Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/14.12.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от
председателя адм.д. № 445/2022 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 145 и
сл. от АПК, във вр. с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).
Образувано е по жалба на С.Г.Т., с ЕГН **********
***, срещу заповед № 1231 от 22.07.2022 г., издадена от кмета на община Добрич,
с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, вр. с чл. 40, ал. 2 и ал. 1,
т. 5 и т. 6 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди,
за настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища от общинския
жилищен фонд на Община град Добрич (Наредбата) е наредено прекратяване на
наемното правоотношение със С.Г.Т., възникнало на основание заповед №
409/13.04.2018 г. на кмета на община Добрич за настаняване в общинско жилище на
адрес: гр. Добрич, бул. “3 март“, бл. № 41, вх. В, ет. 4, ап. 11 и договор от
06.06.2018 г. за отдаване под наем на общински жилищен имот.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди се, че заповедта
на кмета не съдържа фактически мотиви, което препятства правото на защита на
жалбоподателя. Счита се, че Т. отговаря на условията по Наредбата, тъй като
имотът, с който се е разпоредил, не е могъл да задоволява жилищните му нужди. По
тези съображения се иска отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът по жалбата – кметът на община
Добрич, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че фактите, въз
основа на които е издадена заповедта, са безспорно установени и съответстващи
на нормите. Сочи, че от документите по преписката е видно, че жалбоподателят не
отговаря на едно от условията по Наредбата, а именно в десетгодишния период от
подаване на заявлението за подновяване на договорното отношение да не е
извършвал сделки с недвижими имоти, поради което правилно е прекратен наемният
му договор. Счита жалбата за неоснователна и иска тя да бъде отхвърлена.
Административен съд – Добрич, като взе предвид
становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От данните по административната преписка
се установява, че със заповед № 409/13.04.2018 г. на кмета на община гр. Добрич
(л.21) на основание чл. 43, т. 1 от ЗОбС и чл. 20, ал. 1 от Наредбата С.Г.Т. и
членовете на неговото домакинство Г.С.Т.(син) и М.С.Т.(майка) са настанени в едностайно общинско жилище, находящо се
в гр. Добрич, бул. “3 март“, бл. № 41, вх. В, ет. 4, ап. 11, за срок от три
години. Въз основа на настанителната заповед на 06.06.2018 г. между
жалбоподателя и общината е сключен договор за наем за срок от три години.
Със заявление рег. № 94С-00-336/22.03.2022
г. и декларация по чл. 7, ал. 2 от Наредбата (л.17-19) жалбоподателят е
отправил искане за подновяване на заповедта и договора за настаняване на
основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от Наредбата. В декларацията си жалбоподателят е
заявил, че не притежава жилище или друг имот, предназначен за жилищно
строителство, не е прехвърлял имоти и др. вещни права през последните 10
години, не притежава имоти, МПС и налични парични средства на обща стойност
по-голяма от 10 000 лв.
По повод на подаденото заявление
общинската администрация е извършила служебна проверка за достоверността на
декларираните данни съгласно чл. 20, ал. 2, т. 1 от Наредбата. От направената
справка в имотния регистър към АВп е установено, че на 31.07.2019 г. С.Г.Т. е
продал недвижим имот - дворно място с площ от 1080 кв.м., съставляващ УПИ ХI – 65, в кв. 18 по плана на с. Победа, община
Добричка, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена
площ от 81 кв.м. и разгърната застроена площ от 164, 30 кв.м.
На 16.05.2022 г. на жалбоподателя е
връчено писмо рег. №94С-00336#7 от 13.05.2022 г. на зам. кмета на община –
Добрич (л.16), с което е
уведомен, че се подготвя заповед за прекратяване на наемното му правоотношение
на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 и т. 6 от Наредбата. В писмото са посочени две
причини за прекратяването – 1. наемателят не е подал заявление и декларация за
подновяване на наемното правоотношение в законоустановения шестмесечен срок
преди изтичането на тригодишния срок на договора за наем съгласно чл. 20, ал. 4
от Наредбата (действащият договор за наем е изтекъл на 06.06.2021 г., а
заявлението за подновяване е подадено почти година по-късно) и 2. наемателят не
отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата, тъй като през 2019
г. е извършил продажба на недвижим имот (дворно място и къща), находящ се в с. Победа, общ. Добричка.
