Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград,
02.09.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести август две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 477 по описа на Съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 186/2019 от 24.06.2019 година на И.Д.
Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване (МРР) Южна морска”, Главна дирекция
„МРР”, Централно митническо управление (ЦМУ)
при
Агенция „Митници”, с което на Р.С. (Rodica Ctanescu),
родена на *** ***,
Румъния от град Костещи, ул.„Прогресолуи” № 49, област
Арджеш, Румъния, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.С., за нарушение на чл.
18, ал. 1, вр.чл. 11а, ал. 1
от Валутния закон (ВЗ), вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година
за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри
по чл. 10а от ВЗ (Наредба № Н-1 от
01.02.2012 година)
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. (пункт
ІІ) и на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ са отнети в полза на Държавата 23 000
евро (пункт І).
Жалбоподателят
Р.С. чрез процесуалния си представител – адвокат Д.С., моли за отмяна на
процесния акт, тъй като
неправилно бил приложен материалния закон и тъй като били допуснати съществени
процесуални нарушения.
В
съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Р.С., се явява. За нея се явява
адвокат Д.С., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като
издадения на доверителя му Р.С. Акт бил без номер. Представя Писмени бележки, в
които сочи, че обжалваното НП било издадено в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН; отнетият предмет на нарушението следвало да бъде върнат, тъй като
отнемането му водило до несъразмерност на санкцията и било в противоречие с
правото на Европейския съюз (ЕС) – цитира практика на Съда на ЕС, касаеща
случай когато предметът на нарушението е парични средства, която практика счита
че е приложима и в настоящия казус и поради липсата на субективния елемент от
състава на нарушението; като от Съда се иска да отмени изцяло обжалваното НП
или алтернативно да го отмени в частта по пункт І, касаещ отнемането на
предмета на нарушението.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата
страна) –
И.Д. Началник на отдел „МРР Южна морска”, редовно призовани на посочения
съдебен адрес,
изпращат представител – Старши
юрисконсулт Цветан Делчев, който сочи че НП е издадено
законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му,
които да доведат до отмяната му. Пледира същото да бъде
потвърдено изцяло.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна:
На 03.02.2019
година около 14.00 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”,
област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” от Република Турция
влиза в страната ни (Република България) на път за Румъния, лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел „Бенц” с румънски регистрационен
номер ОТ 10 КIR, управляван от румънския
гражданин Кристинел Гоман. В
автомобила пътуват и още четирима румънски граждани, между които и
жалбоподателя Р.С..
Според създадената инфраструктура и организация на МП
„Капитан Андреево” има действащи - поставени
указателни табели, с разяснени на различни езици, включително английски,
френски, немски, турски, румънски и български език, задълженията на лицата,
преминаващи границата да декларират носените от тях стоки и валута над
определени размери. Това обстоятелство е ноторно
известно, като сведения за същото дават в показанията си и свидетелите П.В.С., Ц.С.М.
и Р.П.П.. Действията във връзка с редовния митнически контрол спрямо лекия
автомобил, в който пътуват румънските граждани, включително жалбоподателя Р.С.,
са осъществени именно от свидетеля П.В.С., като приканва устно на английски
език лицата да декларират носените от тях стоки, вещи, парични средства и
валутни ценности, при което те отговарят че не разбират езика; после ги кани на
румънски език, който той владее говоримо, лицата да декларират носените от тях
стоки, вещи, парични средства и валутни ценности, поставяйки им конкретен
въпрос в този смисъл. На тази покана и въпрос от негова страна, той получава
отрицателен отговор, като всички пътуващи в автомобила, включително и жалбоподателят
Р.С. заявяват, че нямат и не обявяват каквито и да е парични средства,
подлежащи на деклариране. Най-накрая подканя всички пътуващи в автомобила да
декларират на турски език, като за целта ползва единия от пътниците в
автомобила, които извършва превод от турски на румънски език и отново получава
отрицателен отговор. Свидетелят С. е категоричен, че жалбоподателят С. е
разбрала въпросът, който й е зададен, тъй като й е бил зададен на румънски език
и в последствие преведен от турски на румънски език от един от пътуващите в
автомобила. В този смисъл са и показанията на
свидетеля М.. На основание чл. 16, ал. 1, т. 9 от Закона за митниците (ЗМ) е
извършен личен преглед на жалбоподателя от свидетеля Ц.М. и в присъствието на
свидетеля Р.П.. При проверката в дамската чанта на жалбоподателя са открити 23 000
евро, които не са декларирани по установения ред. За извършения личен преглед е
съставен Протокол № 28 от дата 03.02.2019 година.
За извършената митническа проверка е съставен Протокол
с № 19BG9931H003796 от същата дата, в който жалбоподателят сочи, че
няма възражения по проверката. Документът изготвя свидетелят С. и в него е
отразен резултатът от проверката, с вписан установеният факт за откриването на недекларираната
валута.
В хода на митническата проверка, след констатиране
наличието на носени и недекларирани парични средства, за изясняване произходът
и притежанието на същите контролните органи изискват от жалбоподателя Р.С. на
основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ Лични обяснения и тя депозира такива в
писмена форма, изготвени саморъчно от нея на румънски език. Последните са
приложени към Административнонаказателната преписка (АНП), ведно с превод на
български език и видно от тяхното съдържание, обективираното
изявление по своя смисъл е с характер на предпроцесуално
признание от жалбоподателя относно собствеността им.
