Решение по дело №535/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 333
Дата: 8 октомври 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Антоанета Йорданова Атанасова
Дело: 20194500500535
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

333

гр. Русе,  8.10.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публичното заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                 АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

                               

         при секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от съдия Атанасова  в. гр. дело № 535 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

         Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

          Постъпила е въззивна жалба от ПИБ АД чрез E.E. – юрисконсулт против решение № 656/18.04.2019 г., постановено по гр. д. № 6823/2018 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният срещу Банката иск на Т.Р.Г. за недължимост на вземането му по изп. дело № 611/2016 г. по описа на ЧСИ М. М.в размер на 10 000 лв. главница, 2688,57 лв. лихва за забава, законна лихва върху главницата, считано от 19.12.2009 г. до окончателното изплащане и 757,54 лв. разноски. Твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. Излага доводи, че изпратеното от ЧСИ М.на 12.04.2012 г. запорно съобщение до КАТ Русе за налагане на запор върху МПС, собственост на длъжника в качеството му на ЕТ неправилно е прието от съда като невалидно извършено изп. действие и от там е формиран и неправилен извод, че същото не е прекъснало давността. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявеният срещу Банката иск по чл. 439 ГПК да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

          Въззиваемата страна Т.Р.Г. чрез адв. Х.А. *** оспорва основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Иска решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

          Постъпила е въззивна жалба и от „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез П.К.– юрисконсулт в качеството му на трето лице – помагач на ответника против същото решение с искане то да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Изложени са доводи за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон и несъобразяване с постановките на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. Д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Заявява се несъгласие с формирания в мотивите на съда извод, че не е надлежен кредитор на длъжника – ищец по делото като излага и съображения за това.

          По реда и в срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Т.Р.Г. чрез адв. Х.А. ***, с който се взема становище за нейната неоснователност и се прави искане тя да не се уважава.  

  Въззивните жалбе са подадени от процесуално легитимирани лица в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са допустими.

  Съгласно чл. 269 ГПК

, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е валидно и допустимо, а за да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените от страните доводи, взе предвид следното:     

Няма спор, а това се установява и от приложеното изп. дело № 202/2010 г. по описа на ЧСИ М. М., че въз основа на Заповед за изпълнение от 22.12.2009 г. по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 8011/2009 г. на РРС бил издаден изп. лист от 04.01.2010 г. в полза на „ПИБ” АД срещу ищеца за сумата 10 000 лева – главница, 2688,57 лева – лихва за забава за периода от 19.01.2009 г. до 19.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2009 г. до окончателното им изплащане и  757,54 лева – разноски, въз основа на който лист било образувано изп.д.  202/2010 г. по описа на ЧСИ рег. № ***на КЧСИ. С молбата за образуване взискателят – ответник в настоящото производство, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ поискал да бъде проучено имущественото състояние на длъжника чрез справки в КАТ и НАП и възложил на съдебния изпълнител извършването на всякакви действия за събиране на вземането му.

          В изпълнение на това, ЧСИ наложил на 18.05.2010 г. запор върху 3 бр. МПС, за които бил получил справка от КАТ Русе, че са собственост на длъжника. На 9.06.2010 г. насрочил опис на запорираните МПС, който обаче видно от Протокола, приложен на л. 23 от изп. дело не бил извършен, тъй като автомобилите не били представени от длъжника. На 12.06.2010 г. на основание чл. 458 ГПК и въз основа на удостоверение, издадено от ТД на НАП Варна, като взискател по делото съдебният изпълнител присъединил Държавата за публичните й вземания от длъжника..

След извършена нова, актуална справка през 2012 г. относно имуществото на длъжника в НАП Русе, установявайки, че същият освен вече запорираните 3 автомобила притежава още един, а именно „Р.М.“ с ДК № Р ****, наложил запор върху него, изпращайки на 12.04.2012 г. запорно съобщение до КАТ Русе. От там /видно от л. 36 от изп. д./ получил отговор, че запор не е наложен, тъй като лекият автомобил с така посочен рег. номер не е собственост на длъжника. Видно от справката от НАП Русе, същата е издадена относно имуществата на длъжника Т.Р.Г., лично и като ЕТ „Т.Г.“. Посочени са 4 автомобила, негова собственост, като само за този -„Р.М.“ с ДК № Р ****, за който ЧСИ изпратил запорно съобщение, няма обелязване да е продаден.

С молба от 21.05.2016 г. ПИБ АД поискала изп. дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т 8 ГПК и да й бъде върнат изп. лист. С Постановление от 25.05.2016 г. ЧСИ прекратил производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Още същия ден – 25.05.2016 г., по молба отново на Първа ннвестиционна банка АД, ЧСИ образувал ново ИД № 611/2016 г. въз основа на същия изпълнителен лист от 04.01.2010 г. издаден по ч. гр. д. № 8011/2009 г. по описа на РРС. С молбата за образуване поискал в срока за доброволно изпълнение да бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника в Банка ДСК.

От приложените писмени доказателства се установява още, че „ЕОС Матрикс” ЕООД – трето лице помагач на ответника въз основа на  Договор за цесия от 14.11.2016 год. сключен с ответника, поискал на 9.12.2016 г. да бъде конституиран като взискател по изп. дело № 611/2016 по описа на ЧСИ М. М.и на 09.12.2016 г. с Разпореждане ЧСИ удовлетворил молбата му. Указал му да представи доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия. Такива по изп. дело няма приложени.

  При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

         Основните спорни въпроси по делото пред тази инстанция са кога по изп. дело202/2010 г. по описа на ЧСИ с рег. ***в КЧСИ е настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, и дали вследствие на това вземанията на ответника срещу ищеца, обективирани в изпълнителен лист от 04.01.2010 г. издаден по ч. гр. д. № 8011/2009 г. по описа на РРС, за събирането на които е било образувано впоследствие изп. дело № 611/2016 г. по описа на същия ЧСИ, са се погасили по давност поради липса на валидни изпълнителни действия след 9.06.2010 г. /на която дата е предприето според ищеца последното валидно изпълнително действие – опис на МПС. /

          Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, т. е. условие за ненастъпване прекратяване на изпълнителното производство по силата закона е поискването по инициатива на взискателя извършването на изпълнително действие в рамките на изпълнителното производство.

          Както се посочва в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, прилагането на даден изпълнителен способ може да бъде поискано от взискателя и или да е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. При втората възможност обаче е налице едно упълномощаване от страна на взискателя спрямо съдебния изпълнител, който да взема решенията кога и какви изпълнителни действия следва да бъдат извършвани, т.е. отново е налице искане на взискателя, което е бланкетно, но волята му е повече от ясна. С възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ взискателят е поискал за в бъдеще съдебният изпълнител да извършва всички необходими изпълнителни действия, които да доведат до удовлетворяване на неговото (на взискателя) притезание. Т. е., за да е налице поискано изпълнително действие, то съдебният изпълнител трябва да е сезиран с писмена молба от взискателя, в която се посочва конкретно изпълнително действие, както и предпоставките, необходими за извършването му, или да е овластен (ЧСИ) от взискателя с писмена молба на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

         При така изложеното и с оглед конкретния правен спор, с който настоящият състав е сезиран, се налага следния извод:

         Предприетите по инициатива на ЧСИ М. М.по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ изп. действия по изп. дело № 202/2010 г.  са: запор на 3 бр. МПС на 27.05.2010 г., опис на тези МПС на 9.06.2010 г. /неизвършен поради ненамиране на автомобилите, което безспорно се установява от протокола, приложен в изп. дело/ и запор на МПС на 12.04.2012 г. Няма спор, че на 12.04.2012 г. е изпратено запорно съобщение до КАТ Русе, с което съответното МПС е индивидуализирано съгласно получената преди това справка от НАП по марка, модел и регистрационен номер, т. е. запорът е поискан след добросъвестно проучване имуществото на длъжника. Не е наложен по-скоро поради непълнота в регистрационния номер, но вероятно и защото е бил записан в масивите на КАТ като собственост на длъжника в качеството му на ЕТ. Причините за това обаче са ирелевантни. Спорът е концентриран върху това дали наложеният на 12.04.2012 г. запор в КАТ Русе, който не е породил правните си последици, поражда последиците по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

 Настоящият състав, при съобразяване и на дадените в т. 5 на Тълкувателното решение, постановено по тълкувателно дело № 3 от 2015 т. на ОСГТК на ВКС разяснения, намира, че е налице безспорно поискано по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изп. действие. ЧСИ по възлагане от взискателя е наложил запор върху движима вещ на длъжника. Това действие е изпълнително. Потенциално е и възможно да бъде извършено. Искането за налагане на запор е и обосновано в достатъчна степен с оглед постъпилата справка от НАП. За нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8  ГПК е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на успешни изпълнителни действия. От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност, а не ефективността на поисканите изп. действия.

Съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, перемпцията настъпва по право, а постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване има само констативно действие.

От изложеното се налага извода, че изпълнителното производство по изп. дело № 202/2010 г. по описа на ЧСИ М. М.е прекратено ex lege на 12.04.2014 г. поради настъпила процесуална перемпция. Издаденото от съдебния изпълнител на 25.05.2016 г. Постановление за прекратяване има само констативно действие и е ирелевантно относно настъпилото вече по силата на закона прекратяване на изп. производство.

 И тъй като производството по изп. дело № 202/2010 г. по описа на ЧСИ М. М.е прекратено на 12.04.2014 г., то от тази дата следва да се счита, че е започнал да тече новият давностен срок. По отношение на изложените от ищеца аргументи, свързани с новите разрешения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, настоящият съд намира същите за неприложими спрямо производството по изп. д. № 202/2010 г. Посоченият извод следва от обстоятелството, че изп. д. № 202/2010 г. е образувано, било е висящо и е приключило преди 26.06.2015 г., когато е постановено цитираното в исковата молба тълкувателно решение, с което именно Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС е обявено за изгубило своето действие. До постановяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК приложимата задължителна съдебна практика, с която правните субекти е следвало да се съобразяват, представлява Постановление № 3/18.11.1980 г. Именно такава е хипотезата на изп. д. № 202/2010 г., както правилно посочва и третото лице помагач. Тълкувателните актове на върховната съдебна инстанция по новия ГПК принципно имат обратно действие – от момента на приемане на тълкуваната разпоредба, но не и в случаите, когато спрямо последната вече е било постановено задължително тълкуване, а същото впоследствие се изменя с ново тълкувателно решение. Този извод следва именно от задължителния характер на тълкувателната практика, който изисква от правните субекти да се съобразяват с действащото към момента на извършване на съответните процесуални действия тълкуване. В тази връзка именно тълкуването, дадено с Постановление № 3/18.11.1980 г., е относимо към изп. д. № 202/2010 г., доколкото посоченото постановление е било единствена задължителна практика в периода от 29.04.2010 г. до 12.04.2014 г.– изцяло в този смисъл е решение № 170/17.09.2018 г. на ВКС по гр.д. № 2382/2017 г. на IV г.о. Съгласно Постановление № 3/18.11.1980 г. по арг. от чл. 116, б. „б“ ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването на изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес. Именно по тези съображения настоящият съд приема, че давността за процесните вземания е била прекъсната на 29.04.2010 г. – с подаването на молбата за образуване на изп. д. № 202/2010 г. Доколкото от доказателствата по делото се установява, че последното е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а като дата на последното изпълнително действие се установи датата 12.04.2012 г., то настоящият съдебен състав приема, че изпълнителното производство по изп. д. № 202/2010 г. е било висящо в периода от 29.04.2010 г. до 12.04.2014 г., когато ex lege /по силата на закона/ е настъпило прекратяване на същото. В този период по аргумент от цитираното постановление за процесните вземания не е текла давност, т. е. поради даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. разрешение, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. В този случай новата погасителна давност започва да тече от момента, в който изпълнителното производство бъде прекратено, т. е. от 12.04.2014 г.

С оглед изложените съображения съдът приема, че нова давност за процесните вземания е започнала да тече, считано от 12.04.2014 г. Доколкото молбата и образуването на второто изпълнително производство – по изп.д.611/2016 г. е от дата 25.05.2016 г., т.е. след 26.06.2015 г. то спрямо него намира приложение т. 10 от Тълкувателно решение № 2/026.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК. От материалите по посоченото изпълнително дело се установяват действия, прекъсващи давността /запорно съобщение от 2.06.2016 г./ и поради това не е изтекла погасителната давност, считано от 12.04.2014 г. за процесните вземания – главница, мораторна лихва, законна лихва и разноски по изпълнителния лист, т.е. искът е изцяло неоснователен.

           Само за пълнота на изложението и с оглед наведените във въззивната жалба на третото лице – помагач на ответника доводи, следва да се отбележи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че „ЕОС Матрикс“  ЕООД не е надлежен кредитор на длъжника – ищец в настоящото производство. Според чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето. В случая ищецът Т.Г. е уведомен за извършената цесия в хода на настоящото производство. Към отговора на исковата молба, връчен на ищеца на 28.01.2019 г., е приложено уведомление от цедента ПИБАД за извършената цесия. Това уведомяване  следва да бъде отчетено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

          Предвид изложеното въззивните жалби са основателни, а обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск да се отхвърли изцяло.  

С оглед изхода на делото и отправените искания, въззиваемият следва да заплати на въззивника ПИБ АД юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер на по 300,00 лева за всяка от двете инстанции, както и 278,77 лв. платена държавна такса по въззивната жалба.

         Мотивиран така, Русенският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            ОТМЕНЯ решение № 656/18.04.2019 г., постановено по гр. д. № 6823/2018 г. на Русенския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Т.Р.Г., ЕГН ********** *** против Първа инвестиционна банка АД, ЕИК ********* за признаване на установено между страните, че ищецът не дължи по изпълнително дело № 611/2016 г. по описа на ЧСИ М.М., рег. № ***на КЧСИ, с район на действие РОС, образувано въз основа на изп. лист, издаден на 04.01.2010 г. въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 22.12.2009 г.  по ч. гр. д. № 8011/2009 г. по описа на РРС в полза на Първа инвестиционна банка АД сумите: 10 000 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.12.2009 г. до окончателното й изплащане; 2688,57 лв.лихва за забава за периода от 19.01.2009 г. до 19.12.2009 г. и 757,54 лева – разноски като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението е постановено при участието на „Еос Матрикс” ЕООД - третото лице, помагач на страната на ответника.

          ОСЪЖДА Т.Р.Г., ЕГН **********,*** да заплати на Първа инвестиционна банка АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Драган Цанков № 37 сумата от 878,77 лв. /осемстотин седемдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/ разноски пред двете инстанции.

     Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: