№ 594
гр. Пазарджик, 30.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
в присъствието на прокурора С. Д. П.
като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Частно наказателно дело
№ 20235200201018 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 440, във връзка с чл. 437, ал. 2 от НПК, във
връзка с чл. 70 от НК.
Образувано е по повод молба от осъдения В. и приложено становище от
началника на затвора - град Пазарджик.
В съдебно заседание упълномощения от началникът на Затвора -
Началник К. изразява становище, че молбата на осъдения В. е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
Прокурорът излага доводи, че не са налице предпоставките на чл. 70, ал.
1, т. 2 от НК - осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното
му наказание и не дал с поведението си достатъчно доказателства за своето
поправяне.
Осъденият В. поддържа молбата си.
Съдът като обсъди доводите на страните и приложените по делото
писмени доказателства намира, че молбата на осъдения В. е основателна и
следва да се уважи по следните съображения:
С присъда № 78/7.03.2016 г. на Районен съд - П., по НОХД № 1941/2014
година, молителят е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.
196, ал. 1 т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. с чл. 26 ал. 1 и с чл. 29 ал. 1, б.
А и б. Б от НК и по чл. 206, ал. 3, вр. с ал. 1 и с чл. 29 ал. 1, б. А и б. Б от НК,
като при условията на чл. 23, ал. 1 от НК е осъден на едно общо най-тежко
наказание в размер на 8 години лишаване от свобода.
1
С протоколно определение № 266/9.02.2017 г. на Районен съд – П. по
НЧД № 287/2017 му е наложено едно общо най-тежко наказание по НОХД
1185/2014 г., НОХД 2311/2014 г. (изцяло изтърпени - 1 год. 9 мес.) и НОХД
1941/2014 г. всички по описа на PC – П. в размер на 8 години лишаване от
свобода, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с 6 месеца .
С присъда-споразумение от 02.10.2018 г. на Районен съд - П. по НОХД
№ 5064/2018 г. е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК на 8
месеца лишаване от свобода.
С протоколно определение № 2213/11.05.2021г. по ЧНД № 1871/21 г.
на Районен съд - П., изтълкувано с протоколно определение №
4939/16.09.2021 г. на Районен съд – П. пак по ЧНД № 1871/2021 год. на
основание чл. 27 НК изцяло е присъединено наложеното наказание в размер
на ОСЕМ МЕСЕЦА по НОХД № 5064/2021 към неизтърпяната част от ЧНД
287/17 ПРС в размер на шест години един месец и двадесет и девет дни. Към
наказанието са приспаднати арест в размер на 1 година 9 месеца 4 дни и
прекъсвания в размер на два месеца и петнадесет дни като е определено общо
наказание в размер на 6 години 9 месеца и 29 дни
Начало на наказанието: - 12.10.2017 година.
Към 07.11.2023 г. осъдения В. фактически е изтърпял 5 години 11
месеца и 19 дни, от работа 7 месеца и 4 дни или общо 6 години 6 месеца и 23
дни.
Остатък за изтърпяване на наказанието към тази дата е 3 месеца и 6
дни.
Към датата на днешното съдебно заседание остатъкът за
изтърпяване на наказанието е 2 месеца и 5 дни.
В приложеното към настоящото дело становище на Началника на
затвора Пазарджик се сочи по отношение на осъдения В., че признава
формално за извършеното правонарушение, но не осъзнавал степента му на
обществена опасност. Приемал наложеното му наказание, но смятал размера
му за завишен, както и че липсвали данни за устойчива мотивация за промяна
на криминалното поведение.
Сочи се в становището, че е регистрирано участие в недобри практики
на територията на МЛС, като рискът от извършване на нарушения е среден
2
със значителен уклон към висок, предвид регистрираната употреба на
наркотици. Към момента имал наложени общо 9 /девет/ дисциплинарни
наказания по реда на ЗИНЗС
От друга страна, в становището се посочва, че осъденият В. познавал
добре установения ред и в значителен период от време го спазвал в
съответствие с общите изисквания и разпоредби.Сочи се също, че при него е
налице балансирано и прагматично отношение към предлаганите му
мероприятия и алтернативи. Определен е като трудово ангажируем, като е
посочено, че към момента полага труд в цех за обработка на пластмасови
изделия, където се справял добре и с чувство на отговорност към поставените
му задачи.
Посочено е, че осъденият В. е награждаван със Заповед № 258/28.2.2023
г. с писмена похвала, за проявено творчество и старание при участие в
конкурс за написване на есе. Със Заповед № 1058 / 28.9.2023 г. , е награден с
писмена похвала за постигнати високи резултати в работата в цех "АББ
България" ЕООД и със Заповед № 1172/31.10.2023 г. с писмена похвала за
постигнати високи резултати в работата.
Изрично е посочено, че осъденият има позитивно отношение към
изготвения план на присъдата и формално го спазва.
Според депозираното становище на Началника на затвора Пазарджик,
от изготвената оценка на риска било видно, че рискът от рецидив е на средно
ниво /71 т./ с основни проблемни зони, както следва:
- криминално минало - осъждан многократно. Възприел извършването
на кражби като естествен и нормален начин за придобиване на финансови
средства;
- отношение към правонарушението - поема вината, но счита че
присъдата му е завишена. Не осъзнава мотивите довели до криминалното му
поведение. Нагласите са придобили устойчив криминален характер;
- начин на живот и обкръжение - интегриран в криминалните среди.
Обкръжението е силно заразено в криминално отношение;
- умения за мислене - силно ограничени способности за разрешаване на
текущи проблеми по социално приемлив начин. Не се замисля за
последствията от собствените действия. Не изпитва уважение към чуждата
собственост. Уменията за преценяване на ситуациите и възможностите за
3
абстрактно мислене са затруднени;
- Злоупотреба с наркотици - регистрира се епизодична употреба на ПАВ
в МЛС, което деяние предполага придобиване и държане на забранени
вещества в пряко противоречие с установения ред и действащо
законодателство. Подобни действия съставляват потенциална опасност за
реда, живота и здравето на служителите и лишените от свобода, както и на
самото лице.
Сочи се в становището, че в затвора риска от нарушаване на
установения ред се изразявал в употреба на ПАВ, притежаване на
неразрешени вещи, неправомерни контакти и оказване на негативно влияние
върху трети лица. Същевременно е посочено, че по време на пенитенциарното
му третиране в затвора гр. Пазарджик поведението на лицето е подчертано
сдържано и законосъобразно.
Според становището на началника на затвора, анализът на риска от
сериозни вреди показвал ниски стойности и при извършената оценка, същият
е определен като нисък по отношение на служебния състав и лишените от
свобода, като е възможна реактивна градация към среден при възникване на
нетипична ситуация. По отношение на самият себе си осъдения е носител на
нисък риск от вреди.
Същевременно, отново според цитираното становище, независимо от
постигнатите в краткосрочен план относително оптимални резултати на
територията на затвора в гр. Пазарджик, са налице индикации, че при
отпадане на прекия контрол, в условията на свобода, съществува значима
възможност за реализиране на нови престъпни прояви със същия или сходен
характер. Във връзка с това, становището на началника на затвора е молбата
за УПО да не бъде уважавана.
По мнението на настоящия съдебен състав, така представени, тези
изводи не звучат убедително и са в противоречие с изложените по-горе в
становището констатации за законосъобразно и сдържано поведение на
осъденото лице. Отделно от това, твърдението, че „са налице индикации“, че
при отпадане на прекия контрол в условията на свобода съществувала
значима възможност за реализиране на нови престъпни прояви от страна на
молителя, звучи голословно и е доказателствено необезпечено. Най-малкото
не става ясно какви са тези т. нар. индикации и от къде началникът на затвора
4
ги извежда.
Съгласно разпоредбата чл. 70, ал. 1 от НК, за да се допусне условно
предсрочното освобождаване, осъденият следва да е дал доказателства за
своето поправяне. Доказателства за поправянето са всички обстоятелства,
които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване
на наказанието, посочени в чл. 439а от НПК, като доброто поведение,
участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват
от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния
план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички
други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието.
По делото са представени доказателства, които позволяват на съда да
направи извод дали е налице другата изискуема от закона предпоставка за
прилагане института на условно предсрочно освобождаване, а именно
доколко осъденият се е поправил, т. е. доколко проведената в затвора
корекционна дейност е довела до положителни резултати и доколко са налице
гаранции, че повторното въвеждане на лишения от свобода в обществото като
пълноценен гражданин, няма да бъде рисково, както за обществото, така и за
самия него. В случая, осъденият В. по време на престоя си в затвора в П. е
полагал доброволен труд, считано от 31.08.2018 г. като социален асистент, а
впоследствие и след преместването му в затвора Пазарджик, в периода
21.02.2022 г. до настоящия момент е трудово ангажиран в цех "АББ
България" ЕООД. От приложените в тази връзка документи по делото се
установява, че очевидно осъденият В. проявява отговорно и дисциплинирано
отношение към трудовите си задължения, за което свидетелства Заповед №
1058 / 28.09.2023 г. и Заповед № 1172 / 31.10.2023 г., по силата на които е
награден за постигнати високи резултати в работата му. Отново заради
демонстрирани положителни прояви от негова страна е награждаван и със
Заповед № 258/28.2.2023 г. с писмена похвала, за проявено творчество и
старание при участие в конкурс за написване на есе. Относно налаганите
дисциплинарни наказания е редно да се отбележи, че видно от приложените в
досието на осъдения В. документи, последната заповед за наказание № 413 е
от 22.03.2022 г. След тази дата молителят не е наказван, а единствено е
5
награждаван. В тази връзка трябва да се отчете, че молителят два пъти вече е
искал да бъде условно предсрочно освободен и два пъти това му е било
отказвано. Първия път това е станало с Определение № 195/06.06.22 г. по
ЧНД № 240/22 г. на ПзОС, а втория с Определение № 207/23.03.23 г. по ЧНД
№ 400/23 г. на ПзОС. Независимо от двата отказа за УПО, молителят
очевидно не се е демотивирал и не е прекъснал поправителния процес при
изтърпяване на наказанието си, респ. не е допуснал извършване на
правонарушения. Казано с други думи, очевидно е, че от последното
дисциплинарно наказание в поведението на осъдения В. е налице трайна
положителна градация към спазване на наложените ограничения с цел да не
бъдат допускани нови провинения, което преценено през призмата на
получените награди през 2023 г., е сигурно свидетелство за осъзнат стремеж
на осъдения към поправяне и превъзпитание. В тази връзка не може да не се
отчете и посоченото в експертната оценка на актуалното психично и
емоционално съС.ие на молителя, в която буквално е казано: „Наказван е
предимно за притежание на мобилни телефони и употреба на ПАВ, като вече
продължителен период от време няма регистрирани нарушения и се
наблюдава позитивна поведенческа линия“ /стр. 1, абз. 3 от оценката/.
На следващо място, според периодично изготвяните текущи доклади и
становищата на администрацията, лишеният от свобода се отнася спрямо
служителите с изискуемото уважение и в някои случаи търси съдействие или
оказва такова. Посочено е и наличието на балансирано и прагматично
отношение към предлаганите му мероприятия и алтернативи.
Също така, от горецитираната експертна оценка на актуалното
психично и емоционално съС.ие, изготвена на 14.11.2023 г., се установява, че
корекционните дейности спрямо В. имат значителен напредък, което
предполага и позитивна прогноза след освобождаването му от МЛС.
Посочено е, че с оглед на незначителния остатък от наказанието и
постигнатите добри резултати на територията на затвора гр. Пазарджик, е
удачно да бъде условно предсрочно освободен.
В тази връзка съдът намира за преувеличени дефицитите в посочените
в становището на началника на затвора проблемни зони, тъй като
превъзпитателният и поправителен процес спрямо осъдения В. сочи, че той е
имал позитивно отношение и се е включвал активно при изпълнение на
6
заложените в плана на присъдата цели, в резултат на което е постигнат
значителен ефект. Анализът на наличните в затворническото досие на
осъдения доказателствени източници показва, че са преодолени в значителна
степен регистрираните в първоначалната оценка негативни страни и се
наблюдава позитивна и законосъобразна промяна на противообщественото
мислене и поведение. По време на престоя му в местата за лишаване от
свобода с осъдения В. се е провеждала индивидуална корекционна дейност,
която наред с продължителната и в по-голямата си част доброволна трудова
ангажираност е допринесла за формиране на положителни промени в
нагласите и мисленето му. Констатирано е, че осъденият разполага с
адекватни способности за общуване, добронамерен е и демонстрира нужното
уважение към служителите на затвора. През целия период на изтърпяване на
присъдата си е демонстрирал и готовност за включване в трудовия процес,
както и в другите пенитенциарни дейности, провеждани в затвора, за което е
награждаван.
Така установените по делото в съвкупност обстоятелства водят до
извода за основателност на молбата. Съдът намира, че осъденият е дал
доказателства за добро поведение до такава степен, която да позволи
преценка за постигнато поправяне. Резултатите от проведената последна
оценка на риска, според настоящия състав сочат за наличие на постигнат
корекционен ефект. По мнение на съда поставените цели в индивидуалния
план на присъдата по отношение на дефицитните зони са изпълнени в
необходимата степен и не би се постигнало някакво значимо въздействие
върху осъдения с оглед на съвсем малкия остатък от срока на наказанието му,
в какъвто смисъл е и депозираното по делото експертно психично
заключение.
С оглед на горното съдът приема, че осъденият В., следва да бъде
условно предсрочно освободен. Съдът намира, че са налице кумулативно
предвидените условия в чл. 70, ал. 1, т.2 от НК за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения, а
именно: с примерно поведение лишеният от свобода е дал доказателства за
своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от 2/3 от наложеното
му наказание лишаване от свобода.
Съдът, като взе предвид измененията на НПК и ЗИНЗС, касаещи
7
изпълнението на наказанието, вкл. и предсрочно условно освобождаване -
(ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017г.), намира, че на основание чл. 70,
ал. 6 от НК следва да се приспадне от остатъка от наказанието,
представляващ изпитателен срок, още 7 дни, считано от утре, тъй като
определението подлежи на обжалване и протест по реда на Глава 22-ра от
НПК и следва да се изпълни незабавно след изтичане на срока за обжалване,
ако не постъпи частен протест, който не е в интерес на осъдения - съгласно
чл. 44, ал. 2 от НПК.
Дефакто обаче, осъденият В. ще бъде освободен от Затвора Пазарджик
на осмия ден, считано от утре. Това се налага, тъй като срокът за обжалване и
протест съгласно чл. 440, ал. 2 от НПК е 7-дневен, а определението следва да
се изпълни незабавно след изтичане срока за обжалване. Срокът за обжалване
изтича в края на работното време на седмия ден. Съгласно чл. 180, ал. 2 от
ЗИНЗС, ако актовете по ал. 1 са получени в извънработно време,
освобождаването става през първия работен ден. В случая осъденият В.
реално ще бъде освободен от Затвора - Пазарджик на осмия ден, поради което
изпитателният срок в размер на остатъка на присъдата към датата на
освобождаването му ще бъде в размер на 1 месец и 27 дни.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения Й. К. В. -
роден на 07.08.1980 година в гр. П. с поС.ен и настоящ адрес гр. П., р-н С.,
общ. П., ул. Победа № 66, ет. 5, българин, български гражданин, с висше
образование, женен, осъждан, ЕГН **********, от остатъка на наказанието
„лишаване от свобода“ в размер на 1 месец и 27 дни, считано от датата на
изпълнението на настоящото определение - при липса частен протест срещу
него, който не е в интерес на осъдения - от определеното му едно общо най-
тежко наказание в размер на 6 години 9 месеца и 29 дни лишаване от свобода,
с протоколно определение № 2213/11.05.2021 г. по ЧНД № 1871/21 г. на
Районен съд - П., изтълкувано с протоколно определение № 4939/ 16.09.2021
г. на Районен съд – П. по ЧНД № 1871/2021 год.
На основание чл. 70, ал. 6 от НК УСТАНОВЯВА изпитателен срок в
8
размер на 1 месец и 27 дни, считано от датата на изпълнение на настоящото
определение - при липса на жалба или протест против същото, който не е в
интерес на осъдения.
ЗАДЪЛЖАВА Началника на Затвора - Пазарджик да уведоми писмено
Пазарджишкия окръжен съд и Бюро съдимост при РС - гр. П. за датата на
изпълнението на настоящото определение.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Наблюдателната комисия
към Община П., Затвора - град Пазарджик за сведение и изпълнение и на РС -
гр. П. за отразяване в бюлетина за съдимост.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от осъдения В. и
Началника на Затвора - Пазарджик, и протестиране от прокурора в 7-дневен
срок от днес пред П.ския апелативен съд - по реда на Глава 22-ра от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се изпълнява незабавно след изтичане на срока за
обжалване, освен ако е подаден частен протест, който не е в интерес на
осъдения.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
9