При тези фактически обстоятелства, митническите органи
приемат, че е извършено нарушение и за констатирането му, на дата – 03.02.2019 година,
свидетелят П.В.С. – служител в ЦМУ при Агенция „Митници”, съставя Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) против жалбоподателя Р.С.. Според
съдържанието на този Акт, твърдяното за осъществено деяние е квалифицирано
правно с административнонаказателния състав на чл. 18, ал. 1 от ВЗ - цифрово
вписан, наред с което посочени за нарушени са законовите разпоредби на чл. 11а,
ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на Министерството на финансите (МФ); а от
фактическа страна изразило се в недеклариране на парични средства, подробно
описани в Акта, пред митническите органи, с което Р.С. е осъществила състава на
нарушение по чл. 18, ал. 1 от ВЗ. Актосъставителят излага и фактическо описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, описва - подробно и
намерените укрити и недекларирани парични средства, посочвайки конкретно техния
брой, вид валута и номинална стойност. Процесните парични
средства, предмет на нарушението, се задържани със съставения АУАН от
контролните – митнически органи. Отделно за тяхното задържане е оформена и Разписка
№ 0137163/03.02.2019 година и впоследствие те са предадени за пазене в „Банка
ДСК” по сметка на Териториална дирекция Южна морска, видно от Вносна бележка от
дата 04.02.2019 година.
АУАН е изготвен – присъствено с личното участие на
жалбоподателя Р.С., както и на свидетел – Ц.С.М., също митнически служител към
АНО и в присъствието на преводач А. К.Б.,
която извършва превод от румънски на български език и обратно. АУАН е надлежно
и редовно предявен и връчен на нарушителя Р.С. – лично, на дата 03.02.2019
година, когато е изготвен констатиращият акт. Връчването е удостоверено в Разписка,
инкорпорирана в самия документ – надлежно датирана и подписана от нарушителя,
като нарушителят Р.С. вписва в графата, касаеща възражения че е декларирала
пред митническите органи, че носи парични средства.
На екземпляра от АУАН, получен от жалбоподателя,
липсва номер, тъй като системата БИМИС, в която се регистрират подобни Актове,
не функционира в момента и затова по-късно е взет номер на Акта, който номер е
вписан на съответното място в АУАН.
Срещу АУАН в
законоустановения 3-дневен срок постъпва от Р.С. Възражение, в което е посочено
че била попитана дали носи цигари и алкохол, но никой не я е попитал или поне
на разбираем за нея език дали носи парични средства, нито й предоставили
Декларация, макар че устно заявила че носи пари в чантата си. В последствие
митническите органи задържали парите.
Във
връзка с Възражението е изготвено Становище от юрисконсулт на АНО, в което е
посочено, че Възражението е неоснователно.
Въз основа на посочения АУАН, на 24.06.2019 година И.Д.
Началник на отдел „МРР Южна морска” в Главна
дирекция „МРР”, издава обжалваното НП № 186/2019, с което налага на
жалбоподателя Р.С., административно наказание „Глоба” в размер 1 000 лв.
на основание чл. 18, ал. 1, вр.чл. 11а, ал. 1 от ВЗ
за извършеното нарушение на чл. 11а, ал.
1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ. Също така, на основание чл. 20, ал. 1
от ВЗ с НП е постановено и отнемане в полза на Държавата на предмета на
нарушението - недекларираните парични средства, подробно индивидуализирани по брой,
вид валута и номинална стойност в обстоятелствената част на НП. Обжалваното НП е редовно връчено на 27.06.2019 година по пощата на
посочения с Възражението с вх.№ 32-37109/05.01.2019 година съдебен адрес на жалбоподателя.
Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира
приложено в кориците на делото. Възражения относно начина и формата на връчване
на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗМФ – 110/04.02.2019
година на Министър на финансите доказва материалната компетентност на АНО по
отношение на И.Д. Началник на отдел „МРР Южна морска” в Главна дирекция „МРР”.
С цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Министърът на финансите
делегира правомощията да издават НП за валутни нарушения по ВЗ на Началниците на териториалните отдели „МРР”, служебно
известно е и персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП. Т.е. И.Д. Началник на отдел „МРР Южна
морска” в Главна дирекция „МРР” се явява носител на санкционна власт,
делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по
закон съгласно чл. 18, ал. 10 от ВЗ – Министъра на финансите по надлежния ред с
индивидуален административен акт - Заповед.
Представената и приета като доказателство по делото Заповед
№ ЗМФ – 495/21.04.2010 година на Министъра на финансите доказва материалната
компетентност на актосъставителя по отношение на митническите органи.
По делото бе разпитано в процесуалното качество на
свидетел лицето Мариан С. – съпруг на жалбоподателя Р.С., който пред настоящия
Съдебен състав заяви, че на 03.02.2019 година се връщали със съпругата му от
Република Турция, заедно с още трима човека. На българската граница били спрени
за проверка. Митническият служител - свидетелят П.В.С., ги попитал само дали
носят алкохол и цигари на език, който свидетелят не може да определи какъв е.
Казали: „Не!”, но заявили на румънски език, че носят пари, които искали да
декларират. Не успели да се разберат с митническия служител. След идването на
преводач разбрали, че носената парична сума, намираща се в чантата на
жалбоподателя Р.С. ще бъде конфискувана,
защото митническите органи приели, че не са я декларирали по надлежния ред.
Твърди, че митническият служител не бил дал необходимата Декларация, за да
декларират пренасяните парични средства.
По делото бе изслушано и обясненията на жалбоподателя Р.С.,
която излага идентична фактическа версия на случилото се, като тази на
свидетеля Мариан С..
Така изложената фактическа обстановка, приета за
установена от Съда, кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО
в НП. Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на настоящото производство. Съдът кредитира като
достоверни писмените и гласните доказателства, приложени в кориците на делото и
относими към релевантните по делото факти.
Свидетелските показания на разпитаните по делото митнически служители – свидетелите
П.В.С., Ц.С.М. и Р.П.П., са напълно безпротиворечиви,
с еднопосочна насоченост и взаимно допълващи се. Също така са логични,
последователни и изчерпателни с ясна конкретика за фактите и обстоятелствата,
за които свидетелстват. Не се установява първите двама от свидетелите – митнически служители, да
имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят
АУАН. Поради това Съдът възприема
свидетелските показания на тримата свидетели изцяло за обективно верни и ги
кредитира с доверие, считайки ги и добросъвестно дадени и непредубени.
Основания за критика на показанията на свидетелите С., М. и П. не се намериха,
а единствено поради служебното им качество - митнически инспектори, т.е.
служители на Агенция „Митници”, в този смисъл и тяхната служебна зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната митническа проверка и случилите
се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид
липсата на противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани
от страна на жалбоподателя. В допълнение към изложеното
следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта
– М., е и свидетел, присъствал при извършването на проверката и
установяването на нарушението, а относно факта, че
това лице, както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва
да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не
могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39
от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка
Костова. Ето защо, според Съда показанията и на всички свидетели –
митнически служители, не са и не се считат за насочени към прикриване на
обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване
от жалбоподателя Р.С., с оглед установените факти на пристигането й на МП
„Капитан Андреево”, извършването на митническа
проверка и намирането в Р.С. на конкретното количество парични средства,
поставени в дамската й чанта, както и за бездействието от страна на
жалбоподателя Р.С., изразено с дадения отрицателен отговор във връзка с
декларирането. От тук и изводим като доказан отрицателният факт на
недекларирането на тези носени парични средства от Р.С..
Частично с
доверие се оцениха от Съда, показанията на свидетеля Мариан С. – съпруг на
жалбоподателя Р.С. – и допуснат до разпит в съдебното производство по искане на
последната, като очевидец на случилото се, пътувал съвместно с нея на процесната дата и заедно преминали митническия контрол. Същите
се възприемат единствено в частта на твърденията, които не се опровергават от
кредитираните показания на другите разпитани свидетели (П.В.С., Ц.С.М. и Р.П.П.)
и от писмените доказателствени средства по делото. С подобна еднозначност те се
очертават, конкретно за обстоятелствата на съвместното му пътуване с
жалбоподателя до Република Турция и обратно, за това, че е пренасяна в
превозното средство валута и за извършената митническа проверка. В останалата
им част и по-специално, досежно изложената
фактологическа версия относно това, че не са разбрали въпроса - покана на
митническия служител да декларират пренасяната валута и че са заявили, че носят
пари пред митническия служител, показанията на свидетеля Мариан С. са в пряко
противоречие и се опровергават от другите свидетелски показания, като остават
напълно изолирани и не се подкрепят дори косвено и от писмените доказателствени
източници. Поради това, Съдът не ги кредитира с доверие в обсъжданата им част,
считайки ги тенденциозни и неправдоподобни, както с оглед тяхната противоречива
насоченост спрямо останалите доказателства, така и поради близките му отношения
и фактът, че жалбоподателят Р.С. му е съпруга, от тук и пряката му заинтересованост
от изхода на делото. За конкретно посочените факти, установими са явни
несъответствия между заявеното от свидетеля Мариан С. и сведенията, дадени от
свидетелите П.В.С. и Ц.С.М. – точно обратни по насоченост относно факта на коректно
зададения въпрос – покана за деклариране на пренасяните на парични средства на
разбираемия за тях език – румънски и отрицателният отговор, който е даден от
тяхна страна, а именно, че нямат нищо за деклариране. Доколкото показанията на
свидетеля Мариан С. сериозно се компрометират при съотнасяне с всички останали
доказателства, събрани в производството, в контекста на обсъдените преки
противоречия, наред с отчитане на обстоятелството за неговата заинтересованост
от изхода на спора, дават достатъчно основание на Съда да счита същите за
недостоверни и предубедени, ориентирани към прикриване на обективната истина по
делото, в опит за изграждане и потвърждаване на защитната версия на
жалбоподателя, поддържана още в административната фаза на производството. Ето
защо, Съдът не цени с доверие и отказа да кредитира показанията на свидетеля Мариан
С. в тази им част – убедително опровергана, поради което ги изключи от
доказателственото обсъждане и не ползва при формиране на фактическите и
правните си изводи.
Съдът не кредитира частично обясненията на
жалбоподателя досежно изнесените факти за неразбиране
на зададения от страна на митническия служител въпрос – покана за деклариране и
за деклариране на процесните парични средства, тъй
като приема обясненията в тази част за защитна теза с цел избягване на
административнонаказателната отговорност. Тези обяснения са в противоречие с
кредитираните свидетелски показания и писмените доказателства, налични по
делото. В останалата част (относно фактите, касаещи съвместното пътуване със
свидетеля Мариан С. до Република Турция и обратно, това, че е пренасяна в
превозното средство валута и факта на извършената митническа проверка), Съдът
кредитира обясненията на жалбоподателя, тъй като се подкрепят от другите
събрани по делото доказателства, на които Съдът дава вяра.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло
кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283
от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха в
съдебно заседание от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични
по признак – авторство.
НПК се прилага субсидиарно в административнонаказателното производство. Казаното
се отнася и до доказателствения способ – обиск, уреден в раздел V, чл. 164 от НПК. Достатъчно е реално фактически да е извършен обиска, необходим за
изясняване на фактите и обстоятелствата, установяването на които да се изисква
във връзка с реализиране на административнонаказателна отговорност на
нарушителя, относима към извършването на съставомерно деяние, преценката на неговата обществена
опасност и/или наказването – определяне размера на „Глобата” или нейната
индивидуализация - изобщо в установените параметри от закона. В случая, всички
тези минимум изисквания досежно обиска са спазени
според Съда в контекста на изложеното. Обискът е извършен от лице от същия пол
– свидетеля Ц.М. в присъствие на лице също от женски пол – Р.П.. Казано по друг начин - разпоредбата на чл. 16, ал. 1,
т. 10 от ЗМ дава право на митническите служители да извършват личен
преглед и изземвания на стоки и валутни ценности, които са били или е трябвало
да бъдат обект на митнически надзор и контрол, при спазване разпоредбите на НПК. В случая обаче е
приложен специалният ред за личен преглед и задържане на паричните средства -
предмет на валутното нарушение, предвиден в чл. 266, ал. 3 от ЗМ, който не
изисква предварително разрешение на Съд за извършване на тези действия, нито
последващо одобрение по отношение на съставения Протокол, нито присъствие на
поемни лица при извършването на такива действия и който специален ред дерогира общият такъв, предвиден в НПК. Предаването на паричните
средства от санкционираното лице с Разписка и внасянето им в „Банка ДСК” с
Платежно нареждане са годни и допустими процесуални способи за приобщаване към
доказателствения материал на паричните средства - предмет на нарушението.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна
проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият състав
на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата й на депозиране в
Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – надлежно упълномощен процесуален представител с
Пълномощно, приложено в кориците на делото,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Извършвайки
проверка за процесуалноправната законосъобразност на
атакуваното НП, включително и по отношение на АУАН, въз основа на който е
издадено, съобразно правомощията си и релевираните от защитата възражения, Съдът не констатира
наличие на съществени процесуални нарушения, представляващи формални
предпоставки за отмяната му. Административнонаказателната отговорност на Р.С. е
ангажирана в напълно редовно учредено и развило се производство по установяване
на нарушението и издаване на НП. За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че в ЗАНН не се предвижда
задължително участие на преводач в административнонаказателното производство -
във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее
български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени
правила за призоваване и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи
лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по
разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и
Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно
задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на НП пред Съда.
Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както
българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език
имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право
на невладеещото български език лице следва да се
обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на
преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН
представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и
да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава
засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита
следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл. 6
от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ)
и предвид чл. 47 и чл. 48, § 2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото
последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно
движение на чужди граждани. При преценката на нарушението, описано в НП,
действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на
случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието,
в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между
обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се
има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу
него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на
справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а
последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред Районния Съд.
В Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и
Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното
производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения,
например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка,
изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за
производството по обжалване пред Съд. Разгледани в своята цялост,
цитираните Директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод
единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените
административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си,
липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да
обуслови съществено процесуално нарушение в административнонаказателното
производство. В конкретния случай с оглед
установените по делото факти Съдът намира, че е бил извършен надлежен превод. Дори и да не се възприеме изложеното в предходното
изречение и дори да не е имало надлежно назначен преводач при съставяне на
АУАН, то от АУАН се установява, че жалбоподателят Р.С. се е запознала с АУАН,
удостоверила е това с подписа си, както и й е връчено обжалваното НП на
посочения от нея съдебен адрес. В съдебно заседание жалбоподателят Р.С. е
представлявана от адвокат. Т.е. лицето е организирало
адекватно защитата си срещу процесното НП. Съществени
са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат.
За
пълнота следва да се посочи, че липсата на формален писмен и изричен акт за
назначаването на преводач в конкретното производство, не представлява
съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не задължава
административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като е доказано,
включително потвърдено от показанията на разпитаните свидетели, че фактически е
бил осигурен преводач от румънски език на жалбоподателя и такъв реално е
участвал, то спазено е изискването на процесуалния закон. Поради това Съдът
приема, че в случая е извършено валидно и редовно предявяване на АУАН по
смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Иначе казано, съобразно реквизитите и
съдържанието на приложения в АНП акт - АУАН, с който е бил сезиран АНО, предвид
наличната материализирана изрична бележка за превеждането му, е спазено
правилото на чл. 21, ал. 2, вр.чл. 395а от НПК - за
участие на преводач. В този смисъл е и Решение № 39 от 15.02.2019 година по
КАНД № 1241/2018 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова.
НП,
както и АУАН са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б”
от ЗАНН, вр.чл. 18, ал. 10 от ВЗ, вр.§
1, т. 9 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 18, ал.
10 от ВЗ. Актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон
(ВЗ), се съставят от оправомощени от Министъра
на финансите длъжностни лица. Видно от Заповед
№ ЗМФ - 495 от дата 21.04.2010 година това са митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 03.02.2019 година актосъставителят П.В.С. е
заемал длъжността „Старши инспектор” в Главна дирекция „МРР” към ЦМУ, отдел
„Борба с наркотрафика” в Южна морска към Агенция „Митници”, т.е. бил е митнически
орган. В тази насока е и изявлението на
свидетеля С., направено в открито съдебно заседание, проведено на 26.08.2019
година. Лицето, подписало НП – Иван Добрев Пасков, заема към момента на издаването
му длъжността „И.Д. Началник на отдел „МРР Южна морска” в Главна дирекция „МРР”,
ЦМУ и деянието е извършено в зоната на отговорност на Териториална дирекция
Южна морска.
АУАН и НП са
издадени в надлежната форма, по съответния ред и имат необходимото съдържание и
реквизити, съгласно изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Словно
материализираното описание на деянието и обстоятелствата при извършването му е
достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради което позволява безспорната
му индивидуализация като валутно нарушение във фактически състав с правна
квалификация - чл. 18, ал. 1, вр.чл. 11а, ал. 1 от ВЗ,
вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
Н-1 от 01.02.2012 година на МФ, каквато е и дадената в АУАН и НП, при ясно указани
формата на изпълнителното деяние и неговия механизъм – неизпълнение на
задължението за писмено деклариране на парични средства, над допустимите
количества, пренесени през границата на Република България, явяваща се и
граница на ЕС. Същевременно изложените фактически обстоятелства кореспондират и
съответстват на обективните елементи, очертани в хипотезата и диспозицията на
правните норми от цитираните нормативни актове, които очертават правната уредба
на действащия валутен режим и контрол, а цитираните конкретни разпоредби,
установяват пряко задължението за деклариране на носени през границата парични
средства. Ето защо, според Съда, органите - контролният, респ. и АНО са
дали фактическо описание на нарушението,
което се явява изчерпателно и удовлетворява законодателното изискване по чл. 42,
т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Същевременно дадена е правилната - вярна правна квалификация,
съответстваща на словесното фактическо описание на нарушението и правилно са
посочени текстовете от ВЗ и Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ, приложими
към неизпълнение задължението за писмено деклариране на парични средства, които
се пренасят през границата. Действително е налице несъответствие в изписване на собственото име на
жалбоподателя АУАН и в НП на български език, но в случая Съдът счита, че това
не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като е изписано коректно и
правилно с латински букви, което е достатъчно, за да изпълни изискването на чл.
42, т. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. Съгласно правната теория и константната съдебна практика,
съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е
налице.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че била нарушена
процедурата във връзка със съставяне на АУАН, тъй като предоставения на
нарушителя екземпляр от Акта бил без номер. В съдебно заседание свидетелят С.
обясни какво е наложило да се даде на нарушителя АУАН без номер – нефункционирането на системата БИМИС, в която се
регистрират подобни АУАН, което е наложило след привеждането й в действие да се
вземе номер, които да се впише в екземпляра от АУАН, който остава приложен в
АНП. Предвид изложеното не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да
организира и осъществи защитата си в пълен обем.
За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като
разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото
ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и
изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на жалбоподателя - изготвени е било Становище от 20.02.2019 година от Старши юрисконсулт Цветан
Делчев относно съставения
АУАН, с което е направено
предложение да бъде издадено НП. Следва също да се отбележи, че при издаване на
НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма
задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане
от страна на АНО на възраженията не
е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД №
111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Но независимо от изложеното в
конкретния случай АНО се е произнесъл изрично по направеното Възражение в НП,
като е посочил че е неоснователно.
Предвид изложеното не е налице формална
незаконосъобразност на НП в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в производството по издаването му. Спазени са и
процесуалните срокове, установени в изречение второ на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34
от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на
санкционния акт. В контекста на тези правни съображения, Съдът прие, че процесното НП се явява изцяло законосъобразен, от
процесуалноправна страна. От тук, съответно липсват формални основания за
неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ
ЗАКОН
Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна
страна. Правилно АНО е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Р.С., приемайки че същата е осъществила съставът
на валутно нарушение по чл. 18, ал. 1 от ВЗ.
Събраните
в хода на производството гласни доказателства (показанията на свидетелите П.С.,
Ц.М. и Р.П.), както и косвено писмените такива, установяват по несъмнен начин,
извършването на съставомерно деяние, консумиращо
нарушение на действащия валутен режим, в частност дефиниран с предписанието на
разпоредбите на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1
и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1
от 01.02.2012 година на МФ. По делото безспорно се доказа, че на МП „Капитан Андреево”, на 03.02.2019 година, Р.С. преминавайки
държавната граница на страната е пренесла парични средства в общ размер на 23 000
евро, което е над допустимото, без да е изпълнила задължението си за писмено
деклариране по установения ред пред митническите органи, представяйки Валутна
митническа декларация по образец.
Съгласно чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ
изрично е установено задължението за лицата – местни и чуждестранни, да
попълват и представят пред митническите органи Декларация по образец (съгласно
чл. 9 от Наредбата), утвърден от Министъра на финансите - Валутна митническа
декларация, когато внасят или изнасят, от или за трета страна, парични средства,
над определени количества, а именно – 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута. Посочените
минимални норми/прагове на разрешени количества, освободени от митнически
контрол, т.е. допустимо свободно пренасяни, са указани в чл. 2, т. 1 от Наредба
№ Н-1 от 01.02.2012 година, изрично. Конкретното правно предписание, респ.
правило за поведение, дефинирано в диспозицията на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, е
следното: „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече
или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната
за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи по реда
на чл. 9.”. Аналогично е изискването на чл. 11а,
ал. 1 от ВЗ, съгласно който пренасянето на парични средства в размер на 10 000
евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от
трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. По аргумент за
обратното от чл. 11б от ВЗ, трета страна е всяка Държава, която не е член на
ЕС. Т.е. налице е правнорегламентирано задължение за
попълване и представяне пред митническите органи на Писмена декларация – Валутна
митническа декларация от лицата, които пренасят през границата на страната парични
средства, в частност 23 000 евро. Неизпълнението на задължението за
деклариране на носени парични средства над указаните размери - освободени от
митнически контрол, съставлява административнонаказателен състав по чл. 18, ал.
1 от ВЗ, каквато правилна правна квалификация е дал и АНО. За съставомерността на деянието достатъчно е неизпълнението на
задължението за деклариране, в надлежната форма – писмена, с Декларация по
утвърдения образец - Валутна митническа декларация. В конкретния случай
жалбоподателят Р.С. фактически пренасяйки през границата на страната парични
средства в размер на 23 000 евро, безспорно надвишаващи освободените от
митнически контрол размери на паричните средства, тя е била длъжна да попълни Митническа
валутна декларация. Това й задължение произтича от чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година,
изпълнимо е по реда и начина, установени в последната и за жалбоподателя Р.С.,
то е възникнало с обективния факт, че е пристигнала на МП „Капитан Андреево”. Именно това свое задължение тя не е изпълнила и
доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма - писмено,
налице е липса на деклариране, следователно и неизпълнение на задължението. С
бездействието си Р.С. е нарушила посочените разпоредби и изводите на АНО в тази
насока са правилни. Осъществяването от обективна страна на деянието се
установява от еднопосочните показания на свидетелите – П.С., Ц.М. и Р.П., които
са преки по доказателствения си ефект и потвърждават отрицателния факт за
недекларирането от нейна страна при митническата проверка на тези носени от нея
парични средства и последващото им откриване при извършена митническа проверка,
в резултат на която е констатирано наличието на укрита в дамската й чанта валута.
В тази връзка цени се съдържанието на Разписка № 0137163/03.02.2019 година,
така и свидетелските показания на митническите служители относно факта, че жалбоподателят
Р.С. не е декларирала паричните средства и относно местооткриването
на валутата. Свидетелите П.С. и Ц.М. – митнически служители, при разпита са
категорични относно обстоятелството, че след отправената изрична покана да
декларират стоки, вещи, парични средства и валутни ценности към пътуващите в автомобила,
един от които именно жалбоподателят Р.С., тя
не е съобщила за носените парични средства като е разбрала същността на
въпроса, който й е бил зададен. Тези показания са еднозначни и безпротиворечиви относно отрицателния отговор от нарушителя
във връзка с декларирането на валутата. След като по делото безспорно се
доказа, че жалбоподателят Р.С. е имала и носила 23 000 евро, които пренася
през българската граница, явяваща се граница и на ЕС, тя е била обвързана от
задължението да декларира същите писмено със съответната Митническа декларация
съгласно чл. 11а, ал. 1 от ВЗ и по реда, указан в Наредба № Н-1 от 01.02.2012
година на МФ. Това задължение, на което е била безспорен субект, обаче Р.С. не
е изпълнила и самият факт на укриването на тези парични средства при
митническата проверка, която е преминала и последващото им откриване, са
категорична индиция за бездействието й - липсата на
дължимото деклариране за нуждите и съобразно установения ред и начин на
валутния и митнически контрол. Предвид тези обективни обстоятелства, доказани
по несъмнен начин в хода на процеса, Съдът формира безспорен правен извод за
доказано извършването на деяние от страна на жалбоподателя Р.С., което се явява
обективно и субективно съставомерно като нарушение на
чл. 11а, ал. 1 от ВЗ. И това е така, защото поведението й е в пряк разрез и
отклонение от нормативното предписание на тази законова разпоредба, както и на
чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година – като
подзаконов нормативен акт по приложението на ВЗ. С това си бездействие, Р.С. е
и консумирала административнонаказателния състав на чл. 18, ал. 1 от ВЗ, в
хипотезата на предложение 3-то.
