Решение по дело №251/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 220
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 22 октомври 2020 г.)
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20205510200251
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

                                Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                  гр. Казанлък – 10.07.2020г.

 

                        В     И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд, наказателна колегия,трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година в съдебния състав ;

                                            

                                                           Председател ;  Тодор  Тодоров

 

При секретаря Марийка Иванова сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров- АНД № 251/20г. по описа на Казанлъшкия РС за 2020год. и за да се произнесе взе предвид следното;

 

                                    М     О     Т     И     В     И   ;

 

Обжалвано е наказателно постановление № 23-004/17.02.2020 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол- Южна България“ Пловдив към Главна дирекция „ Рибарство и контрол“ при ИАРА с което е наложено административно наказание – глоба.

Недоволен от това останал жалб. Б.А.Н. който го обжалва  пред съда. Мотивира жалбата си с обстоятелството,че не е извършил административно нарушение, както и,че при издаването на НП и при съставянето на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Редовно призован се явява и чрез пълномощника си поддържа жалбата и  като моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Възз. страна в последното съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетели, писмени и след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН / нарушител/ поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява основателна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган /АНО/ е приел и посочил  за установено ,че на 25.05.2019г. в 22.15ч. е извършена проверка обективирана в констативен протокол № И 139/25.06.2019г. на яз.“Копринка“ местност „Дупките“ в процес на наблюдение са забелязани две лица  да извършват риболовна дейност с помощта на надуваема лодка във водите н язовира.След като лицата потеглиха към брега на язовира ние са отправихме с нашия автомобил към същия бряг на мястото където лицата излязоха след което  се представихме и им поискахме документи които им дават право за стопански риболов.такива не ни бяха предоставени по време на проверката г-н Ат. Ат. и г-н Н. стояха пред лекия автомобил“Опел“ и по наша покана отвориха багажника в който се намираше гумената лодка и двете гребла.След като помолихме да ни предоставят личните си  карти за съставяне на  АУАН г-н Н. се качи в автомобила на своя приятел и тръгнаха в неизвестна посока.Поради препятствието по време на проверката се наложи да потърсим съдействие от МВР като по този начин установихме самоличността на г-н Н..

С това деяние г-н Н. е извършил административно нарушение по чл.88 от ЗРА и на основание същия законов текст е наложено административно наказание глоба в размер от  хиляда лева.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. С.- актосъставител   И. и Ат..

Разпоредба на  чл. 88 от ЗРА, гласи,че който препятства проверките, извършвани от контролните органи, се наказва с глоба от 1000 лв до 2000 лв. Видно от описанието на нарушението в АУАН и НП нар. Н. оказал съпротива при проверката, като не е представил личната си карта на служителите на ИАРА, качил се е в автомобила на св. Атанасов и е тръгнал което е наложило служителите на ИАРА  търсят съдействие от органите на МВР .

Така описаното нарушение се субсумира под фактическия състав на посочената като нарушена правна норма. Предвид на това следва  извода, че  е налице такова пряко и непосредствено действие  на нарушителя, което да препятства проверките на контролните органи в момента на извършването им.

Макар показанията на св. Ат. да  следва да бъдат внимателно анализирани тъй като същия е заинтересован от изхода на делото тъй като е наказан за същото нарушение, вменено на жалбоподателя от тях  се  установява единствено времето и мястото на извършената проверка на жалбоподателя, на която пряко  е присъствал и не опровергава описаното в обжалваното НП,че жалб. е отказал да даде личната си карта за съставяне на АУАН.

Разпоредбата на чл. 29 от ЗРА  предвижда ,че съществува задължение за проверяваното лице при проверка от служителите на ИАРА при изпълнението на служебните им задължения по опазване на рибните ресурси да оказва съдействие . Законодателят не е предвидил изрично в какво следва да се състои това съдействие, но при всички случаи това предполага при проверка проверявания да представи изисканите му документи, на служителите на ИАРА. В случая жалбоподателят не е осъществил такова действие, а е осуетил  проверката. С оглед на това правилно е бил санкциониран с предвиденото административно наказание глоба.

По изложеното съдът не приема възражението на жалб. изложено в жалбата му против наказателното постановление,че не е извършил административно нарушение.

Възражението на жалб.,че при съставянето на АУАН и поддържано от пълномощника му в съдебното заседание е допуснато съществено процесуално нарушение съдът приема.

От изисканите от съдът копие на обратни разписки се установява,че  на нар. Н. са били изпратени две покани с изходящи номера № 92-00-4068/29.07.19г. и № 92-00-4071/08.08.19г. с които е бил поканен да се яви във ИАРА за съставяне на АУАН.

И двете покани са получени от нар. Н., първата на 30.07.19г. а втората на08.08.19г., но той не се е явил.

АУАН е бил съставен на  20.08.19г., като при съставянето му е посочен свидетел удостоверяващ отказа на нар. да го подпише .

Разпоредбата на чл.43 ал. 4  от ЗАНН предвижда  когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.

Разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН предвижда когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.

В случая безспорно се установява,че жалб. въпреки получените две покани не се е явил във ИАРА- Стара Загора за да му бъде съставен АУАН- показанията на актосъставителя св. С. – „ Жалб. е канен два пъти да се яви в ИАРА, има две писма покани.И двете обратни разписки са получени в ИАРА-та  и след като на втората покана –писмо жалб. не се яви му съставихме наказателно постановление.Колежката го разписа тъй като тя присъства на при съставянето на акта.

За да се установи,че е налице отказ от подписване на акта за установяване на административно нарушение е необходимо преди това той да е бил предявен на нарушителя или  съставен в негово присъствие и той да се е запознал със съдържанието му но да не желае да го подпише.

Този му  отказ следва обаче да се установи с подпис на свидетел който е възприел предявяването на акта за установяване на административно нарушение на нарушителя , той да се е запознал с предявеното му нарушение но да е отказал да го подпише.

В случая посочения  посочената кат св. в АУАН  В. Ч. не е възприела отказа на нар. Н. да подпише акта за установяване на административно нарушение, тъй като акта не е  представян на нар. за запознаване и подпис но го е  подписал като колега на актосъставителя.

Обстоятелството,че посочената като свидетел Ч. не е възприела отказа на нар. Н.  да подпише този АУАН води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление,поради това,че няма яснота дали същия акт за установяване на административно нарушение е бил предявен на нарушителя и дали той наистина умишлено е отказал да го подпише.

В случая актосъставителя е следвало да изпълни задълженията си съобразно цитираното по-горе разпоредба – чл.43 ал.4 от ЗАНН.

АУАН като  не е връчен на нар. е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила тъй като на нар. е било отнето правото  да направи  възражения срещу нарушението още в началния етап на администртивнонаказателното производство- чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Това нарушение е особено съществено тъй като с него се ограничават правата на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице    , не може да се санира в съдебната фаза на процеса и само по себе си води до отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В този смисъл жалбата се явява основателна и обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

Водим от горните мотиви съдът,

 

                                       Р     Е     Ш     И    ;

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №  23-004/17.02.2020г. на Началник отдел „Рибарство и контрол- Южна България“ Пловдив към Главна дирекция „ Рибарство и контрол“ при ИАРА с което е наложено административно наказание – глоба в размер от хиляда лева на  Б.А.Н. *** с ЕГН ********** като незаконосъобразно.

Решението подлежи  на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

                                                    Районен съдия ;