В отговор жалбоподателят е подал уведомително
писмо с рег. №94С-00-336#7 от 19.05.2022 г. (л. 10), в което е обяснил
причините, поради които е придобил и по-късно е продал недвижимия имот. Посочил
е, че през 2016 г. стартирал собствен бизнес и за финансирането му се наложило да тегли ипотечен кредит. Родителите
му ипотекирали къщата и двора си в с. Победа, община Добричка. Съставен е
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан с акт № 112, т. I, дело № 1394, вх. рег. № 3280 от 18.04.2016 г. През
2018 година родителите му дарили имота си с цел продажба за възстановяване на
средствата по кредита (нотариален акт за
дарение на недвижим имот със запазване на правото на ползване, вписан в акт №
168, т. VII, дело № 1288, вх. рег. № 2876 от 18.04.2018 г. ). През 2019 г. продал имота и с получените средства
покрил кредита. Към писмото са приложени нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека, нотариален акт за дарение, нотариален акт за
покупко-продажба и извлечение от банкова сметка.
Установените в административното
производство факти са обобщени в доклад с рег. №93-07-118/ 15.06.2022 г. от мл.
експерт в дирекция „Общинска собственост“ до кмета на община Добрич (л.8).
В резултат на 22.07.2022 г. е издадена
заповед № 1231 на кмета на община Добрич, с която на основание чл. 44, ал. 1,
т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, вр. с чл. 40, ал. 2 и ал.
1, т. 5 и т. 6 от Наредбата е прекратено наемното правоотношение между община -
Добрич и С.Г.Т. като наемател на общинско жилище, находящо се в гр. Добрич,
бул. “3 март“, бл. № 41, вх. В, ет. 4, ап. 11. Заповедта е мотивирана с
фактическите обстоятелства, отразени в писмо изх. № 94С-00-336#6/13.05.2022 г., с което жалбоподателят е уведомен, че
на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 и т. 6 от Наредбата започва процедура по
издаване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение, както и в
доклад до кмета на общината с рег. № 93-07-118/ 15.06.2022 г. Направено е
заключение, че подновяване на наемното правоотношение за това общинско жилище
не може да се одобри, като е определен срок за доброволното му освобождаване.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на
27.07.2022 г. На 10.08.2022 г. тя е обжалвана пред съда.
При тази фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ЗОбС,
в кръга на правомощията му, в необходимата
писмена форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и материалния закон.
Заповедта, с която се прекратява наемното
правоотношение по чл. 46, ал. 1 от ЗОбС, представлява индивидуален административен акт, поради което за издаването ѝ
на общо основание са приложими правилата на АПК.
Заповедта съдържа изискуемите реквизити
по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Тя е фактически мотивирана чрез препращане към
документите по преписката, съставени с оглед на предстоящото й издаване, което
е допустимо съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Цитирани са и материалноправните
разпоредби, наложили прекратяване на наемното правоотношение. От приложените
към административната преписка уведомително писмо за започване на административното
производство и доклад до кмета на общината става ясно, че фактическите
основания за издаването на заповедта са прехвърлянето на недвижим имот през
последните десет години и изтичането на срока за настаняване, които
съответстват на правните основания на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС и чл. 40, ал.
1, т. 5 и т. 6 от Наредбата.
При издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В
случая е съобразена нормата на чл. 26, ал. 1 от АПК и заявителят е уведомен за
предстоящото издаване на заповед за прекратяване на наемното му правоотношение.
Засегнатото лице е участвало в административното производство и е изразило
своето становище при условията и по реда на чл. 34 от АПК. Административният
орган е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, като е
събрал необходимите доказателства за това в съответствие с изискванията на чл.
35 и чл. 36 от АПК.
Заповедта съответства на материалния
закон и неговата цел.
В обжалваната
заповед са посочени две правни основания за прекратяване на наемното
правоотношение - чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата, във вр. чл. 46, ал. 1, т. 7
от ЗОбС и чл. 40, ал. 1, т. 6 от Наредбата.
Съгласно
разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС и чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата
наемните правоотношения се прекратяват едностранно от общината поради отпадане
на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. Условията за
настаняване на граждани, семейства или домакинства с установени с жилищни нужди
са регламентирани в чл. 6, ал. 2, т. 1-10 от Наредбата, във вр. чл. 43, т. 1 от
ЗОбС, като те трябва да са кумулативно налични. Следователно, за да е приложима
хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, във вр. чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата,
трябва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата по чл. 6 от
Наредбата, които да изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи на
изискванията за настаняване в общинско жилище. Това обстоятелство в случая е придобиване
през 2018 г. чрез дарение и прехвърляне през 2019 г. чрез продажба на собствеността
върху имот в с. Победа, представляващ двор и къща, което попада в десетгодишния
период, предвиден в нормата на чл. 6, ал. 2, т. 5 от Наредбата. Съгласно тази
разпоредба кандидатите за общински жилища не трябва да са прехвърляли имоти и
вещни права върху тях през последните десет години с изключение на продажба на
имот по принудителен ред, продажба на земеделски земи, прекратяване на
съсобственост, прехвърляне на идеални части на трето лице, дарение в полза на
общината. Лицата и семействата/домакинствата с установени жилищни нужди
се включват в окончателен годишен списък съгласно чл. 12 от Наредбата, като при
отпадане на някое от условията по чл. 6 те могат да бъдат изключени от този списък
съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредбата, а при наличие на подадено от тяхна
страна искане за продължаване на договора им за наем (каквото е подадено от
жалбоподателя) да им бъде отказано продължаването му. В случая към момента на
подаване на заявлението жалбоподателят не е отговарял на условието по чл. 6,
ал. 2, т. 5 от Наредбата, поради което правилно административният орган е
приел, че е налице валидно основание за прекратяване на наемните отношения. Без
правно значение е дали имотът е могъл да задоволява жилищните нужди на
жалбоподателя и членовете на неговото домакинство, защото общинската наредба не
прави такова разграничение при налагане на забраната за прехвърляне на недвижим
имот. Без правно значение е и какви са били причините за придобиването и
прехвърлянето на имота, защото единствените релевантни обстоятелства,
изключващи приложението на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата и чл. 46, ал. 1, т.
7 от ЗОбС при извършени разпоредителни действия с вещни права, са продажбата на имот по принудителен ред, продажбата на
земеделски земи, прекратяването на съсобственост, прехвърлянето на идеални
части на трето лице и дарението в полза на общината. В случая не е налице нито едно
от изключенията на чл. 6, ал. 2, т. 5 от Наредбата, поради което законосъобразно
административният орган е упражнил правомощието си да прекрати наемния договор с
жалбоподателя поради отпадане на едно от кумулативно предвидените условия за
настаняването му в общинско жилище.
Законосъобразно административният орган е
приложил и другото основание за прекратяване на наемното правоотношение. Разпоредбата
на чл. 40, ал. 1, т. 6 от Наредбата регламентира, че наемните правоотношения се
прекратяват едностранно от община - Добрич с изтичане на срока за настаняване.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от Наредбата предвижда задължение на наемателите
в шестмесечен срок преди изтичане на тригодишния срок на договора за наем, в
случай че наемателят и членовете на неговото семейство/домакинство отговарят на
изискванията за настаняване в общинско жилище, да поискат наемният договор да
бъде удължен чрез анекси. От събраните по преписката доказателства се
установява, че жалбоподателят Т. е подал заявление за подновяване на заповедта
и договора за настаняване на 22.03.2022 г., въпреки че наемният му договор е
изтекъл на 06.06.2021 г. С пропускането на срока за подаване на заявлението се препятства
възможността на наемодателя да поднови договора при условията на чл. 20, ал. 4
от Наредбата. Съгласно чл. 46, ал. 4 от ЗОбС при изтичане на срока на настаняване
наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на
условията за настаняване под наем в общинско жилище. Случаят не може да се
подведе под хипотезата на тази норма, тъй като лицето не отговаря на условията
за настаняване към момента на подаване на заявлението, поради което и при наличието
на изтекъл срок на действие на договора правилно административният орган го е
прекратил на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от Наредбата.
Оспорваната заповед е съобразена и с
целта на закона. Производството по настаняване в общински жилища и прекратяване
на наемните правоотношения по чл. 42 и сл. от ЗОбС има за цел да се настаняват
в общински жилища определени категории лица, като една от тях е точно лица с
установени жилищни нужди. Докато лицата могат да докажат принадлежността си към
тази категория, общината при поставените от нея нормативни условия може да ги
настанява в общински жилища с произтичащите от това последици.
Когато едно настанено по този начин
лице/домакинство престане да отговаря на условията за настаняване, неговото
наемно правоотношение се прекратява. Целта е общината да разполага с достатъчен
брой общински жилища и при постоянната актуализация на списъка с лица с
установени жилищни нужди да има възможност да ги настанява според нуждите им.
При издаването на заповедта е спазен
принципът на съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК. Спазени и са критериите по
чл. 8, § 2 от ЕКПЧ. С проведеното административно производство действително се
засяга правото на дом на лицето, но това засягане преследва легитимна цел и се
явява пропорционално с оглед на безспорно установените данни за наличието на
основания за прекратяване на наемното правоотношение.
По тези съображения заповедта се явява
правилна и законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При липса на направени искания за
присъждане на разноски съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от изложеното, както и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С.Г.Т., с ЕГН ********** ***, срещу заповед № 1231 от 22.07.2022 г., издадена
от кмета на община Добрич.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Административен съдия: