Решение по дело №137/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 140

гр. Видин, 24.10.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

шести административен състав

в публично заседание на

Двадесет и пети септември

през две хиляди  двадесет и трета година в състав:

Председател:

Борис Борисов

при секретаря

К.Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Борисов

Административно дело №

137

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба на процесуалния представител на Б.Е.и „Оркун Интернешенел Транспорт“ ЕИК *********, представлявано от Ф.Н., против Заповед № РД-14-1907/29.05.2023г. на началника на областен отдел „АА“ Видин към РД“АА“ Враца за налагане на ПАМ. Твърди се в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна, като се излагат различни съображения.

Иска се от съда да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Претендират се разноски.

Ответникът по делото оспорва жалбата като сочи, че издадената заповед е съобразена с материалните и процесуалните правила и предлага същата да бъде потвърдена.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства и административната преписка, че на 29.05.2023г. на път Е-79 в района на ТЕЦ Видин са съставени АУАН № 93 и АУАН № 94 и въз основа на тях и НП № 25-0000469 и № 25-0000470 от 29.05.2023г. против Б.Е.от Република Турция за извършени нарушения на чл.12, параграф. 2, б.Б вр. с чл. 78 ,ал. 1, т. 2 ЗАП и чл.19,ал. 1 т. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТ. В Наказателните постановления подробно е описана фактическата обстановка. Наложени са глоби в общ размер на 5000лв. и е определено място за  домуване на автомобила, като разходите са възложени на водача.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок за обжалване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва посочената заповед с оглед Определение № 7737/ 25.06.2015г., постановено по АД № 6608/2015г. на ВАС.

По същество жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – началника на ОО”АА” Видин, с оглед приложената заповед № РД-01-553/23.11.2021г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” за делегиране на правомощия, тъй като съгласно чл.107,ал.1 ЗАвтП принудителните административни мерки по чл.106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” или упълномощени от него длъжностни лица.

Същата е законосъобразна като постановена в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административно производствените правила и съобразно целта на закона.

Съгласно нормата на чл.106а, ал.1 т.3, б.”г” ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва превоз на пътници или товари, когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България - до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение. В случая е безспорно установено, че с товарен автомобил товарен автомобил "Рено" с рег. № РSY922 е извършен превоз на товари. Наред с това, на водача на товарния автомобил са съставени актове за установяване на административно нарушение, а в последствие са издадени и наказателни постановления ,с които са наложени наказания "глоби" в общ размер на 5000 лв. Най-сетне, водачът Ерсой– гражданин на Р Турция няма постоянен адрес на територията на Република България. При това положение и с оглед събраните доказателства са били налице материалноправните предпоставки чл.106а, ал.1 т.3, б.”г” ЗАвтП за издаване на заповедта за налагане на ПАМ - временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва превоз на пътници или товари до заплащане на глобата. Неоснователни са доводите на жалбоподателя. Производството по издаване на ПАМ по  чл.106а, ал.1 т.3, б.”г” ЗАвтП се развива по правилата на АПК, докато производството по налагане на административно наказание по реда на ЗАНН. В първата хипотеза се издава индивидуален административен акт и се цели бързина на производството, за да се спре дейността по превоз на пътници или товари, в нарушение на законовите изисквания. Във втория случай се упражнява санкционно правомощие на държавата и се развива самостоятелно административнонаказателно производство. Доводите за наличието на процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение срещу водача на товарния автомобил, както и законосъобразността на издаденото наказателното постановление, следва да се преценяват в административнонаказателно производство при оспорването му по реда на ЗАНН пред съответния районен съд. Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, тъй като при съставяне на АУАН, респ. процесната заповед не е назначен преводач на нарушителя. Между страните няма спор, че наказаното лице е гражданин на Република Турция, който не владее български език и при съставяне на АУАН и процесната заповед не му е назначен преводач по надлежния ред. Съдът приема, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и норми, което да съставлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта. В чл. 1 т. 3 от Директива 2010/64/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (Директивата) е регламентирано, че когато законодателството на държава - членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Следователно, съгласно цитираната разпоредба от Директивата на Европейския съюз, която е достатъчно ясна, точна и конкретна и подлежи на пряко приложение, в производства като настоящото не е абсолютно задължително назначаването на преводач в хода на административнонаказателното производство. В т.16 от Преамбюла към Директивата изрично е посочено, че в случаите на пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка (каквото е настоящето нарушение) не може да се изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно тази директива. Административният орган не е допуснал процесуални нарушения, които да опорочават заповедта от процесуалноправна страна и да представляват правно основание за нейната отмяна при условията на чл. 146 АПК.

            Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването и, като съответства и на целта на закона, поради което е законосъобразна и не са налице основания за отмяната й.

            Предвид гореизложеното жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК, Съдът

                        РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Е.и „Оркун Интернешенел Транспорт“ ЕИК ********* против Заповед № РД-14-1907/29.05.2023г. на началника на областен отдел „АА“ Видин към РД“АА“ Враца за налагане на ПАМ.Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

Съдия :