МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 2893/2017 г., ПО ОПИСА НА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НО, 25 СЪСТАВ
С обвинителен акт,
внесен за разглеждане в СГС на основание чл. 247, ал.1, т.1 от Наказателния
процесуален кодекс, СГП е повдигнала обвинение на В.К.Т., ЕГН **********, роден
на *** ***, българин, българско гражданство, основно образование, неженен,
безработен, с адрес: с. В., ул. „*******, за това, че:
На 29.10.2016 г., за времето от 03:30 ч., до около
05:30 часа в л. а., марка „ШЕВРОЛЕТ“, модел „СПАРК“ с ДК № ********, паркиран в
гр. София, жк. „Дружба“, в тревните площи, на около 50 м., в източна посока от
бл. № ***, до трафопост № 12 – 100 е отнел чужди движими вещи – парична сума в
размер на 40 (четиридесет) лева, от владението на Д.Я.В. ЕГН **********, с
намерението противозаконно да я присвои, като употребил за това заплашване –
насочил нож срещу гърдите на Д.Я.В., накарал я да си вдигне двете ръце, и сила
– насилствено издърпал черна чанта от кръста ѝ, като деянието е извършено
в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на „Лишаване от свобода“ не по – малко от 1 (една) година,
изпълнението на което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК– престъпление
по чл. 199, ал. 1 т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, б. „а“, от НК,
На 29.10.2016 г., за времето от 03:30 ч., до около
05:30 часа в л. а., марка „ШЕВРОЛЕТ“, модел „СПАРК“ с ДК № ********, паркиран в
гр. София, жк. „Дружба“, в тревните площи, на около 50 м., в източна посока от
бл. № ***, до трафопост № 12 – 100, се съвъкупил с лице от женски пол – Д.Я.В.
ЕГН **********, като я принудил към това със сила – удрял шамари с двете си
ръце в областта на лицето и тялото, и заплашване – насочил нож към гърдите
ѝ и казал: „**********! **********!“, като разтворил краката ѝ с
двете си ръце и проникнал с члена си във влагалището ѝ, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ не по – малко от 1 (една)
година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК-
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 от, вр.
чл. 29, б. „а“ от НК
На 29.10.2016 г., за времето от 03:30 ч., до около
05:30 часа, в л. а. марка „ШЕВРОЛЕТ“, модел „СПАРК“ с ДК № ********, паркиран в
гр. София, жк. „Дружба“, в тревните площи, на около 50 м. в източна посока от
бл. ***, до трафопост № 12 – 100, извършил действие с цел да възбуди и да
удовлетвори полово желание без съвкупление с лице, навършило 14 годишна възраст
– Д.Я.В. с ЕГН ********** – проникнал в нея с половия си член в аналното
ѝ отверстие, прониквал с пръсти във вагината и ануса ѝ, опипвал с
ръце гърдите и задните ѝ части, като употребил за това сила – удрял
шамари с двете си ръце в областта на лицето и тялото, удрял я по задните
ѝ части, както и заплашване – насочил нож към гърдите ѝ и ѝ
казал: „**********! **********!“ – престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК.
Делото е разгледано
по искане на защитата и подсъдимия Т. по реда на глава двадесет и седма,
в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В хода на съдебните
прения представителят на СГП поддържа повдигнатите срещу подсъдимия В.К.Т. обвинения,
съгласно фактическата
обстановка и правната квалификация, изложена в
обвинителния акт, като счита, че обвиненията са доказани по безспорен и категоричен начин. Прокурорът намира, че направените от подсъдимия Т.
самопризнания се подкрепят изцяло от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, поради което същият следва да бъде признат за
ВИНОВЕН по повдигнатите му обвинения. При индивидуализацията на наказанието, прокурорът
пледира да бъдат взети предвид като
отегчаващи вината обстоятелства обремененото съдебно минало на подсъдимия Т., а
във връзка с обвиненията по чл. 199 и чл. 152 от НК да бъде съобразено, че осъжданията му надхвърлят минимално необходимото, за да
бъде квалифицирано деянието като извършено при условията на „опасен рецидив“,
акцентира се и на факта, че предходните
осъждания касаят аналогични престъпления против собствеността и половата
неприкосновеност. Като отегчаващо вината обстоятелство се посочва и обстоятелството,
че използваната по отношение на пострадалата Д.В. принуда е била в двете и
проявни форми – сила и заплашване. При
изложените съображения прокурорът
счита, че на подсъдимия В.К.Т. следва да бъде наложено за всяко едно от
престъпленията наказание „Лишаване от свобода“ в размер близък до максималния
предвиден за всяко от престъпленията, като съответно наложеното наказание да
бъде редуцирано по реда на чл. 58а от НК, след което съдът да определи на
основание чл.23,ал.1 от НК едно общо най – тежко наказание.
Защитата на подсъдимия Т. намира, че при изяснени
фактическа обстановка и правна квалификация, съдът следва да се занимае преди
всичко с индивидуализацията на наказанието. Според защитата при определяне на наказанията съдът следва да
вземе предвид като смекчаващи вината обстоятелства: младата възраст на
подсъдимия Т., както и сравнително скоро създаденото от него семейство и
малкото му дете, за които обстоятелства по делото са налице и съответните
доказателства. Смекчаващи вината обстоятелство защитата намира, че са и дългия период от време, който е изтекъл
от предишните осъждания на подсъдимия и изразеното от него в съдебното
заседание съжаление за извършеното. При така изложените доводи защитата на
подсъдимия Т. пледира наказанията да бъде
определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства при условията на чл.
58а, ал. 1, НК.
Подсъдимият В.К.Т. признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съжаление за извършените от него деяния.
В предоставеното му на основание чл. 297 от НПК, право на
последна дума, подсъдимият В.К.Т. моли да му бъде даден шанс да се поправи и
заяви, че много съжалява за извършените от него деяния.
Съдът, след като прецени самопризнанията на подсъдимия,
направени в съдебното заседание,
както и обстоятелството , че същите са
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, взе предвид и
доводите на страните в процеса,
съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК и чл. 14 и чл. 18 от НПК,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.К.Т. с ЕГН ********** е роден на *** ***, българин, българско
гражданство, с основно образование, неженен, безработен,
с адрес: с. В., ул. „*******.
Към датата на инкриминираното деяние / 29.10.2016г//
подсъдимият е многократно осъждан. Спрямо него са постановени единадесет
съдебни акта, с които е признат за
виновен за извършени престъпления от общ характер, като по девет от тях наказанията
са групирани в две отделни групи, както
следва: „Лишаване от свобода“ за срок от
една година и шест месеца / по нохд № 11287/2008г, нохд № 3111/2008г и нохд № 7200/2008г./,
изтърпяно от подсъдимия Т. на
23.08.2010г. и „Лишаване от свобода“ за срок от
четири години и шест месеца / по нохд №2177/2009г., нох №3424/2007г.,
нохд №13924/2009г, нохд №13001/2008г, нохд №13075/2008г, н нохд №6832/2010г/,
изтърпяно на 19.08.2013г.
Към месец октомври 2016г. подсъдимият страдал от зависимост към алкохол и
психоактивни вещества.
През посочения период свидетелката Д.Я.В. работела като водач
на таксиметров автомобил към фирма „С.Т.“, като имала сключен договор за
франчайзинг и управлявала л. а. марка „ШЕВРОЛЕТ“, модел „СПАРК“, с ДК № ********,
нейна собственост.
На 28.10.2016 година, около 19:00 часа свидетелката Д.В.
излязла на работа с таксиметровия си автомобил. В. давала предимно нощни смени,
тъй като се натоварвала от интензивния трафик през деня.
Около 03:00 часа на 29.10.2016 г. свидетелката В. била на
определеното място за паркиране на таксита на ул. „Раковски“ и ул. „Г.И.“.
Около 03:30 часа към таксиметровият автомобил на св. В. се приближил
подсъдимият Т., който бил в състояние на
тежка степен на алкохолно опиване и под въздействие на марихуана, но разбиращ
свойството и значението на извършеното и
можещ да ръководи постъпките си.
Същият носел на
главата си шапка с козирка. Той се качил на пасажерското място до шофьора и
заявил, че желае да пътува до жк. „Дружба“, без да уточнява дали става въпрос
за жк. „Дружба – 1“ или жк. „Дружба – 2“. След като св. В. потеглила, тя
включила апарата и попитала подсъдимия Т. по кой маршрут желае да премине, тъй
като знаела, че бул. „Цариградско шосе“ е затворен. Подсъдимият уточнил, че за
него няма значение, след което св. В. преминала последователно по улиците: ул. „Раковски“,
ул. „Ген. Гурко“, бул. „Е.Г.“***, ул. „Черковна“, след това по бул. „Шипченски
проход“. В жк. „Дружба“ св. В. ***, откъдето подсъдимият В.Т. започнал да
указва курс към жк. „Дружба – 2“. През цялото време на пътуването подсъдимият
пушел цигари и пиел бира в кен „Загорка“, като носел със себе си и раница.
Повлиян от въздействието на употребена марихуана, у подсъдимият
Т. възникнало намерение да се облагодетелства от паричните средства на св. В.,
както и да реализира посегателства спрямо личността ѝ – да се удовлетвори
сексуално от св. В. чрез съвъкупяване и осъществяване на блудствени действия.
За да преодолее съпротивата на жертвата, подсъдимия Т. бил снабден и със
съответното средство – сгъваем нож. В момент, в който стигнали до блок в
близост до тунел и във времето след 03:30 часа, изненадващо за св. В.,
подсъдимият Т. извадил носеният от него нож с острие дълго около 5 – 6 см., със
светла дръжка и го насочил към лявата част на гърдите на св. В..
Управлявайки автомобила в ляво, подсъдимият В.Т. и св. Д.В.
се озовали в близост до трафопост в жк. „Дружба – 2“, след което подсъдимият
наредил на св. В. да спре управлявания от нея л. а. „ШЕВРОЛЕТ СПАРК“ с ДК № ********,
успоредно до трафопост № 12 – 100, на земен път и на около 50 м. в източна
посока от блок № ***. Свидетелката Д.В. била много уплашена и от страх
треперела.
В този момент подсъдимият Т. започнал да се подготвя да
осъществи бъдещите си намерения да задоволи възникналите у него сексуални
желания, пресегнал се и извадил контактния ключ на автомобила и го прибрал в
джоба на панталона си. След това наредил на св. В. да изключи всички уреди в
колата – касетофон, таблет, навигация, апарат. Подсъдимият Т. разкопчал ципа на
панталона си, хванал св. В. за косата и дърпайки я, насилствено навел главата
ѝ в посока половия си орган.
Без да отваря вратата на автомобила, подсъдимият Т. се
прехвърлил на задната седалка, седнал от дясната страна и държейки заплашително
ножа, наредил на св. В. да се прехвърли отзад при него, като и заявил, че ако
не изпълни нареждането му, ********в реката. Непрестанно викал на св. В.: „**********!
**********!“.
Държейки носения от него нож насочен към тялото на св. В.,
подсъдимият Т. и наредил да си вдигне ръцете, за да ги вижда и да се прехвърли
при него на задната седалка. Уплашена за живота си и противно на волята си, св.
В. седнала в лявата задна част на автомобила. Подсъдимият Т. започнал да дърпа
дрехите ѝ и агресивно ѝ нареждал да ги свали. В този момент
подсъдимият успял да свали единият крачол на дънките на св. В., както и долното
ѝ бельо, заповядал ѝ да си съблече блузата и да си свали сутиена.
Подсъдимият Т. също си свалил панталоните.
Докато св. В. си сваляла дрехите, и опитвала да свали и
да скрие носената от нея чантичка на кръста, подсъдимият Т. се ядосал, започнал
отново да крещи: „**********! Само ако ме изпееш, ще те убия!“, след което
насилствено издърпал чантичката от кръста на св. В.. Отворил я, светнал с фенерче,
което носел в себе си и извадил от нея сумата от 40 (четиридесет) лева – оборот
от таксиметровата дейност на св. Д.В., в банкноти с номинал от 10 (десет) лева
и ги прибрал. Свидетелката В. била силно уплашена и цялата треперела, но
подсъдимият крещял да спре да трепери, удрял ѝ шамари по лицето с двете
си ръце. Крещейки, че „ще я разпори и ще я хвърли в реката“, подсъдимият Т.
наредил на св. В. да държи ръцете си нагоре. След това извадил презерватив,
отстранил опаковката му „ДЮРЕКС“ и го поставил на еректиралия си полов член,
след което насилствено, и противно на волята на св. В., проникнал рязко във
влагалището ѝ няколко пъти. След като усетил, че половият му орган вече
не бил еректирал и не успял да се удовлетвори по този начин, подсъдимият Т.
започнал да прониква с пръсти във вагината и в ануса на св. В.. През времето, в
което полово насилвал пострадалата, подсъдимият непрестанно ѝ нанасял
удари по лицето, стискал я за гърлото и крещял: „**********! Само ако ме
изпееш, ще те убия!“.
В един момент, след като свалил презерватива и сложил
друг, подсъдимият В.Т., въпреки съпротивата на св. В. и явното и нежелание,
проникнал с половия си член рязко и анално в дълбочина на аналния пръстен,
извадил го и предприемайки действия за ново проникване, установил, че вече не
бил в ерекция. Това негово състояние допълнително го ядосало и той попитал св. В.
дали в автомобила има бутилка. Такава се намерила между предните седалки на
автомобила – бутилка от минерална вода, с вместимост от 1,5 л. Подсъдимият Т. я
взел и насилствено я вкарал в ануса на св. В.. През цялото време подсъдимият
опипвал гърдите на св. В., удрял я силно с ръце по задните части и ѝ
крещял, че не се справя добре, повтарял ѝ: „Прави го по – добре!“, иначе
„**********, ще те убия!“. След тези действия, подсъдимия Т. накарал св. В. да
седне в него с гръб, като проникнал с половия си член вагинално за пореден път,
след това проникнал и анално, като непрекъснато променял насилственото
проникване.
Докато св. В. седяла с гръб в скута на подсъдимия Т.,
чула, че дишането му се е променило, обърнала се и видяла, че подсъдимият е
заспал. Тогава тя взела от джоба на дънките на подсъдимия контактния ключ на
автомобила си, взела дрехите си, мобилния си телефон и малкото пари, които
държала в кората на вратата на автомобила и започнала да бяга в посока на
близките блокове. Отправила се към лек автомобил, в който видяла две жени.
Казала им, че има нужда от помощ, те я насочили да се обади в полицията.
Около 05:33 часа, св. Д.В. позвънила на тел. 112,
съобщила точното си местонахождение – до блок № ********“, както и че е
изнасилена. На мястото незабавно пристигнал АП на 08 РУП – СДВР в състав
полицаите А. Л. и Н. В., като св. В. ги завела до трафопост № 12 – 100, където
бил паркиран лекият ѝ автомобил „ШЕВРОЛЕТ СПАРК“ с ДК № ********. Там
полицейските служители установили подсъдимия В.К.Т. да спи на задната седалка.
Същият бил гол от кръста надолу.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните и приети по време на съдебното следствие
доказателства. Депозираните в хода на съдебното следствие самопризнания на
подсъдимия В.К.Т., направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът намира, че се подкрепят, съгласно изискванията на чл. 372,
ал. 4 от НПК от всички събрани на досъдебното производство доказателства,
доказателствени средства и способи за доказване, приобщени по реда на чл. 283
от НПК, а именно: показанията на свидетелите Д.Я.В. (ДП, Том 2, л. 23 – 24 и л.
72), А. С. Л. – полицейски служител при 08 РУП - СДВР (ДП, Том 2, л. 48), Н.З.В.
– полицейски служител при 08 РУП - СДВР (ДП, Том 2, л. 73); В.Д. ДП, Том 1,
л.64),.протокол за оглед на местопроизшествие (ДП, Том 2, л. 21 – 22), протокол
за претърсване и изземване на лак
автомобил (ДП, Том 2, л. 25 – 26), протокол за освидетелстване с писмено
съгласие на лицето В. (ДП, Том 2, л. 27 – 28), протокол за освидетелстване с
писмено съгласие на лицето Т. (ДП, Том 2, л. 29 – 31), протокол за обиск и
изземване в неотложни случаи, с последващо съдебно одобрение (ДП, Том 2, л. 32
– 33); съдебнопсихиатрична
експертиза на Т. (ДП, Том 1, л. 34 – 36) ); съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза на В. (ДП, Том 1, л. 39 – 43),
дактилоскопна експертиза (ДП, Том 2, л. 54 – 58), съдебномедицинска експертиза
по писмени данни (ДП, Том 2, л. 78 – 80), ДНК експертиза (ДП, Том 2, л. 99 –
104), биологична експертиза (ДП, Том 2, л. 107 – 113), справка за съдимост,
справка от ГД “ИН” от 07.07.2017г
Съдът намира, че горепосочените доказателства,
обсъдени както по отделно, така и в тяхната съвкупност категорично и
непротиворечиво установяват изложената фактическа обстановка в нейната пълнота
и цялост, поради което основа изцяло на тях своите фактически изводи.
Самопризнанията на подсъдимия Т., съгласно които
същият признава фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителни акт
са в съответствие с останалия приобщен
по делото доказателствен материал и в частност с тези на пострадалата В., върху които
съдът гради фактическите си изводите относно деянията и по чл. чл. 199, ал. 1 т. 4, вр.
чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, б. „а“, от НК, по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1,
т. 2, пр. 1 и пр. 2 от НК, както и по чл. 150, ал. 1 от НК и тяхното авторство.
Показанията на свидетелката Д.Я.В., които съдържат конкретни и ясни сведения относно събитията,
случили се на инкриминираната дата. Тези показания съдът прецени като
достоверни, тъй като в тях не се констатира повлияване в посока преувеличаване
на събитията с оглед качеството ѝ на пострадала от престъпленията, като в
този аспект е и обстоятелството, че същата е упражнила правата си и не е
предявила претенции към подсъдимия. В
показанията на св. В. детайлно и подробни е описала както външността на
извършителя, така и механизма на всяко едно от деянията. Изложеното от
свидетелката относно осъществения спрямо нея насилствен сексуален акт не остава
изолирано, а намира подкрепа и съответства на заключението на приетата по
делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни след извършено
освидетелстване. Заключението на същата е категорично, че причинените на св. В.
наранявания, изразяващи се в отток на малките срамни устни, дълбоко лигавично
кървящо охлузване на влагалището и три лигавични разкъсвания в областта на
аналния пръстен, и трите кървящи, както и две червеникави охлузвания на шията,
червеникаво охлузване в областта на лявата ключица, охлузване на дясното коляно
и дясното стъпало, са следствие от осъществени спрямо нея насилствени сексуални
действия. В съответствие с твърденията
на св. В. са и показанията на полицейските служители – св. В. и Л., които първи
пристигнали на местопроизшествието по сигнал, подаден на тел. 112 за изнасилена
жена. В ж.к. „Дружба“, в тревните площи, на около 50 м., в източна посока от
бл. № ***, до трафопост № 12 – 100, те установили подсъдимият В.К.Т., заключен
в лекият автомобил на св. В., като същият бил гол от кръста надолу.
В този смисъл са и съставените по делото протоколи за извършените действия по разследването - оглед
на местопроизшествие и претърсване и изземване, които удостоверяват, че в л. а. марка „ШЕВРОЛЕТ“, модел „СПАРК“ с ДК №
********, собственост на св. В., са били
открити и иззети: 1 бр. текстилна ръкавица, 1 бр. кен с надпис „Загорка“, 2 бр.
употребявани презервативи, 1 бр. пластмасова бутилка, с вместимост 1,5 л., 1
бр. лилав на цвят дамски чорап, 1 бр. дамски бикини, сини на цвят, 1 бр. касов
бон, 1 бр. опаковка от презерватив „ДЮРЕКС“, 2 бр. пръстени от жълт метал, 1
бр. розов сутиен, черна дясна маратонка, 1 бр. мъжки боксери. Посочените протоколите
са изготвени при спазване правилата на НПК, от компетентен орган и в
присъствието на поемни лица.
Съдът възприе
заключенията на приетите по делото ДНК и Дактилоскопна експертизи, като
ги намери за обосновани, обективни и
изготвени от лица, които притежават необходимите знания.
Въз основа на заключението на ДНК експертизата
безспорно се установява, че ДНК профилът на Обект №1 (пластмасова бутилка, с
вместимост 1,5 л.) напълно съвпада с ДНК профилът на подсъдимият Т., т.е.
биологичният материал, снет от гърлото на бутилката произхожда от подсъдимия,
както и че ДНК профилът, установен по Обекти № 2 (презерватив), № 3
(презерватив), № 4 (тампон от влагалищна натривка) и № 5 (натривка от половия
орган подсъдимия Т.) напълно съвпада с ДНК профилът на св. Д.В., т.е.
биологичният материал по двата презерватива, открити в л. а. на св. В., по
влагалищната натривка, както и по натривката от половия орган на подсъдимия Т.,
произхождат от св. В..
Въз основа на заключението на дактилоскопната
експертиза безспорно се установява, че проявената върху пластмасовата бутилка с
вместимост 1,5 л. годна дактилоскопна следа, съвпада с дактилоскопния отпечатък
от палеца на лявата ръка на подсъдимия Т..
От изследването и заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза по отношение на подсъдимия Т., се установява
изградената от него зависимост към алкохол и психотропни вещества, както и
състоянието му по време на инкриминираното деяние. Експертното заключение на съдебнопсихиатричната и психологична
експертиза на В. е категорична относно нейната свидетелка годност. Посочените заключение
съдът намира за обективни и основава изводите върху тях.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка въз основа
на самопризнанията на подсъдимия, направени в съдебно заседание и приобщения по
делото доказателствен материал, съдът намира, подсъдимият В.К.Т. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпленията, за които е обвинен, съгласно обвинителен
акт, а именно по чл. 199, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, б. „а“ НК, по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1,
т. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 29, б. „а“ от НК и по чл. 150, ал. 1 от НК, като съображенията
за това са следните:
Относно обвинението за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1,
т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, б. „а“ НК:
Грабежът представлява съставно престъпление, насочено
срещу собствеността и личността на гражданите. Изпълнителното деяние на основния състав на грабежа по чл. 198, ал.1 от НК включва в себе си два функционално свързани
акта – принудата, която е улесняващия
акт и кражбата, състояща се в самото отнемане на вещта от владението на
другиго.
Установява се безспорно от обективна страна, че на
29.10.2016 година, за времето от 03:30 до около 05:30 в л. а. марка „ШЕВРОЛЕТ“,
модел „СПАРК“, с ДК № ********, паркиран в гр. София, в жк. „Дружба“, в
тревните площи, на около 50 м. източно от бл. *** и до трафопост № 12 – 100,
подсъдимият В.К.Т. е отнел чужди движими вещи – сумата от 40 (четиридесет) лева
от владението на Д.Я.В., с намерението противозаконно да ги присвои, като
употребил за това заплашване – насочил нож срещу гърдите на Д.В. и я накарал да
си вдигне двете ръце, и сила – насилствено издърпал черна чанта от кръста
ѝ.
В конкретния случай подсъдимият Т. е употребил принуда
под формата на заплашване, изразяваща се в извършените от последния действия по
насочване на нож към гърдите на пострадалата и нареждане същата да държи ръцете
си високо. По този начин подсъдимият Т. е създал у пострадалата В. основателен
страх, че заплашващото деяние може да се осъществи, както и че от него би могла
да настъпи тежка опасност за живота или здравето ѝ. Тези действия
подсъдимият Т. е извършил с цел да сломи съпротивата на пострадалата и по този
начин да улесни последващото отнемане на инкриминираните вещи от владението
ѝ.
При извършване на деянието подсъдимият Т. е действал със
съзнанието, че издърпвайки чантата от кръста на пострадалата В. прилага и сила,
за да отнеме вещите от владението ѝ. В настоящия случай употребената от
подсъдимия Т. сила е била насочена към прекъсване на фактическото държане на
вещите от владеещото ги лице, тъй като за прекратяване на съществуващото
владение не е било достатъчно деецът Т. просто да вземе вещите, а се е наложило
принудително да преодолее връзката на пострадалата с тези вещи.
Наличието на принудата в посочените форми е направило
възможен основния акт – кражбата, чието изпълнително деяние се състои в самото
отнемане на вещта от владението на друг против съгласието му. Вследствие на
употребената принуда от подсъдимия Т. е настъпила и целената от него промяна
във фактическата власт върху предмета на посегателство.
От субективна страна, грабежът е престъпление, което може
да се осъществи само при пряк умисъл – деецът трябва да съзнава, че принудата
обективно улеснява отнемането на вещта. С оглед осъществените от подсъдимия
действия, а именно – насочването на нож към пострадалата, нареждането да си
вдигне ръцете, както и издърпването на чантата от кръста ѝ, се цели
преодоляване на нейната съпротива. Чрез тези действия принудителното са отнети
вещите, с което достатъчно ясно и категорично е обективиран прекият умисъл. Всички действия на подсъдимия Т. са формирали една
логична и последователна система, която обосновава извод, че същия е съзнавал,
че използвайки принуда, във формите ѝ и на заплашване и сила, е целял
отнемане вещта, прекъсвайки владението на досегашния собственик и е желаел
установяване на свое владение върху предмета на престъплението.
При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът
намира, че деецът Т. е съзнавал обществено – опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено – опасните последици, като е искал и е
целял настъпването именно на тези последици, поради което при извършването на
деянието е действал умишлено с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 пр. 1 от НК.
Деянието си подсъдимият е осъществил при условията на
„опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, б. „а“ от НК, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ не по – малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК. Видно от
приетата по делото справка за съдимост и справката, издадена за подсъдимия Т.
от ГД „Изпълнение на наказанията“, се
установява , че същият е многократно осъждан, като: с Определение на СРС по НЧД
№ 8814/2011 г., влязло в сила на 26.03.2012 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1 от НК, е наложено на В.К.Т. едно общо най – тежко наказание
измежду наложените с наказания по НОХД № 3424/07 г., по НОХД № 13001/08 г., по
НОХД № 2177/09, по НОХД № 13924/09 г., по НОХД № 13075/08 г. и по НОХД №
6832/10, всичките по описа на СРС, а именно: „Лишаване от свобода“ за три години, което е постановено да бъде
изтърпяно при първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на наказанието в „затвор“,
като на основание чл. 24 от НК, съдът е увеличил определеното общо най – тежко
наказание с 1 (една) година и 6 (шест) месеца лишаване от свобода, като общото наказанието,
което подсъдимият е изтърпял е „Лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири)
години и 6 (шест) месеца „Лишаване от свобода“ е изтърпяно при първоначален „строг“
режим в „затвор“ на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, като е
бил освободен от затвора на 19.08.2013
г. по изтърпяване (от работа – 8 м. и 22 дни), т. е. по отношение на подсъдимия
Т. не е изтекъл предвидения в чл. 30, ал. 1 НК петгодишен срок, изключващ
приложението на опасния рецидив.
Относно деянието по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1,
т. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 29, б. „а“ от НК:
Изнасилването е умишлено двуактно престъпление,
насочено срещу обществените отношения, осигуряващи съблюдаването на половия
морал в обществото
и винаги е в разрез с установените
морални норми за полово общуване между индивидите. Обектът на престъплението е
половата неприкосновеност на личността, с което се накърнява нейният свободен
избор на интимен партньор. Изнасилването е резултатно престъпление, което
означава, че за да е деянието съставомерно, не е необходимо половият акт да е
завършен от физиологична гледна точка, а единствено да е налице осъществено
вагинално проникване.
Установява се безспорно от обективна страна, че на
29.10.2016 г., за времето от 03:30 ч., до около 05:30 часа в л. а., марка
„ШЕВРОЛЕТ“, модел „СПАРК“ с ДК № ********, паркиран в гр. София, жк. „Дружба“,
в тревните площи, на около 50 м., в източна посока от бл. № ***, до трафопост №
12 – 100, се съвъкупил с лице от женски пол – Д.Я.В. ЕГН **********, като я
принудил към това със сила – удрял шамари с двете си ръце в областта на лицето
и тялото, и заплашване – насочил нож към гърдите ѝ и казал: „**********! **********!“,
като разтворил краката ѝ с двете си ръце и проникнал с члена си във
влагалището ѝ.
Съдебният състав намира за безспорно доказано по делото обстоятелството, че подсъдимият Т. е реализирал
деянието си, като е употребил принуда спрямо пострадалата В., за да извърши деянието си, при това в двете ѝ форми – „сила“ и „заплашване“, като е нанасял множество удари в областта на лицето и тялото
на пострадалата, за да не се съпротивлява и с цел да улесни
осъществяването на съвкуплението чрез сломяване на съпротивата на пострадалата.
Наред с това, подсъдимият е осъществил спрямо пострадалата и психологическо
въздействие, като я е заплашил с неблагоприятни за нея последици, като ѝ е заявил: „**********!
**********!“, както и: „Прави го по – добре!“. В конкретния случай са налице
предприети действия спрямо пострадалата в късен час, насаме и в място през
което почти не минават хора, още повече вечер в тъмната част на денонощието – в
л. а., паркиран на тревните площи, в близост до трафопост в жк.
„Дружба“, което е допринесло за осъществяване на престъпните намерения на подсъдимия.
Съдът намира, че подсъдимият Т. към момента на
инкриминираното деяние, е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, който правен извод Съдът обоснова в контекста на
материалите по делото, от които е видно, че
подсъдимият Т. е действал с ясна представа за действията си, причинно-следствените
връзки между тях, както и отражението им
върху другите. Действията на подсъдимия са последователни
и целенасочени. Същият е осъзнавал, че
чрез действията си, извършени без външни въздействия като натиск или заплаха
и
без външна принуда, спомага за постигане на престъпния резултат, като е
контролирал своите действия съзнателно и адекватно.
От субективна страна деянието си подсъдимият е извършил като е съзнавал
всички съставомерни белези, формиращи процесното деяние, разбирал е и, че се съвкупява с лице от
женски пол, принуждавайки го към това със сила и заплашване. Той е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал
именно
тяхното настъпване. В този смисъл подсъдимият е действал умишлено, при условията на пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2 от НК.
Деянието си подсъдимият е осъществил при условията на
„Опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, б. „а“ от НК, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ не по – малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК Видно от
приетата по делото справка за съдимост и справката, издадена за подсъдимия Т.
от ГД „Изпълнение на наказанията“, се
установява , че същият е многократно осъждан, като: с Определение на СРС по НЧД
№ 8814/2011 г., влязло в сила на 26.03.2012 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1 от НК, е наложено на В.К.Т. едно общо най – тежко наказание
измежду наложените с наказания по НОХД № 3424/07 г., по НОХД № 13001/08 г., по
НОХД № 2177/09, по НОХД № 13924/09 г., по НОХД № 13075/08 г. и по НОХД №
6832/10, всичките по описа на СРС, а именно: „Лишаване от свобода“ за три години, което е постановено да бъде
изтърпяно при първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на наказанието в
„затвор“, като на основание чл. 24 от НК, съдът е увеличил определеното общо
най – тежко наказание с 1 (една) година и 6 (шест) месеца лишаване от свобода,
като общото наказанието, което подсъдимият е изтърпял е „Лишаване от свобода“
за срок от 4 (четири) години и 6 (шест) месеца „Лишаване от свобода“ е
изтърпяно при първоначален „строг“ режим в „затвор“ на основание чл. 61, т. 2,
вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, като е бил
освободен от затвора на 19.08.2013 г. по изтърпяване (от работа – 8 м. и
22 дни), т. е. по отношение на подсъдимия Т. не е изтекъл предвидения в чл. 30,
ал. 1 НК петгодишен срок, изключващ приложението на опасния рецидив.
Относно престъплението деянието по чл. 150, ал. 1 от НК:
Установява се безспорно и категорично от обективна
страна, че на 29.10.2016 г., за времето от 03:30 ч., до около 05:30 часа, в л. а.
марка „ШЕВРОЛЕТ“, модел „СПАРК“ с ДК № ********, паркиран в гр. София, жк.
„Дружба“, в тревните площи, на около 50 м. в източна посока от бл. ***, до
трафопост № 12 – 100, извършил действие с цел да възбуди и да удовлетвори
полово желание без съвкупление с лице, навършило 14 годишна възраст – Д.Я.В. с
ЕГН ********** – проникнал в нея с половия си член в аналното ѝ
отверстие, прониквал с пръсти във вагината и ануса ѝ, опипвал с ръце
гърдите и задните ѝ части, като употребил за това сила – удрял шамари с
двете си ръце в областта на лицето и тялото, удрял я по задните ѝ части,
както и заплашване – насочил нож към гърдите ѝ и ѝ казал: „**********!
**********!“
Безспорно е
установено, че на 29.10.2016 г., за времето от 03:30 ч., до около 05:30 ч.,
подсъдимият Т. е извършил блудствени действия с пострадалата В.. Тези действия
се изразявали в осъществяване на анален полов акт, чрез проникване от страна на
подсъдимия в аналното отверстие на пострадалата В.. Непосредствено след това,
подсъдимият проникнал с пръсти в ануса и влагалището ѝ, с цел да
удовлетвори възникналото у него полово желание. Сами по себе си, тези
блудствени действия са обективно насочени към удовлетворяване на полово желание
и са от естество да доведат до такова удовлетворяване.
За да осъществи
блудствените действия по удовлетворяване на половото си желание, подсъдимия
предприел и действия за сломяване на съпротивата на пострадалата, чрез използване
на физическа сила и заплахи. Насилствените действия се изразявали в нанасяне на
множество удари с ръце в областта на лицето и тялото. Заплахите били
осъществени както с думи, така и с действия. Подсъдимият многократно повтарял на
пострадалата: „**********! Само *******!“. Явна и ясно разбираема заплаха се
съдържала и в действията на подсъдимия, изразяващи се в насочване на нож срещу
пострадалата. Самите блудствени действия подсъдимия извършил, след като бил
улеснен от това, че волята и съпротивата на пострадалата В. били вече сломени
от него самия, чрез приложеното по отношение на нея насилие. В конкретния
случая пострадалата изпитвала страх от подсъдимия, който е и физически по силен
от нея, от действията му, както и от непознатото мястото, на което е била
отведена от последния.
От субективна страна, подсъдимият Т., действал умишлено, с пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същия е съзнавал, че извършва
блудствени действия, които са насочени пряко към удовлетворяване на полово
желание, без съвкупяване с пострадалата. Съзнавал, че пострадалата не е
съгласна да участва в тези действия и пряко целял чрез упражненото насилие да
въздейства върху психиката и физиката ѝ така, че да сломи съпротивата и
нежеланието ѝ. Налице е и специалната цел, като елемент от субективната
страна на състава на престъплението – а именно да бъде удовлетворено полово
желание. С действията по осъществяване на анален полов акт, както и чрез
проникването с пръсти в аналното отверстие и влагалището на пострадалата В.,
подсъдимият Т. пряко е целял да достигне до полово удовлетворение.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът съобрази при определяне на наказанието за всяко едно от престъпленията, за които
подсъдимият е признат за виновен императивната разпоредба на чл.373,ал.2 от НПК
указваща приложението на разпоредбата на чл.58а от НК, с оглед на което индивидуализира наказанията на
подсъдимия Т., както следва :
За престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1,
вр. чл. 29, б. „а“ НК, наказанието, което е предвидено е „Лишаване от свобода“ за срок от пет до
петнадесет години, като е предвидена
възможност и за конфискация до една втора на имуществото на виновния,
което дава възможност на съда да съобрази размера на наказанието със събраните по делото
доказателства, със смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът, с оглед на обстоятелствата в
конкретния случай прецени, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК за определяне на наказание лишаване от свобода под най-ниския
размер, предвиден в закона. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства или някое изключително такова, като според настоящия съдебен
състав определянето на наказанието в рамките, посочени от закона отговаря
напълно на целите на генералната и специалната превенция по българското
наказателно право.
При индивидуализацията на наказанието за
престъплението, за което подсъдимият Т. бе признат за виновен, съдът взе
предвид следните отегчаващи вината обстоятелства: високата степен на обществена
опасност на конкретното деяние, свързана с начина, по който деянието е
извършено, а именно – касае се за нападение над жена, която подсъдимият е
превъзхождал физически, в тъмната част на денонощието, умишлено изолирана в неоживена част от жк. „Дружба“ – на тревна
площ, в близост до трафопост, с оглед
възпрепятстването й за търсене на помощ и създаване на чувството у пострадалата
за безнадежност, афиширане на
превъзходство чувство за безнаказаност и незачитане на неприкосновеността както на личността, така и на чуждата собственост и
не на последно място липсата на критичност към извършеното. Механизмът
на извършване на деянието, а именно
използвайки двете форми на принуда спрямо пострадалата определя
съпоставено с горепосоченото и обремененото съдебно минало на подсъдимия, който
извън осъжданията, обосноваващи приложението на опасния рецидив, е многократно
осъждан за престъпления против собствеността и личността мотивират съдът да приеме, че разкрива изключително висока степен на
обществена опасност, както на деянието, така и на личността на подсъдимия,
който счита , че е с утвърден динамичен
престъпен стереотип. Съдът не
отчете смекчаващи вината
обстоятелства, в този смисъл не прие за основателни доводите на защитата за
младата възраст на подсъдимия и
създаденото от него семейство,
като отбелязва , че въпреки младата си възраст, същият е с
изградени трайни престъпни навици, като
наложените му и изтърпени до момента наказания не са постигнали целите си, а създаденото от
него семейство, за което е следвало да се грижи , не го е възпрепятствало да извършва престъпления с
изключително висока степен на обществена опасност. По гореизложените
съображения съдът намира, че определяне на наказание в максималния предвиден в закона размер е
единственото такова , което съобразено
с целите на наказанието, установени в чл.36 от НК, в най-пълна степен
съответства на извършеното престъпление и на личността на дееца.
Съдът, като съобрази и императивната разпоредба на чл.
373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 1, която го задължава при постановяване на осъдителна
присъда при проведено съкратено съдебно следствие с признаване от подсъдимия на
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, да приложи
разпоредбата на чл.58а, ал. 1 от НК. Съгласно посочената разпоредба след
определяне на наказанието „Лишаване от свобода“, съдът намали така наложеното
на подсъдимия Т. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 15 (петнадесет)
години с 1/3 (една трета) и осъди същия да изтърпи наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 10 (десет) години, като на основание чл.57,ал1.т.2 б.“а“ от ЗИНЗС определи първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието.
За престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т.
2, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 29, б. „а“ от НК, законът предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ от три до петнадесет
години, което дава възможност на съда да съобрази размера на наложеното
наказание със събраните по делото доказателства, както и със смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът, с оглед на обстоятелствата в
случая, посочени по-горе и относими и към настоящото деяние
намери, че при индивидуализация
на наказанието за извършеното престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1,
т. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 29, б. „а“ от НК, за което подсъдимият Т. е признат за виновен, същото следва да бъде определено по реда на чл. 58а вр. чл.54 от НК в
максималния предвиден в закона размер ,
а именно “Лишаване от свобода” за срок от 15 /петнадесет години/. Определянето
на наказанието в максималния размер е обусловено с оглед преценените от съда
като отегчаващи вината обстоятелства, а
именно множеството осъждания на
подсъдимия за престъпления, част от които
срещу половата неприкосновеност и извършването на настоящото
престъпление след като вече е изтърпял на наказания „Лишаване от свобода“ в
пенитенциарно заведение, което налага
извод за изключително висока степен на обществена опасност на дееца, тъй
като очевидно многократното налагане на наказание „Лишаване от свобода“ не е
изиграло своята превъзпитаваща роля, лошите характеристични данни за
подсъдимия, който видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, е започнал
своята престъпна деятелност още като непълнолетен, многократните осъждания (извън
тези обуславящи квалификацията „опасен рецидив“), начина и механизма на
извършеното деяние, което е насочено към жена на средна възраст, в тъмната част
на денонощието, на изолирано място, с използване на двете форми на принуда –
заплашване и сила, спрямо пострадалата В..
Изложеното от страна на защитата като добри характеристични данни, а именно,
че подсъдимият Т. има жена и малко дете, за които той иска да се грижи, не намира
нито подкрепа в установените по делото факти, тъй като извършеното от
подсъдимия по никакъв начин не свидетелства за желанието му да полага грижи към
семейството и детето си. Напротив деянието му е безотговорно и жестоко,
нарушава изключително сериозно правата на личността, както и половата
неприкосновеност на пострадалата В..
В конкретния случай наложеното на подсъдимия наказание в максималния
размер на наказанието, което е предвидено за приетата правна квалификация
по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1,
т. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 29, ал. 1 б. “а“ от НК, а именно 15 (петнадесет) години „Лишаване от свобода“ е
такова, което се явява достатъчно и съответно на степента на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца, поради което е справедливо и
единствено то би изиграло своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо
подсъдимия.
Съдът, като съобрази и императивната разпоредба на чл.
373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4, вр. 371, т. 1, приложи разпоредбата на чл. 58а,
ал. 1 от НК като след определяне на наказанието „Лишаване от свобода“,намали
така наложеното на подсъдимия Т. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 15
(петнадесет) години с 1/3 (една трета) и осъди същия да изтърпи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 10 (десет) години като на основание
чл.57,ал1.т.2 б.“а“ от ЗИНЗС определи първоначален „строг“ режим за изтърпяване
на наказанието.
За престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, предвиденото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) до 8
(осем) години. При индивидуализацията на наказанието, наложено на подсъдимия Т.
в конкретния случай съдът взе предвид обстоятелството, че упражнената по
отношение на пострадалата В. принуда е с висок интензитет – подсъдимият многократно е
отправял заплахи към пострадалата, нанасял е и удари с ръце в областта на
лицето и тялото ѝ. Като отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът приема
наличието на множество предишни осъждания, извършването на деянието в тъмната
част на денонощието, на изолирано място, по отношение на жена на средна
възраст, която подсъдимият превъзхождал физически.
Имайки предвид тези обстоятелства, съдът счете, че в конкретния случай
следва да наложи на подсъдимия максималния размер на наказанието, което е
предвидено за приетата правна квалификация по чл. 150, ал. 1 от НК, а именно 8 (осем) години „Лишаване
от свобода“. Според Съда наказание в посочения размер се явява необходимо и
достатъчно, както и съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, поради което е справедливо и същото би изиграло своята поправяща и
превъзпитаваща роля спрямо подсъдимия.
Съдът съобразявайки императивната разпоредба на чл.
373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4, вр. 371, т. 1, приложи разпоредбата на чл. 58а,
ал. 1 от НК. Съгласно посочената разпоредба след определяне на наказанието
„Лишаване от свобода“, Съдът намали така наложеното на подсъдимия Т. наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) години с 1/3 (една трета) и осъди
същия да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 (пет) години и 8
(осем) месеца, като на основание чл.57,ал1.т.2 б.“а“ от ЗИНЗС определи
първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието.
С оглед разпоредбата на чл. 23, ал.1 от НК, съдът
определи на подсъдимия В.К.Т. едно общо най – тежко наказание измежду
наложените му наказания, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от десет години.
Съдът прие, че
наложеното едно общо най-тежко
наказание на подсъдимия Т. с оглед отчетената
висока степен на обществена опасност на личността на дееца , както
и на извършените от него три отделни
престъпления, обоснована от механизма на извършването им, дефиниращо ги като
изключително тежки , на основание чл.24
от НК и предвид постигане целите на наказанието е необходимо да бъде увеличено с две години, поради което увеличи
наложеното на подсъдимия Т. едно общо най – тежко наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 10 (десет) години с 2 (две) години „Лишаване от свобода“.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, съдът
определи наложеното на подсъдимия В.К.Т. със снета по делото самоличност, общо
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 12 / дванадесет години/ да бъде
изтърпяно при първоначален „СТРОГ“ режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, съдът
приспадна при изпълнението на определеното едно общо най-тежко наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 12 /дванадесет/ години, времето, през което подсъдимият
е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, както и времето, през
което е бил задържан по ЗМВР, считано от
29.10.2016 г. до влизане на настоящата присъда в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НК, съдът осъди
подсъдимият В.К.Т., да заплати в полза на държавата разноските по делото,
направени по време на досъдебното производство, които възлизат на 1 457.
07 лв (хиляда четиристотин
петдесет и седем лева и седем стотинки), разноските в размер на 160 лв(сто и
шестдесет лева) , направени в хода на съдебното производство в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на СГС, както и по 5. 00лв
(пет лева) държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листове.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Съдия при СГС: