МОТИВИ: Производството по делото е по реда на Глава ХХIV-та от НПК.
С обвинителен
акт (Вх. № 2961/18.05.2020) РП Габрово е
внесла за разглеждане в РС - Габрово материалите по бързо полицейско
производство № 1752-ЗМ-218/2010 г. на РУ Габрово, като е предявила против
подсъдимата Н.Г. обвинение за това, че около 13,55 часа на 06.05.2020
година, в град Габрово,
е нарушила мерки против
разпространението на заразна болест по хората, определени със Заповед №
РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България,
издадена на осн. чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29, ал. 1 от Наредба №
21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести,
като лице по т. II.1 от заповедта, поставено под карантина с предписание Изх.
№ 1701 от 25.04.2020 година на РЗИ Хасково, не изпълнила задължението си да не
напуска адрес – град Габрово, улица „******” № 45, на който е посочила, че ще
пребивава, в 14 дневен срок, считано от 26.04.2020 година до 09.05.2020 година
включително, като
деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни
случаи, обявено на осн. чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България с
решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020 г. във връзка с разрастваща
се епидемия от COVID-19 – престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Подсъдимата заявява,
че е получила препис от обвинителния акт, както и че разбира същността на
предявеното й обвинение. Тя е декларирала изрично, че се признава за виновна по
отношение на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,
свързани с това обвинение, макар (заради липса на дадени обяснения при съдебното
следствие) да не е коментирала самите обстоятелства във
връзка с осъществяването на съответното престъпление, което се явява
инкриминирано чрез него. С оглед на личните самопризнания, които са били
изразени от подс. Н.Г. при условията на чл. 371, т. 2 от НПК и на откритото въз
основа на тях съкратено съдебно следствие по реда на Глава XXVII-ма от НПК, в
рамките на последното съдът не е събирал доказателства във връзка с фактите,
описани в обстоятелствената и диспозитивната част на внесения обвинителен акт. По
тази причина при постановяване на присъдата и решаването на въпросите, посочени
в чл. 301, ал. 1 от НПК, са били използвани само доказателствени материали,
събрани в разследването по досъдебното производство, както и направените от
подс. Г. самопризнания с породените от тях правни последици по смисъла на чл. 372,
ал. 1 от НПК. Заради императивния характер на предвиденото изискване в чл. 372,
ал. 2 от НПК, в рамките на проведеното производство по НОХД № 450/2020 г. на
Районен съд Габрово интересите на същата са били отстоявани от защитник,
упълномощен от нея по договорен ред.
От
осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства
– писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от
съпоставката на същите с направените от подс. Г. самопризнания по отношение на
обстоятелствата, изложени във внесения от РП Габрово обвинителен акт, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Към датата,
посочена във внесения от РП Габрово обвинителен акт, подсъдимата Н.Г. не е била
осъждана за осъществени престъпления както от общ, така и от частен характер.
Тя не е била освобождавана и от наказателна отговорност за такива престъпления,
в т.ч. въз основа на реда, предвиден в Глава VІІІ-ма, Раздел ІV-ти от Общата част на НК, като
поради тези обстоятелства е притежавала чисто съдебно минало до нея.
С Решение на Народното събрание на РБ
от 13.03.2020 година, на основание чл. 84, т. 12 от КРБ бе обявено извънредно
положение на територията на страната заради разрастваща се епидемия от COVID-19, свързана със смъртни случаи. По повод
на това чрез Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г., издадена съобразно предвиденото
в чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21/18.07.2005 г. за реда
за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, Министъра на
здравеопазването определи различни противоепидемични мерки, явяващи се
задължителни за спазване от посочените в нея лица. Според една от тях, отразена
в т. II.1 от тази заповед, всички лица, които влизат на територията на Република
България, се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома им или друго място
за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават, с предписание по образец,
издавано от органите на граничния здравен контрол. Съобразно т. II.8 от същата заповед всички лица (с изключение на тези по т. III от нея) поставени под карантина, са били длъжни да не напускат
местата, в които са били настанени.
На 25.04.2020 година подсъдимата Н.Г.
влязла на територията на страната от Република Гърция. При влизането чрез
предписание Изх. № 1701/25.04.2020 г. на РЗИ Хасково, връчено на същата в 07,30
часа на 25.04.2020 година, тя е била поставена под карантина за срок от 14 дни,
считано от 26.04.2020 г. до 09.05.2020 година включително. Посочила е, че през
този срок ще пребивава на адрес, находящ се на ул. „******” № 45 в гр. Габрово.
Около 13,55 часа на 06.05.2020 година
подс. Г. управлявала лек автомобил „Рено 19” с Рег. № ЕВ 24-06 ВА в гр.
Габрово. Движела се с него по ул. „******” и ул. ”Тотьо Иванов”, когато била
спряна за проверка от автопатрулен екип на РУ Габрово, в състава на който
влизал св. А.А.. При проверката се установило, че същата е нарушила една от
мерките против разпространението на посочената заразна болест по хората,
определени чрез издадената Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 година на
Министъра на здравеопазването, тъй като в качеството си на лице по т. II.1 от нея, което е било поставено под
карантина с предписание Изх. № 1701 от 25.04.2020 година на РЗИ Хасково, не е
изпълнила задължението си да не напуска адреса на ул. „******” № 45 в гр.
Габрово, на който е трябвало да пребивава през периода от 26.04.2020 година до
09.05.2020 година.
С оглед на
установеното при описаната по-горе проверка, в РУ Габрово при условията на чл.
356 от НПК е било образувано бързо полицейско производство – под № 1752 ЗМ-218/2020
г. В хода на воденото по него разследване Г. е била привлечена в качеството на
обвиняем, във връзка с предявено обвинение за престъпление с квалификация по
чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Фактическите признаци от състава на това престъпление са отразени в
приложеното на л. 3 постановление, съставено от разследващия орган. Основаното
на тях обвинение е предявено против нея и чрез обвинителния акт, с който събраните по досъдебното
производство материали са внесени за разглеждане в
Районен съд -
Габрово.
Изложената
фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на подс. Н.Г. и нейния
защитник, като се приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното
по отношение на нея самопризнание от подсъдимата; от съпоставката
на същото със събраните при разследването по досъдебното производство писмени и
гласни доказателствени материали (писмо с уведомление за неговото
образуване –
л. 1; докладна записка – л. 2; постановление
за привличане на обвиняем и взимане на мярка за неотклонение – л. 3; протокол за
разпит на обвиняем – л. 5; протокол за разпит на свидетел – л. 6; писмо Рег. №
21-58-1/07.05.2020 г. на РЗИ Габрово до Началник на Отдел „Разследване” при ОД
на МВР Габрово заедно с копие от Предписание за поставяне под карантина Изх. №
1701/25.04.2020 г. на РЗИ Хасково – л. 8-9; копие от
Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министър на здравеопазването на РБ – л.
17-19; справка за съдимост на Бюро „Съдимост” при РС
Габрово – л. 22; декларация за семейно, материално
положение и имотно състояние – л. 23), всички съдържащи данни от
съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези от предмета на доказване по
него.
При така приетата
за установена
фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимата Г. действително е осъществила състава на
престъплението по предявеното обвинение, доколкото този извод
кореспондира не само на направеното от нея самопризнание, но и на данните в
писмените и гласни доказателствени материали, събрани при воденото разследване
по досъдебното производство. Действията във връзка с напускането на конкретния адрес в град Габрово, на
който тя е посочила, че ще пребивава през съответния период, вписан в
издаденото предписание с Изх. № 1701 от 25.04.2020 година на РЗИ Хасково, не са предмет на спор, и са
категорично установени от приложените доказателства. С оглед на това следва да се приеме, че посредством
тях тя е осъществила и състава на престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК
от обективна страна, тъй като те са довели до нарушаване на забрана, изрично предвидена
като мярка против разпространението на посочената по-горе заразна болест по хората чрез
издадената Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 година на Министъра на здравеопазването
на Република България, а деянието е било извършено по време на (действувало
през периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 година) извънредно положение,
свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на
Република България с решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020 година във връзка с разрастваща
се епидемия от COVID-19 на територията на страната. Предписанието на РЗИ
Хасково е връчено на подсъдимата, която е била запозната не само с
обстоятелството, че е била поставена под карантина, но и че носи наказателна
отговорност при нарушаване на задълженията, свързани с нея. Поради изложеното тя явно е действала с пряк умисъл, тъй като е
осъзнавала
последиците от своите действия и чрез последните е целяла тяхното настъпване.
При описаната
фактическа обстановка и изложените по-горе съображения съдът прие за безспорно
от правна страна, че след като около 13,55 часа на 06.05.2020 година, в град Габрово, е нарушила мерки против
разпространението на заразна болест по хората, определени със Заповед №
РД-01-183 от 06.04.2020
година на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 63 от Закона
за здравето и чл. 29, ал. 1 от Наредба № 21/2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести, като в качеството на лице по т. II.1 от заповедта,
поставено под карантина с предписание Изх. № 1701 от 25.04.2020 година на РЗИ Хасково, не е изпълнила задължението
си да не напуска адрес – град Габрово, улица „******” № 45, на който е
посочила, че ще пребивава, в 14 дневен срок, считано от 26.04.2020 г. до
09.05.2020 г.
включително, и деянието е било извършено по време на извънредно положение, свързано със
смъртни случаи, обявено на осн. чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България
с решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020 г. във връзка с разрастваща
се епидемия от COVID-19 на територията на страната, подсъдимата Н.Х.Г. при форма на вина
пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществила
състава на престъпление по смисъла на чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, в
извършването на което я призна за виновна.
При определяне размера на наказанието, което следва да се
наложи за извършеното престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства съда отчита чистото съдебно минало на подс. Н.Г. към
инкриминираната дата, което определя същата като лице с невисока степен на
обществена опасност в качеството на деец; дадените от
нея обяснения при разследването по досъдебното производство, с които е
спомогнала за разкриване на обективната истина; направеното в тях самопризнание,
сочещо за наличие на проявено критично отношение към самото престъпление; причините –
необходимост от закупуване на хранителни продукти, които са довели до нарушаване
на съответната противоепидемична мярка; както и обстоятелството, че същата се
явява родител на дете с инвалидност, по отношение на което полага грижи и
доставя издръжка. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не констатира.
Преценявайки изложените
по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при чието наличие и най-лекото,
предвидено от закона наказание, би се явило несъразмерно тежко, дори и ако бъде
определено в неговия най-нисък размер за съответния вид. С оглед на това, след
като съпостави техния характер и естество заедно с направеното от Г.
самопризнание, породените от същото правни последици по смисъла на чл. 372, ал.
1 от НПК и вида на проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие,
прие, че заради безусловния характер на съответния текст – чл. 373, ал. 2 от НПК, при определяне на самото наказание ще следва да се приложи нормата на чл. 58а, ал. 4 от НК в редакцията по ДВ бр. 26 от
06.04.2010 година, действала към датата за извършване на престъплението,
доколкото се явява по-благоприятна за дееца. Въз основа на тези съображения и
чрез приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б”, пр. 1-во от НК, намери за
необходимо да замени предвиденото в чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК
наказание „Лишаване от свобода” с „Пробация”, налагайки на подсъдимата
визираните в чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК пробационни мерки „Задължителна
регистрация по настоящ адрес”*** за срок от „Шест месеца”, и “Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за същия по размер срок, като прие, че
по този начин, с такива определени по отношение на тяхната продължителност и
вид мерки, ще се създадат условия за постигане целите на личната и генерална
превенция на наказателната репресия, посочени в нормата на чл. 36 от НК.
Въз основа на
установените по делото факти и след като отчете целите, преследвани с
изпълнението на наложената пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ
адрес”, на осн. чл. 42б, ал. 1 от НК съдът определи периодичност за нейното изпълнение
в рамките на минимално възможния срок - „Два пъти седмично”.
Разпоредбата на
чл. 355, ал. 2 от НК съдържа и друго (по-леко по вид) наказание –
“Глоба”, което е предвидено за налагане заедно с наказанието “Лишаване от
свобода”. При наличието на установената с чл. 55 ал.3 от НК възможност обаче
това наказание не е наложено чрез постановената присъда, тъй като съдът е
приел, че предвиденото по-тежко по вид наказание, каквото се явява отбелязаната
в чл. 37, ал. 1, т. 2 от НК „Пробация”, е напълно достатъчно да постигне целите
по чл. 36 от НК.
По делото не са
налице данни за направени разноски, поради което съдът не се е произнасял по
присъждането на такива.
В този смисъл е и постановеният съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
........................