РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Русе, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Надежда М. А.
при участието на секретаря Б.Г.Т.
като разгледа докладваното от Надежда М. А. Гражданско дело №
20224520104571 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ от ВУЕЛТА БЪЛГАРИЯ ЕООД
против М. И. П. за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение между страните в брутен размер 1300.00 лева,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащане на задължението, както и и
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 115.56 лева за периода 15.10.2021
год. до 30.08.2022 год. (молба с вх. № 24223/15.08.2023 год.)
Ищецът твърди, че с ответника били в трудови правоотношения на основание трудов
договор № ***/24.04.2021 год. Ответникът подала заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение, получено от работодателя на 30.09.2021 год. Работодателят не се съгласил
с отправеното предложение и прекратил трудовия договор със заповед от 05.10.2021 год. на
посоченото от ответника в заявлението следващо основание- чл. 326, ал. 1, вр. чл. 335, ал. 2,
т. 3 от КТ, като работникът изрично е посочила в заявлението, че няма да отработи
предизвестието.
Тъй като от 23.09.2021 год. ответникът спряла да се явява на работа, спряла да
комуникира с работодателя си, всички документи и изявления били изпращани с куриерски
пратки, но тя отказвала да ги приеме, включително и поканата да получи последното си
трудово възнаграждение, както и да заплати обезщетение за неспазено предизвестие.
В своя отговор ответникът признава факта, че на 17.09.2023 год. сключила трудов
договор с друг работодател, като е започнала работа на 23.09.2021 год. Отрича да се е
1
укривала и да е отказвала да получи изявленията на работодателя. Твърди, че на 02.09.2021
год. направила опит да връчи предизвестие на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение, но той отказал да го приеме. Посъветвана била от Инспекция по труда-
Русе да изпрати предизвестието с куриер, което тя сторила на 28.09.2021 год. Същото е
получено от работодателя на 30.09.2021 год. Ищецът моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е била в
трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор № **/24.04.2021 год.,
като е заемала длъжност „склададжия”. Ответникът е подала заявление за прекратяване на
трудовото правоотношение, получено от работодателя на 30.09.2021 год. Работодателят не
се съгласил с отправеното предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие и
прекратил трудовия договор със заповед от 05.10.2021 год. на посоченото от ответника в
заявлението следващо основание- чл. 326, ал. 1, вр. чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, като тя изрично
е посочила в заявлението, че няма да отработи предизвестието.
В заповедта е посочено, че работникът дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за
неспазено предизвестие за 30 дни (срока на предизвестието, уговорен в чл. 6 от трудовия
договор) в размер на едно две брутно трудово възнаграждение- 1300.00 лева, което е и
основно, съгласно договора.
В приложения трудовия договор страните са уговорили 30- дневен срок на
предизвестие при едностранно прекратяване на договора. Със заявление от 28.09.2021 год.
ответникът е изразила желание за прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника.
Ответникът признава, а към отговора прилага Трудов договор № **от 17.09.2021 год.,
от който е видно, че тя е започнала работа при друг работодател на 23.09.2021 год., т.е.
преди да прекрати трудовото правоотношение с ищцовото дружество. Ответникът не
ангажира доказателства, че е направила опит да връчи предизвестие на работодателя преди
30.09.2021 год. Свидетелят на ищеца установи, че П. престанала да идва на работа на
23.09.2021 год. и въпреки многобройните опити на управителя на ищцовото дружество и
колегите й да се свържат с нея, за да й бъде връчена заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение и други книжа, както и да й бъде заплатено трудовото възнаграждение,
контакт така и не бил осъществен.
При тези доказателства съдът приема предявения иск за доказан и
основателен.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
За да бъде присъдено процесното обезщетение, в производството следва да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) прекратено трудово
правоотношение; 2) прекратяването да е осъществено на правно основание, изискващо
отправянето на писмено предизвестие от прекратяващата страна; 3) срокът на
2
предизвестието да не е отработен; 4) да не е заплатено дължимото обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено на 05.10.2021 год.
Дължимото обезщетението се съразмерява с брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за срока на предизвестието. Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ за основа
на обезщетението следва да послужи брутното трудово възнаграждение, получено за
последен пълен отработен месец преди уволнението. По делото не се установи изрично кой
е последният пълен отработен месец от ответника, но доколкото между страните няма спор,
че брутното трудово възнаграждение на ответника за 30 календарни дни би било именно
сумата 1300.00 лева, то съдът счита, че размерът на исковата претенция е доказан.
В брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетението се включват
основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер - предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във
вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов
договор. Такива данни по делото липсват, поради което съдът приема, че брутното трудово
възнаграждение е в размер на основното.
На основание чл. 326, ал. 2 от КТ срокът за предизвестието при прекратяване на
безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по- дълъг срок, но
не повече от 3 месеца. Сключеният между страните договор е безсрочен, а в него е
уговорено 30- дневно предизвестие при едностранно прекратяване.
На основание чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди изтичане на срока на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Уговореният между страните 30- дневен срок е започнал да тече на 30.09.2021 год.- датата,
на която работникът е подала заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, а то
е прекратено на 05.10.2021 год., тъй като тя изрично е заявила, че няма да спази
предизвестието, както е и постъпила. Нещо повече, още преди подаване на заявлението за
прекратяване на трудовото правоотношение, ответникът е започнала работа при друг
работодател, следователно тя дължи обезщетение на ищеца за целия срок на
предизвестието.
По делото не е доказано ищецът да е получил дължимата сума от ответника.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска- 30.08.2022 год. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът претендира мораторна лихва от 05.10.2021 год. (датата на изготвяне на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и депозиране на уведомлението в
НАП с вх. № ***) до 30.08.2022 год. в размер на 115.56 лева. Мораторната лихва
представлява обезщетение за забавено изпълнение, поради което от съществено значение за
3
преценката за нейната дължимост е моментът на изпадане на длъжника в забава. Действат
правилата на ЗЗД. Доколкото за заплащане на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ не е
налице фиксиран ден, след изтичането на който работникът да изпадне в забава, то
последният съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, изпада в забава, след като бъде поканен да плати от
кредитора, в случая, от ищеца. По делото са отправени две покани от дружеството до
ответника, като за първата е съставен протокол на 11.10.2021 год. и изпратено уведомление
от 01.07.2022 год. за връчване чрез ЧСИ И.Х.. И в двата случая ответникът не била открита
за връчване на уведомленията за прекратяване на договора, заплащане на обезщетение и
дължимото й се трудово възнаграждение. Тя не е отговаряла на телефонните позвънявания
на управителя и служителите от дружеството, отказала е да приеме уведомлението от ЧСИ,
за което също е съставен протокол.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по
делото разноски в размер на 754.00 лева за платено адвокатско възнаграждение и държавна
такса по двата обективно съединени иска.
Така мотивиран, Русенски районен съд, първи граждански състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. П., ЕГН **********, адрес: с. ***** да заплати на ВУЕЛТА
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Бистрица
№ 4, вх. 4, ет. 5, представлявано от Стефан И. С. сумата 1300.00 лева- обезщетение за
неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение в брутен размер,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска- 30.08.2022 год. до
окончателното плащане на сумите, както и мораторна лихва в размер на 115.56 лева за
периода от 05.10.2021 год. до предявяване на иска.
ОСЪЖДА М. И. П., ЕГН **********, адрес: с. ***** да заплати на ВУЕЛТА
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Бистрица
№ 4, вх. 4, ет. 5, представлявано от Стефан И. С. сумата 754.00 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4