Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.01.2019
г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание петнадесети ноември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието
на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 3068/17 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „А.Б.“ ЕАД, с която е предявен срещу „С.М.–
Б.” ЕООД иск с правно основание чл.92 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че е универсален
правоприемник чрез вливане на „Б.М.Е.Б.” ЕАД, който е сключил с ответника на
09.12.2015 г. договор за електронно съобщителни услуги, по който ответникът е
поел задължението да заплаща месечна такса. Според ищеца дължимите от ответника
за периода м.05.2016 г. – м. 06.2017 г. месечни такси са платени, но
със закъснение, поради което за ответника е възникнало задължение да плати
неустойка по чл.4.5 от договора в размер на 1 % на ден, която възлиза на
30 851,95 лв., посочена в табличен вид в исковата молба като сбор от неустойките за всяка
платена със закъснение месечна такса, а в справката по чл.366 ГПК е посочен общ
размер на платената със закъснение главница от 19971,96 лв. Иска се от ищеца
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 30 851,95 лв. – неустойка
за забава.
Ответникът е подал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск с възражението, че представеният с исковата молба
договор не е подписан от представител на праводателя на ищеца, поради което не
е налице валидно изразена воля за сключване на договор. Освен това издаваните
от праводателя на ищеца фактури не са по този договор, а в разменената
кореспонденция не е представен на ответника подписан от оператора договор,
поради което не е била налице яснота дали договорът поражда действие.
Поведението на ищеца е недобросъвестно, защото до подаване на исковата молба не
е заявил на ответника, че договорът обвързва страните. Поддържа се, че
изразената от ответника воля е да му се
предостави услуга по техническа свързаност срещу цена, а действително
предоставената от праводателя на ищеца услуга е била именно за техническа
свързаност на болничните заведения, с които ответникът е в договорни отношения,
но не е била предоставена услуга с уредени от доставчика права с носителите на
авторски права. Сочи се, че претенцията за неустойка е заявена от ищеца
извънсъдебно на 30.06.2017 г., към който момент ответникът е платил дължимите
месечни такси за техническа свързаност и е изправна страна по договора страна.
Прави възражение за прекомерност по размер на претендираната неустойка, защото надвишава два пъти размера
на главницата, излиза извън обезщетителната функция и е в разрез с принципа на
правна сигурност. Неустойката е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, защото се използва от ищеца с цел да се
увреди ответника. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане
с вземане в размер на 29 304,53 лв. – обезщетение за неспазен срок на
предизвестие за едностранно прекратяване на договора от ищеца. Сочи се от
ответника, че на 30.06.2017 г. е даден от ищеца едномесечен срок, но е
прекратил услугата още на 10.07.2017 г. Оспорва приложимостта на Общите
условия, които не са били с това съдържание към възникване на договорното
правоотношение, а и съдържанието им не е било известно на ответника.
Претърпените от неспазения срок на предизвестието вреди възлизат на сумата от
24 826,37 лв., която представлява разлика между оборота за предходния
м.06.2017 г. /75 169,49 лв./ и получената от ответника сума за м.07.2017
г. – в размер на 50 343,12 лв.
Освен това ответникът е бил принуден да направи разход за изграждане на мрежа в
размер на 4 478,16 лв., защото при срок от 30 дни ответникът би могъл да
намери друг доставчик, който да изгради мрежата за своя сметка. Поддържа се, че
не е налице основание за прекратяване на договора, защото ответникът е платил
месечните такси и е изправна страна, поради което е недопустимо да се прекрати
договор поради неизпълнение на акцесорно задължение за неустойка. Предявява за
прихващане вземане в размер на 31 316,87 лв., което е придобито от
ответника по силата на сключен с „О. –В.” ЕООД договор за цесия. Цедентът по
договора за цесия е сключил с праводателя на ищеца договор за доставяне на
услуга „телевизия” в болнични заведения, по който срещу заплащане на такса
ответникът е очаквал да се осигури възможност през телевизионните приемници в
болничните заведения да се гледат телевизионни програми срещу цена от 5,50 лв.
на месец на точка /приемник/. Интересът на ответника е бил при сключване на
договора да получи възможност през телевизионните приемници в болниците да се
гледат телевизионни програми, които кабелният оператор доставя. Налице е
разлика в обхвата на първоначално уговорената услуга, който ответникът е имал
намерение да получи, и стойността на
услугата, която впоследствие е предоставена реално на ответника и която се
изразява в техническа свързаност. Тази разлика в стойностите е недължимо
платена от цедента и представлява разлика между стойността от 66 422 лв. –
платена за периода м.08.2014 г. – м.08.2015 г. за 1169 точки и стойността от
35105,07 лв. – реално дължима за технически пренос за същия брой точки по
подписани между цедента и ответника договори.
Ищецът е подал доп.искова молба, с която
поддържа предявения иск с довода, че представител на ответника е положил подпис
върху договора, а освен това страните се намират в трайни търговски отношения и
ответникът е бил наясно с Общите Условия на ищеца. Оспорва се възражение за
прекомерност на неустойката, която е уговорена между търговци. Оспорва се
наличието на вземания, с които ответникът прави прихващане, а за договора за
цесия се оспорва фактът на уведомяване. Сочи се, че е бил сключен на 17.05.2012
г. договор с цедента на ответника, по който праводателя на ищеца е предоставил
уговорените услуги, а на 17.05.2015 г. е подписан протокол, с който е направено
признание от цедента за качеството на услугата. Цедентът е ползвател по смисъла
на ЗАПСП и е следвало да уреди отношенията си с носителите на авторски права.
Със сключването на нов договор не е променен предметът на услугата, а е
прецизиран. Със становище от 25.04.2018 г. ищецът е заявил, че на основание
т.5.1 от ОУ към договора на 07.07.2017 г. е спрял да предоставя договорените
услуги, а с изтичане на едномесечен срок от получаване на уведомлението от
30.06.2017 г. договорът е развален.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с
който поддържа възраженията и оспорванията на иска с довода, че не е сключен
договор със съдържание, на което се позовава ищецът. Подписаният на 17.05.2015 г. протокол не
доказва, че предоставената услуга съответства на уговореното. Поддържа се, че
ищецът е следвало да уреди отношенията с носителите на авторски права, а не
цедентът.
Представен е договор от 09.12.2015 г., от
който се установява, че между „Б.М.Е.Б.” ЕАД и ответника е възникнало
облигационно правоотношение, по което ищецът е поел задължението да предоставя
на ответника електронно съобщителни услуги на 12 посочени в договора адреси
/болнични заведения/, срещу което ответникът е поел задължението да заплаща
месечна такса от общо 1338,05 лв. без ДДС.
Представени са Общите Условия за бизнес
клиенти на доставчика.
Представен е Констативен протокол от 09.12.2015 г., който
удостоверява направено от ответника признание, че услугите са качествено
инсталирани.
Представени са фактури от 07.06.2017 г.,
03.05.2017 г., 03.04.2017 г., 02.03.2017 г., 03.02.2017 г., 04.01.2017 г., 05.12.2016
г., 07.11.2016 г., 05.10.2016 г., 07.09.2016 г., 03.08.2016 г., 04.07.2016 г.,
03.06.2017 г., 04.05.2016 г., в които са посочени дължимите от ответника такса
по процесния договор.
Представени са издадени от М.НА К.актове
за установяване на извършени от „О. –В.” ЕООД административни нарушения по чл. 97
ал.1, т.6, предл.3-то ЗАПСП.
Представени са наказателни постановления на Министерството на културата,
с които на „О. –В.” ЕООД са наложени имуществени санкции за извършени административни
нарушения по чл.97 ал.1, т.6, предл.3-то ЗАПСП.
Представени са решения на административен
съд – София-град, с които са отменени наказателните постановления, респ.
потвърдени са решения на СРС за отмяна на наказателните постановления.
Представена е фактура N 3709/14.09.2017 г., в която се
сочи, че ответникът е възложил на „Ц.Г.П.“ ЕООД изграждане на мрежа в четири
болнични заведения в гр.София срещу възнаграждение от 4478,16 лв.
Представен е договор от 09.12.2015 г., от
който се установява, че между „Б.М.Е.Б.” ЕАД и ответника е възникнало
облигационно правоотношение, по което ищецът е поел задължението да предоставя
на ответника електронно съобщителни услуги на 12 посочени в договора адреси
/болнични заведения/, срещу което ответникът е поел задължението да заплаща
месечна такса от общо 1338,05 лв.
Представен е договор от 17.05.2012 г., от
който се установява, че между „Б.М.Е.Б.” ЕАД и „О. –В.” ЕООД е възникнало
облигационно правоотношение, по което доставчикът е поел задължението да
предоставя на „О. –В.” ЕООД електронно съобщителни услуги – аналогова телевизия
на 21 посочени в договора адреси /болнични заведения/, срещу което ответникът е
поел задължението да заплаща месечна такса от общо 6853 лв.
Представен е констативен протокол от
17.05.2012 г., който удостоверява направено от „О. –В.” ЕООД признание, че
услугите са качествено инсталирани.
Представен е договор за цесия от 04.12.2017
г., от който се установява, че „О. –В.” ЕООД е прехвърлил на ответника вземане
срещу ищеца в размер на 31 316,87 лв., която представлява недължимо
платена от цедента за услуга, която не е предоставена от ищеца по договор от
17.05.2012 г.
Представени са споразумения, с които „О. –В.” ЕООД и ответника са постигнали
съгласие ответникът да встъпи като страна по сключените от „О. В.”
ЕООД договори с болнични заведения.
Представено е писмо от 30.06.2017 г., с което
ищецът поради неплащане от ответника на дължима неустойка от 30 059,37 лв.
е определил 7 –дневен срок за плащане и е предупредил ответника, че ще спре
доставката на услуги и е посочил, че с изтичане на 30-дневен срок прекратява
договора.
Установява се от заключението на ССЕ, че
издадените от ищеца фактури и кредитни известия към тях са записани в
търговските книги на ответника, който е ползвал данъчен кредит; фактурите са
записани и в търговските книги на ищеца, а размерът на неустойката за забава
възлиза на 30 088,38 лв. Вещото лице е констатирало, че оборотите на
ответника за м.06.2017 г. възлизат на 75169,49 лв., а за периода 10.07 –
01.08.2017 г. възлизат на 33 259,09 лв. За периода м.08.2014 г. –
м.05.2016 г. ищецът е издал фактури за дължими от „О.-В.“ ЕООД суми в размер на
113 213,54 лв., от които е платена сумата от 70 230,15 лв., а
неплатената сума възлиза на 42 983,39 лв. При ставка от 1,15 лв. на точка
дължимата от „О.-В.“ ЕООД сума възлиза
на 23 914,25 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния
съд е иск с правно основание чл.92 ЗЗД.
По
делото е представен договор от 09.12.2015 г., от който се установява, че между
„Б.М.Е.Б.” ЕАД и ответника е възникнало облигационно правоотношение, по което
доставчикът е поел задължението да предоставя на ответника електронно
съобщителни услуги на 12 посочени в договора адреси /болнични заведения/, а
ответникът е поел насрещното задължение да заплаща месечна такса от общо
1338,05 лв. /без ДДС/. Договорът не носи подписа на доставчика, но доколкото за
този ненаименован договор не е предвидено в закона изискване за форма и доколкото
на ответника са доставени електронно съобщителни услуги, което се установява и
от констативен протокол от 09.12.2015 г., съдът приема, че договорът е
действителен и е породил валидно облигационно правоотношение.
На следващо място – от заключението на ССЕ
се установява, че за издадените от доставчика фактури по процесния договор са
направени записвания в търговските книги и на двете страни, поради което тези
записвания на основание чл.55 ал.1 ТЗ следва да се приемат за годно
доказателство за наличието на сключена между страните търговска сделка. Освен това
от поведението на ответника, който е подписал констативен протокол от
09.12.2015 г., съдържащ признание за точното изпълнение на задълженията на
доставчика, и от заключението на ССЕ се установява фактът, че са били извършени
от ответника плащания на главницата със закъснение, който факт не се оспорва.
При тези факти следва да се заключи, че ответникът не е оспорил действителността на изявлението на ищеца – чл.293 ал.3 ТЗ.
Не
спори, че ищецът има качеството на универсален правоприемник на „Б.М.Е.Б.” ЕАД,
поради което следва да се приеме, че е страна по процесното договорно
правоотношение и е носител на всички права и задължения на доставчика по него.
По
делото са представени фактури от 07.06.2017
г., 03.05.2017 г., 03.04.2017 г., 02.03.2017 г., 03.02.2017 г., 04.01.2017 г.,
05.12.2016 г., 07.11.2016 г., 05.10.2016 г., 07.09.2016 г., 03.08.2016 г.,
04.07.2016 г., 03.06.2017 г., 04.05.2016 г., в които са посочени дължимите от
ответника за периода м.05.2016 г. – м.06.2017 г. месечни такси по процесния
договор, които според заключението на ССЕ възлизат на общо 19 971,96 лв., която
сума е посочена и в справката по чл.366 ГПК за всеки месец отделно.
Фактурите
не носят подписа на ответника, поради което не могат да служат за доказване на
факта, че ищецът е изпълнил своите договорни задължения. От заключението на ССЕ
обаче се установява фактът, че са направени записвания на фактурите в
търговските книги на ответника, който освен това е и ползвал данъчен кредит.
Направените от вещото
лице по ССЕ фактически констатации за записване на фактурите в счетоводството
на ответника и за ползване на данъчен кредит са опора за доказателствения
извод, че описаните във фактурите услуги са реално доставени от ищеца и че за
тези услуги ответникът дължи месечна такса в общ размер на 19 971,96 лв. –
посочен в справката по чл.366 ГПК и установен от заключението на ССЕ. В този
смисъл са разрешенията, дадени в решение № 172 от 13.01.2016 г. по т.д. № 2535/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС по въпроса доказва ли се получаването на определена услуга в обем и цена, отразени във
фактури, които са осчетоводени и
отразени в търговските книги на получателя, при упражнено от него право на
данъчен кредит по ЗДДС и представлява ли това признание, че е приета извършената
работа, респ.услуги и че се дължи плащане за същата.
Като
краен извод – преценката в съвкупност на установените от доказателствата по
делото факти – сключен ненаименован договор, записване на фактурите в
търговските книги на ищеца и на ответника, който е ползвал по тях данъчен
кредит, обуславя доказателствения извод, че ищецът е изправна по договора
страна и е изпълнил уговорената престация, поради което в негова полза е
възникнало вземане за месечни такси от общо 19 971,96 лв.
От страна на ответника, който носи
доказателствената тежест, не се представиха доказателства за факта, че е платил
на падежа дължимите такси за периода м.05.2016 г. – м.06.2017 г. – дори не се твърди такъв факт. Ето защо съдът
приема, че ответникът е в забава, за която обезщетението в размер на
уговорената в клаузата на чл.4.5 от договора неустойка от 1 % на ден възлиза
според заключението на ССЕ на 30 088,38 лв.
Възражението на ответника за нищожност на
неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън
присъщата обезщетителна функция и поради прекомерния си размер е несъразмерна
на целта си, е основателно.
На първо място следва да се спомене, че към
сключване на процесния договор е определен размер на неустойката от 1 % за
всеки ден забава. Това означава, че още към сключване на договора е било ясно,
че за период на забава с продължителност от само една година /365 дни/ неустоечното
задължение ще бъде в размер на 365 % върху неплатената главница за един месец от 1605,66 лв. /с ДДС/. За период на забавата с продължителност от
една година /365 дни/ неустойката върху една месечна такса от 1605,66 лв. ще
възлиза на 5858,25 лв. Ясно е било
на страните още при възникване на ненаименованото облигационно правоотношение, че
само за една година забава на задължението да се плати месечната такса от
1605,66 лв. неустойката ще възлиза на 5858,25 лв., а този размер надвишава няколко пъти размера на главницата от
1605,65 лв.
При преценката за действителност на
клаузата за неустойка следва да се изследва какви са предполагаемите евентуално
вреди, които страните са предвиждали, че ще настъпят от забавеното изпълнение
на задължението да се плати на падежа месечната такса от 1605,65 лв.
Предполагаемите и евентуални вреди от забавата да се изпълни в срок паричното
задължение от 1605,65 лв. на месец се равняват на размера на законната лихва по
чл.86 ЗЗД, която кредиторът би имал право да претендира при липса на клауза за
неустойка.
На основание чл.162 ГПК с помощта на лихвен
калкулатор, който е общодостъпно средство за изчисление на законната лихва и
без необходимост от каквито и да е специални знания, съдът определя размер на законната
лихва от 14,30 лв. за един месец
забава за периода от 11.12.2015 г. до 11.01.2016 г. на задължението да се плати таксата от 1605,66
лв. /с ДДС/ за първия месец по договора – м.12.2015 г. Неустойката за забава от 1 % на ден върху
главницата от 1605,66 лв. за същия този
период от един месец с продължителност от 31 дни възлиза по размер на 497,55 лв. / 0,01 х 1605,66; 16,05 х 31/.
Този размер на неустойката само за един месец - 497,55 лв. надвишава 34 пъти
размера на законната лихва за един месец – 14,30 лв.
Според съда неустоечна клауза, която е уговорено
отнапред да се изчислява като 1 % върху главница за всеки ден забава, излиза
извън присъщите на неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционни
функции, защото в този случай размерът на неустойката само за един месец забава
е 34 пъти по-висок от размера на
законната лихва за забава. Неустойка, за която още при сключване на договора е
било ясно, че за една година забава се равнява на 365 % върху главницата, а за един месец забава /11.12.2015 г.
-11.01.2016 г./ размерът й е 34 пъти по-висок
от размера на законната лихва, която се изчислява и без специални знания, е в грубо и драстично противоречие с добрите
нрави. Такъв размер на неустойката, който за един месец забава е 34 пъти по-
висок от размера на законната лихва, е насочен не към обезщетяване на
кредитора, а към неговото неоснователно обогатяване, но този правен резултат е
в противоречие с добрите нрави и с естеството на неустойката да служи за
обезщетение, да гарантира изпълнението на дълга и да санкционира длъжника за
неизпълнението.
При размер на неустойката от 1 % на ден
върху главница от 1605,66 лв. само за забава с продължителност от една година с
365 дни /11.12.2015 г. -11.12.2016 г./ се натрупва неустоечно задължение от 5858,25 лв. /0,01 х 1605,66; 16,05 х
365/, а този размер на неустоечното задължение е 35 пъти по-висок от размера на
законната лихва за една година забава, която съдът на основание чл.162 ГПК
изчислява на 163,80 лв. за същия
период /11.12.2015 г. -11.12.2016 г./. Както по-горе се спомена, още към
сключване на договора е било ясно за всяка от страните, защото не са необходими
специални знания за изчисление на неустойката, че за една година забава
неустойката върху главница от 1605,66 лв. ще възлиза на 5858,25 лв., но този размер надвишава няколко
пъти размера на главницата и многократно /35 пъти/ размера на законната лихва
за една година забава.
Няма пречки страните да уговорят неустойка,
която да надвишава 2 или 3 пъти размера на законната лихва, защото в този
случай може да се приеме, че санкционната функция на неустойката има превес
пред нейните обезщетителна и обезпечителна функции. Размерът на процесната
неустойка е около 34-35 пъти по-висок от размера на законната лихва за забава.
Това означава, че процесната неустоечна клауза не се използва за санкция, още
по-малко за обезщетение или за обезпечение на дълга, а се използва с
единствената цел да осигури получаване от кредитора на значителна материална
облага, която по размер дори надвишава няколко пъти главницата.
Тези изводи на съда се подкрепят изцяло от
заключението на ССЕ. В конкретния случай периодът на забавеното плащане не е със
значителна продължителност, но видно е от заключението на ССЕ, че се получава
резултат, при който за платената със
закъснение главница от общо 19 971,96 лв.
е натрупана неустойка от 30 088,38 лв. Този размер на неустойката
надвишава значително размера на платения със забава дълг.
Освен това видно е от таблицата на
стр.4-та и 5-та от заключението на ССЕ, че размерът на неустойките по фактури
от 03.06.2016 г., 04.07.2017 г., 03.08.2016 г., 07.09.2016 г., 05.10.2016 г.
възлиза на 3965,98 лв., 4608,24 лв., 4495,85 лв., 3998,09 лв. и 3516,40 лв., а
всяка една от тези неустойки е натрупана за
период под една година върху месечна главница от по 1605,66 лв. Тези
размери на неустойките за отделните месеци надвишават в пъти платената със
закъснение месечна главница от по 1605,66 лв. На стр.5-та от заключението са
посочени размерите на неустойките по други фактури, за които също неустоечното
задължение надвишава главницата, а в случаите в които неустойките са в нисък
размер забавата е с доста кратка продължителност.
Като краен извод - съотношението между размера на неустойката за един месец забава с продължителност от 31 дни - 497,55 лв., и очакваните за кредитора евентуални вреди, които ще настъпят от неизпълнението на
паричното задължение в размер на законната лихва, която възлиза за един месец на 14,30 лв.,
сочи, че крайната цел на неустоечната клауза е да се обогати кредиторът, а не
да се обезщети за вредите от забавата, респ. да се обезпечи изпълнението на
паричното задължение. Неустойка, чийто размер е около 34-35 пъти по-висок от размера на законната лихва,
няма и присъщите санкционни функции. От заключението на ССЕ се установява, че
за период на забава под една година се натрупват размери на неустойките, които
надвишават в пъти размера на платените със закъснение главници. В този случай
резултатът е не обезщетяване на кредитора, а неговото обогатяване, което е в
противоречие с предназначението на неустойката да служи като обезщетение, да
обезпечи изпълнението на дълга и да санкционира длъжникът за неизпълнението.
Неустоечната клауза е нищожна,
защото е в противоречие с добрите нрави – чл.26 ал.1, предл.3-то ЗЗД, поради
което не поражда правни последици по възникване на задължение за неустойка по
чл.92 ЗЗД. Предявеният иск е неоснователен, а по предявеното от ответника
възражение за прихващане не се дължи от съда произнасяне по същество, защото не
се е сбъднало вътрешно процесуалното условие, под което е предявено.
С оглед на изложеното съдът
намира, че искът по чл.92 ЗЗД следва да се отхвърли.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.Б.“ ЕАД срещу „С.М.– Б.” ЕООД иск с правно основание
чл.92 ЗЗД за сумата от 30 851,95 лв. – неустойка по чл.4.5 от договор N MD/SF/082 от 09.12.2015 г., натрупана през период 11.05.2016 – 23.06.2017 г. върху платени със
закъснение главници от общо 19 971,96 лв., представляващи месечни такси за
периода м.май 2016 г. – м.06.2017 г. /включително/.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕАД, ***, да заплати на
„С.М.– Б.” ЕООД, ЕИК*********, съдебни разноски от 950 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: