Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 127
гр.Русе, 16.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд…..гражданска
колегия….в открито заседание на 28 февруари през две хиляди и двадесета година….в
състав:
Председател:
Мария Велкова
Членове: Галина Магардичиян
Зорница Тодорова-мл.с.
при секретаря А. Г. и в
присъствието на прокурора…….. като разгледа докладваното от
съдията Г.М. ВГД № 85 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Главна дирекция „Гранична
полиция“-МВР със седалище гр.С. обжалва Решение № 2144 от 12.12.2019г, постановено
по гр.д.№ 3600/2019г. по описа на РРС, в частта, в която е осъдена да заплати на Г.П.Ф. сумата 1459.22лв, представляваща
обезщетение за положен 212,212часа извънреден труд, резултат от
преобразуване на нощен към дневен труд за периода 03.06.2016г.- 03.06.2019 год., 192.87лв-обезщетение
за забава , считано от падежа на всяка претенция до 03.06.2019г,
103.20лв,представляваща равностойност на ободряващите напитки, които не са били
предоставени на ищеца за периода от 03.06.2016г до 03.06.2019г, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от предявяване на иска-03.06.2019г до
окончателното плащане, както и в частта, в която дирекцията е осъдена да
заплати сумата от 158.13лв-държавни такси по уважените искове,
196.62лв-възнаграждение на вещото лице, както и на ищеца сумата от 486.47лв,
представляваща разноски по компенсация. Развива оплаквания за неправилност на
решението и иска отмяната му и отхвърляне на исковете по подробно развити в
жалбата съображения ,поддържани и в съдебно заседание. Претендират се разноски
за двете съдебни инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият Г.П.Ф. счита жалбата за неоснователна, а
решението на първоинстанционния съд в частта, в която предявените от него
искове са уважение, за правилно. Претендира направените от него разноски във
въззивната инстанция.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Производството по гр.д.№ 3600/2019
год.по описа на РРС е образувано по предявени от Г.П.Ф. против Главна
дирекция“Гранична полиция“ при МВР-С. искове за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 03.06.2016 год. до датата на завеждане на настоящия иск
-03.06.2019 год. в размер на 1459.22
лева/ след изменение на иска/; мораторна
лихва върху тази сума в размер на 192.87
лева/ след изменение на иска/; за
заплащане на паричната равностойност на незаплатените на ищеца суми за
ободряващи напитки за периода 03.06.2016
год.- 03.06.2019 год. в размер на 103.20
лева/ след изменение на иска/ и за заплащане на паричната равностойност на
незаплатените на ищеца суми за
хранителните продукти за периода 03.06.2016 год.- 03.06.2019 год. в размер на 30.20лева / след изменение на иска/.
По делото не е спорно, че в
процесния период страните са били в служебно правоотношение, като ищецът е заемал д. „К. на от.“ - м. е. със статут на
д. с.в ГПУ-
Русе към
РД Г. п.- Р. при Главна дирекция
Г. п.-
МВР. Ищецът е осъществявал дейността
си по служебното правоотношение
по утвърдени протоколи и графици при работа със
специфични условия и характер и риск за живота и здравето,
при 12- часови дневни и нощни смени и сумарно изчисляване на работното време на едномесечен период.
С обжалваното решение районният съд е уважил предявения иск за заплащане
на възнаграждение за извънреден труд,като е приел, че в действащите в процесния
период Наредби на министъра на вътрешните работи, издадени въз основа на
законова делегация, не съдържат правна норма за преобразуване на положения
нощен труд с коефициент. Според съда е налице празнота в уредбата, поради което
субсидиарно е приложил нормата на чл.9 от НСОРЗ и е уважил иска в посочения от
съдебно-счетоводната експертиза размер. Съдът е уважил и претенцията за
заплащане на левовата равностойност на ободряващите напитки, които не са били
предоставени на ищеца в процесния период по съображения, че разпоредбата,
съгласно която ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари, определя
единствено задължението на работодателя да осигури ободряващите напитки в
натура и му забранява да предложи парична компенсация вместо напитки. Според
първоинстанционния съд тази разпоредба не освобождава работодателя от отговорност
в случай, че не изпълни вмененотото му от закона задължение. Когато
задължението не е изпълнено това, според първоинстанционния съд, води до
трансформация на задължението от натура в парично задължение.
Решението на районния съд е валидно
и допустимо. При преценка на неговата правилност окръжният съд съобрази
следното:
Даденото от районния съд разрешение
по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е
правилно и в съответствие със закона. Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители
в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения,между които съгласно чл.178,ал.1,т.3 от закона е възнаграждение
за извънреден труд.Редът за организацията и разпределението на работното
време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време,режимът на дежурство и др.се определят на
основание чл.187,ал.9 от министъра на вътрешните работи.В периода, за който се
претендира възнаграждението за извънреден труд м.април 2016 год. до м.март 2019
год.включително действащите Наредби съответно № 81213-592 от 25.V.2015 год.и №
81213-776 от 29.VІІ.2016 год.липсва норма, аналогична на нормата по чл.31,ал.2
на отменената Наредба №
8121з-407 от 11.VІІІ.2014 год. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0,143. При липса на изрична законова регламентация районният съд
правилно е приел,че следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на чл.9,ал.2
НСОРЗ.Противното разрешение би довело
държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо
останалите държавни служители,така също и спрямо работниците и служителите по
трудово правоотношение,които получават допълнително възнаграждение за извънреден
труд. В този смисъл е и Реш.№ 311 от 8.ХІ.2019 год.на ВКС по гр.д.№ 1144/2018
год. То е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждение на държавни
служители от системата на МВР, но дава принципно разрешение на въпроса за
субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в
ЗМВР. Посочено е, че положителният отговор на въпроса за приложение на
субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство
и недопускане на дискриминация,закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14
ЕКЗПЧОС. По отношение на размера на иска, съдът е съобразил установените по
делото обстоятелства относно часовете нощен труд, положени от ищеца в процесния
период и дължимото му се възнаграждение съобразно заключението на вещото лице. По
тези съображения и изложеното в мотивите на първоинстанционното решение, към
които съдът препраща на основание чл.272 ГПК, решението в тази част се явява
правилно и следва да бъде потвърдено. Решението е правилно и в частта, в която
е присъдено обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва за периода от
падежа да всяка престация до 03.06.2019г.
Решението е неправилно в частта, с
която е уважен иска за заплащане на левовата равностойност на ободряващите
напитки, които не са били предоставени на ищеца за периода от 03.06.2016г. до
03.06.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска до
окончателно плащане.
По отношение на иска по чл. 181, ал. 3
от ЗМВР за заплащане равностойността на непредоставени ободряващи напитки и
хранителни продукти във връзка с възложени дейности по План за овладяване на
кризисна ситуация, настоящата инстанция намира същите за неоснователни.
Разпоредбата
на чл.181, ал.3, изр.1 от ЗМВР сочи, че за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал.
3, се осигурява безплатна храна. Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 3
се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи /ал. 4/, а
условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по ал. 1 - 3 се
определят с Наредби на министъра на вътрешните работи (ал. 5 от същата норма).
За процесния период е действала Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за определяне
на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на
Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи напитки на
служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00ч., издадена на
основание чл.181, ал.5 във връзка с ал.3 ЗМВР.
Безспорно е по
делото, че служителят е полагал труд и през нощта, поради което същият има
право на тонизиращи напитки, каквито за процесния период не са му предоставени.
Задължението на работодателя е да
престира в натура, като в чл.10 от Наредба №8121з- 904/ 2015 г. изрично е
посочено, че неизпълнението на това задължение не може да се компенсира с пари.
Предвид специалната правна норма, изключващо паричната компенсация на
непредоставените ободряващи напитки, искът се явява неоснователен и неправилно
е уважен. В тази част решението е неправилно като постановено при неправилно
приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и тази
претенция като неоснователна да се отхвърли.
Решението
в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на паричната
равностойност на незаплатени суми за хранителни продукти, не е обжалвано от
ищеца, поради което е влязло в сила.
При този изход на спора Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР-С. дължи държавна такса в размер на 108.37лева,
както и 166.27лв-разноски за вещо лице, съобразно уважения иск. Решението на
районния съд над тези суми до присъдените 158.13лв-държавна такси и
196.62лв-разноски за вещо лице подлежи на отмяна.
С
оглед изхода на спора Главна дирекция“Гранична полиция“ при МВР-С. дължи на
ищеца разноски за първата инстанция по компенсация в размер на 440.23лв/
съобразно уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски в размер на
462.64лв от направени разноски в размер на 500лв, а на ответника се дължат
разноски в размер на 22.41лв от определеното от съда юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв/. Решението в частта за разноските до този
размер е правилно и следва да се потвърди, а над нея е неправилно.
С
оглед изхода на спора във въззивната
инстанция на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 5лв за платена
държавна такса и 18лв юрисконсултско възнаграждение. На въззиваемият се дължат
разноски в размер на 470лв, съразмерно с неоснователната част от въззивната
жалба. Тези разноски следва да се
присъдят по компенсация, т.е жалбоподателят дължи на въззиваемия разноски по
компенсация в размер на 447лв
Мотивиран така и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 2114 от 12.12.2019г., постановено по гр.д.№ 3600/2019г. по описа на
РРС в частта, с която Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР с адрес гр. С., бул. К. М. Л.№ ** чрез РД
Гранична полиция- Р.е
осъдена да заплати на Г.П.Ф.,
ЕГН ********** *** сумата от 103.20 лева, представляваща паричната равностойност
на ободряващите напитки, които не са били предоставени на ищеца за периода от
03.06.2016 год. до 03.06.2019 год., ведно със законната лихва върху нея,
считано от предявяване на иска- 03.06.2019 год. до окончателното й изплащане,
както и в частта, в която Главна дирекция“Гранична полиция“ е осъдена да му
плати разноски по компенсация над сумата от 440.23лв до присъдените 486.47лв,
както и в частта, в която Главна дирекция“Гранична полиция“ е осъдена да плати държавна такса над 108.37лева до
присъдените 158.13лв, както и над сумата 166.27лв-разноски за вещо лице
до присъдените 196.62лв. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска
в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2114 от 12.12.2019г., постановено по
гр.д.№ 3600/2019г. по описа на РРС в частта, с която Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР с адрес гр. С., бул.
К. М. Л. № **чрез РД Гранична
полиция- Р. е осъдена да заплати на
Г.П.Ф., ЕГН ********** ***
сумата от 1459.22 лева за положен от
него извънреден труд от 212.212 часа в периода
от 03.06.2016 год. до 03.06.2019 год., 192.87 лева- обезщетение за забава върху главницата,
считано падежа на всяка претенция
до 03.06.2019 год,
както и в частта, в която Главна дирекция“Гранична
полиция“ е осъдена да му
плати разноски по компенсация в
размер на 440.23лв, както и в частта, в която Главна дирекция“Гранична полиция“ е осъдена да плати държавна
такса в размер на 108.37лева и
166.27лв-разноски
за вещо лице.
Решението
в останалата част относно отхвърленият иск за заплащане на парична
равностойност на незаплатени суми за хранителни продукти като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР с адрес гр. С., бул.
К. М.Л.№ 46 чрез РД Гранична полиция- Русе да заплати на Г.П.Ф., ЕГН ********** *** разноски
за въззивната инстанция по компенсация в размер на 447лв.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Галина Магардичиян-докладчик
по в.гр.д.№ 85/2020 по описа на РОС
Не
съм съгласна с решението на мнозинството от състава само по отношение на иска за заплащане на 1459.22 лева за положен от
ищеца Г.П.Ф. извънреден труд от 212.212 часа в периода
от 03.06.2016 год. до 03.06.2019 год.
и иска за заплащане на 192.87 лева-
обезщетение за забава върху главницата, считано падежа на всяка претенция
до 03.06.2019 год
по следните съображения :
Считам,
че тези искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Страните
по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение.
В закона няма
препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както
разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса подзаконови
нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.
ЗМВР е
специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в
системата на МВР като обосновава различен метод на правно регулиране на
работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на
акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи
съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на
изрична законова делегация Наредби на министъра на вътрешните работи и негови
заповеди.
Съгласно
разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
В чл.178 от ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения. Допълнителни възнаграждения се
дължат за положен извънреден труд- чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
За процесният
период правната уредба на нощният труд на служителите в МВР е регламентирана в
чл.187, ал.1 от ЗМВР във вр.ал.3 и чл.179 от с.з., както и в Наредба №8121з-592
/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, които са съобразени с функциите на МВР, както и с естеството на
извършваната дейност. Посочените нормативни актове изчерпват правната
регламентация на нощния труд на работещите в системата на МВР, поради което не
могат да намерят приложение правилата на както на КТ, така и на НСОРЗ. / в
т.см. и решение № 55/07.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 5169/2014 г., ІІІ ГО и
Решение 197/07.10.2019г по д.№ 786/19, ВКС, ІVг.о/.
Неправилно е
прието, че е налице непълнота в специалната уредба, поради което на служителя
се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд,
определен по правилата на НСОРЗ.
Непълнота в
закона е налице при липса на специална нормативна уредба, каквато в настоящия
случай няма. За положения от служителите в системата на МВР извънреден
труд и нощен труд са налице специални
нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото и
в съответствие с тях на служителя е заплатен изцяло положения от него нощен
труд.
НСОРЗ е
подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ. В чл.2 от нея е
очертано приложното й поле като същата е неприложима дори за работещите по
трудово правоотношение в администрация- чл.2, ал.3. НСОРЗ не следва да се
прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице изрична
специална правна уредба.
Претенцията на
служителя за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на
положения от него нощен труд като работещ на 12- часови смени по правилата на
чл.9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери
приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло
неоснователна.
В тази част
решението е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него се постанови
ново, с което искът се отхвърли изцяло.
Неоснователността
на тази претенция обуславя и неоснователност на акцесорната претенция за
заплащане на лихва за забава, в която част решението също е неправилно и следва
да бъде отменено като вместо него се постанови друго, с което този иск следва
да се отхвърли.
Окръжен
съдия :