Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен
състав в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Кристиян Трендафилов
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №14220 по
описа за 2018
година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 13.09.2018
год. /изпратена по куриер на 11.09.2018 год./ на длъжника Г.Ф., чрез
юрисконсулт К.Я./надлежно упълномощен/, срещу постановление от 23.08.2018 год.
по изпълнително дело №20189240400660 по описа на частен съдебен изпълнител Г.К.,
с рег.№924 на КЧСИ, с което е отказано намаляване на размера на разноските на взискателя за възнаграждение за един адвокат.
Жалбоподателят поддържа, че претендираното от взискателя
възнаграждение от 2 108 лв. било прекомерно и несъобразено с Наредба № 1
от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изпълнителното
дело не било с фактическа и правна сложност. Извършените от взискателя
действия се изразявали единствено в подаването на молба за образуване на
изпълнително дело. Длъжникът бил юридическо лице с публична дейност, като
събирането на дължимите от него суми не било свързано с проверка за налично
имущество или парични средства, запориране на банкови
сметки и т.н. Спрямо него не се налагало и осъществяването на каквито и да било
принудителни действия за реализиране на вземанията. В този смисъл разноските на
взискателя следвало да бъдат намалени до 200 лв.
Взискателят В.К.Я.счита, че жалбата следва да
бъде оставена без уважение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният
съдебен изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна.
Софийският градски
съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен
изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
Изпълнително дело
№20189240400660 по описа на частен съдебен
изпълнител Г.К., с рег.№924 на
КЧСИ, е било образувано по молба от 07.08.2018 год. на В.К.Я.,
чрез адв. Р.М.– надлежно упълномощена /като е
уговорено същата да окаже безплатна правна помощ на взискателя
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА/, въз
основа на изпълнителен лист от 04.07.2018 год., издаден по гр.дело №5398/2017
год. по описа на САС, 2 с-в, срещу Г.Ф. за сумата от 50 000 лв. /разлика
над писъдения размер на обезщетението от 40 000 лв. до реално дължимия
размер от 90 000 лв./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 07.07.2011 год. до окончателното й изплащане. С молбата е било поискано да бъде извършено цялостно проучване на
имуществото на длъжника, да бъде наложен запор на вземанията на длъжника по сметките
му във всички банки, да бъдат изискани от НАП дневници за покупки и за продажби
по ДДС за последното тримесечие и да бъде наложен запор върху вземанията на
длъжника срещу трети лица, негови съконтрахенти, както и да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение.
На 07.08.2018 год. на длъжника е била изпратена покана за
доброволно изпълнение за заплащане на следните суми: 50 000 лв. –
главница, 36 305 лв. – законна лихва за периода от 07.07.2011
год. до 21.08.2018 год., 2 108 лв. – разноски по изпълнителното дело за
адвокатско възнаграждение и 5 755.82 лв. – такси по ТТРЗЧСИ. Поканата е била
надлежно връчената на Г.Ф. на 08.08.2018 год.
Своевременно – на 13.08.2018 год., длъжникът
е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК да бъде намален поради прекомерност размерът на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение.
С обжалваното постановление от 23.08.1018 год. /надлежно
съобщено на длъжника на 04.09.2018 год./ частният съдебен изпълнител е отказал
да намали размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение.
Анализът на така установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно
производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І
„Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното
дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда,
а според новата т. 3 на посочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017
год./, и когато разноските, направени от взискателя,
са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год. на ВКС по
тълк.дело № 6/2012 год., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1
от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
Молбата за образуване на процесното
изпълнително дело е била подадена от взискателя чрез адвокат,
за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства, както и такива за
осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя /взискателя/ размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА
– налице са и изявления, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, които не са оспорени от
жалбоподателя. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ в полза на адвокат, регистриран по ДДС /както е в случая – виж удостоверение
на л. 6 от изпълнителното дело/,дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 год. следва да включва
ДДС. Според посочената допълнителна разпоредба, за регистрираните по ДДС
адвокати дължимият данък се начислява върху възнагражденията по наредбата и се
счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Правните услуги, предоставени
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, съставляват облагаема възмездна доставка, като е
без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е
предварително заплатено или е определено от съда на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
/Определение № 306 от 06.06.2017 год.
на ВКС по ч. т. дело № 2559/2016 год, ІІ т. о., ТК, Определение № 521 от 25.10.2017 год.
на ВКС по ч. т. дело № 1225/2017 год.,
I т. о., ТК и Определение № 136 от 26.02.2018 год.
на ВКС по ч. т. дело № 174/2018 год.,
II т. о., ТК/.
В разглеждания случай е несъмнено, че процесното
изпълняемо право не е било погасено от длъжника преди
образуване на изпълнителното производство, поради което той следва да понесе
отговорността за направените от взискателя разноски
за адвокатско възнаграждение.
Изпълнението е образувано за събиране на вземане в размер
на 86 221.66 лв. – сбор от главница от 50 000 лв. и натрупана законна
лихва от 36 221.66 лв. за периода от 07.07.2011
год. до 14.08.2018 год. – когато длъжникът е погасил доброволно задължението си
/виж преводно нареждане на л. 24 от изпълнителното дело/, която сума е
материалният интерес, служещ за база за определяне на минималния размер на
адвокатското възнаграждение по смисъла на Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция, изм. и доп., ДВ,
бр. 28 от 28.03.2014 год./. Съобразно чл. 10, т. 1 от наредбата, минималният
размер на възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лв., заплащането
на което, ведно с данък добавена стойност от 40 лв. /20 %/, или общо 240 лв.,
следва да бъде възложено в тежест на длъжника с оглед изложеното вече по-горе и
предвид обстоятелството, че делото не е с висока фактическа и правна сложност.
Същевременно макар в горепосочената молба да е посочен
изпълнителен способ, същият в случая не е бил приложен, при което същинската
роля на адвоката по процесуално представителство и извършването на действия с
цел удовлетворяване на паричното вземане несъмнено отпада, поради което
длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане на направени от взискателя разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
Наредбата /виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 6 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело
№ 2/2013 г., ОСГТК/.
Ето защо обжалваното постановление от 23.08.2018 год. следва
да бъде отменено в частта му, в която в тежест на длъжника са възложени разноските
на взискателя за адвокатско възнаграждение за горницата
над 240 лв.
В останалата част жалбата на длъжника следва да бъде
оставена без уважение.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника Г.Ф. постановлението от 23.08.2018 год. по изпълнително
дело №20189240400660 по описа на частен
съдебен изпълнител Г.К., с
рег.№924 на КЧСИ,
с което е отказано намаляване на размера на разноските на взискателя
за възнаграждение за един адвокат за разликата над 240 лв. до размера от
2 108 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Г.Ф. срещу постановлението от 23.08.2018 год. по изпълнително дело №20189240400660 по описа на частен
съдебен изпълнител Г.К., с
рег.№924 на КЧСИ, в останалата й
част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/