Решение по дело №3979/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1387

 

гр.Бургас, 14.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                              

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 3979 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на ЕТ „***” с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, ул. „***” № 1, ет. 3, срещу Наказателно постановление № 20-002600/27.08.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Сливен, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 413, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Фактическата обстановка като цяло не се оспорва, но се твърди, че са допуснати нарушения на производствените правила, изразяващи се в противоречие между описанието на нарушението в АУАН и НП. В тази връзка се посочва, че в НП наказващият орган е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 63, ал.2 КТ, без да уточни във връзка с кое от двете предложения на тази разпоредба се налага санкцията. Посочва се също така, че в НП е вмъкнато още едно твърдение, което липсва в акта, а именно, че работодателят не е представил екземпляр от трудовия договор на лицето, като по този начин за едноличния търговец остава неясно за какво точно нарушение е санкциониран. На последно място се възразява срещу посочването на чл. 416, ал.5 КТ, който според жалбоподателя няма никакво отношение към нарушението. В тази връзка се пледира за отмяна на НП изцяло.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Сливен, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Големецов, който оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкциониран търговеца е безспорно доказано, поради което пледира за потвърждаване на НП изцяло.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне и проследяване на пратка (л.10-11) - НП е връчено на жалбоподателя на 29.08.2019г., а жалбата е депозирана на 03.09.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 12.08.2019г. в 13.30 часа св. М.В. – главен инспектор при Д „ИТ”-Сливен, командирована да извършва проверки на територията на Област Бургас със Заповед № З-0634/02.07.2019г. на Изпълнителния Директор на „Главна инспекция по труда“ (л.17 - 18), извършила проверка в гр. Созопол на обект: Винарна, стопанисвана от едноличния търговец  – жалбоподател „***”. В хода на проверката било установено, че в кухнята на обекта работи Ф.И.Ф., като приготвя храна. На Филипова била предоставена да попълни Декларация (л.12), в която тя собственоръчно посочила, че работи при едноличния търговец на длъжност „помощник готвач, работник кухня“ от 12.08.2019г., със съответното възнаграждение и почивки. Св. В. изискала от едноличния търговец да представи допълнително документи относно работничката, като на 14.08.2019г. в гр. Созопол жалбоподателят предоставил трудов договор (л.13), в който било посочено, че е сключен именно на 12.08.2019г. и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 КТ (л.14), от която било видно, че същата е била приета в НАП на 12.08.2019г. в 16:37:06 часа – т.е. около три часа след проверката. 

Горните факти били квалифицирани от актосъставителката като нарушение по чл. 63, ал.2 КТ, поради което и на 16.08.2019г. тя съставила срещу ЕТ „***” АУАН с № 20-002600. Актът бил съставен в присъствието на Ц.Х., който го подписал без възражения и получил копие от него. На 19.08.2019г. били депозирани писмени възражения срещу акта (л.15), в които било посочено, че действително с лицето е бил сключен трудов договор на 12.08.2019г. в 13.00 часа и веднага след това е било допуснато до работа, без да му се връчи уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, но това се оправдава с интензивната работа. Иска се от АНО да вземе предвид липсата на вредни последици и да квалифицира нарушението като неумишлено и маловажно.

Въз основа на АУАН-а на 27.08.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган не дал вяра на изложеното във възражението (изложил подробни мотиви за това), а също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ, поради което и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 413, ал.3 от КТ, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

 Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Като цяло жалбоподателят не оспорва фактите по преписката, като единствените възражения са свързани с допуснати процесуални нарушения.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

            В конкретния случай нарушеното е извършено в гр. Созопол, а АУАН и НП са издадени от органи, спадащи към Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Сливен. Въпреки това съдът счита, че не е допуснато нарушение на чл. 48 ЗАНН и наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, поради следните съображения. В случая наказателното постановление е издадено на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, съгласно който наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 КТ или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Съгласно чл. 399, ал. 1 КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, т.е. законово определеният административнонаказващ орган за извършени нарушения на КТ е ръководителят на ИА "ГИТ", като в посочената норма на чл. 416, ал. 5 КТ изрично е предвидено, че в това си качество той може да оправомощава длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Тази разпоредба е в съответствие и унисон и с текста на чл. 47, ал. 2 ЗАНН, според който ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон. Налага се извод, че правилото на  чл. 48, ал. 1 ЗАНН не е абсолютно и няма пречка при съблюдаване на чл. 47, ал. 2 ЗАНН вр. чл. 416, ал. 5 КТ съответният наказващ орган да възлага правата си на друго длъжностно лице. В кориците на дело е налична Заповед № З-0634/02.07.2019г. на Изпълнителния Директор на „Главна инспекция по труда“, с която той е командировал актосъставителя да извършва проверки на територията на Област Бургас. При това положение и съгласно разпоредбата на чл. 416, ал.5 КТ правилно НП е издадено от Директора на Д „ИТ“ – Сливен, съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителя. В този смисъл е и Указание от изпълнителния директор на „Главна инспекция по труда“(л.23-25). В този смисъл е и константата практика на касационната инстанция по аналогични казуси - Решение № 387 от 2.03.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 18/2018 г.

 Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

   Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за разминаване между съдържанието на АУАН и НП или за неяснота, относно нарушената материална норма както и за неправилно приложена санкционната такава. Както в АУАН, така и в НП по достатъчно описателен начин е посочено, че нарушението се изразява в допускане до работа на Ф.Ф.преди да й бъде връчено копие от Уведомлението по чл. 62, ал.5 КТ. Никъде не става дума за невръчване на трудов договор. Действително след описанието на фактите АНО е цитирал целият текст на разпоредбата на чл. 63, ал.2 КТ, но това че е възпроизведена цялата законова разпоредба не е нарушение, доколкото в описателната част конкретните факти, изпълващи със съдържание тази норма са посочени непротиворечиво. Изрично в този смисъл - Решение № 1187 от 29.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1126/2017 г. Между другото, видно и от представеното възражение по акта – санкционираният субект е бил добре наясно за какво му е съставен АУАН и какво нарушение му се вменява, поради което и доводите за нарушено право на защита не се споделят от съда.

Не се споделят доводите и за неправилно приложена санкционна норма, във връзка с посочването и на чл. 415б КТ. Изрично в НП е посочено основанието за налагане на санкцията – чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 КТ, което е напълно законосъобразно. Това че е посочена и нормата на чл. 415 б КТ, предписваща, че който в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление не плати наложената му имуществена санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта, по никакъв начин не нарушава правата на търговеца и не влияе на законосъобразността на издадения санкционен акт. Тази разпоредба е цитирана единствено във връзка с това, че наложената санкция следва да се плати в едномесечен срок, но няма пряко отношение към основанието, на което се налага самата санкция. Както вече стана дума това основание е коректно посочено в НП и е чл. 414, ал.3 КТ.

По същество - няма спор, а и от приложеният по делото трудов договор (л.13) се установява, че към датата на проверката между едноличния търговец-жалбоподател, в качеството му на „работодател” и лицето Ф.Ф.е бил налице валиден трудов договор, по силата на който Филипова е приела да изпълнява длъжността „работник-кухня” на горепосочения обект, считано от 12.08.2019г. Видно от показанията на разпитания свидетел, в хода на проверката на 12.08.2019г. в 13.30 часа - работникът е полагал труд, като се е намирал в кухнята, приготвяйки храна. Този факт не се оспорва и от жалбоподателя, а допълнително се доказва и от Справката по чл. 402, ал.1, т.3 КТ (л.12). Видно от приложената на л. 14 - Справка от НАП се установява, че уведомлението по чл. 62, ал.5, вр. с ал. 3 КТ досежно Ф.Ф.е прието и заверено на 12.08.2019г. в 16.37 часа, т.е. около 3 часа след проверката.

При така доказаните факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по чл.414, ал.3, вр. чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ. Законодателят е въвел императивно изискване за работодателя, преди да допусне до работа работника или служителя да му предостави документите по чл. 63, ал.1 от КТ, сред които са и копие от уведомлението, заверено от ТД на НАП.

В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, а и от становищата на страните – търговецът не е изпълнил вменените му задължения и е допуснало до работа в 13.30 часа на 12.08.2019г. работника, преди да му връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съдът счита, че изложените от жалбоподателя доводи във възражението по акта, че се касае за интензивна работа през летния сезон и че не са настъпили вреди – за ирелевантни. Щом като лицето престира труд при работодателя под каквато и да е форма, за каквото и да е време и при каквито и да е условия (интензивна работа, натоварен сезон и т.н.) – последният е длъжен да сключи с него трудов договор и да му връчи уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ преди да го допусне до работа. Горното е въведено с оглед защита на правата на по-уязвимата страна в трудовото правоотношение и е израз на залегналата в Конституцията, а и в цялото ни законодателство, засилена закрила на работниците и служителите и поради това неспазването й е въздигнато като административно нарушение.  

Настоящият състав споделя доводите на АНО, досежно това, че в конкретния случай е неприложимо правилото на чл. 28 ЗАНН. Както се приема в актуалната практика на касационната инстанция - Решение № 1474 от 25.09.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1362/2017 г., Решение № 1059 от 14.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1158/2017 г. и много други - нормата на чл. 415в, ал.2 от КТ регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал.1 и 2, а тази регламентация в специалния закон изключва приложението на общата норма на чл. 28, б."а" от ЗАНН.

Отделно от това, дори да се приеме, че нормата на чл. 415в КТ не е специална по отношение на чл. 28 ЗАНН, то крайният извод на съда отново би бил същият. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид, независимо, че още същия ден след проверката същото е било отстранено.

Фактът, че нарушението е било своевременно отстранено обаче не е ирелевантен. Той правилно е бил отчетен от АНО при индивидуализация на размера на санкцията, която следва да се наложи. Нормата на  чл. 414, ал.3 КТ предвижда за конкретното нарушение „Имуществена санкция” в размер от 1500 до 15 000 лв. В конкретния случай всички смекчаващи отговорността обстоятелства са били взети предвид, поради което и правилно санкцията е наложена в минималния размер, поради което и няма как да бъде допълнително намалена от съда.

С оглед всичко казано по-горе настоящият състав счита, че в случая правилно е била ангажиран отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е правилно индивидуализиран, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-002600/27.08.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Сливен, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 413, ал.3 от КТ на ЕТ „***” с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.