Р Е Ш Е Н И Е

№…….

 

Димитровград, 17.02.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                        

Секретар: Силвия Димова

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№154 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид:

 

                Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК  – установителен за вземане.

В исковата молба ищецът „**“ ЕАД твърди, че на 06.03.2018г., между нея и ответника П.Г.Г. бил сключен Договор за потребителски кредит №**********, съгласно който на последната бил предоставен кредит в размер на 7506,24 лева. Съгласно Договора точния размер на предоставения кредит бил 6000 лева, като към него се включвала еднократна такса за оценка на риска в размер на 804,24 лева, дължима в деня на подписване на Договора, като тя се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план. Тази еднократна такса се финансирала от кредитора. При сключване на Договора ответникът пожелала да сключи застраховка „Живот“ в размер на 702 лева. Общото крайно задължение на Г. възлизало на 10321,26 лева, която сума била разсрочена на 30 погасителни вноски, 29 от които в размер на 344,04 лева и последна изравнителна вноска в размер на 344,10 лева. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент бил в размер на 26,30%. Посочва, че длъжникът преустановила плащанията по Договора от 15.04.2019г., като не платила три последователни месечни вноски с падеж 15.04.2019г., 15.05.2019г. и 15.06.2019г. Предвид това, считано от 08.06.2020г., настъпила предсрочна изискуемост на задължението. За настъпването на тази предсрочна изискуемост на задълженията по Договора ищецът изпратил уведомление до ответника на декларирания от него адрес за връзка, като същото било получено лично от Г.. Същевременно, към датата на депозиране на исковата молба в съда-03.02.2021г., падежирали били всички останали неплатени вноски. На 15.07.2020г. ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу П.Г.Г.. Образувано било ч.гр.д.№738/2020г., по което на 16.07.2020г. съдът издал Заповед №325 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която разпоредил на длъжника да заплати на ищеца сумата от 5072,11 лева главница, неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №**********/06.03.2018г., договорна лихва за периода от 15.04.2019г. до 08.06.2020г. в размер на 968,43 лева, обезщетение за забава за периода от 15.04.2019г. до 03.07.2020г. в размер на 758,87 лева, законна лихва от 15.07.2020г. окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 235,99 лева разноски по делото, от които 135,99 лева- платена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения срок ответника депозирала възражение срещу тази заповед за изпълнение, като заявила, че не дължи изпълнение на посочените в нея суми. Предвид това за ищеца възникнал правен интерес за предявяване на настоящия установителен иск против нея. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че П.Г. дължи на „**“ЕАД сумите, визирани в горепосочената заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№738/2020г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане на деловодните разноски в заповедното производство,у както и тези по настоящото дело.

Ответникът П.Г.Г. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Оспорва, че ищецът е спазил изискването на закона, закрепено в чл.5 ал.5 от ЗПК, като липсвали доказателства в тази насока. Поддържа, че кредиторът не е представил доказателства, че е предоставил на ответника уговорената в Договора сума. Възразява срещу представената по делото застрахователна полица, чието съдържание не може да бъде разчетено, поради изключително дребния шрифт, с който е изписано. Оспорва представения погасителен план, тъй като от него не ставало ясно от кои задължения се състои всяка една вноска. Не били спазени правилата на чл.10 ал.1 от ЗПК, поради което счита, че договора е недействителен. Намира предявения иск за неоснователен и недоказан, като иска съдът да го отхвърли изцяло.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Заявление –декларация за установяване на договорни отношения, на 06.03.2018г. ответника е кандидатствала пред ищеца за получаване на потребителски кредит, като заявила, че желае да бъде извършена предварителна проверка на нейната платежоспособност с оглед сключване на Договор за потребителски кредит между тях. В т.5 от същия документ П.Г. е заявила, че дава съгласието си да й бъде сключена застраховка „Живот“ по Специалните условия на Групова полица на ЗК“Уника“АД, като приема условията на застраховката и потвърждава, че ще спазва задълженията на застраховано лице.  В т.6 декларира своето съгласие, при одобрение на молбата й за кредит и в случай, че сключения договор за потребителски кредит предвижда плащане от нейна страна на еднократна такса за оценка на риска, същата тази такса да бъде финансирана от Банката, а тя да й я възстанови на месечни вноски, съгласно погасителния план към Договора за кредит. 

На същата дата- 06.03.2018г., ответникът депозирала до ищеца и Искане за откриване на банкова сметка ***- разплащателна сметка на името на П.Г.Г.. Подписала и Декларация, съгласно която заявила, че се е запознала с разпоредбите на Общите условия на Банката и е съгласна с тях.

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит №********** от 06.03.2018г. „**“ЕАД е предоставила на  П.Г.Г. потребителски паричен кредит в размер на 6000 лева. Със същия Договор ответника се е съгласила да бъде застрахована от Банката в ЗК“Уника“АД със застраховка „Живот“ за което трябвало да плати застрахователна премия от 702 лева. Наред с това, Г., се съгласила да заплати  и еднократна такса за оценка на риска в размер на 804,24 лева, която била дължима в деня на подписване на договора, финансирала се от кредитора и се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно Погасителния план. Така общата дължима главница, която Г. трябвало да върне на Банката била в размер на 7506,24 лева. Страните се договорили също така, че лихвения процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 26,3% /чл.9.1 от Договора/. При просрочие потребителят дължал и лихва в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Годишният процент на разходите бил определен в размер на 42,11%. Изрично е посочено, че общата дължима от ответника сума е в размер на 10321,26 лева. Същата трябвало да бъде върната на 30 месечни вноски, 29 от които в размер на 344,04 лева и една в размер на 344,10 лева. Първата вноска била дължима на 15.04.2018г., а последната на 15.09.2020г. Така посочения Договор бил подписан от страна на П.Г. на 06.03.2018г.

Съгласно представеното от ищеца Застрахователно удостоверение по Групова застрахователна полица№81001NLB2011, сключена със ЗК“Уника Живот“АД чрез застрахователния посредник „**“АД, ответника била застрахована със застраховка „Живот“, като началото на застраховката било от 07.03.2018г. и същата важала за периода на срока по договора за кредит. Застрахователната премия, която Банката платила на застрахователя във връзка със сключената застраховка била в размер на 702 лева.

С Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост от 28.02.2020г., изпратена до ответника на посочените в Договора за кредит адрес в Димитровград, ул.“**, ищецът е уведомил П.Г., че поради неизпълнение на задълженията й по договора и просрочие в изплащането на вноските с падежи 15.04.2019г., 15.05.2019г. и 15.06.2019г., на основание чл.60 ал.2 от ЗКИ и чл.16 т.2 от Договора, цялото й непогасено задължение към Банката ставало предсрочно изискуемо. Въпросното уведомление било връчено лично на ответника срещу подписа й на 08.06.2020г.

Поради това, че П.Г.Г. не изпълнила задължението си по Договора, на 14.07.2020г. ищецът подал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, с което искал съдът да издаде заповед за незабавно изпълнение по отношение на длъжника за сумата от 5072,11 лева, дължима по Договор за потребителски кредит №********** от 06.03.2018г.,  договорна лихва за периода от 15.04.2019г. до 08.06.2020г. в размер на 968,43 лева, мораторна лихва за периода от 15.04.2019г. до 03.07.2020г. в размер на 758,87 лева, законна лихва върху главницата считано от 15.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените деловодни разноски в размер на 235,99 лева. 

В РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.№738/2020г., по което съдът издал Заповед №325/16.07.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Със същата заповед съдът разпоредил на ответника да плати на ищеца, посочените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми. Тази заповед за изпълнение била връчена лично на ответника на 12.11.2020г., като тя депозирала възражение пред РС-Димитровград против нея с твърдение, че не дължи изпълнение на вземането по нея. Поради това за ищеца възникнал правен интерес за предявяване на настоящия установителен иск.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според тази експертиза, размерът на платеното по процесния договор към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК-15.07.2020г. е общо 4231,03 лева. Останалите неплатени вноски по Договора към същата дата възлизат на обща стойност от 6800,55 лева, от които главница 5072,11 лева, договорна лихва 968,43 лева, начислена за периода от 15.04.2019г. до 08.06.2020г., и обезщетение за забава 760,01 лева към 03.07.2020г. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си по процесния договор, като е превело заемната сума в полза на ответника на 06.03.2018г. по разплащателната му банкова сметка. ***.04.2018г. ищецът превел по сметка на Застрахователя средствата за заплащане на застрахователната премия.   

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №325/16.07.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№738/2020г.

Между страните не се спори, че на 06.03.2018г. „**“ЕАД и П.Г.Г. са сключили Договор за потребителски кредит №**********. Безспорно се установи, че по този договор на ответника е била предоставена в кредит парична сума в размер на 6000 лева, която е преведена от Банката по разплащателна сметка на Г.. В тази връзка, тя е следвало да върне кредита на 30 месечни вноски в общ размер на 10321,26 лева. Не се спори по делото, че до изтичане срока на договора- 15.09.2020г., ответникът не е превела в полза на ищеца част от уговорените в погасителен план вноски, а именно тези дължими след 15.04.2019г. Не се оспорва от страна на ищеца, че до този момент Г. е платила по процесния договор сумата от 4231,03 лева.

Спорно по делото е настъпила ли е предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, кога е станало това, била ли е уведомена ответника за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията, кога и по какъв начин е направено това, дължи ли и какви суми П.Г. на „**“ЕАД.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на сумата.

Основните възражения на ответника в настоящото производство по предявения против него иск по чл. 422 ГПК се отнасят за това, че кредитора не представил доказателства за реалното предаване на заемната сума на Г. и точния й размер; представеното по делото застрахователно удостоверение не било изписано с шрифт 12, а по-малък, което правело документа трудно четлив; съдържащия се в Договора погасителен план посочвал само общия размер на дължимите вноски и датите на техния падеж, като не ставало ясно каква част от тях е главница, договорна лихва, такса и застрахователна премия; клаузата на претендираната такса за оценка на риска била нищожна; недействителна била и уговорката на страните за сключване на застраховка „Живот“ и съответно ответника не дължала на Банката платената сума за застрахователна премия от 702 лева.      

На първо място, съдът счита, че исковата молба е била депозирана в РС-Димитровград на 03.02.2021г., към който момент вече е бил настъпил падежа и на последната от дължимите по процесния договор месечна вноска- тази с падеж на 15.09.2020г. Същевременно от приетата като доказателство по делото и неоспорена от страна на ответника разписка за връчване на пощенска пратка се установява, че предсрочната изискуемост на задълженията по кредита е била изрично обявена на **Г. с Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост от 28.02.2020г., което й е било връчено лично срещу подпис с препоръчано писмо на 08.06.2020г. По този начин, предсрочната изискуемост е била надлежно обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.

По делото безспорно се установи от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, както и от липсата на възражение в тази насока от страна на ответника, че последната е преустановила плащанията по процесния договор за кредит от 15.04.2019г. След като не е изпълнила задължението си да заплати три последователни месечни вноски по Договора, считано от 08.06.2020г. е настъпила предсрочната изискуемост на цялото неплатено задължение по него. За това обстоятелство П.Г. е била уведомена писмено от страна на кредитора на 08.06.2020г., като същото е безспорно установено от представената по делото пощенска разписка, подписана от ответника.

На следващо място, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че по  делото нямало представени от ищеца доказателства, че тя реално е получила предоставения й кредит. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, ищцовото дружество е изпълнило задължението си по процесния договор, като е превело заемната сума в полза на Г. на 06.03.2018г. по нейна разплащателна сметка. В тази му част заключението на вещото лице не беше оспорено от страна на ответника, като от друга страна в случай, че тя не беше получила уговорения кредит, не е налице логично обяснение защо през периода от 15.04.2018г. до 15.03.2019г. е платила на ищцовото дружество по процесния договор сумата от общо 4231,03 лева. С оглед на това, съдът счита за безспорно доказано, че П.Г. реално е получила сумата от 6000 лева от страна на своя кредитор, като добросъвестно е изпълнила част от задълженията си по нейното връщане, съгласно погасителния план.   

Неоснователни са възраженията на ответника за това, че съдържащия се в Договора погасителен план посочвал само общия размер на дължимите вноски и датите на техния падеж, като не ставало ясно каква част от тях е главница, договорна лихва, такса и застрахователна премия. В настоящия случай, съдът счита, че не е налице нарушение на нормата на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК. Последната въвежда изискването договорът да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план с данни за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В процесния случай е уговорено кредита да се погасява при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, т.е. няма промени в лихвения процент за срока на отпускане на кредита, поради което и не се изисква предоставяне на информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Договорът съдържа погасителен план, в който са описани броя погасителни вноски /30/, тяхната периодичност /месечна/, размер /344,04 лева/ и падеж /15-то число на месеца/. В тази връзка, следва да бъде посочено, че законът не вменява изискване за посочване размера на договорната лихва, още повече, че същия е лесно определяем като разлика между общата стойност на плащанията и размера на отпуснатия кредит, застрахователната премия и таксата за оценка на риска.  

В случая не е допуснато и нарушение на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, тъй като в т.9.1 от Договора е посочен размера на ГЛП по кредита- 26,3%, а в т.9.2- начина на начисляване на лихвата- ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата, която информация заедно с уговорения срок на договора съдържа и условията за прилагането му.

На следващо място, съдът намира за неоснователни направените от ответника възражения във връзка с включване на задължението за плащане на застрахователна премия от 702 лева за застраховка „Живот“, сключена със ЗК“Уника“АД. В чл. 19 от процесния Договор изрично е посочено, че при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора, без това обаче да е задължително условие за сключването на самия договор. Предвид това, съдът счита ,че сключването на въпросната застраховка не е част от условията за отпускане на кредита, като това е станало по изрично искане на самия ответник, направено в подписаното от Г. на 06.03.2018г. Заявление –декларация за установяване на договорни отношения.

Що се касае до възражението относно представено като приложение към процесния ДПК – Застрахователно удостоверение, видно от същото е, че то действително е изписано със ситен шрифт, който може да се приеме, че е по-малък от 12. Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК  предвижда изискване спрямо договора за ПК да се сключва в писмена форма с размер на шрифта – не по-малък от 12. Въпреки това, следва да се има предвид, че макар договора за застраховка да е свързан с кредитното правоотношение, в случая се касае за два отделни договора, като по отношение на застрахователния договор важат изискванията на Кодекса за застраховането, а не тези по чл.10 и сл. от ЗПК. Ето защо, без значение е в случая размера на шрифта по отношение на въпросното застрахователно удостоверение. От друга страна, следва да се има предвид, че договора за застраховка е сключен между застрахователя „Уника“АД и Банката, която не е потребител по смисъла на ЗЗП и съответно правилата по ЗПК не намират приложение. Самото Застрахователно удостоверение, срещу което се прави възражение за размера на шрифта, с който е изписано, не представлява договор, още по-малко пък сключен с потребител, а е удостоверителен документ, който застрахователя е издал, за да потвърди, сключения между него и Банката в полза на ответника договор за застраховка „Живот“.

Предвид изложеното, съдът счита, че между страните по договора за кредит е било постигнато съгласие кредитора да застрахова кредитополучателя със застраховка „Живот“ в ЗК“Уника Живот“АД, като платената за това застрахователна премия в размер на 702 лева следва да се включи като част от главницата в дължимите вноски за погасяване на кредита от страна на ответника.    

По отношение на сумата 802,24 лева, представляваща такса за оценка на риска, дължима в деня на подписване на процесния договор, съдът намира, следното:

Уговорката за такса за оценка на риска е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Посочената таксата е уговорена в чл. 7.1 от Договора като задължителна. Според тази клауза таксата е еднократна, дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и предвид заявеното му желание в искането-декларация. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като е неясна - не става ясно за какво точно действие (услуга) се дължи въпросната такса. Следователно се заобикалят изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по аргумент на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съдът счита също така, че доколкото оценката на риска предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Клаузата противоречи и на чл. 16 ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния. Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на риска, на практика прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената норма и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. От изложеното следва, че искането за плащане на такса за оценка на риска в размер на 802,24 лева, която е част от главницата по договора, следва да бъде отхвърлена като недължима.

На основание чл.162 от ГПК, с помощта на електронен калкулатор от сайта https://www.moitepari.bg, при зададена главница от 6702 лева /получен кредит от 6000 лева и застрахователна премия 702 лева/, ГЛП 26,3%, за периода от 15.04.2018г. до 15.09.2020г. и дължими 30 месечни вноски, съдът установи, че размера на всяка една от тези вноски следва да бъде 307,19 лева, като в нея освен главницата се включва и съответната договорна лихва. Чрез същия електронен калкулатор и като взе предвид заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която по процесния договор ответника е заплатила главница в размер на 2434,13 лева, съдът установи, че размера на дължимата и неплатена от нея главница е в размер на 4267,87 лева.

С оглед на това, съдът счита ,че ответника дължи на Банката-кредитор неплатена главница по процесния Договор в размер на 4267,87 лева, като иска над тази сума до пълния предявен размер на главницата от 5072,11 лева следва да се отхвърли като неоснователен.

В чл.9 т.1 от Договора страните са уговорили ГЛП по кредита в размер на 26,3%. Ищецът претендира договорна лихва в размер на 968,43 лева за периода от 15.04.2019г. до 08.06.2020г. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответника е заплатила по Договора договорна лихва в размер на общо 1794,37 лева. Предвид това, че от главницата по Договора за кредит следва да отпадне като недължима таксата за оценка на риска от 804,24 лева, то същата е в размер на 6702 лева, а не както е определена първоначално 7506,24 лева. Отново на основание чл.162 от ГПК, с помощта на електронен калкулатор от сайта https://www.moitepari.bg, при зададена главница от 6702 лева, ГЛП 26,3%, за периода от 15.04.2018г. до 15.09.2020г. и дължими 30 месечни вноски, съдът установи, че за процесния период от 15.04.2019г. до 08.06.2020г. ответника дължи договорна лихва в размер на 936,21 лева.

Според по т. 2 от ТР № 3/2017г. от 27.03.2019г. по т. д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му. Поради това след като кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем от тази дата ответникът вече няма да дължи договорна лихва, а обезщетение за забава.

Самият ищец иска договорна лихва за периода от 15,04,2019 г. до 08,06,2020 г., а не до края на срока на договора. Същевременно от договорната лихва за периода от 15.04.2018г. до 08.06.2020г., която е в размер на общо 2449,05 лева следва да се приспадне платената от ответника договорна лихва, която е в размер на 1794,37 лева, като разликата от 654,68 лева се явява неплатеното от П.Г. задължение за договорна лихва за периода от 15,04,2019 г. до 08,06,2020г. До този размер претенцията за договорна лихва е основателна и следва да се уважи, като над него до пълния предявен размер от 968,43, следва да се отхвърли.

В чл. 15.1 от Договора страните са постигнали съгласие, че в случай че потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа, до датата, на ефективното изплащане на сумата.

Изчислена на основание чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, обезщетението за забава върху неплатените вноски за периода от 15.04.2019 г. до 03.07.2020 г. възлиза на 304,81 лева. В останалата част над тази сума до пълния предявен размер на лихвата за забава от 758,87 лева иска се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че предявения от ищеца против ответника иск с правно основание чл.422 от ГПК се явява основателен и доказан, като следва да бъде признато за установено, че П.Г.Г. дължи на „“**“ЕАД по Договор за потребителски кредит №7000401885 от 06.03.2018г. сумата 4267,87 лева -  главница, договорна лихва за периода от 15,04,2019 г. до 08,06,2020г. в размер на 654,68 лева, обезщетение за забава за периода от 15.04.2019 г. до 03.07.2020 г. в размер на 304,81 лева, ведно със законна лихва от 15.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №325/16.07.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№738/2020г. по описа на РС-Димитровград, като иска в частта му за главница над 4267,87 лева до пълния предявен размер от 5072,11 лева, за договорна лихва над 654,68 лева до пълния предявен размер от 968,43 лева и за обезщетение за забава над 304,81 лева до пълния предявен размер от 758,87 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото, на основание чл.78 ал.8 вр.ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство, съобразно уважената част от иска в размер на 527,39 лева, както и деловодни разноски по ч.гр.д.№738/2020г. по описа на РС-Димитровград в размер на общо 204,55 лева.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 69,36 лева.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Г.Г., с ЕГН **********,***, че по Договор за потребителски кредит №7000401885 от 06.03.2018г. дължи на „**”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.”***, представляван от *** и  ***- изпълнителни директори, сумата 4267,87 лева /четири хиляди двеста шестдесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/ -  главница, договорна лихва за периода от 15,04,2019 г. до 08,06,2020г. в размер на 654,68 лева /шестстотин петдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/, обезщетение за забава за периода от 15.04.2019 г. до 03.07.2020 г. в размер на 304,81 лева /триста и четири лева и осемдесет и една стотинки/, ведно със законна лихва от 15.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №325/16.07.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№738/2020г. по описа на РС-Димитровград, като иска в частта му за главница над 4267,87 лева до пълния предявен размер от 5072,11 лева, за договорна лихва над 654,68 лева до пълния предявен размер от 968,43 лева и за обезщетение за забава над 304,81 лева до пълния предявен размер от 758,87 лева, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА П.Г.Г., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „**”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.”***, представляван от *** и  *** - изпълнителни директори, сумата от 527,39 лева /петстотин двадесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/, деловодни разноски по настоящото дело, както и 204,55 лева /двеста и четири лева и петдесет и пет стотинки/ разноски по ч.гр.д.№738/2020г. по описа на РС-Димитровград.

 

ОСЪЖДА „**”ЕАД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., с ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 69,36 лева /шестдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                          СЪДИЯ: