№ 55
гр. Сливен, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20232230103009 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че вземането на ищцовото дружество, произтича от следните
обстоятелства: на 20.01.2022г. е сключен договор за потребителски кредит между ищцовото
дружество, като кредитор и П. С. П., като кредитополучател.Сочи се , че договора за
потребителски кредит е сключен при следните параметри сума на кредита 900лв, срок на
кредита 18 месеца, размер на вноската 67.39лв, падеж на вноската :двадесет ден от месеца,
годишен лихвен процент 41%, годишен процент на разходите 49.16%, лихвен процент на
ден 0.11%, дължима сума по кредита 1213.06лв.Сочи се, че по избран и закупен пакет
допълнителни услуги ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 450лв, с размер на
вноската 25лв и общото задължение по кредита е в размер на 1663.06лв, а обща размер на
вноската 92.39лв, като дата на погасяване 20 ден от месеца.Твърди се, че по чл.4 о ОУ към
ДПК ответника дължи на ищцовото дружество и договорно възнаграждение за изтегления
кредит в размер на 286.30лв.Сочи се, че ищцовото дружество превежда на ответника на
24.01.2022г. остатъчната сума в размер на 884.61лв.Твърди се , че неизплатената сума за
договорно възнаграждение е в размер на 286.30лв от 20.02.2022г. до 7.03.2023г.,
неизплатената сума за за предоставяне на пакет допълнителни услуги е в размер на 450лв.
Сочи се, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, но съдът е отхвърлил заявлението в частта за услуги фаст и флекси, за
които ищцовото дружество предявява осъдителни искове и положителни установителни
искове за останалите суми.
1
Поискано е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 900лв, представляваща главница по договор за потребителски
кредит,договорно възнаграждение в размер на 286.30, мораторна лихва за забава в размер
на 189.58лв, като и законната лихва за забава от подаването на заявлението и да бъде осъден
ответника да заплати направените разноски в исковото и заповедното производство и е
поискано да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 450лв за допълнителна
услуга Фаст.
Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск за
установяване дължимост на главницата, като такъв с правно основание чл.422, ал.1
вр.чл.415,ал.1, т.1 вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.9,ал.1 от ЗПК.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за
установяване на договорно възнаграждение, като такъв с правно основание чл.422, ал.1
вр.чл.415,ал.1, т.1 вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен осъдителен иск за установяване на
дължимостта на възнаграждение по закупен пакет за допълнителни услуги, като такъв с
правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.3 вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и
ал.3 от ЗПК.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за
установяване на мораторна лихва, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1,
т.1 вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК чл.86,ал.2 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на
фактите, че страните в производството са сключили и подписали договор за потребителски
кредит,погасителен план към ДПК, отпускането на сумата по договора за потребителски
кредит, начина на формиране на договорното възнаграждение, начина на формиране на
възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги, предоставянето на ответника на
допълнителните услуги, начина на формиране на годишен процент на разходите, факта, че
заявлението е отхвърлено за сумата за възнаграждение за допълнителен пакет Фаст, е
негова.
Указано е на ищцовото дружество, че не сочи доказателства за факта че заявлението е
отхвърлено за сумата за възнаграждение за допълнителен пакет Фаст.
Указано е на страните, че служебно ще се произнесе за наличието на неравноправни
клаузи по ДПК
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответникът не е постъпил.
Във възражението, подадено в заповедното производство ответникът е възразил, че
не е взел сумата по ДПК,подписал е договора от страх, а сумите са взети от трето лице
С.Р.Р.Т..
Указано е на ответника, че доказателстваната тежест по отношение на твърденията
му във възражението, че не е взел сумата по ДПК,подписал е договора от страх, а сумите са
2
взети от трето лице С.Р.Р.Т., е негова.
Указано е на ответника, че не сочи доказателства по отношение на твърденията му
във възражението, че не е взел сумата по ДПК,подписал е договора от страх, а сумите са
взети от трето лице С.Р.Р.Т., е негова
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се
явява.
В съдебно заседание ответникът П. С. П., редовно призован, не се явява.
Съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК след като обсъди становището на страните,
представените и приети по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 21.01.2022 г. е сключен договор за потребителски кредит между Профи Кредит
България ЕООД, в качеството на кредитор и П. С. П., в качеството на кредитополучател По
силата на договора за потребителски кредит Профи Кредит България ЕООД са отпуснали
сумата от 900 лв. със срок на заема 18 месеца, размер на вноската 67.39лв., дата на
погасяване 30 –ти ден от месеца. Параметрите на потребителски кредит са за 900 лв., срок
на заема 18 месеца, размер на вноска 92.39лв, общо задължение 1663.06лв, ГПР 49.16%,
годишен лихвен процент 41%, лихвен процент на ден 0,11%. В договора за потребителски
кредит е посочено, че П. С. П. е заявил ползването на услугата Фаст на стойност 450лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от общите условия на Профи Кредит България
ЕООД към договор за потребителски кредит на физически лица в случай, че
клиента/солидарен длъжник просрочи плащането на вноските по заема, кредитора
начислява неустойка за забава в размер на ОЛП + 10% годишно изчислено за всеки ден
забава върху размер на просроченото плащане.
С платежно нареждане от 24.01.2022г. е наредено от Профи Кредит България ЕООД
да се изплати на П. С. П. сумата от 884.61лв.
От извлечение по сметка към договора за потребителски кредит се установява, че по
договора няма извършени плащания.
На 9.03.2023г. е изпратено писмо от Профи Кредит България ЕООД до П. С. П., в
което е посочено, че задълженията му по договора за потребителски кредит възлиза на
2256.92лв.Обратната разписка към писмото е върната с отбелязване, че писмото е
непотърсено.
На 28.04.2023г. е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от Профи Кредит България ЕООД срещу П. С. П. за главница в размер 900лв,договорно
възнаграждение в размер на 286.30лв, неплатено възнаграждение за ползвана услуга Фаст в
размер на 450лв, такса в размер на 30лв, лихва за забава в размер на 189.58лв от
21.02.2022г. до 7.03.2023г., лихва в размер на 26.50лв за периода от 7.03.2023г. до
27.04.2023г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми и разноски по делото.
3
На 2.05.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по силата, на която е осъден П. С. П. да заплати на Профи Кредит България ЕООД
главница по договор за потребителски кредит в размер размер 900лв,договорно
възнаграждение в размер на 286.30лв, неплатено възнаграждение за ползвана услуга Фаст в
размер на 450лв, такса в размер на 30лв, лихва за забава в размер на 189.58лв от
21.02.2022г. до 7.03.2023г., лихва в размер на 26.50лв за периода от 7.03.2023г. до
27.04.2023г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми и разноски по делото в размер на 397.65 лв.
Заповедта е връчена на длъжника на 30.05.2023г. и на 12.06.2023г. е подадено
възражение и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е указано на заявителя да предяви
положителни установителни искове за вземанията си.
В дадения едномесечен преклузивен срок за предявяване на положителните
установителни искове, ищецът е предявил исковете предмет на разглеждане на настоящото
производство.
Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива от
събраните по делото писмени доказателства, които са ясни, непротиворечиви и
кореспондират помежду си.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1,
т.1 вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.9,ал.1 от ЗПК:
Установи по безспорен и категоричен начин в производството, че по силата на
сключения договор ищцовото дружество е предоставило на ответника П. С. П. сумата от
900 лв. и е договорило месечна погасителна вноска по ДПК в размер на 92.39 лв. месечно за
осемнадесет месеца.Установи се в производството, че ответника не е заплатил сумата от
900лв. по договора за потребителски кредит.
С оглед изложеното предявения иск за главница ще следва да бъде уважен за сумата
900лв.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1,
т.1 вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК за договорно възнаграждение:
Установи се в производството, че ищцовото дружество е посочило годишен процент
на разходите, който не съответства на посочения в договора.В договора е отразено
ползването на допълнителна услуга фаст в размер на 450лв, която води до увеличаване на
ГПР . Съдът констатира,че съдържанието на договора за паричен заем е в нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на
разходите в размер на 49.16%.Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава
потребителя с оглед таксата за допълнителна услуга фаст, това води до задължението на
потребителя да върне на кредитора сума почти в двукратен размер на изтеглената.ГПР
4
заблуждава потребителя и по отношение на това, че в него не е включена таксата за
допълнителна услуга Фаст на искането за кредит.По този начин ответното дружество е
извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 200%
.Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че
ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на
законната лихва.Договора за кредит е недействителен и кредитополучателя дължи само
връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на договорно
възнаграждение,лихви, неустойки и други разходи по кредита.В представените по делото
документи-договор за кредит не става ясно и как е формирана таксата за допълнителна
услуга Фаст.
С оглед изложеното предявения положителен установителен иск за договорно
възнаграждение ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1,
т.1 вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК чл.86,ал.2 от ЗЗД за мораторна
лихва за забава:
Установи се в производството, че ищцовото дружество е посочило годишен процент
на разходите, който не съответства на посочения в договора.В договора е отразено
ползването на допълнителна услуга фаст в размер на 450лв, която води до увеличаване на
ГПР . Съдът констатира,че съдържанието на договора за паричен заем е в нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на
разходите в размер на 49.16%.Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава
потребителя с оглед таксата за допълнителна услуга фаст, това води до задължението на
потребителя да върне на кредитора сума почти в двукратен размер на изтеглената.ГПР
заблуждава потребителя и по отношение на това, че в него не е включена таксата за
допълнителна услуга Фаст на искането за кредит.По този начин ответното дружество е
извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 200%
.Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че
ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на
законната лихва.Договора за кредит е недействителен и кредитополучателя дължи само
връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на договорно
възнаграждение,лихви, неустойки и други разходи по кредита.В представените по делото
документи-договор за кредит не става ясно и как е формирана таксата за допълнителна
услуга Фаст.
С оглед изложеното предявения положителен установителен иск за мораторна лихва
за забава ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от
ЗПК.
По предявения положителен установителен иск за признаване на установено, че
ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 450лв, представляващо незаплатена
5
услуга Фаст Установи се в производството, че ищцовото дружество е посочило годишен
процент на разходите, който не съответства на посочения в договора.В договора е отразено
ползването на допълнителна услуга фаст в размер на 450лв, която води до увеличаване на
ГПР . Съдът констатира,че съдържанието на договора за паричен заем е в нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на
разходите в размер на 49.16%.Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава
потребителя с оглед таксата за допълнителна услуга фаст, това води до задължението на
потребителя да върне на кредитора сума почти в двукратен размер на изтеглената.ГПР
заблуждава потребителя и по отношение на това, че в него не е включена таксата за
допълнителна услуга Фаст на искането за кредит.По този начин ответното дружество е
извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 200%
.Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че
ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на
законната лихва.Договора за кредит е недействителен и кредитополучателя дължи само
връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на договорно
възнаграждение,лихви, неустойки и други разходи по кредита.В представените по делото
документи-договор за кредит не става ясно и как е формирана таксата за допълнителна
услуга Фаст.
С оглед изложеното предявения осъдителен иск ще следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Съдът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ще следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 236.60лв, направените по делото разноски по заповедното и по
исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен на основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.1 вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.9,ал.1 от ЗПК, че П. С. П., ЕГН
**********, от гр......... дължи на Профи Кредит България ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София , бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от
900лв, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит от
21.01.2023 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението-28.04.2023г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.1 вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК за
признаване на установено, че П. С. П., ЕГН **********, от гр......... дължи на Профи
Кредит България ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София ,
бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 286.30лв, представляваща неизплатено
договорено възнаграждение по договор за потребителски кредит от 21.01.2023 г., като
6
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.1 вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК
чл.86,ал.2 от ЗЗД за признаване на установено, че П. С. П., ЕГН **********, от гр.........
дължи на Профи Кредит България ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София , бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 189.58лв,
представляваща мораторна лихва за забава за периода 21.02.2022г. до 7.03.2023г. по договор
за потребителски кредит от 21.01.2023 г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правно основание чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от
ЗПК за осъждане на П. С. П., ЕГН **********, от гр......... да заплати на Профи Кредит
България ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 450лв, представляваща неизплатено
възнаграждение за закупена услуга Фаст, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П. С. П., ЕГН **********, от гр......... ДА ЗАПЛАТИ НА Профи Кредит
България ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В сумата от 236.60лв, представляваща направените в исковото и
заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд-Сливен.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7