фактическата обстановка се явява изяснена, страните не спорят по настъпилото имуществено разместване, а същинският правен спор се фокусира върху приложението на обявеното за нищожно Решение № РД-НС-04-22-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК.

Решение № РД-НС-04-22-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК, обн. ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г., е подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 ЗЗО, а именно при липса на подписан Национален рамков договор за 2016 г.

Съгласно чл. 195 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, а правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Тази формулировка е дала основание ВКС да постанови ТР № 2/2014 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСГТК, според което висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, не е обусловено по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК от решението по административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен. В мотивите на тълкувателното решение се приема, че нищожните актове поначало не пораждат правни последици, но в случая, когато нищожността е обявена от съда, законодателното разрешение е съобразено с характера на оспорвания акт като нормативен. При прогласена нищожност, законът изрично в чл. 195, ал. 2 АПК е определил правните последици от акта като „възникнали” и на следващо място е посочил, че административният орган, а не съдът, е компетентен за преуреждането им. Възприетите в тълкувателното решение правни изводи принципно са относими и по настоящото дело, тъй като решението на ВАС, с което е обявена нищожност на Решение № РД-НС-04-22-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК е постановено след налагането на процесните санкции. Погледнато в този аспект се налага изводът, че ищцовото дружество не е изпълнило изисквания, въведени с действащи правни норми. От друга страна обаче, пак в мотивите на тълкувателното решение, не е отречено правомощието на съда по чл. 15, ал. 3, вр. с чл. 14 ЗНА да не приложи подзаконовите норми в правораздавателната си дейност по конкретното дело. Това следва от правилото на чл. 15, ал. 3 ЗНА и неговото приложно поле. В настоящия случай разпоредбите на Решение № РД-НС-04-22-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК, в периода от влизането му в сила до обявяването му за нищожно противоречат на Закона за здравното осигуряване, съгласно чл. 55, ал. 2 от който условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях, отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО, условията и реда за оказване на медицинската помощ и санкциите при неизпълнение на договора се уреждат в Националните рамкови договори. Решение № РД-НС-04-22-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК разширява, допълва и въвежда ред нови процедури и правила спрямо действащия тогава Национален рамков договор за 2015 г., с каквито правомощия обаче НС на НЗОК не разполага при несключен НРД за текущата година (в случая за 2016 г.)

Ето защо по време на извършена проверка на ищцовото дружество, при която са констатирани нарушения и в резултат на която е издадена Заповед за санкция № РД-09-738 от 28.11.2016 г. на Директора на РЗОК - Сливен, за приложима следва да бъде приета уредбата на ЗЗО и НРД 2015 г., а не на противоречащото на закона Решение № РД-НС-04-22-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК. Още при приемането му Решението № РД-НС-04-22-1 от 29.03.2016 г. е било лишено от правно действие, в резултат на което за здравните заведения не е съществувало задължение да осъществяват изискванията, условията и реда за оказване на медицинската помощ, уредени в решението, съответно няма и основание за налагане на санкции за неизпълнението или нарушаването им.

Неоснователно е възражението на ответника, направено в представената по делото писмена защита, за приложимост на разпоредбите на НРД 2018 г. и предвидените в него аналогични санкции, тъй като сумата е удържана на 29.11.2018 г. Приложима в случая е нормативната уредба, действаща към момента на установяване на нарушенията и издаване на заповедта за налагане на санкциите, а не на тази към момента на удържане на сумата.

Предвид изложеното съдът намира, че липсва основание, въз основа на което ответникът е удържал от бюджета на ищцовото дружество сумата от 350 лв., поради което искът за връщане на сумата се явява изцяло основателен. Следва да се отбележи, че предявеният иск намира правната си квалификация в чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а не в предл. трето, както е приел съдът в доклада на делото. Тъй като обаче твърдените от страните факти са едни и същи и това не променя разпределената доказателствена тежест, то и съдът намира за допустимо да осъди ответника да заплати на ищеца претендираната сума именно на правилното правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

По акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Предявеният акцесорен иск за обезщетение за забава е процесуално допустим, но по същество е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При уважаване на иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД се дължи връщане на даденото без основание - в случая удържаната парична сума, със законна лихва от поканата за изпълнение /връщане/, която поставя длъжника в забава  - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото липсват твърдения от ищцовото дружество за отправена покана за връщане на процесната сума преди предявяването на иска, поради което и съдът не му е указал, че не сочи доказателства за това. В ролята на покана служи подадената в съда искова молба, затова от този момент се дължи и обезщетение за забава.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната НЗОК следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените разноски по делото, съразмерно с уважения размер на исковете. От общо направени разноски в размер на 500 лв., съгласно представения списък на разноските, от които 100 лв. заплатена държавна такса и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, ответната НЗОК следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 447,54 лв. разноски, съразмерно с уважения размер на исковете.

На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, ответната НЗОК също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 100 лв., поради което ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответната НЗОК сумата от 10,49 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, Булстат: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кричим“ № 1, представлявана от директора на Регионална Здравноосигурителна каса гр. Сливен, ЕИК: 1218582201603, с адрес гр. Сливен, ул. „Самуил“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на „АМБУЛАТОРИЯ ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ГАНКА ВАСИЛЕВА“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес гр. Сливен, бул. „Христо Ботев“ № 2-А, ДКЦ - 1, ет. 1, каб. 4, представлявано от управителя Ганка Иванова Кръстева, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, сумата от 350,00 лева /триста и петдесет лева/, представляваща удържана без основание сума, въз основа на Заповед за санкция № РД-09-738 от 28.11.2016 г. на Директора на РЗОК - Сливен, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.01.2020 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 447,54 лв. /четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АМБУЛАТОРИЯ ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ГАНКА ВАСИЛЕВА“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес гр. Сливен, бул. „Христо Ботев“ № 2-А, ДКЦ - 1, ет. 1, каб. 4, представлявано от управителя Ганка Иванова Кръстева срещу НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, Булстат: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кричим“ № 1, представлявана от директора на Регионална Здравноосигурителна каса гр. Сливен, ЕИК: 1218582201603, с адрес гр. Сливен, ул. „Самуил“ № 1 иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 41,03 лв. /четиридесет и един лева и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 29.11.2018 г. до 24.01.2020 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА „АМБУЛАТОРИЯ ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ГАНКА ВАСИЛЕВА“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес гр. Сливен, бул. „Христо Ботев“ № 2-А, ДКЦ - 1, ет. 1, каб. 4, представлявано от управителя Ганка Иванова Кръстева ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, Булстат: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кричим“ № 1, представлявана от директора на Регионална Здравноосигурителна каса гр. Сливен, ЕИК: 1218582201603, с адрес гр. Сливен, ул. „Самуил“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 10,49 лв. /десет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: