Решение по дело №262/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 107
Дата: 10 юни 2022 г. (в сила от 10 юни 2022 г.)
Съдия: Стоян Константинов Попов
Дело: 20223100600262
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Варна, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева

Стоян К. Попов
при участието на секретаря Николета Н. Николова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Варна Р. Б. Л.
като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223100600262 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.
С Присъда № 260169 от 08.12.2021 г. по НОХД № 4875 / 2020 г., Варненски районен
съд е признал подс. ИР. П. Й. - родена на 12.04.2000 г. в гр. Варна, живущ в гр. Варна,
български гражданин, със средно образование, неомъжена, не осъждана, работи, ЕГН:
**********, за виновна в това, че на 18.06.2019 г. в гр. Варна, на публично място,
причинила на А.Х.Г. лека телесна повреда извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК
изразяваща се в контузия на лява долночелюстна става, лека степен, обусловило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като телесната повреда е причинена по
хулигански подбуди – престъпление по, чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, поради
което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК я е освободил от наказателна отговорност и е
наложил наказание глоба в размер на 1000,00 лева, като е оправдал Й. по първоначалното
обвинение, деянието да е извършено по чл. 130, ал. 1 от НК.
Недоволна от присъдата е останала подсъдимата, а то е изразено в иницииращата
производството жалба, подадена чрез защитника й адв. Ц.Т.. Наблегнато е изцяло на
превратното тълкуване на доказателствата, довело до крайното заключение на първия съд
относно наличието на виновно и противоправно поведение на Й.. Навеждат се доводи и за
допуснати съществени процесуални нарушения от първия съд. Иска се връщане на делото за
ново разглеждане или оправдаване на Й..
Представителят на ВОП в ход по същество приема аргументите на защитата, касаещи
наличието на процесуално нарушение от категорията на абсолютните, доколкото констатира
противоречие в присъда и мотивите към нея. Алтернативно, при наличието на възможност
за преодоляване на тези нарушения от въззивния съд, потвърждаване на
първоинстанционния акт.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата
1
по делото и при цялостна проверка на обжалваното присъда намира, че в рамките на
първоинстанционното разглеждане на делото са допуснати неотстраними в настоящата
инстанция процесуални нарушения, които съставляват основания за отмяна на акта и
връщане на делото за ново разглеждане. А те са в следния смисъл:
Дори незадълбочения прочит на делото не може да наведе на извод за фактическа,
правна и още повече процесуална сложност. Не за това обаче говори неговия озадачаващ
процесуален развой.
Той е започнал още с иницииращия първоинстанционното дело акт. Внесен е
обвинителен акт при ясно очертани доказателства за наличието на материалноправните
предпоставки на чл. 78а от НК, респ. отсъствието на изключенията на ал. 7 от този текст
/фундаментално погрешно е разбирането, че наличието на висящо досъдебно производство
изпълва хипотезата на „множество престъпления“/.
Разбира се решението и преценката за това е изцяло на прокурора, но то е насочило
процеса към нови погрешни процесуални решения, за което най-малко може да се вини
правоохранителния орган. Макар те да не са в основата за решението на въззивния съд да
приеме наличието значими процесуални нарушения, е редно да се посочат, за което пък е
нужно проследяване хронологията на делото.
След внасяне на обвинителния акт резонно е насрочено разпоредително заседание. То
се е провело на 03.02.2021 г., в което съдът се е произнесъл по въпросите залегнали в чл. 248
от НПК и е приел, че делото следва да се разглежда по реда на глава 28 от НПК, логично не
е допуснал включване на граждански ищец в процеса. Този отказ е обжалван от
пострадалото лице /жалбата е върната и е атакувано връщането й/, като отговор на
недоволството му в тази насока, е получил с определение от 11.05.2021 г. на ВОС.
Неясно защо обаче, на 26.05.2021 г. е проведено отново разпоредително заседание
/второ по ред/, в което освен отново да се произнесе по въпросите по чл. 248 от НПК, това е
сторил и по отношение искането за конституиране на граждански ищец и частен обвинител.
Освен това, съдът е дал ход на съдебното следствие и е докладвал „основанията за
образуване на съдебното производство “, след което Й. е взела становище. Последвали са
искания на прокурора и защита.
Делото е отложено за 14.07.2021 г.. На тази дата са се явили всички свидетели, снета
им е самоличността и отново е даден ход на съдебното следствие, като този път
„прокурорът докладва обвинителния акт“ /текст, отменен 2019 г./ и са осъществени
процедурите по чл. 276, ал. 1 и ал. 2 от НПК. Й. пак е заявила отношението си към
обвинението. Последвало е пълно съдебно следствие, след което е постановена присъда.
И тук възниква въпроса, кое от всички процесуални действия по това дело е
правилно – това, че са проведени две разпоредителни заседания, че два пъти е даван ход на
съдебното следствие, че след като е постановено делото да се гледа по диференцираната
процедура по глава 28 от НПК, обвиненото лице е изписвано като „подсъдим“, че без
възразяване от страна на защита относно гласните доказателствени средства са допуснати
всички свидетели и ВЛ по искане на прокурора, който сам е контролирал ДП и въз основа на
там обективираните показания е изградил обвинението или пък това, че крайният съдебен
акт е присъда.
На този смътен процесуален фон обаче е допуснато и гореупоменатото нарушение,
чието наличие безусловно води до връщане на делото за ново разглеждане, доколкото то
накърнява правото на защита на подведено под наказателна отговорност лице.
С ОА е повдигнато обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, като е
прието, че на Георгиева е нанесена лека телесна повреда извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК изразена в травматично увреждане обусловило разстройство на здравето неопасно за
живота. С „присъдата“ и по-точно в текстуалната и част, съдът е преповторил диспозитива
на ОА, но е осъдил Й. за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, респ. е я оправдал по чл. 130,
ал. 1 от НК.
2
Това без съмнение е противоречие между текст и цифром изписаната норма. Разбира
се е мислим въпроса за допусната грешка, но в случая за такава не може да става дума.
Съдът ясно е формирал волята си, като първо афиширал оправдаване на Й. по чл. 130, ал. 1
от НК и осъдил по чл. 130, ал. 2 от НК, след което в мотивите недвусмислено е обяснил
защо е застанал на това становище /стр. 93 мотивите/. Ясно е, че правилната правна
квалификация по делото е обвързването на чл. 131 от НК с чл. 130, ал. 2 от НК /по този
повод е назначена и изслушана СМЕ, чието заключение е категорично, че е причинена
единствено болка и страдание. При това положение изобщо текста на чл. 130, ал. 1 от НК
няма място в диспозитива на съдебния акт, най-малкото поради обстоятелството, че
уврежданията на пострадалото лице са от съвсем различен характер, респ. в единият случай
причинява разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а в другият,
разстройството на здравето няма. Отделно от това предвидените наказания са с различен
размер. Тук сме свидетели на странен текстуален микс между двете норми на чл. 130 от НК,
а това поражда неопределеност на акта, което от своя страна създава значителни трудности
на подведеното под отговорност лице изобщо да разбере за какво в действително понася
наказателна тежест. Това процесуално нарушение е от категорията на абсолютните, то не
може да бъде отстранено от въззивния съд, а неговото наличие винаги води до отмяна
съдебния акт и необходимост от ново разглеждане на делото.
Горното налага отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за
ново разглеждане. То следва да започне от фазата на разпоредителното заседание /съгласно
становище на ВКС 13.07.2020 г./.
Водим от и на основание чл. 334, т. 1 от НПК, вр. с чл. 335, ал. 2 от НПК, Варненският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260169 от 08.12.2021 г. по НОХД № 4875 / 2020 г. на
Варненски районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски районен съд от
фазата на разпоредително заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3