Р
Е Ш Е Н И Е № 404
гр. Хасково, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен
съд - Хасково, ГО, I-ви
въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Д*Х*, като
разгледа докладваното от младши съдия Мария Иванова-Георгиева в. гр. д. № 625
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и
сл. от ГПК вр. чл. 317 от ГПК.
С решение № 314 от 12.07.2019 г., постановено по гр. д. № 788
по описа за 2019 г. на Районен съд – Димитровград са уважени предявените от Я.Н.К.
против „Неохим“ АД – гр. Димитровград обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна
на уволнението ѝ, извършено със Заповед № 201942/05.03.2019г. на прокуриста
на „Неохим“ АД на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ; с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „и****“; и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 4867,65 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което е останала без работа, за период от 06.04.2019г.
до 09.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 30.04.2019г.
до окончателното изплащане, като този иск е отхвърлен в останалата му част за
сумата над 4867,65 лева до пълния предявен размер от 7163,52 лева и за периода
от 10.07.2019г. до 06.10.2019г. като неоснователен. Със същото решение
ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер
на 475,65 лева, а по сметка на РС – Димитровград държавна такса в размер на 294,71
лева и разноски за вещо лице в размер на 160 лева.
Недоволен от
така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените искови
претенции, е останал ответникът „Неохим“ АД – гр. Димитровград, поради което в
законоустановения срок е подал въззивна жалба с твърдения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост. Поддържа, че уволнението е извършено при
спазване на приложимите законови разпоредби. В тази връзка се посочва, че
изводът на първоинстанционният съд относно фиктивността на извършеното
съкращаване на щата е неправилен, тъй като не е налице нито идентичност, нито
сходство между заеманата от въззиваемата длъжност „и****“ в отдел „Технологии и
анализи“ към дирекция „Производство“ и длъжността „**“ в новия отдел
„Планиране“ към дирекция „Планиране и
развойна дейност“. Счита се, че двете длъжности се различават понеже включват
различаващи се по своя характер и обем трудови задължения. Акцентира се върху
задължението на изпълняващия длъжността „**“ да извършва контрол на цялостната
производствена дейност. Във въззивната жалба се прави подробна съпоставка между
длъжностните характеристики за двете позиции. Въвежда се твърдението, че макар
и двете длъжности да са включвали извършването на анализ, трудовото задължение
не е едно и също, тъй като анализът се прави с различни цели. Същевременно
длъжността „**“ не включва основна за другата длъжност трудова функция, а
именно събиране на данни. На следващо място се твърди, че решението е необосновано,
тъй като са направени грешни изводи при анализа на събраните гласни
доказателства. При преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност се стигало до извод, че двете длъжности се различават не само по
своето наименование, но и по своите трудови функции. Оспорва се приемането за
достоверни свидетелските показания на свидетеля Г* Г*, тъй като същият е съпруг
на въззиваемата и е заинтересован от изхода на правния спор. Изразява се
несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че липсата на намаляване на
общия брой щатове означава фиктивност на съкращаването на щата. Във въззивната
жалба се разглежда въпросът за наличието на реално съкращаване на щата, тогава
когато трудовите функции се запазват и преминават към друга длъжност. Посочва
се практика на ВКС в този смисъл. Доколкото се счита, че предявеният иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен, въззивникът твърди
неправилност на първоинстанционното решение и досежно исковете по чл. 344, ал.
1, т. 2 и т. 3 от КТ. Поддържа се, че след като главният иск е неоснователен и
като такива следва да бъдат отхвърлени и предявените акцесорни искове за
възстановяване на работа и заплащане на обезщетение. С изложените мотиви
въззивникът моли настоящата съдебна инстанция да отмени оспорваното решение в
обжалваните му части и да постанови ново, с което да отхвърли обективно
кумулативно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Претендира направените разноски в двете съдебни производства.
В законоустановения
срок е постъпил писмен отговор от Я.Н.К., чрез процесуалния ѝ
представител адвокат Д.П., с който се оспорва въззивната жалба. Изтъква се, че
макар да е прието ново щатно разписание, други уволнения на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ не е имало. Отделно се посочва, че след влизане в
сила на новото щатно разписание работодателят не е намалил или премахнал за в
бъдеще отделни бройки от утвърдения общ брой работници и служители. Поддържа
мотивите на първоинстанционния съд досежно наличието на фиктивно съкращаване на
щата, доколкото двете длъжности били почти идентични, като единствената разлика
се състояла в наличието на нова трудова функция – контрол на производствената
дейност. Допълва, че същностните дейности от длъжностната характеристика за
анализа и прогнозирането, а не контрола.
В този смисъл моли съдът да потвърди решението в обжалваните му части.
Претендира направените в настоящото производство разноски.
В срока за
отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от Я.Н.К., чрез адвокат Д.П., срещу
частта от постановеното решение, с която е отхвърлен като неоснователен искът с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ над присъдения
размер от 4867,65 лв. до пълния претендиран размер от 7163,52 лв. Сочи, че
искът неправилно не е бил уважен за целия период, доколкото ищцата е останала без
работа и за остатъка от шестмесечния срок, а именно от 10.07.2019г. до
06.10.2019г. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част и за присъждане на исканото обезщетение в пълния предявен размер от 7163,52
лв., както и на направените в настоящото производство разноски. Представя копие от трудова книжка.
Срещу
подадената насрещна въззивна жалба в срок не е постъпил писмен отговор от
„Неохим“ АД – гр. Димитровград.
Пред въззивния
съд страните поддържат изложените възражения и направените искания. Извършена е
справка на представената в съдебно заседание трудова книжка на Я.К..
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в
рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Жалбата е
подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и
против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Насрещната
въззивна жалба е подадена в срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК, от
легитимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е
процесуално допустима, а по същество и основателна.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, предявени от Я.Н.К. против „Неохим“ АД –
гр. Димитровград.
За основателността на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е необходимо
работодателят да установи при условията на пълно и главно доказване, че
законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение.
Това означава, че по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест „Неохим“ АД –
гр. Димитровград е да докаже всички материални предпоставки от фактическия
състав на основанието, на което е извършено прекратяването на трудовите
правоотношения, а именно чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ (съкращаване на
щата). За да упражни законосъобразно потестативното си право работодателят
трябва да установи кумулативното наличие на следните юридически факти, а
именно: 1) премахване за в бъдеще на отделни длъжности от утвърдения общ брой
на работници ли служители в предприятието поради преустановяване на
съответстващите й трудови функции; 2) ново щатно разписание, като датата на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено
реалното съкращаване на щата; 3) съкращаването на щата да е реално (съответната
трудова функция действително да е премахната); 4) прекратяването на трудовите
правоотношения да е извършено по съответния ред и от компетентен орган и 5) да
е извършен подбор, когато се съкращават една или няколко щатни бройки измежду
всички, заемащи еднаква или сходна длъжност работници или служители или че
такъв не е бил задължителен.
Другите два обективно кумулативно
съединени иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са
обусловени от уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, доколкото
предпоставка за уважаването им е признаване на уволнението за незаконно. Искът
за възстановяване на заеманата преди уволнението работа ще бъде основателен при
доказване на незаконността на уволнението и наличието на трудово правоотношение,
което би съществувало, ако не беше незаконно прекратено, а искът по чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ изисква работникът да установи оставането си без работа
поради уволнението, продължителността му, причинната връзка с уволнението и
размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил
преди уволнението.
Настоящият
въззивен състав споделя част от фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд, които са съответни на събраните по делото доказателства
и установените въз основа на тях релевантни обстоятелства, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. С оглед наведените от страните
доводи и възражения, съдът намира за необходимо да обсъди следното:
От
доказателствата по делото е установено, а и страните не оспорват, че между тях
(Я.Н. К* – Г* и „Неохим“ АД – гр. Димитровград) е съществувало трудово
правоотношение възникнало по силата на трудов договор № 00215 от 24.03.2006г.
Съгласно посочения договор въззиваемата заемала
длъжността „т* м* т*“ в отдел „Производствени технологии“ в „Неохим“ АД – гр.
Димитровград. Въз основа на допълнително споразумение от 21.06.2011 г.
длъжността на К. е изменена в „и****/малотонажни производства“ в отдел „Технологии
и анализи“.
В последствие с ново допълнително споразумение № 115
от 02.05.2017г. към трудов договор № 00215 от 24.03.2006г. въззиваемата е
приела, считано от 02.05.2017г. да изпълнява длъжността „и****“ в отдел
„Технологии и анализи“ със срок за изпитване от 6 месеца в полза на
работодателя.
С писмо с изх.
№ 973/17.10.2017г. С*Д* – Директор „УРЧР“ в „Неохим“ АД е поискал от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Хасково разрешение за прекратяване на трудовия договор
на Я.Н.К. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ във връзка с ползваната от
нея закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ като майка на дете до 3-годишна възраст. В
отговор на 30.10.2017г. в „Неохим“ АД е постъпило писмо, с което е дадено
поисканото предварително разрешение за уволнение.
На 02.11.2017г. е отправено 30 дневно писмено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на Я.К. на основание
чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – липса на качества за ефективно изпълнение на
работата, връчено ѝ на същия ден. Със Заповед № 329 от 27.11.2017г. на
Изпълнителният директор на „Неохим“ АД – Д* Д* на основание чл. 328, ал. 1, т.
5 от КТ, чл. 335, ал. 1 от КТ и във връзка с чл. 128а, ал. 3 от КТ е прекратен
трудовият договор № 00215/24.03.2006г. на Я.Н.К., считано от 28.11.2017г.
Извършеното
прекратяване на трудовите правоотношения било оспорено пред Районен съд –
Димитровград с предявяването на искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 от КТ. С решение № 177 от 18.05.2018г., постановено по гр. д. № 126
по описа за 2018г. на РС-Димитровград извършеното със заповед № 329 от
27.11.2017г. на изпълнителния директор на „Неохим“ АД – гр. Димитровград
уволнение е признато за незаконно, Я. К* – Г* е била възстановена на заеманата
от нея длъжност преди прекратяване на трудовите правоотношения и „Неохим“ АД –
гр. Димитровград било осъдено да заплати обезщетение. Посоченото решение било
оспорвано от работодателя в резултат, на което обаче било потвърдено с решение
№ 305 от 01.08.2018г., постановено по в.гр.д. № 478 по описа за 2018г. на
Окръжен съд –Хасково. Незаконността на извършеното уволнение била установена
окончателно с определение № 106 от 15.02.2019г., постановено по гр.д. № 3915 по
описа за 2018г. на ВКС.
От
представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява,
че докато е траело производството по установяване законността на извършеното
уволнение на Я. К* – Г*, в дружеството – работодател настъпили поетапно няколко
промени. На 01.08.2018г. е издадена заповед № 339 на прокурирста на „Неохим“ АД
– гр. Димитровград, с която е утвърдено ново щатно разписание на длъжностите,
което е влязло в сила от 01.08.2018г. С посоченото щатно разписание за
длъжността „и****“ в отдел „Технологии и анализи“ са определени 3 щата, а общо
за целия отдел – 17 щата.
На
09.11.2018г. със заповед № 484 е утвърдена нова управленско-организационна
структура на дружеството, в следствие на която в дирекция „Произодство и
поддръжка“ е създадена поддирекция „Планиране и развойна дейност“ с два нови
отдела – отдел „Планиране“ и отдел „Проучване и развитие“, а в старата дирекция
„Производство“ са закрити отдел „Технологии и анализи“ и отдел „Главен
енергетик“. Новият отдел „Планиране“ е поел дейността на стария „Главен енергетик“,
а отдел „Проучване и развитие“ на звено „Стратегическо проучване и развитие“,
към което звено е бил отдел „Технологии и анализи“.
Предвид новата
управленско – организационна структура на дружеството е прието ново щатно
разписание със заповед № 522 от 28.12.2018г. на изпълнителния директор на
„Неохим“ АД – гр. Димитровград. Новото щатно разписание е влязло в сила на
01.01.2019г. и съгласно него в новия отдел „Планиране“ са предвидени 1 щатна
бройка за длъжност „инженер, производство/планиране, анализ и контрол/старши“ и
2 щатни бройки за длъжност „*“.
На
05.03.2019г. в двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 от КТ Я. К* – Г* се явила на
работа за заемане на длъжността. На същата дата била издадена заповед №
001/2019г. за възстановяване на въззиваемата на длъжност „и****“ в отдел
„Технологии и анализи“, считано от 05.03.2019г. На 05.03.2019г. било връчено
предизвестие за прекратяване на трудов договор № 00215 от 24.03.2006г. на Я. К*
– Г*, като било посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ. След връчването на
предизвестието на въззиваемата била дадена заповед № 201942 от 05.03.2019г. на прокуриста
на „Неохим“ АД – гр. Димитровград за прекратяване на трудовия й договор,
считано от 06.03.2019г., като поради неспазване на изискуемия срок за
предизвестие било постановено да й се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ.
От изложените
обстоятелства, неоспорени от страните, се установява наличието на няколко от
материалните предпоставки, включени във фактическите състави на предявените
искове. Прекратяването на трудовите
правоотношения е извършено по съответния ред и от компетентния орган,
същевременно датата на уволнението следва датата на влизане в сила на новото
щатно разписание.
Основният
спорен въпрос между страните, както при разглеждане на правния спор пред
първата инстанция, така и пред настоящата, е свързан с реалността на
съкращаването на щата.
Дали
извършеното съкращаване на щата е реално или фиктивно може да бъде установено
едва след внимателен анализ на всички събрани доказателства (писмени и гласни)
всяко поотделно и в тяхната съвкупност, доколкото този въпрос касае преценка
относно запазването на трудовите функции, включени в съкратената длъжност.
В хода на
първоинстанционното производство освен посочените писмени доказателства са
събрани и гласни такива чрез разпита на С* А., Д* Д*, Г*Ге*, Й* Т* - всички
служители на дружеството – работодател.
При оценката
на гласните доказателства настоящата въззивна инстанция взе предвид разпоредбата
на чл. 172 от ГПК, изискваща съпоставка на тези доказателства с оглед на всички
обстоятелства по делото. Наистина свидетелят Г* Г*, който твърди, че функциите
на и**** и на инженер, производство/планиране, анализ и контрол са идентични, е
съпруг на въззиваемата. Наличието на близки родствени отношения между свидетел
и страна по делото обаче не изключва възможността за даване на достоверни
свидетелски показания. Това е причината законодателят да е предвидил
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, която указва анализирането на свидетелски
показания, дадени от лица, които могат да са заинтересовани от крайния изход на
правния спор, с повишено внимание, а не ги изключва изначално. Ако възможността
за заинтересованост бъде проведена до край от доказателствената съвкупност би
следвало да се изключат и останалите свидетелски показания, доколкото същите са
депозирани от лица, намиращи се в зависимост от една от страните (работници в
дружеството – ответник).
С оглед на
това настоящата въззивна инстанция намира за неоснователно възражението на
въззивника за недостоверност на показанията на свидетеля Г* Г*.
От съществено
значение са показанията на С* А. и Й* Т*, които също са заемали длъжности в
несъществуващия вече отдел „Технологии и анализи“ съответно на длъжност „и****“
и ръководител на отдел „Технологии и анализи“ и едновременно са преназначени в
новия отдел „Планиране“ съответно на длъжностите „и*, *“ и „**“.
Свидетелката С*
А. разказва, че до януари 2019г. е изпълнявала длъжността „и****“. В основата
на трудовите й функции било познаването на всички производства, технологии,
процеси и оборудване и извършването на анализ на производствените процеси въз
основа на предварително изготвени данни. За заеманата нова длъжност „*“
свидетелката А. твърди, че и е трудно да обяснява в подробности, тъй като
самата тя навлизала и й предстояло полагане на тестове. Не може да посочи и какво образование се изисква, но тя била с
висше образование – инженер, нито дали се изискват различни познания и опит от
досегашния й. Свидетелката твърди, че длъжностите са различни, тъй като новата
набляга на прогноза, планиране и контрол.
Свидетелят Й*
Т* е дългогодишен работник в дружеството. От 2006г. е заемал длъжност „и****“,
като допълва, че е работил с Я. К* – Г*. Свидетелят разказва, че през 2018г.
били трима човека в отдел „Технологии и анализи“ до 01.01.2019г., когато влязло
в сила новото щатно разписание. В новият отдел отново били трима човека
(свидетеля и две негови колеги). Относно задълженията, които включва новата
длъжност на Й* Т* („**“), същият посочва, че се изразяват в планиране на
производствата и контрол върху изпълнението на тези планирани производства.
Уточнява, че все още извършват анализ на данни за производствените цехове, но
основното им задължение е извършване на план-програми и съблюдаване на
изпълнението им. Данните за производствените цехове им служат за извършване на
прогнозирането и планирането на производствата. Свидетелят обяснява на съда, че
функционалните задължения на „и****“ се различават от тези на „*“ по
извършването на планиране и контрол. Т**също
като свидетеля А. разказва, че му предстои полагане на изпит за новата
длъжност.
Свидетелските
показания на С*А. и Й* Т* трябва да се разглеждат заедно с останалите
доказателства по делото, а именно 2 броя допълнителни споразумения към трудов
договор № 20175 от 06.02.2017г. и към трудов договор № 00137 от 04.11.2005г.
съответно на С* А. и В* М*, допълнително споразумение към трудов договор № 774
от 22.12.2000г. на Н* Ж*и длъжностна характеристика за длъжността „****“.
С посочените
допълнителни споразумения С* А. и В* М* са приели да изпълняват длъжността
„инженер, производство/планиране, анализ и контрол“, като изрично е посочено,
че характерът на работата е да контролира производствено-технологичната дейност
в цеховете, извършва анализи на база данни от технологичния режим. Заемането на
новата длъжност е уговорено при 6 – месечен срок на изпитване в полза на
работодателя. Н* Ж* пък е подписала допълнително споразумение, с което е приела
при необходимост да изпълнява и функциите на „***“, но не е променен по друг
начин трудовия й договор.
След преценка
на всички доказателства по делото настоящата въззивна инстанция счита, че не
може да се направи извод относно действително съкращаване на щата. Основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ ще е налице, тогава когато
съкращаването в щата е реално, тоест когато не само е премахната длъжността
като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува
като съдържание на отделна длъжност, независимо от наименованието й. Първоинстанционният
съд е уважил предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ като
е приел, че съкращаването на щата е фиктивно, тъй като не са представени
доказателства, че работодателят е намалил или премахнал за в бъдеще отделни
бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите, както и че
трудовата функция на ищцата не е премахната, а само е променено нейното
наименование.
Настоящата
въззивна инстанция, макар да намира крайния извод на първоинстанцонния съд за
правилен, счита, че не са налице условията за уволнение на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ поради
различни причини.
На първо място
следва да се посочи, че съкращаването на щата може да бъде реално, не само
когато е налице намаляване в щатната численост, а и при запазване или
увеличаване на общия брой на работниците. Поради това обстоятелството, че с
приемането на новото щатно разписание в сила от 01.01.2019г. в закрития отдел
„Технологии и анализи“ е имало общо 17 щата, а в новосъздадения отдел
„Планиране“ са предвидени 23 щата, не е самостоятелно основание за фиктивно
съкращаване на щата. Това е така, тъй като при преценката дали е налице реално
съкращаване на щата съдът следва да се ръководи от отпадането на трудовите
функции, които са били включени в премахнатите от щатното разписание длъжности,
а не само от доказателствата за щатните бройки преди и след съкращаването.
Не може да се
възприеме и тезата, че съкращаването на щата е фиктивно, тъй като е променено
само наименованието на длъжността. Такъв извод следва да се направи едва след
анализ на това кои трудови функции са основни и съществени за длъжността, тъй
като от представените по делото доказателства се установява включването и на
друга трудова функция, различаваща се от тези включени в старата длъжност,
отпаднала при извършването на организационно-управленските промени и новото
щатно разписание.
При преценката
дали е налице реално или фиктивно съкращаване на щата следва да се отчете
възможността за трансформация. При трансформирането на длъжност е налице
закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване
на мястото на закритата на нова длъжност в щатното разписание. Новата длъжност
трябва да е такава не по наименованието си, а по трудовите си функции. В
комплекса от трудови функции може да са включени изцяло или част от трудовите
функции на закритата длъжност. В такъв случай, за да се приема, че длъжността е
нова и има реално съкращаване на щата е необходимо да са включени и нови
трудови функции, които да са съществени за длъжността.
Настоящата
въззивна инстанция след анализ на събраните писмени и гласни доказателства намира,
че новата по щатно разписание длъжност „инженер, производство/планиране, анализ
и контрол“ включва както трудовите задължения, които е имала длъжността „и****“,
така и нови такива. Видно от представената и приета по делото длъжностна
характеристика на длъжността „и****“ основната задача на изпълняващия
длъжността е била да събират и анализират данни за
производствено-технологичната дейност във всички производствени цехове.
Трудовите функции на тази длъжност могат да бъдат разпределени в 4 (четири)
групи, както следва: 1) анализ (на натоварването на производствените мощности,
на всички нива на производствения процес и на получената информация относно
изразходваните и налични суровини, материали, ресурси, произведена и
реализирана продукция); 2) прогнозиране (прави предложения за по-ефективното
използване на производствените мощности, изготвя прогнозен производствен план
за работата и натоварването на цеховете); 3) изготвя документация (технически
спецификации за суровините и материалите, продуктовата листа и документацията и
техническите спецификации за продуктите, като съдейства за организирането на
доставките); 4) контролна (следи за актуалността на нормативната база, касаеща
производствената дейност на дружеството и за спазване на екологичните норми в
производството). Съгласно длъжностната характеристика за новата длъжност
„инженер, производство/планиране, анализ и контрол“ е да контролира
производствената дейност на база събрани и анализирани данни от промишлените
производствени процеси, съоръжения и инсталации. Трудовите функции, които са
включени в новата длъжност, също могат да бъдат групирани, както следва: 1)
анализ (на извършените разходи в производството); 2) прогноза (изготвяне на
производствена програма, на план на производствените мощности, на прогнозни
производствени планове за натоварване на производствените инсталации и движение
по складовете наличности); 3) контрол (на изпълнението на производствената
програма, включваща срещи с ръководителите на производствените цехове и
решаване на текущи въпроси с изпълнението й, изготвянето на техническата и
технологичната документация, регулярността на доставки на суровини) и 4)
участие в проекти (за оптимизиране на производствените мощности в цеховете).
При сравнение
на длъжностните характеристики прави впечатление, че трудовите функции са почти
идентични, като в новата длъжност са добавени повече контролни такива. За да се
приеме, че е налице реално съкращаване на щата поради трансформация на
длъжности трябва новите трудови функции, които разграничават старата от новата
длъжност да са основни и съществени. Тя да се характеризира с тях. При
внимателен анализ на всички доказателства по делото обаче не може да се направи
такъв извод. В същност двете длъжностни характеристики са изготвени в различна
степен на детайлизиране на отделните основни задължения. Така в новата длъжност
е наблегнат на контрола върху изпълнението на прогнозната производствена
програма като това задължение е разделено въз основа на различните начини за
изпълнението му – чрез извършване на регулярни срещи с ръководителите на
производствените цехове и решаване на
текущи въпроси относно технологията на производството.
Изводът за
идентичност или не на трудовите функции обаче не може да се направи само чрез
механичното сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика.
Поради това при преценката си настоящата въззивна инстанция взе предвид и
депозираните свидетелски показания. Двамата свидетели, които са изпълнявали
както старата длъжност „и****“, така и новата „****“, в показанията си
акцентират върху трудовата си функция прогноза и планиране, като контролът е
следствие на извършената прогноза и планиране. Свидетелят Т** изрично посочва,
че основната част от задълженията му е планирането на производствата, съответно
контрола върху изпълнението на прогнозния производствен план. В последствие
уточнява, че основната им (на изпълняващите длъжността „****“) цел е
прогнозиране и планиране на база капацитет и инсталациите, за да изготвят план
– програми и да отчетат изпълнението им. Задължението за изготвяне на прогноза,
което свидетелите определят като основано в новата им длъжност е съществувало и
в предходната такава „периодично изготвя прогнозен производствен план за
работата и натоварването на цеховете“. Отделно от това като конкретен пример за
изпълняваните от него задължения свидетелят Т** посочва контролирането на
извършваните доставки, тъй като информацията за изразходваните суровини,
материали и ресурси минава през тях. Това задължение обаче съответства по
своето естество на предвиденото в длъжностната характеристика за „и****“ –
отчитане и анализиране на разходвани и налични суровини, материали и ресурси,
както и съдействие при организиране на специфични доставки на суровини и
материали.
Един
от критериите, по които се извършва преценката дали трудовите функции,
отличаващи новата от старата длъжност, са основни и същностни, е дали за
изпълнението им се изискват различни квалификационни качества. Отново видно от
представените длъжностни характеристики може да се направи обоснован извод, че
такива не са предвидени. За заемането на длъжността „и****“ се изисква висше
образование – в областта на химичните технологии, химичните науки, машинното
инженерство, професионален опит минимум 2 (две) години, компютърна грамотност,
аналитичност, умения за работа с различни софтуерни продукти, умения за вземане
на решения и решаване на проблеми. За заемането на длъжността „***“ се изисква
висше образование в областта на техническите науки и направление химични
технологии, професионален опит 3 години, познаване на английски език, умения за
работа с MS
Office, работа в екип, комуникативност,
планиране и координиране и ангажираност. Единствените разлики са в
допълнителната квалификация английски език и размерът на минималния
професионален опит. В подкрепа на извода, че нови квалификационни умения не се
изискват са и останалите писмени доказателства, от които е видно, че
служителите, заемащи длъжността „и****“ са преназначени с изменение на трудовия
договор по чл. 119 от КТ на новата длъжност.
Действително
в съдебно заседание свидетелите А. и Т** посочват, че в момента полагат тестове
и навлизат в трудовите функции, но това не е попречило на работодателя да ги
назначи на новата длъжност, а и не е предвидил изрично нови квалификационни
умения.
С
оглед изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че извършеното
съкращаване на щата е фиктивно, а не реално, поради което направеното въз
основа на него уволнение е незаконосъобразно, съответно искът по чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ е основателен.
В допълнение
на изложението следва да се посочи, че дори и да се възприема тезата на
въззивника, че извършеното съкращаване на щата е реално, уволнението отново ще
бъде незаконосъобразно, доколкото няма данни за извършен подбор по смисъла на
чл. 329 от КТ, а такъв е следвало да има, тъй като макар и да са съкратени
всички щатни бройки за длъжността „и****“ е създадена нова длъжност, която има
несъществено различаващи се трудови функции.
Предвид
основателността на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъдат
разгледани и другите два обективно кумулативно предявени иска по чл. 344, ал.
1, т. 2 и т. 3 от КТ. С оглед изложеното до момента се приема за установено, че
извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на Я. К* – Г* е незаконно.
Следователно за основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е необходимо
единствено да се докаже съществуването на валидно трудово правоотношение преди
прекратяването му. Не е спорно между страните, че след влизане в сила на
решение № 177 от 18.05.2018г., постановено по гр. д. № 126 по описа за 2018г.
на РС-Димитровград, явяването на работа на въззиваемата в двуседмичния срок от
съобщаването и издаването на заповед за възстановяване на длъжност „и****“ в
отдел „Технологии и анализи“, считано от 05.03.2019г., трудовото правоотношение
между Я. К* – Ге** и „Неохим“ АД – гр. Димитровград е възстановено,
следователно ако не е било незаконното му прекратяване е щяло да съществува,
поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ правилно е бил уважен от
първоинстанционният съд като основателен и въззиваемата е била отново
възстановена на длъжност „и****“ в отдел „Технологии и анализи“.
По отношение
на третия от предявените искове настоящата въззивна инстанция намира, че същият
е основателен в пълния му предявен размер, следователно първоистанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ за сумата над 4867,65 лева до пълния предявен размер от
7163,52 лева и за периода от 10.07.2019г. до 06.10.2019г. Това е така, тъй като
при условията на пълно и главно доказване Я. К* – Ге* е доказала оставането си
без работа поради незаконното уволнение за целия предявен период от 06.04.2019г.
до 06.10.2019г., причинната връзка между двете, както и размера на последното
месечно брутно трудово възнаграждение.
Посочените
материални предпоставки се установяват от представените доказателства както
пред първата инстанция, така и пред настоящата въззивна такава. В хода на
първоинстанционното производство е приета съдебно – счетоводна експертиза,
изготвена въз основа на писмените доказателства по делото и след проверка в
счетоводството на „Неохим“ АД – гр. Димитровград. Съгласно заключението й
размерът на брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по
чл. 225, ал. 1 от КТ е 1193,92 лв. за пълен месец, а размерът за периода от
06.03.2019г. до 06.10.2019г. е 7163,52 лева.
Във въззивното
производство е представено заверено копие от трудовата книжка на Я.К., видно от
което след прекратяването на трудовото правоотношение с „Неохим“ АД, няма
вписани други сключени трудови договора. Оригинал на трудовата книжка е
представен за справка в открито съдебно заседание в присъствието на другата
страна, при която е установено, че последното отразяване на прослуженото време
е на стр. 11 от трудовата книжка с ответното дружество и други записвания след
това не са извършвани. Посоченото писмено доказателство се явява допустимо,
относимо и необходимо и не е преклудирано, тъй като съобразно разпоредбата на
чл. 266, ал. 1 от ГПК във въззивното производство страните могат да твърдят
нови обстоятелства, които не са могли да посочат и да представят доказателства
за тях в срок в първоинстанционното производство. Изтичането на пълния срок на
исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ
представлява ново обстоятелство в смисъл на нововъзникнало и относимите за него
доказателства са допустими за първи път пред въззивната инстанция.
В първоинстанционното
производство е представена и регистрационна карта № 10048971/07.03.2019г. на Я.К.
в „Бюро по труда“ – Хасково.
С оглед наличието на подадена
насрещна въззивна жалба, която оспорва решението в тази му част, възникването
на ново обстоятелство след приключване на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд водят до единствения възможен извод за основателността
на претенцията по чл. 334, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ в пълния й
предявен размер.
При
този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски, разполага
единствено Я. К* - Г*. Последната е поискала присъждането им както за първата,
така и за настоящата инстанция, поради което следва да й се присъдят съдебни
разноски за първоинстанционното производство в размер на още 224,35 лева и за
въззивното производство в размер на 700,00 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1
от ГПК в тежест на „Неохим“ АД – гр. Димитровград следва да бъдат възложени
дължимите държавни такси пред двете инстанции, съответно за първа инстанция още
91,83 лева, а за въззивната 45,92 лева или в общ размер на 137,75
(сто тридесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки) лева.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
№ 314 от
12.07.2019 г., постановено по гр. д. № 788 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Димитровград, в частта, в която искът
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, предявен от Я.Н.К.
с ЕГН ********** против „Неохим“ АД, ЕИК *********, е отхвърлен за сумата над
4867,65 лева до пълния предявен размер от 7163,52 лева и за периода от
10.07.2019г. до 06.10.2019г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Неохим“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Димитровград, ул. „Химкомбинатска“, Източна индустриална зона, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да заплати на Я.Н.К. с
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2295,87 лева, представляваща
обезщетение за оставяне без работа поради незаконното уволнение, извършено със Заповед
№ 201942 от 05.03.2019г. на прокуриста на „Неохим“ АД – Д* Д*, за периода от
10.07.2019г. до 06.10.2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска
– 30.04.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
314 от 12.07.2019 г., постановено по гр.
д. № 788 по описа за 2019 г. на Районен съд – Димитровград, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА
„Неохим“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Димитровград, ул. „Химкомбинатска“, Източна индустриална зона, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Я.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от още 224,35(двеста
двадесет и четири лева и тридесет и пет стотинки) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство,
както и сумата от 700 (седемстотин) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
„Неохим“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Димитровград, ул. „Химкомбинатска“, Източна индустриална зона
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати държавна такса в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ОС – Хасково в общ размер на 137,75 (сто
тридесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки) лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от датата на
обявяването му – 30.10.2019г.
Председател: Членове:
1.
2.