РЕШЕНИЕ
№ 3848
гр. Варна, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110105756 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Г. Л. И., действаща чрез адв. Р. Ж.,
срещу О. п. „К. з. д. х.“ – гр. В., действащо чрез юрк. С. Ц., първоначално обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация по чл. 222, ал. 3 от КТ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумите, както следва: 1./
сумата от 4 535.12 лева, представляваща остатък от обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение по трудов договор № 41/30.01.2013 г. след като ищцата е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в хипотезата на прослужени
последните десет години от трудовия стаж при един и същ работодател, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2022 г., до окончателното
изплащане на обезщетението, както и 2./ сумата в размер на 1094.82 лева, представляваща
законна лихва за забава, начислена за периода от 01.01.2020 г. до 08.05.2022 г.
В исковата молба се твърди, че въз основа на трудов договор № 41/30.01.2013 г.
ищцата била назначена при ответното дружество на длъжността „главен готвач“, с място на
работа „детска кухня *“, с първоначално уговорен шестмесечен срок за изпитване, като
считано от 01.08.2013 г. трудовият договор станал такъв за неопределено време. Излага, че
съгласно подписаното между страните допълнително споразумение № 175/27.02.2019 г.,
основното трудово възнаграждение на ищцата било в размер на 683.00 лева, а към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение, допълнителното възнаграждение за трудов и
професионален стаж на същата било в размер на 66% от основното възнаграждение.
Трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 38/06.11.2019 г., поради
придобито от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в заповедта било
определено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на две брутни работни заплати.
Ищцата излага, че от 14.03.1979 г. до 01.02.2013 г. е работила в „С. и с. д.“ ЕАД – гр.
В., първоначално на длъжност „помощник готвач“, а впоследствие като „готвач в детска
кухня № *“, като твърди, че едноличен собственик на капитала на търговското дружество е
1
О. В.. Сочи, че трудовото правоотношение със „С. и с. д.“ ЕАД – гр. В. било прекратено със
заповед № 62/30.01.2013 г. на ликвидатора на дружеството, на основание чл. 328, ал. 1, т. 1
от КТ, поради закриване на предприятието.
Поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение със „С. и с. д.“ ЕАД – гр.
В., считано от 01.02.2013 г., и сключване на нов трудов договор с Общинско предприятие
„К. з. д. х.“ на същата дата, било само формално, тъй като работното място и трудовите й
задължения останали непроменени. С оглед на горното излага, че трудовият й стаж при
ответното дружество следва да се счита за непрекъснат за периода от 14.03.1979 г. до
06.11.2019 г. и твърди, че й се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на шест
брутни работни заплати. Претендира и лихва за забава върху сумите за периода от
01.01.2020 г. до 08.05.2022 г.
По изложените съображения по същество ищцата моли за уважаване на предявените
искове и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва,
че между страните бил сключен процесният трудов договор, както и че същият бил
прекратен на соченото основание. Не оспорва твърдението на ищцата, че в периода от
14.03.1979 г. до 01.02.2013 г. е работила в „С.“ ЕАД. Не оспорва, че за последната е
възникнало право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, но твърди, че й се полага такова в
размер на две брутни работни заплати. Оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че
през последните 10 години ищцата е работила при един и същ работодател, като поддържа,
че по отношение на двете дружества, а именно „С.“ ЕАД-гр. В. /предходния работодател/ и
ОП „К.“ при О. В. /работодателят, при който е възникнало правото на обезщетение по чл.
222, ал. 3 от КТ/ не е налице универсално правоприемство по смисъла на чл. 123 от КТ, т.е.
ищцата не е работила при един и същ работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Сочи,
че със Заповед №62/30.01.2013 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата със
„С.“ ЕАД, поради закриване на предприятието, а със сключения между страните по делото
трудов договор № 41/30.01.2013 г. е възникнало ново трудово правоотношение между
последните. Излага се, че след създаване на търговски дружества, същите стават
самостоятелни гражданскоправни субекти, а правомощията на общината са само в
качеството й на едноличен собственик на капитала, като последното не променя факта, че
дружеството е търговец по смисъла на ТЗ и не представлява организация на бюджетна
издръжка. Сочи се, че за разлика от търговското дружество, общинското предприятие
представлява структурна единица на общината, която не разполага със самостоятелност или
правосубектност, като подчертава, че „С.“ ЕАД не е организация на бюджетна издръжка за
разлика от Общинско предприятие „К. з. д. х.“.
Ответникът оспорва и иска за лихва, доколкото излага, че вземането е акцесорно, а
неоснователността на иска досежно главното вземане обуславя недължимостта и на
вземането за лихва.
По същество се моли съдът да отхвърли исковете изцяло.
В хода на о.с.з. ищцата, редовно призована, явява се лично и се представлява от адв.
Р. Ж., чрез който поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за о.с.з., представлява се от юрк. С. Ц., чрез която
поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и писмения отговор, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото страните не спорят по фактите, а по отношение на правните последици от
2
тези факти, които се констатират по несъмнен начин и от ангажираните писмени документи,
надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК.
Фактите по делото са следните:
Ищцата през периода от 14.03.1979 г. до 01.02.2013 г. е престирала работна сила в
полза на „С. и с. д.“ ЕАД /“С.“ ЕАД/ - гр. В. на длъжност „готвач“ в детска кухня № *, което
дружество е прекратило търговската си дейност с ликвидация, за което от Общински съвет
В. е взето решение по правилата на ЗМСМА, а именно решение № 577-9 по Протокол №
10/26,27.07.2012 г., като трудовото правоотношение с това дружество е преустановено,
считано от 01.02.2013 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, поради „закриване на
предприятието“.
Между ищцата и ответника е сключен трудов договор № 41/30.01.2013 г., по което
трудово правоотношение ищцата е заемала длъжността „главен готвач“ с място на работа
„детска кухня *“ с последно основно месечно трудово възнаграждение в размер на 683.00
лева и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 64.5%
от основното – или 440.54 лева.
Не се спори между страните, че ищцата е заемала една и съща длъжност при „С.“
ЕАД – гр. В. и О. п. „К. з. д. х.“ – гр. В. /ОП „К.“ – гр. В./, включително, че е работила на
едно и също работно място като сграден фонд, техника и материали.
Не се спори, че трудовото правоотношение с ответника е прекратено със заповед №
38/06.11.2019 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ – поради придобито право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, считано от 06.11.2019 г., която заповед е безспорно, че е
надлежно връчена на ищцата и неоспорена от същата.
Безспорно е също по делото, че на ищцата й е определено и изплатено от ответника
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на две брутни трудови възнаграждения, чийто
размер е 2 267.56 лева.
Не се спори по делото, че претеднираното обезщетение в размер от 4 535.12 лева е
правилно изчислено.
От ангажирания по делото Протокол № 10/26,27.02.2012 г., от заседание на
Общински Съвет - В. се установява, че е взето решение № 577-9 за прекратяване чрез
ликвидаци на „С. и с. д.“ ЕАД – гр. В.. Видно е от протокол № 10/04.08.2016 г., че е приет
окончателен ликвидационен баланс към 18.07.2016 г., пояснителен доклад към баланса и
отчет от ликвидатора. Взето е също и решение № 578-9 за създаване на Общинско
Предприятие „К. з. д. х.“ с предмет на дейност: приготвяне на храна за деца от 10-месечна до
3-годишна възраст съобразно изискванията за рационално и диетично хранене в кърмаческа
и ранна детска възраст за деца от неорганизирания контингент /непосещаващи детски ясли и
яслени групи в ОДЗ/, осигурява транспорт и разнос на храната от майките-кухни до
разливочните пунктове и от кухните на детските ясли до яслените групи в ОДЗ, оказване на
методическо ръководство на детските ясли и яслени групи, осигуряване на квалифициран
персонал. Взето е решение за приемане на правилник на общинското предприятие /ОП/ и е
взето решение за определяне на бюджет на ОП.
От доклада относно окончателната ликвидация от 15.07.2016 г., изготвен от
ликвидатора М. М. е видно, че при възникване на ОП „К.“ новото предприятие е нямало
договори за обществена поръчка и не е можело да започне да работи и да храни децата на
гр. В., и се е наложило “С.“ ЕАД-в ликвидация да работи. До 31.01.2013 г. „С.“ ЕАД
работило като нормално дружество, а от 01.02.2013г. освободил целия персонал, който бил
назначен в ОП „К.“, с което не прекъснала дейността с храненето на децата. Към 20.08.2013
г. ликвидаторът установил неплатени суми от ОП „К.“ на стойност 57 491.39 лева за
получени хранителни продукти, за получено работно облекло, за получени ГСМ, за получен
амбалаж, материали, авточасти, резервни части, строителни материали, консумативи.
3
Налице са неизплатени наеми за ползване на ДМА /сградов фонд/, невърнати активи от
бившия прокурист на дружеството. С решение на ОбС-В. от 04.02.2015 г. е взето такова за
опрощаване на вземането на дружеството от ОП „К.“ във връзка с доставените продукти.
Ликвидаторът е правил опити да бъдат освободени отдадените под наем обекти на „С.“ ЕАД
в ликвидация, но по решение на кмета на О. В. не са били извадени наемателите от
обектите. Към м.юли 2016 г. е изготвен окончателен ликвидационен баланс, който да бъде
предложен на вниманието на ОбС-В. за вземане на решение за приключване на
ликвидацията.
С приемо-предавателен протокол от 01.05.2016 г. ликвидаторът е предал досиетата на
напусналите „С.“ ЕАД служители в периода от 2007 г. до 2013 г., ведно с опис. Видно е от
същия, че през 2013 г. масово са прекратени трудовите договори на служителите,
включително и на ищцата, считано от 01.02.2013 г.
С приемо-предавателен протокол от 07.07.2016 г. са предадени от ликвидатора на
„С.“ ЕАД в ликвидация на О. В. недвижими имоти, сред които помещения на детските
кухни в * и * и помещението на * /където е регистриран адреса на управление на ОП „К.“/ и
движими вещи.
Видно е от ангажираната справка от ТР, че на 21.09.2016 г. търговецът „С.“ ЕАД е
заличен.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявеният иск за главното вземане – обезщетение при пенсиониране
/гратификация/ е с правна квалификация по чл. 222, ал. 3, изр. 1-во от КТ, а за акцесорното
вземане – обезщетение за забава е с правна квалификация по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно цитирания законов текст от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от
2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10
години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ е ясно формулирана и недвусмислено установява
като предпоставка за възникване на правото на обезщетение работникът или служителят да е
придобил /а не упражнил/ право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при прекратяване
на трудовото правоотношение. Законодателят изрично е подчертал, също така че
обезщетението се дължи независимо от основанието за прекратяване.
Не се спори по делото, че ищцата към датата на преустановяване на трудовото
правоотношение с ответника, на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ, а именно 06.11.2019 г.
е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основният спорен въпрос,
който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав, е досежно размера на
дължимото обезщетение, доколкото ответникът е изплатил в полза на ищцата на основание
чл. 222, ал. 3 от КТ сумата в размер на 2 267.56 лева, равняваща се на две брутни трудови
възнаграждения, с което счита, че интересът й е напълно удовлетворен. От друга страна,
обаче ищцата инвокира твърдение, че й се дължат шест брутни трудови възнаграждения,
доколкото е престирала работна сила в полза на един и същ работодател, поради което
претендира остатъка от неизплатените четири брутни трудови възнаграждения.
Понятието „работодател“ е легално, съгласно трудовото законодателство. Същото е
нормативно регламентирано в разпоредбата на т. 1 от § 1 от ДР на КТ. Съгласно цитирания
законов текст „работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание
4
(предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от
разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Понятието
„предприятие“ според трудовото законодателство също е легално и означава всяко място -
предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни,
където се полага наемен труд – арг. от т. 2 от § 1 от ДР на КТ.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ, трудовото правоотношение с работника или
служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на преотстъпване или
прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на
материални активи. Фактите и обстоятелствата в конкретния казус изцяло следва да бъдат
подведени под хипотезата на правната норма, материализирана в цитираната разпоредба от
Кодекса на труда, поради което съдът изцяло споделя доводите на ищцата в сезиралата съда
искова молба, за това че й се дължи обезщетение в шесткратния размер от БТВ. В
каузаланата практика на ВКС, обективирана решение № 477/12.07.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 544/2009 г. е възприето, че в случаите, когато органът по закриване на предприятието,
независимо дали то има статут на юридическо лице или не с оглед специалните правила на
КТ, е и органът по учредяване /откриване/ на ново предприятие и дейностите между новото
и старото се припокриват и това е станало в кратък интервал от време, така че основната
дейност не е преустановена, то налице е форма на вътрешна реорганизация. В хипотезите,
когато в резултат на новата организация има промяна на работодателя, правоотношенията с
работниците и служителите се подчиняват на правилата на чл. 123 КТ, но не е налице
основание по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Обратното разбиране би означавало, че органът по
учредяване и закриване на конкретния работодател - предприятие може да използва
разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ за преуреждане на трудовите правоотношения чрез
формално закриване на предприятие, което е злоупотреба с право и е нарушение на чл. 8, ал.
1 КТ. В решението е посочено още, че от решаващо значение е да се изследва дали е
преустановена /закрита/ за в бъдеще съответната дейност или тя продължава да съществува
и се осъществява. В същия смисъл са решение № 12432/05.12.2003 г. на ВКС по гр. д. №
579/2002 г. на и решение № 442/08.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 721/2009 г. В конкретният
казус органът, който е взел решение за прекратяване чрез ликвидация на „С.“ ЕАД,
съответно едноличния собственик на капитала - О. В. и органът на учредяване /откриване/
на новото предприятие ОП „К.“ е един и същ - Общински съвет В..
Дейностите между старото и новото предприятие определено се припокриват.
Същите имат за предмет организация и осъществяване на хранене на децата в О. В., на
възраст между 10 месеца и 3 години. Това обстоятелство не е оспорено от ответника и се
установява от представения правилник на ОП „К.“, вписванията по партидата на „С.“ ЕАД в
публичния търговски регистър и най-вече констатациите в доклада на ликвидатора М. М..
Цялата дейност на „С.“ ЕАД е поета от ОП „К.“, отдадени са под наем сградите и
помещенията от значение за дейността на ОП, включително детски кухни и офис,
прехвърлени са от „С.“ ЕАД всички необходими за новото предприятие суровини,
материали, оборудване, резервни части. Прекратени са на 01.02.2013 г. трудовите договори
с наличния персонал и сключени нови със същите хора, но вече като работници и служители
в новото общинско предприятие, още от 01.02.2013 г., т. е. в съвсем кратък интервал от
време. Ликвидаторът сам сочи, че при това, не се е стигнало до преустановяване на
изхранването на децата в гр. В.. По-късно задълженията на ОП „К.“ към „С.“ ЕАД в
ликвидация са опростени по решение на кмета на О. В., не се е стигнало до връщане на част
от отдадените под наем помещения. Следователно, установява се по делото, че дейността на
закритото предприятие не само, че не е преустановена, а е поета от новосъздаденото
общинско предприятие и всички работници и служители са назначени на работа в ОП „К.“,
ползвайки същата производствена база, оборудване, суровини и материали, който факт и не
5
е спорен между страните.
Т.е. по несъмнен начин се констатира по делото, че ищцата през периода от
14.03.1979 г. до 06.11.2019 г. е престирала работна сила в полза на един и същ работодател,
при който на 01.02.2013 г. е осъществена само форма на вътрешно организационно
преустройство на предприятието, а не закриване на предприятие по смисъла на чл. 328, ал.
1, т. 1 от КТ, което по своята правна същност представлява окончателното и пълно
преустановяване дейността на предприятието за в бъдеще, в който смисъл са и мотивите на
ТР № 5 от 26.10.2021 г., постановено по тълк. дело № 5 по описа за 2019 г. на ОСГК на ВКС.
Крайният извод на съда е за основателност на предявения иск за присъждане на
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, тъй като същият е доказан по основание и размер.
Дължимостта на главното вземане обуславя основателността и на иска за присъждане
на акцесорното вземане за обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва,
начислена върху главницата от 4 535.12 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ,
обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ следва да се изплати на кредитора не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, като
след изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.
В конкретния случай правоотношението е преустановено, считано от 06.11.2019 г., т.е. в
срок най-късно до 31.12.2019 г. е следвало работодателят да удовлетвори вземането на
работника. Тъй като това не е сторено, същият е изпаднал в забава, считано от 01.01.2020 г.,
доколкото при срочните задължения срокът кани длъжника и не е необходима нарочна
покана, и за периода от тази дата до предявяване на иска – 08.05.2022 г. дължи мораторна
лихва, за чийто размер не съществува спор между страните и който възлиза на 1 094.82 лева.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
предявените искове, чийто общ размер възлиза на 720.00 лева, представляваща хонорар за
един адвокат.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на съдебната
власт по сметка на РС-Варна сумата в общ размер от 231.40 лева, представляваща държавна
такса за разглеждането на исковете.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, О. п. „К. з. д. х.“ – гр. В., с адрес: *, БУЛСТАТ * да заплати в
полза на Г. Л. И., ЕГН **********, с адрес: * сумата в размер от 4 535.12 лева,
представляваща остатък от парично обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение по трудов договор № 41/30.01.2013 г. след като ищцата е придобила право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в хипотезата на придобит при същия работодател
десет години трудов стаж, а именно за периода от 14.03.1979 г. до 06.11.2019 г., през
последните двадесет години, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 09.05.2022 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както
и сумата в размер на 1 094.82 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена за
периода от 01.01.2020 г. до 08.05.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, О. п. „К. з. д. х.“ – гр. В., с адрес: *,
БУЛСТАТ * да заплати в полза на Г. Л. И., ЕГН **********, с адрес: * сумата в общ
6
размер от 720.00 лева, представляваща хонорар за един адвокат.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, О. п. „К. з. д. х.“ – гр. В., с адрес: *,
БУЛСТАТ * да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна сумата в общ
размер от 231.40 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7