Подлежи на обсъждане
обстоятелството дали Р.С. е била приканена от митническия служител
преди пристъпване към митническа проверка да декларира носените от нея парични средства.
Това обстоятелство се явява и от значение за правилното решаване на делото,
доколкото съгласно чл. 11а, ал. 5 от ВЗ, задължението за деклариране по чл. 11а,
ал. 1 от ВЗ, се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако
декларираната информация е невярна или непълна. В разглеждания случай, няма
съмнение, че Р.С. не е подала Декларация, в която да посочи неверни или непълни данни,
т.е. изпълнителното деяние, с което е нарушено правилото на чл. 11а, ал. 1 от
ВЗ би могло да бъде осъществено само чрез отказ от деклариране. В тази насока са
събрани гласни данни от свидетеля П.С. – актосъставител
и служител на Агенция „Митници”. Той е лицето, което освен участвало при
съставянето на АУАН, е и служителят, посрещнал автомобила, с който е пътувала
жалбоподателя Р.С. при пристигането й на МП
„Капитан Андреево”, което несъмнено е част от
територията на Република България. Същият изрично
сочи, че преди извършването на митническата проверка, намиращите се в автомобила
лица, включително жалбоподателят, изрично са били приканени да декларират
носените от тях стоки, вещи, парични средства и валутни ценности на разбираемия
за тях език – румънски. Т.е. преди започване на проверката свидетелят П.С. е запитал жалбоподателя и другите пътуващи в автомобила лица
дали имат за деклариране валутни ценности, в които несъмнено се включват и банкноти,
които са в обръщение като средство за обмяна, в които съгласно § 1, т. 6, б.
„а” от ДР на ВЗ се включва и такива в
евро, а Декларациите се предоставят на лицата при деклариране на парични
средства и при поискване от тяхна страна като и двете хипотези не са налице в
настоящия случай. От показанията на свидетеля С. – митнически служител, става ясно, че всички
пътуващи в автомобила са били наясно със съдържанието на поставения им въпрос,
касаещ деклариране включително на парични средства; но пътуващите в автомобила не декларирали нищо, поради което било пристъпено към осъществяване на самата митническа проверка.
Противоположни данни, не се съдържат в нито едно останало по делото
доказателство, което Съдът кредитира, поради което показанията на митническия
служител С. следва да бъдат изцяло кредитирани.
Казано по друг начин направените
правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във връзка с
преминаването на митнически контрол като действащо е задължението за
деклариране на парични средства, както въвежданите (внос), така и изнасяни от
лицата (износ), произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 11а, ал. 1
от ВЗ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването
на България към ЕС. Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всички
парични средства, надвишаващи освободените от митнически контрол размери на такива
които са в обръщението като средство за обмяна, подлежат на писмено деклариране.
Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е била и жалбоподателят Р.С.,
възникнало за нея още преди започването на формалностите по митнически контрол,
но същото тя не е изпълнила, както безспорно се установи от свидетелските
показания. Ето защо, след като пътникът – жалбоподателят Р.С., не е изпълнила
задължението си, във връзка с преминаването през митнически контрол и не е
декларирала носените от нея парични средства – банкноти в евро, каквито реално
са открити едва при последваща физическа митническа проверка, безспорно с това
си бездействие тя е консумирала от обективна страна състава на административно
нарушение по чл. 11а, ал. 1 от ВЗ. Задължението за обявяване е възложено на
лицето, което пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират паричните
средства, подлежащи на деклариране.
Извършеното
конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се
квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по
чл. 251 от НК съобразно стойността на своя предмет.
Налице е и субективният признак от
състава на нарушението - деянието е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят Р.С. е разбирала свойството и значението на извършваното и е могла да ръководи
постъпките си. Съзнавала е противоправния характер на извършваното от нея
деяние, като от волева страна е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици и е целяла тяхното настъпване - укриване,
непредоставяне на вярна информация, с оглед неизбежността от настъпването на
този резултат. Интелектуалният
и волевия елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните й действия и
поведение в хода митническата проверка. При
съзнаване на задълженията си във връзка с валутния и митническия режим,
включително и задължението за писмено деклариране на носените парични средства,
като част от действащия в Общността и допустимите норми за пренос на парични
средства в конкретния значителен размер, й е било известно, най-малко с оглед
структурата на МП и наличието на указателни табели с указани допустимите
прагове на валутните ценности, освободени от деклариране. Посочените указателни
табели са с надписи на международно признатите езици – френски, английски,
немски и т.н., включително на румънски и на турски език. В случая релевантно е обстоятелството - ноторно
известно, за поставени указателни табели на МП „Капитан Андреево”,
в които на посочените езици, са указани задълженията на лицата, преминаващи
границата да декларират носените от тях стоки или валута над определени
размери, като тяхното местоположение е изключващо пропускането им от
преминаващите лица. Отделно от това следва да се отбележи и фактът, че
жалбоподателят Р.С. е гражданин на ЕС, поради което й е било известно
задължение за деклариране на пренасяните парични средства. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно
основание за друг различен правен извод освен този, че напълно правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Р.С.. С
тези правни съображения Съдът прие НП за
правилно и законосъобразно от материалноправна страна, издадено при правилно
приложение на материалния закон.
Доколкото
се явява част от дължимия съдебния контрол, Съдът дължи правно обсъждане и
относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. По убеждение на решаващия Съдебен
състав, процесното административно –валутно нарушение
не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и
не може да се квалифицира като такъв. Поради това, в тази насока наказващият
орган не е допуснал неправилно приложение на закона. За конкретния случай, не
се установяват фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи – първо ред
нарушение, възрастта на нарушителя, не е правила опит да осуети или
възпрепятства проверката и фактът, че за укриването на паричните средства не са
използвани специални начин или средства, който да обуславят значително по-ниска
степен на обществена опасност, от типичната за този род административни
нарушения. Обратно, конкретното се характеризира като формално – настъпването
на вреди не е съставомерен елемент, а с оглед мястото
на извършването му и другите фактически обстоятелства – на МП на българската държавна
граница, явяваща се и външна граница на ЕС, включително и натовареността на
трафика на преминаването й, следва да се отчитат и като отегчаващи обстоятелства,
т.е. завишаващи тежестта на деянието и съответно обществената му опасност. Действително
в случая са налице и смекчаващи обстоятелства, но същите дори и в съвкупна
преценка нито изключват съставомерността на
нарушението по смисъла на ВЗ, нито компенсират тежестта на отегчаващите
обстоятелства. Ето защо, указаните облекчаващи (т.е. смекчаващи) за
отговорността обстоятелства, не обосновават преценка за занижена обществена
опасност на конкретното деяние спрямо типичната за този род нарушения.
Допълнителен аргумент се извежда и от характера на обществените отношения,
засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна, свързани с
действащия валутен и митнически режим и контрол, които поради важността си са
обект на засилена правна защита с оглед охраняваните интереси. Същите са строго
регламентирани, цели се създаване на стриктен контрол за движението на
паричните потоци и валутни ценности в и извън Общността, част от която е Република
България, като всяко нарушение съществено накърнява целите и принципите на ВЗ,
респ. европейското законодателство с приложимите Регламенти. Ето защо, не би
могло да се приеме, че нарушението е с незначителна обществена опасност и
случаят да се квалифицира като маловажен, именно предвид конкретните охранени
от правото интереси. Очевидно, предвид индивидуализацията на наказанието - в минималния
размер, АНО е отчел всички смекчаващи обстоятелства, които обаче не са
достатъчни да обосноват квалификацията „маловажен случай”. Ето защо не е налице
основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93,
т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка
на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт,
с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не
са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН като предпоставка за
незаконосъобразност на НП в санкционната част (пункт ІІ) и неговата отмяна,
като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
ПО РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 18,
ал. 1 от ВЗ за пренасяне на парични средства за и от трета страна
без да се декларират по установения ред на виновните физически лица се налага
„Глоба” в размер от 1 000 лв. до 3 000 лв., а
съгласно чл. 20, ал. 1 от същия закон
недекларираните парични средства се отнемат в полза на Държавата.
Наложеното
на жалбоподателя Р.С. наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. е определено
при правилно приложение на съответната санкционна разпоредба - чл. 18, ал. 1 от
ВЗ, съставът на която е осъществила. Същото АНО е индивидуализирал в минималния
размер, отчитайки всички смекчаващи (първо по ред нарушение; младата възраст на
нарушителя; не е правила опит да възпрепятства или осуети проверката и укриването
на паричните средства без използване на специални начин или средства за това) и
отегчаващи (изключително големия размер на пренасяната валута, деянието е
извършено на на МП на държавната граница с Държава трета за ЕС и натовареността
на трафика на преминаването й) отговорността обстоятелства. Констатира се, че в
случая степента на обществената опасност на дееца е завишена, тъй като изложените
отегчаващи вината обстоятелства се отнасят тъкмо до нея. Що се отнася до
обществената опасност на деянието - тя също е висока, предвид факта, че районът
на Районен съд - Свиленград е особено чувствителен към подобен вид нарушения предвид
зачестяването. С оглед на горното, настоящата инстанция намира, че в случая е
налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което така
наложеното с обжалваното НП наказание в минималния размер намира за необходимо
за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
Съдът намира че НП е незаконосъобразно в частта на
постановената репресивна мярка „отнемане в полза на Държавата” на предмета на
нарушението, а именно недекларираната парична сума в размер 23 000 евро,
визирана в пункт І, по следните
съображения:
Това
разпореждане е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ВЗ (както
вече бе посочено), в случаите на осъществено нарушение по чл.18 от същия закон.
Съдът
вземайки предвид Определение № 1086412 от 12.06.2018 година на Съда на ЕС по
Дело С-707/17, както и Решение от 16.06.2015 година, Chmielewski,
C 255/14, EU:C:2015:475, приема следното: както се посочи по-горе към датата на
извършване на настоящото нарушение ВЗ
предвижда административно наказание „Глоба” от 1 000 лв. до 3 000 лв.,
като в разпоредбата на чл. 20 от същия нормативен акт е предвидено че „предметът
на нарушението при пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от тях, се
отнема в полза на Държавата, включително когато нарушителят не може да бъде
установен.”. Българският наказателен Съд е изправен пред съществени затруднения
как да приложи санкционния закон така, че неговото решение да е законосъобразно
както според националното, така и според европейското право. Затрудненията,
произтичащи от приложението на европейското право намират своето разрешение в
самото европейско право. То има предимство пред националното право, прилагането
на което не може да доведе до осуетяване на неговата ефективност, включително и
относно изискването за налагане на „съразмерно” наказание. В случая Регламент №
1889/2005, макар да има пряко действие, не посочва конкретния вид и размер на
наказание, а още по-малко и допълнителна санкция, каквато се явява тази по чл. 20,
поради което санкцията за административното нарушение по чл. 18 от ВЗ не може
да се заимства от него. Националният Съд обаче е обвързан от Преюдициалното заключение по дело С-255/14 и по дело С-707/17.
В тези два съдебни акта Съдът на ЕС се приема, че в съответствие с съображения
2, 5 и 6 от Регламент № 1889/2005 целта на Регламента е да възпира и да
предотврати въвеждането на приходи от незаконни дейности във финансовата
система и тяхното инвестиране след изпирането от предприятието, наред с
другото, на принципа за задължително деклариране на такива движения, позволяващ
събирането на информация относно тях (т. 18 по дело С-255/14). В т. 20, т. 21 и
т. 22 от последното, Съдът е посочил, че съгласно чл. 9, § 1 от този Регламент
всяка Държава-членка въвежда санкции, които да се прилагат в случай на
неспазване на задължението за деклариране. Съгласно тази разпоредба санкциите
трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В това отношение напомня, че
съгласно постоянната съдебна практика на Съда, при липсата на хармонизиране на
законодателството на ЕС в областта на санкциите, приложими в случаите, когато
не са спазени условията, установени от договореностите по това законодателство,
Държавите-членки са оправомощени да изберат санкциите, които според тях са
подходящи. Те обаче трябва да упражняват това правомощие в съответствие с
правото на ЕС и неговите общи принципи и следователно в съответствие с принципа
на пропорционалност (вж. Решения по дело Ntionik и Pikoulas, C-430/05, ЕС: C: 2007: 410, § 53 и Urban, C-210/10, ЕС: C: 2012: 64, § 23). По-специално,
административните или наказателните мерки, разрешени от националното
законодателство, не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на законно
преследваните от това правни цели (вж. Решения по дело Ntionik
и Pikoulas, C-430/05, ЕС: C: 2007 : 410, § 54 и Urban, C-210/10, ЕС: C: 2012: 64, § 24 и § 53). В Решение
от 16.06.2015 година, Chmielewski (C 255/14,
EU:C:2015:475, т. 30 и т. 31), Съдът приема, че Глоба, която е в размер на 60 %
от недекларираната сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50 000 евро,
и която Глоба е наложена за неизпълнение на задължението за деклариране по чл. 3
от Регламент № 1889/2005 не изглежда съразмерна предвид естеството на
съответното нарушение. Всъщност Съдът приема, че подобна Глоба надхвърля
границите на необходимото, за да се гарантира изпълнението на посоченото
задължение и да се осигури осъществяването на преследваните с този Регламент
цели, тъй като санкцията по чл. 9 от споменатия Регламент има за цел да се
санкционират не евентуални измамни или противозаконни действия, а само
неизпълнението на това задължение (като Съдът говори единствено за предвидената
в унгарския закон Глоба, която не е съчетана с отнемане на процесната
валута). По наказателно производство във връзка с отправеното преюдициално запитване (НОХД № 641/2017 година по описа на
Районен съд – Свиленград, по което е образувано дело С-707/17 на Съда на ЕС), Съдът
препраща към мотивите на дело С-255/14 и отделно констатира, че макар
предвидените от националното право санкции да са приложими само в случаите,
когато недекларираната сума е на стойност „в особено големи размери”, фактът,
че разглежданата в главното производство национална разпоредба предвижда
отнемане в полза на Държавата на недекларираната сума в съчетание или с Лишаване
от свобода до 6 години, или с Глоба в размер на двойната сума на
недекларираната сума пари в брой, надхвърля границите на необходимото за
гарантиране на изпълнението на задължението за деклариране. В това отношение
припомня, че видно от съображения 3 и 15 от Регламент № 1889/2005, същият този
Регламент има за цел осигуряването на по-ефикасен контрол върху движението на
парите в брой, които влизат в или излизат от Съюза, за да се попречи на
въвеждането на печалбите от незаконни действия във финансовата система, като
при това се спазват принципите, признати в Хартата (Решение от 16.06.2015 година,
Chmielewski, C 255/14, EU:C:2015:475, т. 32), поради
което е решил, че чл. 9, § 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския
парламент и на Съвета от 26.10.2005 година относно контрола на пари в брой,
които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че НЕ
ДОПУСКА национална правна уредба като разглежданата в главното производство,
която като санкция за неизпълнение на задължението за деклариране по чл. 3 от
този Регламент предвижда, от една страна, отнемане на недекларираната сума в
полза на Държавата, и от друга страна, наказание Лишаване от свобода до 6
години или Глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението. При
това положение и съобразно европейската практика по сходни дела, настоящият Съдебен
състав счита, че предвиденото в чл. 18, ал. 1 от ВЗ административно наказание „Глоба”,
в съчетание с предвидената санкция в чл. 20 от ВЗ се явяват несъразмерни и
надхвърлящи необходимото с оглед на преследваните с Регламент № 1889/2005 цели
в противоречие с принципа за пропорционалност на нарушението, респ.
престъплението и наказанието, то Съдът намира че не следва да приложи чл. 20 от
ВЗ спрямо жалбоподателя като норма, противоречаща на правото на ЕС. Аргумент за
което е и че не се установи по делото сумата да е печалба от незаконни действия
във финансовата система. Именно по тези съображения Съдът намира, че в тази
част по пункт І обжалваното НП следва да бъде отменено като противоречащо на
правото на ЕС.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 186/2019 от 24.06.2019 година на И.Д.
Началник на Отдел „МРР Южна морска”, в частта, с която на Р.С.
(Rodica Ctanescu), родена на *** ***, Румъния
от град Костещи, ул.„Прогресолуи” № 49, област Арджеш,
Румъния, за
нарушение на чл. 18, ал. 1, вр.чл. 11а, ал. 1
от ВЗ, вр.чл. 2, ал.
1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. (пункт
ІІ).
ОТМЕНЯ НП №
186/2019 от 24.06.2019 година на И.Д.
Началник на Отдел „МРР Южна морска”, в частта, с която на Р.С.
(Rodica Ctanescu), родена на *** ***, Румъния
от град Костещи, ул.„Прогресолуи” № 49, област Арджеш,
Румъния, на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ са отнети в полза на Държавата
23 000 евро (пункт І).
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена Стамболиева)