№ 37
гр. Плевен , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
при участието на секретаря Десислава Ц. Гюзелева
като разгледа докладваното от Стефан А. Данчев Въззивно гражданско дело
№ 20214400500127 по описа за 2021 година
Въззивно обжалване.
С решение №260484 / 19.112020г., постановено по гр.д.№ 8214/
2019г.,Плевенски районен съд е признал за установено на осн. чл. 422 от
ГПК, че К. Н. К. дължи на *** С.А ,Париж ,чрез *** С.А ,клон България ,
ЕИК-*** , сумата 691,41лв. ,представляваща главница по договор за
потребителски кредит от 04.10.2017г. ; сумата 32,82 лв. представляваща
мораторна лихва за периода от 20.06.2018г. до 11.10.2019г. ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от 25.10.2019г. до изплащане на
вземането ,за които суми е издадена заповед за изпълнение №
3925/28.10.2019г. по ч.гр.д.№ 6996/2019г. на ПлРС , като ОТХВЪРЛИЛ
ИСКА за главницата за разликата до претендираните 869,78 лв. и за
лихвата за забава в размер на 41,24 лв. ,като неоснователен и недоказан.
Присъдил в полза на ищеца и съответните деловодни разноски за заповедното
производство- 59,62лв. и за исковото производство – 552,50лв.
Горното решение е съобщено на *** С.А ,клон България ,чрез
юрисконсулт Н. М. на 30.11.2020г.,откогато тече двуседмичният срок за
неговото обжалване.
На 02.12.2020г. , по пощата е подадена въззивна жалба от *** С.А
,Париж ,чрез *** С.А ,клон България , ЕИК-*** , чрез пълномощника
юрисконсулт М., срещу решението на РС-Плевен в отхвърлителната му
1
част с която РС-Плевен е ОТХВЪРЛИЛ ИСКА за главницата за
разликата над 691,41 лв.до претендираните 869,78 лв.
При проверка, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно
обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалван съдебен акт, поради което е допустима. Същата е редовна от гл.т. на
задължението за внасяне на дължимата д.т. за въззивно обжалване. Жалбата
съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои порочността на
обжалваното решение и какво е искането . С въззивната жалба не са
направени нови доказателствени искания
Срещу тази въззивна жалба не е подаден писмен отговор по реда на
чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема страна .
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на
чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното първоинстанционно
решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според
наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно
валидно и допустимо ,а по съществото на спора и правилно решение ,което не
страда от посочените във въззивната жалба пороци,поради което същото
следва да бъде потвърдено,като според въззивната инстанция са налице
условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез
препращане към мотивите на РС-Плевен ,които засягат всички значими за
решаване на делото спорни въпроси и възражения.
Заедно с това Плевенски окръжен съд намира ,че следва да бъдат
изложени и някои допълнителни съображения ,които не са намерили място в
мотивите на РС-Плевен ,но които в крайна сметка са в подкрепа на главния
извод,направен от РС-Плевен по съществото на спора.
Във въззивната жалба е развито оплакване ,че застрахователният договор
,сключен с кредитополучателя К.К., паралелно с договора за потребителски
кредит ,не е предпоставка за сключване на кредитния договор/не е
задължителен / поради което е неправилно да се приеме ,че евентуален
порок на същия влече след себе си недействителност на кредитното
правоотношение. Сочи се ,че макар застрахователното правоотношение да
съпътства основната кредитна сделка ,то се урежда от други специални
правила на КЗ,където няма подобно изискване –има се предвид това на чл.
10,ал.1 от ЗПК.
Според въззивната инстанция е без значение това дали застрахователният
договор за застраховка „защита на плащанията „ е задължителен или не ,т.е.
дали той представлява някаква необходима предпоставка, за да се сключи
договора за потребителски кредит.Същественото в случая е дали документите
,предоставени на кредитополучателя при сключване на договора за
потребителски кредит и свързани с възникване на застрахователното
правоотношениемогат да се разглеждат като елемент на самия договора за
2
потребителски кредит или не ,и оттам дали и те ,като останалите елементи на
договора за потребителски кредит следва да отговарят на изискванията на чл.
10, ал.1 от ЗПК .
Нормата на чл. 10а ,ал.1 от ЗПК предвижда възможност кредиторът да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги ,свързани с
договора за потребителски кредит . В случая осигуряването на възможността
кредитополучателят да направи заедно с договора за потребителски кредит
и застраховка „защита на плащанията „ по този договор за кредит
представлява извършване от страна на кредитора на една допълнителна
услуга ,която е тясно свързана с договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 10а,ал.1 от ЗПК. В конкретния случай ,обаче ,е налице и тази
особеност на договора за потребителски кредит ,че самото заплащане на
таксата за въпросната допълнителна услуга е предвидено да стане чрез
кредитиране на кредитополучателя със сумата 130 лв. ,която всъщност
представлява дължимата застрахователна премия по застрахователното
правоотношение по застраховката „защита на плащанията „. По този начин
заплащането на сумата от 130лв. е предвидено не просто като заплащане от
кредитополучателя на някаква такса или комисиона за оказани му
допълнителни услуги, а е посочено като елемент от самото кредитно
задължение по основния договор за потребителски кредит,т.е. сумата на
застрахователната премия е инкорпорирана в основното кредитно
задължение на кредитополучателя и затова е посочена като част от общия
размер на кредита / 2000лв. на кредита за потребителски цели, плюс 130 лв.
размер на кредита за покупка на застраховката „ защита на плащанията „/.
Поради това ,въззивната инстанция намира ,че изискването на чл. 10, ал.1 от
ЗПК се отнася до всички документи ,които се предоставят от кредитора на
кредитополучателя при сключване на договора за потребителски кредит ,в
т.ч. и тези ,отнасящи се до застрахователното правоотношение ,плащането на
застрахователната премия по което се кредитира с една част от самия договор
за потребителски кредит. Поради това ,според ПлОС ,правилно РС-Плевен е
приел, че изискването на чл. 10 ,ал.1 от ЗПК се отнася и до краткия
медицински въпросник за приемане за застраховане/ на л. 11 от делото / , до
сертификата № PLUS-15350405 /на л. 12 и 13 от делото / , както и до общите
условия за застраховка „защита на плащанията „ / на л. 14-20 от делото на РС-
Плевен /. При това, като е извършил сравнение между шрифта на който е
изготвен договора за потребителски кредит и на който са изготвени
останалите описани по –горе документи , е направил извод ,че тези
документи не са изготвени с еднакъв по вид , формат и размер шрифт . Това
обстоятелство /разликата в размера на шрифта / е видно с просто око и не са
необходими на съда специални знания, за да го констатира. Поради това
правилно е прието от РС-Плевен ,че е налице недействителност на договора
за потребителски кредит на осн. чл. 22 във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК . С оглед
на това правилно и в съответствие с чл. 23 от ЗПК е приел също така ,че
потребителят дължи в такъв случай връщане само на чистата стойност на
кредита.
3
В т.вр. следва да се отбележи и това , че предвидената в договора за
потребителски кредит „такса ангажимент“ в размер на 70лв. ,която също така
е прибавена от кредитора към дължимата по договора за потребителски
кредит обща стойност на плащанията в размер на 2454 лв., се явява според
ПлОС уговорена в противоречие с нормата на чл. 10а ,ал.2 от ЗПК, която
сочи ,че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия ,свързани с усвояване и управление на кредита. Тя по същността си
представлява именно такава такса ,свързана с усвояване на кредита
,доколкото в чл. 2 от Условията по договора е посочено ,че тази такса се
заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита,т.е .свързана е с
неговото усвояване по смисъла на чл.10а,ал.2 от ЗПК . Заплащането на
въпросната такса е за това ,че договора за потребителски кредит се сключва
при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1т. 5 от ЗПК при съдържащите
се в договора условия ,размери и срокове.Според въззивната инстанция
сключването на договор за потребителски кредит , в т.ч. и при фиксиран
лихвен процент представлява част от основната дейност на кредитора,
изразяваща се в отпускане на кредити на потребители ,т.е. това е дейност по
усвояване и управление на кредити , поради което за това не може да се
събира някаква отделна допълнителна такса, тъй като на потребителя не се
осигурява някаква допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а , ал.1 от ЗПК.
Поради тези съображения ,според ПлОС , правилно РС-Плевен за
определяне размера на задължението на К.К., произтичащо от договора за
потребителски кредит е съобразил този вариант на експертното заключение
на в.л. Т.И. при който от размера на задължението са изключени таксата
ангажимент - 70лв. и застрахователната премия -130лв., в резултат на което
дължимата главница се получава именно в размер на 691,41лв., колкото е
признал РС-Плевен,че се дължат от К.К..
Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд намира ,че решението на
ПлРС в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.Водим от изложеното
дотук ,Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение №260484 / 19.112020г.,
постановено по гр.д.№ 8214/ 2019г.на Плевенски районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280 ,ал.3 т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5