№ 436
гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000293 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260057/21.02.2022 година, постановено по т. дело №
1137/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено ЗД „Б.“АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Д.Б.“ № 87, да
заплати на А. Й. Б., ЕГН **********, от с.Т., ул. „И.“ № 9, сумата 25 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни повреди в
резултат на ПТП, станало на 25.06.2019г., виновно причинено от З.Г.А., ЕГН
********** – водач на застрахован при ответника лек автомобил Б.* рег.№
***, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 07.08.2019г. до
окончателното изплащане.
Отхвърлен е предявеният иск за разликата над 25 000 лева до
претендираните 220 000 лева като неоснователен.
Осъдено е ЗД „Б.“ АД, ЕИК ***, да заплати на адвокат П. К. от САК, с
адрес гр.С., ул. „Л.“ №1, ап. 9, сумата 1536 лева – адвокатско възнаграждение
1
съразмерно с уважената част от иска.
Осъдено е ЗД „Б.“АД, ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – гр.Пловдив сумата 735,20 лева –
разноски за вещи лица, както и сумата 1000 лева – държавна такса върху
уважения размер на иска.
Осъдено е ЗД „Б.“АД, ЕИК ***, да заплати по депозитната сметка на
съда сумата 451 лева – разноски за вещи лица, на основание чл.77 от ГПК.
Осъден е А. Й. Б., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Б.“АД, ЕИК
***, направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска
в размер на 1746 лева, от които 1383 лева – възнаграждение за адвокат и
363,00 лева – депозит за вещи лица.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство А. Й. Б. чрез процесуалния му
представител адвокат П. К. в частта, с която предявеният от него иск е
отхвърлен за разликата над 25 000 лева до 150 000 лева / или за 125 000 лева/,
ведно със законната лихва върху тази сума от 07.08.2019 година.
Оплакванията във въззивната жалба са за незаконосъобразност и са свързани
със занижен размер на определеното от съда на обезщетение за
неимуществени вреди, както и с неправилно намаляване на този размер с 50%
на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради прието съпричиняване. Поддържа
се, че съдът е приел съпричиняване, свързано с неупражнен родителски
контрол от родителите на ищеца, без наличие на такова възражение от
ответника. Освен това по начало липсвала възможност да се приеме
съпричиняване поради неупражнен родителски контрол, а и нямало такива
доказателства по делото. Освен това неправилно било прието от съда
съпричиняване поради употребата на алкохол от водача на автомобила, в
който се е возил пострадалия, без да е установено наличието на знание у
ищеца за това обстоятелство и без данни за причинно-следствената връзка
между употребата на алкохол и причините, довели до ПТП. Във въззивната
жалба има и оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение
по смисъла на ППВС 7/1965 година, като се твърди, че то е бланкетно,
постановено без задълбочено обсъждане в мотивите на всички събрани
доказателства. Определеният размер на обезщетението за неимуществени
вреди не съответствал на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и не
2
бил съобразен с конкретните обективно съществуващи факти, установени по
делото за броя и вида на уврежданията, продължителността на
възстановяване, неудобствата и ограниченията, влошеното качество на живот,
възрастта на пострадалия, интензитета на болките, както и отражението на
инцидента върху неговата психика. Оспорен е изводът на съда, че
пострадалият е напълно възстановен, който не съответствал на събраните
доказателства по делото. Не били взети предвид и промяната в обществено-
икономическите и социални условия в страната, както и нивата на
застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“. По тези
съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част и постановяване на ново по същество, с което на жалбоподателя да се
присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на
125 000 лева, наред с присъденото от първоинстанционния съд такова от
25 000 лева, ведно със законната лихва от 07.08.2019 година до
окончателното изплащане на сумата, както и адвокатско възнаграждение
ведно с ДДС на адвокат К. на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за
адвокатурата.
С въззивната жалба е поискано допускане и изслушване на комплексна
съдебно медицинска и психиатрична експертиза. Въззивният съд е оставил
това доказателствено искане без уважение, като е изложил подробни мотиви в
проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание.
Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор от ответника ЗД
„Б.“ АД. В писменото становище за проведеното открито съдебно заседание
на 12.10.2022 година ответникът е оспорил въззивната жалба с искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част като
правилно и законосъобразно. Поддържа се наличие на данни по делото за
съпричиняване в определения от съда процент - 50, свързани с наличието на
алкохол в кръвта на водача на автомобила, в който се е возил пострадалият,
както и с видима промяна в психомоториката му при наличие на 1,33промила
алкохол в кръвта, забележима за околните, в каквато насока била
съдебномедицинската експертиза. Правилни били и изводите за
съпричиняване поради неупражнен родителски контрол върху непълнолетния
към момента на ПТП ищец. Претендират се разноски за въззивното
производство. С отговора не са направени доказателствени искания.
3
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу
отхвърлителната част на решението частично, като е спазен и предвиденият
в чл. 259 от ГПК срок.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК
на ВКС/.
С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените
с въззивната жалба оплаквания, отнасящи се до справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди на ищеца, както и до наличието или
липсата на основания по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за намаляване на това
обезщетение поради съпричиняване, евентуално до размера на
съпричиняването.
В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по
т. дело № 1137/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив са изложени
следните обстоятелства:
Твърди се, че ищецът А. Й. Б. е пострадал при ПТП, станало на
25.06.2019 година като пътник в лек автомобил Б.* рег. № ***, управляван
от З.Г.А., който нарушил правилата за движение, като при движение с
несъобразена скорост в тъмната част на денонощието излязъл от дясната
страна на пътното платно и се ударил последователно в бетонен стълб и
бетонен гараж. Поддържа се, че при това ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: счупване на кости по цялото тяло, фрактура на лява
подбедрица, външна ротация и скъсяване на крака, симптоми на закована
пета, открита травма – рана на главата, на скалпа фронто-конвексно, комоцио
церебри, разкъсно-контузна рана на гърба на дясната длан, на показалеца на
дясната ръка, множество охлузвания и натъртвания по главата и тялото, рана
4
на палеца – деформация, хематом и психически стрес. В исковата молба се
сочи, че тези увреждания са причинили на ищеца много силни физически и
психически болки и страдания, от които той не се е възстановил, до
момента продължавал да е Т.но подвижен, прекарвал повече време на легло,
животът му се променил изцяло. Твърди се, че единствено виновен за ПТП е
З.Г.А. и че образуваното ДП 201/2019 година по описа на РУ Т., прокурорска
преписка 4965/2019 година на ОП – Пловдив не е приключена. Въз основа на
така изложените обстоятелства и на наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество ЗД „Б.“ АД за автомобила,
с който е причинено процесното ПТП, ищецът е претендирал с исковата
молба обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, като искът
е предявен първоначално като частичен за 25500 лева, увеличен в хода на
процеса до размера от 220 000 лева, ведно със законната лихва от 02.07.2019
година – датата, на която изтича едноседмичния срок по чл. 429, ал. 3 във
връзка с чл. 430, ал.1, т. 2 от КЗ от уведомяването на застрахователя от
застрахования, евентуално от 07.08.2019 година – датата на сезиране на
застрахователя със застрахователна претенция от пострадалия, до
окончателното изплащане на сумата.
Във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото
със събраните доказателства – медицинска експертиза, комплексна
психиатрична и психологична експертиза, медицинска документация и
свидетелски показания, се установява следното:
В събеномедицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д.М.,
е отразено, че при процесното ПТП, станало на 25.06.2019 година, ищецът е
получил следните травматични увреждания – политравматизация, закрито,
раздробено счупване на тялото на лявата бедрена кост, контузия на главата,
разкъсно-контузна рана по гръбната страна на дясна длан и показалец и
скъсване на разгъвача на показалеца на дясна ръка. В експертизата, както и
при изслушването на вещото лице д-р М. от първоинстанционния съд се
сочи, че счупването на бедрото довежда до трайно заТ.нение на движенията
на левия долен крайник за период от 5-6 месеца при нормално протичане на
оздравителните процеси, а за разгъвача на показалеца на дясната ръка
възстановителният период е 60 дни. След ПТП ищецът е бил в болница, като
е проведено оперативно лечение на счупването на лявото бедро с поставяне
на метална остеосинтеза с интрамедуларен заключващ пирон, с последващо
5
отново оперативно отключване на пирона – отстраняване на част от
металните тела. Лечението на скъсания разгъвач на показалеца на дясната
ръка също е проведено оперативно с ревизия на раната, пластика и шев на
сухожилието и гипсова шина.
От свидетелските показанията на свидетелите Й.З.Ч. и Йордан А.ов
Б., разпитани в съдебно заседание на 28.01.2021 година, се установява, че и до
този момент ищецът не се е възстановил, все още е на легло, не може да ходи
сам и се нуждае от чужда помощ дори при извършване на ежедневните
хигиенни дейности и храненето, не излиза, след ПТП не е продължил да
посещава училището, в което до този момент е бил ученик в 10-ти клас.
Преди катастрофата ищецът излизал, забавлявал се, а сега бил откъснат от
света, изпитвал страх от автомобили, плашел се от насрещно движение, имал
болки в крака и в главата, заради които приемал обезболяващи лекарства, не
можел да се изправи, нито да клекне, имал белези по крака, ръката и от челото
до средата на главата, дължащи се на хирургическата обработка на
нараняванията след ПТП. Заради необходимостта да се грижи за сина си
постоянно, бащата на ищеца бил отстранен от работа и се налагало двамата
да разчитат на пенсията на дядото за издръжката. Ищецът бил много
потиснат от факта, че не може да се грижи за себе си и трябва да разчита
изцяло на баща си.
В приетата по делото медицинска експертиза е отразено, че ищецът
след изписването му от болницата на 04.07.2019 година е останал на
домашно лечение, като е ползвал първоначално инвалидна количка, а
впоследствие патерици. Една година след ПТП при преглед на ищеца от
ортопед е установена хипотрофия на мускулатурата на левия крак,
отстранени са оперативно част от металните тела през месец юни 2020
година, но хипотрофията на мускулатурата на левия крак, както и
невъзможността за прохождане самостоятелно е продължила. Проведени са
два курса физиотерапия през август и септември 2020 година, които са
довели до подобрения на движенията и походка с две помощни средства/
патерици/, но без достатъчна стабилност и при налична хипотрофия.
Последвала е и рехабилитация в балнеохотел в П.Б. от 28.09.2020 година до
05.10.2020 година. Към момента на прегледа за изготвяне на експертизата по
настоящото дело / месец януари 2021 година/ ищецът се е придвижвал с
помощта на две подлакътни патерици, с нестабилност в походката и
6
продължаваща хипотрофия на мускулатурата на ляв долен крайник, с
палпаторна болка в областта на лява тазобедрена става, но без ограничения в
тази, както и в колянната става. Посочено е, че предстои отстраняване на
металните тела в планов порядък и провеждане на рехабилитационни
мероприятия в специализирани заведения до стабилизиране на походката и
възстановяване на нейната самостоятелност.
При изслушването си вещото лице д-р М. е обяснил, че посочените в
исковата молба външна ротация и скъсяване на крака, както и закована пета
са симптоми, външни белези на фрактурата на бедрената кост, а не
самостоятелни увреждания. Вещото лице е заявило, че лявата бедрена кост на
ищеца е зараснала и няма причина, свързана с физическото му здраве, поради
която да не може да ходи. Посочено е обаче, че изправянето и прохождането
при ищеца е забавено поради наличието на травма и на ръката, която е била
пречка той да започне да се раздвижва с помощта на патерици през първите
два месеца. Освен това според вещото лице основната причина ищецът да не
е проходил, е преживеният уплах и страхът, който изпитва и който му пречи
да се отпусне и да участва активно в рехабилитацията, за да се възстанови.
По делото е приета и комплексна съдебна психиатрична и
психологична експертиза. В нея е отразено, че преживяното ПТП е довело до
остра стресова реакция при ищеца, последвана от разстройство на
адаптацията с тревожно депресивна симптоматика. В резултат на
персистиращите / продължителни, неотшумяващи/ емоционални и
поведенчески промени при ищеца, той е развил посттравматично стресово
разстройство, съпроводено със ситуативно обусловена тревожно депресивна и
астено вегетативна симптоматика, без да има качествено нарушени психични
функции или хронично заболяване, което да възпрепятства пълното му
физическо възстановяване. Според заключението на вещите лица
невъзможността на ищеца да ходи и да е физически стабилен и сигурен е
свързана с характеристиките на личността му, с липсата на достатъчна
емоционална и социална компетентност. При изслушването си в съдебно
заседание двете вещи лица – психолог и психиатър са посочили, че
емоционалното състояние на ищеца влияе пряко на физическото му
състояние и че посочвайки липсата на достатъчна емоционална и социална
компетентност при ищеца, те са имали предвид обстоятелството, че към
7
момента на ПТП той все още е бил непълнолетен и че при него се е стигнало
до струпване на стресогенни фактори – болковия синдром, загубата на близък
човек в същото ПТП, продължителното време, в който се възстановява,
необходимостта от интензивни грижи от страна на близките, непосещаването
на училище и изолацията.
При така установените обстоятелства и съобразявайки се с критериите
за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
очертани в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г. и в практика на ВКС, съдът намира, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца,
е в размер на 100 000 лева. Този размер е съобразен на първо място с
претърпяната от ищеца политравма, с извършените оперативни интервенции
и свързаните с тях болки и страдания. Съдът отчита обстоятелството, че
ищецът е бил на ненавършени 17 години, че в резултат на ПТП животът му се
е променил коренно за продължителен период от време от около три години,
не посещава училище, не излиза, изпитва страх от пътуване с автомобил и
дните му минавал на легло в дома му в изолация, не може да се движи сам,
зависим е изцяло от помощта на близки хора, което е довело и до промяна в
живота на баща му, който е напуснал работа. Освен това ищецът е преминал
през различни фази на психическото и психологичното си състояние след
ПТП, описани от вещите лица и е развил посттравматично стресово
разстройство, с което е свързан страхът му да започне да се изправя и да се
движи сам. Настоящият съдебен състав намира, че това състояние на ищеца
не дава основание за намаляване на размера на дължимото му обезщетение.
Вярно е, че според вещите лица то се дължи на липсата на достатъчна
емоционална и социална компетентност, която обаче е свързана с възрастта
на ищеца и с натрупването на множество стресогенни фактори, които
безспорно са във връзка с процесното ПТП. В този смисъл настоящият
съдебен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че не следва
да се вземат предвид неразположенията, които ищецът изпитва към
настоящия момент, доколкото те не произтичали от самите травми и
последиците от тях, а от особеностите на личността, страха и нежеланието му
да участва активно във възстановителна терапия. Към момента на ПТП
ищецът е на възраст, на която е нормално все още да няма необходимата
стабилност, за да се справи със случилото се. Изпитваният от него страх и
поведенческите промени безспорно са във връзка с преживяното, поради
8
което следва да бъдат съобразени при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобрази от друга страна обстоятелството, че сегашното състояние на
ищеца може да се промени към по-добро, в каквато насока са и двете
експертизи, обсъдени по-горе. Няма причина, свързана с физическото му
състояние, която да му пречи да проходи и да бъде самостоятелен.
Психическото му състояние, включващо посттравматично стресово
разстройство, което влияе на физическото му състояние, към момента не е с
тежестта на болестно такова според вещите лица. Поради това съдът намира,
че обезщетение в общ размера над 100 000 лева до претендираните с
въззивната жалба общо 150 000 лева би било завишено.
Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди
отчита и икономическите условия в страната към месец юни 2019 година и
е съобразен и с нормативно определените лимити на отговорност по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Тези лимити,
макар и да не са абсолютен критерий при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, са индиция за общественото
разбиране за справедливост. Размерът на тези лимити непрекъснато
нараства. До 01.01.2010 година нормативно определените минимални размери
на лимитите са нараствали почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата са
определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за
застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000
000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече
пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм./, в сила от 11.06.2012 година,
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
се сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко
събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за
застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, който е приложим към
спора по настоящото дело, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и
9
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000
лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Другият спорен въпрос между страните по делото, въведен с
въззивната жалба е свързан с наличието на основанието по чл. 51 ал. 2 от
ЗЗД за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди
поради съпричиняване и евентуално с процента съпричиняване.
В преклузивния срок – с отговора на исковата молба ответникът ЗД
„Б.“ АД е направил възражение за съпричиняване поради това, че
пострадалият А. Б. е бил без поставен предпазен колан към момента на ПТП,
в нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП и по този начин е допринесъл за
настъпването на вредните последици.
Това възражение не се поддържа пред въззивната инстанция. Освен
това приетата по делото и неоспорена от страните комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза е дала категорично
заключение, че в конкретния случай, с оглед механизма на ПТП, а именно
удар, настъпил при скорост на движение на автомобила от около 122 киЛ.етра
в час, довел до цялостна деформация и разкъсване на купето, предпазният
колан не би могъл да ограничи зоните на травмите на ищеца, причинени от
удари в интериорните части от салона на автомобила.
Второто възражение за съпричиняване, направено от ответника, е
свързано с това, че ищецът е пътувал при водач, който е употребил алкохол.
По делото е безспорно, а и от приложените като доказателства
материали от досъдебното производство се установява, че водачът на
катастрофиралия лек автомобил З.Г.А., загинал при същото ПТП, при което
е пострадал ищецът, е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 1,33
промила / стр. 162/. Сам по себе фактът за наличие на алкохол в кръвта на
водача над законоустановения минимум обаче не е достатъчен, за да се
приеме съпричиняване, а е необходимо да се твърди и да е установено, че
пътникът е знаел този факт. Такова е разрешението, дадено по задължителен
за съдилищата начин в т. 7 от ТР № 1 от 23.12.2015 година по ТД 1/2014
година на ОСТК на ВКС. В конкретния случай в преклузивния срок – с
отговора на исковата молба ответникът не е въвел твърдения за знание на
този факт от страна на пострадалия, а и такова не е установено по делото със
10
събраните доказателства. Освен данните за количеството алкохол в кръвта на
загиналия водач на лекия автомобил, по делото в т. 2 и т. 3 от приетата
комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза е посочено, че
при концентрация на алкохол в кръвта от 1,33 промила се касае за средна
степен на алкохолно опиване, която предполага промени в психо-моториката
на лицето, което го е употребило. Посочено е, че освен количеството,
значение върху поведението на човек има и ензима алкохолдехидрогеназа,
който разгражда алкохола в черния дроб, поради което влиянието на
алкохола е различно при различните хора. В съдебно заседание при
изслушването му вещото лице д-р М. е обяснило, че написаното в
заключението за промени в психомоториката на лице със средна степен на
алкохолно опиване може да се изразява в промени в поведението като
дискоординация и еуфория, включително засягане на говора, но това е
теоретична възможност, а не касае конкретният водач. Посочено е също, че
тези промени в употребилия алкохол могат да бъдат възприети от хората от
една компания, когато са на една маса. Това становище, направено на база на
теоретични разработки, не е достатъчно, за да се приеме съпричиняване по
делото, доколкото не се отнася за конкретния случай, а извод за
съпричиняване не може да бъде направен само на база на предположения. На
първо място липсват данни как точно е повлияло посоченото количество
алкохол на водача на катастрофиралия лек автомобил и дали при него е имало
някаква промяна в поведението и говора или не. Не са изложени и
установени конкретни обстоятелства, свързани със знанието на ищеца за
факта на употреба на алкохол от страна на водача на лекия автомобил. Не се
твърди те да са били заедно и ищецът да е видял употребата на алкохол. Не е
установено да е имало някаква промяна в поведението на водача, налагаща
извод за употреба на алкохол, която ищецът да е имал възможност да
възприеме. Напротив, от събраните по делото доказателства, по-конкретно от
показанията на разпитания в съдебно заседание на 03.06.2021 година
свидетел А. И. Б. се установява само, че пострадалият ищец се е качил на
задната седалка на управлявания от З.А. автомобил. При пътуване на задната
седалка и при липса на данни за някаква промяна в поведението на водача
заради употребата на алкохол, не може да се приеме, че пострадалият е знаел
този факт, респ. че е налице съпричиняване от негова страна поради знанието
му.
11
По отношение на приетото от първоинстанционния съд съпричиняване
заради неупражнен родителски контрол от страна на родителите на
непълнолетния към момента на ПТП ищец, съдът намира, че това
възражение не следва да се разглежда, доколкото не е направено от
ответника в преклузивния срок, а именно с отговора на исковата молба. Нещо
повече, дори да имаше направено в срок възражение, то би било
неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 3 от СК родителят осигурява
постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол
на поведението на непълнолетното дете. Неупражняването на родителски
контрол по смисъла на чл. 123, ал. 3 от СК в пълния предписан от закона обем
и грижа, дори да беше установено по делото, няма никакво отношение към
механизма на настъпване на ПТП. Каквито и пропуски да са допуснати от
родителите на ищеца по отношение на контрола върху техния ненавършил
пълнолетие син, те не са в пряка причинна връзка с получените от него
увреждания при процесното ПТП, за да се приеме съпричиняване. От
данните по делото е видно, че до ПТП се е стигнало в резултат на
поведението на водача З.Г.А., който е загубил управлението на автомобила,
напуснал е пътното платно и се е ударил последователно в дървета и бетонни
стени извън на пътя. При този механизъм неупражненият контрол от страна
на родителите на непълнолетния към онзи момент ищец А. Б., макар и да е в
нарушение на техните задължения по Семейния кодекс, не е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
За да е налице съпричиняване, е необходимо самият пострадал да е
допринесъл за настъпване на вредата. Пред първоинстанционния съд в
преклузивния срок не са въведени такива твърдения, с изключение на
възраженията за непоставен предпазен колан и за употреба на алкохол от
страна на водача на автомобила, които бяха обсъдени по-горе и които са
неоснователни.
По тези съображения съдът намира, че не са налице предвидените в чл.
51, ал. 2 от ЗЗД предпоставки за намаляване на обезщетението за
неимуществени вреди заради съпричиняване от страна на пострадалия.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
12
разликата над 25 000 лева до 100 000 лева и следва да се постанови ново
решение по същество, с което ответникът да се осъди да заплати на ищеца
допълнително обезщетение за неимуществени вреди от 75 000 лева / наред с
присъдените с първоинстанционното решение 25 000 лева/, ведно със
законната лихва от 07.08.2019 година до окончателното изплащане на сумата.
В останалата обжалвана част, касаеща обезщетението за
неимуществени вреди за разликата над 100 000 лева до 150 000 лева, ведно
със законната лихва от 07.08.2019 година, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе и по въпроса за
дължимите разноски от страните.
Ответникът ЗД „Б.“ АД следва да бъде осъден да заплати допълнителна
държавна такса в размер на 3000 лева за първоинстанционното производство/
наред с присъдените с решението на ОС 1000 лева/, както и държавна такса за
производството пред въззивната инстанция в размер на 1500 лева.
Ответното дружество дължи на адвокат К. адвокатско възнаграждение
ведно с ДДС на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, за
осъществената безплатна правна помощ на ищеца А. Й. Б.. За
първоинстанционното производство при иск с цена 220000 лева, основателен
до размера на 100 000 лева, дължимото адвокатско възнаграждение съобразно
изхода на спора и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с включен 20% ДДС,
е 3234,55 лева, или допълнително за първоинстанционното производство
наред с присъдените с решението 1536 лева адвокат К. следва да получи
1698,55 лева.
Обжалваемият интерес във въззивното производство е 125 000 лева /
разликата между присъдените 25 000 лева и претендираните 150 000 лева/,
като жалбата е основателна за 75 000 лева. С оглед на това дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат К., определено на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ведно с включен
ДДС, е 3022,50 лева.
За въззивната инстанция ответникът ЗД „Б.“ АД е претендирал
разноски в размер на 5500 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
13
Процесуалният представител на жалбоподателя е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което е
основателно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение при
обжалваем интерес от 125 000 лева, с включен 20% ДДС, е 4836 лева, до
който следва да се намали адвокатското възнаграждение на ответника за
въззивната инстанция с оглед липсата на фактическа и правна сложност. При
този размер и съобразно изхода на спора, жалбоподателят А. Б. следва да
бъде осъден да заплати на ответника разноски за въззивното производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 1934,40 лева.
За първоинстанционното производство разноските на ответника са
включвали 1560 лева с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение, както и
410 лева заплатени разноски за вещи лица. От тях с оглед изхода на спора той
има право на разноски в размер на 850,91 лева адвокатско възнаграждение с
ДДС и 223,63 лева разноски за експертизи, или общо 1074,54 лева. Решението
в частта, с която ищецът А. Б. е осъден да му заплати разноски над този
размер от 1074,54 лева до 1746 лева следва да бъде отменено.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260057/21.02.2022 година, постановено по т.
дело № 1137/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, В СЛЕДНИТЕ
ЧАСТИ:
- в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Й. Б., ЕГН
**********, от с.Т., ул. „И.“ № 9, против ЗД „Б.“АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Д.Б.“ № 87, иск за сумата от
75 000 лева / разликата между присъдените с първоинстанционното решение
25 000 лева и дължимите 100 000 лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинените му телесни повреди в резултат на ПТП, станало на 25.06.2019г.,
виновно причинено от З.Г.А., ЕГН ********** – водач на застрахован при
ответника лек автомобил Б.* рег.№ ***, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 07.08.2019г. до окончателното изплащане;
14
- в частта, с която е осъден А. Й. Б., ЕГН **********, от с.Т., ул. „И.“
№ 9, да заплати на ЗД „Б.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул. „Д.Б.“ № 87, разноски за първоинстанционното
производство в размера над 1074,54 лева / включващи 850,91 лева адвокатско
възнаграждение с ДДС и 223,63 лева разноски за експертизи/ до 1746 лева,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.С., бул. „Д.Б.“ № 87, да заплати на А. Й. Б., ЕГН **********, от с.Т., ул.
„И.“ № 9, със съдебен адрес град К., ул. „С.“ № 6, адвокат П. К.,
допълнително сумата от 75 000 лева / разликата между присъдените с
първоинстанционното решение 25 000 лева и дължимите 100 000 лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни повреди в
резултат на ПТП, станало на 25.06.2019г., виновно причинено от З.Г.А., ЕГН
********** – водач на застрахован при ответника лек автомобил Б.* рег.№
***, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 07.08.2019г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260057/21.02.2022 година, постановено
по т. дело № 1137/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА ЗД „Б.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.С., бул. „Д.Б.“ № 87 да заплати на адвокат П. К. от САК, с адрес град С.,
ул. „Л.“ № 1, ап. 9, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за
осъществената безплатна правна помощ на А. Й. Б., ЕГН **********, с оглед
изхода на спора допълнително възнаграждение с ДДС за
първоинстанционното производство в размер на 1698,55 лева / или общо
3234,55 лева заедно с присъдените с първоинстанционното решение 1536
лева/, както и възнаграждение с ДДС за въззивното производство в размер на
3022,50 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.С., бул. „Д.Б.“ № 87, да заплати държавна такса по сметка на бюджета на
съдебната власт в размер допълнително на 3000 лева за
първоинстанционното производство пред ОС - Пловдив / наред с присъдената
такава от 1000 лева/, както и държавна такса за въззивното производство
15
пред АС – Пловдив в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА А. Й. Б., ЕГН **********, от с.Т., ул. „И.“ № 9, със съдебен
адрес град К., ул. „С.“ № 6, адвокат П. К., да заплати на ЗД „Б.“АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Д.Б.“ № 87, разноски за
производството пред въззивната инстанция съобразно изхода на спора в
размер на 1943,40 лева, представляващи адвокатско възнаграждение с
включен ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16