№ 13146
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110146612 по описа за 2024 година
„.” АД е предявило срещу Н. Т. Б. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о ЗВ и чл. 86 ЗЗД за сумата от
1028.68 лева, представляваща стойност на доставени . услуги през периода от 27.04.2022г до
19.04.2023. в обект, находящ се в гр. .., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.11.2023г. до окончателното изплащане, както
и за сумата от 37.12 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 30.06.2022г. – 19.05.2023г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .г., по описа на СРС, 77
състав.
Ищецът твърди в исковата молба, че между страните е налице облигационно
отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на . услуги при
публично известни общи условия на „.“ АД, по отношение на които в исковата молба е
посочен и интернет адрес за достъп. Поддържа, че ответникът е потребител на . услуги и че
за процесния период е доставил на ответника . услуги, като купувачът не заплатил
дължимата цена, както и дължимото обезщетение за забава върху нея. Изтъква, че
ответникът е настанен с настанителна заповед заедно със седемчленното си семейство в
качеството си на наемате в процесното жилище-общинска собственост. Във връзка с това се
сочи, че по отношение на ответника намира приложение клаузата на чл. 2, ал. 3 Общите
условия на ищцовото дружество, в която е предвидено, че потребител може да бъде и
наемател на жилището в рамките на наемното правоотношение. Твърди се, че ответникът е
представил молба за откриване на партида на негово име. Претендира и присъждане на
сторените разноски, като прави при условията на евентуалност и възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК.
1
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Н. Б., чрез назначения особен представител, е
депозиран отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Излагат се подробни аргументи, че ответникът няма качеството потребител
на . услуги, доколкото по делото е представена само настанителна заповед, но не и договор
за наем. Поддържа се, че не са ангажирани доказателства собственикът или вещният
ползвател на имота да е представил декларация с нотариална заверка на подписите, с която д
се е съгласил да бъде открита партида на името на ответницта съгласно изискванията на
чл.2, ал. 3 от Общите условия. Изтъква се, че ищецът не е ангажирал доказателства относно
спазването на процедурата за начисляване на дължимите суми съгласно чл. 39, ал. 6 от
Наредба № 4/2014г., поради изтекла метрологична проверка на индивидуалния водомер.
Подчертава се, че от ищеца не се твърди да е отказан достъп на негови служители до имота
за проверка през процесния период. Сочи се,че обемът на доставените в имота . услуги е
установява чрез карнети за отчет, каквито не са представени, а нямало данни и за извършен
самоотчет съгласно нормативните правила. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
198о от ЗВ:
По иска предявени по реда на чл. 422, ал. 1от ГПК, с правно основние чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, вр. 198о от ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на .
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
период ищецът е доставял . услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято
стойност възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на .е системи,
потребители на услугите . са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Предоставянето на . услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява
от . оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1
от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите . се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на .е системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата). Следователно облигационно отношение с
ищеца за осъществяване на . услуги възниква по силата на закона единствено по отношение
2
на собствениците и притежателите на вещни права върху водоснабдения имот, като в този
кръг лица не попада наемателя. По отношение на наемателя не може да възникне
облигационно отношение с ищеца единствено по силата на закона. В случая следва да се
съобразят дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
потребители на . услуги могат да бъдат и други лица, различни от законово определените
субекти, включително наематели и ползватели на водоснабдения имот, но това
правоотношение не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване чрез представяне
на доказателства, от които да се установи волята на наемателя за сключване на договор на
негово име.
С оглед изложеното именно за посочената в Тълкувателно решение № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС хипотеза, в чл. 2, ал. 3 от Общи условия на ищеца, приложени към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е
разширен кръгът на лица, които са потребители на . услуги, като към тях са включени и
наемателите на имот. По отношение възникването на облигационно отношение между „.“
АД и наемателите на даден имот обаче в чл. 2, ал. 3 от Общите условия е предвидено, че
могат да бъдат потребители наемателите на имота, за който се предоставят . услуги за
времето на наемното правоотношение, при условия че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред . оператора или бъде
представена декларация с нотариална заверка на подписите му, наемателя да бъда
потребител на . услугите за определен срок. При съобразяване на посоченото в чл. 2, ал. 3 от
Общите условия на ищеца следва да се приеме, че за да може наемател да придобие
качеството потребител, съответно да встъпи в облигационни отношения с ищцовото
дружество за извършване на . услуги за наетия имот, следва да са налице кумулативно
дадени две предпоставки: наличие на действал през исковия период договор за наем за
водоснабдения имот и съгласие на собственика или вещния ползвател, обективирано в
изрична декларация – лично пред . дружеството или чрез декларация с нотариална заверка
на подписа.
В конкретната хипотеза съгласно изложеното в исковата молба ищецът претендира
процесните суми от ответницата Б. в качеството и на наемател на имот в гр.. Следователно с
оглед посоченото по-горе във връзка с установяването на облигационна връзка между
страните в тежест на ищеца е да докаже, че в периода от 27.04.2022г до 19.04.2023г.
ответницата Б. е била наемател на процесния имот и че собственикът на жилището/вещният
ползвател е декларирал съгласие за откриване на партида за апартамента именно на името
на ответника.
При извършване на съвкупна преценка на представените по делото доказателства
настоящият съдебен състав приема, че от ищеца не са ангажирани доказателства за
наличието на която и да е от посочените предпоставки. Видно от приетите по делото
настанителна заповед № ./25.09.2020г. и договор за наем от 25.09.2020г. по чл. 22, ал. 1 от
Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на ., ответницата Н. Т. Б. е била настанена заедно със седемчленното си
3
семейство в общинско жилище, находящо се в гр. .. Съгласно сключения договор за наем
обаче настаняването е било за срок от една година, доколкото в чл. 1 от договора за наем е
изрично посочено, че е временен за 1 година. Следователно срокът на договора за наем на
водоснабденото жилище, сключен с ответницата Б., е изтекъл на 25.09.2021г, т.е преди
началото на исковия период – 27.04.2022г. Същевременно от страна на ищеца не са
ангажирани доказателства срокът на договора за наем между . и Н. Б. да е бил продължен.
Ето защо Софийски районен съд намира, че от ищеца не са ангажирани доказателства за
наличие още на първата предпоставка за възникване на облигационно правоотношение
между ищеца и ответницата – действащо през исковия период наемно правоотношение.
Дори и обаче да се приеме, че е било налице в периода 27.04.2022г – 19.04.2023г
действащо наемно правоотношение между . и Н. Б. за процесното жилище, то не е доказано
наличието на другата кумулативно дадена предпоставка, а именно собственикът на имот – .
да е дал изричното си съгласие в предвидената форма за сключване на договор между
наемателя и „.“ АД.
Същевременно липсва и изрично признание от страна на ответницата Б. да е в
облигационно отношение с ищеца, а напротив направено е изрично оспорване на това
обстоятелство в отговора на исковата молба чрез назначения от съда особен представител.
Нещо повече, съдът в доклада по делото изрично е указал на ищеца, че не е ангажирал
доказателства за твърдението си, че ответницата е подала завяление за откриване на партида
на свое име.
Извод за наличието на облигационна връзка между страните не може да бъде
направен и на база установеното с приетите по делото съдебно-счетоводна и съдебно-
технически експертизи.
Предвид изложеното ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от
недоказването на правопораждащите претендираното право факти, като предявеният иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
По предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
По делото не се доказа възникването на главен дълг, поради което акцесорната
претенция за лихви също следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има
ответницата Н. Б., но същата е била представлявана от особен представител, поради което
разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „.“ АД, с ЕИК . и
седалище и адрес на управление гр. ., срещу Н. Т. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.., искове
по чл. 79, ал.1, пр. 1от ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от ЗВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за
установено, че Н. Т. Б., ЕГН **********, дължи на „.“ АД, с ЕИК ., сума в размер на 1028.68
лева, представляваща стойност на доставени . услуги през периода от 27.04.2022г до
19.04.2023. в обект, находящ се в гр. .., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.11.2023г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 37.12 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода 30.06.2022г. – 19.05.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .г., по описа на СРС, 77 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5